Connect with us

СВЯТ

Радев пред ООН: Всеки ден от войната в Украйна увеличава риска от ескалация и е огромна заплаха за световния мир

От трибуната на Общото събрание на ООН българският държавен глава призова за подкрепа на многостранната дипломация и на международното право.

Светът е изправен пред редица сериозни проблеми – от безпрецедентното предизвикателство срещу глобалния мир и сигурността до ескалиращата климатична криза и растящите неравенства и всеки от тях изисква внимание и общи усилия от страна на международната общност. Това заяви президентът Румен Радев в изказването си днес от трибуната на Общото събрание на ООН. Държавният глава подчерта, че България се обръща към 79-ата сесия на Общото събрание с решимост да насърчава многостранната дипломация и да търси работещи решения на основата на Устава на Обединените нации. „Това е пътят, който да следваме за оцеляването на човечеството и бъдещите поколения“, посочи Румен Радев и изрази надежда, че провелата се Среща на върха за бъдещето и приетият Пакт за бъдещето под егидата на ООН ще бъдат стъпка към жизненоважна трансформация, която народите очакват.

Международният ред, изкован в ООН, е изправен пред заплаха, посочи още президентът и подчерта, че явното застрашаване на международния мир и сигурност подкопава постигането на устойчиво развитие и подкопават основания на правила ред в глобален план. „Възстановяването и съхраняването на мира следва да е не само крайната цел на международната общност, но и представлява необходима предпоставка за постигането на целите за устойчиво развитие на ООН“, заяви Румен Радев. Държавният глава напомни, че през 2015 г. всички страни членки на ООН приеха единодушно 17-е цели на устойчивото развитие, споделяйки обща визия за мир и просперитет на цялата планета. „Днес, повече от всякога, те трябва да бъдат във фокуса на международната общност и изискват пълна мобилизация на международната общност за тяхното постигане“, посочи президентът.

Държавният глава подчерта, че преди две години и половина Руската Федерация предприе пълномащабна инвазия в Украйна и от самото начало България остро заклейми тази война, която доведе до стотици хиляди жертви, огромно страдание и разрушения. „Всеки ден от тази война увеличава риска от ескалация на нейния интензитет и териториален обхват и създава огромна заплаха за международния мир и сигурност. Вторичните ефекти от войната вече сериозно засягат икономиките и социалните системи на редица държави“, подчерта Румен Радев. Затова, по думите на президента, международната общност трябва да търси пътища, които водят към деескалация и диалог и всяко дипломатическо усилие, което се стреми към всеобхватен, справедлив и устойчив мир в Украйна в съответствие с Устава на ООН и международното право, следва да бъде подкрепено.

Държавният глава открои значителното нарастване на нестабилността в региона на Близкия Изток след нападението на „Хамас“ срещу Израел и последвалите военни действия, довели до съществено влошаване на сигурността в региона, което има и глобални измерения. Президентът посочи също така, че не може да се забравят последиците от този военен конфликт – десетки хиляди загинали и ранени цивилни граждани в Ивицата Газа, разрушаването на жизненоважна инфраструктура и масовото разселване на хора.

„Призоваваме за незабавно прекратяване на огъня, осигуряването на свободен достъп на хуманитарните конвои, както и освобождаването на всички заложници от „Хамас“, подчерта президентът. Държавният глава определи развитието на ситуацията в Ливан като „качествено ново и опасно измерение на конфликта, което увеличава риска от неговото регионално разширяване“. Затова Румен Радев призова за въздържане от употребата на сила и за проява на разум, така че на спиралата на насилие и човешко страдание да бъде сложен край. Единственият начин за постигане на устойчив мир в регион с изключително „крехка“ сигурност е чрез решението за двете държави, посочи още президентът.

Като цел с критична значимост за международната общност в момент на продължаваща дестабилизация на много региони, Румен Радев определи развитието на света без ядрена заплаха. Във връзка с това президентът открои необходимостта от пълното прилагане на Договора за неразпространение на ядрените оръжия като основа за процеса на ядрено разоръжаване и използването на ядрената енергия за мирни цели.

Превръщането на регионалната стабилност в приоритет става жизненоважно в днешните условия, посочи още Румен Радев и подчерта действията на България, насочени към нейното съхраняване и укрепване в Югоизточна Европа. България провежда диалог със страните от региона, ръководена от убеждението, че сигурността, стабилността и просперитетът са от ключово значение за устойчивостта в по-широк международен план. България е силен поддръжник на европейския път на страните от Западните Балкани, посочи още Румен Радев и открои като приоритети на страната ни изграждането на добросъседски отношения в региона, подобряването на свързаността, защитата на човешките права и противодействието на дискриминацията на етническа основа. Като сериозни предизвикателства в това отношения президентът отбеляза новите случаи на говор и насаждане на омраза. „Противодействието и ограничаването на агресивната националистическа реторика в региона и фокусирането върху позитивен дневен ред на укрепване на мултиетническите общества и правата на съставляващите ги общности ще предотврати пробуждането и спомените за мрачната история на региона“, подчерта още Румен Радев.

В изказването си на форума президентът посочи също така приноса на България за изпълнението на Целите за устойчивото развитие на ООН, не само чрез изпълнението на Националната програма за развитие България 2030, а и с общите проекти, които страната ни изпълнява със своите съседи и по света в областта на здравеопазването, образованието, обществената инфраструктура и други.

Като член на Съвета по правата на човека на ООН България никога не е извръщала поглед от тревожната динамика в процесите на управление, състоянието на демокрацията и на човешките права в различни региони на света, подчерта още президентът. Румен Радев заяви, че това е ангажимент на страната ни както във вътрешен план, така и като съпредседател на Групата на приятелите на децата, изпълнението на Целите за устойчиво развитие, като заместник-председател Изпълнителния съвет на УНИЦЕФ, член на Изпълнителния съвет на ООН-Жени и чрез подкрепата за инициативи, които овластяват Общото събрание и целят отчетност. „България се застъпва за подход към устойчивото развитие, основан на правата на човека, и очаква активно участие на всички страни в предстоящата Световна социална среща на върха“, заяви държавният глава.

Президентът посочи също така, че наред с фокуса на международната общност за постигането на мир между народите, не по-малко важно е да бъде постигнато и помирение на човечеството с природата. Климатичните изменения мултиплицират заплахите пред изпълнението на Целите за устойчиво развитие и изискват спешни действия, базирани на „Глобалния анализ“, както и по-амбициозни климатични цели, включително финансово подкрепени, което се очаква да бъде постигнато на 29-ата Конференция на ООН по измененията на климата.

В светлината на увеличаващите се предизвикателства пред международното право и базирания на правила ред, основаващ се на Устава на ООН, България остава посветена на засилването на ефективността и отчетността на Съвета за сигурност на ООН, подчерта още в изказването си държавният глава. Президентът добави, че страната ни подкрепя усилията за увеличаване на прозрачността и отчетността в работата на Съвета и е съавтор на ключовата резолюция на Общото събрание по отношение на налагането на вето. Държавният глава изрази също така позицията на страната ни за предоставяне на групата на държавите от Източна Европа на допълнително място на непостоянен член в реформирания Съвет за сигурност на ООН.

  • Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes

СВЯТ

Унгария забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна

Големият приток на зърно и хранителни продукти от Украйна е понижил цените и е навредил на местните фермери.

Унгарският премиер Петер Мoдяр заяви, че правителството забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна. Той написа това в социалната медийна платформа X, цитиран от “Укринформ”.

Правителството оттегля намерението на Унгария да напусне Международния наказателен съд и забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна”, написа Мoдяр.

Hungary Today отбеляза, че в рамките на унгарската селскостопанска политика е възникнал дебат относно правната рамка за ограниченията върху вноса на украински селскостопански продукти, предава The Sofia Times.

По-специално, министърът на земеделието и хранителното производство Саболч Бона написа в социалните медии, че предишното правителство е оставило след себе си правна несигурност.

Според него ограниченията за внос, приети при правителството на Фидес, са били обвързани със специалните разпоредби на националното извънредно положение. Когато това извънредно положение приключи, ограниченията не бяха автоматично закрепени в закона, което министърът критикува като недостатък на планирането.

Бона заяви, че неговото министерство ще подготви ново законодателство, за да възстанови правната сигурност по отношение на защитата на унгарския пазар и местните производители.

Мерките ще се прилагат за месни продукти – включително говеждо, свинско, агнешко, козе месо и птиче месо – както и замразени зеленчуци и зърнени продукти.

На 14 май Унгария обяви отмяната на извънредното положение, въведено по време на мандата на бившия премиер Виктор Орбан.

Унгария въведе забрана за внос на украински селскостопански продукти за първи път през април 2023 г.

След началото на войната Украйна, Европейският съюз (ЕС) създаде мерки по границите с Украйна в отговор на блокадата на Русия на украинските черноморски пристанища, за да може украинско зърно да бъде изнасяно за световните пазари преди войната.

Няколко държави, включително Унгария, поискаха от Европейската комисия да въведе мерки за ограничаване на вноса на селскостопански продукти от Украйна, твърдейки, че големият приток на зърно и хранителни продукти от Украйна е понижил цените и е навредил на местните фермери.

Continue Reading

СВЯТ

Париж обяви израелския министър на вътрешната сигурност за персона нон грата

Франция реши да забрани на министъра на вътрешната сигурност на Израел Итамар Бен-Гвир достъп до нейната територия, предадоха Ройтерс и Франс прес, като се позовават на днешно изявление на френския министър по въпросите на Европа и външните работи Жан-Ноел Баро.

Баро отбеляза, че решението отразява гнева от отношението на Бен-Гвир към активисти от международната хуманитарна флотилия за ивицата Газа “Глобъл Сумуд”. “Смятано от днес, Итамар Бен-Гвир няма право да стъпва на френска територия”, написа Баро в социалната платформа Екс.

“Заедно с моя италиански колега (Антонио Таяни – бел. ред.) призоваваме ЕС да наложи също така санкции срещу Итамар Бен-Гвир”, добавя френският първи дипломат.

Бен-Гвир стана обект на вълна от критики от международната общност, след като публикува клип, в който се подиграва на задържани активисти от хуманитарната флотилия за Газа.

Във видеото се вижда как в негово присъствие израелски полицаи карат активисти да застанат в редици и да коленичат на земята с вързани зад гърба ръце. На свой ред министърът им казва “Добре дошли в Израел, ние сме господарите”.

Continue Reading

СВЯТ

Ердоган иска да прави петролопровод през България за Европа

Турция и НАТО правят тръбопровод за военни цели през България.

Проектът е за 1,2 млрд. долара и ще бъде предложен на срещата на върха в Анкара.

Турция е предложила изграждането на тръбопровод за гориво за военни цели през България, който да подсигурява енергийните доставки за източноевропейския фланг на НАТО, съобщи Bloomberg. Очакваната цена на проекта е 1,2 млрд. долара.

Предложеният тръбопровод ще минава от Турция до Румъния през България. Анкара планира да представи предложението преди срещата на върха на НАТО, на която ще бъде домакин през юли.

Турският маршрут е с около 1/5 по-евтин от алтернативните предложения, включително маршрути през Гърция или западните съседи на Румъния. Тези алтернативи биха разчитали на морски транспорт, което ги прави по-уязвими от смущения.

Военният министър Атанас Запрянов пришпори темата за бързо прокарване на военни коридори през България. Той направи това по време на своето изказване на форума „Сигурността в Черно море и Балканския регион” в Букурещ, Румъния.

Войната в Украйна и конфликтите в Близкия Изток, включително прекъсванията на енергийните доставки заради затварянето на Ормузкия проток, накараха НАТО да преразгледа инфраструктурата си за доставки на гориво. Държавите членки търсят надеждна и рентабилна верига за доставки за източните членове на алианса.

Турция търси съюзническа подкрепа за предложението, което може да бъде решено преди или по време на срещата на върха в Анкара, коментира Bloomberg. Планираният тръбопровод ще бъде ограничен за военна, но не и за гражданска употреба.

Европейският съюз и НАТО се споразумяха и за инфраструктурен проект на стойност 100 млрд. евро, който ще положи основите на „военна Шенгенска зона” за ускоряване на движението на войски и оборудване в цяла Европа, заяви комисарят по транспорта и туризма Апостолос Дзидзикостас на конференция в Атина.

Проектът включва разработването на 500 „горещи точки“, където през следващите три до четири години ще бъде създадена или укрепена инфраструктура за улесняване на военната мобилност.

“Това бързо ще ускори времето, необходимо за прехвърляне на войски и материали от една част на блока в друга, както за учения, така и в случай на извънредни ситуации, каза Дзидзикостас на „Срещата на върха за енергиен преход: Източно Средиземноморие и Югоизточна Европа. Ще бъде създаден и споделен резерв или „пул“ от военно оборудване, по модел на механизма за гражданска защита на ЕС.

Регламентът ще бъде готов до 2027 г., а инфраструктурата – до началото на 2030 г.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Continue Reading

Trending