ФОКУС

След решението на Сената на САЩ, Путин смая света

След решението на Сената на САЩ, Путин смая света: Ако аз съм военен престъпник, президентите на САЩ от Никсън насам, какви са?
Руският президент буквално смая света, след като си позволи да каже истината на глас за това какво са правели американските президенти и армията на САЩ от времето на Никсън до сега.
Според президентът на Руската Федерация, ако той ще бъде съден като военно престъпник, до него трябва да се наредят и всички президенти на САЩ, които са причинили десетки войни по света, без дори да имат право на това.
Путин изброява и войните в които САЩ участват от 1890 година досега:
Краят на XIX век
1890 (-?) г. – Южна Дакота, американските правителствени войски убиват и разстрелват 300 пленени индианци от племето Дакота.
1890 г. – Аржентина, намесата на армията на САЩ в Буенос Айрес.
1891 г. – Чили, морски пехотинци потушават въстанието на местното население.
1891 г. – Хаити, армията на САЩ потушава бунта на чернокожите в Навас.
1892 – Айдахо, армията на САЩ потушава въстанието в сребърните мини.
1893 (-?) г. – Хавай, военноморските сили на САЩ свалят правителството на Независимото кралство и заграбват държавата.
1894 г. – Чикаго, армията на САЩ брутално потушава стачката в железопътните линии, общо 34 убити.
1894 г. – Никарагуа, армията на САЩ в продължение на един месец окупира Блуфийлдс.
1894-1895 г. – Китай, военноморският флот на САЩ и морската пехота участват в китайско-японската война.
1894-1896 г. – Корея, окупацията на Сеул.
1895 г. – Панама, рейд на морската пехота на САЩ в колумбийската провинция.
1896 г. – Никарагуа, дебаркиране на морската пехота на САЩ в пристанище Коринто.
1898-1900 г. – Китай, участието на армията на САЩ в потушаване на Боксерското възстание.
1898-1910 (-?) – Филипините, военно-морските сили на САЩ свалят правителството и убиват 600 000 филипинци.
1898-1902 (-?) – Куба, военно-морските сили на САЩ се сражават по време на испано-американската война.
1898 г. (-?) г. – Пуерто Рико, окупация по време на испано-американската война.
1898 (-?) г. – Гуам, военно-морските сили на САЩ окупират острова и построяват военна база, изселват всички жители от острова.
1898 (-?) г. – Минесота, армията на САЩ унищожава племето чипева (оджибве) близо до езерото Лийч.
1898 г. – Никарагуа, морската пехота на САЩ дебаркира в пристанището на Сан Хуан дел Сур.
1899 (-?). – Самоа, армията на САЩ участва във войната за трона.
1899 – Никарагуа, морската пехота на САЩ дебаркира в пристанището на Блуфийлдс.
1899-1901 – Айдахо, армията на САЩ брутално потушава въстанието на миньорите в Coeur d’Alene.
Първата четвърт на XX век
1901 г. – Оклахома, армията на САЩ потушава въстанието на индианците в Крийк.
1901-1914 г. – Панама, военно-морските сили на САЩ окупират и анексират зоната на канала.
1903 г. – Хондурас, морската пехота на САЩ потушава революцията
1903-1904 г. – Доминиканската република, армията на САЩ потушава революцията.
1904-1905 – Корея, морската пехота на САЩ участва в Руско-японската война.
1906-1909 г. – Куба, морската пехота на САЩ се намесва и потиска демократичните избори.
1907 – Никарагуа, в резултат на окупацията, е създаден протекторат в рамките на така наречената „Доларова дипломация“.
1907 г. – Хондурас, окупация от морската пехота на САЩ по време на войната с Никарагуа.
1908 г. – Панама, морската пехота на САЩ се намесва в предизборния процес.
1910 г. – Никарагуа, морската пехота на САЩ окупира Блуфийлд и Коринто.
1911 г. – Хондурас, армията на САЩ участва в гражданската война.
1911-1941г. – Китай, военно-морските сили и сухопътните войски на САЩ окупират страната и участват в потушаването на многобройните въстания.
1912 г. – Куба, армията на САЩ участва в гражданската война.
1912 г. – Панама, армията и морската пехота на САЩ потушават въстание по време на изборите.
