ВОЙНА

Свръхсекретен руски спътник разтревожи американските военни

Истински шпионски дуел се разигра в последните дни в космоса между руските и американски космически апарати. Руският „Космос-2542“ се приближи до американския USA-245. Какви задачи изпълняват тези свръхсекретни спътници и защо работата на „Космос-2542“ толкова силно обезпокои американските военни?

Генерал Джон Реймънд, командир на новосъздадените Космически сили на САЩ, потвърди, че Пентагонът сериозно е обезпокоен от „необичайното и тревожно“ поведение на руския космически апарат „Космос-2542“, който може да стане причина за създаването на „опасна ситуация в космоса“. Такова заявление, публикувано в изданието Times, той направи във връзка с продължаващите маневри на „Космос-2542“ в орбита.

Руският апарат се е приближил на разстояния от няколко километра до американския спътник USA-245 от типа KH-11. KH-11, както обичайно се наричат в популярната литература Key Hole (“Ключалка”), са вид разузнавателни спътници, които от 1976 г. постоянно се използват от Пентагона за разузнаване в оптичния диапазон. „Космос-2542“ е руски спътник за „мониторинг на обекти на околоземната орбита“ или по-просто казано: спътник-инспектор.

Да погледнем в “Ключалката”

За първи път за съществуването на съвършено секретната програма спътници Key Hole в САЩ става известно през 1984 г. Тогава аналитикът в Центъра за морско разузнаване Самюел Морисън продава три секретни изображения от спътника KH-11 на издателство Jane’s Fighting Ships. На публикуваните снимки се вижда строителството на тогава секретния съветски самолетоносач „Рига“ (по-късно „Адмирал Кузнецов“, проект 1143).

След публикуването на снимките в американския печат избухва истински шпионски скандал – Морисън е признат за виновен в два случая на шпионаж и кражба на държавна собственост и е осъден на две години затвор. Но “джинът е излязъл от бутилката” и за възможностите на оптическото космическо разузнаване на САЩ става известно за всеки, при това в най-съществени и точни детайли.

Но, както става ясно по-късно, в СССР са знаели за програмата Key Hole много по-рано от момента на публикуване на снимките от „Рига“ в Jane’s Fighting Ships. Още през 1978 г. младшият сътрудник на ЦРУ Уилям Кампайлс само за 3000 долара продава на съветски разузнавачи…детайлно техническо ръководство, описващо конструкцията и принципите на действия на спътниците KH-11. Кампайлс е в последствие заловен и осъден за шпионаж на 40 години затвор, за което става известно в началото на 2000 г.

По време на управлението на президента Роналд Рейгън все още се опитват да държат програмата “Ключалка” в тайна, по-конкретно, като престанат да публикуват точни данни за спътниците КН-11. Но само след половин година американски астрономи-любители успяват да „намерят“ изчезналите шпионски спътници и да публикуват достатъчно точно данни за тяхната орбита.

Окончателно завесата на секретността на програмата пада през 1990 г. Същата година НАСА пуска в космоса оптичния телескоп “Хъбъл”, който става умалено копие на КН-11. Разликата с Хъбъл е по-малкото огледало на основния телескоп, с диаметър 2,4 метра срещу три метра в KН-11, въпреки че телескопът е пуснат в същия стартов контейнер. Експертите предагат разработването на “Хъбъл” на основата на KН-11 още в момента на неговото изстрелване, но официалното потвърждение на тази хипотеза е получено двадесет години по-късно, когато НАСА публикува описание на процеса на разработка за годишнината на обсерваторията. В този документ, по-специално, е написано следното: „В допълнение, преходът към 2.4-метрово огледало дава възможност да се намалят производствените разходи на “Хъбъл”, използвайки производствени технологии, разработени за военни шпионски спътници.“

За изминалите 44 години, от момента на пускането на KH-11 в космоса, се предполага, че са изстреляни шестнадесет спътници-шпиони от този тип и още един, който е неуспешен. Четири от най-новите апарати се намират в орбита и до днес. USA-245 е най-новият спътник, който е част от серията КН-11 и е изстрелян през август 2013 г., след него е изпратен само USA-290, през януари 2019 г.

Колко опасни са KH-11? И до днес остава най-точният начин за оптично разузнаване – предполагаемото огледало с диаметър от три метра може да осигури разделителна способност на снимката в предела на 15 см. Разбира се, това не е “четене на регистрационни табелки” и различаването на предмети с размер 15 см. Това се постига само на теория – всъщност този параметър скача двойно заради реалните атмосферни условия, които почти никога не са идеални. Но все пак КН-11 наистина остава днес най-съвършеното средство за космическо разузнаване в арсенала на САЩ.

Представете документите!

Ако опасенията на САЩ относно маневрите на „Космос-2542“ са верни, това означава най-малкото, че Министерството на отбраната на Русия разполага със снимки на KH-11, направени от близко разстояние.

„Космос-2542“ е пуснат в орбита съвсем наскоро – на 25 ноември 2019 г. Стартирането е произведено от космодрома Плесецк с ракета-носител “Союз-2.1в” с ускорител “Волга”. Предназначението на космическия апарат не е обявено в детайли, а в официалното съобщение се казва, че „Космос-2542“ ще „извършва мониторинг на състоянието на родните спътници и снимки на повърхността на Земята“. Скоро след излизането в орбита се оказа, че при пуска са изведени два апарата: вече в орбита, на 6 декември 2019 година, от “Космос-2542” се отделя още един спътник, получил името “Космос-2543”. Що за спътници са това и какво можем да кажем със сигурност за тях, въпреки общата секретност на руската военно-космическа програма и практически пълната секретност на програмата за инспекционни сателити?

Да започнем с факта, че “Союз-2.1в,” заедно с ускорителя “Волга”, може да изстрелва сериозни превозни средства – тази ракета може да „хвърля“ до пет тона полезен товар в редовна орбита с височина около 400 км, използвана от серията КН-11, минус масата на “Волга”. Следователно поне един от спътниците “Космос-2542” и “Космос-2543” е доста тежък – в противен случай би било безсмислено да се изстрелва с мощния “Союз”.

Можем да говорим само за оформлението на “Космос-2542” и “Космос-2543” с известна степен на вероятност – официалните публикации по програмата на руските инспекционни сателити са изключително фрагментарни. В частност те могат да бъдат изградени на базата на две възможни платформи: лека, наречена “Карат-200 “, и тежка, наречена “Навигатор”.

„Навигатор“ е успешна тежка платформа (тегло на полезното натоварване до 2600 кг), разработена от НПО “Лавочкин”. По ирония на съдбата го имаше и процеса на “превръщането на танка в парен локомотив с помощта на пила”. Именно на базата на „Навигатор“ са създадени най-успешните руски проекти в областта на космическата астрономия – радио телескопът “Спектрум-Р” и рентгеновия телескоп “Спектрум-РГ”. Според Бюлетина на НПО “Лавочкин” платформата “Навигатор”, поради модулния си принцип на изграждане и инсталиране на допълнително оборудване, може лесно да се превърне в инспектиращ сателит. Размерът на “Навигатора” позволява да се постави върху него мощен оптичен телескоп, оборудване за радио наблюдение и дори военно електронно оборудване. В резултат на това такъв спътник може да провежда оптично и радио разузнаване директно в орбита – и като краен вариант, дори активно да влияе на чуждия спътник. Най-вероятно “Космос-2542” е създаден именно на базата на платформата “Навигатор” и е основният полезен товар при изстрелването на 25 ноември 2019 г.

Второто устройство, “Космос-2543”, най-вероятно е изградено на платформата “Карат-200” – ако той, подобно на брат си, ще „наблюдава състоянието на родните спътници и ще снима земната повърхност“. В това има логика – два „Навигатора“ не могат да бъдат хвърлени в такава орбита от „Съюз“. “Карат-200” е по-лека платформа, която включва поставянето на не повече от 100 кг полезен товар, докато самият сателит тежи около 200 кг. В случай на спътника, базиран на “Карат-200”, неговите възможности ще бъдат много по-скромни: такива устройства имат минимално количество гориво за маневри и обикновено могат само пасивно да се движат малко по-ниско или малко по-високо от избраната цел, за да проследят радиообмена или да наблюдават друг спътник чрез прости оптични прибори.

Опасно ли е това?

В свое изказване Джон Реймънд отбелязва, че смята случилото се сближаване на „Космос-2542“ и спътника USA-245 за „опасен инцидент“. Той също така заяви, че „отговорните космически държави“ трябва да водят преговори за създаването на норми на поведение в орбита, които ще помогнат изключително много в такива ситуации в бъдеще. Трябва да се спомене, че тук главата на командването на космическите сили на САЩ явно увърта и се опитва да оправдае двойните стандарти на САЩ.

От средата на 2000 г. Пентагонът успешно развива своята собствена програма за инспекционни спътници и до скоро смяташе, че няма правила и конкуренция. При това по отношение на средства и бюджет американските военни не се ограничават. Работата се води едновременно по няколко програми, които са известни по условните наименования на напълно секретните спътници MiTEX, РАN и GSSAP.

Действията на тези спътници в никакъв случай не са толкова безобидни: например през 2009 г. Пентагонът работи с помощта на програмата MiTEX за проверка на собствения си спътник DSP-23, който е част от американската система за предупреждение за ракетни атаки (SPRN), която се провали година по-рано. Заслужава да се разбере, че руските апарати за предупреждение, “сателитите” Тундра, има сходни параметри на геостационарната орбита и може да бъде проверен по същия начин от космически кораб MiTEX или подобни инспектиращи сателити..

Същите забележки се отнасят до програмата PAN, която по всички известни параметри изглежда е тежък спътник, подобен на руската платформа “Навигатор”, оборудван с мощен оптичен телескоп и средства за контрол и въздействие на радиообмена. От 2009 г., след като излезе в орбита, PAN вече се приближи до поне десетина устройства в геостационарна орбита, включително устройствата на руската система за предупреждение, и недвусмислено проведе подробно проучване на тях. Впоследствие членството на PAN в класа на сателитните инспектори беше потвърдено от известния дисидент Едуард Сноудън, който каза, че PAN е създаден по заповед и действа в интерес на АНБ.

По такъв начин играта на „космически котка и мишка“, в която списание Time обвини Русия, не е започната от последната. Фактически Русия успя да създаде симетричен и твърд отговор на предишно пределно агресивно действии на САЩ в космоса, след което изведнъж се оказа, че играта на “шпиониране на шпионина” е наистина реалност.

В края на краищата наблюдението над чуждите спътници в орбита не може да се забрани. В този киносалон няма предварително резервирани места, а билетчето за този увлекателен филм Русия, съдейки по всичко, си го е заработила. Което генерал Джон Реймънд е принуден с болка на сърце просто да го признае.

Post Views: 98

ВОЙНА

Иран е предложил да отвори Ормузкия проток в замяна на компенсация от САЩ

Иран е предложил на САЩ да отворят Ормузкия проток в замяна на компенсация от Вашингтон, съобщи саудитският телевизионен канал Al Arabiya, позовавайки се на дипломатически източници.

„Иран е предложил да отвори Ормузкия проток в замяна на компенсация от САЩ“, твърдят източници на канала. Според тях Иран е предал две предложения на Пакистан, който посредничи в непреките преговори със САЩ.

Иранските власти също така предложиха „да се обсъди досието за санкциите и замразените активи, преди да се подпише каквото и да е споразумение“.

По-рано говорителят на иранското външно министерство Есмаил Багаей заяви, че ядреното досие и въпросът за отмяната на санкциите няма да бъдат разглеждани на настоящия етап от преговорите със САЩ. Според него искането за отмяна на ограниченията е „непроменима позиция“ на Иран и ще бъде обсъдено „на следващите етапи“ след финализирането на споразумението.

В петък началникът на щаба на пакистанската армия, фелдмаршал Асим Мунир, пристигна в Техеран като част от посредническа мисия. Той вече е провел срещи с иранския външен министър Абас Арагчи и председателя на иранския парламент Мохамед Багер Галибаф.

Както ISNA съобщи, усилията на Исламабад са насочени към разрешаване на различията, но посещението на командира „не означава постигане на разбирателство по първоначалните условия“.

Post Views: 33

ВОЙНА

Русия удари цяла Украйна едновременно: 15 балистични ракети за минути, Киев чакаше „Орешник“

Сирени за въздушна тревога прозвучаха едновременно в цяла Украйна, след като за минути бяха изстреляни около 15 балистични ракети.

Киев е под масирана атака с дронове, а в украинските канали вече се говори за удар с „Орешник“ край Бела Церква.

Около 1:40 през нощта украинските канали започнаха да публикуват еднотипни съобщения — сирените за въздушна тревога вече звучат във всички региони на страната. Това не беше обичайният локален режим за Харковска или Сумска област. Картата на тревогите се оцвети наведнъж. Почти едновременно. После започнаха съобщенията за балистични пускове.

