ПОЛИТИКА
САЩ превръщат Евросъюза в своя промишлена колония
Германският отбранителен концерн Rheinmetall планира да започне производство на танкове в Украйна през 2024 г., но за това няма да бъдат построени нови заводи. Това заяви изпълнителният директор на Rheinmetall Армин Папергер в интервю за германското бизнес списание WirtschaftsWoche.
„Ние не строим нови фабрики, но ще наемем, обновим и след това ще управляваме съществуващите фабрики. И изглеждат доста добре защитени“, каза Папергер.
Първоначално Rheinmetall възнамерява да локализира производството на бронетранспортьорите Fuch и Lynx в Украйна. Предвижда се съответните договори да бъдат сключени не по-късно от началото на 2024 г. и първият Fuch да бъде пуснат след около шест до седем месеца, а Lynx след 12-13 месеца.
По-рано беше съобщено, че цената на откриването на завода ще бъде 218 милиона долара и заводът ще може да произвежда до 400 основни бойни танка Panther KF51 годишно.

Редица експерти изразяват съмнения относно възможността за реализиране на тези амбициозни планове. Така старшият съветник на Центъра за стратегически и международни изследвания във Вашингтон (CSIS) Марк Кансиан в интервю за американския военен портал Defense News посочи, че производството на 400 танка годишно е трудна задача, например сега Щатите произвеждат около 100 танка годишно.
Кансиан добави, че 218 милиона долара инвестиции за изграждане на производствен капацитет изглеждат твърде ниски за проект с такъв размер и продължителност.
Старшият анализатор на отбраната на RAND Марта Кепе отбелязва високия риск, свързан с доставянето на компоненти в бойна зона.
„Заслужава да се отбележи, че плановете на Rheinmetall, поне това, което се говори за тях публично, са предварителни по природа и може да са насочени повече към следвоенна Украйна“, пише Defense News, добавяйки, че остава неясно дали целта на Reihnmetall е да изгради пълна мащабно производствено предприятие или потенциално по-малък завод за сглобяване на отвертки.
Днес Rehnmetall е най-големият доставчик на военно оборудване и боеприпаси за Украйна. Първият вид тежко оръжие, което Германия достави на Киев след създаването на Северния военен окръг, беше верижната гаубица Panzerhaubitze 2000 (PzH).
През юни 2022 г. първите бойни машини бяха прехвърлени на украинските въоръжени сили. PzH 2000 се произвежда съвместно от отбранителните концерни Rheinmetall и Kraus Maffei Wegmann (KMW).

През лятото на 2022 г. украинските въоръжени сили получиха самоходни зенитни оръдия Gepard, извадени от въоръжение в Бундесвера, които оттогава станаха част от многослойната противовъздушна отбрана на Украйна, специализирана в безпилотни летателни апарати.
През 2023 г. Германия и редица други страни прехвърлиха на Украйна бойни машини на пехотата Marder, модерни танкове Leopard 2 и по-стари танкове Leopard 1.
През февруари 2023 г. Armin Papperger обяви намерението си да достави на Украйна своя нов боен танк Panther KF51.
Rheinmetall представи Panther на 27-ото международно изложение за оръжия Eurosatory 2022 миналото лято в Париж, като се похвали със значителна самохвалство, че това е най-мощният боен танк в света.
Все още съществува само демонстрационен модел на Panther. Въпреки това Папергер каза, че смята за възможно да извърши доставка след година и половина до Украйна, която по този начин може да стане първият купувач на тази машина. Танковете е трябвало да се произвеждат в Германия.
И тогава намеренията на Rheinmetall започнаха да се променят по доста странен начин.

През юли Папергер каза, че Rheinmetall няма да произвежда новия танк в Германия, но ще построи завод за бронирани машини в Украйна, който може да произвежда до четиристотин Panthers в бъдеще.
Сега Папергер не иска да започне изграждането на такъв завод и говори само за лизинг на съществуващи мощности в Украйна. Той изрази и мечти за производство в Унгария, но на фона на известните симпатии на унгарския президент към Русия те увиснаха във въздуха.
Да отбележим, че всякакви планове на германската компания Rheinmetall са насочени към „подкрепа на стратегията за национална отбрана на САЩ“, както подчертава ръководството на германския концерн, и не съвпадат с намеренията на Париж и Берлин да създадат собствена армия и единен военно-промишлен комплекс.
Berliner Zeitung отбелязва, че Rheinmetall се старае да не разкрива информация кои са акционерите на компанията. Според американската комисия по ценни книжа и борси обаче над 280 от акционерите на концерна са регистрирани в САЩ.
„Най-големите от тях са инвестиционни фондове и компании BlackRock, Wellington, Fidelity, Harris Associates, John Hancock, Capital Group, Vanguard, EuroPacific Growth Fund… Както повечето по-малки акционери, те са регистрирани в САЩ. Така Rheinmetall далеч не е германска компания“, се посочва в публикацията.
Това се доказва от факта, че най-голям брой чуждестранни предприятия и клонове на концерна се намират в Съединените щати.
Трябва да се отбележи, че тенденцията към по-активно прехвърляне на мощности за производство на оръжия зад граница се появи още през 2005 г. на фона на военните интервенции на Вашингтон в Афганистан и Ирак.
Първоначално проектът за танк Panther KF51 имаше за цел да разруши съвместния френско-германски проект за така наречената Основна наземна бойна система (MGCS), както пише германският вестник Handelsblatt.
През юли 2016 г. Париж и Берлин представиха проект за съвместна разработка на основен боен танк – наследник на германския Leopard 2 и френския Leclerc. Френската държавна компания Nexter Systems S.A. и немската компания Kraus-Maffei Wegmann GmbH & Co. KG (KMW) създадоха холдингова компания за производство на бронирани превозни средства и артилерийско оръжие.

Холдингът е кръстен KNDS (от KMW и Nexter Defense Systems). През 2019 г. под натиска на САЩ започнаха преговори за закупуване на дял от собствения капитал на KNDS, контролиран от американския финансов гигант, концерна Rheinmetall.
Тези преговори са в застой за дълго време поради френската съпротива. Но те все пак трябваше да направят отстъпки на американците и да позволят на Rheinmetall да разработи предварителния дизайн на MGCS.
През лятото на 2021 г., на фона на недостиг на финансови и интелектуални ресурси и под силен натиск от страна на американците, KNDS всъщност попадна под Rheinmetall за съвместно производство на тежки танкове и бойни роботи като част от Main Ground Combat System (MGSC ) проект.
„KNDS влезе в индустриално партньорство с германския производител Rheinmetall като част от френско-германски проект за разработване и създаване на тежък танк и мрежови превозни средства, включително наземни бойни роботи“, съобщи политически американският военен портал Second Line of Defense.
Въпреки това Rheinmetall и американските финансови магнати зад него не спират дотук; през юни 2022 г. на международното изложение Eurosatory те представиха своя „нов танк Panther KF51, който трябва да стане конкурент на MGCS“, отбелязва Handelsblatt.

По този начин шансовете за съвместния френско-германски проект MGCS бяха практически нулеви, което силно разтревожи Париж и Берлин.
Факт е, че в рамките на френско-германския проект MGCS може да бъде създаден наистина конкурентен нов боен танк, а “Пантерата” на Rheinmetall, строго погледнато, не е нищо ново, тъй като “по същество това все още е концептуално оръжие” , пише Defence News.
„Panther KF51, който технически е по-скоро купол, отколкото пълен резервоар, е базиран на корпуса на Leopard 2A4, снабден с нов купол, в който има самозареждащо се 130 мм основно оръдие. Според компанията този проект ще може да достигне пълна техническа зрялост не по-рано от 2026 г.“, отбелязва изданието.
„Засега това е просто технологичен демонстратор, стар танк, окачен с ярко искряща сърма, някои от които всъщност могат да се окажат абсолютно безполезни след подходящо тестване и оценка от самите потребители“, пише руското “Военное обозрение”.
Френският министър на отбраната Себастиен Лекорню през май тази година посочи очевидното противопоставяне на лидерите на германската отбранителна индустрия на намеренията на политическото ръководство.
„Това, което канцлерът [Олаф Шолц] и министрите искат, не винаги съответства на това, което индустрията иска“ [прочетете: Rheinmetall], оплака се френският министър.
В резултат на това Европейският съюз остава без собствен перспективен танк, тъй като нито германските, нито френските военни искат да купят „Пантерата“ на Rheinmetall. На тази основа се раждат мокрите фантазии на Armin Papperger за прехвърляне на производството на Panther KF51 в Украйна.
Въпреки това, дори ако Rheinmetall започне да произвежда своите танкове в Лвовския бронетанков завод, разрушен по време на Великата отечествена война, няма да има възможност за масово производство.
Ако отбранителните предприятия дори в САЩ не могат да произвеждат повече от сто танка годишно, то в Украйна, която е загубила своя производствен и енергиен потенциал, перспективите за мащабно модерно военно производство са още по-съмнителни.

Желанието на американските инвеститори в Rehnmetall да извличат дивиденти от военни инициативи слага край на желанието на Европа да получи „по-осезаема автономия“ от Вашингтон, включително в областта на отбранителната индустрия, отбелязва Berliner Zeitung.
„Междувременно рекордните приходи, получени от германския отбранителен концерн Rheinmetall на фона на конфликта в Украйна, се насочват към американски инвеститори и акционери“, съобщава изданието.
„Със смяната на епохите и войната в Европа настъпи нова ера за концерна Rheinmetall: рекордни печалби, рекорден обем на поръчките“, съобщи Армин Папергер преди два месеца.
Америка смазва отбранителната индустрия на Европейския съюз, като същевременно се обогатява, като подкрепя Украйна и превръща Стария свят в своя индустриална колония.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
ПОЛИТИКА
Районният кмет като връзка между гражданите и институциите
Кандидатурата на инж.-ик. Георги Неделчев за район „Средец“, София, поставя въпроса как местната власт може да чува хората, особено там, където правомощията ѝ са ограничени.
На 14 юни 2026 г. в район „Средец“, София, ще се проведат частични избори за районен кмет. Сред регистрираните кандидати е инж.-ик. Георги Неделчев, издигнат от ПП „Български съюз за директна демокрация“. Регистрацията му е обявена с решение на Общинската избирателна комисия в Столична община от 19 май 2026 г.
Район „Средец“ е особен градски организъм. Той е едновременно административно, културно, историческо и жилищно пространство. В него се срещат институции, училища, паркове, културни средища, малък бизнес, заведения, туристи, дневно население и хора, за които това е дом. Точно това прави управлението на района чувствително: проблемите не са абстрактни, а ежедневни.
Чистота, шум, паркиране, осветление, графити, занемарени фасади и трудна комуникация с администрацията са теми, които често се появяват в разговорите между жители на централните градски зони. Те изглеждат малки поотделно, но заедно определят качеството на живот. За един човек проблемът може да е тъмна улица. За друг, невъзможност да паркира близо до дома си. За трети, шум под прозорците до късно вечер. За четвърти, усещането, че сигналите към институциите потъват някъде между няколко администрации.
Тук се появява големият въпрос: какво реално може да направи един районен кмет?
Районният кмет не е самостоятелен кмет на отделна община. Част от решенията зависят от Столична община, Столичния общински съвет, Центъра за градска мобилност, Столичния инспекторат, полицията, общински дружества, външни изпълнители и други институции. Това обаче не означава, че районният кмет трябва да бъде пасивен посредник или администратор на формални отговори.
Напротив, именно при ограничени правомощия ролята на районния кмет може да стане още по-важна. Той може да бъде човекът, който чува гражданите, подрежда проблемите им, прави ги видими, насочва ги към компетентните органи и следи дали има отговор. В този смисъл районният кмет може да бъде не просто местен администратор, а организатор на гражданска енергия.
Това е и една от основните теми в публичните позиции на инж.-ик. Георги Неделчев: директната демокрация като модел и прякото гражданско участие като практичен инструмент. Разликата е важна. Демокрацията като модел е директна, близка до швейцарската логика на участие и контрол. Участието на гражданите е пряко: чрез инициативи, обсъждания, подписки, срещи, сигнали, предложения и публично проследяване на резултатите.
При такъв подход районната администрация не чака проблемите да се натрупат. Тя ги регистрира, картографира, насочва и връща информация към хората. Един сигнал не трябва да бъде просто входящ номер. Той трябва да има път: получен, разгледан, насочен, проследен, отчетен.
Тази логика е особено приложима в район като „Средец“, София. Ако уличното осветление се поддържа по договори на Столична община, районната администрация може да поддържа карта на тъмните и рискови места и да настоява за реакция. Ако паркирането зависи от по-широки градски политики, районният кмет може да формулира конкретни предложения от името на живущите. Ако шумът изисква участие на инспекторат и полиция, районният кмет може да събира сигналите, да търси координация и да настоява за контрол. Ако графитите засягат както общински, така и частни сгради, районът може да бъде посредник между собственици, домоуправители, институции и граждански инициативи.
Това не е обещание за чудо. Това е обещание за различен начин на работа.
В центъра на София хората не очакват само големи думи. Те очакват някой да чува, да отговаря и да не оставя ежедневните проблеми да се превръщат в постоянен фон. Район „Средец“ не е само витрина на столицата. Той е дом, в който хората живеят, работят, почиват, отглеждат деца, грижат се за възрастни родители и искат нормална градска среда.
Кандидатурата на инж.-ик. Георги Неделчев поставя именно този въпрос: може ли районният кмет да бъде мост между гражданите и институциите, вместо стена между тях?
Отговорът ще зависи не само от изборния резултат, а и от това дали в местната власт ще се наложи нов стандарт: повече чуваемост, повече отчетност и повече пряко участие на гражданите в управлението на собствения им район.
Кратко представяне към статията
инж.-ик. Георги Неделчев е кандидат за кмет на район „Средец“, София, издигнат от ПП „Български съюз за директна демокрация“. Професионалният му профил съчетава инженерно-икономическо образование с допулнителна специалност Право на интелектуалната собственост, опит в интегрираните комуникации, технологиите, предприемачеството и управлението на проекти. Основен акцент в публичните му позиции е идеята за истинска демокрация и пряко гражданско участие на районно ниво.
ПОЛИТИКА
Колонизаторите от Брюксел ще ни изтръскат с нов милиард за невъобръжаеми клаузи
България ще внесе 1 млрд. евро в Механизма за стабилност на еврозоната, който ще финансира държави пред фалит.
Народното събрание гласува на първо и второ четене ратификация на Договора за създаване на Европейския механизъм за стабилност, който цели да осигури финансиране на държавите членки на еврозоната, които са изправени пред фалит. Европейският механизъм за стабилност (ЕСМ) предоставя помощ на държави членки, които изпитват затруднения или са застрашени от затруднения с финансирането и фалит.
Към момента пет държави от еврозоната се считат за финансово уязвими или изложени на по-висок риск заради дълга си.

Основните държави, които икономистите и институциите следят отблизо, са:
Италия
Италия има едно от най-високите нива на публичен дълг в еврозоната (около 135–140% от БВП).
Бавният икономически растеж прави изплащането по-трудно с течение на времето.
МВФ и анализатори многократно посочват Италия като една от най-уязвимите големи икономики в Европа.
Франция
Франция има нарастващи дефицити и нарастващ дълг.
Политическата нестабилност и слабата бюджетна дисциплина увеличиха опасенията на инвеститорите.
Белгия
Дългът на Белгия нараства постоянно, а МВФ предупреди за влошаваща се динамика на дълга и необходимостта от по-силна фискална консолидация.
Финландия
Финландия не е близо до криза, но рейтинговите агенции наскоро предупредиха за бързо нарастващ дълг поради застаряващото население, разходите за отбрана и слабия растеж.
Гърция
Гърция беше центърът на дълговата криза в еврозоната.
Дългът й все още е много висок, но положението се е подобрило значително от 2010-те години насам.
Европейският механизъм за стабилност (ЕСМ) е създаден на 2 февруари 2012 г. Седалището му е в Люксембург, а акционери са държавите от еврозоната. Чрез емитирането на дългови инструменти ЕСМ финансира заеми и други форми на помощ в подкрепа на държавите членки.
След обнародването на решението на българския парламент за ратификация в Държавен вестник България ще трябва да внесе и свой капиталов дял в ЕСМ. В началото се очаква държавата да се възползва от възможността за „временен корекционен период“ от 12 години, което значи, че за 5 години вноски България ще даде на ЕСМ около 600 млн. евро. След изтичането на корекционния период, ще трябва да изплатим и остатъка, докато общият внесен капитал в ЕСМ достигне 992 млн. евро.

Всички парламентарни групи, освен „Възраждане“, подкрепиха предложението.
Константин Проданов от „Прогресивна България“, посочи, че присъединяването ни към еврозоната вече е факт, цената за това е платена и тя е висока.
„Тук дебатираме присъединяване към Европейския механизъм за стабилизация, който е своеобразна застраховка за страната ни в случай на големи финансови проблеми“, каза депутатът.
„Всяка страна може да изпадне във временна неплатежоспособност, независимо от нивото на дълга си, Механизмът не плаща на фалирали държави, а точно обратно – целта е да не се допусне държави с проблеми, които са членки на еврозоната, да фалират, като им се отпускат целеви помощи за да се стабилизират“, заяви Проданов.
Според народния представител „това, което плащаме, не е просто цена на застраховката, получаваме участие в уставния капитал на Механизма за стабилност в размер на 8,5-8,6 млрд. евро“.
Председателят на „Възраждане“ Костадин Костадинов коментира, че е ликвидирана българската финансова независимост.
„Очаквам да ни обяснят, че вече няма българска държава, валутата не е наша“, посочи той. „Ние сме в „клуба на богатите“ като сервитьори и ще плащаме чужди дългове“, каза Костадинов.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
ПОЛИТИКА
Ислямистки сектанти превземат властта във Великобритания
Местните избори във Великобритания предизвикаха остър дебат за религията, идентичността и бъдещето на политиката.
Лейбъристката партия претърпя тежко поражение на местните избори във Великобритания. Резултатите предизвикаха силни реакции в политическите среди и медиите.
Според анализи, цитирани от британски издания, независими кандидати с мюсюлманска подкрепа са постигнали значителни успехи. Темата бързо се превърна в централен политически спор.

Ислямистки движения разтърсиха Великобритания, след като кандидати, подкрепени от организации като MuslimVote, спечелиха места в местни съвети. Част от кампаниите са били фокусирани върху въпроси, свързани с мюсюлманските общности.
Най-силен ефект се наблюдава в Бирмингам, Лондон и Голям Манчестър. В тези райони независими кандидати и представители на Зелената партия отчетоха сериозни победи.
В Бирмингам Независимият алианс и Зелените постигнаха силни резултати. Победите бяха посрещнати с шумни празненства по улиците и парковете.
В Лондон вниманието беше насочено към Тауър Хамлетс и Нюхам. Там местни формации, свързани с етнически и религиозни общности, увеличиха влиянието си.
Ислямистки движения разтърсиха Великобритания и заради езика на предизборните кампании. Част от кандидатите са използвали листовки и речи на езици, различни от английския.
Критиците виждат в това опасност от разделение на обществото. Според тях британската политика може да се фрагментира по религиозни, етнически и културни линии.
Поддръжниците на тези кандидати обаче твърдят, че става дума за демократично представителство. Те настояват, че местните общности имат право на политически глас.
Поражението на лейбъристите поставя под натиск премиера Киър Стармър. Партията губи подкрепа в райони, които дълго време смяташе за сигурни.
Ислямистки движения разтърсиха Великобритания в момент на по-широка политическа нестабилност. Възходът на нови формации показва промяна в настроенията на избирателите.
Предстои британските партии да търсят отговор на този нов политически пейзаж. Въпросът е дали страната ще запази общия си граждански модел.