1912 г. – Хондурас, участие на морската пехота в защита на икономическите интереси на САЩ.
1912-1933 г. – Никарагуа, армията на САЩ осъществява 10-годишна окупация и участва във войната с партизаните.
1913 г. – Мексико, по времето на революцията армията на САЩ бяга и се евакуира.
1914 г. – Доминиканската република, военно-морските сили на САЩ се сражават с въстаниците около Санто-Доминго.
1914 г. – Колорадо, армията на САЩ брутално потушава стачката на миньорите.
1914-1918 г. – Мексико, военно-морските сили и армията на САЩ участват във военните операции против националистите.
1914-1934 г. – Хаити, армията на САЩ осъществява 19-годишна окупация след потушаване на въстанието.
1915 г. – Тексас, федералните войски брутално потушават мексикано-американското въстание, „План Сан-Диего”.
1916-1924 г. – Доминиканската република, армията на САЩ осъществява 8-годишна окупация.
1917-1933 г. – Куба, армията на САЩ осъществява окупация и създава икономически протекторат.
1917-18 г. – Първа Световна война, военно-морските сили на САЩ воюват с Германия в продължение на година и половина.
1918-1922 г. – Русия, военно-морските сили на САЩ извършват 5 дебаркации на войски за борба с болшевиките.
1918-1920 г. – Панама, армията на САЩ потушава безредиците след изборите в рамките на операция „Полицейски дълг”.
1919 г. – Хондурас, армията на САЩ и морската пехота потушават безредици по време на предизборна кампания.
1919 г. – Югославия, армията на САЩ и морската пехота се сражават срещу сърбите в Далмация.
1920 г. – Гватемала, двуседмична интервенция срещу синдикални активисти.
1920-1921 г. – Източна Вирджиния, армията на САЩ потушава въстанието на миньорите.
1922 г. – Турция, армията на САЩ воюва с националистите в Смирна.
1922-1927 г. – Китай, армията и военно-морските сили на САЩ потушават националистическото въстание.
1923 г. – Мексико, бомбардировка от военната авиация на САЩ.
1924-1925 г. – Хондурас, военна намеса на САЩ, два пъти в предизборната кампания.
1925 г. – Панама, армията и морската пехота на САЩ потушават общата стачка.
В средата на ХХ век
1927-1934 г. – Китай, армията и морската пехота на САЩ окупират цялата страна.
1932 г. – Салвадор, военно-морските сили на САЩ потушават бунта на Марти.
1932 г. – Вашингтон DC, армията на САЩ потушава бонусния протест на ветераните от Първата световна война.
1941-1945. – Втората световна война, военно-морските сили и армията на САЩ воюват с Япония, Италия и Германия в продължение на 3 години и извършват първата атомна бомбардировка над два японски града.
1943 г. – Детройт, армията на САЩ потушава въстанието на чернокожите.
1946 г. – Иран, пред ядрената заплаха от страна на САЩ съветските войски напускат северната част на страната.
1946 г. – Югославия, ядрена заплаха от страна на САЩ, в отговор на свалянето на американски самолет.
1947 г. – Уругвай, разгръщане като заплаха на бомбардировачи с ядрени оръжия.
1947-1949 г. – Гърция, операция на армията на САЩ в подкрепа на крайната десница в гражданската война.
1948 г. – Германия, ядрена заплаха от страна на САЩ със стратегически бомбардировачи с ядрени оръжия в Берлин срещу СССР.
1948-1949 г. – Китай, армията и морската пехота на САЩ евакуират американците преди победата на комунистите.
1948-1954 г. – Филипините, ЦРУ провежда военна операция по време на бунта на Хук.
1950 г. – Пуерто Рико, операция за потушаване на въстанието в Понсе.
1951-1953 (-?)г. – Корея, армията и военно-морските сили на САЩ, заплаха от ядрени бомбардировки срещу Северна Корея и Китай.
1953 г. – Иран, в резултат на операцията, ЦРУ сваля демокрацията и установява режим на шаха.
1954 г. – Виетнам, съвместна с Франция, от страна на САЩ, ядрена заплаха срещу бунтовниците.
1954 г. – Гватемала, операция на ЦРУ, бомбардиране от летищата в Никарагуа, ядрена заплаха от страна на САЩ след национализацията на американските компании.

