Connect with us

АНАЛИЗИ

САЩ претърпяха поражение в Украйна

Сега ще ни убеждават, че загубата е победа, а провалът – успех

Съединените щати претърпяха поражение в Украйна. Би могло да се каже и че са изправени пред поражение, или – още по-сурово – че гледат поражението в лицето. Нито една от тези формулировки обаче няма да е подходяща. Съединените щати не гледат реалността право в очите. Ние предпочитаме да гледаме света през изкривените лещи на нашите фантазии. Хвърляме се напред по пътя, който сме избрали, докато извръщаме очи от топографията, която се опитваме да прекосим. Единствената ни пътеводна светлина е блясъкът на отдалечен мираж. Това е нашият притегателен център.

Поражението не е чуждо на Америка. Ние сме много добре запознати с него: Виетнам, Афганистан, Ирак, Сирия – ако не непременно във военно, то в стратегическо отношение. Към тази широка категория можем да добавим Венецуела, Куба, Нигер. Този богат опит на фрустрирана амбиция не успя да ни освободи от дълбоко вкоренения навик да преглъщаме поражението. Наистина сме придобили широк асортимент от начини да го правим.

Дефиниране и определение за поражение

Преди да ги разгледаме, нека уточним какво разбираме под „поражение“. Просто казано, поражението е неуспех да се постигнат целите, на приемлива цена. Изразът също така обхваща непреднамерени и неблагоприятни последици от втори ред.
Първо, какви бяха целите на Вашингтон в саботирането на Минския мир и отблъскването на последвалите руски предложения, в провокирането на Русия с преминаване на ясно очертани червени линии, в настояването за украинско членство в НАТО; в инсталирането на ракетни батареи в Полша и Румъния; в трансформирането на украинската армия в мощна военна сила, разположена на линията на контакт в Донбас и готова да нападне или да предизвика Москва към превантивно действие? Целта беше или да причини унизително поражение на руската армия, или поне да нанесе толкова тежък удар, че да разклати почвата под краката на Путин и правителството му.
Решаващо и допълващо измерение на стратегията беше налагането на икономически санкции, толкова обременяващи, че да сринат уязвимата руска икономика. Заедно това щеше да генерира остър стрес, който да предизвика свалянето на Путин – или от заговорници (начело с недоволни олигарси), или от масови протести. Тази стратегия се основаваше на фатално неосведоменото предположение, че той е абсолютен диктатор, който изнася моноспектакъл, и Съединените щати предвиждаха неговата смяна с по-послушно правителство, готово да получи доброволно, но маргинално присъствие на европейската сцена и да няма участия другаде. С грубите думи на един висш служител в Москва, „арендатор в голямата плантация на Чичо Сам“.

Второ, укротяването и опитомяването на Русия беше смятано за жизненоважна стъпка преди предприемането на конфронтация с Китай, нарочен за системен съперник на американската хегемония. Теоретически, тази цел би могла да бъде постигната или чрез отделяне на Русия далеч от Китай (разделяй и владей), или чрез тотално неутрализиране на Русия като световна сила чрез сваляне на нейното ползващо се с твърда подкрепа ръководство. Първият подход никога не прерастна в нещо повече от небрежни, слаби жестове. Всички залози бяха сложени на втория.

Трето, спомагателните ползи за Съединените щати от война за Украйна, които да снижат Русия бяха а) да се консолидира Атлантическият алианс под контрола на Вашингтон, да се разшири НАТО и да се отвори непреодолима пропаст между Русия и останалата част на Европа, която да пребъде в необозримото бъдеще; б) да се прекрати тежката зависимост на Европа от енергийните ресурси на Русия; и в) следователно да се заместят тези ресурси с по-скъпите природен газ и петрол от Съединените щати, което да запечата статута на европейските патньори на зависими икономически васали. Ако последното е в ущърб на тяхната индустрия, така да бъде.

Грандиозните цели, посочени в (1) и (2) очевидно се оказаха недостижими, направо фантастични – това е откровената истина, все още неусвоена от американските елити. Тези от (3) са утешителната награда с преоценена стойност. Този резултат беше предопределен до голяма степен, макар и не изцяло, от военния провал в Украйна. Сега сме на път да влезем във финалното действие. Прехвалената контраофанзива на Киев не стигна до никъде, на огромна цена за украинската армия. Тя беше обезкървена до смърт от огромни човешки загуби, от унищожаването на по-голямата част от оръжията, от разрушаването на жизненоважна инфраструктура. Обучените на Запад елитни бригади бяха разбити и няма повече резерви, които да бъдат хвърлени в битката. Освен това потокът от оръжия и боеприпаси от Запада намаля, тъй като американските и европейските запаси се изчерпаха (например 155 мм артилерийски снаряди).

Недостигът се утежни от новоустановените затруднения за изпращане на модерни оръжия на Украйна, които се оказаха силно уязвими от руската огнева мощ. Това важи особено за бронираните германски Leopards, британски Challenger, френски AMX-10-RC танкове, както и за бойните превозни средства като американските Bradleys и Strykers. Графичните изображения на изгорените корпуси, заливащи украинската степ, не са реклама нито на Западната военна технология, нито на продажбите в чужбина. Затова и доставките на обещаните Abrams и F-16 за Киев се бавят, за да не ги сполети същата съдба.

Илюзията за евентуален успех на бойното поле (с предвиденото изтощаване на волята и капацитета на Русия) е основана на погрешната идея за начина на измерване на победата и загубата. Американските лидери – военните, както и цивилните – се придържат към модел, който набляга върху контрола на територии. Руското военно мислене е различно. Неговият акцент е върху унищожаването на вражеските сили, чрез тази стратегия, която е най-подходяща за съответните условия. След това, подчинявайки бойното поле, те могат да постигнат волята си. Агресивните тактики на украинците включват хвърляне на ресурсите им в боя в неспирни кампании за изгонване на руснаците от Донбас и Крим. Неспособни да постигнат какъвто и да е пробив, те сами си отправиха покана за война на изтощение, която никак не е в тяхна полза. Тези тактики бяха следвани до лятото, когато последният полет се оказа самоубийствен. По този начин те паднаха в ръцете на руснаците. Докато вниманието беше фиксирано върху това кой притежава едно или друго село по Запорожкия фронт или около Бахмут, се разигра истинската история, в която Русия разглоби възстановената украинска армия част по част.

В историческа перспектива има два показателни аналога. В последната година на Първата световна война германското върховно командване започва дръзка кампания (Операция Михаел) на Западния фронт през март 1918 г., използвайки множество иновативни тактики (включващи участието на отряди от командоси, щурмоваци, въоръжени с огнени кули), за да пробие дупки в линията на съюзниците. След първоначални успехи, които ги превеждат през Марна съпътствани от много тежки жертви, настъплението отслабва и позволява на съюзниците да прегазят силно изчерпаните им сили – довеждайки до финалния срив през ноември. По-релевантна е битката при Курск през юли 1943 г., когато нацистите правят масиран опит да си върнат инициативата след погрома при Сталинград. Отново, след известен забележителен успех в прехвърлянето на две съветски отбранителни линии, те се изтощават малко преди целта. Тази битка открива дългия и кървав път към Берлин. Украйна днес претърпя огромни загуби с още по-голям (пропорционално) магнитуд, без да постигне никакви значителни териториални ползи, неспособни да достигнат дори първия пласт на линията на Суровикин. Това ще открие пътя към Днепър и отвъд него за 600-хилядната силна руска армия, оборудвана с оръжие, еквивалентно на това, което ние дадохме на Украйна. Следователно, Москва е в позиция да се възползва от решаващото си предимство до момента, когато ще може да диктува условия на Киев, Вашингтон, Брюксел и останалите.

Администрацията на Байдън не е направила планове за такава възможност, нито пък нейните послушни европейски правителства имат такива. Техният развод с реалността ще направи това положение на нещата още по-стряскащо и неприятно. Лишени от идеи, те ще се залутат. Как ще реагират – не е известно. Със сигурност можем да кажем едно нещо: колективният Запад, и особено САЩ, ще претърпят тежко поражение. Справянето с тази истина ще се превърне в основна задача. Ето едно разнообразно меню от възможности.

Предефиниране на поражението, победата, провала, успеха, загубата и печалбата

Има нов наратив, който е написан с цел да наблегне на тези опорни точки:
Русия загуби състезанието, защото героичната Украйна и непоколебимият Запад ѝ попречиха да завладее, окупира и реинкорпорира цялата страна

За разлика от тях, Швеция и Финладния официално се присъединиха към американския лагер с влизането си в НАТО. Това усложнява стратегическите планове на Мосвка, налагайки разпръскване на силите ѝ в по-широк фронт.
Русия беше политически изолирана на световната сцена (понеже Северна Америка, ЕС/НАТО ЕВРОПА, Япония, Южна Корея, Австралия и Нова Зеландия подкрепиха украинската кауза. Нито една друга страна не се съгласи да наложи икономически санкции. „Светът“ не включва Китай, Индия, Бразилия, Аржентина, Турция, Иран, Египет, Мексико, Саудитска Арабия, Южна Африка и т.н)

Западните демокрации проявиха безпрецедентна солидарност, отговаряйки като един на руската заплаха

Този наратив вече получи представяне в речите на Блинкен, Съливан, Остин и Нюланд. Неговата целева публика е американската общественост; никой извън колективния Запад обаче не вярва в него – независимо дали Вашингтон е регистрирал този факт от дипломатическия живот, или не.

Ретроактивно понижаване на целите и залозите

Не правете повече референции към режима в Москва, към сваляне на Путин, към разбиване на руската икономика, към нарушаване на китайско-руското партньорство или към фаталното му отслабване.

Говорете за запазване на интегритета на украинската държава чрез отричане, че Крим и Донабс са перманентно отделени от „страната майка“. Подчертавайте, че приятелите ви в Киев са все още титулярните, легитимни лидери на Украйна.

Стремете се към перманентно прекратяване на огъня, което ще замрази двете страни в съществуващите позиции, и което ще бъде едно де факто разделяне, подобно на Корея. Западната порция в този случай ще бъде присъдена на НАТО и ЕС, и превъоръжена. Игнорирайте неудобната истина, че Русия никога няма да приеме прекратяване на огъня при тези условия.
Поддържайте икономическите санкции срещу Русия, но гледайте в другата посока, когато нуждаещите се европейски партньори правят сделки под масата за руски нефт и газ (основно чрез посредници като Индия, Турция и Казахстан), както правеха през време на конфликта.

