ПАРИ
След Баце и потоп: Шайката ГЕРБ пръсна 7,7 милиарда за месец!
Любомир Дацов е бивш заместник-министър на финансите в правителството на НДСВ. Той е член на Фискалния съвет, който наблюдава спазването на фискалните правила при харченето на публични средства.
– Г-н Дацов, премиерът и финансовият министър се похвалиха, че България е с най-добрите финанси в Европа, с най-нисък дефицит и дълг. Как всъщност приключиха финансите на държавата през 2020 г.?
– Сам по себе си дефицит от 3% може и да изглежда добре при тази криза, макар че два месеца преди това правителството твърдеше, че резултатът ще бъде тотално различен, заради което бе актуализиран Законът за държавния бюджет с дефицит от 4.4%. Да се фукаш, че не си си направил добре сметката, изглежда странно.
Дефицит по-време на криза се получава автоматично, защото намаляват приходите поради спада на икономическата активност и увеличените разходи за безработица. Другото е добавка към антицикличната политика за намаляване на отрицателното въздействие върху хората и бизнеса. Всъщност дефицитът беше направен в рамките на една седмица през декември, което силно поставя под съмнение цялата идея за макроикономическа антикризисна политика.
Трябва обаче да се видят и данните за разходите под черта, защото формално те не влизат в дефицита, а се покриват от фискалния резерв. Това са всички тези милиардни харчения, с които уж бяха осигурени приоритетни проекти, изведени на касова основа през 2018-2019 г., но се осчетоводяват по-късно.
От статистиката на БНБ – баланса на Емисионно, виждаме, че за последните три месеца фискалният резерв се е свил над 5.5 млрд. лв. През септември той бе 13.5 млрд. лв. (тогава бе емитиран дълг за 5 млрд. лв.), към края на ноември пада до 11.790 млрд. лв., а в края на декември – до 8 млрд. лв. Само през декември, и то в последната седмица, намалението на фискалния резерв е с 3.790 млрд. лв., което е с 300-400 млн.
лв. повече от дефицита през декември, който трябва да бъде покрит – 3.386 млрд. лв. Което ще рече, че ако не е плащан дълг, с тези 300-400 млн. лв. са правени още разходи.
– Но тези по-големи разходи заради COVID пандемията и мерките за преодоляване на последиците от нея са очаквани.
– Очаквани са, спор няма. Но реалните антиковид разходи – тези, свързани с подпомагане на работещите в здравеопазването, за оборудване, лекарства и ваксини, както и тези, свързани със задържане на заетите във фирмите, преструктурираните еврофондове към малкия бизнес и разходите при безработица, са не повече от милиард и половина лева. А в предните месеци надуването на разходи за администрацията не беше антиковид мярка. Дори и бонусите за пенсионерите не са антиковид мярка – това е чисто антициклична мярка, която се използва при стандартна криза.
Така че дефицитът в последния месец на 2020 г. не се дължи на разходи за борба с пандемията и за подпомагане на бизнеса и гражданите, пострадали от кризата.
– За какво отиват парите тогава?
– С уговорката, че информацията е ограничена, дефицитът се дължи на плащанията основно към строителни фирми. И това бе узаконено тихомълком с втората актуализация на бюджета през септември. Тогава в последния момент бяха приети допълнителни разходи и авансови средства по бюджета на МРРБ. Така, както бе направено и предни години с магистралите и санирането. Това е скандално, защото става въпрос за договори, които не са били финансово осигурени, но са сключени, а някои бяха и изпълнени. Нали уж беше забранено сключване на финансово неосигурени договори, още повече на разплащания по тях в текущата година?!
Така че колко е дефицитът, въобще не е показателно, той не може да бъде самоцел. Най-важно е за какво се разходват публичните финанси и какъв е ефектът от това. Не е проява на държавност парите за три месеца да бъдат похарчени за две седмици. Общо 7.7 млрд. лв. е похарчило правителството само през декември, при условие че средният месечен разход през годината е около 3.5 млрд. лв. За сравнение с други предходни години – тогава през декември разходите са били около 6 до 6.5 млрд. лв. Това не са равномерни разходи, достигащи до много хора и фирми за подпомагане в кризата. Това са концентрирани разходи, достигащи до малка група хора.
– 2021-ва започва с нов дизайн на мерките за подкрепа на бизнеса и гражданите, пострадали от коронавируса. Смятате ли, че ще бъдат по-ефективни, след като от предишните мерки фирмите изобщо не бяха доволни?
– Аз също споделям мнението, че трудно бе налучкана формулата за работещи мерки. Според мен подходът трябва да е коренно различен. Роенето на мерки с чисто политическа цел, така че всеки избирател да се разпознае в тях, не е ефективно. Все повече се убеждавам, че особено на първия етап на кризата, ако искаш да подпомогнеш максимално широк кръг от хора, много по-работещо решение е едновременно намаляване на данъците върху потреблението за всички. А не да правиш сложни по дизайн мерки, от които ефективността е 20-30%. Ако се направи анализ точно кой е подпомогнат, ще се видят големи изкривявания.
– Чуват се разнопосочни прогнози – според едни най-трудните месеци са отминали, според други предстоят. Вие какво мислите?
– Според мен втората COVID вълна ще има по-тежко отражение върху икономиката. При първата вълна заради затварянето на границите БВП на средно европейско ниво рязко падна със 7-8% през второто тримесечие, но после изведнъж икономиката включи на висока скорост.
При втората вълна заради това, че нямаше такова затваряне на граници и търговията вървеше, спадът на икономиката през последното тримесечие ще е по-нисък. Няма да я има онази „острота“ на кризата от пролетта, изразена през спада на БВП. Сега обаче имаме друг проблем – проблемът с потреблението на домакинствата и с намалелите резерви на фирмите. Защото преди очакванията бяха, че всичко ще мине бързо, докато сега ударът ще бъде по-тежък през 2021 г., поне от гледна точка на продължителност и възстановяване. Последните два месеца на годината си проличаха новите проблеми с потреблението – заради отражението на доходите, заради сменения мироглед на хората, заради огромната смъртност. Това влияе на отварянето на хората. При първата вълна аз нямах нито един познат, който да е болен, камо ли умрял. Сега фейсбук е като некролог. Това няма как да не се отрази на поведението на хората, нищо че вече има ваксини.
Така че спадът на икономиката през 2021 г. няма да бъде толкова дълбок, но много по-продължителен и възстановяването ще бъде бавно.
Но 2021 г. ще е уникална, защото не е най-важното дали ще имаме 1% спад или 1% ръст на БВП. Много по-важно е, че в момента се случва началото на преструктуриране на икономиката на цяла Европа и успехът не бива да бъде мерен през показатели за икономически растеж и дефицит, а през адекватна промяна на политиките.
– В какво се изразява това преструктуриране на икономиката?
– Това невиждано печатане на пари и отваряне на ресурси от ЕС е огромна възможност за нов тип икономика и ревизиране на реформи и идеи. COVID пандемията и всичко, което тя предизвика, обърна типа на икономиките – върви се към тотална дигитализация, към зелена икономика с изграждане на нови енергийни мощности и нов тип потребление, нови технологии и нов тип връзки. Всичко това вече е задвижено. И успехът ще е за тези, които имат идеи и капацитет да си оправят икономиката с нова структура и ефективност. Много е важно какви частни инвестиции можем да привлечем. Не виждам България да има адекватен и ясен поглед и стратегия какво трябва да се случи. Това, което е сложено на масата, ми изглежда много семпло. Държавата на този етап е по-скоро пасивна. Въпрос на капацитет на администрацията. Когато институциите са безобразно слаби, без идеи и ясни правила на работа, отиваш при изоставащите държави. Едно от важните неща и мерило ще бъде влизането ни в еврозоната.
ПАРИ
Радев ще взима нови милиарди кредити .
Правителството на Румен Радев готви нов дълг от 3.8 млрд. евро.
Средствата са предвидени за покриване на бюджетния дефицит, разходи по ПВУ и осигуряване на плащанията по НПВУ през 2026 г.
Правителството на премиера Румен Радев планира да изтегли нов държавен дълг в размер на 3.8 милиарда евро.

Предложените промени ще дадат възможност на Министерския съвет да поема държавен дълг до посочения размер. Средствата са предназначени за покриване на бюджетния дефицит, както и за рефинансиране на разходи по Плана за възстановяване и устойчивост на България (ПВУ).
Част от необходимото финансиране може да бъде осигурено и чрез международните финансови пазари посредством специална средносрочна програма за емитиране на държавен дълг.

Основната цел е да бъдат осигурени достатъчно средства в държавния бюджет за очакваните по-големи плащания през 2026 г. по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ).
Според заложените намерения това ще позволи по-редовно финансиране и ще ускори изпълнението на инвестициите по плана, като същевременно ще намали риска от недостиг на средства и ликвидни затруднения.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
ПАРИ
Ключови промени със заплатите влизат в сила скоро
Всеки служител ще има право да получи информация от работодателя си за средното ниво на заплатите в предприятието на същото длъжностно ниво.
Това предвиждат скоростно задвижени промени в Закона за защита от дискриминация, които трябва да влязат в сила съвсем скоро – на 7 юни 2026 г. Бързането е заради изтичащи срокове да въведем в законодателството си европейска директива, без което ни заплашват наказателни процедури.
Промените бяха пуснати за обществено обсъждане тази седмица.

Директивата, заради която се правят промените, е за равно заплащане на жените и мъжете чрез въвеждане на прозрачност на правилата за равно заплащане. В България тази разлика възлиза на около 12% по данни за 2024 г., което надхвърля средното равнище за Европейския съюз (11,1%), пише в мотивите към законопроекта. Макар да се наблюдава известно намаление в дългосрочен план, темпът на сближаване е бавен и неравномерен.

Предложените текстове дават нови права на служителите, но въвеждат и доста нови изисквания към работодателите. По писмено искане на служителя работодателят ще е длъжен да му предостави писмена информация за неговото възнаграждение и средните нива на заплащане в предприятието, с разбивка по пол, за служителите, които полагат еднакъв или равностоен труд, до два месеца от получаване на искането, казват промените.
Когато тази информация може да доведе до разкриването на индивидуалния размер на заплатата на друг служител, работодателят ще има право да ограничи достъпа до информацията, като я предостави на синдикалната организация или на Комисията за защита от дискриминация. Те съответно ще могат да консултират служителя за възможностите му да предяви иск за изравняване на заплащането, без да се разкрива размерът на възнаграждението на отделни хора.

Работодателят ще трябва да изготвя със служителите съвместна оценка на заплащането за установяване, коригиране и предотвратяване на разлики в заплащането между жените и мъжете, когато се установи разлика от най-малко 5%. По-големите фирми със 100 и повече служители вече ще трябва периодично да докладват разликата в заплащането по седем показателя, заедно с механизъм за корекция на необосновани разлики над 5%. За предприятия с 250 и повече служители това ще се прави всяка година, а за предприятия със 100 до 249 служители – на три години. Последните две изисквания ще влизат в сила поетапно – първото от 2027 г., а второто – от 2031 г.
Съществуващата разлика в заплащането се дължи на комбинация от структурни и нормативни фактори, сред които основно значение имат липса на прозрачност по отношение на заплащането, липса на задължителни механизми за наблюдение и отчетност на равнище работодател, както и ограничения в действащите механизми за правна защита, посочват авторите на промените.
ПАРИ
КЗК удря „Кауфланд“ и „Т-Маркет“ заради нелоялни практики
КЗК удря „Кауфланд“ и „Т-Маркет“ заради нелоялни практики
Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) образува производство срещу две търговски вериги за нелоялни практики спрямо доставчици и производители – „Кауфланд България ЕООД енд КО“ (ТВ Кауфланд) и „Максима България“ ЕООД (ТВ Т-Маркет), съобщиха от пресцентъра на регулатора.
Двете производства се образуват в рамките на секторния анализ на пазара на храни от първа необходимост и на базата на данни от проучване на КЗК на ценовата политика, отстъпките, надценките и търговските условия между търговци и доставчици/производители.

Решенията за двете производства са взети след последните промени в Закона за защита на конкуренцията от 7 ноември 2025 г., с които се увеличи и максималната санкция – до 10% от оборота за предходната финансова година. По настояване на КЗК търговските вериги получиха тримесечен срок да приведат търговските си отношения с производители и доставчици според новите правила. Този срок изтече на 9 февруари 2026 г.
В рамките на задълбоченото проучване на ценовата политика на големите търговци антимонополният орган изиска от производители и доставчици на основни храни (мляко и млечни продукти, месо и месни продукти, олио, яйца) информация относно механизма и критериите, по които се сключват договори за доставка и спогодби за рамкови условия с търговските вериги. Изискана е и информация относно начина на определяне на доставните цени (цени на едро) с търговските вериги.
Изследвани са общи търговски условия, договори, споразумения и други документи, действащи и след 9 февруари 2026 г., които уреждат търговските отношения на веригите с доставчиците на селскостопански и хранителни продукти.
В хода на проучване на базата на цялата информация и доказателства КЗК констатира, че има данни за продължаващо прилагане на възможни нелоялни търговски практики при ценовата политика на търговците към доставчиците/производителите.

Нелоялни търговски практики са например: изискването за плащания от страна на доставчиците към купувача, които не са пряко свързани с продажбата на селскостопански и хранителни продукти; изискване за годишно предоговаряне и намаление на цени, без отчитане на обективни фактори като инфлация, увеличение на цените на суровини и материали, електроенергия и др. Сред забраните по ЗЗК са и сключване на договори за доставка на стоки и искания за намаление на цени със задна дата; предупреждаване от купувача за предприемане на ответни търговски действия срещу доставчика или предприемането на такива действия, ако доставчикът упражнява своите договорни или законни права и други.
На базата на данните и доказателствата от секторния анализ по отношение на дейността на „Кауфланд“ и Т-Маркет се установи, че при воденето на преговори и при предоговаряне на търговски условия поведението на двете вериги е възможно да попада в обхвата на Глава седма „б“ от Закона за защита на конкуренцията – „Нелоялни търговски практики по веригата за доставки на селскостопански и хранителни продукти“.








