Наскоро срещнах двама мои приятели генерали, разговорихме се и случайно стана на дума за това, че в правителството на акад. Николай Денков има министри с академични звания и титли. Единият ме попита: „Евгени, известно ли ти е нашият министър по какво е професор? Любопитно ми е да знам“. Затова реших да проверя.

Министърът на отбраната Тодор Тагарев е московски възпитаник, сега масово тиражиран в медийното пространство и титулован от неговата партия ПП като професор. Ясно е защо. За да се изтъкне неговата експертност и компетентност в такава специфична и отговорна област като отбраната и сигурността. Целта е прозрачна – въобще да се подчертае високият научен капацитет на правителството на партията на Промяната. Сиреч, електоратът трябва да е убеден по презумпция, че държавата се ръководи от умни министри, в чиито управленски решения е грехота да се съмняваме. Ето защо се порових в различни документи, за да направя справка, а тя е лесна, е ли професор Тодор Тагарев и по какво? Ще цитирам точно само факти, изводите и коментарите ще оставя на читателите. Осъзнавам, че материята е суха за четене, но си заслужава в името на обективността.

А фактите могат да се намерят в Регистъра на академичните длъжности и дисертации в Националния център за информация и документация (НАЦИД), който е достъпен за всички и който съдържа всичко за академичния път на хабилитираните лица и на всички други на академични длъжности и с придобити научни степени. Там можем да прочетем следните данни за Тодор Димитров Тагарев:

Научна степен: кандидат на науките (сега образователна и научна степен „доктор“), професионално направление: 5.2. Електротехника, електроника и автоматика, специалност: технически науки, защитена в Москва, ВВИА имени Н. Е. Жуковского, 1989 г.;

настояща академична длъжност: професор в БАН, научен институт: Институт по информационни и комуникационни технологии, професионално направление: 5.2. Електротехника, електроника и автоматика, номер/дата на акт за назначаване: 394/02.07.2014 г.; научно жури, което е извършило избора за професор: председател – проф. доктор на техническите науки (д.т.н.) Иван Димов, и членове: акад. Иван Попчев, проф. д.т.н. Тодор Стоилов; проф. д.т.н. Стефан Хаджитодоров, проф. д.т.н. Цветан Семерджиев, проф. д.в.н. Боян Медникаров, проф. д.т.н. Владимир Анатольевич Заславский. (Неслучайно журито е подробно изброено, ще стане после ясно защо.)

Дотук добре, всичко на пръв поглед изглежда прекрасно, изпипано, на високо академично, научно и професионално ниво. Докато не се вникне в изпълнението на задължителните наукометрични показатели за заемане на академична длъжност, съгласно Закона за развитие на академичния състав на Р. България (ЗРАС) и правилника за прилагането му. Поглеждаме към професионално направление 5.2. Електротехника, електроника и автоматика (технически науки). Там, в раздел „В“, кандидатът се е възползвал от изключението, като вместо хабилитационен труд (монография) е представил равностойни научни публикации (не по-малко от 10) в издания, които са реферирани и индексирани в световноизвестни бази данни с научна информация. Те наистина са толкова, даже на английски език, но не са в професионалното направление за технически науки, а в друго направление. Например ранно предупреждение за насилствени политически конфликти; модернизиране на отбраната в Централна и Източна Европа; изпълняване на изискванията за членство в НАТО, ускоряване на реформата на сектора за сигурност; борбата с тероризма; и др. Все сфери, нямащи нищо общо с професионалното направление, в което е кандидат за професор, а по-скоро в други като 3.3. Политически науки, 3.5. Обществени комуникации и информационни науки, 3.7. Администрация и управление, и най-вече в 9.1. Национална сигурност (област „Сигурност и отбрана“).

Продължаваме нататък. В раздел „Г“ кандидатът е представил две публикувани монографии, които не са представени като основен хабилитационен труд: „Изграждане на почтеност и намаляване на корупцията в отбраната: сборник с най-добри практики“ и „Отбранителна политика и развитие на Въоръжените сили на Р. България“, и двете в съавторство. Някъде да виждате професионално направление 5.2. Електротехника, електроника и автоматика?

Следват и научни публикации, на английски език, и нито една в необходимото професионално направление, а свързани с отбрана, планиране, управление, политически аспекти и т.н.

Така е и в раздел „Цитирания“, както и при „Ръководство на успешно защитил докторант“, където двамата му докторанти са с дисертации на теми „Моделиране на процесите на управление на ресурсите за отбрана“ и „Формиране на отбранителната политика на Р. България (1990-2010)“, които очевидно не попадат в направление 5.2.

Затова възниква резонният въпрос: как уважаемото и висококвалифицирано жури е рецензирало по време на конкурса за академична длъжност „професор“ в Института по информационни и комуникационни технологии на БАН публикации и друга задължителна наукометрия, която не е свързана с конкурса по професионално направление „Електротехника, електроника и автоматика“, както и с функциите и задачите на самия институт на БАН. Нима никой от журито не е забелязал това несъответствие? Според чл. 26 на Закона за развитие на академичния състав се изисква „кандидатите за придобиване на научна степен и за заемане на академичните длъжности да отговарят на минимални национални изисквания към научната, преподавателската и/или художествено-творческата или спортната им дейност.“ Тези изисквания трябва да са приложими към съответната научна област и/или професионално направление. А оценката за съответствие на кандидатите с минималните национални изисквания се извършва от научно жури, чиито членове са „хабилитирани лица с резултати в специалността и/или професионалното направление за обявения конкурс или тема на дисертационен труд.“

Но очевидно автономията на висшите училища (или институти) дава възможност за заобикаляне на законодателството и провеждането на какви ли не стъкмени, предопределени и професионално неиздържани, дори откровено съмнителни като форма и съдържание конкурси за академични длъжности. Но както в живота, така и в областта на науката и академичните среди трябва да има морал. Дори е задължителен, защото се предполага, че именно в тази област се трудят най-интелигентните и образовани хора. Но нека се абстрахираме от подобни морални разсъждения и си зададем въпроса

защо в конкретния случай Тодор Тагарев не е станал професор в професионално направление 9.1.- Национална сигурност?

Това би отговаряло на академичния му профил. Отговорът може би трябва да се потърси в обстоятелството, че работейки в БАН, в Института по информационни и комуникационни технологии, той е успял да си създаде необходимите контакти и влияние, за да му бъде обявен въпросния конкурс. А институтът е акредитиран в професионално направление 5.2. – пак да повторим „Електротехника, електроника и автоматика“. Ето как мистерията с професорството на Тодор Тагарев остава неразгадана. Ако следваме логиката на неговия пример, може някой от института да е голям почитател, например, на пернатите животинки и в свободното си време да ги изследва, снима, класифицира и изучава, както и да пише и публикува за тях. И в един момент да си уреди конкурс за доцент/професор в същото професионално направление „Електротехника, електроника и автоматика“ (защото друго няма), но предлага наукометрия, свързана с научно направление 6.3. животновъдство или 6.5. горско стопанство, понеже те покриват областта за орнитология. А друг може свързано с пчеларство или любител агрономство и т.н. Струва ми се, че от всичко посочено дотук всеки може да си направи преценка „експертът в сигурността и отбраната“ военният министър Тодор Тагарев какъв професор е и по какво?

Дали е морално да се кичи с престижно академично звание, след като дори формално не е изпълнил нормативно определените изисквания за него?

Тагарев е с амбиция да играе активна роля в политическия ни живот, където моралните изисквания и поведението са много по-различни и нерядко се разминават с тези, които регламентират законите. За съжаление, у нас понятия като морал, чест, законност, демокрация са само значка за ревера на родните политици. Която забождат единствено преди избори и когато им замирише на власт. Все понятия, които използват най-вече за лична употреба и никога в полза на обществения интерес.

А ето как постъпват в нормалните страни, какъвто пиетет уж имаме да бъдем. Миналия месец норвежката министърка на образованието Сандра Борх, която оглавяваше борбата с плагиатството в страната, подаде оставка, след като се появиха съобщения, че е преписала части от магистърската си теза преди десет години. Самата тя призна на пресконференция, че е плагиатствала части от дипломната си работа. Според норвежки медии над 20 процента от дипломната работа на Борх, защитена през 2014 г. в университета в Тромсьо, са взети от шест други студентски работи. Премиерът на Норвегия Йонас Гахр Стрьоре заяви, че действията на Борх са “несъвместими с доверието, което е необходимо, за да бъдеш министър на научните изследвания и висшето образование”. Пак през януари т.г. президентът на “Харвард” Клодин Гей подаде оставка след обвинения и в плагиатство. След разследване по нейния казус са открити случаи, че тя е извършила “неадекватно цитиране” в поне 40 научни труда. Това повдигна въпроса дали един от най-престижните университети в света държи президентът да спазва същите академични стандарти, които са наложени на студентите. Но, за съжаление, това са примери от нормални страни…

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?