1956 г. – Египет, ядрена заплаха от страна на САЩ срещу СССР с изискването за ненамеса в кризата в Суец, морската пехота евакуира чужденците.
1958 – Ливан, армията и военно-морските сили на САЩ окупират страната и потушават бунтовниците.
1958 г. – Ирак, ядрена заплаха от страна на САЩ срещу Ирак и предупреждение срещу инвазия в Кувейт.
1958 г. – Китай, ядрена заплаха от страна на САЩ срещу Китай при евентуално обединение с Тайван.
1958 г. – Панама, армията на САЩ потушава протестите.
1960-1975 г. – Виетнам, армията, военно-морските сили и военно-въздушните сили участват във войната във Виетнам. Един милион убити в най-дългата война на САЩ, заплахата от страна на САЩ с атомни бомбардировки през 1968 и 1969 г.
1961 г. – Куба, неуспешна операция на ЦРУ за нахлуване в страната.
1961 г. – Германия, ядрена заплаха от страна на САЩ срещу СССР по време на кризата около Берлинската стена.
1962 г. – Лаос, военна операция по време на партизанската война.
1962 г. – Куба, ядрена заплаха от страна на САЩ срещу СССР и Куба, морска блокада по време на карибската криза.
1963 г. – Ирак, ЦРУ организира преврат, в който президентът е убит, а партията Баас идва на власт, Саддам Хюсеин се връща от изгнание и оглавява тайните служби.
1964 г. – Панама, армията на САЩ потушава размирици, свързани с връщането на канала.
1965 г. – Индонезия, организиран от ЦРУ държавен преврат, повече от един милион жертви.
1965-1966 г. – Доминиканската република, армията и морската пехота на САЩ потушават протестите по време на предизборната кампания.
1966-1967 г. – Гватемала, „зелените барети“ на САЩ се борят срещу бунтовниците.
1967 г. – Детройт, армията на САЩ потушава размириците на афро-американците, 43 убити.
1968 г. – САЩ, армията на САЩ потушава размириците след убийството на Мартин Лутер Кинг, в градовете са въведени над 21 000 войници.
1969-1975 г. – Камбоджа, армията и военно-морските сили на САЩ бомбардират страната. За десет години са убити до 2 милиона души от бомбардировки, глад и политически хаос.
1970 г. – Оман, окупация от армията на САЩ за предотвратяване на нахлуване от страна на Иран.
1971-1973 г. – Лаос, бомбардировките тип „бомбени килими“ от страна на САЩ, насочени срещу нахлуване в Южен Виетнам.
1973 г. – Южна Дакота, армията на САЩ потушава въстанието на индианците в „Ундид-Ний“.
1973 – Близкият изток, ядрена заплаха и заплаха от световна война от страна на САЩ по време на войната в Близкия изток.
1973 г. – Чили, военен преврат за свалянето и убийството на президента Салвадор Алиенде.
1975 г. – Камбоджа, армията на САЩ, бомбардировки на заловения кораб „Майягуес“, убити са 28 войници.
В края на ХХ век
1976-1992 г. – Ангола, операция на ЦРУ за военна подкрепа на южноафриканските въоръжени банди по време на гражданската война.
1980 г. – Иран, войници, ядрена заплаха от страна на САЩ, армията прави неуспешен опит да спаси заложниците в посолството, 8 войници умират по време на този опит.
1981 г. – Либия, военноморската авиация на САЩ сваля 2 либийски самолета.
l981-1992 г. – Салвадор – операция срещу бунтовниците.
1981-1990 г. – Никарагуа, операцията на военно-морските сили на САЩ и ЦРУ за потушаване на революцията.
1982-1984 г. – Ливан, военно-морските и военновъздушните сили на САЩ участват във войната срещу шиитските бунтовници, 241 морски пехотинци са убити.
1983-1984 г. – Гренада, военно нахлуване на армията на САЩ четири години след революцията.
1983-1989 г. – Хондурас, нахлуване на войски на САЩ, маневри, изграждане на бази.
1984 г. – Иран, два ирански цивилни самолета са свалени над Персийския залив.
1986 г. – Либия, бомбардировки на военноморска авиация на САЩ.
1986 г. – Боливия, армията на САЩ участва в „кокаинова война“.
1987-1988 г. – Иран, военно-морските и военновъздушните сили на САЩ се намесват във войната в Ирак, бомбардират и свалят ирански самолет.
1989 г. – Либия, военно-морската авиация на САЩ сваля 2 либийски самолета.
1989 г. – Вирджински острови, армията на САЩ потушава въстание на чернокожите в St. Croix.
1989 г. – Филипините, въздушни бомбардировки от страна на САЩ в отговор на държавен преврат.
1989 (-?) г. – Панама, армията на САЩ сваля националното правителство, повече от 2000 убити.
1990 г. – Либерия, армията на САЩ евакуира чужденци по време на гражданската война.
1990-1991 г. – Саудитска Арабия, нахлуване на войските на САЩ след иракската инвазия в Кувейт, 540 000 американски войници в Оман, Катар, Бахрейн, Обединените арабски емирства, Израел.
1990-1991 г. – Ирак, бомбардиране, нахлуване на армията на САЩ, военноморска блокада на иракските и йорданските пристанища, въздушни удари; 200 000 души са убити в резултат на нахлуването в Ирак и Кувейт; мащабно унищожаване на иракските военни.
1991 г. – Кувейт, нахлуване на военно-морските сили и армията на САЩ в страната.
