ФОКУС

Проф. Валери Стефанов: Властта е вампир, впит в тялото на държавата! Време е да я премахнем!

– Проф. Стефанов, в годината на вирус, страх и протести научихме ли българите нещо ново за себе си? Първо бяхме уплашени, после станахме граждани, протестиращи на площадите, а сега сме най-великите скептици, които са убедени, че ще бъдат чипирани. Признак за лутане ли са тези амплитуди? За дълбоко недоверие към властта, която отдавна се грижи за собственото си оцеляване?

– Кризите са възможност за самопознание, така че дано сме научили нещо повече за себе си. Подобни ситуации блокират обичайните житейски алгоритми и ни препращат към някаква „странна“, необичайна позиция. През зимата вирусът буквално ни изтегли от градските пространства и ни прибра в домовете. Скрихме и се заоглеждахме предпазливо. Уплашеният човек трупа опит в страха и подчинението.

През лятото хората се върнаха на площадите, за да ги пренапишат като места на гнева. Гневният човек залага тялото си и трупа опит в смелостта и свободата. В късната есен отново ни карантинираха и третираха като обекти за назидание. Тоест годината ни превърна в махало, залюляно между страха и смелостта, подчинението и свободата. Това са психологическите и политическите аспекти на кризата.

Трайният ефект е едно странно маскирано същество, което броди по улиците на света. То е изгубило контрола върху себе си, страхува се от общуването и се чуди какво да прави с живота си – това вече е екзистенциалното измерение на кризата.

Маската е новият ни паспорт, който не идентифицира, а анонимизира. Върху маската са струпани социални отношения. Там е „залепен“ знакът на Болестта. Там е сигнализиран Страха. Там стои печатът на Властта. Маската е предпазливост и принуда, грижа за себе си и външно насилие, слепени в странна амалгама.

Днешният маскиран човек не е вчерашният романтически разбойник, а е подгонена от страха потенциална жертва, кълбо от спазми за оцеляване. В този смисъл маската е първично убежище, кафкианска хралупа, която ни свлича към други епохи от битието ни.

Настоящият маскиран човек е стара мечта на властта, той е нейната благодат. Властта ни слага маската-намордник по силата на една нечувана досега легитимност. Тя апелира откъм ценността на живота, кълне се в грижата за човека и никакви пледоарии за права, свобода и личен избор вече не са релевантни. Тезата е ясна, категорична и стара – дори собственият ти живот не е твой, той е на обществото.

Извадени от площада и завряни в хралупата, здраво омотани в намордника, човеците вече нямат политически шанс. На този етап маската маскира края на политиката, схваната като свободно публично действие. Отвъд всякакви конспиративни теории „конспирацията“ е в действие. Ние вече не дишаме заедно градския въздух на свободата, а дишаме зад маската, притихнали, умислени. Всеки за себе си, болестта и господарите срещу всички.

– Защо взривът на гражданска енергия не успя да стигне докрай? Постави цели, но не ги постигна. Вярвате ли, че „блатото на посредствеността“ все пак е стреснато и търси аварийни изходи?

– Има спонтанни и контролирани протести. През лятото натрупаният гняв заля спонтанно улиците и площадите. После протестите бяха приватизирани и контролирани. Някои бяха по-важните граждани, автентичните десни протестиращи, други бяха презирани и маргинализирани.

Комбинацията „орел, рак и щука“ не е най-доброто политическо решение, естествено. Но неумението да постигнеш съгласие и консолидация, когато не разполагаш с ресурсите на властта (медии, администрация, силови структури, финанси…), не е просто разочароващо, то е разрушително. Самонадеяни хора с голямо его, повели масите към предвидимия отлив, към тишината на отчаянието – това е резултатът.

Още нещо, говорителите на протеста нерядко следваха вулгарния и сляпо агресивен език на властта. Реалният политически поврат следва да има корени в концептуалната мощ на езика, а не в немощта на шаблоните, в архаичните клетви и жилавите вулгаризми.

– Промени ли се нещо в комуникацията власт-общество? Защо джипката още инспектира магистрали и тръбопроводи и по-рядко болници?

– Магистралата е образ, в който Егото намира своя приют. Магистралата води въображението към славата, болницата е дом на страданието. И славата, и страданието са събрани в единен рекламен пакет. Пътуващият водач разнася своята политическа святост, за да могат простосмъртните да усетят, да видят, да прочетат за подвизите му. Да чуят словата на самохвалството. В тези походи към славата става дума не толкова за политически деятел, а за епически герой, превъртян през популярните жанрове на медиите.

Фактът, че мислим „властта“ като антипод на обществото, ни показва какво всъщност е тя. Тя е вампир, впит в тялото на държавата. Вампирът не комуникира, той сугестира.

– Превърна ли се смъртта в статистика? Доколко опасно е за едно общество да се адаптира към загубата на живот? При първо място по смъртност имаше сериозна съпротива срещу мерките в полза на икономиката.

– Свидетели сме на прехода от плуралистични индивидуалистични визии за живот към декретирани форми на колективна сигурност. Това е платформата, на която ще бъде качено бъдещото общество на масовия контрол.

Смъртта, въвлечена в кривите на статистиката, става абстракция, образ, с който могат да се правят различни неща. Всекидневните емисии за броя на болните и починалите са форма на масова обработка. Нейната ефективност се обезпечава чрез травматична образност и драматична стилистика. Посланията депресират, редуцират рационалните компоненти в масовото поведение. Масите се давят от сутрин до вечер в медийните образи на болестта и смъртта. Това не е просто грижа за живота, това е манипулативно администриране на смъртта.

Реторически нагласеният образ на Страшната смърт е в основата на новата ни болест, другият вирус, който поразява менталността и морù обществената тъкан. Той ерозира обществото като рефлексивен потенциал, като гражданско самосъзнание. Този образ мотивира широк спектър от насилствени политики и превръща обществото в стадо, легитимно тръшнато за колективна терапия.

Визията за свободния човек е в основата на модерността. Любопитно е в основата на какво ще бъде уплашеният човек.

– България опустяваше години наред от бягството, от емиграцията. Сега и от чумата… Къде виждате надежда за изцеление, оздравяване, възраждане?

– Най-трудно е да избягаш от себе си. От присъщия ти манталитет, от навиците и слабостите, от собствената ти нищета. Вече дълго време България се мъчи да избяга от самата себе си. Не успява.

Думите на надеждата и утешението са намирани както в призиви за бунт, така и във философията на търпението. Трудно ни е да намерим скалàта, на която надеждно да стъпим.

Адам Смит твърдеше, че на човека с „просветен разум“ е присъщо да се радва на колективното благо, а не на възможността да извлича лична изгода от него. „Подреденото и процъфтяващо състояние на обществото му е приятно и той изпитва наслада да го съзерцава“ – тези думи са написани в съчинение, което се нарича „Теория на нравствените чувства“.

В контекста на днешната жажда за грабеж, монопол и контрол подобни думи и чувства може да изглеждат неадекватни, анахронични. Но това не е съвсем така – надеждата за изцеление са именно хората с „просветен разум“ и нравствени чувства. Зрящи политици, а не слепи, послушни и агресивно речовити посредствености. Отговорни „лечители“ на обществените болести, за които няма да кажем „и тези са същите“. Звучи като романтично мечтание, знам. Но след като партиите са легитимните инструменти на политиката, то на кой политически субект сред наличните да се уповаваме?

Под чадъра на велики каузи и престижни сдружавания така нареченият български политически елит върши онова, което му наредят. Охотно ругае старите си господари, за да се хареса на днешните. Българите ще бъдат принудени да гласуват не за националните си политици, а за слугите, които трябва да „изметат“ останките от памет, от традиции, от всякакви вредни навици и стари идентификации.

Изводът е повече от ясен – идеята за гражданска активност и легитимен избор ще бъде свлечена до предвидимата лоялност на слугата към господаря.

– Накъде върви образованието, за което при първия локдаун се твърдеше, че отлично се справя с онлайн обучението? Как виждате неговото бъдеще?

– Образованието върви натам, накъдето е тръгнало всичко останало. Образователният модел, създаден от Вилхелм фон Хумболт преди около два века в протестантска Прусия, си отива. Това е масовият пазар на знанието, организиран около държавна протекция, дисциплинарно фрагментиране, методическо разпределение, кариерно обещание. Точно това масово, класическо, хуманитарно ориентирано образование създаде хората на XIX и XX век, с всичките им плюсове и минуси.

Днес старата черупка се е пукнала и от нея мъчително ще се роди друго разпределение на знанието, с други доминации, с различен ценностен диспозитив. Днешната криза ускорява въвеждането на нови технологии и нови методики, но носи щети в сферата на общуването. Общуването „лице в лице“ е основното социално действие, то моделира хората, прави ги граждански отговорни, морално ангажирани. Не съм сигурен, че свряният в компютъра атомизиран индивид ще се научи да общува истински, ще постигне онази социална пластика, която носи обещанието за зрялост и отзивчивост.

– През този месец един университетски казус предизвика оживена дискусия, различни мнения. Става дума за случая с проф. Мирчев. Политическа коректност, нова цензура, аргументирано решение?

– Не проследих случая в детайли, макар да ми е ясна същината на сблъсъка. Прочетох и филипиките срещу Университета, че макар и с неохота коленичил пред политкоректните изнудвачи. Не мога да арбитрирам казуса, но мога да коментирам етиката на университетския преподавател.

Има едно правило, което следва да се спазва, когато си университетски преподавател – внимавай с думите, с тезите, с аудиторията. Не заради страха и политическата коректност, а заради спецификата и достолепието на институцията, в която си се озовал. За разлика от училището в Университета знанието не просто се преподава, то се проверява, дебатира се. Провокирай аудиторията, излагай алтернативни позиции, но помни респекта, който дължиш на всяка позиция, на всеки опонент. В основите на знанието не следва да лежи ничие унижение. Ничие високомерие.

– Изненада ли Ви последователната и решителна позиция на българския елит по казуса с Република Северна Македония?

– Не, не ме изненада. Хората видяха какво пише в македонските учебници, книги и медии за България. Разбраха какво се случва или по-скоро не се случва в така наречената Комисия. Убедиха се, че македонският национализъм е добил девиантни, агресивни форми.

Елементарна реакция е, когато си обект на агресия, да се защитиш, да разбереш с какво си я причинил. Българските институции, политици, граждани това се стараят – да разберат с какво толкова непоправимо сме уязвили македонците? Какво сме им отнели? Просто сме им казали да не лъжат и да не си измислят за наша сметка.

Не твърдя, че ние сме образцовите европейци – напротив, не сме. Но начинът на реагиране на македонския политически елит е неадекватен, интелектуално непохватен. Ние не оспорваме идентичността, а разказа, който я крепи. В този разказ българите са далечните уродливи пришълци и злите исторически врагове. Защо?

…

Следете изданието ни и бъдете осведомени за всяка новина от България и света.

Поместваме постоянно, за да сте информирани за всичко и на време.

Харесайте страницата ни във фейсбук и бъдете винаги информирани.

Post Views: 30

ФОКУС

Да се замразят депутатските заплати, а не да се режат парите на лекари и полицаи

Мика Зайкова: Да се замразят депутатските заплати, а не да се режат парите на лекари и полицаи

Икономистът заяви, че бюджетът не е в толкова тежко състояние и разкритикува разходите за Народното събрание.