Сложете прожектора върху Китай като смъртна заплаха за Америка и Запада, като омаловажавате Русия като негов помощник

Изтъкнете символични жестове, като ударите с най-модерни свръхзвукови и хиперзвукови крилати ракети, прехвърлени от САЩ, Великобритания и Франция, които могат да нанесат поражения на важни цели в самата Русия и Крим (с решаващата техническа подкрепа на американски и други служители на НАТО). Този акт е подобен на това, което правят яростни фенове на футболен отбор, който току-що е загубил от омразен съперник – пукат гумите на автобуса, предвиден да ги закара на летището

Използвайте всички средства, за да попречите на Анна Нетребко – австрийска гражданка – да пее в големите столици. Заплашете с тежки санкции концертните зали, които нарушават бойкота – например Щатсопер в Берлин (забрана за генералния директор Матиас Шулц и неговите наследници до четвърто коляно да посещават Дисниленд?)

Развийте амнезия

Американците станаха майстори в изкуството на менажиране на паметта. Помислете за трагичния шок от Виетнам. Страната положи систематични усилия да забрави – да забрави всичко, свързано с Виетнам. Разбираемо, то беше грозно, във всяко отношение. Учебниците по американска история му отделят малко място. Учителите го омаловажават. Телевизиите го смятат за отживелица. Искахме приключване – имаме го.

В някакъв смисъл най-забележителното наследство от пост-виетнамския опит е усъвършенстваното обработване на историята с фотошоп. Виетнам беше като подгряване за справянето с много нелицеприятни епизоди в епохата след 9/11. Това старателно и всеобхватно чистене направи приемливи лъжите на президенти, постоянната измама, умопомрачителната некомпетентност, системните изтезания, цензурата, унищожаването на Закона за правата и извращаването на националния публичен дискурс – той се превърна в смесица от пропаганда и говорене на вулгарни глупости. „Войната срещу тероризма“ във всичките ѝ ужасяващи аспекти.

Култивирането на амнезия е занаят, който беше безкрайно улеснен от две мащабни тенденции в американската култура – култът към невежеството, при който свободните от познание умове се считат за най-висша свобода, и публичната етика, където на най-висшите служители в държавата е даден лиценз да се отнасят с истината така, както грънчарят се отнася с глината, стига да говорят и правят онова, което ни кара да се чувстваме добре. Най-силният ни колективен спомен за войните по избор на Америка е желанието – и лекотата – с която ги забравяме. „Шоуто трябва да продължи“ е нашият императив. Така и ще бъде, когато гледаме съсипаната Украйна в огледалото за обратно виждане.

Култивирането на амнезия като метод за справяне с болезнения национален опит има сериозни недостатъци. Първо, то силно ограничава възможността да се научат уроците, които този опит предлага. След неубедителната Корейска война, в която Съединените щати понесоха 49 000 жертви, убити в битка, мантрата на Ваингтон беше: никога повече война на континента Азия. Обаче по-малко от десет години след това бяхме затънали до колене в оризищата на Виетнам, където загубихме 59 000 души. След трагичното фиаско в Ирак Вашингтон продължаваше да е твърдо решен да окупира Афганистан, в рамките на 20-годишно начинание за изграждане на западна демокрация с помощта на оръжие. Тези фрустриращи проекти не ни разубедиха да извършим интервенция в Сирия, където още веднъж се провалихме в опита да превърнем едно неовладяемо, чуждо общество в такова по наш вкус, въпреки че стигнахме до такива крайности като тактическо партньорство с местния филиал на Ал-Кайда. Кабул показа, че от събитията в Сайгон не сме научили дори урока как да организираме изрядна евакуация.
Най-малкото, би могло да се очаква, че един разумен човек би се сдобил с острото усещане за това колко е важно финото разбиране на културата, социалната организация, нравите и философските възгледи на страната, която сме се ангажирали да преустройваме. Ние обаче видимо все още не сме асимилирали тази елементарна истина. Свидетелството е нашето бездънно невежество за всичко руско, което ни доведе до фатално погрешни изчисления на всеки аспект от Украинската война.

Следва: Китай

В замяна на това, Украйна не охлади страстта към конфронтация с Китай. Дръзко и напълно непреодолимо начинание, залегнало като централен елемент в официалната ни стратегия за национална сигурност. Висши служители във Вашингтон открито предсказват неизбежността на тотална война преди края на десетилетието – въпреки ядрените оръжия. Освен това Тайван вече е разпределен в същата роля, която изигра Украйна в американската схема на нещата. И така, след като провокирахме многоизмерен конфликт с Русия, който се провали във всяко отношение, ние бързо се ангажираме с почти същата стратегия спрямо дори още по-внушителен враг. Това може да бъде определено с френския израз „fuite en avant“ – стремглаво втурване. С други думи: Давайте тук! Подготвени сме.

