ПАРИ
Работодателите: Инфлацията у нас е 2 пъти по-висока от средноевропейската
Националният съвет за тристранно сътрудничество обсъди днес антикризисните мерки. Радваме се, че голяма част от мерките бяха подкрепени от работодателите и от синдикатите. Това каза след заседанието министърът на финансите Асен Василев. Той допълни, че е било обсъдено и предложението за индексациите на пенсиите, което да влезе в сила от 1 юли.
„Основният пакет мерки са насочени към източниците на инфлация, които са по линия на вносните горива – газ и петрол, както и по линия на хранителните продукти, където инфлацията идва директно то цената на зърното на международните пазари, която от януари досега се вдигна над 3 пъти, както и по линия на торове и фуражи“, заяви той.
С този пакет антикризисни мерки се очакват няколко основни ефекта: „Да се овладее отчасти ефекта на повишените цени на горивата. От друга страна семействата и най-уязвимите групи да имат повече разполагаем доход, с който да посрещнат по-високите сметки, които към момента имаме“, допълни министърът.
КНСБ няма еднозначно мнение по пакета с мерки, заяви представителят на синдиката.
Според КНСБ ефектът като фискален такъв за бюджета би могъл да бъде и повече на фона на очакваните приходи и по-високият БВП, който ще се генерира в резултат от ръста на инфлацията.
„Според нас няма мерки за подкрепа на домакинствата от гледна точка на техните доходи – компенсиране загубата на реална покупателна способност. Мнозинството то мерките ги подкрепяме, като можем да извадим пред скоби облекченията за млади семейства за първо и второ дете, намаляване на данъчната основа – това остава у самите семейства едни средства под формата на било то 600 или 1200 лв. в зависимост от това дали имат едно дете или две деца. Това е някаква форма на необлагаем минимум, за какъвто от синдиката настояваме от години. Настояваме това да се разшири и да прерасне в необлагаем минимум, който да бъде равен на минималната заплата”, заявиха от синдиката.
Те настояват минималната работна заплата да бъде още веднъж увеличена на 760 лв. Искат и ръст на доходите за хората в бюджетната сфера, тъй като до момента за 2022 г. “те не са получили нито един лев, в условия когато бизнесът в частния сектор вдигна заплатите с 11%”, уточниха от синдиката.
Тристранният съвет обсъжда извънредно антикризисните мерки
Според работодателите има два проблема:
„Единият е високата инфлация, която в страната ни е приблизително два пъти по-висока от средноевропейската. Днес излязоха данни на НСИ – цени на производител на вътрешния пазар – 50% ръст на годишна база за април, на външния пазар са 2 пъти по-малко – 26%. Средно 40% ръст на цени на производител. Според прогнозите на европейската комисия за цялата година, на годишна база хармонизирана инфлация за страната към една година по-рано – 11,9% прогноза при 6,1% за еврозоната“, отбеляза Васил Велев, председател на Управителния съвет на Асоциация на индустриалния капитал в България.
Това е единият проблем, който не е достатъчно адресиран, и според това дали ще бъде адресиран или не в следващите дни ние ще подкрепим или няма да подкрепим мерките, добави Велев.
По думите му първият фактор, който води до тази голяма инфлация, е цената на енергията за предприятията, за икономиката.
„Тази висока енергия е недокомпенсирана със закъснение компенсирана, нямаме яснота за май и юни, имаме обещание, но нямаме реализация, и нямаме никаква яснота за 1 юли. Проектът на решение на КЕВР според нас минира едно добро решение за справедлива несимволична, навременна компенсация на цените на ел. енергията, които са вътрешни цени с местни суровини и няма причини да има такава инфлация при тях, тоест те могат да бъдат компенсирани. Високата инфлация освен, че обезценява текущите доходи, обезценява и спестяванията на хората и на предприятията и възможностите им за инвестиции“, отбеляза Васил Велев.
Вторият проблем е недокомпенсирането на предприятията, което ги прави недостатъчно конкурентоспособни, каза още Велев.
„Ако синдикатите се борят за по-голяма минимална заплата, ние се борим за по-голяма средна заплата, за ръст на всички доходи, който е възможен при по-голям ръст в икономиката. По конкретните мерки – не подкрепяме увеличаването обратно на 20% на ДДС, защото, за да се намали ДДС-то за хляба се увеличава ДДС за най-пострадалите сектори – туризъм, пивовари, винопроизводството. Не смятаме, че правилно са адресирани мерките за подкрепа на скъпите горива на гражданите”, обясни Васил Велев.
Той даде пример, че се подкрепят всички, а в случая би следвало да се подкрепят тези, които не могат да си го позволят, които са с по-ниски доходни и имуществено състояние.
ВАЖНО!!! Фейсбук ни ограничава заради позициите ни! Споделяйте в профилите си, в групите и в страниците и по този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще достигат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Подходяща музика за любителите на йога.
ПАРИ
Защо има спад при дизела, а бензина запазва почти същата цена?
През лятото търсенето е по-високо, хората пътуват повече – логично е цените да се покачват, казва експерт.
Продължава спадът на цените на петрола на международните борси, като цената на барел вече е под $ 75, как това се отрази у нас и защо шофьорите констатират, че спад има при дизела, но бензинът запазва почти същата цена?
„Потреблението на дизелово гориво по принцип е почти два пъти по-високо от това на бензина. В периода на военните действия търсенето на дизелово гориво беше значително по-високо, отколкото на бензина, и именно затова цената на дизела нарасна много по-силно“.

Това коментира Димитър Хаджидимитров, зам.-председател на Асоциацията на българските търговци, производители, вносители и превозвачи на горива.
„При наличието на преговорна рамка и известно успокояване на ситуацията, виждаме как цената на дизеловото гориво започва да спада по-бързо от тази на бензина. Не защото търсенето намалява, а защото дизелът поскъпна значително повече в началото на кризата“, посочи той.
„Като цяло, ако настоящата ситуация се запази – от тази сутрин. Мисля, че още през следващата седмица ще има спад от 3–5 цента.

Това означава цени под 1,45 евро за литър – за дизела и за бензина, на повечето места в България“, смята Хаджидимитров.
„Като цяло всичко зависи от търсенето и предлагането. Нормално е през лятото търсенето да бъде по-високо, защото хората пътуват повече, бизнесът е по-активен и има по-голяма нужда от горива. При по-високо търсене е логично цените да се покачват“, посочи експертът.

ПАРИ
Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг пътЕврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път
Стоян Панчев: Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път.
Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път, коментира във Фейсбук икономистът от ЕКИП Стоян Панчев.
Става дума за данните на БНБ, които отчитат, че през периода януари-април 2026 г. има 2,02 млрд. евро ПЧИ спрямо 276 млн. през същия период миналата година.

1. Започваме с най-големия компонент от тези велики резултати (57% от тях) – т.нар. реинвестирани печалби на стойност 1,14 млрд. – което на практика са парите на банките, хранителнителни вериги, телекомите и други такива бизнеси, които заради отличните си маржове и доходност (и висока инфлация) правят феноменални печалби, които оставят да бъдат развъртяни в страната за поредна година.
Когато можеш да продаваш същото масло, мляко и сирене по-скъпо в България, разбира се, че ще оставиш капитала си при високата доходност. А банките конкретно – за да продължат (чисто регулаторно) да кредитират все повече, им е нужен повече капитал.
2. Вторият компонент са т.нар. “дългови инструменти” с 31% от общите ПЧИ – миналата година те са били силно отрицателни (-400 млн. евро) сравнено със 600 млн. евро през 2026 г. Тези дългови инструменти са вътрешнофирмени задължения – не означава, че чужденци купуват български дългови инструменти или строят фабрики. Всъщност са прехвърляния на пари вътре във фирмите с чуждестранни майки.
Например – Лукойл е твърде голям да се финансира (за оборотни средства) от българската банкова система, затова майката взима кредит в чужбина и го прехвърля на дъщерното дружество. Нищо общо с “инвестиции”.
3. Третият компонент с най-малка тежест (12%) е нов собствен капитал на стойност 243 млн. евро. Най-близо до класическото разбиране за “инвестиции” – някой идва и налива пари (евентуално) в нов бизнес.
Като го сравняваме с 2025 г. изглежда доста повече -67 млн. vs 243 млн., но ако се върнем “малко” назад до 2024 г. (в същия период от време) имаме 213 млн. или до 2023 г., когато имаме 297 млн. евро. Само през месец юли 2022 г.,например, имаме 800 млн. евро инвестиции.
Т.е. тези резултати може да изглеждат добре спрямо една конкретна година – миналата – но всъщност са нищо особено и са били надминавани (дори в пъти) в последните 3-4 години.
Да не говорим, че инвестициите в дялов капитал включват и имотите – та съвсем смешно става.
Прост тест – кой завод се построи от януари?
Малоумници, хващащи се отчаяно за сламки – излизат с безумни заглавия. Мисирска история.
Та – НЕ Е ОТ ЕВРОТО, от неграмотност е.
П.П.П. Нали помните как борсата ни беше пораснала най-много в света? ????
ПАРИ
Не вярваме на Тръмп, ще изчакаме да видим какво ще стане
Според FT, корабособствениците няма да възобновят транзита през Ормузкия проток, докато не бъдат уверени в надеждността на сделката между САЩ и Иран.
Това може да отнеме няколко седмици, каза Джотаро Тамура, главен изпълнителен директор на Mitsui OSK Lines, най-големият оператор на танкери в света.
Той припомни, че вече е имало няколко фалшиви опита за повторно отваряне на водния път.

„Като се има предвид опитът от последните няколко месеца, мисля, че е разумно да се предположи, че може да отнеме поне няколко седмици, ако не и месец“, добави Тамура.
Около 500 кораба са блокирани в Персийския залив повече от 100 дни поради войната и чакат скоро да напуснат през Ормузкия проток.

Ройтерс съобщи по-рано, че пълното възстановяване на корабоплаването в пролива ще отнеме 40-50 дни.

Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ








