Тези дни всички се надпреварват да гадаят, с искрена загриженост, дали Асен Василев ще може да “напазарува” още няколко депутата, за да достигне заветните 121 гласа, които да подкрепят правителството му. Странно е, че никой не предвижда какво ще последва, ако това се случи.

Ако си позволим да погледнем в перспектива, мисля, че съществуват следните варианти:

1. Ако свободните и почтени депутати бъдат ангажирани действително “на добра воля”. Тяхната добра воля ще се изпари в момента, в който ще трябва да гласуват каквото и да е предложение на правителството, зад което биха прозирали корупционни интереси. Именно понеже са свободни и почтени хора тези независими депутати не биха могли да гласуват непочтени предложения, което значи, че при съответното гласуване техните гласове ще се присъединят към гласовете на опозицията. В този момент мнозинството ще се разпадне и правителството ще падне.

2. Ако “свободните и почтени” депутати, или някои от тях, са ангажирани срещу обещания за възнаграждение (независимо от формата). За да се обезпечи възнаграждението правителството на Асен Василев ще бъде принудено да предлага на Народното събрание неприлични предложения, чрез които да се финансира осигуряването на мнозинството. Проблемът тук е, че дори и да е договорено само “входно/първоначално” възнаграждение, свободните и почтени депутати, които са приели такава уговорка ще започнат да искат допълнително възнаграждение за всяко отделно гласуване. Ако правителството откаже да им осигурява такова допълнително материално стимулиране за всяко отделно гласуване, а запазва цялата принадена стойност за себе си, това ще доведе до конфликти и разпадане на мнозинството. При което правителството пада.

3. Наблюдавайки тези процеси коалиционните парньори БСП и ДБ ще бъдат обективно принудени да поискат допълнително материално стимулиране и за себе си при всяко отделно гласуване.

4. При настъпването на вариант 2 и 3 (което е неминуемо) правителството ще бъде принудено:

а) да заделя “от залъка си”, за да удовледтворява непрекъснато нарастващия апетит на коалиционните партньори и подкрепящите свободни и почтени депутати;

б) да вкарва в Народното събрание проекти за такива инициативи, които да му осигуряват неимоверни количества ресурси, необхоими за удовлетворяване на непрекъснато нарастващия апетит на партньорите, тоест, да разширява базата за корупционни приходоизточници.

Ако този анализ е верен, то се очертава следната картина.

При който и да е от вариантите, средствата, необходими за поддържане на мнозинството много скоро решително ще надхвърлят възможните приходи, тоест, поддържането на мнозинство, изградено на такъв принцип ще стане икономически нерентабилно за Асен Василев.

При това положение Асен Василев ще бъде принуден или да хвърли бялата кърпа, или да търси начини да увеличава приходите, необходими за финансиране на коалиционното единство.

Във втория случай неминуемо ще бъде допусната грешка (включително заради недостиг на време), която ще може да бъде установена и надлежно доказана от всеки младши прокурор.

Изводът е: за Асен Василев е по-добре да се откаже да съставя правителство.

В чисто икономически план сметката му няма да излезе.

Ако той настоява все пак да си обезпечи мнозинство, което да гласува предложено от него правителство, в краткосрочен план ще инкасира такива икономически (и евентуално юридически) загуби, при които операцията би била изцяло нецелесъобразна.

Радомир Чолаков

ВАЖНО!!! Фейсбук ни ограничава заради позициите ни! Споделяйте в профилите си, в групите и в страниците и по този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще достигат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Подходяща музика за любителите на йога.