АНАЛИЗИ

Посткоронавирусният световен ред (анализ на реалиста)

ВЗРИВООПАСЕН АНАЛИЗ!!! ТОЙ ЩЕ РАЗБУНИ ДУХОВЕТЕ, НО СИ ЗАСЛУЖАВА ДА ГО ПРОЧЕТЕМ И РАЗМИСЛИМ! НЕ ВСЕКИ ЩЕ БЪДЕ СЪГЛАСЕН!

В навечерието на бедствието Ситуацията с пандемията на коронавируса в Русия постепенно ескалира и става наистина критична – не само от санитарно-техническата, но и от политическата и икономическата гледна точка. Все по-често се чуват панически гласове, катастрофални прогнози се умножават и вниманието на хората и доверието към тях бързо нарастват, след като започват да усещат и постепенно да осъзнават особеностите на карантината.
Все по-често се очертават сценарии на политическа катастрофа поради неспособността на руския режим да се справи с предизвикателството на пандемията. Някои характеристики на поведението на властите – както върховни, правителствени, така и регионални – предизвикват (справедливо) изблик на възмущение. Съвсем очевидно е, че Путин изпуска ситуацията (ако вече не я е изпуснал), като направи няколко значителни грешки на входа на карантината, които биха могли да станат фатални. Премиерът Мишустин, като включи в държавната система за поддръжка бизнеса, който е близо до него (например букмейкърите), се зачеркна сам от играта като техническа дреболия, а кметът Собянин, стартирайки като силен регионален лидер, направи непоправима грешка с епидемиологично необосновани проверки на входовете в метрото, които комбинираха с прословутата плочка и предложението в навечерието на пандемия за значително намаляване на медицинската индустрия доведе до подкопаване доверието на всички граждани в него. Други губернатори и представители на регионалните власти действат с различна степен на ефективност, но все по-често усещат, че са изоставени от федералния център и трябва да реагират на постепенно озверяващото население. Не е обявен пълен режим на извънредни ситуации, въпреки че много процеси са внедрени извън нормалното правно поле. Икономическите власти (около Набиулина) в началото се опитваха по някакъв начин да коментират ситуацията, отстъпиха, тъй като всяко изявление оттук нататък може само да влоши ситуацията, която се превърна в експлозивна. Цялостната картина бързо се приближава към времето на разпада на СССР, когато Горбачов и ЦК на КПСС за момент загубиха контрол над страната. Путин в бункера е почти Горбачов във Форос. Всъщност и тогава правителството издаде само един звук: „всичко е под контрол, това са технически затруднения“. След кратко време страната я нямаше. Ако отговорът на предизвикателството срещу пандемията е такъв, какъвто е сега, подобна заплаха ще стане доста актуална за Руската федерация.
В такава ситуация обаче човек трябва, ако е възможно, да се въздържа от екстремни емоции и паника и да се опитва да поддържа яснотата на мисълта. Важно е да мислите за положителни сценарии, да не се опитвате да хипнотизирате реалността и смело да гледате в очите на предстояща катастрофа.
Геополитиката на коронавируса: кой ще рухне пръв?
Първото нещо, което трябва да се вземе предвид: този път Русия не е сама в кризата (както беше по времето на разпадането на СССР), а всички останали държави са в същото положение. Днес сривът не е само един от полюсите на биполярния свят (както тогава), а цялата система на глобалния либерално-капиталистически световен ред се руши. А Западът – САЩ и ЕС – ще бъде засегнат в най-голяма степен. Да, руските власти се държаха не по-добре от западните в борбата срещу пандемията, но в същото време и не особено по-зле. Работата е там, че те реагираха по същия начин като Запада – постоянно се колебаят между Извънреден режим и поддържане на статуквото – в икономиката, политиката, правните настройки на стандартния ход на живота в демократичното общество. Само Англия на първия етап, Швеция и Беларус (колкото и да е странно) се придържаха и се придържат към стратегията за игнориране на пандемията, докато всички останали – включително Тръмп – се колебаят. Колебае се и Путин, както и руското правителство като цяло. Преминава от строги ограничителни мерки (карантина, изолация и т.н.) до частично връщане към нормалното състояние, като всяко колебание води до нови ексцесии: твърдите мерки провокират яростта на гражданското общество, което се чувства в неравностойно положение политически, икономически и психологически, а отслабването на карантинните или неумелите ограничителни мерки от страна на властите водят до нови огнища на болестта, нови жертви, нови недоволни. В същото време вирусът покосява работници в стратегически райони на държавата – армията, управлението на стратегическите видове отбранителни и системообразуващи индустрии. Особено критично е разпространението му сред лекари, военни и членове на правителството, което парализира живота на държавата и обществото. И това не е само в Русия (този процес тепърва започва тук), но навсякъде и – което е особено важно – на Запад.
В такава ситуация кризата става глобална. Но тъй като законите на геополитиката не са отменени и конфронтацията на глобалните макрорегиони продължава дори при такива екстремни условия (и освен това се изостря само поради принудително затваряне), времето на разпадане е от ключово значение. От геополитическа гледна точка основният въпрос излиза на преден план: кой ще се срине пръв? Тъй като не става въпрос за краха на една от две или повече системи, а за краха на целия либерално-капиталистически ред, който се оказа несъстоятелен в конфронтацията с глобалната пандемия, никой няма шанс да остане настрана. Дори Китай, с цялата си сила и автономия, е изградил своята история на успеха върху участието в глобализацията, макар и при китайски условия и като отчита собствените си ползи. Сривът на глобалния световен ред ще му нанесе непоправим удар. Цялата архитектура на бъдещия посткоронавирусен свят обаче зависи от това кой ще падне първи.
Изчакайте до зори …
Ако ситуацията достигне критична точка по-рано от другите на Запад и в САЩ започне гражданска война, а ЕС най-накрая се разпадне, тогава сценарият ще бъде такъв. Би било логично, ако либералният капитализъм падне точно в своя център, а не в периферията си. В този случай краят на Запада и неговото потъване в бездната на хаоса ще доведе до крах на либералните капиталистически режими и структури в други части на света – включително в Русия. Но тук точно тази последователност е важна. Ако Западът се срине пръв, останалите потенциални полюси на многополюсния свят ще имат – доста ограничен във времето – шанс бързо да се реорганизират по нов начин, например, като се впуснат в релсите на националната военна диктатура от социалистически тип. Това вече няма да бъдат демокрация, пазарна икономика, граждански права, отворено общество или буржоазен парламентаризъм. Това е всичко. Но поне ще бъде възможно да се спаси държавата. С други думи, ако Западът първо се срине, след това буржоазната демокрация и капитализмът ще рухнат след него навсякъде – и в Русия, с всички последствия за сегашния елит. Но в същото време ще имаме време за бърза маневра за обръщане към социалистическата и национална етатистка диктатура от военен тип, към която има примери в нашата история. Това ще бъде шок и удар, но държавата и обществото, както и централната власт, могат да издържат. Изобщо не е сигурно, че това ще бъде прекрасно общество – най-вероятно никак няма да е красиво. Но то ще ни спаси от пълен ад и разпад.
Нещата обаче могат да се окажат по различен начин. Ако Русия се срине първо и това не може да бъде изключено поради доста катастрофалното поведение на властите от началото на епидемията (предишните стратегически грешки, които предизвикаха тези неуспехи, трябва да бъдат обсъдени отделно), тогава Западът ще може да разшири съществуването си до известна степен извън границите на епидемията. В съзнанието на западните елити и общества основната пречка за движението на човечеството към „светло глобалистическо бъдеще“ ще се срине и дори ако това е чиста илюзия, ефектът от падането на Русия ще бъде толкова важен, че може и да свърши работа. Разбира се, обречената капиталистическа система във всеки случай няма да продължи дълго, но за известно време Западът ще може да оцелее. В края на краищата ситуацията за самия Запад се влошава от възможността за рязко отслабване на военно-стратегическия му потенциал, което е наистина опасно, когато има реален и силен противник, готов за скок. Ако няма такъв враг – включително на ниво образи (не говорим за реалния потенциал на съвременна Русия, това в някакъв смисъл е военна тайна, а Китай не представлява сериозна военна заплаха), тогава Западът ще може да преориентира вниманието си изцяло към вътрешните си проблеми без да му пука, че допуснатите грешки ще бъдат използвани като дивиденти от противоположната – макар и условна – страна.
Оттук и заключението: много в развитието на ситуацията ще зависи не от това кой по-добре се справи с пандемията (вече е очевидно, че никой наистина не може да се справи с нея), а от това кой ще падне първи и кой ще падне втори. Скоростта на краха на Запада не зависи от Русия, но – макар и относително – от това колко ще издържим самите ние.
Само военната диктатура ще спаси държавата
Сега сценарий на действия в критична за руската държава ситуация. Щом властта – и властта в извънредно положение е тази, която взема решения, поддържа трезв ум и има волята да предприема сурови действия и е готова да отговори за тях (следователно самият живот на термина власт ще бъде изяснен от самия живот) осъзнава, че военно-социалистическата диктатура е неизбежна, трябва да се приложи незабавно – колкото по-рано, толкова по-добре. Реакцията на „световната общност“ може да бъде пренебрегната, при такива условия никой няма да започне война и никой няма да контактува директно с ядрена (все още) Русия.
Държавата вкарва войски в градовете, поема отговорност за осигуряването на необходимия минимум на гражданите, като се грижи за предоставянето на медицинска помощ и опазването на реда. Бандите, грабежите, протестиращите се ликвидират в името на опазването на страната. Промишлеността се разгръща бързо и се създават селскостопански доставки. Бизнесът се отменя (временно) като явление, ефектът на правните норми се спира. Въвеждат се военни закони. Всяко посегателство върху териториалната цялост на страната от регионалните власти е радикално потиснато. Навсякъде карантината преминава според единни правила. Всеки намек за корупция или кражба се наказва незабавно и безмилостно въз основа на решение на полеви съдилища.
В медийната сфера се установяват строги патриотични канони: минимум забавление, максимум пряка патриотична пропаганда. В обществото изцяло се налага идеологията на суверенитета и традицията. В елита се издигат представители на военно-силовите ведомства, които не са затънали в корупция. Извършва се цялостно почистване на съществуващите елити.
Най-трудното ще бъде в самото начало на установяването на диктатура, тъй като ще бъде критично важно да изчакаме да падне Западът. Русия не е в състояние да ускори този процес и да го засегне по някакъв начин, но самият факт, че ще избегне изпадането в хаос, макар и с цената на изоставяне на либералната демокрация и капитализма, ще я превърне във водеща световна алтернатива. В този случай притежаването на ядрени оръжия и историческата традиция на силен суверенитет ще принудят и новите полюси да се отнасят уважително към Русия – Китай, който няма против диктатурите (сам е такава), още по-нелепо е да ни критикуват ислямските страни и всички останали. Дори на Запад явно се появява това желание да се повтори такъв път, тъй като в критична ситуация това е единственият изход. Западът ще бъде изправен пред дилема: или да направи същото като Русия, тоест да въведе национална военно-социалистическа диктатура, или да се разпадне и да се потопи в бездната на хаоса и гражданската война. Тогава Западът ще помни своята история и след като направи определени корекции, ще се върне към пътя, който не е толкова необичаен за него в политиката.
Съюз на руските селски въоръжени общини
Сега как да спасим обществото, народа? Тук е важна стратегията за максимална независимост от обичайните механизми за поддържане на живота при коронавируса. Колкото по-скоро обществото осъзнае, че няма връщане към стария живот – бизнес, безделие, хипстъри, корупция, забавление, толкова по-добре. Ерата на липса, дефицит и трудности при получаването на дори необходимия минимум вече започна и ще е за дълго . От това трябва да заключим: само самостоятелността ще спаси населението.
Тази самостоятелност има много ясни очертания –
· Изоставяне на градовете, които стават токсични в такава ситуация;
· Придвижване към земята, чиято обработка ще осигури нужния минимум за оцеляване;
· Създаване на селски общини, осигуряващи взаимна подкрепа, минимално производство и минимална самозащита;
· Завръщане към традициите и обичаите на хората в ежедневието (селски енории, домашна молитва, традиционни семейства).
От тази общност най-страстните ще се включат в новия военен социалистически елит.
Останалите в градовете трябва да бъдат включени в промишленото производство, но също така да бъдат включени в процеса на връщане към традиционните норми от живота на общността. Вместо индивидуализиран пролетариат е необходимо да се създадат работнически картели и да се предхожда смяната с колективни молитви и песнопения. Необходимо е да се възстановят нормите на православния морал, разчитайки на напълно разпространена идеология и репресивни методи.
Хората трябва да бъдат разделени в три класа:
· Свещеничество
· Армия
· Работници.
Първите са отговорни за духа, вторите за държавата, третите за производството на продукти и стоки.
Военен социализъм
Икономиката трябва да се организира по напълно нов начин. Вместо капитализма и неговите инструменти трябва да се въведат нормите на нетипичния (не догматичен) социализъм. Основата на икономиката трябва да бъде селскостопанското производство. Ако страната има достатъчно храна, за да задоволи нуждите на населението, тогава основната задача на икономиката е изпълнена – хората не умират от глад, което означава, че са живи.
Промишленото производство трябва да бъде фокусирано върху осигуряване на селскостопанска работна ръка.
Отделно трябва да се разгледа военната промишленост, където за целите на отбраната трябва да бъдат запазени специални научни, технически и индустриални клъстери със строго милитаризирана структура. За да се противопостави на потенциален противник, е необходимо да се разработят определени сегменти от индустрията – металургия, машиностроене, високи технологии, от които гражданските лица трябва да бъдат защитени, ако е възможно. Следователно има смисъл да се раздели цялата икономика на гражданска и военна, което трябва да се припокрива в ограничен – за предпочитане минимален – брой случаи.
Финансовата сфера също трябва да бъде преструктурирана: трябва да се разпределят специални средства за военно-индустриалната област, „военни пари“, които не трябва да влизат в обществото като такова. „Мирните пари“ трябва да служат само за опростяване на процеса на размяна на стоки. Напълно суверенна държава изобщо не зависи от чуждестранната валута и отсега нататък няма да има световна резервна валута поради срива на световния капитализъм и падането на САЩ. Следователно, както „пари за война“, така и „пари за мир“ следва да бъдат емитирани от държавата в размер, в който ще има нужда. Като цяло основното внимание трябва да бъде насочено от икономиката към културата и духовността, като материалните аспекти са второстепенни.
Основният принцип на такъв социализъм е справедливостта над материалния просперитет. Ако всички живеят повече или по-малко по един и същи начин и социалното неравенство е минимално, тогава обществото е готово да се смири с по-ограничени възможности.
Диктатурата започва отвъд собствения нос
Някой може да възрази: не всичко е толкова лошо, че да се описват подобни ужаси. Съгласен съм: все още. Но ако разширим тенденциите, които вече наблюдаваме в обозримото бъдеще, и направим твърде реалистично предположение, че борбата срещу пандемията ще продължи толкова катастрофално, колкото сега (има ли сериозни рационални причини да се счита друго? ), тогава всичко ще престане да бъде толкова екстравагантно и ще придобие реалистични характеристики. Когато Съветският съюз падна, никой не искаше да погледне в близкото бъдеще през фаталната черта на 1991 година. Но тогава имаше един очевиден отговор: ние приемаме системата на втория полюс, западния капитализъм, и се присъединяваме към процеса на глобализация и края на историята. Но днес няма такъв отговор. А да го търсиш в настоящето е невъзможно. Дори китайският опит в условия на затворени граници е немислимо да се повтаря, да не говорим за неговия солиден идеологически компонент и особеностите на силно дисциплинираната китайска социална култура. Затова трябва да се обърнем към миналото и бъдещето, като предлагаме нещо ново и все още не съществуващо. Тук се корени отговорът: след пандемия светът е заплашен или от хаос (ако колебанията продължават и не се направи избор в полза на по-конкретен модел), или световна диктатура, или национална диктатура.
Всички варианти предполагат радикални промени, които изискват от нас да имаме смелостта да гледаме малко по-далеч от собствените си носове – и без това очевидно притиснати от карантината.

