ПАРИ

След „бонус” от 13 млн.: Наши кинаджии вдигнаха палати в гръцкия курорт Офринио

Кой казва, че хората на изкуството у нас живеят мизерно? Кой твърди, че най-вече корумпирани митничари, съдии и политици са сложили ръка върху курортни комплекси в Гърция? Оказва се, че и някои кинаджии вече демонстрират доста висок, направо европейски стандарт на живот.

Друг е въпросът, че филмите, които правят, са повече определяни като фестивални, тоест, „високо” изкуство, към което обаче има семпъл зрителски интерес. Да не говорим за печалби или данъци, влезли в хазната.

Напористата Зорница София Попганчева, която е продуцент, режисьор, сценарист и изпълни главната роля във филма си „Воевода”, като в продукцията бяха ангажирани още невръстната й дъщеря и мъжът й, преди време купила хубав апартамент в „Лозенец”, коментират в гилдията.

Колегите й припомнят, че преди време тя е сред най-гневните кинаджии, които твърдят, че субсидиите на Националния филмов център (НФЦ) се разпределят в тесен приятелски кръг. В артсредите обаче забелязали, че през последните години и тя е влязла в актуалния кръг, който определя у кого ще отидат 13 млн. лева.

Други от този кръг – продуцентът Георги Николов и съпругата му проф. Емилия Стоева, преподавателка по операторско майсторство в няколко артфакултета, пък имат ваканционен имот в гръцкото село Офринио, известен курорт на брега на Бяло море. В Офринио, което през последните години е предпочитано място от много българи, вече имало цял квартал с имоти на кинаджии.

Общото между тях било, че повечето гравитират към въпросното общество, което е абонирано за субсидията на НФЦ.

И ако през тази година за нови български филми са раздадени 13 млн. лева, за следващата бюджетът е 23 млн. лева. Затова отсега са започнали уговорките кои хора ще влязат в Националната художествена комисия в НФЦ, която ще оценява предложените проекти.

От години вървят подозрения, че тези журита класират предложенията на едни и същи автори, като се говори дори и за разпределяне на комисиони. Запознати допълват, че членове на художествената комисия в НФЦ, след като изтече мандатът им за съответната календарна година, веднага кандидатстват с проекти и почти задължително, на свой ред, печелят държавното подпомагане.

Един вид – „връщане на услугата”. Разбира се, трудно е да се извадят доказателства за тези корупционни практики, особено за комисионите, които се разпределят, но прокуратурата и ДАНС биха могли професионално да разследват подозренията, които от много време витаят в кинаджийските среди.

Цялата информация за победителите така или иначе е публична – тя е на страницата на НФЦ и дори от пръв поглед се набиват няколко имена на режисьори, сценаристи и продуценти. Друг е въпросът какъв резултат постигат с филмите си накрая. Почти задължително лентите, спечелили държавна субсидия, са с големи претенции за арткино, но истината е че са на светлинни години от естетиката на Тарковски, а зрителите – заклети киномани, доколко въобще ги има, умират от скука.

„Организирани престъпни групи – подчертават източниците ни – има не само при контрабандата и точенето на пари от фонд „Земеделие” и други европейски програми, но парите се точат и от субсидиите за изкуство. Проблемът е, че никой не говори за това публично”.

През последните години фаворитите на НФЦ до голяма степен са свързани с прословутата неформална група „Ракета”.

Нейното лице са млади режисьори, който преди няколко години обявяват, че се изправят срещу статуквото и търсят начини за промяна в духа на независимото кино. Още по времето, когато директор на НФЦ, е Георги Чолаков, той започва да протежира членовете на току-що създадената „Ракета”, припомнят си в бранша. През 2019 г. жестът е върнат. Продуцентската компания „Геополи“, която се свързва с Георги Чолаков и съпругата му Павлина Желева, получава държавно финансиране за над 1,5 млн. лева.

Факт е че, продукцията на „Ракета” са ленти с големи амбиции, много от тях печелят престижни награди на филмови фестивали. Това обаче достатъчно ли е, за да са абонирани за милионите, разпределяни от художествената комисия в НФЦ, питат се мнозина?

Зад тези режисьори стоят няколко продуцентски компании, които също са неизменните победители на последните сесии на Националния филмов център. Според източниците ни въпросните продуцентски фирми са най-често подставени лица на няколко нашумели имена, които лично не желаят „да си цапат ръцете”, ако схемата се пропука.

„Ракета” се свързва най-вече с режисьори като Милко Лазаров, който е председател на Съюза на българските филмови дейци, Стефан Командарев, Павел Веснаков – председател на Асоциацията на българските филмови режисьори, Светослав Драганов, Зорница София Попганчева, Кристина Грозева и Петър Вълчанов, Георги Чолаков и Павлина Желева, обясняват кинаджии. Милко Лазаров, автор на „Ага”, последното българско предложение за „Оскар” работи в тясно сътрудничество с младата продуцентка Веселка Кирякова, завършила монтаж в НАТФИЗ, и нейната фирма „Ред карпет”. (Впрочем, забелязали в бранша, Кирякова след като ударно печели субсидии, наема и два офиса в хотел „Рила”, от които ръководи продуцентската си империя).

Сред близките колеги и приятели на Милко Лазаров са още шефката на НФЦ Жана Караиванова, а също и Севда Шишманова, която го привлича в ръководството на БНТ, по времето когато самата тя е със силни позиции в националната телевизия.

На сесиите на НФЦ през тази година за проекти с финансиране над 600 000 лева победители са „Ред карпет”, „Контраст филмс” на продуцента Катя Тричкова, която работи основно със Стефан Командарев, както и другата свързана с него компания „Арго филм”. Класират се още и „Абраксас” на Кристина Грозева и Петър Вълчанов. За проекти за развитие на сценарий победители са отново Веселка Кирякова с „Ред карпет” и Павел Веснаков, Зорница София Попганчева и Стефан Командарев.

Веселка Кирякова печели и в конкурса за копродукции с международно участие, заедно с Йоргос Зоис.

Като се тегли чертата, излиза, че Милко Лазаров и Стефан Командарев са получили най-голямата държавна субсидия за новите си филми през тази година. При това са отхвърлени проекти на Георги Дюлгеров, Иля Велчев, Киран Коларов.

Веднага след като бяха обявени фаворитите на художествената комисия в НФЦ не закъсняха и реакциите срещу това разпределение на субсидията от 13 млн. лева. Владимир Зарев, Николай Волев, Илия Костов, Андрей Чертов и Владимир Ганев излязоха с открити писма. Те директно посочиха, че резултатите се нагласяват с помощта на двама от членовете на художествената комисия в НФЦ – Мина Милева и Елица Петкова-Маргет, които както поясняват запознати, гласуват от Лондон и Берлин. Разбира се, оправданието е с ковид епидемията, която върлува по света.

Мина Милева представлява Асоциацията на филмовите продуценти, а Елица Петкова-Маргет е от Българска асоциация на кинорежисьорите. В отворено писмо Владимир Зарев написа, че: „При нормални, общо взето близки, макар и различаващи се оценки, дадени от останалите членове от журито, Елица Петкова и Мина Милева присъждат максимални оценки на няколко подбрани от тях сценарии, а на почти всички останали проекти с добре пресметната тенденциозност и субективна надменност дават с 30 – 40 точки по-ниски оценки. Така те ги лишават от какъвто и да е шанс да се класират. Това е не просто очевидно, то е очевадно повлияване върху резултатите.

Със своите пристрастия двете „съмишленички” Елица Петкова и Мина Милева всъщност обезсмислят участието на останалите членове на журито и тяхната професионална работа, и на практика сами предрешават всичко.”

Според източниците ни друг от журито – Александър Чобанов е много близък на шефката на НФЦ Жана Караиванова и следва нейните препоръки. За Димитър Аврамов, представител в художествената комисия на „Асоциация Академика 21”, направо пък казват, че е поставен от Милко Лазаров.

На още един любопитен момент обръщат внимание кинаджии. По техни наблюдения често участниците, спечелили субсидия от НФЦ, се наемат с многобройни ангажименти – те са едновременно продуценти, сценаристи, понякога и изпълнители на главните или второстепенни роли. „Така поглъщат парите в почти целия им обем” – допълват източниците ни.

Според тях тези корупционни схеми са улеснени, понеже няма никакъв контрол върху харченето на парите, дадени за „голямото изкуство”. Никой не следи как е изхарчена субсидията, дали тя отговаря на локациите на снимките, разходите за хонорари, костюмите и други подобни „битовизми”. Да не говорим пък за отчети дали с разпространението си един филм е успял да си покрие разходите.

Колкото и фестивални да са лентите на тези прехвалени творци, те все пак трябва да имат и някакъв финансов успех, а той най-често тотално липсва. И причината за това не е само, че мултиплексите нямат интерес към филмите им. Киното така или иначе като най-масовото изкуство е и развлекателна индустрия, а бездарни филми никой не иска да купува.

Огромна част от проектите, финансирани от Националния филмов център, колкото и да имат претенции за изключителна естетика, не могат да се продадат, да не говорим да се окичат с „Оскар” или „Златна палма”. За финансирането на подобни, често бездарни хрумвания, обаче се дават милиони, а авторите им защо да не си купят някой хубав имот край гръцките плажове.

В момента Милко Лазаров, допълват източниците ни, предлага в парламента проект за изменение и допълнение на Закона за филмовата индустрия. В него особено е наблегнато на начина на формирането и избора на Националната художествена комисия. Предложението на режисьора е журито да се сменя на всеки шест месеца, а бившите членове, щом прекратят мандата си, да могат веднага с да кандидатстват за субсидии с продуцентските си фирми. С други думи, парите да се усвояват два пъти по-бързо.

Следете изданието ни и бъдете осведомени за всяка новина от България и света.

Поместваме постоянно, за да сте информирани за всичко и на време.

Харесайте страницата ни във фейсбук и бъдете винаги информирани.

Post Views: 43

ПАРИ

Ще удвои ли златото цената си?

В последните години цената на златото расте постоянно. От 2020 година до днес тя е стигнала от 1585 долара за унция до актуални малко над 4000 долара. Хората и банките предпочитат да влагат средствата си в благородния метал, за да ги защитят от инфлацията. А повишеното търсене естествено се отразява на цената.

Икономистите на Дойче банк са установили, че централните банки по цял свят интензивно купуват злато – става дума за финансови институции от Китай, Русия, Индия, Турция, както и от бързоразвиващите се страни. Затова до 2031 година златото може да достигне и цена от 8000 долара за унция – т.е. двойно повече от сега.

Новият играч: криптовалутите

Преди обаче да се погледне напред, трябва да се направи анализ как изобщо се стигна до сегашното положение или – как настъпи треската за злато от последните години. Финансовият експерт Франк Шаленбергер посочва причините пред ДВ: “Опасенията от спад в лихвите и слабият американски долар, интензивните покупки на емисионните банки, както и високото търсене на монети и кюлчета”.

Шаленбергер изтъква, че в момента има и един относително нов участник на пазара: криптовалутите. Те стават “все по-важна група клиенти, тъй като също диверсифицират активите си включително чрез покупки на злато. Ако подемът на тези валути продължи, това би могло да доведе и до още по-голямо повишаване на цената на златото”.

Михаел Хсю, анализатор на Дойче банк, дели клиентите на “еластични” и “нееластични” и смята, че вторите, например емисионните банки, изтласкват първите – частни лица, например купувачите на бижута. Именно стабилното търсене е “ключовият фактор за високата цена на златото в периода от 2021 до 2025 година”, убеден е той.

Финансовият анализатор към DZ Bank Томас Кулп на свой ред посочва пред ДВ, че през последните години златото поскъпва най-вече заради натрупването на геополитически несигурности. “Аспектът на златото като сигурно пристанище, от една страна, и статутът му на гарант на независимостта от друга са най-важните стимулатори на търсенето.”

Дали пристанището още е сигурно?

Златото открай време се смята за надежден начин за гарантиране на сигурността на парите. То не може да се умножава и зависи от спекулациите, но във всеки случай е по-сигурно от криенето на пари под дюшека. Но дали златото остава сигурно пристанище и днес?

Не, казва Франк Шаленбергер. Идеята не е добра в големи мащаби, но пък не бива да се пренебрегва като гаранция. „Дял от пет или десет процента в портфолиото определено не е лоша идея, защото така може да се намали неговата волатилност (колебанията в ценовите равнища – б.ред.).

Михаел Хсю от Дойче банк не споделя това мнение – според него банките купуват злато в големи мащаби именно като начин за запазване на стойността. “Основните причини, поради които централните банки включват злато в портфолиото си, са диверсификацията, защитата от геополитически рискове и опазването от инфлацията”, посочва той.

Становището на Томас Кулп е: “Златото е и ще остане ултимативното сигурно пристанище. Жълтият благороден метал се търси най-много в несигурни фази или във времена на криза”. Но това невинаги е валидно, тъй като “цената на моменти може да преживее сериозни колебания и вложителите винаги трябва да го имат предвид”.

Поглед към кристалната топка

Правенето на прогнози винаги е свързано с определен риск, включително когато става дума за икономическите развития. Във връзка с цената на златото Франк Шаленбергер споделя, че за момента не вижда толкова силни импулси, които да доведат до удвояването ѝ в следващите пет години от сегашното и без това относително високо ниво.

Михаел Хсю пък очаква възстановяване на златните резерви на централните банки при нарастване на геополитическата несигурност както по време на Студената война.

Новите несигурни времена доведоха да завръщане към долната граница на диапазона от периода преди 1990 година, т.е. до дял на златото от 40 процента в резервите на централните банки. „Ако валутните резерви на икономиките на развиващите се страни паднат от осем на пет трилиона долара, това може и да отговаря на номинална цена на златото от 8000 евро за унция.”

Анализаторът на DZ Bank Томас Кулп е по-сдържан, но не крие, че не вижда тъмни облаци на хоризонта. „Основните фактори, определящи търсенето, остават непроменени. Затова дългосрочната ни прогноза за цената на златото е положителна.”

Автор: Дирк Кауфман

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 18

EXPRESS TV

Защо някои хора винаги имат пари, а други никога?

Замислял ли си се защо двама души могат да печелят еднакви пари, а след няколко години единият има спестявания и инвестиции, а другият живее от заплата до заплата?

Истината е, че разликата рядко е в доходите.

Разликата е в навиците.

Хората, които изграждат богатство, не харчат това, което остане в края на месеца.

Защо някои хора винаги имат пари, а други никога pic.twitter.com/nCy90IVQft

— The Sofia Times (@thesofiatimes) July 14, 2026

Те първо заделят за себе си, инвестират в знания и активи, а чак след това харчат.

Те знаят, че всяка покупка или ги доближава до финансова свобода… или ги отдалечава от нея.

Богатството не се създава с един голям ход.

То се изгражда с десетки малки решения, които повтаряш всеки ден.

Започни с едно малко действие още днес.

Защото бъдещето ти няма да се промени от това колко печелиш…

А от това как управляваш парите, които вече имаш.

Напиши в коментарите: Кой е най-добрият финансов съвет, който някога си получавал?

Post Views: 15

ПАРИ

Голяма промяна в пенсиите: Милиони българи ще избират

Пенсионните дружества са реализирали инвестиционен доход в размер на 584 млн. евро през първото полугодие на 2026 г., като цялата сума е разпределена по индивидуалните партиди на осигурените лица. Това съобщи председателят на Управителния съвет на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване Евелина Милтенова.

По предварителни данни на дружествата през последните три години и половина общият размер на пенсионните спестявания се е увеличил с 3,4 млрд. евро. Към края на юни 2026 г. активите на пенсионните фондове вече надхвърлят 17,2 млрд. евро.

Доходността увеличава натрупванията по личните партиди

Според Евелина Милтенова постигнатата доходност увеличава пенсионните спестявания над размера на брутните осигурителни вноски от 5%, които се превеждат всеки месец.

По думите ѝ резултатите показват, че пенсионните дружества са успели да управляват средствата на осигурените въпреки сложната международна икономическа и геополитическа обстановка. Реализираният инвестиционен доход се добавя към внесените осигуровки и увеличава стойността на натрупванията в индивидуалните партиди.

Последните официални данни на Комисията за финансов надзор показват, че към края на март 2026 г. под управление са били активи за над 16 млрд. евро. Само в пенсионните фондове са били натрупани 15,816 млрд. евро, а осигурените лица са повече от 5,15 млн.

От 1 януари 2027 г. започва работа на три нови подфонда

Следващата голяма промяна във втория пенсионен стълб влиза в сила от 1 януари 2027 г. Тогава във всеки универсален пенсионен фонд ще бъдат създадени три подфонда с различен инвестиционен профил – динамичен, балансиран и консервативен.

Разликата между тях ще бъде в допустимия дял на инвестициите в акции и други инструменти с променлив доход.

Динамичният подфонд ще може да инвестира до 90% от активите си в такива инструменти.
Балансираният подфонд ще инвестира до 55%.

Консервативният подфонд ще има лимит до 25%.

По-високият дял на инвестициите в акции създава възможност за по-висока доходност в дългосрочен план, но е свързан и с по-големи колебания в стойността на инвестициите.

Според Милтенова реформата има потенциал да повиши доходността и да увеличи натрупванията по индивидуалните партиди, което впоследствие може да доведе до по-високи пенсии от капиталовите фондове.

Възрастта ще определя в кой подфонд ще попаднат осигурените

Новите правила предвиждат служебното разпределение да се извършва според възрастта на осигурените.

Хората до навършване на 50 години ще бъдат насочвани към динамичен подфонд.

Осигурените, които са навършили 50 години и имат повече от три години до пенсиониране, ще бъдат разпределяни в балансиран подфонд.

Лицата, на които остават три години или по-малко до пенсия, задължително ще бъдат включени в консервативен подфонд.

Идеята е по-младите хора да могат да се възползват от по-дългия инвестиционен хоризонт и потенциално по-висока доходност, докато с наближаването на пенсията рискът постепенно да се намалява с цел защита на вече натрупаните средства.

От 1 септември започва изборът на инвестиционен профил

В периода от 1 септември до 30 ноември 2026 г. осигурените за първи път ще могат да подадат заявление до пенсионното си дружество и сами да изберат допустимия за възрастта им подфонд.

Те ще имат и възможност да изберат автоматичен режим, при който средствата постепенно ще бъдат прехвърляни към по-консервативен инвестиционен профил с напредването на възрастта.

Хората, които не подадат заявление в определения срок, няма да загубят нито средствата си, нито осигурителните си права. Те ще бъдат служебно разпределени до 15 декември 2026 г. според възрастта им към 1 януари 2027 г.

До края на август пенсионните дружества трябва да приемат инвестиционните си политики и да уведомят своите клиенти за възможностите за избор.

След изтичането на една година от служебното разпределение или от направения избор всеки осигурен ще може да поиска промяна на подфонда, ако новият профил е допустим за неговата възраст.

Всеки може да провери къде се намират пенсионните му спестявания

Осигурените лица могат да проверят в кое пенсионно дружество се намира индивидуалната им партида чрез електронната услуга „Проверка на пенсионен фонд“ на НАП. За достъп е необходим персонален идентификационен код (ПИК) с активирана услугата „Достъп до информация“.

Размерът на натрупаните средства, внесените осигуровки и постигнатата доходност могат да бъдат проверени директно в съответното пенсионно дружество, което ежегодно изпраща извлечения до своите клиенти.

Средствата по индивидуалните партиди са лична собственост и подлежат на наследяване, което прави редовната проверка на информацията особено важна.

Повече възможности, но и по-голяма отговорност

Въвеждането на мултифондовете ще даде на осигурените повече възможности при управлението на средствата за втора пенсия, но ще изисква и по-добра информираност относно връзката между потенциалната доходност и инвестиционния риск.

По-динамичният инвестиционен профил не гарантира по-висока доходност всяка година, както и консервативният не елиминира напълно влиянието на пазарните колебания. Основната цел на реформата е инвестирането на средствата за втора пенсия да бъде съобразено по-точно с възрастта на осигурените и оставащия период до пенсиониране.

Post Views: 15