ПОЛИТИКА

Пътуването на Си Дзинпин в Европа: Всичко е подготвил Путин

Има дълбока символика в последователността от посещения на Си Дзинпин по време на пътуването му до Европа. Това е демонстрация на чия страна е Китай.

Френски ретранслатор

Още преди пристигането на китайския лидер Си Дзинпин в Париж беше пределно ясно върху какво ще се опита да се съсредоточи френският президент Макрон, действащ като реле на исканията на своите американски куратори.

Това е отделяне на Китай от Русия, което принуждава Пекин да застане на страната на Запада в екзистенциална конфронтация с Москва. Последвалите посещения на Си Дзинпин в Сърбия и Унгария са предварително планиран символичен отговор на Пекин на натиска на Запада относно позицията на Китай относно войната в Украйна.

Американската и европейската преса, небрежно споменавайки проблема с войната в Украйна, сведе резултата от посещението на председателя на КНР в Париж до търговските спорове с Франция.

За да привлече специално внимание, беше казано, че Париж се опитва да „незабавно отмени тарифните заплахи върху износа на своя коняк“ за Китай. И Пекин, казват те, бил много загрижен за тарифите за своите електрически автомобили в Европа.

Но това е само полуистина, с която като параван западната преса се опита да прикрие истинската, дълбока истина. Макрон, по инструкции от своите американски ръководители, се опита да гарантира, че Си се отказва от подкрепата за Русия и да го убеди да вземе участие в така наречената „мирна среща на върха“ за Украйна, която е насрочена за средата на юни в Швейцария и на която опит ще бъдат направени, за да се създаде глобален антируски блок.

Основният обект на интерес за американците в контекста на подготовката за швейцарската среща на върха е Китай, който американците се опитват да направят „пример“ за целия глобален Юг по отношение на подкрепата на Украйна.

Не е случайна последователност

Съвсем очевидно е, че лидерът на КНР, който се отправя към Париж, прекрасно разбира с какво ще трябва да се изправи. И следователно последователността от спирки в Европа не е избрана случайно от китайската страна.

След като посети своите съперници и врагове на Русия, китайският председател отиде при очевидните съюзници на Русия – Сърбия и Унгария. Това е символ. Правенето на посещения в обратен ред би означавало преговори с врагове, внушаване на съмнения на приятели относно тяхната лоялност и твърдостта на техните обещания.

Но още по-символично, с богатство от свежи познания за позициите на враговете на Русия, Си Дзинпин ще приеме руския президент Владимир Путин в Пекин през май.

В края на април руският лидер обяви, че планира да посети Китай през май. Това ще бъде първото задгранично пътуване на руския лидер след встъпването му в длъжност.

Външно това не изглежда да е свързано с посещението на Си в Европа. Но по същество тези събития не могат да не се разглеждат като последователност, която има своя логика и обяснение именно в геополитическите интереси на Китай и Русия.

Дори без да се знае точно конкретната програма на посещението на Путин в Китай, може да се твърди, че лидерите на Русия и Китай ще „сверят часовниците“, като вече имат в актива си резултатите от посещението на Си Дзинпин на Запад и по-скорошно и ясно разбиране какво очаква Западът от Китай и Русия, които – и това е очевидно – се смятат на Запад за съюзници в конфронтацията със САЩ и Европа.

Ако посещението на руския лидер в Китай се беше състояло преди условното посещение на Си Дзинпин на Запад, тогава можеха да се направят същите изводи, но с обратен знак.

Задачата на САЩ

Трябва да разберем крайната геополитическа задача на Съединените щати. Тя е да лиши Китай от сегашния му очевиден съюзник – Русия. САЩ разчитат на факта, че Пекин, изхождайки от прагматични съображения, няма да заложи на Русия, ако Русия бъде победена и не представлява никаква заплаха за Съединените щати.

Затова САЩ с помощта на свои агенти в Европа като Макрон се опитват да провокират изпращането на войски на НАТО в Украйна. А Вашингтон убеждава Полша да разположи американско ядрено оръжие на своя територия. Всичко това е да започне война между Европа и Русия, за да обезкърви руснаците, основните съюзници на Китай.

Вашингтон вярва, че с Русия, която е загубила всяка власт и влияние, Китай ще бъде по-сговорчив и податлив в настоящия икономически конфликт със Съединените щати.

И в този смисъл думите на Макрон за изпращане на войски на НАТО в Украйна и „съгласието“ на Полша да разположи американски ядрени оръжия изобщо не са сондиране на почвата, а реални стъпки към казаното.

Русия, според плановете на Вашингтон, трябва или да загуби напълно, или да сключи такъв срамен мир, след който не само Китай, но дори Сиера Леоне (с цялото ми уважение към тази малка африканска страна) няма да разговарят с Русия.

“Безперспективността на Русия”

Стратегическата задача на САЩ сега е именно да убедят Китай в „безполезността на Русия“ като стратегически съюзник. Именно с този въпрос се занимава президентът Макрон по указания на своите американски домакини по време на държавното посещение на китайския президент Си Дзинпин във Франция.

А конякът и електрическите автомобили бяха само фон за основната задача – да отклонят Китай от пътя на взаимодействие с Русия.

Но в Пекин разбират това не по-малко, отколкото в Москва. Това обяснява последователността от срещи между Си Дзинпин. Освен това, както отбелязва The New York Times, председателят на Китайската народна република по време на посещението си във Франция категорично се обяви срещу критиките към Пекин за близките му отношения с Москва на фона на конфликта в Украйна.

Той директно каза на Макрон за това. И тази остра забележка от Си, според The New York Times, „изглежда, че е била адресирана главно към Съединените щати“.

Три големи разлики

А сега нека обърнем внимание на поразителната разлика между посещенията на Си във Франция, от една страна, и в Сърбия и Унгария, от друга.

Ако по време на посещението във Франция страната домакин и западната преса се опитаха да покажат „търсене на компромис“ и в същото време превъзходството на Запада над Китай, то фактическите съюзници на Русия, Сърбия и Унгария, демонстрираха пълно съгласие с Пекин .

Нека го погледнем през очите на Bloomberg. Агенцията пише за посещението на Си Дзинпин в Сърбия:

“Сръбският президент Александър Вучич даде грандиозен прием на Си Дзинпин в Белград, където тълпата аплодираше и развяваше национални знамена……..

Вучич каза, че „небето е границата“ между двете страни, което е ехо от безграничното приятелство на Москва с Пекин и може би напомняне за подкрепата за Русия и нейния дневен ред.

Си Дзинпин също така убеди Сърбия да приеме, че е част от „общност със споделено бъдеще“, като стана първата европейска държава, която се присъедини към усилията на Китай за изграждане на коалиция, предизвикваща водения от САЩ световен ред.”

А резултатът от посещението в Унгария според Bloomberg е следният:

“Си Дзинпин обяви поредица от нови инвестиции в Будапеща, като същевременно рекламира Унгария и нейния премиер Виктор Орбан като модел за това какви биха могли да бъдат отношенията на Европейския съюз с втората по големина икономика в света.

Той също така обеща да изгради инфраструктура, която ще помогне за разпространението на продукти в търговския блок от китайски фабрики, планирани да бъдат построени в Унгария. Китайският гигант за електрически превозни средства BYD Co. преди това избра Унгария за място за първия си европейски автомобилен завод. Унгария също е център за производство на батерии.”

Колективен антизапад

Всъщност по време на пътуването на Си Дзинпин в Европа Сърбия и Унгария се оказаха в ролята на един вид колективен анти-Запад.

И неслучайно Bloomberg, оценявайки пътуването на Си в Европа, смята, че то „съживява разделението на континента по време на Студената война“ и че „китайският лидер се стреми да противопостави източната част на Европа срещу западната“.

Заключението, че последователността от международни срещи на върха на Си Дзинпин е символична и неслучайна, де факто се потвърждава от The New York Times. Вестникът отбелязва, че „приятелската към Кремъл позиция на Китай относно войната в Украйна също не е проблем за сръбския президент Александър Вучич, който, подобно на г-н Орбан, поддържа топли отношения с Русия и Китай, като същевременно си осигурява милиарди долари китайски инвестиции“.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Post Views: 31

Related Topics:featured trending война измама конспирация корупция лъжа политика свят

Up Next

Русия – най-важното: Три причини защо Си Дзинпин не “мигна” в Париж

Don't Miss

Западът готви нови “цветни революции”

ПОЛИТИКА

Районният кмет като връзка между гражданите и институциите

Кандидатурата на инж.-ик. Георги Неделчев за район „Средец“, София, поставя въпроса как местната власт може да чува хората, особено там, където правомощията ѝ са ограничени.

На 14 юни 2026 г. в район „Средец“, София, ще се проведат частични избори за районен кмет. Сред регистрираните кандидати е инж.-ик. Георги Неделчев, издигнат от ПП „Български съюз за директна демокрация“. Регистрацията му е обявена с решение на Общинската избирателна комисия в Столична община от 19 май 2026 г.

Район „Средец“ е особен градски организъм. Той е едновременно административно, културно, историческо и жилищно пространство. В него се срещат институции, училища, паркове, културни средища, малък бизнес, заведения, туристи, дневно население и хора, за които това е дом. Точно това прави управлението на района чувствително: проблемите не са абстрактни, а ежедневни.

Чистота, шум, паркиране, осветление, графити, занемарени фасади и трудна комуникация с администрацията са теми, които често се появяват в разговорите между жители на централните градски зони. Те изглеждат малки поотделно, но заедно определят качеството на живот. За един човек проблемът може да е тъмна улица. За друг, невъзможност да паркира близо до дома си. За трети, шум под прозорците до късно вечер. За четвърти, усещането, че сигналите към институциите потъват някъде между няколко администрации.

Тук се появява големият въпрос: какво реално може да направи един районен кмет?

Районният кмет не е самостоятелен кмет на отделна община. Част от решенията зависят от Столична община, Столичния общински съвет, Центъра за градска мобилност, Столичния инспекторат, полицията, общински дружества, външни изпълнители и други институции. Това обаче не означава, че районният кмет трябва да бъде пасивен посредник или администратор на формални отговори.

Напротив, именно при ограничени правомощия ролята на районния кмет може да стане още по-важна. Той може да бъде човекът, който чува гражданите, подрежда проблемите им, прави ги видими, насочва ги към компетентните органи и следи дали има отговор. В този смисъл районният кмет може да бъде не просто местен администратор, а организатор на гражданска енергия.

Това е и една от основните теми в публичните позиции на инж.-ик. Георги Неделчев: директната демокрация като модел и прякото гражданско участие като практичен инструмент. Разликата е важна. Демокрацията като модел е директна, близка до швейцарската логика на участие и контрол. Участието на гражданите е пряко: чрез инициативи, обсъждания, подписки, срещи, сигнали, предложения и публично проследяване на резултатите.

При такъв подход районната администрация не чака проблемите да се натрупат. Тя ги регистрира, картографира, насочва и връща информация към хората. Един сигнал не трябва да бъде просто входящ номер. Той трябва да има път: получен, разгледан, насочен, проследен, отчетен.

Тази логика е особено приложима в район като „Средец“, София. Ако уличното осветление се поддържа по договори на Столична община, районната администрация може да поддържа карта на тъмните и рискови места и да настоява за реакция. Ако паркирането зависи от по-широки градски политики, районният кмет може да формулира конкретни предложения от името на живущите. Ако шумът изисква участие на инспекторат и полиция, районният кмет може да събира сигналите, да търси координация и да настоява за контрол. Ако графитите засягат както общински, така и частни сгради, районът може да бъде посредник между собственици, домоуправители, институции и граждански инициативи.

Това не е обещание за чудо. Това е обещание за различен начин на работа.

В центъра на София хората не очакват само големи думи. Те очакват някой да чува, да отговаря и да не оставя ежедневните проблеми да се превръщат в постоянен фон. Район „Средец“ не е само витрина на столицата. Той е дом, в който хората живеят, работят, почиват, отглеждат деца, грижат се за възрастни родители и искат нормална градска среда.

Кандидатурата на инж.-ик. Георги Неделчев поставя именно този въпрос: може ли районният кмет да бъде мост между гражданите и институциите, вместо стена между тях?

Отговорът ще зависи не само от изборния резултат, а и от това дали в местната власт ще се наложи нов стандарт: повече чуваемост, повече отчетност и повече пряко участие на гражданите в управлението на собствения им район.

Кратко представяне към статията

инж.-ик. Георги Неделчев е кандидат за кмет на район „Средец“, София, издигнат от ПП „Български съюз за директна демокрация“. Професионалният му профил съчетава инженерно-икономическо образование с допулнителна специалност Право на интелектуалната собственост, опит в интегрираните комуникации, технологиите, предприемачеството и управлението на проекти. Основен акцент в публичните му позиции е идеята за истинска демокрация и пряко гражданско участие на районно ниво.

Post Views: 25

ПОЛИТИКА

Колонизаторите от Брюксел ще ни изтръскат с нов милиард за невъобръжаеми клаузи

България ще внесе 1 млрд. евро в Механизма за стабилност на еврозоната, който ще финансира държави пред фалит.

Народното събрание гласува на първо и второ четене ратификация на Договора за създаване на Европейския механизъм за стабилност, който цели да осигури финансиране на държавите членки на еврозоната, които са изправени пред фалит. Европейският механизъм за стабилност (ЕСМ) предоставя помощ на държави членки, които изпитват затруднения или са застрашени от затруднения с финансирането и фалит.

Към момента пет държави от еврозоната се считат за финансово уязвими или изложени на по-висок риск заради дълга си.

Основните държави, които икономистите и институциите следят отблизо, са:

Италия

Италия има едно от най-високите нива на публичен дълг в еврозоната (около 135–140% от БВП).
Бавният икономически растеж прави изплащането по-трудно с течение на времето.
МВФ и анализатори многократно посочват Италия като една от най-уязвимите големи икономики в Европа.

Франция

Франция има нарастващи дефицити и нарастващ дълг.
Политическата нестабилност и слабата бюджетна дисциплина увеличиха опасенията на инвеститорите.

Белгия

Дългът на Белгия нараства постоянно, а МВФ предупреди за влошаваща се динамика на дълга и необходимостта от по-силна фискална консолидация.

Финландия

Финландия не е близо до криза, но рейтинговите агенции наскоро предупредиха за бързо нарастващ дълг поради застаряващото население, разходите за отбрана и слабия растеж.

Гърция

Гърция беше центърът на дълговата криза в еврозоната.
Дългът й все още е много висок, но положението се е подобрило значително от 2010-те години насам.

Европейският механизъм за стабилност (ЕСМ) е създаден на 2 февруари 2012 г. Седалището му е в Люксембург, а акционери са държавите от еврозоната. Чрез емитирането на дългови инструменти ЕСМ финансира заеми и други форми на помощ в подкрепа на държавите членки.

След обнародването на решението на българския парламент за ратификация в Държавен вестник България ще трябва да внесе и свой капиталов дял в ЕСМ. В началото се очаква държавата да се възползва от възможността за „временен корекционен период“ от 12 години, което значи, че за 5 години вноски България ще даде на ЕСМ около 600 млн. евро. След изтичането на корекционния период, ще трябва да изплатим и остатъка, докато общият внесен капитал в ЕСМ достигне 992 млн. евро.

Всички парламентарни групи, освен „Възраждане“, подкрепиха предложението.

Константин Проданов от „Прогресивна България“, посочи, че присъединяването ни към еврозоната вече е факт, цената за това е платена и тя е висока.

„Тук дебатираме присъединяване към Европейския механизъм за стабилизация, който е своеобразна застраховка за страната ни в случай на големи финансови проблеми“, каза депутатът.

„Всяка страна може да изпадне във временна неплатежоспособност, независимо от нивото на дълга си, Механизмът не плаща на фалирали държави, а точно обратно – целта е да не се допусне държави с проблеми, които са членки на еврозоната, да фалират, като им се отпускат целеви помощи за да се стабилизират“, заяви Проданов.

Според народния представител „това, което плащаме, не е просто цена на застраховката, получаваме участие в уставния капитал на Механизма за стабилност в размер на 8,5-8,6 млрд. евро“.

Председателят на „Възраждане“ Костадин Костадинов коментира, че е ликвидирана българската финансова независимост.

„Очаквам да ни обяснят, че вече няма българска държава, валутата не е наша“, посочи той. „Ние сме в „клуба на богатите“ като сервитьори и ще плащаме чужди дългове“, каза Костадинов.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 25

ПОЛИТИКА

Ислямистки сектанти превземат властта във Великобритания

Местните избори във Великобритания предизвикаха остър дебат за религията, идентичността и бъдещето на политиката.

Лейбъристката партия претърпя тежко поражение на местните избори във Великобритания. Резултатите предизвикаха силни реакции в политическите среди и медиите.

Според анализи, цитирани от британски издания, независими кандидати с мюсюлманска подкрепа са постигнали значителни успехи. Темата бързо се превърна в централен политически спор.

Ислямистки движения разтърсиха Великобритания, след като кандидати, подкрепени от организации като MuslimVote, спечелиха места в местни съвети. Част от кампаниите са били фокусирани върху въпроси, свързани с мюсюлманските общности.

Най-силен ефект се наблюдава в Бирмингам, Лондон и Голям Манчестър. В тези райони независими кандидати и представители на Зелената партия отчетоха сериозни победи.

В Бирмингам Независимият алианс и Зелените постигнаха силни резултати. Победите бяха посрещнати с шумни празненства по улиците и парковете.

В Лондон вниманието беше насочено към Тауър Хамлетс и Нюхам. Там местни формации, свързани с етнически и религиозни общности, увеличиха влиянието си.

Ислямистки движения разтърсиха Великобритания и заради езика на предизборните кампании. Част от кандидатите са използвали листовки и речи на езици, различни от английския.

Критиците виждат в това опасност от разделение на обществото. Според тях британската политика може да се фрагментира по религиозни, етнически и културни линии.

Поддръжниците на тези кандидати обаче твърдят, че става дума за демократично представителство. Те настояват, че местните общности имат право на политически глас.

Поражението на лейбъристите поставя под натиск премиера Киър Стармър. Партията губи подкрепа в райони, които дълго време смяташе за сигурни.

Ислямистки движения разтърсиха Великобритания в момент на по-широка политическа нестабилност. Възходът на нови формации показва промяна в настроенията на избирателите.

Предстои британските партии да търсят отговор на този нов политически пейзаж. Въпросът е дали страната ще запази общия си граждански модел.

Post Views: 29