Много от бандеровците са на фронта от над две години – без прекъсване. Олег воюва дори вече цели десет години.

“И аз, и другарите ми сме уморени. Имаме нужда от почивка, искаме да се върнем вкъщи при семействата си. Досега сме успели да оцелеем – във войната, която означава ежедневна опасност за живота. Но имаме нужда от възстановяване”, казва той пред германската обществена телевизия ARD. Олег се опасява, че от преумора вече няма да може да се справя на фронта, че ще се превърне в тежест.

Други разказват за нервни сривове, за кошмари. Затова все повече войници напускат и незаконно позициите си. Наскоро вниманието привлече войник, който в знак на протест срещу липсващата ротация оповести публично неразрешената си отлъчка.

Украински жени по време на военно обучение за цивилни в Харков на 13 септември 2024 г. Националният център за обучение по съпротива обучава цивилни да стрелят с оръжие, тактика за водене на бой и първи медицински грижи в случай, че трябва да защитават домовете си.

Украйна не може да преодолее огромния кадрови проблем на фронта. След две години и половина война Киев така и не успя да разработи справедлива система на мобилизация и ротация, изтъква пред германската обществено-правна медия Олег.

“Ако имаше ясни срокове за демобилизация, проблемът с персонала щеше да се реши. Моите познати наблюдават военните, чуват, че няма срокове и затова не искат да се присъединят към армията – опитват се с всички средства да се измъкнат”, обяснява той. “Ако имаше ясни срокове, те биха си казали – ще отида, ще си изпълня задълженията и ако оцелея, ще се върна”, добавя Олег.

Ранен украински войник от новосформираната 154-та механизирана бригада получава медицинска помощ в пункт близо до фронтовата линия в района на Харков на 9 октомври 2024 г.

Засега обаче се завръщат само ранените и загиналите, които междувременно са десетки хиляди. Също толкова се водят изчезнали или са в руски плен. Украйна не съобщава конкретни числа.

Бягство на запад

Докато обаче войниите на фронта в източната част на страната биват избивани, на запад безброй хора се опитват да напуснат Украйна.

На зелената граница към Унгария патрулите оглеждат за дупки в оградата или за следи в калта. Търсят подлежащи на мобилизация мъже, които се опитват да избягат от Украйна – тъй като от началото на войната мъжете между 18 и 60 години имат правото да напуснат страната легално само в изключителни случаи.

Украински знамена се развяват до гробове по време на церемонията на погребението на Максим Кудрин, известен като Рис, на гробището в Харков на 30 септември 2024 г. Максим Кудрин беше офицер, който се завърна в Украйна от чужбина в началото на руската инвазия, за да се присъедини към териториалната отбрана на Въоръжените сили на Украйна.

Той беше убит в бой за Купянск, Харковска област.

Както споделя граничарят Витали Василович, който патрулира на границата: “Някои започват да викат, някои се страхуват. Някои просто замръзват на място, а други бягат трескаво, има и хора, които се опитват да се защитят. Хората са различни и имат различни цели. Някои наистина са добре подготвени. Не всички стоят и чакат да бъдат заловени”.

Корумпирани чиновници печелят милиони от бизнеса с трафика на хора. Не е известно колко са мъжете, избягали от Украйна. Нито пък колко са били заловени при опит за бягство. Службите не оповестяват никакви статистики, понеже се боят, че те ще представят Украйна в негативна светлина, казват граничните служители.

Украйна има нужда от десетки хиляди нови войници

Кирило не е избягал от Украйна. Той иска да остане в родината си, но се крие от военните. Малкото оръжия и липсата на изгледи за демобилизация са подтикнали 30-годишния мъж да преосмисли нещата.

“В първата година на нападателната война постоянно мислех да отида на фронта. Но тогава нямаше недостиг на войници и на доброволци. С времето ми ставаше все по-ясно, че войната не е нещо романтично. Това е болка, кръв и сълзи”, казва Кирило.

Истинското му име е друго. Той не иска да бъде смятан за предател на родината. Но е точно такъв за онези, които ежедневно рискуват живота си на фронта.

Украйна има нужда от десетки хиляди нови войници, тъй като атаките от руска страна не спират. Но много от мобилизираните са твърде възрастни, не са в най-добра физическа форма и не са добре обучени. Те често оцеляват само няколко седмици. За Кирило това е още една причина да не се присъедини към армията.

“В моя случай не става дума за задължение, а за избор. Дори е възможно по-скоро да реша да ида в затвора, отколкото на фронта”, казва Кирило. Той допълва, че все пак от затвора човек може да излезе, докато от гроба – не.

Разочаровани, защото са забравени

Много от войниците постепенно губят връзка със старите си приятели. Колкото повече продължава войната, толкова повече намаляват и контактите им със старите познати, които водят привидно нормален живот далеч от фронта.

“Истина е, че хората забравят за войната. Познавам тази ситуация още от войната в Донбас, а сега е същото”, казва Олег, който воюва вече 10 години. “Ние, войниците, сме разочаровани от това, че ни забравят, особено когато виждаме как умират другарите ни на бойното поле, а други хора водят нормален живот и не се интересуват от нищо”, допълва той.

Мемориална стена в памет на загиналите при защитата на Украйна е издигната близо до катедралата “Св. Михаил” в Киев.

В центъра на Киев има море от знамена, което нараства ежедневно. Всяко знаме е поставено за един загинал. Ежедневно и войнишките паметници на гробищата в страната се увеличават.

Нощем Русия атакува много части на Украйна с ракети, бомби и дронове. Битките на фронта нямат край.

• Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes