ПАРИ

Следващият кошмар за Европа – инфлацията

Ако има една дума, която европейските правителства не искат да чуват в момент, то това е “инфлация”.

Няма почти нищо друго, което може да изплаши лидерите повече. Последващият ръст на лихвите ще превърне планината от дълг на Стария континент в непреодолимо препятствие, създавайки нова дългова криза на стероиди, която отново ще постави под въпрос жизнеспособността на еврото. Програмите, които трябваше да помогнат на икономиката в зората на коронакризата, увеличиха дълга на еврозоната до около 100 процента от икономиката на региона — а в някои държави и далеч повече.

Засега централните банкери не показват притеснение и посочват ниските разходи за обслужване на дълга. “При ниски лихви това не е голям проблем”, казва и Паоло Джентилони, еврокомисар с ресор икономика. Все повече експерти обаче предупреждават, че инфлацията може да се завърне по-рано от очакваното и да предизвика проблематично покачване на разходите за обслужване на дълга.

“Рисковете от инфлация са необичайно големи”, казва председателят на UBS и бивш гуверньор на германската централна банка Аксел Вебер. И посочва, че повишението на цените може да започне още тази година.

Сред краткосрочните фактори, които могат да повишат инфлацията тази година, са продължаващите проблеми във веригите за доставки и задържаното потребление. Анализатори предупреждават още, че повишаващите се цени на активите, огромните фискални стимули и демографските тенденции могат да превърнат временното повишение на цените в постоянен тренд. Дори и минимално покачване на лихвите ще се превърне в милиарди евро допълнителни разходи за страни като Италия, чийто дълг възлиза на 160 процента от БВП.

Немислимото

Редица икономисти обявиха инфлацията за мъртва.

През последното десетилетие покачването на цените така и не достигна целта на Европейската централна банка от “малко под 2%”, а централните банкери прогнозира същата ситуация и през следващите три години. Подобна прогноза направиха и международни институции като Международния валутен фонд и Организацията за икономическо развитие и сътрудничество.

Но не само ястреби като Вебер сега предупреждават за завръщане на инфлацията. Чарлз Гуудхарт, бивш член на комисията за парична политика на Банката на Англия, започна дебата в края на миналата година, посочвайки, че променящата се демографска картина ще покачи инфлацията. Според сценария на Гуудхарт на Европа ѝ остава едно десетилетие преди проблемът да стане реален.

Бившият член на изпълнителния борд на ЕЦБ и главен икономист на институцията Питър Прает предупреди, че краткосрочни фактори ще покачат инфлацията през следващите пет години. По-конкретно, той посочи възможността Федерелният резерв да повиши целта си за инфлация като фактор, който ще задвижи повишението на цените по света. Повишаващите се очаквания за инфлация в САЩ вече достигнаха европейските пазари и увеличиха доходността по дългосрочните облигации на европейските правителства в началото на годината. Вебер е категоричен, че Европа не може да се отдели и защити при завръщане на инфлацията в световен мащаб. “Ако скорошното покачване на цените на суровините и разходите за транспорт са предвестник, то инфлацията може би вече се завръща”, смята той.

Европейците също започват да забелязват. Търсенията в Google на думата “инфлация” достигна 10-годишен връх в редица европейски държави.

Харчи сега, притеснявай се после

Ако инфлацията донесе по-високи лихви, силно задлъжнелите европейски държави, основно в южната част на Европа, ще страдат най-много. Италия има €3 трлн. публичен дълг и дори малко повишение на лихвите ще донесе до огромен ръст в разходите за обслужването на заемите.

Дисбалансът в Европейския съюз означава, че общата валута отново ще бъде поставена на изпитание. Но Вебер предупреждава, че инфлация — без повишение на лихвите — ще бъде еднакво унищожителна за еврозоната.

Засега властите избягват да коментират притесненията си за дълга с обществото. Общоприетият консенсус е да се харчи сега, а притесненията да бъдат оставени за по-късно.

Но денят за притеснение ще дойде рано или късно. “Критично важно е да помислим не само за субсидии в помощ на хората и бизнеса, но и за инвестиции, които могат да положат основите на бъдещ растеж”, казва Мадис Мюлер, член на управителния съвет на ЕЦБ. “Бъдещият растеж на икономиките в еврозоната е това, което ще позволи на правителствата да намалят дълга”.

Post Views: 17

ПАРИ

Защо има спад при дизела, а бензина запазва почти същата цена?

През лятото търсенето е по-високо, хората пътуват повече – логично е цените да се покачват, казва експерт.

Продължава спадът на цените на петрола на международните борси, като цената на барел вече е под $ 75, как това се отрази у нас и защо шофьорите констатират, че спад има при дизела, но бензинът запазва почти същата цена?

„Потреблението на дизелово гориво по принцип е почти два пъти по-високо от това на бензина. В периода на военните действия търсенето на дизелово гориво беше значително по-високо, отколкото на бензина, и именно затова цената на дизела нарасна много по-силно“.

Това коментира Димитър Хаджидимитров, зам.-председател на Асоциацията на българските търговци, производители, вносители и превозвачи на горива.

„При наличието на преговорна рамка и известно успокояване на ситуацията, виждаме как цената на дизеловото гориво започва да спада по-бързо от тази на бензина. Не защото търсенето намалява, а защото дизелът поскъпна значително повече в началото на кризата“, посочи той.

„Като цяло, ако настоящата ситуация се запази – от тази сутрин. Мисля, че още през следващата седмица ще има спад от 3–5 цента.

Това означава цени под 1,45 евро за литър – за дизела и за бензина, на повечето места в България“, смята Хаджидимитров.

„Като цяло всичко зависи от търсенето и предлагането. Нормално е през лятото търсенето да бъде по-високо, защото хората пътуват повече, бизнесът е по-активен и има по-голяма нужда от горива. При по-високо търсене е логично цените да се покачват“, посочи експертът.

Post Views: 10

ПАРИ

Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг пътЕврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път

Стоян Панчев: Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път.

Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път, коментира във Фейсбук икономистът от ЕКИП Стоян Панчев.

Става дума за данните на БНБ, които отчитат, че през периода януари-април 2026 г. има 2,02 млрд. евро ПЧИ спрямо 276 млн. през същия период миналата година.

1. Започваме с най-големия компонент от тези велики резултати (57% от тях) – т.нар. реинвестирани печалби на стойност 1,14 млрд. – което на практика са парите на банките, хранителнителни вериги, телекомите и други такива бизнеси, които заради отличните си маржове и доходност (и висока инфлация) правят феноменални печалби, които оставят да бъдат развъртяни в страната за поредна година.
Когато можеш да продаваш същото масло, мляко и сирене по-скъпо в България, разбира се, че ще оставиш капитала си при високата доходност. А банките конкретно – за да продължат (чисто регулаторно) да кредитират все повече, им е нужен повече капитал.

2. Вторият компонент са т.нар. “дългови инструменти” с 31% от общите ПЧИ – миналата година те са били силно отрицателни (-400 млн. евро) сравнено със 600 млн. евро през 2026 г. Тези дългови инструменти са вътрешнофирмени задължения – не означава, че чужденци купуват български дългови инструменти или строят фабрики. Всъщност са прехвърляния на пари вътре във фирмите с чуждестранни майки.

Например – Лукойл е твърде голям да се финансира (за оборотни средства) от българската банкова система, затова майката взима кредит в чужбина и го прехвърля на дъщерното дружество. Нищо общо с “инвестиции”.

3. Третият компонент с най-малка тежест (12%) е нов собствен капитал на стойност 243 млн. евро. Най-близо до класическото разбиране за “инвестиции” – някой идва и налива пари (евентуално) в нов бизнес.
Като го сравняваме с 2025 г. изглежда доста повече -67 млн. vs 243 млн., но ако се върнем “малко” назад до 2024 г. (в същия период от време) имаме 213 млн. или до 2023 г., когато имаме 297 млн. евро. Само през месец юли 2022 г.,например, имаме 800 млн. евро инвестиции.

Т.е. тези резултати може да изглеждат добре спрямо една конкретна година – миналата – но всъщност са нищо особено и са били надминавани (дори в пъти) в последните 3-4 години.
Да не говорим, че инвестициите в дялов капитал включват и имотите – та съвсем смешно става.

Прост тест – кой завод се построи от януари?

Малоумници, хващащи се отчаяно за сламки – излизат с безумни заглавия. Мисирска история.
Та – НЕ Е ОТ ЕВРОТО, от неграмотност е.

П.П.П. Нали помните как борсата ни беше пораснала най-много в света? ????

Post Views: 7

ПАРИ

Не вярваме на Тръмп, ще изчакаме да видим какво ще стане

Според FT, корабособствениците няма да възобновят транзита през Ормузкия проток, докато не бъдат уверени в надеждността на сделката между САЩ и Иран.

Това може да отнеме няколко седмици, каза Джотаро Тамура, главен изпълнителен директор на Mitsui OSK Lines, най-големият оператор на танкери в света.

Той припомни, че вече е имало няколко фалшиви опита за повторно отваряне на водния път.

„Като се има предвид опитът от последните няколко месеца, мисля, че е разумно да се предположи, че може да отнеме поне няколко седмици, ако не и месец“, добави Тамура.

Около 500 кораба са блокирани в Персийския залив повече от 100 дни поради войната и чакат скоро да напуснат през Ормузкия проток.