СВЯТ
Путин: “На запад всички са смахнати и веднага звънят в Обкома във Вашингтон за разрешение!”
Владимир Путин: Сегашната версия на Запада никога няма да бъде приета от Русия!
Руският лидер Владимир Путин заяви пред Валдайския клуб , че вижда две версии на Запада: този, който уважава традиционните християнски ценности, и такъв Запад е близък до Русия. Но вижда и другият Запад, който служи като „неоколониално оръжие на либералния елит“, който иска да подчини целия свят. Този Запад никога няма да бъде приет от Москва, обяви Путин.
Путин предупреди Запада в четвъртък, че играе това, което той определи като „опасна, кървава и мръсна“ геополитическа игра, но каза, че Съединените щати и техните съюзници в крайна сметка ще трябва да говорят с Русия, съобщават „Ройтерс“ и Ей Би Си.
Според Путин, времето на господство на Запада е към своя край. Обръщайки се към дискусионния клуб „Валдай“, той подчерта, че „Западът не е в състояние да управлява целия свят едностранно… колкото и да се опитва да го направи“.
„Властта над света е това, което така нареченият Запад постави на карта в своята игра – но играта е опасна, кървава и бих казал мръсна. Сеячът на вятъра, както се казва, ще пожъне буря.“
„Винаги съм вярвал и вярвам в здравия разум, така че съм убеден, че рано или късно новите центрове на многополюсния световен ред и Западът ще трябва да започнат равностоен разговор за бъдещето, което споделяме – и колкото по-рано, толкова по-добре“.
Путин каза, че Западът, заслепен от колониализма, е помогнал за разпалването на конфликта в Украйна и се опитва да разпали криза около Тайван в опит да наложи глобално господство.
Цитирайки лекция в Харвард от 1978 г. на руския дисидент Александър Солженицин, Путин каза, че Западът е открит расист и гледа отвисоко на другите народи по света.
„Увереността в тяхната непогрешимост е много опасно състояние“, каза Путин и добави, че Русия никога няма да приеме опитите на Запада да казва на Русия как да действа.
Говорейки пред експерти от 44 различни страни, Путин каза, че въпреки всичко Русия не се смята за враг на Запада.
Путин подчертава, че Москва „никога не е казвала нищо проактивно за възможно използване на ядрени оръжия. Ние само намекнахме, че не бива да ни подценяват, в отговор на изказвания, като тези на бившият премиер на Обединеното кралство Лиз Тръс, която „директно заплаши, че страната й е ядрена сила“ и че е готова евентуално да използва тези оръжия.
Путин коментира и че Русия е изправена пред постоянен натиск по границите си, въпреки че изпраща съобщения за мир и сътрудничество на Запада.
Той вижда две версии на Запада: този, който уважава традиционните християнски ценности и такъв Запад е близък до Русия, и другият, който служи като „неоколониално оръжие на либералния елит“, който никога няма да бъде приет от Москва.
„Тези, които не искат да бъдат инструменти на политиката на втория Запад, са атакувани от санкции, държавни преврати и подобни действия, които не проработиха с Русия и никога няма да проработят“, според Путин. „Москва не иска да стане хегемон и да води еднополюсен свят„, подчерта той.
Вашингтон няма „никакви идеи за създаване на положително развитие, те просто нямат какво да предложат на света, освен да запазят своето господство“. Путин подчерта, че е „убеден, че истинската демокрация в многополюсния свят предполага преди всичко възможността на всеки народ да се развива самостоятелно, съобразно собствените си разбирания и ценности“.
Путин завърши с предупреждение, че „ние сме изправени пред най-опасното десетилетие от края на Втората световна война, тъй като ситуацията е изпълнена с конфликти“.
СВЯТ
Унгария забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна
Големият приток на зърно и хранителни продукти от Украйна е понижил цените и е навредил на местните фермери.
Унгарският премиер Петер Мoдяр заяви, че правителството забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна. Той написа това в социалната медийна платформа X, цитиран от “Укринформ”.
“Правителството оттегля намерението на Унгария да напусне Международния наказателен съд и забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна”, написа Мoдяр.

Hungary Today отбеляза, че в рамките на унгарската селскостопанска политика е възникнал дебат относно правната рамка за ограниченията върху вноса на украински селскостопански продукти, предава The Sofia Times.
По-специално, министърът на земеделието и хранителното производство Саболч Бона написа в социалните медии, че предишното правителство е оставило след себе си правна несигурност.
Според него ограниченията за внос, приети при правителството на Фидес, са били обвързани със специалните разпоредби на националното извънредно положение. Когато това извънредно положение приключи, ограниченията не бяха автоматично закрепени в закона, което министърът критикува като недостатък на планирането.

Бона заяви, че неговото министерство ще подготви ново законодателство, за да възстанови правната сигурност по отношение на защитата на унгарския пазар и местните производители.
Мерките ще се прилагат за месни продукти – включително говеждо, свинско, агнешко, козе месо и птиче месо – както и замразени зеленчуци и зърнени продукти.
На 14 май Унгария обяви отмяната на извънредното положение, въведено по време на мандата на бившия премиер Виктор Орбан.
Унгария въведе забрана за внос на украински селскостопански продукти за първи път през април 2023 г.

След началото на войната Украйна, Европейският съюз (ЕС) създаде мерки по границите с Украйна в отговор на блокадата на Русия на украинските черноморски пристанища, за да може украинско зърно да бъде изнасяно за световните пазари преди войната.
Няколко държави, включително Унгария, поискаха от Европейската комисия да въведе мерки за ограничаване на вноса на селскостопански продукти от Украйна, твърдейки, че големият приток на зърно и хранителни продукти от Украйна е понижил цените и е навредил на местните фермери.
СВЯТ
Париж обяви израелския министър на вътрешната сигурност за персона нон грата
Франция реши да забрани на министъра на вътрешната сигурност на Израел Итамар Бен-Гвир достъп до нейната територия, предадоха Ройтерс и Франс прес, като се позовават на днешно изявление на френския министър по въпросите на Европа и външните работи Жан-Ноел Баро.
Баро отбеляза, че решението отразява гнева от отношението на Бен-Гвир към активисти от международната хуманитарна флотилия за ивицата Газа “Глобъл Сумуд”. “Смятано от днес, Итамар Бен-Гвир няма право да стъпва на френска територия”, написа Баро в социалната платформа Екс.

“Заедно с моя италиански колега (Антонио Таяни – бел. ред.) призоваваме ЕС да наложи също така санкции срещу Итамар Бен-Гвир”, добавя френският първи дипломат.

Бен-Гвир стана обект на вълна от критики от международната общност, след като публикува клип, в който се подиграва на задържани активисти от хуманитарната флотилия за Газа.

Във видеото се вижда как в негово присъствие израелски полицаи карат активисти да застанат в редици и да коленичат на земята с вързани зад гърба ръце. На свой ред министърът им казва “Добре дошли в Израел, ние сме господарите”.
СВЯТ
Ердоган иска да прави петролопровод през България за Европа
Турция и НАТО правят тръбопровод за военни цели през България.
Проектът е за 1,2 млрд. долара и ще бъде предложен на срещата на върха в Анкара.
Турция е предложила изграждането на тръбопровод за гориво за военни цели през България, който да подсигурява енергийните доставки за източноевропейския фланг на НАТО, съобщи Bloomberg. Очакваната цена на проекта е 1,2 млрд. долара.
Предложеният тръбопровод ще минава от Турция до Румъния през България. Анкара планира да представи предложението преди срещата на върха на НАТО, на която ще бъде домакин през юли.

Турският маршрут е с около 1/5 по-евтин от алтернативните предложения, включително маршрути през Гърция или западните съседи на Румъния. Тези алтернативи биха разчитали на морски транспорт, което ги прави по-уязвими от смущения.
Военният министър Атанас Запрянов пришпори темата за бързо прокарване на военни коридори през България. Той направи това по време на своето изказване на форума „Сигурността в Черно море и Балканския регион” в Букурещ, Румъния.
Войната в Украйна и конфликтите в Близкия Изток, включително прекъсванията на енергийните доставки заради затварянето на Ормузкия проток, накараха НАТО да преразгледа инфраструктурата си за доставки на гориво. Държавите членки търсят надеждна и рентабилна верига за доставки за източните членове на алианса.
Турция търси съюзническа подкрепа за предложението, което може да бъде решено преди или по време на срещата на върха в Анкара, коментира Bloomberg. Планираният тръбопровод ще бъде ограничен за военна, но не и за гражданска употреба.
Европейският съюз и НАТО се споразумяха и за инфраструктурен проект на стойност 100 млрд. евро, който ще положи основите на „военна Шенгенска зона” за ускоряване на движението на войски и оборудване в цяла Европа, заяви комисарят по транспорта и туризма Апостолос Дзидзикостас на конференция в Атина.

Проектът включва разработването на 500 „горещи точки“, където през следващите три до четири години ще бъде създадена или укрепена инфраструктура за улесняване на военната мобилност.
“Това бързо ще ускори времето, необходимо за прехвърляне на войски и материали от една част на блока в друга, както за учения, така и в случай на извънредни ситуации, каза Дзидзикостас на „Срещата на върха за енергиен преход: Източно Средиземноморие и Югоизточна Европа. Ще бъде създаден и споделен резерв или „пул“ от военно оборудване, по модел на механизма за гражданска защита на ЕС.
Регламентът ще бъде готов до 2027 г., а инфраструктурата – до началото на 2030 г.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ








