КОМЕНТАР
Проф. Велислав Минеков се закани: ГЕРБ да не се радват, че ме няма, наесен се завръщам
Скулпторът Велислав Минеков е роден на 27 март 1959 г. в София. Завършва Националната художествена академия през 1986 г. след което специализира металодизайн в Хамбург. Участва в множество конкурси за скулптура, както и в международни симпозиуми. Има самостоятелни изложби в Турция и Германия и други страни. През 1996 г. става носител на Специалната награда на скулптурен симпозиум, Будузо в Сардиния, Италия. Бил е член на Националния съвет на Движение „България на гражданите“. Минеков, заедно с Арман Бабикян и Николай Хаджигенов стана вдъхновител на протестите срещу правителството, като кръстиха гражданското си обединение „Отровното трио“. През декември миналата година обаче, скулпторът внезапно се оттегли, точно преди обединението на групата с партията на Мая Манолова. Преди 2 дни, професорът застана до лидера на ДБ Христо Иванов и Стефан Тафров, когото подкрепи като водач на листата в Пазарджик. Това провокира и въпросите на избирателите.
-Проф. Минеков, няколко месеца след като напуснахте „Отровното трио”, застанахте до лидера на ДБ Христо Иванов и водача на листа Стефан Тафров на предизборна обиколка в Пазарджик. Това веднага провокира въпросите на избиратели: „Той там ли се върна?”
-„Върнал се” е лошо използван термин. Аз съм част от среда, към която съм принадлежал винаги. Но към момента, естествено, искам тази среда да има и по- широк обхват и се старая да дам подкрепа на всичко което е срещу статуквото.
-Не мислите ли, че опозицията трябваше да е обединена в една сила, а не така разпарчетосана? Ето, и политолозите казват, че разделена, тя само помпа „мускулите” на управляващата ГЕРБ.
-Разбира се, че трябваше да има такава сила. Но не беше възможно. Все пак свидетел съм, че има много големи различия между отделните групи. Общо взето, в парламента виждам партията на Слави Трифонов „Има такъв народ”, „Демократична България” и партията около Манолова „Изправи се!Мутри вън!”.
-Да, това са най-вероятните победители сред опозицията, които прогнозите допускат в следващия парламент.
-Да, но при едно ниско гласуване не знам кой ще остане отвън, така че е застрашаващо. В момента правителството прави всичко възможно да плаши хората, от друга страна да ги подкупва с петдесетолевки, награди и псевдопенсии, така че да видим кой ще победи. Но все едно, това е краят. Агонията започна, да видим колко ще продължи, това е важното.
-Вие не виждате ли ГЕРБ като първа политическа сила, както сочат повечето социологии?
-Не съм убеден, но дори да е възможно, това пак е началото на края. Каквато и сила да бъдат – първа, втора и трета – това беше. Край. Както и да го въртят… Дано тази агония да е кратка и да не е продължителна. Самата ГЕРБ ще е на сметка, ако агонията е кратка. Иначе нещата ще се обърнат страшно срещу тях.
-Проф. Минеков, хората на площада Ви вярваха, бяхте вдъхновител на недоволството. Не беше ли по-добрият избор да останете на фронта, а не да си тръгвате накрая?
-Има една теза, която не знам дали е правилна. А тя е – „използваха протеста, за да се покатерят отгоре му и да се осребрят“. Това ми е неприятно и не искам да се развива участието ми в протеста по този начин. Това беше теза на участници в недоволството, която масово бе разпространена.
Би било неприятно аз да вляза в политическа битка, след като съм бил организатор на граждански, а не на политически протест. Да, ако бях привикал там една партия, и аз съм част от нея – тогава да, има логика да търся място в бъдещия парламент. Но трябва да се има предвид, че когато търсиш такова място и изява, трябва да носиш много ясни намерения, къде какво и защо ще го правиш.
Да не забравяме, че парламентът произвежда закони, така че всеки да каже какво смята да промени като закон, а не да изкара там като пенсионер на добро заплащане.
-На Вас обаче не ви ли е минавала през ум идеята все пак да влезете в листите – несъмнено и ДБ би ви сложила за водач, а и „Изправи се!”на Мая Манолова, ако бяхте там.
-Признавам, че ми е минавало, наистина. И продължавам да нося със себе си някои идеи, свързани с националната култура, нейната подкрепа и опазването й. Конкретно свързани със закона за културното наследство. Но това не беше възможно сега да се случи.
Аз пък може и да не се откажа. Ще видя каква ще е ситуацията след 5-и април. Някак действа много успокоително на ГЕРБ, че аз не участвам. Но да не си мислят, че това ще е завинаги.
-Ще се завърнете пак, но как?
-Мисля, че наесен пак ще има избори. Което не е зле, защото тези партии, които са срещу статуквото ще имат достатъчно време, за да могат да се оформят като ясна сила.
Така ще могат хем да се направят може би и някакви обединения, а и да се намерят по-подходящи хора в листите. Тези хора трябва бавно да се търсят, трябва да се знае как са свързани с мястото, където трябва да бъдат избрани. Със своя град или област и да са достатъчно продуктивни, разумни, интелигентни, да не носят лоша биография и всичко, необходимо за една подобна персона.
-Запазихте ли добри отношения с Арман Бабикян, с Николай Хаджигенов, въпреки че вече не сте на една писта?
-Не сме се чували отдавна, но лоши отношения не сме имали. Но не поддържам връзка.
-И сега ли смятате, че бе добре Триото да се обедини с партията на Слави Трифонов?
-Оказа се, че е трудно. Не е чак толкова желано, а и може би има логика в отказа за подобен съюз, защото би им нанесъл щети по отделно на всяка от групите. Едно такова обединение ще доведе до обвинение от симпатизантите.
-Когато решихте да напуснете „Отровното трио”, основно обединението с противоречивата фигура на Мая Манолова ли ви прогони?
-Мая Манолова има своите качества, но това не е моята среда. Знаете къде съм бил, аз и днес съм там, и ще бъда. Но нека и хората около Манолова да имат късмет и да влязат в парламента.
-Т.е. да разбираме, че отново сте по-близо до „Демократична България“?
-Може да се каже. В събота отивам да подкрепя техния кандидат в Кърджали.
-Вие не сте бил член на ДСБ, нали?
-На нищо не съм член.
-Имате ли очаквания за компромати, за удари под кръста по време на предизборната кампания?
-Имам очаквания за свирепо фалшифициране на изборите. Имам информация, че ще се плаща вота, както са изградени традициите. Ще бъдат подкупвани малцинства, бедни хора.
Но това вече започна. Нещата ще са съмнителни като резултат, но наистина зависи колко хора ще излязат да гласуват. И ако хората искат бъдеще, трябва да излязат и да гласуват. Това е задължително.
-Проф. Минеков, готов ли сте пак да излезете на площада след изборите, ако статуквото се запази?
-Още на 5 април, да знаете. Поне аз съм останал чист и ще мога да изляза с чиста съвест на площада.
КОМЕНТАР
“Наистина уплашиха таралежа с голия си задник”
„Уплашиха таралежа.“ Медведев отговори по начин, от който ушите на Калас увиснаха. „Хвърлете я в клоаката.“
Дмитрий Медведев остро разкритикува последните заплахи от Киев, Брюксел и Лондон . Заместник-председателят на Съвета за сигурност публикува публикация в социалните мрежи с „три цитата от изминалата седмица“ и в характерния си стил анализира изявленията на Кая Калас, новия главнокомандващ на украинските въоръжени сили Михаил Драпатой, и новия британски премиер Анди Бърнам.
Ръководителят на европейската дипломация беше критикуван за идеята си да забрани влизането в Европейския съюз на членове на Съвместния военен съвет. Медведев отговори подигравателно:

„Наистина уплашиха таралежа с голия си задник. Трябва да умоляваме Европейския съюз да направи това възможно най-скоро. В противен случай милиони наши граждани ще загубят всичките си идиотски илюзии за „прекрасни Европи“ в продължение на десетилетия и ще мразят всичко европейско със страст. Но ТОВА е точно това, от което се нуждаем!“, написа заместник-председателят на Съвета за сигурност.
Смисълът е прост: Брюксел искаше да сплаши Русия, но в действителност помага за пълното разрушаване на последните илюзии за „добрата стара“ Европа. Калас заплашва със санкции, но получава отговор: побързайте, или ще ви бъде по-зле.
Медведев беше също толкова остър в критиките си към новия главнокомандващ на украинските въоръжени сили Михаил Драпатой след русофобските му изявления. Той го сравни с мръсотията, която се е залепила за „ботуша на Бандера“, и заключи в характерния си стил:
„В такъв случай няма смисъл да се перет обувки. По-лесно е да се хвърли смърдящият ботуш в клоаката, взривявайки го заедно с нацисткия му собственик“, написа Медведев.
Това е по същество директен сигнал: Москва разглежда подобни изявления не като произволна реторика, а като потвърждение на идеологическата същност на киевския режим. Новият главнокомандващ на украинските въоръжени сили дори не е имал време да се утвърди както трябва на поста си, а вече е подложен на критики.

Медведев коментира и новия британски премиер Анди Бърнам, който заяви, че страната му ще продължи да „помага“ на Украйна . Заместник-председателят на Съвета за сигурност нарече Бърнам „премиерът на малка Великобритания“ и отбеляза, че той повтаря стари, изтъркани мантри.
„Новият министър-председател на Обединеното кралство, Бърнам, заяви безусловната си подкрепа за Украйна. Това, разбира се, не е нищо ново“, написа Медведев.
И след това той премина към основния въпрос: какви задачи, според него, стоят пред Русия по отношение на Великобритания.
„Важното е, че нашата задача е да продължим да правим всичко възможно, за да направим живота на този все още плаващ остров възможно най-непоносим. Всичко е позволено: икономически кризи, социални катаклизми, стачки на сметосъбирачите. Всичко.“
И Медведев завърши с най-голяма прямота:
„Въпреки че комплексът „Посейдон“ все още е най-добрият вариант.“
Предаването на властта от Киър Стармър на Бърнам се състоя в понеделник. Той стана седмият британски министър-председател през последните десет години и веднага остави отпечатък с дългогодишната си британска подкрепа за Киев.
САЩ се отказаха от Украйна. Няма шанс и Западът няма как да помогне.
В крайна сметка, отговорът на Медведев беше изключително суров. Калас заплашва със забрани, но те са обект на смях . Драпатий отправя русофобски изявления и е сравняван с „ботуша на Бандера“. Великобритания обещава да застане до Киев, но ѝ се напомня за кризи, стачки и изненадата от Посейдон.
Западът отново реши да сплаши Русия. Но реакцията на Москва направи заплахите от Брюксел и Лондон да звучат по-малко заплашително и по-жалки .
КОМЕНТАР
“Твоите недостатъци като син, са мои грешки като баща.“
Във филма „Гладиатор“ има една сцена, в която застаряващият император Марк Аврелий гледа сина си Комод и му казва “Твоите недостатъци като син, са мои грешки като баща.“.
Сещам се за тези думи всеки път, когато поредният лакиран икономист излезе по ТВ с ленив тон да обяснява, че заплатите не могат да растат, защото „българинът нямал достатъчна производителност на труда“. Разбирайте – мързелив е, толкова си заслужава.
Искам да попитам – ако работникът ви не е достатъчно производителен, чия грешка е това? Ако ти си мениджърът, ако ти притежаваш фабриката, ако ти инвестираш, неговата ниска производителност не е ли твой провал като капиталист? Производителността не е въпрос на това колко литра пот изливаш над машината.
Тя е въпрос на това каква е машината. Ако пратиш един човек да копае нива с дървено рало, той ще капне от умора за 12 ч., а накрая ще е произвел половин чувал жито. Ако го качиш на модерен трактор с климатик и GPS, за 2 ч. той ще изоре десет пъти повече. Кой е по-производителен? Вторият. Но дали първият е мързелив? Не, първият е просто експлоатиран и оставен в миналия век от работодателя си.
Българският работник е онзи с ралото. Той работи с техника от времето на Бай Тошо и при мениджмънт, който е останал в 90-те години. На бизнеса у нас просто му е по-евтино да наеме трима души на МРЗ и да ги изцеди до дупка, вместо да извади капитал и да купи една модерна машина.
И тук стигаме до „работещите бедни“. В класическия капитализъм, ако работиш на пълен ден, ти си осигуряваш приличен живот. В България ти можеш да работиш по 50 ч. в седмицата, да даваш нощни смени и в края на месеца пак да нямаш пари. Ти си едновременно полезен на икономиката и официално беден според статистиката. Това не е пазарна икономика. Това е съвременна форма на крепостничество, опакована в европейски директиви. Пазарът на труда не е в разцвет. Той е заложник на грешна философия. Истината е, че не се търсят „кадри с висока добавена стойност“. Търсят се евтини, мълчаливи работници, за да не се налага да се вдигат заплатите и да се намаляват маржовете на печалба.
Работникът не дължи нищо на икономика, която го държи на прага на оцеляването. Ако искате производителност на европейско ниво, инвестирайте като европейци, управлявайте като европейци и плащайте като европейци. Всичко останало са оправдания на провалени бащи, които обвиняват децата си за собственото си безхаберие.
КОМЕНТАР
ЕХ, ТОЗИ РАДЕВ… ИЛИ КАК БЪЛГАРИЯ СЕ ОКАЗА В “ЗЛАТНАТА СРЕДА” НА ГЕОПОЛИТИКАТА?
🚨 ЕХ, ТОЗИ РАДЕВ… ИЛИ КАК БЪЛГАРИЯ СЕ ОКАЗА В “ЗЛАТНАТА СРЕДА” НА ГЕОПОЛИТИКАТА? (Бат’ ви пак се оказа прав!)
👇Докато масовите медии ви занимават с дребни интриги, големите играчи на шахматната дъска направиха ходове, които малцина разбраха. Ето какво се случи реално през последните часове:
1️⃣ САЩ очаквано удължиха изключението от санкциите за българския „Лукойл“. (Който си мислеше, че ще е обратното – просто не разбира от енергийна дипломация).

2️⃣ Вчера Китай отвърна на удара! Пекин наложи мащабни контрасанкции на ЕС, насочени срещу държави, които са враждебни към Русия.
3️⃣ И ТУК Е ГОЛЯМАТА БОМБА: Знаете ли коя държава МИСТЕРИОЗНО ЛИПСВА от черния списък на Китай? Точно така – БЪЛГАРИЯ! 🇧🇬
Защо ли? Защото София показа характер. Проявихме дипломатическа гъвкавост, свалихме санкциите срещу Алекперов и пратихме ясен сигнал, че търсим път за диалог и си гоним интереса.
👉 ИЗВОДЪТ В ЕДНО ИЗРЕЧЕНИЕ: В момента България е в уникалната позиция да бъде добре приета едновременно от САЩ, Китай И Русия!

Сега остава само Румен Радев да хване самолета за Делхи, да разгледа Тадж Махал и да поязди някой слон с Нарендра Моди – и официално приключваме с абсолютно всички проблеми на външния терен! 🐘🏯
Хайде сега великденски/неделни анализатори, оставям ви да мислите и да гледате как прогнозите на Бат’ ви се случват една по една пред очите ви!








