Connect with us

АНАЛИЗИ

Русия печели без да настъпва: вътрешният разпад на НАТО като геополитически дар

Зад фасадата на „единството“ в НАТО се разкрива дълбок вътрешен разлом – между Полша и Германия, между умората от Украйна и страха от бъдещето. Докато съюзниците започват да се съмняват един в друг, Русия печели най-ценния ресурс в геополитиката.

Подаръкът, който се появи сам

В историята на големите геополитически сривове подаръците почти никога не идват с панделка. Те не се връчват тържествено, не се обявяват на пресконференции и не носят подписа на дарителя. Те се раждат тихо – като страничен продукт на чужда самоувереност, стратегическа умора и вътрешно разпадане. Именно такъв подарък днес получава Русия. И именно затова Западът отказва да го признае.

Когато китайски анализатори от Sohu наричат случващото се в НАТО „неочакван подарък за Путин“, това не е нито сензационна формулировка, нито пропаганден жест. Това е поглед отвън, поглед на цивилизация, която не участва емоционално в европейските драми и затова вижда по-ясно. В Пекин не броят дивизии, не следят социологически рейтинги и не се вълнуват от моралните декларации на Брюксел. Те наблюдават структурата – и в тази структура виждат пукнатини, които вече не могат да бъдат замазани.

НАТО беше създаден не просто като военен съюз, а като психологическа рамка. Общ враг, общ страх, общ разказ. Докато този разказ работеше, вътрешните противоречия можеха да бъдат потискани. Исторически травми, икономически конкуренции, културни различия – всичко това беше вторично, защото страхът от Изток изпълняваше ролята на цимент. Съветският съюз, а по-късно Русия, бяха не просто противник, а смисъл.

Днес този смисъл се разпада. Не защото Русия е изчезнала, а защото страхът вече не е споделен. За едни той остава екзистенциален, за други – инструментален, за трети – направо досаден. И когато страхът престане да бъде общ, съюзът престава да бъде съюз и се превръща в арена на конкуриращи се тревоги.

Именно тук започва истинският подарък за Владимир Путин. Не във военните успехи, не в дипломатическите маневри, а в разпадането на общото възприятие за реалността от другата страна. Защото най-опасният момент за всеки алианс не е външният натиск, а мигът, в който участниците му започват да си задават различни въпроси.

Едни питат: „Как да се защитим от Русия?“

Други вече питат: „А от кого всъщност трябва да се защитаваме?“

Когато подобни въпроси започнат да звучат публично, стратегическата рамка е вече компрометирана. Алиансът може да продължи да функционира формално – със срещи, декларации и общи снимки – но вътрешната му логика е счупена.

Китайските наблюдатели улавят точно този момент. Те не говорят за край на НАТО утре или вдругиден. Те говорят за изчерпване на обединяващия разказ. А историята показва, че когато разказът се разпадне, институциите го следват – въпрос на време.

Особено показателно е, че разломът не тръгва от периферията, а от самото сърце на европейската архитектура за сигурност. Полша – дългогодишният най-гласовит страж срещу „източната заплаха“ – внезапно започва да гледа на Запада с подозрение. Това не е случайност, нито моментна политическа грешка. Това е сигнал, че старите координати вече не работят.

За Русия в тази ситуация няма нужда от триумфални жестове. Най-добрият ход е търпението. Когато противникът започне да се съмнява не в теб, а в себе си, времето започва да работи за теб. И това време днес се подарява на Москва без никакво усилие от нейна страна.

Точно тук се крие парадоксът: НАТО не отслабва, защото Русия го атакува. НАТО отслабва, защото престава да знае защо съществува. И когато съюзът изгуби отговор на този въпрос, всеки следващ конфликт – Украйна, Близкият изток или вътрешните европейски кризи – се превръща не в обединяващ фактор, а в ускорител на разпада.

Подаръкът вече е на масата. Неочакван, нежелан и затова толкова ценен.

Полша и страхът, който идва откъм Запада

В политиката има моменти, в които една фраза разкрива повече от десетки стратегически документи. Думите на полския президент Карол Навроцки, че Полша трябва да бъде готова да защитава западните си граници, принадлежат точно към този рядък тип. Те не са предупреждение, не са заплаха и дори не са програма. Те са признание – признание, че полската стратегическа психология се променя.