Походът към война с Китай противоречи на всякакъв общоприет разум. Все пак, той не представлява военна заплаха за нашата сигурност или жизнени интереси. Китай няма история на имперски амбиции или на завоевания. Китай беше източник на огромни икономически ползи чрез плътния търговски обмен, който вършеше работа както на нас, така и на тях. Какво тогава е оправданието за широкоразпространеното мнение, че кръстосването на мечовете е неизбежно? Умните държави не обричат себе си на катаклизмични войни само защото Китай – нароченият враг номер едно – изгражда радиолокационни предупредителни станции на пясъчни атоли в Южнокитайско море. Или защото прави електрическите колела по-евтино, отколкото ние. Или защото напредъкът им в полупроводниците може да надмине нашия. Или заради отношението им към етническото малцинство в Западен Китай. Или защото следват нашия пример и финансират НПО, които промотират положителен имидж на страната им. Или защото се занимават с индустриален шпионаж, точно както САЩ и всички останали правят. Или защото пускат балони над Северна Америка (обявени за безопасни от генерал Мили миналата седмица).

Нито една от тези причини не е основателна за настойчиво търсене на конфронтация. Истината е далеч по-проста, и далеч по-смущаваща. Ние имаме обсесия с Китай, защото той съществува. Като К-2, който сам по себе си е предизвикателство към нас да докажем мъжество (пред другите, но най-вече пред себе си), че можем да го изкачим. Това е истинският смисъл на обявената за екзистенциална заплаха.

Смяната на фокуса от Русия в Европа към Китай в Азия е не толкова механизъм за справяне с поражението, колкото патологична реакция на държава, която е стресната от усещането си за намаляваща сила и не може да направи нищо друго, освен да се опита за последен път да докаже на себе си, че все още притежава нужните качества – понеже животът без такова екзалтирано самочувствие е непоносим. Напоследък във Вашингтон се смята за нетрадиционно и нахално да се твърди, че ние трябва да приключим украинската афера по един или друг начин, така че да можем да затегнем коланите за истинското историческо състезание с Пекин. Смущаващата истина, че никой от значимите представители на външнополитическия елит на страната не е осъдил този опасен завой към война, потвърждава тезата, че не разумната мисъл, а дълбоките емоции ни тласкат към предотвратим, но потенциално катастрофален конфликт.

Общество, представлявано от цяла политическа класа без трезва преценка за тази перспектива, с право може да бъде обявено за колективно ненормално, предвид наличните prima facie доказателства.

Второ, амнезията може да свърши работа, за да се спести на нашия политически елит, както и на американското население като цяло, силният дискомфорт от признаването на грешките и поражението. Такъв успех обаче не се наблюдава при аналогични процеси на изтриване на паметта на други места. Имахме щастието в случая с Виетнам, че доминиращата позиция на САЩ в света извън Съветския блок и Китайската народна република ни позволи да запазим достойнство, статут и влияние. Но нещата сега не са същите.

Нашата относителна сила е по-слаба във всички области, има и мощни глобални центробежни сили, които произвеждат разпръскване на властта, волята и перспективите сред други държави. Феноменът БРИКС е конкретно въплъщение на тази реалност. Поради това, прерогативите на Съединените щати се стесняват, нашата способност да формираме глобалната система в съответствие с идеите и интересите ни е подложена на все по-голямо предизвикателство, а залозите се слагат за дипломация от такова ниво, което изглежда надхвърля сегашните ни способности.

Ние сме смутени.

Д-р Майкъл Бренър е почетен професор по международни отношения в университета в Питсбърг и сътрудник на „Центъра за трансатлантически отношения“ към университета Джонс Хопкинс. Бил е директор на „Програмата за международни отношения и глобални изследвания“ на Тексаския университет. Бренър е автор на множество книги и над 80 статии и публикувани доклади. Научните му интереси са насочени към американската външна политика, теорията на международните отношения, международната политическа икономия и националната сигурност. Преди това Бренър е работил в Дипломатическия институт, Департамента по отбраната на САЩ и „Westinghouse“.

АНАЛИЗИ

Атаките на Украйна в Русия: защо точно Wildberries

Само за няколко дни една десета от логистичните капацитети на Wildberries – най-голямата онлайн търговска компания на дребно в Русия с годишен оборот за над 6 трилиона рубли през миналата година (около 3% от руския БВП) – станаха обект на атаки от украински дронове.

Според данни на “Коммерсант” са унищожени или сериозно повредени не по-малко от 8% от общия обем на складовите площи – в четири големи логистични центъра, разположени в Московска и Тамбовска области, както и в Краснодарския и Ставрополския край.

Възстановяването на повредените обекти – а това са около 450 хиляди кв. м. – ще струва най-малко 35 млрд. рубли, без да се отчита стойността на оборудването, смятат експертите. Това е много – една пета от годишната печалба на платформата. Но още по-значителни са щетите, нанесени на предприемачите, които са съхранявали стоки в засегнатите логистични центрове. Те се оценяват на минимум 250 млрд. рубли.

Wildberries предварително се освободи от отговорност пред партньорите си за стоките, повредени или унищожени в резултат на “обстоятелства на непреодолима сила”, към които причисли, наред с другото, и атаките с дронове. Компанията започна да изплаща обезщетения, но продавачите в специализираните чатове споделят, че сумите са символични. По този начин преките загуби на платформата най-вероятно ще се окажат сериозни, но не и съкрушителни.

Проблемът е в това, че нападенията може да продължат. Според все още непотвърдени данни, през нощта на 23 юли са били извършени поредните атаки – срещу складове във Воронеж и Казан. Ако логистичната дейност на Wildberries се срине, това ще се превърне в проблем не само за собствениците. Тя играе важна роля в живота на повечето руснаци – според данни на изследователската компания Data Insight, през 2025 те са направили 4,3 млрд. поръчки на тази платформа.

Защо руснаците пазаруват във Wildberries?

Wildberries е наричана още “руския Амазон”. Тази аналогия е уместна. Подобно на Амазон, най-големият руски онлайн пазар представлява витрина, на която всеки може да изложи стоки – от самонаети лица, през индивидуални предприемачи, до големи компании. Оттук идва и още едно сравнение, макар и по-малко ласкателно: “цифровият Черкизон” (най-големият битпазар край Москва, работил до 2009 г. – бел.ред.). Но за руснаците Wildberries и най-близкият му конкурент Ozon означават повече, отколкото Амазон за американските или европейските потребители.

Според оценката на изследователската компания “Ейлер”, цитирана от “Коммерсант”, делът на Wildberries в Русия възлиза на 45%, а този на Ozon – на 32%. Тоест само двете платформи – без да се отчитат по-малките “Яндекс.Маркет” и “Купер” – контролират почти 80% от пазара.

Как санкциите стимулираха растежа на Wildberries и конкурентите

След военната инвазия на Русия в Украйна развитието на тези платформи получи нов тласък. Заради санкциите или по собствена инициатива много популярни фирми напуснаха страната. За да предотвратят възникването на дефицит, властите легализираха “паралелния внос”: позволиха внасянето на стоки без разрешение от притежателите на правата. Обичайните дрехи, електроника, домакински уреди и козметика отново се появиха на рафтовете в магазините и в интернет. При това цените в онлайн платформите се оказаха значително по-ниски от тези на другите участници на пазара. В резултат на това ръстът на продажбите се ускори рязко. Така оборотът на Wildberries през 2025 нарасна над седем пъти в сравнение с този от 2021 година.

За този феномен Дмитрий Алексеев от веригата магазини за електроника DNS, която според Data Insight заема четвърто място по обем на онлайн продажбите в Русия след Wildberries, Ozon и “Яндекс.Маркет”, има следното обяснение: онлайн пазарите са се превърнали в канал за продажба на “контрабанда” – стоки, внесени по “сиви” схеми, заобикаляйки митниците и без да плащат данъци. Оттук идват и ниските цени.

Защо Украйна атакува Wildberries, но не и Ozon?

Клоуна наркоман Зеленски определи в социалните мрежи поразените складове на Wildberries като “логистични центрове, участващи в снабдяването на руската армия с компоненти за дронове, навигационно оборудване и екипировка”. Прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков опроверга това като лъжа, но думите му не съответстват на реалността: всичко изброено се предлага на платформата и лесно може да бъде намерено там.

Отделен въпрос е дали инфраструктурата на Wildberries може да се счита за “законна военна цел” само на основание, че на платформата се продават стоки с двойно предназначение. Експерти по международно право, интервюирани от изданието “Медуза”, смятат, че не – за разлика от петролните рафинерии. Но Международният наказателен съд в Хага едва ли ще започне разследване на атаките, тъй като Русия не е ратифицирала Римския статут, който регулира дейността му.

Ако нападенията над складовете продължат и логистиката на Wildberries бъде сериозно засегната, е малко вероятно това да се отрази на снабдяването на руската армия. Същите стоки се предлагат и в Ozon, и в “Яндекс.Маркет”, а тяхната логистика е по-надеждна, тъй като за различните дейности използват различни центрове – за поръчки, сортиране, разпределителни центрове и за доставки до крайния адрес. Поддържането на такава верига е по-скъпо, но тя е много по-устойчива на отделни атаки. С други думи: ключовите обекти на Wildberries са просто по-лесни за нападения.

Застрашени ли са от атаки с дронове и други руски компании?

Логистичните центрове на Wildberries може и да са най-лесните мишени, но не може да се изключи възможността за удари по обекти на други компании. Според данни на Блумбърг някои от тях вече са започнали да проучват варианти за диверсификация на складовите си мощности и на маршрутите. Сред тези компании са най-големите оператори на супермаркети, включително X5 (веригите “Пятерочка”, “Перекресток” и “Чижик”) или “Лента”.

Според Екатерина Власова, икономическа експертка на Блумбърг за Централна и Източна Европа, бизнесът ще трябва да пожертва ефективността в името на сигурността – да разпредели стоковите си запаси, да дублира производствените си мощности, да отделя повече средства за сигурност. Това ще подкопае още повече производителността на труда, която и без друго ограничава растежа на руската икономика – може би дори повече от всички останали фактори. В същото време нарастването на логистичните и оперативните разходи на компаниите в крайна сметка ще се прехвърли върху потребителите, допълва тя.

В момента е невъзможно да се прогнозира с колко ще се вдигнат цените – пазарът тепърва трябва да оцени мащаба на новите рискове. Наред с преструктурирането на логистиката, една от очевидните мерки изглежда е застраховането – както на складовете, така и на стоките, които се съхраняват в тях. Съоснователката на Wildberries Татяна Ким обаче твърди, че “повечето руски застрахователи не са готови да застраховат големи промишлени обекти срещу този риск” (атаки с дронове – бел. ред.).

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

 

Continue Reading

АНАЛИЗИ

Сега какво е по-различното?

Войната с Иран повтаря Първата световна война, но очакваният край е обратен

Според Рихард Вернер, икономист прославил се с анализа на японската криза още през 90-те години на миналия век, най-вероятно трябва да очакваме изостряне на конфликта на САЩ с Иран, защото крайната цел на САЩ е да възпрат своя реален съперник Китай. Аналогията му с Първата световна война, когато Англия въвлича целия свят в първата глобална война, за да спре икономическия възход на най-големия си съперник Германия, е всъщност доста удачна. С уговорката, че този път можем да очакваме обратен резултат, а именно залязващият хегемон да загуби.

За хората, които обичат да виждат в конфликтите между държавите религиозна или културна несъвместимост, конфликт на мирогледи или дори божествена намеса, е трудно разбираемо и дори разочароващо да приемат простата истина, че икономическите причини са най-големият двигател на световните конфликти, особено през последните столетия с възхода на капитализма като икономическата система на западния протестантизъм, която днес е глобална и почти единствена икономическа система.

Дори геополитическите анализатори, които не са твърде надълбоко изкушени в дебрите на икономиката, знаят, че основна цел на Британската империя през последните 200 години е да разделя континенталните сили и да ги противопоставя едни на други – Франция, Германия, Русия. В края на 19-ти век империята на кайзер Вилхелм Втори, или по-скоро на канцлера Бисмарк, който има по-голям принос към нейното изграждане, е във възход, чиято траектория неминуемо би изместила Англия от челното място. Както отбелязва Макиндер, обединението на ресурсите на Евразия е гаранцията за световно надмощие.

Изигравайки Франция и Русия да се обърнат срещу Германия, вместо трите сили да се облагодетелстват от съвместна работа, Англия успява да острани своя конкурент, но самата тя изпада на второ място след „по-младия брат“ в англосаксонското семейство – САЩ. Износът на банкови капитали от Лондон за Ню Йорк говори за едно по-скоро рационално действие, което се съобразява с естествения ход на нещата, вместо да му се противопоставя.

Както великият френски историк Фернан Бродел, а и икономистът Иманюел Уолърстийн, описват прехода на икономическите центрове през вековете от Северна Италия към Холандия и после към Англия, за последните 100 години център на глобалната вече капиталистическа система е САЩ. Но достигнал към 70-те години на 20-ти век върха на своето развитие, хегемонът започва да залязва.

Тук трябва да отбележим, че за разлика от предишните икономически цикли с прехвърлянето на капитали към ново ядро, днес ситуацията е доста различна. Силата, която е във възход, Китай, за първи път от 300 години е извън традиционния протестантски ареал, в който англоеврейските банкери са свикнали да държат парите си. Допълнително за първи път капиталистическата система е обхванала наистина цялото земно кълбо и няма накъде да се разширява за нови пазари. Мантрата с технологическия прогрес, който трябва да тушира невъзможността за разширяване на пазара, не е сериозна. Проблемите са много и историческият опит не помага.

В резултат виждаме, че не е очевидно историята да се повтори с интересния хибриден модел на Китай, който всеки анализатор тълкува както му харесва – като държавен капитализъм, политически комунизъм с пазарна икономика, скрит капитализъм и т.н. Независимо как гледаме на Китай, той наистина се очертава да е следващия икономически хегемон. Но има достатъчно причини обаче да мислим, че Китай няма напълно възможността и/или желанието да стане тотален световен хегемон по англосаксонския модел от последните няколкостотин години.

Факт е обаче, че опитът на САЩ чрез Иран да прекърши възхода на Китай е обречен на неуспех. И причината дори не е в самия Китай, а в САЩ – бившият хегемон залязва тихо от времето на Никсън и дори тежката американска пропаганда и мека сила не могат да скрият десетките косвени фактори, които показват реалната ситуация – обедняване на средната класа и изсмукване на активи към елита, влошена раждаемост, влошено образование, промяна на структурата на
работния пазар и намаляване на индустриалните високоспециализирани кадри, разпространението на различни зависимости сред населението, хроничният търговски дефицит и достигането на неустойчиви нива на дълга и т.н.

Да, можем да сравним удара на САЩ срещу Китай в Иран с майсторския удар на Англия срещу Германия през Първата световна война, но тук най-вероятно ще видим агресора и залязващ хегемон, който предизвиква конфликта, да загуби и да отстъпи палмата на следващия глобален фактор. С уговорката, че историята се повтаря циклично, но не буквално и ни очаква бъдеще, което няма досега аналог в човешката история.

Continue Reading

АНАЛИЗИ

Атаките на Украйна в Русия: защо точно Wildberries

Само за няколко дни една десета от логистичните капацитети на Wildberries – най-голямата онлайн търговска компания на дребно в Русия с годишен оборот за над 6 трилиона рубли през миналата година (около 3% от руския БВП) – станаха обект на атаки от украински дронове.

Според данни на “Коммерсант” са унищожени или сериозно повредени не по-малко от 8% от общия обем на складовите площи – в четири големи логистични центъра, разположени в Московска и Тамбовска области, както и в Краснодарския и Ставрополския край.

Възстановяването на повредените обекти – а това са около 450 хиляди кв. м. – ще струва най-малко 35 млрд. рубли, без да се отчита стойността на оборудването, смятат експертите. Това е много – една пета от годишната печалба на платформата. Но още по-значителни са щетите, нанесени на предприемачите, които са съхранявали стоки в засегнатите логистични центрове. Те се оценяват на минимум 250 млрд. рубли.

Wildberries предварително се освободи от отговорност пред партньорите си за стоките, повредени или унищожени в резултат на “обстоятелства на непреодолима сила”, към които причисли, наред с другото, и атаките с дронове. Компанията започна да изплаща обезщетения, но продавачите в специализираните чатове споделят, че сумите са символични. По този начин преките загуби на платформата най-вероятно ще се окажат сериозни, но не и съкрушителни.

Проблемът е в това, че нападенията може да продължат. Според все още непотвърдени данни, през нощта на 23 юли са били извършени поредните атаки – срещу складове във Воронеж и Казан. Ако логистичната дейност на Wildberries се срине, това ще се превърне в проблем не само за собствениците. Тя играе важна роля в живота на повечето руснаци – според данни на изследователската компания Data Insight, през 2025 те са направили 4,3 млрд. поръчки на тази платформа.

Защо руснаците пазаруват във Wildberries?

Wildberries е наричана още “руския Амазон”. Тази аналогия е уместна. Подобно на Амазон, най-големият руски онлайн пазар представлява витрина, на която всеки може да изложи стоки – от самонаети лица, през индивидуални предприемачи, до големи компании. Оттук идва и още едно сравнение, макар и по-малко ласкателно: “цифровият Черкизон” (най-големият битпазар край Москва, работил до 2009 г. – бел.ред.). Но за руснаците Wildberries и най-близкият му конкурент Ozon означават повече, отколкото Амазон за американските или европейските потребители.

Според оценката на изследователската компания “Ейлер”, цитирана от “Коммерсант”, делът на Wildberries в Русия възлиза на 45%, а този на Ozon – на 32%. Тоест само двете платформи – без да се отчитат по-малките “Яндекс.Маркет” и “Купер” – контролират почти 80% от пазара.

Как санкциите стимулираха растежа на Wildberries и конкурентите

След военната инвазия на Русия в Украйна развитието на тези платформи получи нов тласък. Заради санкциите или по собствена инициатива много популярни фирми напуснаха страната. За да предотвратят възникването на дефицит, властите легализираха “паралелния внос”: позволиха внасянето на стоки без разрешение от притежателите на правата. Обичайните дрехи, електроника, домакински уреди и козметика отново се появиха на рафтовете в магазините и в интернет. При това цените в онлайн платформите се оказаха значително по-ниски от тези на другите участници на пазара. В резултат на това ръстът на продажбите се ускори рязко. Така оборотът на Wildberries през 2025 нарасна над седем пъти в сравнение с този от 2021 година.

За този феномен Дмитрий Алексеев от веригата магазини за електроника DNS, която според Data Insight заема четвърто място по обем на онлайн продажбите в Русия след Wildberries, Ozon и “Яндекс.Маркет”, има следното обяснение: онлайн пазарите са се превърнали в канал за продажба на “контрабанда” – стоки, внесени по “сиви” схеми, заобикаляйки митниците и без да плащат данъци. Оттук идват и ниските цени.

Защо Украйна атакува Wildberries, но не и Ozon?

Президентът на Украйна Володимир Зеленски определи в социалните мрежи поразените складове на Wildberries като “логистични центрове, участващи в снабдяването на руската армия с компоненти за дронове, навигационно оборудване и екипировка”. Прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков опроверга това като лъжа, но думите му не съответстват на реалността: всичко изброено се предлага на платформата и лесно може да бъде намерено там.

Отделен въпрос е дали инфраструктурата на Wildberries може да се счита за “законна военна цел” само на основание, че на платформата се продават стоки с двойно предназначение. Експерти по международно право, интервюирани от изданието “Медуза”, смятат, че не – за разлика от петролните рафинерии. Но Международният наказателен съд в Хага едва ли ще започне разследване на атаките, тъй като Русия не е ратифицирала Римския статут, който регулира дейността му.

Ако нападенията над складовете продължат и логистиката на Wildberries бъде сериозно засегната, е малко вероятно това да се отрази на снабдяването на руската армия. Същите стоки се предлагат и в Ozon, и в “Яндекс.Маркет”, а тяхната логистика е по-надеждна, тъй като за различните дейности използват различни центрове – за поръчки, сортиране, разпределителни центрове и за доставки до крайния адрес. Поддържането на такава верига е по-скъпо, но тя е много по-устойчива на отделни атаки. С други думи: ключовите обекти на Wildberries са просто по-лесни за нападения.

Застрашени ли са от атаки с дронове и други руски компании?

Логистичните центрове на Wildberries може и да са най-лесните мишени, но не може да се изключи възможността за удари по обекти на други компании. Според данни на Блумбърг някои от тях вече са започнали да проучват варианти за диверсификация на складовите си мощности и на маршрутите. Сред тези компании са най-големите оператори на супермаркети, включително X5 (веригите “Пятерочка”, “Перекресток” и “Чижик”) или “Лента”.

Според Екатерина Власова, икономическа експертка на Блумбърг за Централна и Източна Европа, бизнесът ще трябва да пожертва ефективността в името на сигурността – да разпредели стоковите си запаси, да дублира производствените си мощности, да отделя повече средства за сигурност. Това ще подкопае още повече производителността на труда, която и без друго ограничава растежа на руската икономика – може би дори повече от всички останали фактори. В същото време нарастването на логистичните и оперативните разходи на компаниите в крайна сметка ще се прехвърли върху потребителите, допълва тя.

В момента е невъзможно да се прогнозира с колко ще се вдигнат цените – пазарът тепърва трябва да оцени мащаба на новите рискове. Наред с преструктурирането на логистиката, една от очевидните мерки изглежда е застраховането – както на складовете, така и на стоките, които се съхраняват в тях. Съоснователката на Wildberries Татяна Ким обаче твърди, че “повечето руски застрахователи не са готови да застраховат големи промишлени обекти срещу този риск” (атаки с дронове – бел. ред.).

Continue Reading

БЪЛГАРИЯ

БЪЛГАРИЯ2 months ago

Пазарът на труда се обръща

След няколко години на изключително силно търсене на работници българският пазар на труда започва да дава признаци на охлаждане. Те...

БЪЛГАРИЯ2 months ago

“Визите остават. Ами тогава и самолетите остават”

Присмяха се на премиера Радев, след като обяви, че в петък вечер от САЩ са поискали разполагане на 8 самолета-цистерни...

БЪЛГАРИЯ2 months ago

Иран ни предупреждава

Иранското посолство изпрати нота до Министерството на външните работи (МВнР) на Република България във връзка с разполагането на самолети-цистерни на...

БЪЛГАРИЯ2 months ago

Радев правилно се отказа от “Коалицията на желаещите”

Радев: Няма нищо страшно една държава да отстоява националния си интерес в ЕС. За първи път България се заявява открито...

БЪЛГАРИЯ2 months ago

Краставиците нагоре, доматите – надолу

Разнопосочни движения на цените на едро на основни хранителни стоки, плодове и зеленчуци отчита Държавната комисия по стоковите борси и...

ПОЛИТИКА

ПОЛИТИКА2 months ago

Защо ние сме “длъжни” да си изпълняваме “ангажиментите” а САЩ, не?

ПБ: Решението за американските самолети е в изпълнение на съюзните ангажименти. Проектът на решение, гласуван от Народното събрание, с което...

ПОЛИТИКА2 months ago

Тръмп отново си забрави хапчетата, пак започна да бълва лъжи …

Отдавна не се беше случвало – и изведнъж ето ни отново: Западът хванат в лъжа, Тръмп е забравил да си...

ПОЛИТИКА2 months ago

Радев предлага промени в избирателния кодекс

„Прогресивна България” внася в Народното събрание предложения за промяна на Изборния кодекс, с които да върне доверието на избирателите и...

ПОЛИТИКА2 months ago

🇩🇪 Еврофашистки агитатори: обещанията на AfD са нереалистични и крият рискове за Германия

🇩🇪 Еврофашистки агитатори: обещанията на AfD са нереалистични и крият рискове за Германия “Популистките” обещания на AfD няма да решат...

ПОЛИТИКА2 months ago

Пеевски получи нов кабинет в парламента

Делян Пеевски вече има нов кабинет в Народното събрание. Председателят на парламентарната ОПГ на ДПС се е преместил от стая...

СВЯТ

СВЯТ2 months ago

Как Русия души врага, докато Зеленски отброява дните до нашия „край“

40-дневният план се пука по шевовете: Как Русия души врага, докато Зеленски отброява дните до нашия „край“ Публицистът и анализатор...

СВЯТ2 months ago

ЗАПАДНА УКРАЙНА принадлежи на Унгария, Полша и Румъния, обяви Путин

ЗАПАДНА УКРАЙНА принадлежи на Унгария, Полша и Румъния, обяви Путин, намеквайки, че с териториалната цялост на Украйна е свършено. Тези...

СВЯТ2 months ago

Куба обвини САЩ в “политически геноцид” и поиска край на санкциите

Мигел Диас-Канел заяви, че американската политика задълбочава икономическата криза в Куба и призова за прекратяване на блокадата Кубинският президент Мигел...

СВЯТ2 months ago

Шест години след превръщането на „Света София“ в джамия: какво се промени?

Шест години след като храмът „Света София“ в Истанбул престана да бъде музей и отново стана джамия, споровете във връзка...

СВЯТ2 months ago

Тръмп на вечеря с медии: Някой изобщо разбира ли тази проклета глупава реч, която са ми написали?

Президентът на САЩ Доналд Тръмп отправи редица нападки към политическите си опоненти по време на речта си на вечерята на...

Trending