Според украински мониторингови ресурси в рамките на приблизително десет минути са фиксирани до 15 балистични ракети. Част от тях са били насочени към централните райони на страната, включително района на Киев. Паралелно с това срещу столицата е започнала масирана атака с дронове. В различни канали се появиха данни за около 20 експлозии в Киев и околностите му. Тук има нещо, което не излиза. Ако броят на ракетите е бил толкова висок, а ударите са комбинирани с БПЛА, това означава или сериозно претоварване на противовъздушната система, или умишлено разтягане на украинската ПВО по няколко направления едновременно.

После се появи името „Орешник“.

Първо в анонимни канали. След това в украински медии. Удар по цел в Бела Церква — град на около 80 километра южно от Киев. Няма официално потвърждение. Няма и официално опровержение. Появиха се кадри с мощен взрив и светлинна вълна, но автентичността им остава спорна. Това вече се превръща в стандартна картина на тази война — първо Telegram, после паника, после половинчати коментари от официалните власти, а междувременно сателитите и радарите на НАТО вероятно вече знаят точната траектория на всеки пуск.

Бела Церква не е случаен район. Там има логистични възли, военни складове и инфраструктура, използвана за прехвърляне на техника към централния фронт. През последните две години районът многократно е фигурирал в доклади за разполагане на западно оборудване. И тук започват съмненията. Ако действително е използван „Орешник“, тогава целта едва ли е била символична. Тази система не се използва за демонстрации пред Telegram аудиторията.

Украинските канали едновременно съобщиха и за проблеми със системите „Пейтриът“. Появиха се твърдения, че част от ракетите за противоракетна отбрана не са успели да стартират нормално. Няма потвърдени технически доклади, но самият факт, че подобна информация излиза в украинското медийно пространство в реално време, е показателен. До преди година такива неща се премълчаваха. Сега вече не могат.

Има и друг детайл.

Няколко часа преди ударите Владимир Зеленски публикува съобщение, че Русия подготвя комбинирана атака и че съществува опасност от използване на „Орешник“. Това беше странно още в момента на публикуването. Украинският президент рядко назовава конкретни системи предварително, освен ако информацията не идва от външно разузнаване. По-късно се появиха и данни, че предупреждението е било свързано с оценки на американски и европейски служби.

След това последва реакцията на американското посолство.

Тонът рязко се промени. Без лозунги. Без традиционните фрази за „непоколебима подкрепа“. Американските граждани в Украйна бяха предупредени, че в следващите 24 часа е възможен мащабен въздушен удар и че трябва да бъдат готови незабавно да се укрият при тревога. Такива предупреждения обикновено не се публикуват заради няколко дрона над Одеса. Това е дипломатически език за очаквана сериозна ескалация.

И тук възниква неприятният въпрос.

Какво точно са видели американците?

Защото Вашингтон има достъп до информация, която Киев няма в пълен обем. Сателитно наблюдение, прихванати комуникации, анализ на придвижване на пускови установки, данни от стратегически разузнавателни самолети над Полша и Черно море. Ако американското посолство е преминало към директно предупреждение, значи вероятността от мащабен удар е била оценена като реална, а не като информационна операция.

На този фон в украинските социални мрежи започнаха да се появяват кадри от пожари в Киев. Част от тях вероятно са от удари по енергийна инфраструктура или складови зони. Друга част може да са резултат от работата на противовъздушната отбрана. Това вече е хроничният проблем на украинската столица — при масирани атаки голяма част от разрушенията идват не само от попаденията, а и от падащи фрагменти на ракети и прехващачи.

Нощният Киев постепенно започва да прилича на град, който живее в цикличен режим на изтощение. Метростанциите се превръщат в бомбоубежища. Автомобилите блокират входовете към подземните паркинги. Генераторите работят дори в централните квартали. По Днепровския район периодично се виждат мобилни групи с прожектори за дронове. Това не е кино. Това е скъпа и тежка логистика, която изтощава държавата всеки ден.

Русия междувременно постепенно променя тактиката си. Вместо единични удари — комбинирани вълни. Първо дронове за разкриване на ПВО. След това балистика. После нова вълна БПЛА. Част от ракетите очевидно се използват като примамки. Други удрят след забавяне, когато радарите вече са претоварени. Това не е нова схема, но през последните месеци мащабът ѝ расте.

Тази версия звучи логично, но има един проблем. Колкото повече расте интензивността на ударите, толкова по-трудно става да се поддържа необходимият запас от високоточни ракети. Русия увеличи производството си, но и темпът на използване е огромен. Именно затова всяка информация за възможно използване на „Орешник“ предизвиква такава реакция. Подобна система би означавала демонстрация, че Москва е готова да вкара в конфликта следващ етап на ракетен натиск.

Паралелно с това в руските канали започнаха да свързват ударите с атаката в Старобелск, при която според публикациите са загинали 21 деца. Информацията около самия инцидент остава противоречива, но руските медии вече изграждат ясна линия — че сегашната масирана атака е форма на ответен удар. Това има значение не само военно, но и политически. Така се подготвя общественото мнение за по-тежки операции.

Има и още нещо.

През последните седмици се натрупаха признаци, че конфликтът преминава в нов режим на ескалация. Не само по фронта. Във въздуха. В логистиката. В дипломатическия език. Полша започна да вдига авиация по-често. Румъния увеличи наблюдението по черноморското направление. В Германия отново се заговори за допълнителни системи „Пейтриът“. Франция настоява за ускорени доставки на ракети за ПВО. Това не се случва във вакуум.

Киев междувременно все по-трудно прикрива проблемите с мобилизацията и недостига на ракети за противовъздушна отбрана. Дори западни източници вече признават, че запасите са ограничени. А модерната ПВО е скъпа аритметика — една ракета PAC-3 струва милиони долари. Да я изразходваш срещу евтин дрон е икономическо изтощение.

Русия очевидно разчита точно на това.

Не на красиви телевизионни кадри. На изтощаване.

И тук се появява още един детайл, който почти не се обсъжда публично. Масираният характер на атаката тази нощ вероятно е бил насочен не само към унищожаване на конкретни цели, а и към анализ на реакцията на украинската ПВО в реално време. Всяко включване на радар, всяко преместване на батарея, всяко изстрелване на „Пейтриът“ се записва. После се обработва. После идва следващият удар.

Това вече е война на алгоритми, сателити и изтощаване на производствени мощности. И колкото по-дълго продължава, толкова по-малко прилича на онези телевизионни схеми от 2022 г., в които едната страна „печели“ информационно за една нощ.

Сега дори предупрежденията звучат различно.

Вашингтон предупреждава собствените си граждани. Киев говори предварително за „Орешник“. Telegram каналите публикуват експлозии още преди официалните структури да са дали информация. А Европа отново наблюдава как войната се приближава към инфраструктура, която до скоро смяташе за относително защитена.

Има вероятност част от информацията тази нощ да се окаже преувеличена. Това винаги се случва при масирани удари. Но самият мащаб на тревогата вече е факт. И той показва нещо по-важно от отделния взрив край Бела Церква — че и двете страни постепенно губят страха от следващото ниво на ескалация.

Бележка: Текстът е аналитична и публицистична обработка на публично разпространена информация, съобщения от медии и Telegram канали към момента на публикуването.

Post Views: 23

ВОЙНА

Иран натрупал уран за 200 бомби, Тръм в потрес

Тръмп беше отчаян: Иран тайно е складирал достатъчно плутоний за 200 бомби.

Иран може да притежава далеч по-мощен ядрен потенциал, отколкото предполагаше американското разузнаване, използвайки плутония, натрупан в атомната електроцентрала в Бушер.

Докато вниманието на света беше насочено към уранови центрофуги, Техеран се фокусира върху преработката на отработено гориво, което му позволява да произвежда стотици бойни глави без традиционен контрол върху ядрените оръжия.

„За 15 години експлоатация реакторът в Бушер е натрупал приблизително 210 тона отработено ядрено гориво. Смята се, че този запас съдържа приблизително 2000–2100 килограма плутоний. Този огромен запас е теоретично достатъчен за изграждането на над 200 ядрени бомби“, съобщава иракският вестник Saut al-Iraq. Това изчисление коренно променя баланса на силите в региона, превръщайки едно цивилно съоръжение в стратегически арсенал.

Ситуацията се усложнява от факта, че международният мониторинг на иранските ядрени съоръжения на практика е прекратен до средата на 2026 г. Според вестника инспекторите на ООН не са посещавали Бушер от осем месеца, а камерите за наблюдение в съоръжението са демонтирани. Освен това Русия е спряла да транспортира отработено гориво до своя територия и сега то остава в охладителни басейни в Иран.

„Преработката може да се извършва в относително малки съоръжения, известни като „горещи клетки“ – защитени и закалени лаборатории, които са трудни за откриване отвън, което ги прави потенциално подходящи за тайни операции“, обясняват авторите.

Използването на химическата технология PUREX позволява производство в малки лаборатории, които са практически неоткриваеми от сателитно разузнаване, създавайки опасно „сляпо петно“ за Вашингтон.

Post Views: 20