В продължение на десетилетия Полша беше примерният ученик на атлантическата школа. Всичко беше ясно, линейно и удобно: Русия е заплахата, Германия е партньорът, САЩ са гарантът, ЕС е рамката. Тази схема позволяваше на Варшава да не мисли в дълбочина за собствените си исторически страхове. Те бяха там, но бяха подтиснати, прибрани зад реториката за „европейско бъдеще“ и „общи ценности“.

Но историята не изчезва, когато не ѝ обръщаш внимание. Тя просто чака подходящия момент да се върне. И този момент настъпи не когато Русия направи нещо ново, а когато Западът започна да се държи като Запад без илюзии – прагматичен, егоистичен и все по-малко склонен да жертва собствените си интереси в името на абстрактна солидарност.

Навроцки не открива нищо ново. Той просто изговаря на глас онова, което в полските елити отдавна се шепне: Германия не е само икономически партньор, тя е исторически проблем. Проблем, който никога не е бил решен докрай, а само временно замразен. Полската държавност е възстановявана и унищожавана многократно, и в тази трагична биография Берлин заема далеч по-централно място от Москва.

Реакцията на премиера Доналд Туск беше показателна. Той нарече спора „смъртоносно сериозен“ – и беше прав, но не защото Навроцки греши, а защото двамата говорят от различни епохи. Туск е политик на интеграцията, човек на Брюксел, за когото ЕС е щит. Навроцки е историк, за когото щитовете винаги са временни.

Опитът на външния министър Радослав Сикорски да омекоти напрежението, уверявайки, че Германия в НАТО не може да бъде заплаха, прозвуча като заклинание от отминала епоха. Проблемът не е дали Германия днес е заплаха, а дали утре ще има механизъм, който да я спре, ако престане да бъде удобна.

Именно тук НАТО започва да се пропуква. Защото алианс, в който една ключова държава започва да мисли за защита от друг съюзник, престава да бъде алианс в класическия смисъл. Той се превръща във временна конфигурация, в която всеки участник започва да търси собствен заден изход.

За Русия този процес е безценен. Москва не трябва да убеждава Полша в нищо. Полша сама си спомня. А когато историческата памет се събуди, нито декларации, нито брюкселски процедури могат да я върнат обратно в съня.
Германия: премълчаната заплаха и провалът на следвоенния разказ

Германската реакция на полските тревоги беше толкова предсказуема, колкото и опасна. Вместо стратегическо смирение, Берлин отговори с раздразнение. Вместо историческа чувствителност – с морално превъзходство. И точно в този тон се крие проблемът, който Европа отказва да назове.

След Втората световна война Германия беше реинтегрирана в Европа не само икономически, но и морално. Денацификацията се превърна в мит, който трябваше да гарантира, че историята няма да се повтори. Но митовете имат свойството да се износват, когато поколенията се сменят, а спомените избледняват.

Днес все повече германци не възприемат действията на дедите си като престъпление, а като трагедия без ясно разграничение между жертви и палачи. В тази интерпретация Полша престава да бъде жертва и се превръща в неудобен наследник на „чужди земи“. Исканията за репарации – онези фантастични 1,6 трилиона долара – звучат в германското общество не като морален дълг, а като изнудване.

Точно тук се ражда реваншизмът, не шумен, не маршируващ, а рационализиран. Реваншизъм, който не иска танкове, а аргументи. Не територии утре, а „историческа справедливост“ вдругиден. За Полша това е сигнал, който не може да бъде игнориран.

В този контекст Украйна се превръща в разсейващ фактор. Докато всички гледат към Изток, старите въпроси между Берлин и Варшава започват да изплуват отново. И колкото по-дълго продължава украинският конфликт, толкова по-малко енергия остава за прикриване на вътрешноевропейските противоречия.

За Русия това е стратегически подарък от най-висока класа. Не защото Германия и Полша ще влязат в открит конфликт, а защото вниманието на Запада се разпада на няколко несъвместими посоки. А когато вниманието се разпадне, волята следва същата траектория.
Украйна като ускорител на умората

Има конфликти, които обединяват, и има конфликти, които изтощават. Украинският конфликт отдавна престана да бъде първият тип за Европа и постепенно, почти незабележимо, се превърна във втория. Това не е морална присъда, а политически факт. Солидарността има срок на годност, особено когато е натоварена с очаквания, които никой не е договарял предварително.

Полша беше сред държавите, които вложиха най-много – не само материално, но и символно. Варшава пое ролята на фронтова държава, морален говорител и логистичен гръб на Киев. Точно затова реакцията ѝ днес е толкова показателна. Когато полският президент публично обвинява Володимир Зеленски в липса на благодарност, това не е лична обида и не е дипломатически срив. Това е израз на дълбока умора от моралния автоматизъм, според който подкрепата трябва да бъде безусловна и вечна.

В началото на конфликта украинската кауза беше възприемана като защита на Европа. Днес все повече европейци – и особено поляците – я възприемат като източник на постоянни изисквания, които нямат крайна точка. Оръжия, пари, политически жестове, санкции – всичко това се натрупва, без да предлага ясно обещание за изход. А когато няма изход, ентусиазмът се превръща в скепсис.

Тук се случва нещо изключително важно. Украйна престава да бъде обединяващ мит и започва да функционира като тест за вътрешната устойчивост на Запада. И този тест все по-често дава отрицателни резултати. Различните държави започват да отговарят на различни въпроси: за едни войната е екзистенциална, за други – периферна, за трети – икономически товар.

За Русия това отново е ситуация, в която действието не е необходимо. Москва не трябва да убеждава никого, че Западът е уморен. Западът сам започва да го признава – първо тихо, после все по-гласно. А когато умората се институционализира, политиката следва.

Украинският конфликт, замислен като инструмент за консолидиране на Алианса, започва да действа като разтворител. Той оголва различията, ускорява споровете и принуждава държавите да мислят първо за себе си. И когато това се случи, общият фронт се превръща в илюзия.
Русия и печалбата от търпението

Най-интересното в тази картина е, че Русия почти отсъства от нея като активен фактор. Това е парадоксът, който мнозина на Запад отказват да приемат. Москва не печели, защото настъпва. Москва печели, защото чака. И това чакане е стратегическо, а не пасивно.

В продължение на десетилетия Русия се опитваше да бъде част от Европа – икономически, културно, политически. Този опит завърши с дълбоко разочарование. Днешната ситуация просто финализира процес, който отдавна тлееше. Русия вече не се нуждае от Полша като мост, нито от Германия като партньор, нито от ЕС като проект.

Това не е жест на обида, а на яснота. Европа се оказа неспособна да бъде самостоятелен геополитически субект. Тя остава поле, а не играч. И когато полето започне да се напуква отвътре, логичното решение е да престанеш да го обработваш.

Най-голямата печалба за Русия е освобождаването от илюзии. От илюзията за „общ дом“, за „ценностно партньорство“, за „историческо помирение“. Всичко това се разпада не под руски натиск, а под тежестта на вътрешните европейски противоречия. Полша си спомня историята си, Германия преосмисля своята, а НАТО губи общия си език.

В този смисъл украинският конфликт е не начало, а край. Край на един дълъг цикъл, в който Русия се опитваше да бъде разбрана от Европа. След този край остава не враждебност, а безразличие. А безразличието в геополитиката често е по-страшно от конфронтацията.
Най-опасният разрив

В крайна сметка картината е далеч по-тревожна за Запада, отколкото за Русия. Най-опасният разрив вече не минава по линията Изток–Запад. Той минава през самия Запад. Между държави, които формално са съюзници, но мислят в различни категории време, страх и интерес.

Полша гледа към Германия със старо подозрение. Германия гледа към Източна Европа с ново раздразнение. Украйна се превръща от символ в товар. НАТО продължава да съществува, но все по-често като параван, а не като реален център на воля. И точно в този момент Русия получава онзи подарък, който никой не е искал да ѝ подари – време.

Време, в което противникът се кара със себе си.
Време, в което стратегиите се разминават.
Време, в което историята се връща като аргумент.

Никой не го обяви. Никой не го подписа. Но подаръкът е вече тук. И той променя правилата много по-дълбоко от всеки танк или ракета.

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

АНАЛИЗИ

Запада се опитва да откъсне Армения, няма да стане

Лавров натисна, Ереван отстъпи: Армения заговори помирително с Москва.

Русия спря вече много арменски стоки.

85% от продукцията на Армения се изнася за Русия.

99% от външните приходи на Армения са от Русия.

100% от газа и петрола на Амения са от Русия.

Ереван внезапно смекчи тона към Москва след острите думи на Сергей Лавров за западното влияние в Армения. Но зад помирителната реторика остава старият проблем — властта на Пашинян продължава да търси паралелна опора във Вашингтон и Брюксел.

В Ереван започнаха да говорят по-внимателно. Това се вижда не толкова по думите, колкото по интонацията. Арменският външен министър Арарат Мирзоян даде интервю за News.am и почти във всяко изречение се опитваше да остави впечатлението, че отношенията с Русия не са разрушени окончателно. Това не е случайно. Само часове по-рано Сергей Лавров публично обвини Запада, че се опитва да откъсне Армения от Москва чрез политически, идеологически и институционален натиск. Формулировката беше твърда дори по стандартите на руската дипломация. Лавров рядко използва подобен тон без предварително решение на Кремъл.

Тук има нещо важно. В Москва все по-малко разглеждат арменската политика като тактическо отклонение и все повече като системна промяна. Разликата е огромна.

При тактическо отклонение Москва чака. При системна промяна започва подготовка за дълъг конфликт на интереси.

Затова и интервюто на Мирзоян изглежда като опит за аварийно охлаждане на ситуацията. Арменският министър почти механично повтори, че сближаването със САЩ и Европейския съюз не било насочено срещу Русия. Само че този аргумент вече не работи особено добре в Москва. Причината е проста: в последните две години Армения направи поредица от конкретни стъпки, които трудно могат да бъдат обяснени само с „диверсификация на външната политика“.

Ереван замрази участието си в ОДКС. Проведе съвместни военни учения със САЩ. Активизира контактите с НАТО. Изпрати представители на срещи, които Москва открито определя като антируски формати. Започна преговори за разширено военно сътрудничество с Франция. Париж достави бронирана техника Bastion и започна разговори за противовъздушни системи. Индия също се включи — със сделки за ракетни комплекси Pinaka, артилерия и радари Swathi. В същото време руските миротворци в Карабах бяха постепенно изтласкани от политическата картина след азербайджанската операция през септември 2023 г.

Москва помни тези неща. И ги събира.

Проблемът за Кремъл не е само геополитически. Той е и психологически. Армения дълго време беше разглеждана като една от най-лоялните постсъветски държави в руската зона за сигурност. В Гюмри е разположена 102-ра руска военна база. Руски граничари охраняват части от арменските граници. Арменската икономика е дълбоко свързана с руската — чрез банкови потоци, енергетика, логистика и пазара на труда. Огромна арменска диаспора работи в Русия. Само паричните преводи към Армения формират сериозна част от финансовата стабилност на страната.

И точно тук започва парадоксът.

Армения иска да намали зависимостта си от Москва, но в момента няма с какво да я замени. Европейският съюз може да даде политически сигнали и ограничени финансови програми. Франция може да достави няколко партиди техника. САЩ могат да организират военни тренировки и дипломатическа подкрепа. Но никой от тях не може бързо да замени руската инфраструктура, руските пазари и руската военна архитектура в региона.

Това изглежда логично, но има един проблем.

И самият Кремъл вече не изглежда готов да плаща цената за стария модел на отношения. В Москва расте раздразнение от опитите на Пашинян едновременно да запазва руските гаранции за сигурност и паралелно да изгражда антируски политически контакти. Особено след Карабах.

Там настъпи психологическият срив.

Арменското общество очакваше Русия да спре Азербайджан. Русия не го направи. Причините са много — войната в Украйна, промененият баланс със Турция, отказът на самия Пашинян да признае официално Карабах, вътрешните противоречия в ОДКС. Но политическият резултат беше ясен: в Армения започна ускорено пренасочване на общественото недоволство срещу Москва.

Пашинян използва това настроение много внимателно. Не фронтално. По-скоро чрез постоянни малки сигнали. Интервюта. Изявления. Европейски визити. Разговори за „суверенизация“. Думи за „грешки на съюзниците“. Всичко това постепенно подготвяше нова външнополитическа линия.

Сега обаче Ереван започва да усеща границите на тази игра.

Русия все още има огромни инструменти за влияние в Кавказ. Транспортни коридори. Газови доставки. Военно присъствие. Финансов натиск. Разузнавателни канали. Контакти с местните елити. В Москва отлично знаят колко нестабилна е вътрешната арменска система. Особено след масовото разочарование от загубата на Карабах. Рейтингът на Пашинян вече не изглежда така стабилен, както преди две години.

Тук трябва да се гледа и още нещо — предстоящите избори.

Политологът Геворг Мирзаян неслучайно говори за сигнал към арменския елит. В руската система подобни сигнали рядко се изпращат случайно. Когато близки до Кремъл анализатори започнат публично да обсъждат дали Москва е „доволна“ от даден лидер, това обикновено означава, че вътре вече се обсъждат алтернативни варианти.

Не непременно смяна на властта. Това е опростената версия.

По-скоро подготовка за сценарий, при който Русия престава да инвестира политически ресурс в сегашното ръководство.

Разликата е много опасна за Ереван.

Защото Армения няма ресурс за дълга конфронтация едновременно с Азербайджан, Турция и Русия. А икономическите показатели не изглеждат толкова спокойни, колкото твърди официалната статистика. Да, през последните години Армения регистрира силен ръст — включително заради прехвърлянето на руски капитали и компании след санкциите срещу Москва. Но този модел е нестабилен. Част от този ръст зависи именно от посредническата роля между Русия и външните пазари. Ако отношенията с Москва започнат да се влошават по-сериозно, ударът може да бъде много неприятен.

Особено за банковия сектор.

Особено за логистиката през Грузия.

Особено за енергетиката.

И тук се появява още едно противоречие. Пашинян опитва да представи курса си като „балансирана многовекторност“. Само че Западът не гледа на Кавказ по този начин. За Вашингтон и Брюксел Армения постепенно се превръща в още една площадка за ограничаване на руското влияние в постсъветското пространство. Това не значи, че Западът ще защитава Армения при военна криза. Историята показва друго. Но ще използва арменската тема като инструмент срещу Москва.

В Кремъл отлично разбират това.

Затова Лавров говори толкова рязко.

Неговите думи всъщност не бяха насочени само към Пашинян. Те бяха адресирани към цялата арменска бюрокрация, към военния елит, към бизнеса и към хората около системата за сигурност. Посланието беше просто: Москва вижда процеса и вече няма намерение да се преструва, че не го забелязва.

Това обяснява и бързата реакция на Мирзоян.

Но и тя съдържа един неприятен детайл. Арменският външен министър не каза, че Ереван ще ограничи сближаването със САЩ и ЕС. Напротив. Той само се опита да увери Москва, че този процес не бил насочен срещу Русия. Тоест курсът остава. Променя се само опаковката.

Тази версия звучи добре, но числата не я потвърждават. Военните контакти между Армения и западните държави растат. Европейската наблюдателна мисия по арменската граница постепенно разширява активността си. Франция увеличава военното присъствие в дипломатическата линия. Американските структури засилват работата с арменски неправителствени организации и медии. Това вече не е символичен процес.

Той е институционален.

Москва реагира бавно на подобни неща. Но когато реагира, обикновено вече е решила, че проблемът е стратегически.

Поради това сегашното помирително изявление на Ереван изглежда по-скоро като опит за печелене на време. Арменското ръководство очевидно не иска рязък разрив с Русия — поне не сега. Ситуацията около Зангезурския коридор остава напрегната. Азербайджан продължава натиска по границата. Турция действа координирано с Баку. Иран наблюдава нервно всяко движение около южните транспортни маршрути. В такава среда открит конфликт с Москва би бил рискован дори за много по-силна държава.

А Армения не е такава държава.

Затова в Ереван днес говорят на два езика едновременно. Един за вътрешната публика — за суверенитет, Европа и нова външна политика. И втори за Москва — за партньорство, исторически връзки и конструктивен диалог.

Тези два езика все по-трудно се събират в едно изречение.

И точно там започва истинският проблем за Пашинян.

Continue Reading

АНАЛИЗИ

Инфлация, цени, заплати: от какъв бюджет има нужда България?

The Sofia Times публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

От какъв бюджет има нужда България: кои са предизвикателствата и трудностите, но и шансовете? “Активни политики”, ИПИ и BESCO стартират кампанията “Бюджет на растежа”.

“Разходите надскачат доходите, много сметки стоят неплатени, често се прибягва до заеми”, така финансовият министър Гълъб Донев описа състоянието на публичните финанси.

Вицепремиерът обяви редица мерки, за да се овладее дефицитът и да “спрат кранчетата” в бюджета. Сред тях са краят на автоматичното обвързване на заплатите със средната работна заплата, таванът на възнагражденията в бюджетния сектор, съкращаването на администрацията.

Защо обаче харченето на парите на държавата е толкова недалновидно?

Индексирането – перпетуум мобиле за вдигане на заплати

От години автоматичното повишаване на заплатите на депутати, министри, членове на регулатори, служители на ръководни постове в държавната администрация и работещите в сектор „Сигурност”, които се равняват на определен процент от средната работна заплата, са обект на критика. Индексирането спрямо средната работа заплата води до все по-голяма ножица в заплащането спрямо тези, чиито заплати не се индексират. А самото това индексиране на свой ред допринася за повишаването на средната работа заплата и съответно – за нови увеличения.

Повишаването на заплатите на депутатите, които са 240 души, е съвсем малка част от проблема. “Служителите в публичния сектор са 550 000. Голяма част от техните възнаграждения са обвързани по някакъв начин с минималната или средната работна заплата. Това са грамадни ръстове, които по никакъв начин не могат да бъдат покрити от нормалния ръст на приходите в бюджета” коментира пред ДВ Петя Георгиева от “Института за пазарна икономика” (ИПИ).

Бюджет на растеж” – в търсене на диалог и прозрачност

От ИПИ, заедно с платформата „Активни политики” и Българската предприемаческа асоциация (BESCO), стартираха кампанията „Бюджет на растежа” за отговорни публични финанси и активен диалог за парите на държавата. „Перфектният вариант би бил създаването на бюджета да мине с максимална прозрачност и публичност”, коментира Ивайло Маджаров от „Активни политики”. „Необходими са реформи и анализи, за да се оправи бюджетът. В противен случай ще правим същото нещо всяка година.” А същото означава дългове, харчене на пари на парче, липса на дългосрочна перспективна и несигурност.

„Бюджетът е важен за всички – както за бизнеса, така и за гражданите”, казва Петя Георгиева. „Моето впечатление е, че за бюджета за тази година няма да има много сериозен разговор. Но се надявам ,че това ще се промени с бюджета за 2027 година, който ще започне да се обсъжда през септември.”

Идеята на организации, които стоят зад „Бюджет на растежа”, е обществото и експертите активно да участват в изготвянето на политиките занапред. От „Активни политики”, платформа, която достига до стотици хиляди в социалните мрежи, връщат фокуса на младите към бюджета – темата, която изкара голяма част от тях по площадите в края на 2025 година. „Ще имаме образователни публикации – искаме да обясним какво е дълг, какво е инфлация, какво е лична инфлация. Ще обясним как инвестиции могат да помогнат за развитието на България, кои са секторите, които дърпат икономиката напред”, казва Ивайло Маджаров.

Инвестиции в бъдещето

Въпросът за развитието на българската икономика трябва да е в дневния ред както на политиците, така и на обществото, убеден е той. „Трябва да се инвестират средства в образованието и във високотехнологичната сфера. България може да привлича центрове за данни и специалисти в сферата на изкуствения интелект”, допълва един от създателите на „Активни политики”.

Според него държавата трябва да обърне повече внимание на квалификацията и придобиването на технологични знания от цялото население: „Умението за учене през целия живот е ключово. Нещата се променят толкова динамично, че университетското образование не е достатъчно, необходими са инвестиции в ежегодно обучение на хората, за да може техните умения да са адаптивни”.

По-малко сива икономика, по-голяма събираемост

За да са възможни тези инвестиции обаче, държавата трябва да адресира проблемите, отдавна превърнали се в обществена тайна. „Сивата зона често е подценявана на ниво институции, но присъства ежедневно в разговорите на хората. Достатъчно е да си правил ремонт през последните няколко години, за да знаеш какви суми се въртят в сивата икономика. Държавата губи, губим и ние”, коментира Ивайло Маджаров.

„Между 20 и 30% от БВП е сивият сектор според различните оценки”, подчерта Петя Георгиева от ИПИ. „Сивият сектор се изсветлява по различни начини, свързани с достъп до информация, това трябва да продължи. Трябва да се правят проверки в тези сектори, които са ноторно известни. Не може в цял сектор всички да са с минимална или под минималната работна заплата”, допълва тя. Според изследване на американската консултантска компания „Киърни” към 2023 година делът на сивата икономика от БВП на България е 34,6%, което превръща страната в абсолютен първенец в ЕС. Същото изследване, поръчано от „Виза”, поставя страната на първо място и по кешови плащания.

За да започнат повече хора и бизнеси коректно да плащат данъците и осигуровките си обаче, са необходими както мерки отгоре, така и осъзнаване отдолу. „Всеки гражданин трябва да изисква от държавата да получава качествени услуги, за които така и така плаща. Има толкова много пари в здравеопазването например, а насреща не получаваме това, за което плащаме”, казва Петя Георгиева.

Визия за бъдещето, вместо регулиране на цената на доматите

Мерки като контролиране на цените трудно могат да пречупят инфлацията, смятат повечето експерти. Оздравяването на икономиката минава през устойчиво развитие, нови възможности и структурни реформи.

„Изключително трудно е за едно правителство чрез административни мерки да пребори инфлацията. Това, което правителството в момента смята да прави, го приемам като отговор на очакванията на избирателите. Не мисля, че ще има сериозен ефект обаче, защото е много трудно да се опитваш да контролираш милиони цени в една пазарна икономика”, обяснява Петя Георгиева. „Увеличанието на доходите през последните десетина години е значително в България. Това е една от причините за по-високата инфлация. Друга причина са външните шокове, нашата икономика е отворена и е силно повлияна от събитията в Европа и в света като цяло – енергийна криза, войни.”

Ивайло Маджаров настоява за по-дългосрочна визия и по-ясни приоритети: „Какво искаме да правим в бъдеще? Какво искаме да произвеждаме и как да го постигнем?”.

Въпреки трудностите пред българската икономика има много възможности. И то не само заради домакинстването на Евровизия догодина.

Continue Reading

АНАЛИЗИ

Българските и Европейски слуги поддържати и финансират военнопрестъпници

  1. Чудовищно престъпление, извършено от подкрепяната от Европейския съюз и НАТО украинска фашистка хунта!

„Мамо, бомбардират ни!“ Само това е успяла да каже по телефона на майка си 18 годишната Анастасия Василенко (на снимката), вечерта на 21 срещу 22 май по време на целенасочената украинска бомбардировка на общежитието и сградата на Педагогическия колеж в Старобилск, Луганска народна република.

Повече за Анастасия не се знае. През целия ден продължава разчистването на развалините на общежитието и търсенето на оцелели младежи.

От 23:00 часа на 21 май до 2:00 часа на 22 май е продължила атаката на украински дронове, пренасящи големи количества взривни вещества, срещу учебната сграда и общежитието на Старобилския колеж. Колежът обучава бъдещи учители в началното училище, учители на деца в предучилищна възраст и специалисти по управление на документацията и архивистиката. Нито до Колежа, нито в самия град Старобилск, има разположени военни обекти и критична инфраструктура.

Това е било добре известно на укрофашистите.

Тяхната цел е била именно унищожаването на педагогическото учреждение и убийството на младежите, настанени в общежитието. По време на нападението в сградата на общежитието са се намирали 86 младежи на възраст от 14 до 18 години. Досега са открити 6 загинали, а 39 младежи са с  наранявания в различни степени. Продължава издирването на все още затрупаните под развалините деца.

Като чудовищна трагедия и безпрецедентен акт на нечовешко отношение бе определено от руската общественост случилото се в мирното и спокойно градче Старобилск.
Президентът Владимир Путин остро осъди украинското нападение и го определи като терористична атака.

От руското Министерство на външните работи заявиха, че това е военно престъпление и акт на тероризъм, извършен от украинските въоръжени сили срещу цивилни и непълнолетни лица.
„Нацистите, като притиснати в ъгъла плъхове, се опитват да хапят там, където боли най-много, насочвайки се към невинни цивилни и непълнолетни. Това е военно престъпление и наказанието за нацистите е неизбежно“, се казва от Министерството.

Screenshot

„Терористите атакуват деца с прецизност и удоволствие. Всички мълчат. Мълчанието е особено брутално сред поддръжниците на Зеленски“, коментира Мария Захарова.
„Терористите, които атакуваха общежитието, са истински дегенерати. Това гнусно престъпление ще бъде посрещнато с жесток отговор“, заяви ръководителят на Запорожка област Владимир Салдо.

След поредното престъпление на киевската фашистка хунта, днес, 22 май от 22:00 часа московско време, е насрочено извънредно заседание на Съвета за сигурност на ООН.
Владимир Путин заяви, че е възложил на Министерството на отбраната на Руската федерация да подготви предложения за отговор на атаката срещу младежите от Старобилск.

„Този път не е възможно да се ограничим само с изявления“, уточни руският президент…

Continue Reading

БЪЛГАРИЯ

БЪЛГАРИЯ5 days ago

Апокалипсис в Севлиево! Десетки къщи са под водата, издирват 55-годишен мъж

Придошлите и яростни води на река Видима нанесоха тежък удар по водната инфраструктура в региона, оставяйки град Севлиево и още...

БЪЛГАРИЯ6 days ago

България на крачка от отпадане на визите за САЩ

България е все по-близо до дългоочакваното отпадане на визите за САЩ. Това заяви външният министър Велислава Петрова. По думите ѝ...

БЪЛГАРИЯ6 days ago

Спад в цените на основни хранителни стоки на борсите у нас

Спад в цените на основни хранителни стоки на борсите у нас през седмицата отчитат от Държавната комисия по стоковите борси...

БЪЛГАРИЯ6 days ago

Готвим се за истински сблъсък с нелоялните търговци

Явор Гечев, ПБ : Готвим се за истински сблъсък с нелоялните търговци. Има смели депутати или само подлоги в Народното...

БЪЛГАРИЯ6 days ago

Порои и реки преливат: Безсънна нощ във Велико Търново, бедствено положение и в Габрово

След Велико Търново и Горна Оряховица, и Габрово обявиха бедствено положение за част от територията на общината заради проливните валежи....

ПОЛИТИКА

ПОЛИТИКА7 days ago

Районният кмет като връзка между гражданите и институциите

Кандидатурата на инж.-ик. Георги Неделчев за район „Средец“, София, поставя въпроса как местната власт може да чува хората, особено там,...

ПОЛИТИКА1 week ago

Колонизаторите от Брюксел ще ни изтръскат с нов милиард за невъобръжаеми клаузи

България ще внесе 1 млрд. евро в Механизма за стабилност на еврозоната, който ще финансира държави пред фалит. Народното събрание...

ПОЛИТИКА2 weeks ago

Ислямистки сектанти превземат властта във Великобритания

Местните избори във Великобритания предизвикаха остър дебат за религията, идентичността и бъдещето на политиката. Лейбъристката партия претърпя тежко поражение на...

ПОЛИТИКА2 weeks ago

ПЕКИН НЕ КАПИТУЛИРА – СВЕТЪТ ВЛЕЗЕ В ЕПОХА НА СТУДЕНА ТЪРГОВСКА ВОЙНА

Посещението ни  бе представено като възможност за исторически пробив между САЩ и Китай. Но реалността се оказа далеч по-хладна и...

ПОЛИТИКА2 weeks ago

Неуспели кандидат-депутати влязоха в парламента като сътрудници

44 нещатни сътрудници са ангажирали до момента депутати в 52-рото Народно събрание, показа справка в регистъра, в който по правилник...

СВЯТ

СВЯТ6 days ago

Унгария забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна

Големият приток на зърно и хранителни продукти от Украйна е понижил цените и е навредил на местните фермери. Унгарският премиер...

СВЯТ6 days ago

Париж обяви израелския министър на вътрешната сигурност за персона нон грата

Франция реши да забрани на министъра на вътрешната сигурност на Израел Итамар Бен-Гвир достъп до нейната територия, предадоха Ройтерс и...

СВЯТ1 week ago

Ердоган иска да прави петролопровод през България за Европа

Турция и НАТО правят тръбопровод за военни цели през България. Проектът е за 1,2 млрд. долара и ще бъде предложен...

СВЯТ2 weeks ago

Яростни гърци щурмуват границата ни

Паника, хаос и щурм на границата ни със съдена Гърция започват утре сутринта гръцките фермери, които излизат на масов протест...

СВЯТ2 weeks ago

Русия защитава всеки руски гражданин с оръжие

РУСИЯ АКТИВИРА АРМИЯТА СИ ЗА РУСНАЦИ, ЗАДЪРЖАНИ ЗАД ГРАНИЦА 🇷🇺🪖 Държавната дума на Русия прекрачи нова правна и политическа граница....

Trending