Положението с бюджета не е толкова страшно, колкото твърдят от “Прогресивна България“. Това каза в интервю за предаването “Нюзрум“ икономистът Мика Зайкова.

“Първо, във фискалния резерв има над 4 милиарда. Освен това има още 2 милиарда, които са в Сребърния фонд и които също са резерв. Тоест фискалният резерв е пълен. Не можем да упрекнем служебното правителство, но и то взе 1 милиард. Лошото е да не стане една верига от вземане на заеми, които обаче отиват за текущи разходи, а не за капиталови“, обясни тя.

По думите ѝ най-големият проблем на България е, че не обновява основните си средства, технологиите и техниката, тоест не прави достатъчно капиталови инвестиции.

“Миналата и по-миналата година капиталовите разходи бяха изпълнени на 30-35%. Тоест ние сме похарчили повечето пари от капиталовите разходи за текущи“, заяви Зайкова.

Тя подчерта, че не е съгласна непрекъснато да се гледа към заплатите на хората в обществения сектор.

“В така наречения обществен сектор са учителите, лекарите от държавните и общинските болници, там са полицаите. Но ако погледнете, фактически не са повишени заплатите на медицинските сестри, които са изключително важни и много дефицитни, както и на лекарите в общинските и държавните болници“, каза икономистът.

Според нея проблемът идва от това, че държавните и общинските болници са превърнати в търговски дружества:

“Това е безобразие. Не може една болница да бъде търговско дружество, ако е държавна или общинска. Частните нека си бъдат и нека печелят. Ако има кой да им плаща – да им плаща. Но държавните и общинските болници да бъдат търговски дружества – това е голям проблем. Имаме проблем не само в съдебната система, но и в здравеопазването, да не говорим за образованието.“

На въпрос какво би направила, ако сега беше финансов министър на мястото на Гълъб Донев, Мика Зайкова отговори: “Гълъб Донев е един много разумен и начетен човек, но той не е финансист. Той има повече социален уклон и би бил прекрасен социален министър. Във финансовото министерство се изисква екип от хора-финансисти, които при всички положения ще спрат тези заеми.“

По думите ѝ първата мярка трябва да бъде замразяване на депутатските възнаграждения.

“Минималната работна заплата се определя веднъж в годината. Увеличаването на пенсиите става веднъж в годината – в средата на годината. Откъде-накъде депутатите всяко тримесечие ще си увеличават заплатите? Според мен първо трябва да се замразят техните заплати“, заяви тя.

Икономистът призова да бъдат прегледани и всички допълнителни плащания към народните представители.

“След като нямат нужда и са много знаещи, защо им се дават пари за сътрудници? Това са много пари. От 4400 евро базисна заплата в момента те всеки месец получават по 15-16 хиляди. За участие в комисии, за зам.-председателски постове, за временни комисии, за сътрудници, за квартира. От къде-накъде? Хората, които идват тук да работят, си плащат наем. И депутатът трябва да си го плаща от заплатата“, коментира Зайкова, като се обяви и срещу допълнителните средства за автомобили, квартири и охрана.

“Първо бих замразила заплатите им и то на базово ниво – да получават и те по 4000. Кой в България получава 4400 месечно само за това, че ходи два дни в парламента – сряда и четвъртък, в краен случай и петък? А те всяко тримесечие си актуализират заплатите на базата на средната работна заплата в обществения сектор, която е по-висока, и то от последния месец на тримесечието. Сакън да не загубят някоя стотинка“, заяви икономистът.

“Ако съм на мястото на председателя на Народното събрание и на премиера Румен Радев, първото нещо, което ще направя, е не да бръкна в джоба на полицаите и лекарите, а да бръкна в джоба на депутатите“, каза в заключение Мика Зайкова.

Post Views: 18

ФОКУС

БОРИСОВ И ПЕЕВСКИ ИМАХА ОТ НСО ЗА ДА МОГАТ ДА КРАДАТ БИЗНЕСИ!

КОГАТО СПОМЕНАВАМЕ КРАДЕЦА БОРИСОВ, ТРЯБВА СПОМЕНЕМ И КОЛКО БИЗНЕСИ ОТКРАДНА ПО ТАЗИ СХЕМА! И ДВАМАТА – И БОРИСОВ И ПЕЕВСКИ ЗАТОВА ИСКАХА ОХРАНА ОТ НСО.

ЗНАЯТ МРЪСНИЦИТЕ ЧЕ КОГАТО ОТНЕМЕШ ВСИЧКО НА НЯКОЙ, ТОЙ ЛЕСНО СЕ ПРЕВРЪЩА В КАМИКАДЗЕ!

💰177 000 000 лева данъци
Или преведено на човешки език: „Дай бизнеса. А когато откажеш — къде са ти парите?”

🔹 Денят, който не забравям
Понеделник, 6 юли 2009 г. 9:30 сутринта.
Точно предният ден — 5 юли — ГЕРБ спечели пълно мнозинство на парламентарните избори в България.
Закуската на масата. Детето тръгнало за училище. Жена ми тъкмо беше сложила кафето.
Звънец на вратата. Апартаментът ми в Лозенец.
— „Полиция.”
Отварям. Трима души — полиция, АФР и данъчни.
— „Какво искате?”
— „Пълна ревизия на всичките Ви компании. Още два екипа чакат пред двата Ви офиса в квартал Оборище.”
И така започна. На първия ден след изборите. Като по часовник.
🔹 Запорът — без акт, без нищо
Докато ме проверяваха през следващите дни — блокираха всички банкови сметки на всичките ми дружества.
Като „предварително обезпечение.”
📌 Без ревизионен акт.
📌 Без установено нарушение.
📌 Без съдебно решение.
📌 Без нищо.
Само едно подозрение. И край на бизнеса ми за 3 години.
🔹 Първата „оферта”
Скоро дойде първата оферта. 150 000 евро. От един от големите шефове на НАП.
Помислих и казах:
„ОК. Ще дам парите. При едно условие. Кажете ми какво точно ще ми „оправите” по компаниите. Защото аз нямам нередности. Нямам проблеми с ДДС. При металите имам постоянни проверки — там денонощно стои контрол.”
Той ме погледна и каза честно:
„Не. Даваш парите, за да можеш изобщо да работиш.”
Категорично отказах.
Минал бях целия мутренски преход на 90-те. Не бях дал на никой да ме рекетира. Затова и ходех с много охрана. И сега — на 2009 г., в „новата демокрация”, в член на ЕС от 2 години — щях да плащам „данък спокойствие” на държавни служители?
Не.
🔹 Истинското искане — на маса
И тогава картите се отвориха.
Същите проверяващи ми казаха директно — както съм писал и в предходни постове:
„Ако прехвърлиш дялове от компанията на посочени от нас хора — всичко се оправя моментално.”
Отказах. Няколко пъти.
Тогава работех с изключително силни и големи компании от дълги години. Бяхме приятели. Мислех си, че имам сили да се оправя.
Лъгал съм се.
🔹 Три години без акт. Без обяснение.
Запорите продължиха 3 години — до 2012 г.
Многократно исках срещи с данъчните и с ДАНС. Исках да разбера защо съм запориран. Какво ми е нарушението. Какво искат от мен.
Нищо. Тишина. 3 години тишина.
Това в правова държава се нарича „незаконно ограничаване на дейност.” В България се нарича „стандартна процедура.”
🔹 2012 г. — Внезапно идват „актовете”
През 2012 г. — изведнъж — се появиха множество ревизионни актове. За всичко. На всички компании.
Ревизията обхвана периода 2005–2012 г. — седем години. Тоест: цялата активна история на компаниите.
Не се притесних. Казах си:
„ОК. Ще спечеля в съда. Всичко ми е чисто. Документи — пълни. Сделки — реални. Контрагенти — реални. Платени данъци — всички.”
Започнаха процеси по обжалване на ревизионните актове.
И тогава те видяха, че се измъквам.
Видяха, че всичко е наред с фирмите ми. Знаеха, че ще спечеля.
🔹 11 декември 2012 г. — Часове преди първото съдебно заседание
Сутринта на 11 декември 2012 г. — точно часове преди първото данъчно дело в Софийски административен съд…
Пет цивилни коли ми препречиха пътя на път за работа. Арестуваха ме.
В същия час — 20 полицаи влязоха в офиса на компанията. Иззеха и унищожиха цялата документация. Сървъри. Дискове. Папки. Всичко.
3 месеца в ареста.
Какво успя да направи адвокатът ми? Едно-единствено нещо: подаде уведомление до всички съдебни състави, че при липса на документи не могат да се водят делата.
И така — между 2014 и 2015 г. — всички актове влязоха в сила. Не защото бяха правилни. А защото нямаше с какво да ги обжалваме. Документите ги нямаше. Защото те самите ги бяха унищожили.
177 000 000 лева.
Сто седемдесет и седем милиона лева.
Това бяха общите задължения на 6 ЕООД-та, които бях влял в „КОРИНА БГ” ЕАД, Кърджали.
Сред тях:
▪️ Финансово-счетоводната компания „Добрин Добрев” ЕООД
▪️ „Демо Яв” ЕООД — притежаваща безсрочен лиценз за търговия с отпадъци от черни и цветни метали
Всички тези компании бяха регистрирани в периода 2002–2004 г. Работеха законно. Декларираха всичко. Плащаха данъци.
Всичко без изключение, което беше правено от моите компании през цялото им съществуване — беше обложено по 2-3 пъти. Без право на обжалване.
От сериозна компания с многомилионен оборот — станахме „данъчни длъжници”.
А аз — се превърнах във вечен обвиняем.
Забележете — по съвсем друго дело. Защото това е важно. Едни и същи факти — на две съвсем различни релси. Данъчна и наказателна. И двете — за натиск.
🔹 А сега — истинският въпрос
Според данъчните органи моята компания разполагаше със собствен капитал от 320 милиона лева.
И знаете ли каква беше целта на цялата акция?
❗️ Не данъци.
❗️ Не справедливост.
❗️ Не „възстановяване на щети”.
Целта беше една — да се намери:
💰 „Къде са парите?”
🔹 Доказателството
През следващите години — всички мои познати, бизнес партньори и клиенти, които бяха викани на разпити в ГДБОП, в полицията или в прокуратурата…
…след приключване на „официалната” част на разпита — бяха извеждани на „кафе”.
И там, неофициално, им се задаваше точно един въпрос:
„Къде са парите на този?”
Не за нарушения. Не за престъпления. Не за доказателства.
Само за парите.
И това продължи години. Хора, които не бях виждал от десетилетия, ми се обаждаха да ме предупредят:
„Викаха ме. Питаха само за парите ти.”
🔹 Та къде са парите, дами и господа?
Това е въпросът, който всички задават.
И отговорът — ще го разберете, ако ме следвате тук и в другите ми социални медии.
Но преди да го дам — искам да помислите за нещо много по-важно:
❓ Какъв вид държава „търси парите” на свой гражданин с арести, унищожаване на документи и натиск върху приятелите му?
❓ Какъв вид държава първо унищожава бизнеса, а после се чуди защо човекът не плаща данъци?
❓ Какъв вид държава 3 години държи всичко запорирано без акт — и след това издава актове за периода, в който е спирала бизнеса ?
Отговорете си сами. Тихо. На глас не е безопасно. Още не.
📌 Следва продължение.
В следващите постове ще ви разкажа:
▪️ Как точно изчезнаха парите и активите.
▪️ Кои хора бяха посочени, за да им се прехвърли бизнесът.
▪️ Какво се случи с тези „посочени хора” в годините след това.
▪️ И защо това, което се случи на мен, се случва на стотици други и до днес — точно по същата схема.
177 милиона лева „данъци.”
320 милиона лева „собствен капитал.”
0 доказателства.
Това е България.
📌 Споделете, ако смятате, че повече хора трябва да знаят как работи системата. Профилът ми е с рестрикции. Истината — не може да бъде запорирана.
Dobrin Dobrev

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 22

ФОКУС

Радев малко сляпо и прекомерно си вярва, че има голям политически опит

Бойко Станкушев: Радев малко сляпо и прекомерно си вярва, че има голям политически опит.

“Дотук аз не видях нито една изненада. Всички тези имена бяха дискутирани не само последните през два месеца, а в последните девет години, откакто чакаме президентът Радев да стане премиер”. Това коментира в “Тази сутрин” по bTV бившият министър на енергетиката Мирослав Севлиевски за новия редовен кабинет и назначенията на новата власт.

“Аз очаквах Кутев да бъде председател на парламентарната група, но виждаме, че и настоящият председател на парламентарната група се справя много добре. Артикулира добре, има ясна позиция”, допълни той.

“Няма и изненада, няма и разочарование. Аз не виждам разочарование, но и не бива да чакаме в първите дни тези хора да направят нещо толкова голямо, някаква заря да стане. Последният път, като бях при вас, завършихме разговора с това, че при Триумфа, когато победителите са влизали в Рим, имало един роб, който шушнел на ухото на победителя: „Помни, че си смъртен“. И като продължим тази приказка – шествието върви. И сега отзад има първите пленени – пленените пълководци, тези, които са победени. След тях върви плячката и най-накрая вървят пленниците. Очаквам тази седмица ние да видим какво ще стане с победените генерали или с политическите опоненти”, коментира Севлиевски.

“Една от основните причини да имаме този изборен резултат е, защото основният мотив на хората да излязат да гласуват за Радев беше, защото те очакват от него възмездие и справедливост. И големият въпрос наистина е дали ще има възмездие и справедливост през следващите дни. Една от другите големи причини да имаме този изборен резултат е, защото хората се уплашиха, че посредствеността започна да става масова по времето на управлението на Бойко Борисов”, посочи още той.

„Няма изненади особени. Ясно беше, че гръбнакът на новия кабинет ще бъде от лицата, фигурите, които са участвали в предишните служебни кабинети на Румен Радев. Не виждам някакви особени изненади в това отношение. А дали ще има чистка, дали ще има метла? Да, разбира се. И това смятам, че е в правилата на играта.
За да овладееш политическата власт, трябва, разбира се, да прецениш кои да махнеш, кои свои хора да оставиш. Това е нормалното“, коментира социологът Кольо Колев.

„Мисля, че Румен Радев направи много добър ход, като остави главния секретар на МВР на своя пост, с което даде знак на цялата администрация, че всъщност чистката няма да бъде просто така – „наши срещу ваши“, а ще се гледа кой какво прави. Това е хубав знак, защото по този начин ти можеш да опитваш и с част от предишната администрация, за да я превърнеш в свои работници. Това е нещо, което според мен не е зле“, посочи още той.

„Няма какво да проверяваме. Ние просто ще чакаме да видим първите послания на този, както и на всички други министри, и съответно първите действия, което е много по-важно“, заяви Бойко Станкушев, директор на “Антикорупционен фонд“, за назначението на Николай Найденов като министър на правосъдието.

„Трябва да се има предвид, че Румен Радев, според мен, малко сляпо и прекомерно си вярва, че има голям политически опит. Това да си девет години президент е едно, а да поемеш цялата тази сложна машина, наречена изпълнителна власт, където много зависи от теб, обаче зависи и от хората, с които си обграден“, посочи той.

Post Views: 23