Post Views: 28

Related Topics:война коментар скандал

Up Next

75% от ръководителите на “дясната” ГЕРБ са бивши комунисти – начело с лидера си, в наследницата на БКП

Don't Miss

Коронавирусът като спусък на социализма

АНАЛИЗИ

Запада се опитва да откъсне Армения, няма да стане

Лавров натисна, Ереван отстъпи: Армения заговори помирително с Москва.

Русия спря вече много арменски стоки.

85% от продукцията на Армения се изнася за Русия.

99% от външните приходи на Армения са от Русия.

100% от газа и петрола на Амения са от Русия.

Ереван внезапно смекчи тона към Москва след острите думи на Сергей Лавров за западното влияние в Армения. Но зад помирителната реторика остава старият проблем — властта на Пашинян продължава да търси паралелна опора във Вашингтон и Брюксел.

В Ереван започнаха да говорят по-внимателно. Това се вижда не толкова по думите, колкото по интонацията. Арменският външен министър Арарат Мирзоян даде интервю за News.am и почти във всяко изречение се опитваше да остави впечатлението, че отношенията с Русия не са разрушени окончателно. Това не е случайно. Само часове по-рано Сергей Лавров публично обвини Запада, че се опитва да откъсне Армения от Москва чрез политически, идеологически и институционален натиск. Формулировката беше твърда дори по стандартите на руската дипломация. Лавров рядко използва подобен тон без предварително решение на Кремъл.

Тук има нещо важно. В Москва все по-малко разглеждат арменската политика като тактическо отклонение и все повече като системна промяна. Разликата е огромна.

При тактическо отклонение Москва чака. При системна промяна започва подготовка за дълъг конфликт на интереси.

Затова и интервюто на Мирзоян изглежда като опит за аварийно охлаждане на ситуацията. Арменският министър почти механично повтори, че сближаването със САЩ и Европейския съюз не било насочено срещу Русия. Само че този аргумент вече не работи особено добре в Москва. Причината е проста: в последните две години Армения направи поредица от конкретни стъпки, които трудно могат да бъдат обяснени само с „диверсификация на външната политика“.

Ереван замрази участието си в ОДКС. Проведе съвместни военни учения със САЩ. Активизира контактите с НАТО. Изпрати представители на срещи, които Москва открито определя като антируски формати. Започна преговори за разширено военно сътрудничество с Франция. Париж достави бронирана техника Bastion и започна разговори за противовъздушни системи. Индия също се включи — със сделки за ракетни комплекси Pinaka, артилерия и радари Swathi. В същото време руските миротворци в Карабах бяха постепенно изтласкани от политическата картина след азербайджанската операция през септември 2023 г.

Москва помни тези неща. И ги събира.

Проблемът за Кремъл не е само геополитически. Той е и психологически. Армения дълго време беше разглеждана като една от най-лоялните постсъветски държави в руската зона за сигурност. В Гюмри е разположена 102-ра руска военна база. Руски граничари охраняват части от арменските граници. Арменската икономика е дълбоко свързана с руската — чрез банкови потоци, енергетика, логистика и пазара на труда. Огромна арменска диаспора работи в Русия. Само паричните преводи към Армения формират сериозна част от финансовата стабилност на страната.

И точно тук започва парадоксът.

Армения иска да намали зависимостта си от Москва, но в момента няма с какво да я замени. Европейският съюз може да даде политически сигнали и ограничени финансови програми. Франция може да достави няколко партиди техника. САЩ могат да организират военни тренировки и дипломатическа подкрепа. Но никой от тях не може бързо да замени руската инфраструктура, руските пазари и руската военна архитектура в региона.

Това изглежда логично, но има един проблем.

И самият Кремъл вече не изглежда готов да плаща цената за стария модел на отношения. В Москва расте раздразнение от опитите на Пашинян едновременно да запазва руските гаранции за сигурност и паралелно да изгражда антируски политически контакти. Особено след Карабах.

Там настъпи психологическият срив.

Арменското общество очакваше Русия да спре Азербайджан. Русия не го направи. Причините са много — войната в Украйна, промененият баланс със Турция, отказът на самия Пашинян да признае официално Карабах, вътрешните противоречия в ОДКС. Но политическият резултат беше ясен: в Армения започна ускорено пренасочване на общественото недоволство срещу Москва.

Пашинян използва това настроение много внимателно. Не фронтално. По-скоро чрез постоянни малки сигнали. Интервюта. Изявления. Европейски визити. Разговори за „суверенизация“. Думи за „грешки на съюзниците“. Всичко това постепенно подготвяше нова външнополитическа линия.

Сега обаче Ереван започва да усеща границите на тази игра.

Русия все още има огромни инструменти за влияние в Кавказ. Транспортни коридори. Газови доставки. Военно присъствие. Финансов натиск. Разузнавателни канали. Контакти с местните елити. В Москва отлично знаят колко нестабилна е вътрешната арменска система. Особено след масовото разочарование от загубата на Карабах. Рейтингът на Пашинян вече не изглежда така стабилен, както преди две години.

Тук трябва да се гледа и още нещо — предстоящите избори.

Политологът Геворг Мирзаян неслучайно говори за сигнал към арменския елит. В руската система подобни сигнали рядко се изпращат случайно. Когато близки до Кремъл анализатори започнат публично да обсъждат дали Москва е „доволна“ от даден лидер, това обикновено означава, че вътре вече се обсъждат алтернативни варианти.

Не непременно смяна на властта. Това е опростената версия.

По-скоро подготовка за сценарий, при който Русия престава да инвестира политически ресурс в сегашното ръководство.

Разликата е много опасна за Ереван.

Защото Армения няма ресурс за дълга конфронтация едновременно с Азербайджан, Турция и Русия. А икономическите показатели не изглеждат толкова спокойни, колкото твърди официалната статистика. Да, през последните години Армения регистрира силен ръст — включително заради прехвърлянето на руски капитали и компании след санкциите срещу Москва. Но този модел е нестабилен. Част от този ръст зависи именно от посредническата роля между Русия и външните пазари. Ако отношенията с Москва започнат да се влошават по-сериозно, ударът може да бъде много неприятен.

Особено за банковия сектор.

Особено за логистиката през Грузия.

Особено за енергетиката.

И тук се появява още едно противоречие. Пашинян опитва да представи курса си като „балансирана многовекторност“. Само че Западът не гледа на Кавказ по този начин. За Вашингтон и Брюксел Армения постепенно се превръща в още една площадка за ограничаване на руското влияние в постсъветското пространство. Това не значи, че Западът ще защитава Армения при военна криза. Историята показва друго. Но ще използва арменската тема като инструмент срещу Москва.

В Кремъл отлично разбират това.

Затова Лавров говори толкова рязко.

Неговите думи всъщност не бяха насочени само към Пашинян. Те бяха адресирани към цялата арменска бюрокрация, към военния елит, към бизнеса и към хората около системата за сигурност. Посланието беше просто: Москва вижда процеса и вече няма намерение да се преструва, че не го забелязва.

Това обяснява и бързата реакция на Мирзоян.

Но и тя съдържа един неприятен детайл. Арменският външен министър не каза, че Ереван ще ограничи сближаването със САЩ и ЕС. Напротив. Той само се опита да увери Москва, че този процес не бил насочен срещу Русия. Тоест курсът остава. Променя се само опаковката.

Тази версия звучи добре, но числата не я потвърждават. Военните контакти между Армения и западните държави растат. Европейската наблюдателна мисия по арменската граница постепенно разширява активността си. Франция увеличава военното присъствие в дипломатическата линия. Американските структури засилват работата с арменски неправителствени организации и медии. Това вече не е символичен процес.

Той е институционален.

Москва реагира бавно на подобни неща. Но когато реагира, обикновено вече е решила, че проблемът е стратегически.

Поради това сегашното помирително изявление на Ереван изглежда по-скоро като опит за печелене на време. Арменското ръководство очевидно не иска рязък разрив с Русия — поне не сега. Ситуацията около Зангезурския коридор остава напрегната. Азербайджан продължава натиска по границата. Турция действа координирано с Баку. Иран наблюдава нервно всяко движение около южните транспортни маршрути. В такава среда открит конфликт с Москва би бил рискован дори за много по-силна държава.

А Армения не е такава държава.

Затова в Ереван днес говорят на два езика едновременно. Един за вътрешната публика — за суверенитет, Европа и нова външна политика. И втори за Москва — за партньорство, исторически връзки и конструктивен диалог.

Тези два езика все по-трудно се събират в едно изречение.

И точно там започва истинският проблем за Пашинян.

Post Views: 20

АНАЛИЗИ

Инфлация, цени, заплати: от какъв бюджет има нужда България?

The Sofia Times публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

От какъв бюджет има нужда България: кои са предизвикателствата и трудностите, но и шансовете? “Активни политики”, ИПИ и BESCO стартират кампанията “Бюджет на растежа”.

“Разходите надскачат доходите, много сметки стоят неплатени, често се прибягва до заеми”, така финансовият министър Гълъб Донев описа състоянието на публичните финанси.

Вицепремиерът обяви редица мерки, за да се овладее дефицитът и да “спрат кранчетата” в бюджета. Сред тях са краят на автоматичното обвързване на заплатите със средната работна заплата, таванът на възнагражденията в бюджетния сектор, съкращаването на администрацията.

Защо обаче харченето на парите на държавата е толкова недалновидно?

Индексирането – перпетуум мобиле за вдигане на заплати

От години автоматичното повишаване на заплатите на депутати, министри, членове на регулатори, служители на ръководни постове в държавната администрация и работещите в сектор „Сигурност”, които се равняват на определен процент от средната работна заплата, са обект на критика. Индексирането спрямо средната работа заплата води до все по-голяма ножица в заплащането спрямо тези, чиито заплати не се индексират. А самото това индексиране на свой ред допринася за повишаването на средната работа заплата и съответно – за нови увеличения.

Повишаването на заплатите на депутатите, които са 240 души, е съвсем малка част от проблема. “Служителите в публичния сектор са 550 000. Голяма част от техните възнаграждения са обвързани по някакъв начин с минималната или средната работна заплата. Това са грамадни ръстове, които по никакъв начин не могат да бъдат покрити от нормалния ръст на приходите в бюджета” коментира пред ДВ Петя Георгиева от “Института за пазарна икономика” (ИПИ).

“Бюджет на растеж” – в търсене на диалог и прозрачност

От ИПИ, заедно с платформата „Активни политики” и Българската предприемаческа асоциация (BESCO), стартираха кампанията „Бюджет на растежа” за отговорни публични финанси и активен диалог за парите на държавата. „Перфектният вариант би бил създаването на бюджета да мине с максимална прозрачност и публичност”, коментира Ивайло Маджаров от „Активни политики”. „Необходими са реформи и анализи, за да се оправи бюджетът. В противен случай ще правим същото нещо всяка година.” А същото означава дългове, харчене на пари на парче, липса на дългосрочна перспективна и несигурност.

„Бюджетът е важен за всички – както за бизнеса, така и за гражданите”, казва Петя Георгиева. „Моето впечатление е, че за бюджета за тази година няма да има много сериозен разговор. Но се надявам ,че това ще се промени с бюджета за 2027 година, който ще започне да се обсъжда през септември.”

Идеята на организации, които стоят зад „Бюджет на растежа”, е обществото и експертите активно да участват в изготвянето на политиките занапред. От „Активни политики”, платформа, която достига до стотици хиляди в социалните мрежи, връщат фокуса на младите към бюджета – темата, която изкара голяма част от тях по площадите в края на 2025 година. „Ще имаме образователни публикации – искаме да обясним какво е дълг, какво е инфлация, какво е лична инфлация. Ще обясним как инвестиции могат да помогнат за развитието на България, кои са секторите, които дърпат икономиката напред”, казва Ивайло Маджаров.

Инвестиции в бъдещето

Въпросът за развитието на българската икономика трябва да е в дневния ред както на политиците, така и на обществото, убеден е той. „Трябва да се инвестират средства в образованието и във високотехнологичната сфера. България може да привлича центрове за данни и специалисти в сферата на изкуствения интелект”, допълва един от създателите на „Активни политики”.

Според него държавата трябва да обърне повече внимание на квалификацията и придобиването на технологични знания от цялото население: „Умението за учене през целия живот е ключово. Нещата се променят толкова динамично, че университетското образование не е достатъчно, необходими са инвестиции в ежегодно обучение на хората, за да може техните умения да са адаптивни”.

По-малко сива икономика, по-голяма събираемост

За да са възможни тези инвестиции обаче, държавата трябва да адресира проблемите, отдавна превърнали се в обществена тайна. „Сивата зона често е подценявана на ниво институции, но присъства ежедневно в разговорите на хората. Достатъчно е да си правил ремонт през последните няколко години, за да знаеш какви суми се въртят в сивата икономика. Държавата губи, губим и ние”, коментира Ивайло Маджаров.

„Между 20 и 30% от БВП е сивият сектор според различните оценки”, подчерта Петя Георгиева от ИПИ. „Сивият сектор се изсветлява по различни начини, свързани с достъп до информация, това трябва да продължи. Трябва да се правят проверки в тези сектори, които са ноторно известни. Не може в цял сектор всички да са с минимална или под минималната работна заплата”, допълва тя. Според изследване на американската консултантска компания „Киърни” към 2023 година делът на сивата икономика от БВП на България е 34,6%, което превръща страната в абсолютен първенец в ЕС. Същото изследване, поръчано от „Виза”, поставя страната на първо място и по кешови плащания.

За да започнат повече хора и бизнеси коректно да плащат данъците и осигуровките си обаче, са необходими както мерки отгоре, така и осъзнаване отдолу. „Всеки гражданин трябва да изисква от държавата да получава качествени услуги, за които така и така плаща. Има толкова много пари в здравеопазването например, а насреща не получаваме това, за което плащаме”, казва Петя Георгиева.

Визия за бъдещето, вместо регулиране на цената на доматите

Мерки като контролиране на цените трудно могат да пречупят инфлацията, смятат повечето експерти. Оздравяването на икономиката минава през устойчиво развитие, нови възможности и структурни реформи.

„Изключително трудно е за едно правителство чрез административни мерки да пребори инфлацията. Това, което правителството в момента смята да прави, го приемам като отговор на очакванията на избирателите. Не мисля, че ще има сериозен ефект обаче, защото е много трудно да се опитваш да контролираш милиони цени в една пазарна икономика”, обяснява Петя Георгиева. „Увеличанието на доходите през последните десетина години е значително в България. Това е една от причините за по-високата инфлация. Друга причина са външните шокове, нашата икономика е отворена и е силно повлияна от събитията в Европа и в света като цяло – енергийна криза, войни.”

Ивайло Маджаров настоява за по-дългосрочна визия и по-ясни приоритети: „Какво искаме да правим в бъдеще? Какво искаме да произвеждаме и как да го постигнем?”.

Въпреки трудностите пред българската икономика има много възможности. И то не само заради домакинстването на Евровизия догодина.

Post Views: 26

АНАЛИЗИ

Българските и Европейски слуги поддържати и финансират военнопрестъпници

Чудовищно престъпление, извършено от подкрепяната от Европейския съюз и НАТО украинска фашистка хунта!

„Мамо, бомбардират ни!“ Само това е успяла да каже по телефона на майка си 18 годишната Анастасия Василенко (на снимката), вечерта на 21 срещу 22 май по време на целенасочената украинска бомбардировка на общежитието и сградата на Педагогическия колеж в Старобилск, Луганска народна република.

Повече за Анастасия не се знае. През целия ден продължава разчистването на развалините на общежитието и търсенето на оцелели младежи.

От 23:00 часа на 21 май до 2:00 часа на 22 май е продължила атаката на украински дронове, пренасящи големи количества взривни вещества, срещу учебната сграда и общежитието на Старобилския колеж. Колежът обучава бъдещи учители в началното училище, учители на деца в предучилищна възраст и специалисти по управление на документацията и архивистиката. Нито до Колежа, нито в самия град Старобилск, има разположени военни обекти и критична инфраструктура.

Това е било добре известно на укрофашистите.

Тяхната цел е била именно унищожаването на педагогическото учреждение и убийството на младежите, настанени в общежитието. По време на нападението в сградата на общежитието са се намирали 86 младежи на възраст от 14 до 18 години. Досега са открити 6 загинали, а 39 младежи са с наранявания в различни степени. Продължава издирването на все още затрупаните под развалините деца.

Като чудовищна трагедия и безпрецедентен акт на нечовешко отношение бе определено от руската общественост случилото се в мирното и спокойно градче Старобилск.
Президентът Владимир Путин остро осъди украинското нападение и го определи като терористична атака.

От руското Министерство на външните работи заявиха, че това е военно престъпление и акт на тероризъм, извършен от украинските въоръжени сили срещу цивилни и непълнолетни лица.
„Нацистите, като притиснати в ъгъла плъхове, се опитват да хапят там, където боли най-много, насочвайки се към невинни цивилни и непълнолетни. Това е военно престъпление и наказанието за нацистите е неизбежно“, се казва от Министерството.

Screenshot

„Терористите атакуват деца с прецизност и удоволствие. Всички мълчат. Мълчанието е особено брутално сред поддръжниците на Зеленски“, коментира Мария Захарова.
„Терористите, които атакуваха общежитието, са истински дегенерати. Това гнусно престъпление ще бъде посрещнато с жесток отговор“, заяви ръководителят на Запорожка област Владимир Салдо.

След поредното престъпление на киевската фашистка хунта, днес, 22 май от 22:00 часа московско време, е насрочено извънредно заседание на Съвета за сигурност на ООН.
Владимир Путин заяви, че е възложил на Министерството на отбраната на Руската федерация да подготви предложения за отговор на атаката срещу младежите от Старобилск.

„Този път не е възможно да се ограничим само с изявления“, уточни руският президент…