БЪЛГАРИЯ

Продажни компаньон/и на повикване за «политкоректни” евро-атлантически пропагандни поръчки?

Често наблюдавано явление в Ориента, у нас и в Нова «Атлантико-Европа». Платени наемници и професионални «кариеристи на всяка цена» винаги е имало. Callboy, на чешки звучи по-забавно poskok ? Жалко, когато хора с висок интелектуален капацитет се поддадат на «новия €-$-ов и/ли безогледно-кариеристичен морал. Инфлацията обхваща не само цените на стоки и услуги. Тя бе предшествана от посестримата си в научните степени, звания и чиновнически и партийно хиперболизирани длъжности и титли. Пропаганден бисер, на който се натъкнах, бе статията на дълбоко уважаван от мен политолог (с инициали Д.С. и куп титли и длъжности), поместена след публикацията в «Дойче велле» на 04. 02.т.г. под редакционни заглавия «Как България да премине по-лесно под турбуленциите» в «Уикенд», или «Как да преминем по-лесно през ада» – в «Златна възраст». Дотам ли са изпаднали в идеологическа безкритичност, творческо безсилие и дефицит на автори дори упоменатите седмични издания ?

Помня блестящата лекция в Братислава през 2008 г. на автора, в т.ч. за популизма на български политически партии. Тогава назова «Атака», ГЕРБ, НДСВ или негово крило, с отличен в т.ч. фактологичен анализ. В сегашната публикация той едва ли е същия пример за прецизност и академизъм на читатели и студенти. Кое ме навежда на това?

1.Г-н Д.С. ползва популярния «пролетарски» тезис, че «президентът Радев води все по-открита проруска политика. По библейската фраза, взаимствана от Сталин: «Който не е с нас е против нас», «костовизирана» като: «Кой/то не скача е червен!», осъвременена с нео-демо-угодническите епитети: русофил, комунист, путинист, американофоб, евроскептик … Изказването на г-н Радев, че даването на оръжие за Украйна «е да гасим пожара с бензин»… дори било «коментирано (в ироничен план) от президентите на Полша и Чехия – Дуда и Земан. Милош Земан призова/л в контекста на предизборни кампании да не се вземат насериозно «някои жалки и необмислени заявления»».

След обстоен преглед на публикациите за срещата Земан – Дуда от 24 януари т.г. в гр. Наход, Чехия, т.е. 3-4 дни преди балотажа за нов чешки президент, не открих подобен коментар на г-н Земан, касаещ президента Радев. Полският и чешкият президенти коментират отрицателно първоначален отговор на кандидат-президента Андрей Бабиш дали Чехия би изпратила войници в случай на нападение срещу Полша и балтийските страни. Бабиш отговорил, най-вероятно, първоначално откровено: «Не, определено не. Мисля, че трябва да говорим за мир. И че в никакъв случай не би изпращал своите и децата на чешките жени във война». След това се сетил за текст относно колективната отбрана на НАТО, нежелание за трета световна война и че въпросът на водещите ТВ-предаването бил провокационен. На метафората на Р.Радев за доставки на оръжие за Украйна Дуда «се пошегувал» с коментар, че президентът ни е бил нявга главен началник на ВВС и от личен (Дудов) опит знаел, че «да поискаш от генерал да предостави военно оборудване за друга държава означавало да му избият сълзи в очите. Никой войник не желаел да загуби оръжие, това важало и за политици».

2.Според г-н Д.С. основно Радев и служебните му правителства раздухвали настроения сред българите, допринасящи за липса на синхрон между президента и западните ни съюзници (Като че ли имаме източни? – О.Г.). Д.С. се дистанцира и от «афинитета на Румен Радев към запазване на енергийните връзки с Русия. Дори комунистът Земан (?) започва/л да изглежда заклет европеец на фона на българския президент».

Напомням, че до 8 март 2023 г. Милош Земан продължава да бъде президент на ЧР, а след него новоизбраният ген. о.р. Петр Павел. Земан е бил член на ЧКП от 1968 до 1970 г., но е изключен поради несъгласие с окупацията на ЧССР от войски на Варшавския договор и началото на т.нар. „нормализация“. А през 1993 – 2001 г. е председател на ЧСДП (социалдемократи). През 1996 – 1998 г. е председател на Палатата на депутатите на Парламента на ЧР, през 1998 – 2002 г. е премиер, а от 2013 г. – президент. Едва ли е уместно български политолог да коментира в нарицателен стил далечното минало на действащ чешки президент, който въпреки балансираната си политика спрямо световните империи незабавно осъди нахлуването в Украйна ! Петр Павел, о.р. генерал и висш натовски екс-чиновник, също е членувал в ЧКП. И той ли е още комунист, някога въпрос на доверие и условие за служебно развитие за мнозина ?

3. Авторът в командирски стил решава, че „антисистемните” референдуми били опит на зле прикрито заобикаляне на забраната да се провеждат референдуми по теми от юрисдикцията на ВНС (за смяна на формата на управление в президентска република), т.е. конституционно несъобразно лицемерие. А допитването за въвеждането на еврото било метод за саботаж на вече поети от България (?) ангажименти, като Д.С. забравя, че единствени бяхме присъединени в атлантико-европейските структури без всенароден референдум. А чрез командно-административни решения на правителства и парламент, въпреки че настроенията на обществеността бяха преобладаващо проевропейски.

Относно еврото не бих бързал с измислени срокове при неовладяна инфлация и други многолики кризи. Преживял съм приемането му в Словакия, разочарования в други по-малки страни, освен в Германия и Франция… – държави с работещи икономики и износ. Защо Великобритания, Швеция, Чехия, Полша, Унгария не приеха еврото? От колко години Дания седи в чакалнята на еврозоната? Вж. повече по двата референдума в интервю за факти.бг пред Калин Каменов/30.01.2023 г. или в expert-bdd/31.01.2023 г. Авторът признава, че се е натрупало недоволство от управляващите, но не и правото на избирателите да размислят върху смяна на формата на управление след поредните предсрочни парламентарни избори, повтарящи приблизително конфигурацията на ползвателите на партиен държавен бюджет. Въпреки нарастващата липса на доверие в политическата върхушка на системата у нас, поне отвън погледнато, САЩ продължава, напр., да функционира успешно като президентска република, а Франция, Финландия, Aвстрия, Ирландия, Исландия, Португалия, Полша, Тайван – като полупрезидентски. А и периодите на безпартийно или двупартийно управление в България се характеризират с икономическа стабилност, нормализация и поне относителен просперитет.

4. По Повардарието (=РСМ) авторът се плъзга по повърхността за инструментализация на темата „Македония” на фона на последните инциденти и събития. Предполагал, че и у нас, и в РСМ има политици и общественици, заложили кариерата си в блокиране на членството на съседката ни в ЕС. И че радикалите не трябвало да бъдат оставени да диктуват двустранните отношения чрез побои и провокации, а правителствата да проявяли зрялост за избягването им. Логично, лесно и необвързващо да се каже. И в услуга на тезите „Разделяй и владей!”, и стремежите не само на Скопие за превръщане на географското понятие Македония в гео-политическо, игнорирайки историята на България и достойнството й в името на перманентното политическо лакейство.

Знаем, че костите на Гоце Делчев са предадени за Скопие на 7.10.1946 г. все още тогава не от Щатите и брюкселските калдаринки, а от министър-председателя Кимон Георгиев, със знанието на Георги Димитров. Времена, влияния, политика, резултати !?

Ивайло Николов ме впечатли в «Уикенд»/ 4.2.т.г., че преди дни е получил достъп за 30 мин. до Мадридския ръкопис, т.е. «Историческия синопсис» на византийския историк Йоан Скилица от XI век. С пълното название на ръкописа от 233 листа пергамент (в критично състояние) «История на гръцките императори в Константинопол от 811 до 1057 г.». Предният читател на летописа бил през 1968 г. изкуствоведът проф. Атанас Божков (!?). Ръкописът, с 574 рисунки, в т.ч. на наши царе/ханове и «Манасиевата хроника», са двете уникални средновековни книги-източници, на които дължим 90% от знанията си за Първото българско царство. В Мадридския летопис Самуил бил споменат 15 пъти като български цар, военачалник на българската войска. Столици Преслав и Охрид по-късно. Синът му Гаврил Радомир и племенникът му Иван Владислав също са споменати като български царе. Аристотел Онасис е предлагал баснословна сума да я откупи за Гърция, без успех. Г-н Николов счита за редно най-накрая българските политици да треснат с тази 20-килограмова книга дървените глави на скопските кабинетни историчари, написана от безпристрастен грък! А членовете на историческата комисия, преговарящи с Повардарието, да им покажат препечатки и завинаги да им затворят устите по темата чий цар е бил Самуил!

5. Изводите на Д.С. за преодоляване на нови политически турбуленции са вменяване на банални външнополитически граници за безкритично покорство, козируване и послушковщина, назависимо от последствията. Първо: (евроатлантическа ориентация, помощта за Украйна, независимост от руски енергоносители, „конструктивната роля на България по отношение на Западните Балкани и най-вече Северна Македония”). Второ: Членство в еврозоната в най-кратък срок. Авторът признава, че инфлацията сигурно ще е по-висока от Маастрихтските критерии, но „ако сме се аргументирали добре и енергично компромис по този въпрос можел да бъде постигнат” ?! Кулминация на непоследователността и несъобразяване с реалните проблеми в живота на българина (инфлацията, спекулата, байганьовщината на Народните събрания, аматьорската безотговорност на управлението пред избирателите…) са завършекът на изводите: „Тези две обещания не били призив за „евроатлантическа коалиция” ( разбирам като „атлантико-евро…” О.Г.), а гаранция, че каквато и да е коалицията, в нея ще има основни партии, които няма да се отклонят от най-важните приоритети на България и няма да допуснат компромиси с тях”.

Ако повярваме на „разследващия журналист” (от МИ-6?) Христо Грозев, че статии, написани от ГРУ за влияние върху общественото съзнание или дезинформационни в български медии струват 150-300 евро, каква ли ще да е тарифата на подобия на „Дойче веле” или там пишат само от демократично-свободолюбив идеализъм и путинофобия?

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 24

Related Topics:featured trending българия измама лъжа политика скандал

Up Next

Тъпо ченге застреля известния психолог Иван Владимиров

Don't Miss

България е франкофонска държава по указание на началника си (може ли иначе?)

БЪЛГАРИЯ

Пазарът на труда се обръща

След няколко години на изключително силно търсене на работници българският пазар на труда започва да дава признаци на охлаждане.

Те все още не се проявяват в рязък ръст на безработицата или спад на заетостта, а най-вече в по-малко обяви и по-слабо търсене в част от водещите отрасли и големите икономически центрове. Различните източници не очертават напълно еднаква картина, но взети заедно данните на Агенцията по заетостта, Jobs.bg и НСИ показват отдалечаване от пиковите равнища от 2021-2022 г. Това охлаждане засега остава умерено, но вече е достатъчно широко, за да има потенциални последици за темпа на наемане, ръста на заплатите и вътрешното потребление.

Възможен поглед към преките намерения на работодателите да наемат нови работници дават месечните данни за регистрираните в бюрата по труда позиции на Агенция по заетостта (АЗ). Ако съдим по тях в сравнение с първото полугодие на 2025 г. през 2026 г. има повишаване в свободните работни места – от средно 18 хил. за първите шест месеца на миналата година до над 24 хил. през настоящата. Тези равнища видимо изостават зад еуфорията от 2021-2022 г., когато пиковите стойности достигат до 33-35 хил. регистрирани работни места. Важно е да отбележим обаче, че това повишение се случва на фона на в пъти по-малко регистрирани нови работни места месечно – по около 8-10 хил. през 2026 г.

– което означава че немалка част от заявените в бюрата по труда отворени позиции остават незаети за дълги периоди от време, най-вече заради малкия брой и профила на регистрираните безработни. Регионалната динамика на свободните работни места според АЗ също е разнородна – спрямо предишната година най-бърз ръст има в Благоевград, Плевен и Смолян, далеч от водещите икономически центрове и големите пазари на труд. Алтернативен източник за тенденциите при търсенето на труд дава статистиката на jobs.bg – разбира се, с необходимото уточнение, че данните на платформата за обяви нямат претенция за изчерпателност и свръхпредставят определени региони и отрасли за сметка на други.

Тук обаче тенденциите през последните две години влизат в противоречие – при наблюденията от данните на АЗ през 2025 и 2026 г. има отчетливо охлаждане на търсенето на работници, отчетено чрез броя на регистрираните обяви, които са намалели с 15-20% спрямо пиковите стойности от 2022 г., а свиването се ускорява през последната година. Секторното разпределение на спада до голяма степен локализира основните фактори за него в процесите в сектора на високотехнологичните услуги. Спрямо 2022 г. спадът в търсенето на работници в информационните технологии е над 60%, при човешките ресурси и развойните дейности – над 50%, при маркетинга и аутосорсинга – над 35%.

Важно е да отбележим, че този наглед огромен спад е спрямо особено засилено търсене на работна сила след пандемията и може да бъде разчетен и като нормализация към пред-пандемичните равнища на търсене. Доколкото обаче текат процеси и на преструктуриране на отрасъла в резултат на технологични промени, най-вероятно става дума за трайни промени в посока на по-селективно търсене най-вече на висококвалифицирани кадри. Какво движи бизнеса днес? Получавайте най-важното ДИРектно в пощата си. Абонирам се Съгласявам се с Политиката за поверителност. Свиването на търсенето в никакъв случай не е ограничено във високотехнологичния сектор; напротив, спад на обявите за работа има и в трите отрасъла с най-много свободни позиции – търговия, туризъм и производство.

При търговията това отразява по-умерената експанзия на веригите, но търсенето остава близо до нивата си от преди 2020 г. При туризма по-ниското търсене отчасти се дължи на заместването на местни работници с такива от трети страни, в индустрията – на общото забавяне на производството, особено за износ. При някои професии – логистика, недвижими имоти, транспорт, енергетика, както и в някои сегменти на преработващата промишленост – металургия, автомобилни производства, електроника – има умерени повишения в броя на обявите, но те по никакъв начин не могат да покрият общия спад на търсенето на работници.

От регионална гледна точка намаляването на обявите е почти повсеместно, най-видимо в големите местни пазари на труд (с необходимото уточнение, че статистиката на jobs.bg разглежда градове, а не области или общини). Столицата, Варна и Русе отчитат най-сериозен спад в търсенето – 20-25% спрямо пика през 2022 г., а в другите големи центове като Пловдив, Стара Загора и Бургас намалението е в порядъка на 10-15%. Разминаването между двата източника може да се обясни с различие в профилите на компаниите, които публикуват обяви. Агенцията по заетостта съсредоточава повече посредничество за нискоквалифицирани кадри, в това число по различните правителствени програми за заетост. Обратно, в jobs.bg публикуват големи корпорации, по-често в големите градове.

Каналът на взаимодействие също има значение – докато бюрата по труда могат да стигнат до кандидатите на живо, то при онлайн платформата по дефиниция потенциалните работници кандидатстват от разстояние. Реалните процеси обединяват и двете, което означава, че съвкупното търсене на труд е някъде по средата – извод, който се потвърждава и от данните на НСИ за свободните работни места от статистиката на предприятията. Забавянето на търсенето на работници все още не намира своето отражение върху състоянието на пазара на труд. Напротив – България остава с исторически ниско (и най-ниско в ЕС) равнище на безработица, а заетостта отдавна надскочи рекордите от 2019 г., в съчетание с бърз ръст на заплатите, който трайно надхвърля инфлацията.

Разгледаните тук данни следва да се интерпретират като първи признаци на охлаждане, които в бъдеще могат да имат по-значителни макроикономически последствия. На първо място, по-ниското търсене на труд по определение означава по-бавен темп на нарастване на заетостта, особено на фона на ограниченото предлагане. Има значителна вероятност и за ефекти върху заплатите – през последните години високотехнологичният сектор беше сред основните фактори за динамиката на възнагражденията, особено в столицата и значителният спад в него означава по-малък натиск върху работодателите за повишения на заплати. По-общо, това може да се изрази в забавяне на ръста на потреблението, което днес е основен двигател на икономическия растеж, оттам – до общо забавяне.

*Авторът Адриан Николов работи по темите за бедността и неравенството, пазара на труда, образованието и регионалното развитие. Има магистърска степен по сравнителна политология от университета в Тарту, Естония и бакалавърска степен от Софийския университет. Фокусът на академичната му дейност е върху влиянието на икономическото развитие и динамика върху изборните резултати и доверието в управляващите партии. Анализът е от седмичния бюлетин на ИПИ и е публикуван ТУК >> Добавете ни като предпочитан източник в Google

Секторното разпределение на спада до голяма степен локализира основните фактори за него в процесите в сектора на високотехнологичните услуги. Спрямо 2022 г. спадът в търсенето на работници в информационните технологии е над 60%, при човешките ресурси и развойните дейности – над 50%, при маркетинга и аутосорсинга – над 35%. Важно е да отбележим, че този наглед огромен спад е спрямо особено засилено търсене на работна сила след пандемията и може да бъде разчетен и като нормализация към пред-пандемичните равнища на търсене. Доколкото обаче текат процеси и на преструктуриране на отрасъла в резултат на технологични промени, най-вероятно става дума за трайни промени в посока на по-селективно търсене най-вече на висококвалифицирани кадри.

Свиването на търсенето в никакъв случай не е ограничено във високотехнологичния сектор; напротив, спад на обявите за работа има и в трите отрасъла с най-много свободни позиции – търговия, туризъм и производство. При търговията това отразява по-умерената експанзия на веригите, но търсенето остава близо до нивата си от преди 2020 г. При туризма по-ниското търсене отчасти се дължи на заместването на местни работници с такива от трети страни, в индустрията – на общото забавяне на производството, особено за износ.

При някои професии – логистика, недвижими имоти, транспорт, енергетика, както и в някои сегменти на преработващата промишленост – металургия, автомобилни производства, електроника – има умерени повишения в броя на обявите, но те по никакъв начин не могат да покрият общия спад на търсенето на работници. От регионална гледна точка намаляването на обявите е почти повсеместно, най-видимо в големите местни пазари на труд (с необходимото уточнение, че статистиката на jobs.bg разглежда градове, а не области или общини). Столицата, Варна и Русе отчитат най-сериозен спад в търсенето – 20-25% спрямо пика през 2022 г., а в другите големи центове като Пловдив, Стара Загора и Бургас намалението е в порядъка на 10-15%.

Разминаването между двата източника може да се обясни с различие в профилите на компаниите, които публикуват обяви. Агенцията по заетостта съсредоточава повече посредничество за нискоквалифицирани кадри, в това число по различните правителствени програми за заетост. Обратно, в jobs.bg публикуват големи корпорации, по-често в големите градове. Каналът на взаимодействие също има значение – докато бюрата по труда могат да стигнат до кандидатите на живо, то при онлайн платформата по дефиниция потенциалните работници кандидатстват от разстояние. Реалните процеси обединяват и двете, което означава, че съвкупното търсене на труд е някъде по средата – извод, който се потвърждава и от данните на НСИ за свободните работни места от статистиката на предприятията.

Забавянето на търсенето на работници все още не намира своето отражение върху състоянието на пазара на труд. Напротив – България остава с исторически ниско (и най-ниско в ЕС) равнище на безработица, а заетостта отдавна надскочи рекордите от 2019 г., в съчетание с бърз ръст на заплатите, който трайно надхвърля инфлацията. Разгледаните тук данни следва да се интерпретират като първи признаци на охлаждане, които в бъдеще могат да имат по-значителни макроикономически последствия. На първо място, по-ниското търсене на труд по определение означава по-бавен темп на нарастване на заетостта, особено на фона на ограниченото предлагане.

Има значителна вероятност и за ефекти върху заплатите – през последните години високотехнологичният сектор беше сред основните фактори за динамиката на възнагражденията, особено в столицата и значителният спад в него означава по-малък натиск върху работодателите за повишения на заплати. По-общо, това може да се изрази в забавяне на ръста на потреблението, което днес е основен двигател на икономическия растеж, оттам – до общо забавяне. *Авторът Адриан Николов работи по темите за бедността и неравенството, пазара на труда, образованието и регионалното развитие. Има магистърска степен по сравнителна политология от университета в Тарту, Естония и бакалавърска степен от Софийския университет.

Фокусът на академичната му дейност е върху влиянието на икономическото развитие и динамика върху изборните резултати и доверието в управляващите партии. Анализът е от седмичния бюлетин на ИПИ и е публикуван ТУК >> Добавете ни като предпочитан източник в Google

Какво движи бизнеса днес?

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 17

БЪЛГАРИЯ

“Визите остават. Ами тогава и самолетите остават”

Присмяха се на премиера Радев, след като обяви, че в петък вечер от САЩ са поискали разполагане на 8 самолета-цистерни на авиобазата край Ямбол за операции в Близкия изток и днес правителството ще предложи на парламента да разреши това.

“Ситуацията започна да прилича на онзи виц, който излезе преди два месеца “Какво стана с визите? Визите остават. Ами тогава и самолетите остават”, смята депутатът от ГЕРБ Христо Гаджев.

От партията припомниха, че Радев беше най- големият критик на разполагане на американски военни самолети в България.

Оказа се, че основанията за разполагане на военни американски самолети в страната ни през февруари и сега са различни. Тогава са били за учение на НАТО, а сега – за участие в операции в Близкия изток.

Гаджев показа писмото, с което е разрешено пребиваването на самолетите от февруари до май месец и посочи, че пише, че става въпрос за учение по линия на НАТО. Той ще поиска от МО двете ноти – от февруари и от юли месец.

“Вчера малко преди финала на световното бяхме уведомени, че ще има извънредно заседание на комисията по отбрана. Без да е ясно, дори на колегите от “Прогресивна България”, какво точно ще гледаме. Явно това е най-спешното нещо на правителството тази седмица. Нека видим какви решения ще вземат, но очевидно мотивите са различни”, допълни Гаджев.

“Ако някой си е мислил, че досега се е изпълнявала някаква фигура от висшия пилотаж, то след днешните изявления на премиера Радев сме сигурни, че държавата, или поне външната ѝ политика, са в режим на свободно падане. Не знам за целите на вътрешната консумация ли отново, но беше направена една поредна илюзия за това, че България води политика към това, което правителството нарича национален интерес”, заяви бившият външен министър Георг Георгиев.

Той припомни позицията на Радев, че ще разреши оставане на американските военни самолети на летището в София, само ако паднат визите за САЩ.

“Не виждам България да е получила разрешение за падане на визите за влизане в програмата за безвизово пътуване до САЩ. Спомняте си преди няколко месеца много помпозно министър-председателят заяви, че е поискал от президента Тръмп дори отпадане на визите за български граждани. Паднаха ли визите? На път ли са да паднат?” Попита Георгиев.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 17

БЪЛГАРИЯ

Иран ни предупреждава

Иранското посолство изпрати нота до Министерството на външните работи (МВнР) на Република България във връзка с разполагането на самолети-цистерни на военновъздушните сили на САЩ на летище “Безмер”, съобщиха от пресцентъра на българското външно ведомство.

Нотата е получена, след като говорителят на иранското външно министерство Есмаил Багаеи предупреди България да не позволява на САЩ да “използват територията ѝ за военни операции срещу Иран”. Багаеи добави, че всяка дейност, която улеснява американски атаки, би означавала съучастие в “агресия и военни престъпления”.

Република България не предприема никакви враждебни действия срещу Иран в изпълнение на договорните си ангажименти към своя съюзник САЩ. Изключено е от територията на България да се осъществяват каквито и да е военни действия в Близкия изток, заявяват от МВнР.

Надяваме се възможно най-скоро и двете страни в конфликта повторно да се ангажират с деескалация и прекратяване на военните действия, за което те успяха да се споразумеят съвсем наскоро. България апелира за незабавно прекратяване на военните действия и подновяване на разговорите за договаряне на примирие, което да позволи постигането на устойчиво споразумение, слагащо край на конфликта, се посочва в съобщението на МВнР.