ФОКУС

Психиатри: Властта не е място за лечение на неврози и комплекси (обновена)

“Да влязат санитарите”, коментира д-р Сотиров след интервюто на Петър Илиев

Необяснимите и притеснителни за обикновения човек изяви на политическия “елит” в България през последните седмици провокираха реакцията на психиатри и психолози. Те твърдят, че тези изяви имат не само политико-икономически и социологически, но и чисто психологически и психиатрични измерения, които са изключително важни за управленските качества на лидерите.

Според специалистите много от българските политици страдат от “висок властохолизъм”, “злокачествен управленски нарцисизъм”, “синдром на придобития емпатичен дефицит”, които имат реални обществени последствия.

За Петър Илиев: Да влязат санитарите

Актуалният повод за подобни анализи е телевизионното интервю на адв. Петър Илиев, номиниран за силов вицепремиер и вътрешен министър в проектокабинета на “Има такъв народ”. Партията на Слави Трифонов очевидно държи изключително много на Илиев, за да го остави в състава на правителството си дори след като за юриста се появи обезпокоителна информация, че е плагиат.

“Толкова натрапчива патология не ми е по вкуса. Аз предпочитам по-граничните варианти на човешката патология, тази, която е загатната, но прикрита и има нужда да бъде осветена, да стане видима за всички… Тук нещата са толкова ясни, че изобщо не се налага каквато и да било професионална интерпретация”, коментира малко след интервюто психиатърът д-р Владимир Сотиров, който сред най-последователните в своята гилдия анализатори на публичните изяви на политическите лидери.

“При този човек вероятно става въпрос за първичен нарцисизъм (а не за компенсаторен, вторичен нарцисизъм, както е при другия човек), както и че с цялостното си присъствие и поведение той представлява желан модел, към който другият човек се стреми и от който има нужда да бъде представен около него, за да го ползва като модел, чрез който да се опитва да преодолее собствения си комплекс за малоценност… но честно казано вече вдигам ръце – нещата са отчайващо безнадеждни! Да влязат санитарите…”, пише психиатърът.

За етиката на коментарите за психичното здраве

Преди година, “вдъхновен от невротичните характеристики във външния вид и поведението” на тогавашния министър-председател Бойко Борисов, д-р Владимир Сотиров стартира фейсбук рубриката “Червеният конец на властта”.

Наскоро д-р Сотиров поднови анализите си, провокиран от червен конец, забелязан от фоторепортерите върху ръката на зам.-председателя на ИТН Тошко Йорданов.
“Едно много широко разпространено поведение, основано на такива ирационални вярвания, е носенето на червен конец на китката с цел защита от негативни външни, невидими въздействия. Ако видите, че вашият лекар, особено вашият психиатър или психолог, носи червен конец, бягайте от него! Защото ако той лекува собствената си невротичност и ирационални страхове с червен конец, как очаквате да лекува вас по друг начин?! … Когато обаче видите министър-председателят и неговите приближени министри да носят червен конец, имате сериозни основания да бъдете силно обезпокоени както за неговото психично здраве, така и за своето собствено благополучие. Защото решения на най-високо ниво в държавата се взимат мотивирани от страх. И не просто от страх, а от дълбоко ирационален, суеверен страх. Страх, който се “лекува” с червен конец на ръката, чукане на дърво и плюене през рамо”, отбелязва Сотиров.
Психиатърът смята, че коментарите, които прави въз основа на професионалните си познания, не нарушават етиката, а са в изпълнение на гражданския му дълг. По думите му злоупотреба с власт е ползването ѝ за лекуване на лични нарцистични нужди.

“Мисля, че много хора попадат във властта по същия механизъм, по който много млади хора избират да учат психология – те избират това, водени от интуитивно усещана, но неосъзната нужда да се лекуват. Проблемът е, че когато не осъзнаваш, тоест не разбираш какво правиш, лесно можеш да си навредиш, вместо да си помогнеш. А когато практикуваш публична власт по същия начин – неосъзнато, злоупотребявайки с нея, вероятността да навредиш освен на себе си, но и на големи групи от хора е нещо, което не може да бъде оставено на случайността и налага то да бъде осветлено. Ето затова е оправдано да обсъждаме психологическите/личностовите особености на политиците”, аргументира се Сотиров.

Пламен Димитров: Презрението към другите е симптом на злокачествен нарцисизъм

Според бившия председател на Дружеството на психолозите в България и психолог с огромен опит Пламен Димитров редица научни изследвания доказват, че хората с висок властохолизъм често губят способността си да съпреживяват и да изпитват емпатия към другите човешки същества и губят връзка с обществено-политическата и икономическата реалност.

“Хората с висок властохолизъм (нарцистично социопатичен компулсивен стремеж към власт, статус и управленски контрол) – проследени в изследвания от над 20 години – действат сякаш са преживели травматични мозъчни увреждания. Ще ги разпознаете както по засилената им раздразнителност и гневливост, така и по влошената преценка за рисковете и последствията от действията и взаимодействията си”, пише Пламен Димитров в пост във Фейсбук.

Според психолога това води до често необратимо изменение – неспособността тези хора да виждат нещата от гледната точка на другите и особено на тези, над които се опитват да доминират. “Говоря ви за т. нар. “Hubris syndrome”, който е изследван от много години. Аз наричам този синдром “властохолизъм” или “злокачествен управленски нарцисизъм”, посочва Димитров.

Според доктора по психология синдромът се познава по 14 симптома, от които най-важните са:
загуба на връзка с обществено-политическата и икономическа реалност;

необмислени, импулсивни и/или компулсивни публични действия/изяви;

нечувствителност (липса на рефлексия) при демонстрацията на собствената некомпетентност;

неспособност да се поема отговорност за последиците – в личен и обществен план – от собствените постъпки и изказвания;

манифестирано презрение към другите (опоненти, партньори, широка общественост).

Владимир Сотиров: Не е лошо Слави Трифонов да има психоаналитик

В един от най-новите си постове психиатърът д-р Сотиров коментира публикувано през 2020 г. 7-минутно виртуално “интервю” на лидера на ИТН Слави Трифонов с дългогодишния журналист Мира Баджева, в което политикът коментира с госта си собствения си “егоцентризъм”. На няколко пъти Трифонов се опитва да разбере от Баджева защото хората го смятат за егоцентрик.

За етиката на коментарите за психичното здраве

Наскоро д-р Сотиров поднови анализите си, провокиран от червен конец, забелязан от фоторепортерите върху ръката на зам.-председателя на ИТН Тошко Йорданов.

“Едно много широко разпространено поведение, основано на такива ирационални вярвания, е носенето на червен конец на китката с цел защита от негативни външни, невидими въздействия. Ако видите, че вашият лекар, особено вашият психиатър или психолог, носи червен конец, бягайте от него! Защото ако той лекува собствената си невротичност и ирационални страхове с червен конец, как очаквате да лекува вас по друг начин?! … Когато обаче видите министър-председателят и неговите приближени министри да носят червен конец, имате сериозни основания да бъдете силно обезпокоени както за неговото психично здраве, така и за своето собствено благополучие. Защото решения на най-високо ниво в държавата се взимат мотивирани от страх. И не просто от страх, а от дълбоко ирационален, суеверен страх. Страх, който се “лекува” с червен конец на ръката, чукане на дърво и плюене през рамо”, отбелязва Сотиров.
Психиатърът смята, че коментарите, които прави въз основа на професионалните си познания, не нарушават етиката, а са в изпълнение на гражданския му дълг. По думите му злоупотреба с власт е ползването ѝ за лекуване на лични нарцистични нужди.

Пламен Димитров: Презрението към другите е симптом на злокачествен нарцисизъм

Според доктора по психология синдромът се познава по 14 симптома, от които най-важните са:

загуба на връзка с обществено-политическата и икономическа реалност;

необмислени, импулсивни и/или компулсивни публични действия/изяви;

нечувствителност (липса на рефлексия) при демонстрацията на собствената некомпетентност;

манифестирано презрение към другите (опоненти, партньори, широка общественост).

Владимир Сотиров: Не е лошо Слави Трифонов да има психоаналитик

“Малко след втората минута, г-жа Баджева му каза в прав текст, че един ясен индикатор за “обуздано его” е способността да слуша повече другите около него. Равносметката от анализа на времето, което г-н Трифонов прекара в слушане на своя събеседник, когото беше поканил, за да чуе какво мисли по въпроса с неговото его, е следният: 2:40 мин. говори г-жа Баджева, почти два пъти повече (4:25 мин) е времето, през което говори г-н Трифонов, прекъсвайки многократно своя събеседник. За времето, през което той говореше, произнесе 19 пъти личното местоимение “аз” и поне 9 пъти производната на “аз” частица: “мен/моя”. Та, ето така той отрече отсъствието на “огромно его” и егоцентризъм у себе си”, отбелязва Сотиров.

Според психиатъра в представата на Слави Трифонов властта представлява “да мога да кажа на някакви хора да направят нещо”, което Сотиров окачествява като “много елементарно разбиране за практикуване на власт, произтичаща от личността на един зрял човек”.

В “интервюто” с Мира Баджева Трифонов признава, че “няма психоаналитик”. “Ами никак не е лошо да има! И никак нямаше да е лошо, ако през тези години беше имал – сега може би щеше да изглежда значително по-здрав и не така егоцентричен”, смята психиатърът.

Шефката на “Курило”: Ужасена съм, нужни са психотестове за политици

Да се въведат психотестове за лица, заемащи висши държавни длъжности, предлага психиатърът и директор на Държавната психиатрична болница “Св. Иван Рилски” (кв. “Курило”, град Нови Искър) д-р Цветеслава Гълъбова.

Във фейсбук пост тя пише, че много пъти е мислила по въпроса защо в България не се прилагат масово тестовете за психологическа пригодност за някои по-специфични позиции, свързани с работа с хора – включително за управленски позиции.

“Наистина това е важно. Не става дума, че ще “уловим” психози, т.е. тежки психични разстройства. Те са обект само на психиатрията. Думата тук е за друго. С тези тестове може да се установи навреме дали един човек е точно психологически пригоден да понесе съответните отговорности, дали няма да декомпенсира поради твърде изразени личностови особености. Всички настояват за т.нар. психотестове за носене на оръжие. И е редно да се правят, поне според мен. Правят и се при издаване на свидетелство за правоуправление на МПС – професионална категория. А за правоуправление на държава кога”, пита Гълъбова.

Психиатърът споделя, че е “ужасена” от представянето на номинирания за вътрешен министър Петър Илиев пред Нова телевизия, особено от невербалната му комуникация.
Друг синдром, който психиатърът открива в изявите на водещите политици у нас, е комплексът за малоценност и свръхкомпенсация. Много често той се дължи на тежко детство.
“Чувството за малоценност обикновено е неосъзнато и компенсирано с илюзорна представа за собственото величие, което обаче се нуждае от непрекъснато потвърждаване отвън… А ако (лицето с власт, б. р.) получи отказ, изпитва силна фрустрация, раздразнение и гняв, което може да доведе до агресия и санкциониране на онези, които отказват да обслужват тази невротична нужда на носителя на комплекса”, подчертава психиатърът.

Според него много типична характеристика на носителите на този комплекс е стремежът да се постигне лична компенсация и себеутвърждаване чрез убеждението за липсата на стойност у всички останали.
“Колкото по-малък, слаб и незначителен се преживяваш вътре в себе си, толкова повече имаш нужда да се идентифицираш с позиции, през които да демонстрираш сила, власт, влияние, значимост. Сякаш се сдобиваш със сила и значение. Нищо, че тази сила и значение не произтича от теб, от личността ти, а идва отвън, от позицията, която заемаш – главен прокурор, министър-председател, почетен председател, изпълнителен директор, председател на борда на директорите… В аналитичната психология този процес се обозначава с понятието “идентифициране с персоната”, обяснява Сотиров.

Според него проблем за обществото е, че партиите, които се обединени не от ценности, а от личността на своя началник, влизат в много проблемен цикъл – ако (партийците, б. р.) не се подчиняват на нарежданията и изискванията на лидера, колкото и нелепи да са те, рискуват да бъдат низвергнати, изхвърлени извън играта, извън схемата с разпределението на порциите и да преживеят “тежка абстиненция”.

Психиатърът се спира и на някои инфантилни психически реакции на политиците.
“Сърденето, оплакването, цупенето, обвиняването на другите, прекалено експресивната демонстрация на страдание, липсата на премереност и въздържаност са симптом за личностова незрялост или регрес… Разсърдил се Бойко Борисов, че никой не му бил благодарил! Разстроил се Слави Трифонов, че върху него се била изляла “такава невероятна помия”! … Здравите хора не отиват във властта, за да обслужват чрез нея свои психологически потребности, произтичащи от ранни нарцистични травми или други интрапсихични конфликти. Здравите хора не са във властта, за да им благодарим или да се грижим за тях (за емоционалните им, вкл. нарцистични нужди), респективно, не се сърдят, когато това не се случва. Те са там, водени от алтруистични подбуди. И от чувството си за общност. Те използват властта в името на общия интерес. Нездравите хора използват властта в личен интерес, което е злоупотреба с власт. Използването на властта е част от тяхната невроза и представлява невротичния опит за “лекуване” на емоционални травми”, твърди Сотиров.

От личен опит, като лекар в психиатрична клиника, той твърди, че “преживяването на властта е невероятно”. “Властта покварява, защото дава усещане за мощ, каквото никой друг стимулант не може да даде. Предлагам ви да мислим за властта (особено за институционализираната власт, облечена в униформа – не само военна) като за еуфоризираща дрога, с която може лесно да се злоупотреби”, обяснява експертът.

Post Views: 24

ФОКУС

Да се замразят депутатските заплати, а не да се режат парите на лекари и полицаи

Мика Зайкова: Да се замразят депутатските заплати, а не да се режат парите на лекари и полицаи

Икономистът заяви, че бюджетът не е в толкова тежко състояние и разкритикува разходите за Народното събрание.

Положението с бюджета не е толкова страшно, колкото твърдят от “Прогресивна България“. Това каза в интервю за предаването “Нюзрум“ икономистът Мика Зайкова.

“Първо, във фискалния резерв има над 4 милиарда. Освен това има още 2 милиарда, които са в Сребърния фонд и които също са резерв. Тоест фискалният резерв е пълен. Не можем да упрекнем служебното правителство, но и то взе 1 милиард. Лошото е да не стане една верига от вземане на заеми, които обаче отиват за текущи разходи, а не за капиталови“, обясни тя.

По думите ѝ най-големият проблем на България е, че не обновява основните си средства, технологиите и техниката, тоест не прави достатъчно капиталови инвестиции.

“Миналата и по-миналата година капиталовите разходи бяха изпълнени на 30-35%. Тоест ние сме похарчили повечето пари от капиталовите разходи за текущи“, заяви Зайкова.

Тя подчерта, че не е съгласна непрекъснато да се гледа към заплатите на хората в обществения сектор.

“В така наречения обществен сектор са учителите, лекарите от държавните и общинските болници, там са полицаите. Но ако погледнете, фактически не са повишени заплатите на медицинските сестри, които са изключително важни и много дефицитни, както и на лекарите в общинските и държавните болници“, каза икономистът.

Според нея проблемът идва от това, че държавните и общинските болници са превърнати в търговски дружества:

“Това е безобразие. Не може една болница да бъде търговско дружество, ако е държавна или общинска. Частните нека си бъдат и нека печелят. Ако има кой да им плаща – да им плаща. Но държавните и общинските болници да бъдат търговски дружества – това е голям проблем. Имаме проблем не само в съдебната система, но и в здравеопазването, да не говорим за образованието.“

На въпрос какво би направила, ако сега беше финансов министър на мястото на Гълъб Донев, Мика Зайкова отговори: “Гълъб Донев е един много разумен и начетен човек, но той не е финансист. Той има повече социален уклон и би бил прекрасен социален министър. Във финансовото министерство се изисква екип от хора-финансисти, които при всички положения ще спрат тези заеми.“

По думите ѝ първата мярка трябва да бъде замразяване на депутатските възнаграждения.

“Минималната работна заплата се определя веднъж в годината. Увеличаването на пенсиите става веднъж в годината – в средата на годината. Откъде-накъде депутатите всяко тримесечие ще си увеличават заплатите? Според мен първо трябва да се замразят техните заплати“, заяви тя.

Икономистът призова да бъдат прегледани и всички допълнителни плащания към народните представители.

“След като нямат нужда и са много знаещи, защо им се дават пари за сътрудници? Това са много пари. От 4400 евро базисна заплата в момента те всеки месец получават по 15-16 хиляди. За участие в комисии, за зам.-председателски постове, за временни комисии, за сътрудници, за квартира. От къде-накъде? Хората, които идват тук да работят, си плащат наем. И депутатът трябва да си го плаща от заплатата“, коментира Зайкова, като се обяви и срещу допълнителните средства за автомобили, квартири и охрана.

“Първо бих замразила заплатите им и то на базово ниво – да получават и те по 4000. Кой в България получава 4400 месечно само за това, че ходи два дни в парламента – сряда и четвъртък, в краен случай и петък? А те всяко тримесечие си актуализират заплатите на базата на средната работна заплата в обществения сектор, която е по-висока, и то от последния месец на тримесечието. Сакън да не загубят някоя стотинка“, заяви икономистът.

“Ако съм на мястото на председателя на Народното събрание и на премиера Румен Радев, първото нещо, което ще направя, е не да бръкна в джоба на полицаите и лекарите, а да бръкна в джоба на депутатите“, каза в заключение Мика Зайкова.

Post Views: 33

ФОКУС

БОРИСОВ И ПЕЕВСКИ ИМАХА ОТ НСО ЗА ДА МОГАТ ДА КРАДАТ БИЗНЕСИ!

КОГАТО СПОМЕНАВАМЕ КРАДЕЦА БОРИСОВ, ТРЯБВА СПОМЕНЕМ И КОЛКО БИЗНЕСИ ОТКРАДНА ПО ТАЗИ СХЕМА! И ДВАМАТА – И БОРИСОВ И ПЕЕВСКИ ЗАТОВА ИСКАХА ОХРАНА ОТ НСО.

ЗНАЯТ МРЪСНИЦИТЕ ЧЕ КОГАТО ОТНЕМЕШ ВСИЧКО НА НЯКОЙ, ТОЙ ЛЕСНО СЕ ПРЕВРЪЩА В КАМИКАДЗЕ!

💰177 000 000 лева данъци
Или преведено на човешки език: „Дай бизнеса. А когато откажеш — къде са ти парите?”

🔹 Денят, който не забравям
Понеделник, 6 юли 2009 г. 9:30 сутринта.
Точно предният ден — 5 юли — ГЕРБ спечели пълно мнозинство на парламентарните избори в България.
Закуската на масата. Детето тръгнало за училище. Жена ми тъкмо беше сложила кафето.
Звънец на вратата. Апартаментът ми в Лозенец.
— „Полиция.”
Отварям. Трима души — полиция, АФР и данъчни.
— „Какво искате?”
— „Пълна ревизия на всичките Ви компании. Още два екипа чакат пред двата Ви офиса в квартал Оборище.”
И така започна. На първия ден след изборите. Като по часовник.
🔹 Запорът — без акт, без нищо
Докато ме проверяваха през следващите дни — блокираха всички банкови сметки на всичките ми дружества.
Като „предварително обезпечение.”
📌 Без ревизионен акт.
📌 Без установено нарушение.
📌 Без съдебно решение.
📌 Без нищо.
Само едно подозрение. И край на бизнеса ми за 3 години.
🔹 Първата „оферта”
Скоро дойде първата оферта. 150 000 евро. От един от големите шефове на НАП.
Помислих и казах:
„ОК. Ще дам парите. При едно условие. Кажете ми какво точно ще ми „оправите” по компаниите. Защото аз нямам нередности. Нямам проблеми с ДДС. При металите имам постоянни проверки — там денонощно стои контрол.”
Той ме погледна и каза честно:
„Не. Даваш парите, за да можеш изобщо да работиш.”
Категорично отказах.
Минал бях целия мутренски преход на 90-те. Не бях дал на никой да ме рекетира. Затова и ходех с много охрана. И сега — на 2009 г., в „новата демокрация”, в член на ЕС от 2 години — щях да плащам „данък спокойствие” на държавни служители?
Не.
🔹 Истинското искане — на маса
И тогава картите се отвориха.
Същите проверяващи ми казаха директно — както съм писал и в предходни постове:
„Ако прехвърлиш дялове от компанията на посочени от нас хора — всичко се оправя моментално.”
Отказах. Няколко пъти.
Тогава работех с изключително силни и големи компании от дълги години. Бяхме приятели. Мислех си, че имам сили да се оправя.
Лъгал съм се.
🔹 Три години без акт. Без обяснение.
Запорите продължиха 3 години — до 2012 г.
Многократно исках срещи с данъчните и с ДАНС. Исках да разбера защо съм запориран. Какво ми е нарушението. Какво искат от мен.
Нищо. Тишина. 3 години тишина.
Това в правова държава се нарича „незаконно ограничаване на дейност.” В България се нарича „стандартна процедура.”
🔹 2012 г. — Внезапно идват „актовете”
През 2012 г. — изведнъж — се появиха множество ревизионни актове. За всичко. На всички компании.
Ревизията обхвана периода 2005–2012 г. — седем години. Тоест: цялата активна история на компаниите.
Не се притесних. Казах си:
„ОК. Ще спечеля в съда. Всичко ми е чисто. Документи — пълни. Сделки — реални. Контрагенти — реални. Платени данъци — всички.”
Започнаха процеси по обжалване на ревизионните актове.
И тогава те видяха, че се измъквам.
Видяха, че всичко е наред с фирмите ми. Знаеха, че ще спечеля.
🔹 11 декември 2012 г. — Часове преди първото съдебно заседание
Сутринта на 11 декември 2012 г. — точно часове преди първото данъчно дело в Софийски административен съд…
Пет цивилни коли ми препречиха пътя на път за работа. Арестуваха ме.
В същия час — 20 полицаи влязоха в офиса на компанията. Иззеха и унищожиха цялата документация. Сървъри. Дискове. Папки. Всичко.
3 месеца в ареста.
Какво успя да направи адвокатът ми? Едно-единствено нещо: подаде уведомление до всички съдебни състави, че при липса на документи не могат да се водят делата.
И така — между 2014 и 2015 г. — всички актове влязоха в сила. Не защото бяха правилни. А защото нямаше с какво да ги обжалваме. Документите ги нямаше. Защото те самите ги бяха унищожили.
177 000 000 лева.
Сто седемдесет и седем милиона лева.
Това бяха общите задължения на 6 ЕООД-та, които бях влял в „КОРИНА БГ” ЕАД, Кърджали.
Сред тях:
▪️ Финансово-счетоводната компания „Добрин Добрев” ЕООД
▪️ „Демо Яв” ЕООД — притежаваща безсрочен лиценз за търговия с отпадъци от черни и цветни метали
Всички тези компании бяха регистрирани в периода 2002–2004 г. Работеха законно. Декларираха всичко. Плащаха данъци.
Всичко без изключение, което беше правено от моите компании през цялото им съществуване — беше обложено по 2-3 пъти. Без право на обжалване.
От сериозна компания с многомилионен оборот — станахме „данъчни длъжници”.
А аз — се превърнах във вечен обвиняем.
Забележете — по съвсем друго дело. Защото това е важно. Едни и същи факти — на две съвсем различни релси. Данъчна и наказателна. И двете — за натиск.
🔹 А сега — истинският въпрос
Според данъчните органи моята компания разполагаше със собствен капитал от 320 милиона лева.
И знаете ли каква беше целта на цялата акция?
❗️ Не данъци.
❗️ Не справедливост.
❗️ Не „възстановяване на щети”.
Целта беше една — да се намери:
💰 „Къде са парите?”
🔹 Доказателството
През следващите години — всички мои познати, бизнес партньори и клиенти, които бяха викани на разпити в ГДБОП, в полицията или в прокуратурата…
…след приключване на „официалната” част на разпита — бяха извеждани на „кафе”.
И там, неофициално, им се задаваше точно един въпрос:
„Къде са парите на този?”
Не за нарушения. Не за престъпления. Не за доказателства.
Само за парите.
И това продължи години. Хора, които не бях виждал от десетилетия, ми се обаждаха да ме предупредят:
„Викаха ме. Питаха само за парите ти.”
🔹 Та къде са парите, дами и господа?
Това е въпросът, който всички задават.
И отговорът — ще го разберете, ако ме следвате тук и в другите ми социални медии.
Но преди да го дам — искам да помислите за нещо много по-важно:
❓ Какъв вид държава „търси парите” на свой гражданин с арести, унищожаване на документи и натиск върху приятелите му?
❓ Какъв вид държава първо унищожава бизнеса, а после се чуди защо човекът не плаща данъци?
❓ Какъв вид държава 3 години държи всичко запорирано без акт — и след това издава актове за периода, в който е спирала бизнеса ?
Отговорете си сами. Тихо. На глас не е безопасно. Още не.
📌 Следва продължение.
В следващите постове ще ви разкажа:
▪️ Как точно изчезнаха парите и активите.
▪️ Кои хора бяха посочени, за да им се прехвърли бизнесът.
▪️ Какво се случи с тези „посочени хора” в годините след това.
▪️ И защо това, което се случи на мен, се случва на стотици други и до днес — точно по същата схема.
177 милиона лева „данъци.”
320 милиона лева „собствен капитал.”
0 доказателства.
Това е България.
📌 Споделете, ако смятате, че повече хора трябва да знаят как работи системата. Профилът ми е с рестрикции. Истината — не може да бъде запорирана.
Dobrin Dobrev

