АНАЛИЗИ

Революция, която отново никой не забеляза

Истинските революции не се правят по площадите, а в тишината на кабинетите и следователно никой не забеляза световната революция на 29 март 2019 година. Само по периферията на информационното поле мина малка вълна и импулсът угасна, тъй като ситуацията се описва в термини, неразбираеми за широките народни маси.

Няма „Свобода, Равенство, Братство”, „Родина или Смърт” или „Власт на Съветите, мир на народите, хляб на гладните, фабрики за работниците, земя на селяните” – не са използвани такива шедьоври на световния популизъм. Затова и случилото се в Русия го разбраха няколко души. И дадоха такива коментари, че масите или не ги дослушаха, или не ги дочетоха докрай. Или дослушаха, но не разбраха нищо.

И напразно, защото светът се промени толкова драстично, че Натан Ротшилд, мачкайки шапката си в ръце, се качи на бронирания си „Ролс Ройс” и извика от него към цялата Вселена: „Другари! Световната революция, за чиято нужда толкова дълго говореха революционерите, свърши!”. И той е напълно прав. Просто резултатите от революцията ще се осъществяват бавно и затова са невидими за обществото. Но последиците, въпреки това, скоро ще се видят абсолютно от всички, чак до последния лавкаджия, който дори не иска да се научи как да управлява държавата.

Тази революция се нарича „Базел-3” и е осъществена от Банката за международни разплащания, кръстена на името на известния Бернард Барух. Нейната същност е следната: БМР насочва МВФ, а той от своя страна централните банки на всички държави. Органът за такъв контрол се нарича БКБН – Базелски комитет за банков надзор. Това не е някакъв си там Държавен департамент на Щатите или Конгрес на американските сенатори. Това не ви е глупавият Пентагон, ситното Министерство на финансите, пърхащото по периферията ЦРУ или Дома на колхозника, наричан „Белия дом”.

Това дори не са ви разпореждащите се с цялото това „богатство” банки на Федералния резерв на САЩ. Това е реалното световно Правителство, за което по света се стараят да не говорят на глас.

БКБН е Политбюро на света, за което се говори, че негов генерален секретар е другарят Барух, а подземният състав на ЦК е изобщо засекретен. Той има много евфемизми, но най-адекватният от тях е „Цюрихските джуджета”. Така наричат швейцарските банкери, при това не стопаните на търговските банки, а именно тези седящи в Базел невзрачни мъже, които не посмя да нападне дори и Хитлер, присъединяващ към Райха целия свят, но през цялата война запазил неутралитет с Швейцария А, както знаете, в Швейцария, освен швейцарските стрелци, наистина няма армия. От кого се страхуваше разбеснелият се фюрер?

Въпреки това „препоръките” на БКБН, които бяха пуснати на 29 март 2019 г. веднага бяха приети за изпълнение от всички централни банки по света. И нашата руска Централна банка не прави изключение. Има дори съобщение от пресслужбата на Централната банка на Руската федерация, публикувано на официалния ѝ сайт. То се нарича „Относно времето за изпълнение на Базел-3”. Световната революция е планирана през 2017 г. (магия на датите и цифрите /1917-Октомврийската революция – б.р./, или просто съвпадение?) и започна сега.

Нейната същност е проста. По света се отменя създадената през 1944 година в Бретън Уудс и реформирана през 1976 година в Ямайка система на монополно доларово господство, където златото е признато за загубил сила еквивалент на световните пари. Доларът става световна валута, а златото се превръща в обикновена стока, като, например, метала или захарта, търгувани на стоковите борси в Лондон. Вярно е, че времето тук се определя единствено от трите фирми на „Лондонския пул”, които принадлежат на още по-малко собственици, но въпреки това покритие на долара не е златото, а петролът.

Оттогава живеем в такъв свят. Златото се счита за резерв от трета категория за всички банки, от централна до търговска, където резервите са предимно в долари и американски съкровищни облигации. Нормите на „Базел-3” изискват увеличаване преди всичко на паричните резерви. Това се свързва с размера на паричните средства на банките, с които те биха могли да направят експанзия, но това е необходима мярка за запазване на стабилността на глобалната банкова система, която по време на кризата се оказа недостатъчна.

В Русия патриотарите бяха възмутени от това, настоявайки за отхвърлянето на „Базел-3”, който те наричат признание за „липса на суверенитет”. Всъщност това е напълно обикновено изискване да се спазват международните стандарти за безопасността на банките, които стават по-строги, но тъй като не сме печатали долари, това, разбира се, ни засяга. И тъй като алтернативата е изход от глобалните финансови връзки в пълна изолация, тогава, разбира се, нашите власти не биха желали да приемат такива глупости, дори окичени от патриотарите с думата „суверенитет”. Да наричате „суверенитет” свободата сами да си наденете бесилото е странна трактовка на термина.

Решението на „Базел-3” означава, че в балансите на световните банки златото като резерв от трета категория се оценяваше на 50% от стойността му. В същото време всички стопани на световните пари търгуваха със злато, но не в натура, а на хартия, без да се движат реални метали, чийто обем по света не е достатъчен за реални сделки. Това е направено, за да се потисне цената на златото, за да се направи възможно най-ниска. На първо място, именно в интерес на долара. В крайна сметка, доларът е свързан с петрола, който би трябвало да струва не по-малко от цената на един грам злато на барел.

И сега „просто” решиха да причислят златото не на трета, а на първа категория. А това означава, че сега трябва да се изчислява не на 50, а на 100% от стойността му. Това води до преоценка на баланса. А, ако се приложи за Русия, това би означавало, че сега можем спокойно, по всички законни основания, да влеем в икономиката близо 3 трилиона рубли. Нека бъдем точни – 2.95 трилиона рубли, или 45 милиарда долара по обменния курс към текущия валуен баланс. Централната банка на Руската федерация може да излее тези пари в нашата икономика на всички правни основания. Все още не е известно как ще действа. Прибързването тук, без да се изчисляват всички последствия, е изключително опасно. Въпреки че този въпрос се счита за неинфлационен, всъщност всичко е много по-сложно.

В света за няколко месеца нищо няма да се промени. Обръщането ще бъде много бавно. САЩ официално притежават златен резерв от 8133,5 тона, но има такова нещо като финансов мултипликатор: за един златен долар банките отпечатват 20-30 хартиено-компютърни. Това означава, че Съединените щати могат допълнително официално да получат 170 милиарда долара, а предвид мултипликатора – 4,5 трилиона долара. Това обяснява защо Федералният резерв държи ръста на основния лихвен процент и и все още поддържа курса за намаляване на валутите на баланса – страх от скок на хиперинфлацията.

Но сега всички най-големи държави, притежатели на злато, ще преоценят своите златни и валутни резерви. Това са Германия, Италия, Франция, Русия, Китай и Швейцария – държави, в които златните резерви надвишават 1 хил. тона. Забележка – в този списък я няма Великобритания. Запасите ѝ са под 1000 тона. Експертите подозират, че може би не случайно датата на излизането на Великобритания от ЕС съвпадна с датата на „Базел-3”. Увеличената финансова мощ на лидерите на Европа, Германия и Франция е способна напълно да завърши разгрома на Великобритания на европейския континент.

По този начин можем да се поздравим – ерата на долара, която продължава от 1944 до 2019 г., е приключила. Сега златото е възстановено напълно и вече не е борсов метал, а световни пари наравно с долара, еврото и британската лира. Сега златото ще стане по-скъпо и цената му ще се повиши от 1200-1400 долара за тройунция до 1800-2000 долара до тази есен. Сега вече е ясно защо през всичките тези години Русия и Китай така упорито превръщаха доходите от износа в ръста на златните запаси. Ситуацията е такава, че сега никой на света няма да продава злато.

Инжектирането на допълнителни пари в световната икономика ще бъде достатъчно за 5-6 месеца. В САЩ тези пари могат да се използват за изплащане на астрономическия дълг. Може би това не е последният мотив за това решение на Цюрих. Но най-важното в края на краищата е опитът да се изскочи изпод наклонената кула на падащия долар.

Тъй като доларът и петролът са свързани, покачването на цената на златото ще доведе до покачване на цената на петрола. Сега барел струва до 1.647 грама злато. Увеличението на цените ще доведе до колапс на световната икономика, където 85% от паричната маса в долари се върти в складовите сурогати като акции, облигации и хазна. Борсата вече няма да може да обвърже такава допълнителна маса пари.

На работниците в петролната индустрия ще им е добре, може би дори по-добре от всеки друг, но не за дълго. Сривът на икономиката поради скъпия петрол ще бъде срив на петролната индустрия. Това е основната причина, поради която правата ни на допълнителни емисии може да останат неизползвани изцяло, въпреки че подаръкът в тази форма няма да бъде напълно пренебрегнат. Майските укази на Путин в настоящия контекст се разбират съвсем различно. Русия по всякакъв начин избягва петролния модел на икономиката. Включително чрез политическа реформа и промяна в елитите.

Но защо решението в Базел е революция?Защото от падането на световната икономика ще започне финансово наводнение. Това ще доведе до ускоряване на изолацията от доларовата система от страна на Русия и Китай и до крах на икономиките, изцяло зависими от долара – това са васалните на САЩ държави. На тях ще им е най-лошо. А това означава, че поводите за раздалечаването между ЕС и САЩ ще се увеличат значително. Светът очаква преначертаване на глобалната карта на съюзите.

А прекрояването на тези съюзи ще се проведе не на последно място с военни методи. Или с частичното им използване, но по един или друг начин силовите аргументи по света ще се увеличат до нивото на почти гарантирана война. „Почти” е нашата надежда за спасение, тъй като САЩ губят всички основни инструменти на влияние върху този свят. Освен силата.

Но не за това „Цюрихските джуджета” създадоха този свят, така че Съединените щати да го превърнат в радиоактивна пепел. Съединените щати ще бъдат поливани със студена вода като аварирал ядрен реактор, а светът навлиза по пътя на най-глобалните трансформации през последните няколко века. Революцията, за която толкова дълго говореха тези, които я очакваха, и от която се страхуваха мнозина, започна. Моля, затегнете коланите си и не пушете, капитанът и екипажът ви пожелават приятен полет.

Post Views: 17

АНАЛИЗИ

Запада се опитва да откъсне Армения, няма да стане

Лавров натисна, Ереван отстъпи: Армения заговори помирително с Москва.

Русия спря вече много арменски стоки.

85% от продукцията на Армения се изнася за Русия.

99% от външните приходи на Армения са от Русия.

100% от газа и петрола на Амения са от Русия.

Ереван внезапно смекчи тона към Москва след острите думи на Сергей Лавров за западното влияние в Армения. Но зад помирителната реторика остава старият проблем — властта на Пашинян продължава да търси паралелна опора във Вашингтон и Брюксел.

В Ереван започнаха да говорят по-внимателно. Това се вижда не толкова по думите, колкото по интонацията. Арменският външен министър Арарат Мирзоян даде интервю за News.am и почти във всяко изречение се опитваше да остави впечатлението, че отношенията с Русия не са разрушени окончателно. Това не е случайно. Само часове по-рано Сергей Лавров публично обвини Запада, че се опитва да откъсне Армения от Москва чрез политически, идеологически и институционален натиск. Формулировката беше твърда дори по стандартите на руската дипломация. Лавров рядко използва подобен тон без предварително решение на Кремъл.

Тук има нещо важно. В Москва все по-малко разглеждат арменската политика като тактическо отклонение и все повече като системна промяна. Разликата е огромна.

При тактическо отклонение Москва чака. При системна промяна започва подготовка за дълъг конфликт на интереси.

Затова и интервюто на Мирзоян изглежда като опит за аварийно охлаждане на ситуацията. Арменският министър почти механично повтори, че сближаването със САЩ и Европейския съюз не било насочено срещу Русия. Само че този аргумент вече не работи особено добре в Москва. Причината е проста: в последните две години Армения направи поредица от конкретни стъпки, които трудно могат да бъдат обяснени само с „диверсификация на външната политика“.

Ереван замрази участието си в ОДКС. Проведе съвместни военни учения със САЩ. Активизира контактите с НАТО. Изпрати представители на срещи, които Москва открито определя като антируски формати. Започна преговори за разширено военно сътрудничество с Франция. Париж достави бронирана техника Bastion и започна разговори за противовъздушни системи. Индия също се включи — със сделки за ракетни комплекси Pinaka, артилерия и радари Swathi. В същото време руските миротворци в Карабах бяха постепенно изтласкани от политическата картина след азербайджанската операция през септември 2023 г.

Москва помни тези неща. И ги събира.

Проблемът за Кремъл не е само геополитически. Той е и психологически. Армения дълго време беше разглеждана като една от най-лоялните постсъветски държави в руската зона за сигурност. В Гюмри е разположена 102-ра руска военна база. Руски граничари охраняват части от арменските граници. Арменската икономика е дълбоко свързана с руската — чрез банкови потоци, енергетика, логистика и пазара на труда. Огромна арменска диаспора работи в Русия. Само паричните преводи към Армения формират сериозна част от финансовата стабилност на страната.

И точно тук започва парадоксът.

Армения иска да намали зависимостта си от Москва, но в момента няма с какво да я замени. Европейският съюз може да даде политически сигнали и ограничени финансови програми. Франция може да достави няколко партиди техника. САЩ могат да организират военни тренировки и дипломатическа подкрепа. Но никой от тях не може бързо да замени руската инфраструктура, руските пазари и руската военна архитектура в региона.

Това изглежда логично, но има един проблем.

И самият Кремъл вече не изглежда готов да плаща цената за стария модел на отношения. В Москва расте раздразнение от опитите на Пашинян едновременно да запазва руските гаранции за сигурност и паралелно да изгражда антируски политически контакти. Особено след Карабах.

Там настъпи психологическият срив.

Арменското общество очакваше Русия да спре Азербайджан. Русия не го направи. Причините са много — войната в Украйна, промененият баланс със Турция, отказът на самия Пашинян да признае официално Карабах, вътрешните противоречия в ОДКС. Но политическият резултат беше ясен: в Армения започна ускорено пренасочване на общественото недоволство срещу Москва.

Пашинян използва това настроение много внимателно. Не фронтално. По-скоро чрез постоянни малки сигнали. Интервюта. Изявления. Европейски визити. Разговори за „суверенизация“. Думи за „грешки на съюзниците“. Всичко това постепенно подготвяше нова външнополитическа линия.

Сега обаче Ереван започва да усеща границите на тази игра.

Русия все още има огромни инструменти за влияние в Кавказ. Транспортни коридори. Газови доставки. Военно присъствие. Финансов натиск. Разузнавателни канали. Контакти с местните елити. В Москва отлично знаят колко нестабилна е вътрешната арменска система. Особено след масовото разочарование от загубата на Карабах. Рейтингът на Пашинян вече не изглежда така стабилен, както преди две години.

Тук трябва да се гледа и още нещо — предстоящите избори.

Политологът Геворг Мирзаян неслучайно говори за сигнал към арменския елит. В руската система подобни сигнали рядко се изпращат случайно. Когато близки до Кремъл анализатори започнат публично да обсъждат дали Москва е „доволна“ от даден лидер, това обикновено означава, че вътре вече се обсъждат алтернативни варианти.

Не непременно смяна на властта. Това е опростената версия.

По-скоро подготовка за сценарий, при който Русия престава да инвестира политически ресурс в сегашното ръководство.

Разликата е много опасна за Ереван.

Защото Армения няма ресурс за дълга конфронтация едновременно с Азербайджан, Турция и Русия. А икономическите показатели не изглеждат толкова спокойни, колкото твърди официалната статистика. Да, през последните години Армения регистрира силен ръст — включително заради прехвърлянето на руски капитали и компании след санкциите срещу Москва. Но този модел е нестабилен. Част от този ръст зависи именно от посредническата роля между Русия и външните пазари. Ако отношенията с Москва започнат да се влошават по-сериозно, ударът може да бъде много неприятен.

Особено за банковия сектор.

Особено за логистиката през Грузия.

Особено за енергетиката.

И тук се появява още едно противоречие. Пашинян опитва да представи курса си като „балансирана многовекторност“. Само че Западът не гледа на Кавказ по този начин. За Вашингтон и Брюксел Армения постепенно се превръща в още една площадка за ограничаване на руското влияние в постсъветското пространство. Това не значи, че Западът ще защитава Армения при военна криза. Историята показва друго. Но ще използва арменската тема като инструмент срещу Москва.

В Кремъл отлично разбират това.

Затова Лавров говори толкова рязко.

Неговите думи всъщност не бяха насочени само към Пашинян. Те бяха адресирани към цялата арменска бюрокрация, към военния елит, към бизнеса и към хората около системата за сигурност. Посланието беше просто: Москва вижда процеса и вече няма намерение да се преструва, че не го забелязва.

Това обяснява и бързата реакция на Мирзоян.

Но и тя съдържа един неприятен детайл. Арменският външен министър не каза, че Ереван ще ограничи сближаването със САЩ и ЕС. Напротив. Той само се опита да увери Москва, че този процес не бил насочен срещу Русия. Тоест курсът остава. Променя се само опаковката.

Тази версия звучи добре, но числата не я потвърждават. Военните контакти между Армения и западните държави растат. Европейската наблюдателна мисия по арменската граница постепенно разширява активността си. Франция увеличава военното присъствие в дипломатическата линия. Американските структури засилват работата с арменски неправителствени организации и медии. Това вече не е символичен процес.

Той е институционален.

Москва реагира бавно на подобни неща. Но когато реагира, обикновено вече е решила, че проблемът е стратегически.

Поради това сегашното помирително изявление на Ереван изглежда по-скоро като опит за печелене на време. Арменското ръководство очевидно не иска рязък разрив с Русия — поне не сега. Ситуацията около Зангезурския коридор остава напрегната. Азербайджан продължава натиска по границата. Турция действа координирано с Баку. Иран наблюдава нервно всяко движение около южните транспортни маршрути. В такава среда открит конфликт с Москва би бил рискован дори за много по-силна държава.

А Армения не е такава държава.

Затова в Ереван днес говорят на два езика едновременно. Един за вътрешната публика — за суверенитет, Европа и нова външна политика. И втори за Москва — за партньорство, исторически връзки и конструктивен диалог.

Тези два езика все по-трудно се събират в едно изречение.

И точно там започва истинският проблем за Пашинян.

Post Views: 19

АНАЛИЗИ

Инфлация, цени, заплати: от какъв бюджет има нужда България?

The Sofia Times публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

От какъв бюджет има нужда България: кои са предизвикателствата и трудностите, но и шансовете? “Активни политики”, ИПИ и BESCO стартират кампанията “Бюджет на растежа”.

“Разходите надскачат доходите, много сметки стоят неплатени, често се прибягва до заеми”, така финансовият министър Гълъб Донев описа състоянието на публичните финанси.

Вицепремиерът обяви редица мерки, за да се овладее дефицитът и да “спрат кранчетата” в бюджета. Сред тях са краят на автоматичното обвързване на заплатите със средната работна заплата, таванът на възнагражденията в бюджетния сектор, съкращаването на администрацията.

Защо обаче харченето на парите на държавата е толкова недалновидно?

Индексирането – перпетуум мобиле за вдигане на заплати

От години автоматичното повишаване на заплатите на депутати, министри, членове на регулатори, служители на ръководни постове в държавната администрация и работещите в сектор „Сигурност”, които се равняват на определен процент от средната работна заплата, са обект на критика. Индексирането спрямо средната работа заплата води до все по-голяма ножица в заплащането спрямо тези, чиито заплати не се индексират. А самото това индексиране на свой ред допринася за повишаването на средната работа заплата и съответно – за нови увеличения.

Повишаването на заплатите на депутатите, които са 240 души, е съвсем малка част от проблема. “Служителите в публичния сектор са 550 000. Голяма част от техните възнаграждения са обвързани по някакъв начин с минималната или средната работна заплата. Това са грамадни ръстове, които по никакъв начин не могат да бъдат покрити от нормалния ръст на приходите в бюджета” коментира пред ДВ Петя Георгиева от “Института за пазарна икономика” (ИПИ).

“Бюджет на растеж” – в търсене на диалог и прозрачност

От ИПИ, заедно с платформата „Активни политики” и Българската предприемаческа асоциация (BESCO), стартираха кампанията „Бюджет на растежа” за отговорни публични финанси и активен диалог за парите на държавата. „Перфектният вариант би бил създаването на бюджета да мине с максимална прозрачност и публичност”, коментира Ивайло Маджаров от „Активни политики”. „Необходими са реформи и анализи, за да се оправи бюджетът. В противен случай ще правим същото нещо всяка година.” А същото означава дългове, харчене на пари на парче, липса на дългосрочна перспективна и несигурност.

„Бюджетът е важен за всички – както за бизнеса, така и за гражданите”, казва Петя Георгиева. „Моето впечатление е, че за бюджета за тази година няма да има много сериозен разговор. Но се надявам ,че това ще се промени с бюджета за 2027 година, който ще започне да се обсъжда през септември.”

Идеята на организации, които стоят зад „Бюджет на растежа”, е обществото и експертите активно да участват в изготвянето на политиките занапред. От „Активни политики”, платформа, която достига до стотици хиляди в социалните мрежи, връщат фокуса на младите към бюджета – темата, която изкара голяма част от тях по площадите в края на 2025 година. „Ще имаме образователни публикации – искаме да обясним какво е дълг, какво е инфлация, какво е лична инфлация. Ще обясним как инвестиции могат да помогнат за развитието на България, кои са секторите, които дърпат икономиката напред”, казва Ивайло Маджаров.

Инвестиции в бъдещето

Въпросът за развитието на българската икономика трябва да е в дневния ред както на политиците, така и на обществото, убеден е той. „Трябва да се инвестират средства в образованието и във високотехнологичната сфера. България може да привлича центрове за данни и специалисти в сферата на изкуствения интелект”, допълва един от създателите на „Активни политики”.

Според него държавата трябва да обърне повече внимание на квалификацията и придобиването на технологични знания от цялото население: „Умението за учене през целия живот е ключово. Нещата се променят толкова динамично, че университетското образование не е достатъчно, необходими са инвестиции в ежегодно обучение на хората, за да може техните умения да са адаптивни”.

По-малко сива икономика, по-голяма събираемост

За да са възможни тези инвестиции обаче, държавата трябва да адресира проблемите, отдавна превърнали се в обществена тайна. „Сивата зона често е подценявана на ниво институции, но присъства ежедневно в разговорите на хората. Достатъчно е да си правил ремонт през последните няколко години, за да знаеш какви суми се въртят в сивата икономика. Държавата губи, губим и ние”, коментира Ивайло Маджаров.

„Между 20 и 30% от БВП е сивият сектор според различните оценки”, подчерта Петя Георгиева от ИПИ. „Сивият сектор се изсветлява по различни начини, свързани с достъп до информация, това трябва да продължи. Трябва да се правят проверки в тези сектори, които са ноторно известни. Не може в цял сектор всички да са с минимална или под минималната работна заплата”, допълва тя. Според изследване на американската консултантска компания „Киърни” към 2023 година делът на сивата икономика от БВП на България е 34,6%, което превръща страната в абсолютен първенец в ЕС. Същото изследване, поръчано от „Виза”, поставя страната на първо място и по кешови плащания.

За да започнат повече хора и бизнеси коректно да плащат данъците и осигуровките си обаче, са необходими както мерки отгоре, така и осъзнаване отдолу. „Всеки гражданин трябва да изисква от държавата да получава качествени услуги, за които така и така плаща. Има толкова много пари в здравеопазването например, а насреща не получаваме това, за което плащаме”, казва Петя Георгиева.

Визия за бъдещето, вместо регулиране на цената на доматите

Мерки като контролиране на цените трудно могат да пречупят инфлацията, смятат повечето експерти. Оздравяването на икономиката минава през устойчиво развитие, нови възможности и структурни реформи.

„Изключително трудно е за едно правителство чрез административни мерки да пребори инфлацията. Това, което правителството в момента смята да прави, го приемам като отговор на очакванията на избирателите. Не мисля, че ще има сериозен ефект обаче, защото е много трудно да се опитваш да контролираш милиони цени в една пазарна икономика”, обяснява Петя Георгиева. „Увеличанието на доходите през последните десетина години е значително в България. Това е една от причините за по-високата инфлация. Друга причина са външните шокове, нашата икономика е отворена и е силно повлияна от събитията в Европа и в света като цяло – енергийна криза, войни.”

Ивайло Маджаров настоява за по-дългосрочна визия и по-ясни приоритети: „Какво искаме да правим в бъдеще? Какво искаме да произвеждаме и как да го постигнем?”.

Въпреки трудностите пред българската икономика има много възможности. И то не само заради домакинстването на Евровизия догодина.

Post Views: 26

АНАЛИЗИ

Българските и Европейски слуги поддържати и финансират военнопрестъпници

Чудовищно престъпление, извършено от подкрепяната от Европейския съюз и НАТО украинска фашистка хунта!

„Мамо, бомбардират ни!“ Само това е успяла да каже по телефона на майка си 18 годишната Анастасия Василенко (на снимката), вечерта на 21 срещу 22 май по време на целенасочената украинска бомбардировка на общежитието и сградата на Педагогическия колеж в Старобилск, Луганска народна република.

Повече за Анастасия не се знае. През целия ден продължава разчистването на развалините на общежитието и търсенето на оцелели младежи.

От 23:00 часа на 21 май до 2:00 часа на 22 май е продължила атаката на украински дронове, пренасящи големи количества взривни вещества, срещу учебната сграда и общежитието на Старобилския колеж. Колежът обучава бъдещи учители в началното училище, учители на деца в предучилищна възраст и специалисти по управление на документацията и архивистиката. Нито до Колежа, нито в самия град Старобилск, има разположени военни обекти и критична инфраструктура.

Това е било добре известно на укрофашистите.

Тяхната цел е била именно унищожаването на педагогическото учреждение и убийството на младежите, настанени в общежитието. По време на нападението в сградата на общежитието са се намирали 86 младежи на възраст от 14 до 18 години. Досега са открити 6 загинали, а 39 младежи са с наранявания в различни степени. Продължава издирването на все още затрупаните под развалините деца.

Като чудовищна трагедия и безпрецедентен акт на нечовешко отношение бе определено от руската общественост случилото се в мирното и спокойно градче Старобилск.
Президентът Владимир Путин остро осъди украинското нападение и го определи като терористична атака.

От руското Министерство на външните работи заявиха, че това е военно престъпление и акт на тероризъм, извършен от украинските въоръжени сили срещу цивилни и непълнолетни лица.
„Нацистите, като притиснати в ъгъла плъхове, се опитват да хапят там, където боли най-много, насочвайки се към невинни цивилни и непълнолетни. Това е военно престъпление и наказанието за нацистите е неизбежно“, се казва от Министерството.

Screenshot

„Терористите атакуват деца с прецизност и удоволствие. Всички мълчат. Мълчанието е особено брутално сред поддръжниците на Зеленски“, коментира Мария Захарова.
„Терористите, които атакуваха общежитието, са истински дегенерати. Това гнусно престъпление ще бъде посрещнато с жесток отговор“, заяви ръководителят на Запорожка област Владимир Салдо.

След поредното престъпление на киевската фашистка хунта, днес, 22 май от 22:00 часа московско време, е насрочено извънредно заседание на Съвета за сигурност на ООН.
Владимир Путин заяви, че е възложил на Министерството на отбраната на Руската федерация да подготви предложения за отговор на атаката срещу младежите от Старобилск.

„Този път не е възможно да се ограничим само с изявления“, уточни руският президент…