ПАРИ

Сериозно поскъпване на оранжерийните зеленчуци

Седмата седмица на 2026 г. (10-16 февруари) се характеризира с умерен сезонен натиск в сектор „Зеленчуци” на фона на трайна стабилност при месото, млечните продукти и основните хранителни стоки.

Пазарът остава балансиран, без признаци на структурно поскъпване в потребителската кошница, показват данните от седмичния оперативен анализ на Системата за агропазарна информация (САПИ).

Продукти с най-големи изменения в цените Най-значимите колебания за отчетния период се концентрират в сектор „Плодове и зеленчуци”, като движещата сила е комбинацията от сезонно търсене, транспортни разходи и ограничено вътрешно производство в зимния период.

Тиквите поскъпват с 8 на сто, достигайки средна национална цена от 1,05 евро/кг. При корнишоните ръстът също е 8 на сто, с пазарни нива около 2,78 евро/кг, обусловен от намалено предлагане при вносния продукт. Цената на карфиола се вдига с 6 на сто и той се търгува средно по 2,88 евро/кг, което САПИ определя като типично за сезона при нарастващо потребителско търсене.

Ягодите поскъпват с 5 на сто, достигайки 8,81 евро/кг, което се обосновава с факта, че това са ранни внасяни ягоди в условията на ограничено предлагане. При чесъна ценовият ръст е с 4 на сто и той се търгува средно 5,11 евро/кг. Зеленият лук също поскъпва с 4 на сто до 0,75 евро/бр.

При оранжерийните домати и патладжаните увеличението на цената е по-умерено – с 3 на сто нагоре съответно до 2,77 евро/кг и 4,20 евро/кг. Зелените чушки и лимоните са по-скъпи с 2 на сто, съответно до 4,03 евро/кг и 2,54 евро/кг. В обратна посока – картофите поевтиняват с 3 на сто до 0,93 евро/кг, а калканът е надолу с 5 на сто до 14,92 евро/кг.

Секторен преглед При месото и птичите продукти се наблюдава пълна стабилност. Свинският бут с кост се търгува средно по 5,63 евро/кг, свинският врат без кост – 7,89 евро/кг. Пилетата (замразени и охладени) остават на 4,26 евро/кг, а пилешкото филе охладено – 8,19 евро/кг.

Агнешкото месо се задържа на 14,33 евро/кг без седмично изменение, въпреки приближаването на Великденския период. Яйцата стандарт М са 0,27 евро/бр., а размер Л – 0,30 евро/бр., без промяна спрямо предходната седмица. При млечните продукти картината е практически непроменена.

Прясното краве мляко в бутилка се предлага средно по 1,80 евро/л, а в тетрапак – 1,70 евро/л, с минимален ръст от 1 процент при отделни разфасовки. Кашкавалът от краве мляко варира в широк диапазон – от 12,26 евро/кг (голяма пита) до 16,59 евро/кг (вакуумиран по БДС). Кравето сирене в кофа от 15 кг се търгува по 8,62 евро/кг, а вакуумираното овче сирене е 15,18 евро/кг.

Киселото мляко се предлага средно по 0,79 евро/бр. При хляба и основните хранителни стоки има минимално движение. Бял хляб, хляб „Добруджа“ и типовият хляб поскъпват символично с 1 процент, достигайки съответно 1,52 евро/кг, 1,52 евро/кг и 1,55 евро/кг.

Брашното тип 500 остава на 1 евро/кг без промяна. Захарта отчита лек спад от 1 процент до 1,25 евро/кг, а олиото е стабилно на 2 евро/л. При рибата леферът отбелязва значителен ръст от 16 на сто до 19,87 евро/кг, което САПИ отчита като сезонно явление при деликатесните риби.

При потребителски достъпните видове ситуацията е следната: скумрията е 6,51 евро/кг, херингата – 4,41 евро/кг, а сафридът – 5,89 евро/кг, без съществени изменения. Обща оценка Цените за седмицата регистрират умерено движение, продиктувано изцяло от сезонни фактори при оранжерийната и вносната продукция.

Основните категории – месо, мляко, хляб и трайни хранителни продукти – запазват стабилност, което е показателно за балансирано търсене и предлагане в началния период след въвеждането на еврото, посочват от САПИ.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 35

Related Topics:#thesofiatimes featured trending актуално българия пари финанси

Up Next

SNAFU в Клуба на богатите: киселото мляко поскъпва, но СОФИКС-ът ни утешава

Don't Miss

БЕЗ СПИРАЧКИ! Цените на храните у нас се покачват лавинообразно

ПАРИ

Защо има спад при дизела, а бензина запазва почти същата цена?

През лятото търсенето е по-високо, хората пътуват повече – логично е цените да се покачват, казва експерт.

Продължава спадът на цените на петрола на международните борси, като цената на барел вече е под $ 75, как това се отрази у нас и защо шофьорите констатират, че спад има при дизела, но бензинът запазва почти същата цена?

„Потреблението на дизелово гориво по принцип е почти два пъти по-високо от това на бензина. В периода на военните действия търсенето на дизелово гориво беше значително по-високо, отколкото на бензина, и именно затова цената на дизела нарасна много по-силно“.

Това коментира Димитър Хаджидимитров, зам.-председател на Асоциацията на българските търговци, производители, вносители и превозвачи на горива.

„При наличието на преговорна рамка и известно успокояване на ситуацията, виждаме как цената на дизеловото гориво започва да спада по-бързо от тази на бензина. Не защото търсенето намалява, а защото дизелът поскъпна значително повече в началото на кризата“, посочи той.

„Като цяло, ако настоящата ситуация се запази – от тази сутрин. Мисля, че още през следващата седмица ще има спад от 3–5 цента.

Това означава цени под 1,45 евро за литър – за дизела и за бензина, на повечето места в България“, смята Хаджидимитров.

„Като цяло всичко зависи от търсенето и предлагането. Нормално е през лятото търсенето да бъде по-високо, защото хората пътуват повече, бизнесът е по-активен и има по-голяма нужда от горива. При по-високо търсене е логично цените да се покачват“, посочи експертът.

Post Views: 10

ПАРИ

Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг пътЕврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път

Стоян Панчев: Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път.

Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път, коментира във Фейсбук икономистът от ЕКИП Стоян Панчев.

Става дума за данните на БНБ, които отчитат, че през периода януари-април 2026 г. има 2,02 млрд. евро ПЧИ спрямо 276 млн. през същия период миналата година.

1. Започваме с най-големия компонент от тези велики резултати (57% от тях) – т.нар. реинвестирани печалби на стойност 1,14 млрд. – което на практика са парите на банките, хранителнителни вериги, телекомите и други такива бизнеси, които заради отличните си маржове и доходност (и висока инфлация) правят феноменални печалби, които оставят да бъдат развъртяни в страната за поредна година.
Когато можеш да продаваш същото масло, мляко и сирене по-скъпо в България, разбира се, че ще оставиш капитала си при високата доходност. А банките конкретно – за да продължат (чисто регулаторно) да кредитират все повече, им е нужен повече капитал.

2. Вторият компонент са т.нар. “дългови инструменти” с 31% от общите ПЧИ – миналата година те са били силно отрицателни (-400 млн. евро) сравнено със 600 млн. евро през 2026 г. Тези дългови инструменти са вътрешнофирмени задължения – не означава, че чужденци купуват български дългови инструменти или строят фабрики. Всъщност са прехвърляния на пари вътре във фирмите с чуждестранни майки.

Например – Лукойл е твърде голям да се финансира (за оборотни средства) от българската банкова система, затова майката взима кредит в чужбина и го прехвърля на дъщерното дружество. Нищо общо с “инвестиции”.

3. Третият компонент с най-малка тежест (12%) е нов собствен капитал на стойност 243 млн. евро. Най-близо до класическото разбиране за “инвестиции” – някой идва и налива пари (евентуално) в нов бизнес.
Като го сравняваме с 2025 г. изглежда доста повече -67 млн. vs 243 млн., но ако се върнем “малко” назад до 2024 г. (в същия период от време) имаме 213 млн. или до 2023 г., когато имаме 297 млн. евро. Само през месец юли 2022 г.,например, имаме 800 млн. евро инвестиции.

Т.е. тези резултати може да изглеждат добре спрямо една конкретна година – миналата – но всъщност са нищо особено и са били надминавани (дори в пъти) в последните 3-4 години.
Да не говорим, че инвестициите в дялов капитал включват и имотите – та съвсем смешно става.

Прост тест – кой завод се построи от януари?

Малоумници, хващащи се отчаяно за сламки – излизат с безумни заглавия. Мисирска история.
Та – НЕ Е ОТ ЕВРОТО, от неграмотност е.

П.П.П. Нали помните как борсата ни беше пораснала най-много в света? ????

Post Views: 7

ПАРИ

Не вярваме на Тръмп, ще изчакаме да видим какво ще стане

Според FT, корабособствениците няма да възобновят транзита през Ормузкия проток, докато не бъдат уверени в надеждността на сделката между САЩ и Иран.

Това може да отнеме няколко седмици, каза Джотаро Тамура, главен изпълнителен директор на Mitsui OSK Lines, най-големият оператор на танкери в света.

Той припомни, че вече е имало няколко фалшиви опита за повторно отваряне на водния път.

„Като се има предвид опитът от последните няколко месеца, мисля, че е разумно да се предположи, че може да отнеме поне няколко седмици, ако не и месец“, добави Тамура.

Около 500 кораба са блокирани в Персийския залив повече от 100 дни поради войната и чакат скоро да напуснат през Ормузкия проток.