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 37

ФОКУС

Радев малко сляпо и прекомерно си вярва, че има голям политически опит

Бойко Станкушев: Радев малко сляпо и прекомерно си вярва, че има голям политически опит.

“Дотук аз не видях нито една изненада. Всички тези имена бяха дискутирани не само последните през два месеца, а в последните девет години, откакто чакаме президентът Радев да стане премиер”. Това коментира в “Тази сутрин” по bTV бившият министър на енергетиката Мирослав Севлиевски за новия редовен кабинет и назначенията на новата власт.

“Аз очаквах Кутев да бъде председател на парламентарната група, но виждаме, че и настоящият председател на парламентарната група се справя много добре. Артикулира добре, има ясна позиция”, допълни той.

“Няма и изненада, няма и разочарование. Аз не виждам разочарование, но и не бива да чакаме в първите дни тези хора да направят нещо толкова голямо, някаква заря да стане. Последният път, като бях при вас, завършихме разговора с това, че при Триумфа, когато победителите са влизали в Рим, имало един роб, който шушнел на ухото на победителя: „Помни, че си смъртен“. И като продължим тази приказка – шествието върви. И сега отзад има първите пленени – пленените пълководци, тези, които са победени. След тях върви плячката и най-накрая вървят пленниците. Очаквам тази седмица ние да видим какво ще стане с победените генерали или с политическите опоненти”, коментира Севлиевски.

“Една от основните причини да имаме този изборен резултат е, защото основният мотив на хората да излязат да гласуват за Радев беше, защото те очакват от него възмездие и справедливост. И големият въпрос наистина е дали ще има възмездие и справедливост през следващите дни. Една от другите големи причини да имаме този изборен резултат е, защото хората се уплашиха, че посредствеността започна да става масова по времето на управлението на Бойко Борисов”, посочи още той.

„Няма изненади особени. Ясно беше, че гръбнакът на новия кабинет ще бъде от лицата, фигурите, които са участвали в предишните служебни кабинети на Румен Радев. Не виждам някакви особени изненади в това отношение. А дали ще има чистка, дали ще има метла? Да, разбира се. И това смятам, че е в правилата на играта.
За да овладееш политическата власт, трябва, разбира се, да прецениш кои да махнеш, кои свои хора да оставиш. Това е нормалното“, коментира социологът Кольо Колев.

„Мисля, че Румен Радев направи много добър ход, като остави главния секретар на МВР на своя пост, с което даде знак на цялата администрация, че всъщност чистката няма да бъде просто така – „наши срещу ваши“, а ще се гледа кой какво прави. Това е хубав знак, защото по този начин ти можеш да опитваш и с част от предишната администрация, за да я превърнеш в свои работници. Това е нещо, което според мен не е зле“, посочи още той.

„Няма какво да проверяваме. Ние просто ще чакаме да видим първите послания на този, както и на всички други министри, и съответно първите действия, което е много по-важно“, заяви Бойко Станкушев, директор на “Антикорупционен фонд“, за назначението на Николай Найденов като министър на правосъдието.

„Трябва да се има предвид, че Румен Радев, според мен, малко сляпо и прекомерно си вярва, че има голям политически опит. Това да си девет години президент е едно, а да поемеш цялата тази сложна машина, наречена изпълнителна власт, където много зависи от теб, обаче зависи и от хората, с които си обграден“, посочи той.

Post Views: 42