СВЯТ
Путин предпочете Виена за посредник между Русия е ЕС в енергетиката, отсвири лъжещия Борисов
Заради Методиев (портиерчето) вече никой не уважава България.
Владимир Путин избра Австрия за първото си посещение в чужбина през новия си президентски мандат. Според „Известия“ изборът на страна не е случаен. Възможно е именно Виена да стане посредник между Русия и ЕС. Ако това се окаже факт ще означава, че самоопределящия се като европейска синя каска български премиер Бойко Борисов, е бил игнориран от възможната роля в трансграничния енергиен бизнес.
Република Австрия не е само държава с традиционно приятелска нагласа към Русия, която не се поддаде на провокацията с отравянето на бившия руски шпионин Сергей Скрипал и дъщеря му през март в Солсбъри и отказа да експулсира руски дипломати въпреки нескрития натиск от страна на Великобритания. Освен това неутрална Виена – една от ключовите европейски столици, може да стане ефективен посредник между Москва и ЕС, който най-накрая ще може да придвижи от мъртвата точка отдавна назрелия въпрос за отмяна на антируските санкции, вредни и за двете страни, прогнозира вестникът, цитиран от БТА.
По време на визитата Путин разговаря с колегата си Александър ван дер Белен и с канцлера Себастиан Курц, като ги уведоми по-специално, че Русия има интерес да възстанови пълноформатното си сътрудничество с Евросъюза, посочва „Комерсант“.
Руският лидер отдели специално внимание на темата за санкциите и политическите ограничения – спомена за негативния ефект от гледна точка „и на техните инициатори, и на онези, срещу когото са насочени“.
Президентът на Австрия заяви, че е намерил „общ език“ с Владимир Путин, но не подкрепи публично тезата му за вредата от санкциите, пише изданието.Според австрийския политолог Герхард Мангот, цитиран в материала, правителството на Австрия отдавна изтъква, че взаимните ограничения са „безполезни“. Но няма да стане първото, което ще блокира удължаването на санкциите срещу Русия, и все така ще споделя позицията на своите партньори в ЕС.
„Същата позиция заемат и ред други страни от ЕС – Италия, Словакия, Кипър, Унгария. И правителството на Австрия отправи ясен сигнал, че санкциите може да бъдат свалени само с общо съгласие на страните от ЕС. И Москва знае това“, казва експертът.
„Росийская газета“ акцентира върху сътрудничеството между Русия с Австрия в много сфери и откроява като ключова насока енергетиката.Австрийските власти увериха, че няма да загърбят руския газ заради американския. Защото поставят на първо място икономическата изгода, съчетана с надеждността на Русия като партньор, пише московският официоз.
Визитата на Путин бе свързана с факта, че се навършват 50 години, откакто Съветският съюз е започнал да изнася газ в Австрия. Тя първа сред западноевропейските страни сключи газов договор със СССР. Оттогава в Австрия са доставени над 218 милиарда куб. м руски газ. И по време на посещението бе подписан много важен стратегически документ, който затвърди сътрудничеството – споразумение между „Газпром“ и австрийската О Ем Ви за доставки на газ до 2040 г., се казва в статията.
С общи усилия Русия и Австрия дават съществен принос за гарантиране на енергийната сигурност на целия европейски континент, цитира всекидневникът коментар на Владимир Путин след подписването на спогодбата.
Газовата тема бе засегната в дискусиите му и с канцлер Курц, и с президента Ван дер Белен. Австрийското ръководство увери по-специално, че страната подкрепя плановете на Русия да увеличи доставките за Европа през тръбопровода „Северен поток-2“, съобщи Путин. По думите му сътрудничеството естествено обхваща и други сфери – има добри перспективи в машиностроенето, дървообработването и транспорта, добавя „Росийская газета“.
СВЯТ
Унгария забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна
Големият приток на зърно и хранителни продукти от Украйна е понижил цените и е навредил на местните фермери.
Унгарският премиер Петер Мoдяр заяви, че правителството забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна. Той написа това в социалната медийна платформа X, цитиран от “Укринформ”.
“Правителството оттегля намерението на Унгария да напусне Международния наказателен съд и забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна”, написа Мoдяр.

Hungary Today отбеляза, че в рамките на унгарската селскостопанска политика е възникнал дебат относно правната рамка за ограниченията върху вноса на украински селскостопански продукти, предава The Sofia Times.
По-специално, министърът на земеделието и хранителното производство Саболч Бона написа в социалните медии, че предишното правителство е оставило след себе си правна несигурност.
Според него ограниченията за внос, приети при правителството на Фидес, са били обвързани със специалните разпоредби на националното извънредно положение. Когато това извънредно положение приключи, ограниченията не бяха автоматично закрепени в закона, което министърът критикува като недостатък на планирането.

Бона заяви, че неговото министерство ще подготви ново законодателство, за да възстанови правната сигурност по отношение на защитата на унгарския пазар и местните производители.
Мерките ще се прилагат за месни продукти – включително говеждо, свинско, агнешко, козе месо и птиче месо – както и замразени зеленчуци и зърнени продукти.
На 14 май Унгария обяви отмяната на извънредното положение, въведено по време на мандата на бившия премиер Виктор Орбан.
Унгария въведе забрана за внос на украински селскостопански продукти за първи път през април 2023 г.

След началото на войната Украйна, Европейският съюз (ЕС) създаде мерки по границите с Украйна в отговор на блокадата на Русия на украинските черноморски пристанища, за да може украинско зърно да бъде изнасяно за световните пазари преди войната.
Няколко държави, включително Унгария, поискаха от Европейската комисия да въведе мерки за ограничаване на вноса на селскостопански продукти от Украйна, твърдейки, че големият приток на зърно и хранителни продукти от Украйна е понижил цените и е навредил на местните фермери.
СВЯТ
Париж обяви израелския министър на вътрешната сигурност за персона нон грата
Франция реши да забрани на министъра на вътрешната сигурност на Израел Итамар Бен-Гвир достъп до нейната територия, предадоха Ройтерс и Франс прес, като се позовават на днешно изявление на френския министър по въпросите на Европа и външните работи Жан-Ноел Баро.
Баро отбеляза, че решението отразява гнева от отношението на Бен-Гвир към активисти от международната хуманитарна флотилия за ивицата Газа “Глобъл Сумуд”. “Смятано от днес, Итамар Бен-Гвир няма право да стъпва на френска територия”, написа Баро в социалната платформа Екс.

“Заедно с моя италиански колега (Антонио Таяни – бел. ред.) призоваваме ЕС да наложи също така санкции срещу Итамар Бен-Гвир”, добавя френският първи дипломат.

Бен-Гвир стана обект на вълна от критики от международната общност, след като публикува клип, в който се подиграва на задържани активисти от хуманитарната флотилия за Газа.

Във видеото се вижда как в негово присъствие израелски полицаи карат активисти да застанат в редици и да коленичат на земята с вързани зад гърба ръце. На свой ред министърът им казва “Добре дошли в Израел, ние сме господарите”.
СВЯТ
Ердоган иска да прави петролопровод през България за Европа
Турция и НАТО правят тръбопровод за военни цели през България.
Проектът е за 1,2 млрд. долара и ще бъде предложен на срещата на върха в Анкара.
Турция е предложила изграждането на тръбопровод за гориво за военни цели през България, който да подсигурява енергийните доставки за източноевропейския фланг на НАТО, съобщи Bloomberg. Очакваната цена на проекта е 1,2 млрд. долара.
Предложеният тръбопровод ще минава от Турция до Румъния през България. Анкара планира да представи предложението преди срещата на върха на НАТО, на която ще бъде домакин през юли.

Турският маршрут е с около 1/5 по-евтин от алтернативните предложения, включително маршрути през Гърция или западните съседи на Румъния. Тези алтернативи биха разчитали на морски транспорт, което ги прави по-уязвими от смущения.
Военният министър Атанас Запрянов пришпори темата за бързо прокарване на военни коридори през България. Той направи това по време на своето изказване на форума „Сигурността в Черно море и Балканския регион” в Букурещ, Румъния.
Войната в Украйна и конфликтите в Близкия Изток, включително прекъсванията на енергийните доставки заради затварянето на Ормузкия проток, накараха НАТО да преразгледа инфраструктурата си за доставки на гориво. Държавите членки търсят надеждна и рентабилна верига за доставки за източните членове на алианса.
Турция търси съюзническа подкрепа за предложението, което може да бъде решено преди или по време на срещата на върха в Анкара, коментира Bloomberg. Планираният тръбопровод ще бъде ограничен за военна, но не и за гражданска употреба.
Европейският съюз и НАТО се споразумяха и за инфраструктурен проект на стойност 100 млрд. евро, който ще положи основите на „военна Шенгенска зона” за ускоряване на движението на войски и оборудване в цяла Европа, заяви комисарят по транспорта и туризма Апостолос Дзидзикостас на конференция в Атина.

Проектът включва разработването на 500 „горещи точки“, където през следващите три до четири години ще бъде създадена или укрепена инфраструктура за улесняване на военната мобилност.
“Това бързо ще ускори времето, необходимо за прехвърляне на войски и материали от една част на блока в друга, както за учения, така и в случай на извънредни ситуации, каза Дзидзикостас на „Срещата на върха за енергиен преход: Източно Средиземноморие и Югоизточна Европа. Ще бъде създаден и споделен резерв или „пул“ от военно оборудване, по модел на механизма за гражданска защита на ЕС.
Регламентът ще бъде готов до 2027 г., а инфраструктурата – до началото на 2030 г.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ








