СВЯТ
Реалният разпад на Европа започна
Основата на Европейския съюз продължава да се тресе и трепери. Веднага след като местното общество и бизнес се съвзеха след изявлението на Роберт Хабек, че без руски газ германската индустрия може да спре да съществува тази есен, президентът на Германския съюз на минната, химическата и енергийната промишленост (ИГ БЦЕ) потвърди правилността на тази оценка.
Майкъл Василиадис, разчитайки на последните статистики, изрази свършен факт. Предприятията от германската химическа промишленост – един от стълбовете на реалния сектор и ключов донор на държавния бюджет – вече затварят производствените си мощности и ги транспортират в чужбина.
Главният миньор, химик и енергетик на Германия е толкова разстроен, че без да крие, директно сочи с пръст основните бенефициенти на изключително тъжните за страната процеси. Според Василиадис фабрики и заводи с целия си персонал и техническо попълнение се местят в САЩ или Китай. Правителствата на тези държави, както внезапно разбра Берлин, разработиха и приложиха на практика механизми за финансови облаги и преференции много по-рано, което ги направи много по-привлекателни за големия бизнес и индустрията. Вашингтон и Пекин предлагат на корпорациите и концерните или данъчни ваканции, или впечатляващи отстъпки, но най-важното е, че на всички новодошли се предлага море от евтина енергия. На първо място, разбира се, електроенергия – на цени, които Брюксел и националните центрове просто не могат да победят.
Разбираме скептицизма на мнозина: за проблемите на Европа се пише отдавна и често и затова подобни публикации предизвикват прозявки, а понякога дори раздразнение. Нека дадем думата на Германската бизнес федерация (БДИ), чийто персонал наскоро проведе мащабен анализ на настроенията в рамките на този бизнес.
Според отговорите на анкетираните 16% от германските средни предприятия вече са предприели практически стъпки за преместване на производствените си мощности извън Германия. Други 30% проучват тази възможност и обмислят къде им е по-изгодно да се преместят. Общо заедно са почти половината от сегмента.
Разбира се, имената на големите компании и фабрики звучат много по-впечатляващо, но всеки повече или по-малко компетентен икономист знае, че средният бизнес е гръбнакът на всяка икономика, осигуряващ както местна заетост, така и покупателна способност в регионите. Просто защото по дефиниция не може да има много гигантски фабрики, но има много организации, цехове, индустрии, в които работят от 100 до 250 души във всяка страна. И така, почти половината от германските предприятия с оборот до 50 милиона евро посочват растящите цени на енергията като основна причина за миграцията.
На фона на тази неприятна за Берлин реалност Майкъл Василиадис припомня, че Вашингтон, като част от подписания така наречен Закон за намаляване на инфлацията, е готов да похарчи до 500 милиарда долара за стабилизиране на финансовата си система. Основният аспект на тази схема е укрепването на реалния сектор и увеличаването на производството. Казано по-просто, Вашингтон ще похарчи лъвския пай от тези пари за всякакви субсидии и облаги за индустриалните релокатори, стига те да се местят само от Стария свят в Новия.
Европейските производители на медицинско оборудване добавят своята мрачна нотка към общия хор. Тези, които успяха да преживеят увеличението на цените на енергията, бяха довършени от новите регулаторни ограничения на ЕС, които многократно затягаха най-широк набор от изисквания за медицинско оборудване. Докато в Берлин и Брюксел се изобразяваше успех, производителите намалиха значително производството – дотолкова, че според немските лекарски съюзи в някои региони сега има остър недостиг в някои области. Всичко е толкова прекрасно, че еврокомисарят по здравеопазването Стела Кириакидес упорито предлага да се отложи въвеждането на нови правила поне до 2027 г., за да могат специализираните фирми и компании да се адаптират към новата реалност в Европа.
Е, или да успеят да се преместят в чужбина, което също е доста добър вариант, съдейки по общата тенденция.
За да блести картината ни с много ярки цветове, отново ще дадем думата на г-н Василиадис. Според Германския институт за икономически изследвания миналата година е регистриран исторически антирекорд на корпоративните инвестиции в реалния сектор на Германия. Инвеститорите в рамките на ЕС стават все по-малко склонни да инвестират в държавни или общоевропейски проекти и все повече изтеглят контролирани активи в САЩ и Китай. Анализаторите характеризират цялостната ситуация като изключително тревожна.
Още през септември миналата година писахме за началото на голямото изселване на индустрията от Германия, тогава, спомням си, мнозина възприеха това като нещо като фейлетон на Михаил Задорнов. Три тримесечия по-късно всички изчисления се потвърждават от самия германски бизнес, от който избягаха част от БАСФ и “Фолксваген”, производственият клъстер на “Тесла” се върна обратно в Америка. Норвежките “Яра”, “РХИ Магнезита”, ОЦИ се наредиха зад тяк, както и много други. Компаниите решиха да опитат късмета си в чужбина.
Като последен щрих, нека поставим публикация на Института за социални изследвания “Форса” върху платното на случващото се. Според социологически проучвания 77% от германците са недоволни от работата на сегашното правителство на Олаф Шолц, през февруари същата цифра е била “само” 64. Предстои да разберем защо се е случило това.
ТЕ СЕ ОПИТВАХА ДА НИ ГО КАЖАТ ОЩЕ ПРЕДИ 40 ГОДИНИ!
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
СВЯТ
Унгария забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна
Големият приток на зърно и хранителни продукти от Украйна е понижил цените и е навредил на местните фермери.
Унгарският премиер Петер Мoдяр заяви, че правителството забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна. Той написа това в социалната медийна платформа X, цитиран от “Укринформ”.
“Правителството оттегля намерението на Унгария да напусне Международния наказателен съд и забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна”, написа Мoдяр.

Hungary Today отбеляза, че в рамките на унгарската селскостопанска политика е възникнал дебат относно правната рамка за ограниченията върху вноса на украински селскостопански продукти, предава The Sofia Times.
По-специално, министърът на земеделието и хранителното производство Саболч Бона написа в социалните медии, че предишното правителство е оставило след себе си правна несигурност.
Според него ограниченията за внос, приети при правителството на Фидес, са били обвързани със специалните разпоредби на националното извънредно положение. Когато това извънредно положение приключи, ограниченията не бяха автоматично закрепени в закона, което министърът критикува като недостатък на планирането.

Бона заяви, че неговото министерство ще подготви ново законодателство, за да възстанови правната сигурност по отношение на защитата на унгарския пазар и местните производители.
Мерките ще се прилагат за месни продукти – включително говеждо, свинско, агнешко, козе месо и птиче месо – както и замразени зеленчуци и зърнени продукти.
На 14 май Унгария обяви отмяната на извънредното положение, въведено по време на мандата на бившия премиер Виктор Орбан.
Унгария въведе забрана за внос на украински селскостопански продукти за първи път през април 2023 г.

След началото на войната Украйна, Европейският съюз (ЕС) създаде мерки по границите с Украйна в отговор на блокадата на Русия на украинските черноморски пристанища, за да може украинско зърно да бъде изнасяно за световните пазари преди войната.
Няколко държави, включително Унгария, поискаха от Европейската комисия да въведе мерки за ограничаване на вноса на селскостопански продукти от Украйна, твърдейки, че големият приток на зърно и хранителни продукти от Украйна е понижил цените и е навредил на местните фермери.
СВЯТ
Париж обяви израелския министър на вътрешната сигурност за персона нон грата
Франция реши да забрани на министъра на вътрешната сигурност на Израел Итамар Бен-Гвир достъп до нейната територия, предадоха Ройтерс и Франс прес, като се позовават на днешно изявление на френския министър по въпросите на Европа и външните работи Жан-Ноел Баро.
Баро отбеляза, че решението отразява гнева от отношението на Бен-Гвир към активисти от международната хуманитарна флотилия за ивицата Газа “Глобъл Сумуд”. “Смятано от днес, Итамар Бен-Гвир няма право да стъпва на френска територия”, написа Баро в социалната платформа Екс.

“Заедно с моя италиански колега (Антонио Таяни – бел. ред.) призоваваме ЕС да наложи също така санкции срещу Итамар Бен-Гвир”, добавя френският първи дипломат.

Бен-Гвир стана обект на вълна от критики от международната общност, след като публикува клип, в който се подиграва на задържани активисти от хуманитарната флотилия за Газа.

Във видеото се вижда как в негово присъствие израелски полицаи карат активисти да застанат в редици и да коленичат на земята с вързани зад гърба ръце. На свой ред министърът им казва “Добре дошли в Израел, ние сме господарите”.
СВЯТ
Ердоган иска да прави петролопровод през България за Европа
Турция и НАТО правят тръбопровод за военни цели през България.
Проектът е за 1,2 млрд. долара и ще бъде предложен на срещата на върха в Анкара.
Турция е предложила изграждането на тръбопровод за гориво за военни цели през България, който да подсигурява енергийните доставки за източноевропейския фланг на НАТО, съобщи Bloomberg. Очакваната цена на проекта е 1,2 млрд. долара.
Предложеният тръбопровод ще минава от Турция до Румъния през България. Анкара планира да представи предложението преди срещата на върха на НАТО, на която ще бъде домакин през юли.

Турският маршрут е с около 1/5 по-евтин от алтернативните предложения, включително маршрути през Гърция или западните съседи на Румъния. Тези алтернативи биха разчитали на морски транспорт, което ги прави по-уязвими от смущения.
Военният министър Атанас Запрянов пришпори темата за бързо прокарване на военни коридори през България. Той направи това по време на своето изказване на форума „Сигурността в Черно море и Балканския регион” в Букурещ, Румъния.
Войната в Украйна и конфликтите в Близкия Изток, включително прекъсванията на енергийните доставки заради затварянето на Ормузкия проток, накараха НАТО да преразгледа инфраструктурата си за доставки на гориво. Държавите членки търсят надеждна и рентабилна верига за доставки за източните членове на алианса.
Турция търси съюзническа подкрепа за предложението, което може да бъде решено преди или по време на срещата на върха в Анкара, коментира Bloomberg. Планираният тръбопровод ще бъде ограничен за военна, но не и за гражданска употреба.
Европейският съюз и НАТО се споразумяха и за инфраструктурен проект на стойност 100 млрд. евро, който ще положи основите на „военна Шенгенска зона” за ускоряване на движението на войски и оборудване в цяла Европа, заяви комисарят по транспорта и туризма Апостолос Дзидзикостас на конференция в Атина.

Проектът включва разработването на 500 „горещи точки“, където през следващите три до четири години ще бъде създадена или укрепена инфраструктура за улесняване на военната мобилност.
“Това бързо ще ускори времето, необходимо за прехвърляне на войски и материали от една част на блока в друга, както за учения, така и в случай на извънредни ситуации, каза Дзидзикостас на „Срещата на върха за енергиен преход: Източно Средиземноморие и Югоизточна Европа. Ще бъде създаден и споделен резерв или „пул“ от военно оборудване, по модел на механизма за гражданска защита на ЕС.
Регламентът ще бъде готов до 2027 г., а инфраструктурата – до началото на 2030 г.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ








