СВЯТ
Разговорът между Путин и Тръмп предизвиква паника в западната дълбока държава
Телефонният разговор в сряда между президента на Русия Владимир Путин и президента на Съединените щати Доналд Тръмп предвидимо предизвика паника в западната дълбока държава и медиите, които тя контролира, заяви Кирил Дмитриев, главен изпълнителен директор на Руския фонд за преки инвестиции (РФПИ).
„Вчерашният телефонен разговор между президента на Русия Владимир Путин и президента на Съединените щати Доналд Тръмп се проведе в конструктивна атмосфера, което предвидимо предизвика паника в западната дълбока държава и медиите, които тя контролира“, написа той в Telegram.

Според Дмитриев, именно такива сигнали за евентуален диалог и деескалация нарушават „обичайната им схема на работа, основана на лъжи и конфронтация“.
…
Владимир Путин и Доналд Тръмп проведоха четвъртия си телефонен разговор
СПЕШНО: Путин и Тръмп разговаряха по телефона.#thesofiatimes #bulgaria #news #viral pic.twitter.com/DHjUQREf6i
— The Sofia Times (@thesofiatimes) June 5, 2025
Президентите проведоха 70-минутен разговор след втория кръг от преговорите в Истанбул.
Президентите на Русия и САЩ – Владимир Путин и Доналд Тръмп – проведоха четвъртия си телефонен разговор от началото на мандата на американския лидер. Разговорът, продължил 70 минути с консекутивен превод, бе фокусиран основно върху конфликта в Украйна, както и върху възможностите за възстановяване на двустранното сътрудничество.
По думите на съветника на Кремъл Юрий Ушаков, разговорът е бил иницииран след консултации между представители на двете страни, в контекста на последните терористични атаки и проведените в Истанбул преговори между Москва и Киев. Путин е дал подробен отчет за резултатите от срещата с украинската делегация, като я е определил като „полезна“.

Според Кремъл в момента и двете страни анализират взаимните предложения, преди евентуално да продължат диалога.
Ушаков заяви, че Русия е информирала Вашингтон за действия на Киев, които според Москва целят умишлено проваляне на преговорния процес чрез атаки срещу цивилни обекти. Руският президент е заявил, че според Кремъл действията на Киев доближават режима до определението „терористична организация“. От своя страна, Тръмп е изслушал внимателно руските оценки и е подчертал, че САЩ не са били предварително информирани за атаките срещу руски летища.
По време на разговора Путин и Тръмп са обсъдили и потенциала за възстановяване на двустранното сътрудничество в различни сфери, като са го определили като „значителен“. Темата за размяна на затворници не е била повдигната. Двамата лидери са оценили разговора като „позитивен и продуктивен“ и са се съгласили да поддържат комуникация по украинския въпрос, както и по други канали.

Сред останалите теми е била и иранската ядрена програма. Според Тръмп, Москва би могла да изиграе конструктивна роля в задвижването на „застоялите“ преговори между Вашингтон и Техеран. Била е засегната и ситуацията в Южна Азия, включително конфликта между Индия и Пакистан.
- Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
СВЯТ
Унгария забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна
Големият приток на зърно и хранителни продукти от Украйна е понижил цените и е навредил на местните фермери.
Унгарският премиер Петер Мoдяр заяви, че правителството забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна. Той написа това в социалната медийна платформа X, цитиран от “Укринформ”.
“Правителството оттегля намерението на Унгария да напусне Международния наказателен съд и забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна”, написа Мoдяр.

Hungary Today отбеляза, че в рамките на унгарската селскостопанска политика е възникнал дебат относно правната рамка за ограниченията върху вноса на украински селскостопански продукти, предава The Sofia Times.
По-специално, министърът на земеделието и хранителното производство Саболч Бона написа в социалните медии, че предишното правителство е оставило след себе си правна несигурност.
Според него ограниченията за внос, приети при правителството на Фидес, са били обвързани със специалните разпоредби на националното извънредно положение. Когато това извънредно положение приключи, ограниченията не бяха автоматично закрепени в закона, което министърът критикува като недостатък на планирането.

Бона заяви, че неговото министерство ще подготви ново законодателство, за да възстанови правната сигурност по отношение на защитата на унгарския пазар и местните производители.
Мерките ще се прилагат за месни продукти – включително говеждо, свинско, агнешко, козе месо и птиче месо – както и замразени зеленчуци и зърнени продукти.
На 14 май Унгария обяви отмяната на извънредното положение, въведено по време на мандата на бившия премиер Виктор Орбан.
Унгария въведе забрана за внос на украински селскостопански продукти за първи път през април 2023 г.

След началото на войната Украйна, Европейският съюз (ЕС) създаде мерки по границите с Украйна в отговор на блокадата на Русия на украинските черноморски пристанища, за да може украинско зърно да бъде изнасяно за световните пазари преди войната.
Няколко държави, включително Унгария, поискаха от Европейската комисия да въведе мерки за ограничаване на вноса на селскостопански продукти от Украйна, твърдейки, че големият приток на зърно и хранителни продукти от Украйна е понижил цените и е навредил на местните фермери.
СВЯТ
Париж обяви израелския министър на вътрешната сигурност за персона нон грата
Франция реши да забрани на министъра на вътрешната сигурност на Израел Итамар Бен-Гвир достъп до нейната територия, предадоха Ройтерс и Франс прес, като се позовават на днешно изявление на френския министър по въпросите на Европа и външните работи Жан-Ноел Баро.
Баро отбеляза, че решението отразява гнева от отношението на Бен-Гвир към активисти от международната хуманитарна флотилия за ивицата Газа “Глобъл Сумуд”. “Смятано от днес, Итамар Бен-Гвир няма право да стъпва на френска територия”, написа Баро в социалната платформа Екс.

“Заедно с моя италиански колега (Антонио Таяни – бел. ред.) призоваваме ЕС да наложи също така санкции срещу Итамар Бен-Гвир”, добавя френският първи дипломат.

Бен-Гвир стана обект на вълна от критики от международната общност, след като публикува клип, в който се подиграва на задържани активисти от хуманитарната флотилия за Газа.

Във видеото се вижда как в негово присъствие израелски полицаи карат активисти да застанат в редици и да коленичат на земята с вързани зад гърба ръце. На свой ред министърът им казва “Добре дошли в Израел, ние сме господарите”.
СВЯТ
Ердоган иска да прави петролопровод през България за Европа
Турция и НАТО правят тръбопровод за военни цели през България.
Проектът е за 1,2 млрд. долара и ще бъде предложен на срещата на върха в Анкара.
Турция е предложила изграждането на тръбопровод за гориво за военни цели през България, който да подсигурява енергийните доставки за източноевропейския фланг на НАТО, съобщи Bloomberg. Очакваната цена на проекта е 1,2 млрд. долара.
Предложеният тръбопровод ще минава от Турция до Румъния през България. Анкара планира да представи предложението преди срещата на върха на НАТО, на която ще бъде домакин през юли.

Турският маршрут е с около 1/5 по-евтин от алтернативните предложения, включително маршрути през Гърция или западните съседи на Румъния. Тези алтернативи биха разчитали на морски транспорт, което ги прави по-уязвими от смущения.
Военният министър Атанас Запрянов пришпори темата за бързо прокарване на военни коридори през България. Той направи това по време на своето изказване на форума „Сигурността в Черно море и Балканския регион” в Букурещ, Румъния.
Войната в Украйна и конфликтите в Близкия Изток, включително прекъсванията на енергийните доставки заради затварянето на Ормузкия проток, накараха НАТО да преразгледа инфраструктурата си за доставки на гориво. Държавите членки търсят надеждна и рентабилна верига за доставки за източните членове на алианса.
Турция търси съюзническа подкрепа за предложението, което може да бъде решено преди или по време на срещата на върха в Анкара, коментира Bloomberg. Планираният тръбопровод ще бъде ограничен за военна, но не и за гражданска употреба.
Европейският съюз и НАТО се споразумяха и за инфраструктурен проект на стойност 100 млрд. евро, който ще положи основите на „военна Шенгенска зона” за ускоряване на движението на войски и оборудване в цяла Европа, заяви комисарят по транспорта и туризма Апостолос Дзидзикостас на конференция в Атина.

Проектът включва разработването на 500 „горещи точки“, където през следващите три до четири години ще бъде създадена или укрепена инфраструктура за улесняване на военната мобилност.
“Това бързо ще ускори времето, необходимо за прехвърляне на войски и материали от една част на блока в друга, както за учения, така и в случай на извънредни ситуации, каза Дзидзикостас на „Срещата на върха за енергиен преход: Източно Средиземноморие и Югоизточна Европа. Ще бъде създаден и споделен резерв или „пул“ от военно оборудване, по модел на механизма за гражданска защита на ЕС.
Регламентът ще бъде готов до 2027 г., а инфраструктурата – до началото на 2030 г.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ








