БЛОГ
СВЕТЛО БЪДЕЩЕ НИ ВЕЩАЕ БАЙ БОЙКО!
Откраднато от приятел ???
2021 година
Най-после е избран изпълнител за тунела под Шипка. След няколко дена челната машина се разтърсва от мощен удар и спира. Чуват се възклицания „Бах мааму”, „О, майн Год”. Полиция отцепва района. Проектът се променя, копае се на друго място, но се повтаря същото – удар и стоп на работата. Идват геолози и установяват , че тунел няма да има. Цялата основа на планината е плътен слитък самородно злато с тегло милиарди тонове.
Световните борси се сриват. Основни играчи от родното публично пространство получават микроинфаркт. Да е тон-два, да го откраднеш, но толкова нещо реже ли се с ножовки? Пък и армията е блокирала всичко и се стреля без предупреждение. Все пак кирките достигат цената на плазмен телевизор, а оксижен се разменя за джип, но пак трудно се намира.
2022 година
България е изплатила всички дългове и кредитира съседите си. Обсъжда се предложението левът да стане общоевропейска валута. Никой не работи, заплатите се получават по сметка от държавата, банките фалират, защото никой не им иска парите. Българските емигранти се връщат у дома въпреки молбите на местните власти да останат и да харчат там парите си.
„Ролс ройс” откриват завод в Ловеч само за нуждите на местния пазар.
2023 година
Партиите са премахнати. България става президентска република с президент бившия премиер, който е започнал тунела. Той печели всички гласове на трите процента българи, направили си труда да отидат до урните.
На мястото на Кремиковци започва строежа на Българияленд, увеличено копие на Дисниленд. Македония, Турция и Гърция започват да излъчват новините си на български език.
2024 година
Цар Киро купува Манчестер Юнайтед и назначава за президент Сашо Томов. Бербатов, Меси и Роналдо идват у нас и спорят за титулярни места в Спортист Своге. В часовете по физкултура се играе само голф.
България излиза от НАТО и го наема за частна охранителна фирма, за да опази границите си от тълпите напиращи имигранти. Потомците на Балдуин Фландърски и родата им до десето коляно напират да получат българско гражданство.
2025 година
Вестник „Капитал” купува „Файнайшъл таймс” и добава там форум за забрана на използването на латиница във вестника. Страната е залята от испански, немски и френски емигранти, работещи в строителството и туризма.
Главният офис на Майкрософт е преместен в Правец. На пазара излиза новият „Windows Bay Ganyo”, който работи само с български гласови команди. Примерно се рестартира с „Abe az shto ne ti….”.
2026 година
ЦСКА и Левски отново отказват участие в шампионската лига. Не им трябват пари и ги мързи да тичат. Тегленият жребий определя Странджа Грудово да представи страната. Отборът проклина лошия си късмет. След месец медиите хвалят Реал Мадрид, който въпреки скромния си бюджет успява да завърши реми със звездния състав на родният ни представител.
На границата са заловени първите американски и японски нелегални емигранти.
2027 година
Като първа световна икономическа сила България урежда всички регионални конфликти по света. Понеже отдавна няма армия, достатъчно е нейните пратеници да изрекат „Ако вие не… ще ви спрем инвестициите” и враждуващите страни се прегръщат и отварят бутилка гроздова.
Тъй като огромни средства се заделят за исторически изследвания и книги, всички ученици в света знаят, че България сама е спечелила Втората световна война срещу Германия, СССР, САЩ, Япония и другите, въпреки подлото бомбардиране с ядрено оръжие на малките сливенски селца Нагазаково и Хирошимово. Все още се спори дали Наполеон е роден в Плевен, или само коренът му е български. Страната ни извежда двадесети пореден сателит, за да могат членовете на антарктическата ни експедиция да гледат директно мача Левски-ЦСКА.
11.11.2028 година
Два самолета, отвлечени съответно от американски и японски терористи се насочват към двата най-големи мола в София…
А още не сме изхарчили и половината от златото…”
Мислите ли, че няма да е интересно и на вашите приятели? Споделете тази история!
БЛОГ
Срещнах една позната и тя ми каза
Срещнах една позната и тя ми каза:
„Бях на морето 20 дена да поживея.“
Тази нейна реплика остана в главата ми. Замислих се – нима през останалото време не живеем? Или просто съществуваме? Отговорът не е толкова прост, колкото изглежда.
Съвременният човек е убеден, че живее постоянно. Но ако седнем и честно изчислим как минава времето ни, картината става стряскаща. В седмицата има 168 часа. От тях около 56 часа спим. Още 40 часа работим. Към това трябва да добавим поне 12 часа домашни задължения – чистене, готвене, ремонти, грижи за децата. За транспорт губим средно още 10–12 часа. Храненето отнема поне 10 часа седмично. За телефон, интернет и телевизия често отиват десетки часове, без дори да усетим.

Когато човек събере всичко, се оказва, че за истински живот остават около 20–30 часа седмично. Това е по-малко от 20% от времето ни. А ако махнем и часовете, в които сме уморени, разсеяни или тревожни, може би реално живеем едва 10% от живота си.
Останалото е навик, задължение, оцеляване.
Парадоксът е, че никога човечеството не е имало толкова удобства, а никога човекът не е бил толкова уморен. Машини перат вместо нас, коли ни возят, телефони вършат работа за секунди, изкуственият интелект може да смята, пише и анализира вместо човека. И въпреки това все не ни стига време.
Защо?
Защото сме объркали живота с бързането.

Животът не е просто биологично съществуване. Не е само да дишаш, да ядеш и да плащаш сметки. Да живееш означава да усещаш. Да имаш време да погледнеш небето, да чуеш смеха на детето си, да изпиеш едно кафе спокойно, да поговориш с приятел без да гледаш часовника. Да седнеш на пейка и да почувстваш, че моментът има стойност.
Навремето хората са били по-бедни, но сякаш са имали повече време един за друг. Днес сме свързани с целия свят, а все по-рядко разговаряме истински. Живеем сред хиляди информации, но ни липсва смисъл.
Не случайно в Библията е казано:
„Шест дни работи, а седмия почивай.“
Това не е просто религиозна повеля. Това е напомняне, че човекът не е създаден само за труд. Почивката не е мързел, а връщане към себе си. Без нея душата изсъхва.

Може би затова хората казват:
„Отивам да поживея.“
Те не говорят за лукс или пари. Говорят за онези редки мигове, когато човек отново усеща, че е жив.
И тогава остава най-важният въпрос:
След като толкова малка част от времето си истински живеем – как използваме тези мигове?
Христо Кенаров
БЛОГ
Отново се сещам за второто правило на баба.‼️‼️
Едно време, баба казваше:🍩💄
,,Когато се събудиш, първата ти работа е, преди да сложиш тенджерите на котлона, да се нагласиш, та като стане мъжът ти, да не те види като чума!”
(каквото и да значи това😂)
Сега, стоя пред огледалото, откъдето ме гледа една Медуза- Горгона,
с коси във всички посоки все едно ловят wi-fi 😂, едно залепнало очо и се чудя, как бе аджаба във филмите се събуждат все едно излязли от салон за красота?💄👠👒
8.30. Включвам пресата.
Влизам за сутрешен душ, епилирам всички възможни части, даже ми се иска понякога и главата да си мина, заради тая коса.

Излизам.
Минавам набързо през кухнята и слагам в нинджата един боб …
Започвам да се ,,нагласям”.
Коса, екстеЙшъни, грим, мигли, лепя паднали нокти..👠💄💋💥💅
Обличам се.
Отново се сещам за второто правило на баба.‼️‼️
,,Винаги ходи с хубаво бельо!”
Не съм ви казвала, но имам някаква параноя да не би нещо да ми се случи (пази Боже) на улицата и някой красив доктор да ми види разнищените гащи.
Пък 😉😉😭 и други ,,неща” могат да ме срещнат, знае ли човек?
Та затуй, ходете винаги епилирани и с хубаво бельо!💃💃
Опъвам жартиери, напъхвам се в една рокля, обувки на ток, Шанел 5 и грабвам торбата с боклук.
Пред асансьора се сблъсквам с комшията и жена му.
,,Охо! На бизнес среща ли?”
,,Нее, ще изхвърлям боклука.”
,,А? Значи после ще излизаш?” казва тя.
,,Нее. После ще готвя боб.”
Е тук вече и двамата са в ступор.😂😂💥
Тя може и да е припаднала, ма аз не се обръщам.
Дама съм и какво става зад гърба ми, не ме интересува.
Вървя към контейнера и БЛАГОДАРЯ НА БАБА.
Ако не бях се оправила, щях да докарам уплах на хорицата.
Прибирам се и си правя кафе.
Това е моето време, ще си го изпия с кеф и на спокойствие, даже ще погледна и ПРОМОЦИИТЕ.
Бобът ще е готов.
Да жЮвеят мултикукърите!
У дома ухае на боб и Шанел!
БЛОГ
ПИСМО НА БАБА ДО ПАРЛАМЕНТА..
ПИСМО НА БАБА ДО ПАРЛАМЕНТА..
Уважаеми, народни депутати,
баба реши писмо да ви прати.
Здравейте, другарки и другари,
дано писмото ми здрави ви завари,
вие май господа се вече наричате,
извинете за грешката, ако обичате,
пиша ви от село – провинция дълбока,
аз съм стара баба, слепоока,
изгледала съм десетина внуци,
вече ръцете и краката са ми куци,
стара съм, не разбирам протокола,
но знам как да размахвам кола,
окастрен, от младо дърво, прав,
кокал няма да ви остане здрав,
само по избори да смеете да припарите,
ще бия наред – и господата, и другарите,
ще видите какво е социална политика
като ви пусна от обора гладен бика,
нека ви притисне с рогата на тясно,
за да разберете народа си ясно,
да разберете какво е държава да те мачка,
да те притиска за пари на всяка крачка,
да се срещнете с живота – разярен бик,
да му видите отблизо страшния лик,
да ви нарани да болка, до кръв,
да ви гони, сякаш сте стръв,
да ви гледа из под вежда,
опрени до стената, без надежда,
да ви заболи душата от обида,
че сте жертвите в тази корида…
Елате, каня ви на гости,
да се научите как се пости,
да се научите как с пенсия се кара,
да чуете как крадец в тъмно бара,
да платите сметките за вода, парно, ток
и без пари да карате на милостта на Бог,
да пресичате улица на бегом като в спорта,
да се бутате в маршрутки и в транспорта,
да се редите за пенсии пред пощите,
да плачете за децата си в нощите,
да ви пращат по клинични пътеки,
да чакате пред лекари и аптеки.
да получавате вместо надбавки,
жълти стотинки за подигравки…
Послепис:
В послеписа ще ви напиша,
оставете народа да диша,
децата и държавата ни върнете,
на старите внимание обърнете
и ви предупреждавам, господа и другари,
че с хората не трябва да си правите гъргари!… 🤔
Благодаря! 🙏💖








