ПАРИ
Сигналите от пазара на труда не са положителни
Търсенето на служители насочва към забавяне на икономическата активност
На фона на очакванията за тежка зима, високи енергийни цени и политическа нестабилност водещите институции влошиха прогнозите си за растежа догодина. Сред ранните индикатори за влошаването на икономическата обстановка е и динамиката на търсенето на труд, което ще разгледаме в настоящата статия.
Икономическата логика сочи, че при растяща икономика фирмите разширяват дейността си, което увеличава и търсенето на труд. Това от своя страна води до повишаване на броя на свободните работни места и заедно с повишаването на конкуренцията за работни тласка нагоре и доходите на работещите. Обратно, ако очакванията на бизнеса са за влошаване на икономически условия в близко бъдеще, то намеренията за разширяване на дейността се свиват, оттам намалява и търсенето на работници.
За прегледа на динамиката на търсенето на труд се спираме на месечните данни на регистрираните от Агенция по заетостта свободни работни места. Въпреки че те не включват търсенето през онлайн борси, посредници и консултанти или директното наемане, представляват достатъчно добро приближение на общото търсене на труд в икономиката. Очаквано, кризата от 2020 г. води до относително трайно потискане на търсенето на труд, а изключително слабият туристически сезон породен от ограничителните мерки и липсата на чужденци елиминира обичайна сезонна динамика. В резултат, делът на свободните работни места в целия обем на работната сила се задържа около 5-6% през цялата година, а броят им рядко надхвърля 20 хиляди.
Бързото възстановяване след отпадането на мерките и възобновяването на международната търговия (както установихме, ръстът на БВП през 2021 г. е бил дори по-висок от първоначално обявения – цели 7,6%) води и до повишаване на търсенето на труд до ситуация, в която според допитванията на НСИ до бизнеса именно липсата на кадри е основният ограничителен фактор пред разрастването на дейността им. През 2021 г. се възстановява и обичайната сезонна динамика на пазара на труда – търсенето на работници стига най-ниската си точка от 6-7% от работната сила през зимните месеци, но нараства до 11-12% в подготовката за летния сезон. В абсолютно изражение, броят на свободните работни места надхвърля 30 хиляди през април-май – дори малко над предкризисните равнища. Периодът до юни 2022 г. до голяма степен продължава динамиката от предходната година, като пикът преди началото на лятото се задържа дори по-дълго в резултат на ръста на туризма.
Ако се фокусираме върху данните в периода между юли и септември обаче, търсенето на труд е осезаемо по-ниско в сравнение с предишната година. Това разбира се, може да се обясни с няколко различни фактора. От една страна присъствието на украинските бежанци на българския пазар на труда води до понижено търсене на труд в туризма (повече за икономическото влияние на бежанците – тук), което потиска общото търсене. От друга, повишаването на икономическата несигурност и ръста на цените на широк кръг суровини и стоки свива възможностите на редица бизнеси да разширяват дейността си, и оттам потребността им от нови работници. Трета възможност е след видимия недостиг на квалифицирана работна ръка през 2021 г. много фирми просто да се отказват от наемане на нова работна ръка. Във всички случаи пониженото търсене на труд може да се разчете като индикатор за забавяне на икономическата активност.
Редно е данните за търсенето на труд да се разглеждат и в контекста на предлагането във вид на безработица. Докато през 2020 г. безработицата беше трайно по-висока в сравнение с дела на свободните работни места, двата индикатора достигнаха равновесната си точка още през пролетта на 2021 г. и оттогава търсенето на труд е трайно по-високо. Част от причината за това е много ниската безработица – през лятото на 2022 г. броят на регистрираните в бюрата по труда падна под 140 хиляди души, чувствително дори и под предкризните рекордни години за пазара на труда. Не без значение е и повишаването на броя на неактивните лица в трудоспособна възраст – с малко под 30 хиляди души през 2021 г. спрямо 2019 г. – което фактически представлява отнемане на свободен ресурс от пазара на труда. Своята роля играе и образованието и уменията на безработните, които все по-малко отговарят на търсеното от работодателите.
На този етап е рано да говорим за трайно понижаване на търсенето на труд въз основа на само едно тримесечие. Промяната на икономическите условия обаче не дават особено голяма надежда за нова експанзия на пазара на труда и добавяне на нова заетост, особено на фона на повишението на основните лихви и очакваното затрудняване на достъпа до кредит за бизнеса. Пониженото търсене на пазара на труда има отражение и върху размера на възнагражденията, тъй като води до по-слаб натиск върху работодателите да повишават заплатите на настоящите си служители, което е от още по-голямо значение на фона на по-бавния ръст на заплатите спрямо двуцифрената инфлация през последната половин година. В заключение, сигналите от пазара на труда не са положителни – засега не са и повод за тревога, но динамиката далеч не е окуражителна.
ПАРИ
Ще удвои ли златото цената си?
В последните години цената на златото расте постоянно. От 2020 година до днес тя е стигнала от 1585 долара за унция до актуални малко над 4000 долара. Хората и банките предпочитат да влагат средствата си в благородния метал, за да ги защитят от инфлацията. А повишеното търсене естествено се отразява на цената.
Икономистите на Дойче банк са установили, че централните банки по цял свят интензивно купуват злато – става дума за финансови институции от Китай, Русия, Индия, Турция, както и от бързоразвиващите се страни. Затова до 2031 година златото може да достигне и цена от 8000 долара за унция – т.е. двойно повече от сега.
Новият играч: криптовалутите
Преди обаче да се погледне напред, трябва да се направи анализ как изобщо се стигна до сегашното положение или – как настъпи треската за злато от последните години. Финансовият експерт Франк Шаленбергер посочва причините пред ДВ: “Опасенията от спад в лихвите и слабият американски долар, интензивните покупки на емисионните банки, както и високото търсене на монети и кюлчета”.

Шаленбергер изтъква, че в момента има и един относително нов участник на пазара: криптовалутите. Те стават “все по-важна група клиенти, тъй като също диверсифицират активите си включително чрез покупки на злато. Ако подемът на тези валути продължи, това би могло да доведе и до още по-голямо повишаване на цената на златото”.
Михаел Хсю, анализатор на Дойче банк, дели клиентите на “еластични” и “нееластични” и смята, че вторите, например емисионните банки, изтласкват първите – частни лица, например купувачите на бижута. Именно стабилното търсене е “ключовият фактор за високата цена на златото в периода от 2021 до 2025 година”, убеден е той.
Финансовият анализатор към DZ Bank Томас Кулп на свой ред посочва пред ДВ, че през последните години златото поскъпва най-вече заради натрупването на геополитически несигурности. “Аспектът на златото като сигурно пристанище, от една страна, и статутът му на гарант на независимостта от друга са най-важните стимулатори на търсенето.”
Дали пристанището още е сигурно?
Златото открай време се смята за надежден начин за гарантиране на сигурността на парите. То не може да се умножава и зависи от спекулациите, но във всеки случай е по-сигурно от криенето на пари под дюшека. Но дали златото остава сигурно пристанище и днес?
Не, казва Франк Шаленбергер. Идеята не е добра в големи мащаби, но пък не бива да се пренебрегва като гаранция. „Дял от пет или десет процента в портфолиото определено не е лоша идея, защото така може да се намали неговата волатилност (колебанията в ценовите равнища – б.ред.).

Михаел Хсю от Дойче банк не споделя това мнение – според него банките купуват злато в големи мащаби именно като начин за запазване на стойността. “Основните причини, поради които централните банки включват злато в портфолиото си, са диверсификацията, защитата от геополитически рискове и опазването от инфлацията”, посочва той.
Становището на Томас Кулп е: “Златото е и ще остане ултимативното сигурно пристанище. Жълтият благороден метал се търси най-много в несигурни фази или във времена на криза”. Но това невинаги е валидно, тъй като “цената на моменти може да преживее сериозни колебания и вложителите винаги трябва да го имат предвид”.
Поглед към кристалната топка
Правенето на прогнози винаги е свързано с определен риск, включително когато става дума за икономическите развития. Във връзка с цената на златото Франк Шаленбергер споделя, че за момента не вижда толкова силни импулси, които да доведат до удвояването ѝ в следващите пет години от сегашното и без това относително високо ниво.
Михаел Хсю пък очаква възстановяване на златните резерви на централните банки при нарастване на геополитическата несигурност както по време на Студената война.
Новите несигурни времена доведоха да завръщане към долната граница на диапазона от периода преди 1990 година, т.е. до дял на златото от 40 процента в резервите на централните банки. „Ако валутните резерви на икономиките на развиващите се страни паднат от осем на пет трилиона долара, това може и да отговаря на номинална цена на златото от 8000 евро за унция.”
Анализаторът на DZ Bank Томас Кулп е по-сдържан, но не крие, че не вижда тъмни облаци на хоризонта. „Основните фактори, определящи търсенето, остават непроменени. Затова дългосрочната ни прогноза за цената на златото е положителна.”
Автор: Дирк Кауфман
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
EXPRESS TV
Защо някои хора винаги имат пари, а други никога?
Замислял ли си се защо двама души могат да печелят еднакви пари, а след няколко години единият има спестявания и инвестиции, а другият живее от заплата до заплата?
Истината е, че разликата рядко е в доходите.
Разликата е в навиците.
Хората, които изграждат богатство, не харчат това, което остане в края на месеца.
Защо някои хора винаги имат пари, а други никога pic.twitter.com/nCy90IVQft
— The Sofia Times (@thesofiatimes) July 14, 2026
Те първо заделят за себе си, инвестират в знания и активи, а чак след това харчат.
Те знаят, че всяка покупка или ги доближава до финансова свобода… или ги отдалечава от нея.
Богатството не се създава с един голям ход.
То се изгражда с десетки малки решения, които повтаряш всеки ден.
Започни с едно малко действие още днес.
Защото бъдещето ти няма да се промени от това колко печелиш…
А от това как управляваш парите, които вече имаш.
Напиши в коментарите: Кой е най-добрият финансов съвет, който някога си получавал?
ПАРИ
Голяма промяна в пенсиите: Милиони българи ще избират
Пенсионните дружества са реализирали инвестиционен доход в размер на 584 млн. евро през първото полугодие на 2026 г., като цялата сума е разпределена по индивидуалните партиди на осигурените лица. Това съобщи председателят на Управителния съвет на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване Евелина Милтенова.
По предварителни данни на дружествата през последните три години и половина общият размер на пенсионните спестявания се е увеличил с 3,4 млрд. евро. Към края на юни 2026 г. активите на пенсионните фондове вече надхвърлят 17,2 млрд. евро.
Доходността увеличава натрупванията по личните партиди
Според Евелина Милтенова постигнатата доходност увеличава пенсионните спестявания над размера на брутните осигурителни вноски от 5%, които се превеждат всеки месец.

По думите ѝ резултатите показват, че пенсионните дружества са успели да управляват средствата на осигурените въпреки сложната международна икономическа и геополитическа обстановка. Реализираният инвестиционен доход се добавя към внесените осигуровки и увеличава стойността на натрупванията в индивидуалните партиди.
Последните официални данни на Комисията за финансов надзор показват, че към края на март 2026 г. под управление са били активи за над 16 млрд. евро. Само в пенсионните фондове са били натрупани 15,816 млрд. евро, а осигурените лица са повече от 5,15 млн.
От 1 януари 2027 г. започва работа на три нови подфонда
Следващата голяма промяна във втория пенсионен стълб влиза в сила от 1 януари 2027 г. Тогава във всеки универсален пенсионен фонд ще бъдат създадени три подфонда с различен инвестиционен профил – динамичен, балансиран и консервативен.
Разликата между тях ще бъде в допустимия дял на инвестициите в акции и други инструменти с променлив доход.
Динамичният подфонд ще може да инвестира до 90% от активите си в такива инструменти.
Балансираният подфонд ще инвестира до 55%.
Консервативният подфонд ще има лимит до 25%.
По-високият дял на инвестициите в акции създава възможност за по-висока доходност в дългосрочен план, но е свързан и с по-големи колебания в стойността на инвестициите.
Според Милтенова реформата има потенциал да повиши доходността и да увеличи натрупванията по индивидуалните партиди, което впоследствие може да доведе до по-високи пенсии от капиталовите фондове.
Възрастта ще определя в кой подфонд ще попаднат осигурените
Новите правила предвиждат служебното разпределение да се извършва според възрастта на осигурените.
Хората до навършване на 50 години ще бъдат насочвани към динамичен подфонд.
Осигурените, които са навършили 50 години и имат повече от три години до пенсиониране, ще бъдат разпределяни в балансиран подфонд.
Лицата, на които остават три години или по-малко до пенсия, задължително ще бъдат включени в консервативен подфонд.
Идеята е по-младите хора да могат да се възползват от по-дългия инвестиционен хоризонт и потенциално по-висока доходност, докато с наближаването на пенсията рискът постепенно да се намалява с цел защита на вече натрупаните средства.
От 1 септември започва изборът на инвестиционен профил
В периода от 1 септември до 30 ноември 2026 г. осигурените за първи път ще могат да подадат заявление до пенсионното си дружество и сами да изберат допустимия за възрастта им подфонд.
Те ще имат и възможност да изберат автоматичен режим, при който средствата постепенно ще бъдат прехвърляни към по-консервативен инвестиционен профил с напредването на възрастта.
Хората, които не подадат заявление в определения срок, няма да загубят нито средствата си, нито осигурителните си права. Те ще бъдат служебно разпределени до 15 декември 2026 г. според възрастта им към 1 януари 2027 г.
До края на август пенсионните дружества трябва да приемат инвестиционните си политики и да уведомят своите клиенти за възможностите за избор.
След изтичането на една година от служебното разпределение или от направения избор всеки осигурен ще може да поиска промяна на подфонда, ако новият профил е допустим за неговата възраст.
Всеки може да провери къде се намират пенсионните му спестявания
Осигурените лица могат да проверят в кое пенсионно дружество се намира индивидуалната им партида чрез електронната услуга „Проверка на пенсионен фонд“ на НАП. За достъп е необходим персонален идентификационен код (ПИК) с активирана услугата „Достъп до информация“.
Размерът на натрупаните средства, внесените осигуровки и постигнатата доходност могат да бъдат проверени директно в съответното пенсионно дружество, което ежегодно изпраща извлечения до своите клиенти.
Средствата по индивидуалните партиди са лична собственост и подлежат на наследяване, което прави редовната проверка на информацията особено важна.
Повече възможности, но и по-голяма отговорност
Въвеждането на мултифондовете ще даде на осигурените повече възможности при управлението на средствата за втора пенсия, но ще изисква и по-добра информираност относно връзката между потенциалната доходност и инвестиционния риск.
По-динамичният инвестиционен профил не гарантира по-висока доходност всяка година, както и консервативният не елиминира напълно влиянието на пазарните колебания. Основната цел на реформата е инвестирането на средствата за втора пенсия да бъде съобразено по-точно с възрастта на осигурените и оставащия период до пенсиониране.