1991-2003 г. – Ирак, бомбардировки, военноморски зони без полети над кюрдския север и шиитския юг; постоянни въздушни удари и военноморски блокади.
1992 г. – Лос Анджелис, армията и морската пехота на САЩ са разгънати срещу протестиращите и погромаджиите.
1992-1994 г. – Сомалия, окупация от армията и военно-морските сили на САЩ, участие в гражданската война.
1992-94 г. – Югославия, военноморска блокада от страна на НАТО на Сърбия и Черна гора.
1993 г. – Босна, бомбардировки, въздушни патрули, създаване на забранена за полети зона, участие в гражданската война, убийствата на сърби, удари срещу Сърбия и сваляне на нейни самолети.
1994 г. – Хаити, нахлуване на войски на САЩ, морска блокада и окупацията на страната, свалянето на военното правителство.
1996-1997 г. – Заир (Конго), нахлуване на войски на САЩ в бежанските лагери хуту в Руанда, както и в районите, където е започнала революцията в Конго.
1997 г. – Либерия, разгъване на армията на САЩ за евакуация на чужденци.
1997 г. – Албания, разгъване на армията на САЩ за евакуация на чужденци.
1998 г. – Судан, ракетна атака срещу фармацевтичния завод, в който според ЦРУ, се произвежда химическо оръжие за терористите.
1998 г. – Афганистан, ракетна атака срещу бившите тренировъчни лагери на ЦРУ, използвани от ислямски фундаменталистки групи, за които се твърди, че са нападнали посолството.
1998 г. – Ирак, бомбардировки, 4 дни на интензивни въздушни и ракетни атаки, след твърдението, че властите възпрепятстват работата на инспекторите по въоръжаването.
1999 г. – Югославия, многобройни бомбени атаки, тежки ракетни и въздушни удари от страна на НАТО, след като Сърбия отказва да напусне Косово. Окупация на Косово от страна на НАТО.
Началото на XXI век
2000 г. – Йемен, нападение срещу военноморските сили на САЩ в Аден, 17 убити.
2001 г. – Македония, въвеждането на войските на НАТО.
2001 г. – САЩ, реакцията на военновъздушните и военноморските сили на САЩ на 11 септември.
2001-? г. – Афганистан, инвазия на войските на САЩ, бомбени и ракетни атаки, масова мобилизация в САЩ за свалянето на режима на талибаните, лов на бойци на „Ал Кайда“, установяване на режима на Карзай и борбата срещу талибаните. Над 30 000 американски военнослужащи и многочислени частни военни компании окупират страната.
2002 г. – Йемен, ракетна атака на „Ал Кайда” срещу САЩ.
2002 г. – Филипините, въвеждане на войски и военноморска военна мисия на САЩ срещу Абу Сайяф в архипелага Сулу, западно от Минданао.
2003 г. – Колумбия, армията на САЩ и специалните сили са изпратени в бунтовническата зона, за да подкрепят колумбийската армия, защитаваща газопровода.
2003-2011 г. – Ирак, война, бомбардировки, окупация на страната, свалянето на Саддам Хюсеин. Нашествието включва повече от 250 000 американски войници. Американските и британските сили заемат страната и се сражават със сунитските и шиитските бунтовници. Повече от 160 000 военнослужащи и многочислени частни изпълнители осъществяват окупацията и строят големи постоянни бази.
2003 г. – Либерия, участие в мироопазващите сили, операция за сваляне на лидера на страната.
2004-2005 г. – Хаити, армията, морската пехота и сухопътните войски на САЩ окупират страната.
2005 г. – Пакистан, ракетни и бомбени атаки, тайни операции и атаки с дронове.
2006 г. – Сомалия, ракетните и военноморски сили и армията на САЩ участват в операцията. Специалните сили SWAT участват в етиопското нахлуване, при което е свалено от ислямисткото правителство; бомбардировки с AC-130, атаки с крилати ракети и въздушни удари срещу ислямистките бунтовници; военна блокада срещу „пиратите“ и бунтовниците.
2008 г. – Сирия, специалните сили участват в нападение с хеликоптер на 5 мили от Ирак, 8 сирийски цивилни граждани са убити.
2009 г. – Йемен, ракетни удари и атака срещу „Ал Кайда”, загиват 49 цивилни граждани.
2011 г. – Либия, бомбардировки, ракетни удари, нахлуване на войски под командването на НАТО, координирани въздушни удари и ракетни атаки срещу правителството на Кадафи по време на въстанието на бунтовническата армия. Специалните сили на САЩ извършват тайни операции.
2014 г. – Ирак, бомбардировки, ракетни удари.
2014 г. – Сирия, бомбардировки, ракетни удари, нахлуване на войски на САЩ за операции. Участие в гражданската война на страната на терористите.
И се обръща към сената на САЩ с думите:
– Този списък не е изготвен от моята администрация, този списък е на
Д-р Золтан Гросман описва 150 военни операции, извършени от армията на САЩ, както срещу чужди държави, така и вътре в самата страна, дори и във Вашингтон.
Изводите всъщност, кои са военните престъпници, кой причинява войните по света, кой подклажда конфликтите, кой иска да подчини всички на волята си е ясен.
Русия не е участвала в 150 войни в които са избити милиони цивилни за които вие в сената на САЩ сте гласували да участвате.

Post Views: 19

ФОКУС

Да се замразят депутатските заплати, а не да се режат парите на лекари и полицаи

Мика Зайкова: Да се замразят депутатските заплати, а не да се режат парите на лекари и полицаи

Икономистът заяви, че бюджетът не е в толкова тежко състояние и разкритикува разходите за Народното събрание.

Положението с бюджета не е толкова страшно, колкото твърдят от “Прогресивна България“. Това каза в интервю за предаването “Нюзрум“ икономистът Мика Зайкова.

“Първо, във фискалния резерв има над 4 милиарда. Освен това има още 2 милиарда, които са в Сребърния фонд и които също са резерв. Тоест фискалният резерв е пълен. Не можем да упрекнем служебното правителство, но и то взе 1 милиард. Лошото е да не стане една верига от вземане на заеми, които обаче отиват за текущи разходи, а не за капиталови“, обясни тя.

По думите ѝ най-големият проблем на България е, че не обновява основните си средства, технологиите и техниката, тоест не прави достатъчно капиталови инвестиции.

“Миналата и по-миналата година капиталовите разходи бяха изпълнени на 30-35%. Тоест ние сме похарчили повечето пари от капиталовите разходи за текущи“, заяви Зайкова.

Тя подчерта, че не е съгласна непрекъснато да се гледа към заплатите на хората в обществения сектор.

“В така наречения обществен сектор са учителите, лекарите от държавните и общинските болници, там са полицаите. Но ако погледнете, фактически не са повишени заплатите на медицинските сестри, които са изключително важни и много дефицитни, както и на лекарите в общинските и държавните болници“, каза икономистът.

Според нея проблемът идва от това, че държавните и общинските болници са превърнати в търговски дружества:

“Това е безобразие. Не може една болница да бъде търговско дружество, ако е държавна или общинска. Частните нека си бъдат и нека печелят. Ако има кой да им плаща – да им плаща. Но държавните и общинските болници да бъдат търговски дружества – това е голям проблем. Имаме проблем не само в съдебната система, но и в здравеопазването, да не говорим за образованието.“

На въпрос какво би направила, ако сега беше финансов министър на мястото на Гълъб Донев, Мика Зайкова отговори: “Гълъб Донев е един много разумен и начетен човек, но той не е финансист. Той има повече социален уклон и би бил прекрасен социален министър. Във финансовото министерство се изисква екип от хора-финансисти, които при всички положения ще спрат тези заеми.“

По думите ѝ първата мярка трябва да бъде замразяване на депутатските възнаграждения.

“Минималната работна заплата се определя веднъж в годината. Увеличаването на пенсиите става веднъж в годината – в средата на годината. Откъде-накъде депутатите всяко тримесечие ще си увеличават заплатите? Според мен първо трябва да се замразят техните заплати“, заяви тя.

Икономистът призова да бъдат прегледани и всички допълнителни плащания към народните представители.

“След като нямат нужда и са много знаещи, защо им се дават пари за сътрудници? Това са много пари. От 4400 евро базисна заплата в момента те всеки месец получават по 15-16 хиляди. За участие в комисии, за зам.-председателски постове, за временни комисии, за сътрудници, за квартира. От къде-накъде? Хората, които идват тук да работят, си плащат наем. И депутатът трябва да си го плаща от заплатата“, коментира Зайкова, като се обяви и срещу допълнителните средства за автомобили, квартири и охрана.

“Първо бих замразила заплатите им и то на базово ниво – да получават и те по 4000. Кой в България получава 4400 месечно само за това, че ходи два дни в парламента – сряда и четвъртък, в краен случай и петък? А те всяко тримесечие си актуализират заплатите на базата на средната работна заплата в обществения сектор, която е по-висока, и то от последния месец на тримесечието. Сакън да не загубят някоя стотинка“, заяви икономистът.

“Ако съм на мястото на председателя на Народното събрание и на премиера Румен Радев, първото нещо, което ще направя, е не да бръкна в джоба на полицаите и лекарите, а да бръкна в джоба на депутатите“, каза в заключение Мика Зайкова.

Post Views: 33

ФОКУС

БОРИСОВ И ПЕЕВСКИ ИМАХА ОТ НСО ЗА ДА МОГАТ ДА КРАДАТ БИЗНЕСИ!

КОГАТО СПОМЕНАВАМЕ КРАДЕЦА БОРИСОВ, ТРЯБВА СПОМЕНЕМ И КОЛКО БИЗНЕСИ ОТКРАДНА ПО ТАЗИ СХЕМА! И ДВАМАТА – И БОРИСОВ И ПЕЕВСКИ ЗАТОВА ИСКАХА ОХРАНА ОТ НСО.

ЗНАЯТ МРЪСНИЦИТЕ ЧЕ КОГАТО ОТНЕМЕШ ВСИЧКО НА НЯКОЙ, ТОЙ ЛЕСНО СЕ ПРЕВРЪЩА В КАМИКАДЗЕ!

💰177 000 000 лева данъци
Или преведено на човешки език: „Дай бизнеса. А когато откажеш — къде са ти парите?”

🔹 Денят, който не забравям
Понеделник, 6 юли 2009 г. 9:30 сутринта.
Точно предният ден — 5 юли — ГЕРБ спечели пълно мнозинство на парламентарните избори в България.
Закуската на масата. Детето тръгнало за училище. Жена ми тъкмо беше сложила кафето.
Звънец на вратата. Апартаментът ми в Лозенец.
— „Полиция.”
Отварям. Трима души — полиция, АФР и данъчни.
— „Какво искате?”
— „Пълна ревизия на всичките Ви компании. Още два екипа чакат пред двата Ви офиса в квартал Оборище.”
И така започна. На първия ден след изборите. Като по часовник.
🔹 Запорът — без акт, без нищо
Докато ме проверяваха през следващите дни — блокираха всички банкови сметки на всичките ми дружества.
Като „предварително обезпечение.”
📌 Без ревизионен акт.
📌 Без установено нарушение.
📌 Без съдебно решение.
📌 Без нищо.
Само едно подозрение. И край на бизнеса ми за 3 години.
🔹 Първата „оферта”
Скоро дойде първата оферта. 150 000 евро. От един от големите шефове на НАП.
Помислих и казах:
„ОК. Ще дам парите. При едно условие. Кажете ми какво точно ще ми „оправите” по компаниите. Защото аз нямам нередности. Нямам проблеми с ДДС. При металите имам постоянни проверки — там денонощно стои контрол.”
Той ме погледна и каза честно:
„Не. Даваш парите, за да можеш изобщо да работиш.”
Категорично отказах.
Минал бях целия мутренски преход на 90-те. Не бях дал на никой да ме рекетира. Затова и ходех с много охрана. И сега — на 2009 г., в „новата демокрация”, в член на ЕС от 2 години — щях да плащам „данък спокойствие” на държавни служители?
Не.
🔹 Истинското искане — на маса
И тогава картите се отвориха.
Същите проверяващи ми казаха директно — както съм писал и в предходни постове:
„Ако прехвърлиш дялове от компанията на посочени от нас хора — всичко се оправя моментално.”
Отказах. Няколко пъти.
Тогава работех с изключително силни и големи компании от дълги години. Бяхме приятели. Мислех си, че имам сили да се оправя.
Лъгал съм се.
🔹 Три години без акт. Без обяснение.
Запорите продължиха 3 години — до 2012 г.
Многократно исках срещи с данъчните и с ДАНС. Исках да разбера защо съм запориран. Какво ми е нарушението. Какво искат от мен.
Нищо. Тишина. 3 години тишина.
Това в правова държава се нарича „незаконно ограничаване на дейност.” В България се нарича „стандартна процедура.”
🔹 2012 г. — Внезапно идват „актовете”
През 2012 г. — изведнъж — се появиха множество ревизионни актове. За всичко. На всички компании.
Ревизията обхвана периода 2005–2012 г. — седем години. Тоест: цялата активна история на компаниите.
Не се притесних. Казах си:
„ОК. Ще спечеля в съда. Всичко ми е чисто. Документи — пълни. Сделки — реални. Контрагенти — реални. Платени данъци — всички.”
Започнаха процеси по обжалване на ревизионните актове.
И тогава те видяха, че се измъквам.
Видяха, че всичко е наред с фирмите ми. Знаеха, че ще спечеля.
🔹 11 декември 2012 г. — Часове преди първото съдебно заседание
Сутринта на 11 декември 2012 г. — точно часове преди първото данъчно дело в Софийски административен съд…
Пет цивилни коли ми препречиха пътя на път за работа. Арестуваха ме.
В същия час — 20 полицаи влязоха в офиса на компанията. Иззеха и унищожиха цялата документация. Сървъри. Дискове. Папки. Всичко.
3 месеца в ареста.
Какво успя да направи адвокатът ми? Едно-единствено нещо: подаде уведомление до всички съдебни състави, че при липса на документи не могат да се водят делата.
И така — между 2014 и 2015 г. — всички актове влязоха в сила. Не защото бяха правилни. А защото нямаше с какво да ги обжалваме. Документите ги нямаше. Защото те самите ги бяха унищожили.
177 000 000 лева.
Сто седемдесет и седем милиона лева.
Това бяха общите задължения на 6 ЕООД-та, които бях влял в „КОРИНА БГ” ЕАД, Кърджали.
Сред тях:
▪️ Финансово-счетоводната компания „Добрин Добрев” ЕООД
▪️ „Демо Яв” ЕООД — притежаваща безсрочен лиценз за търговия с отпадъци от черни и цветни метали
Всички тези компании бяха регистрирани в периода 2002–2004 г. Работеха законно. Декларираха всичко. Плащаха данъци.
Всичко без изключение, което беше правено от моите компании през цялото им съществуване — беше обложено по 2-3 пъти. Без право на обжалване.
От сериозна компания с многомилионен оборот — станахме „данъчни длъжници”.
А аз — се превърнах във вечен обвиняем.
Забележете — по съвсем друго дело. Защото това е важно. Едни и същи факти — на две съвсем различни релси. Данъчна и наказателна. И двете — за натиск.
🔹 А сега — истинският въпрос
Според данъчните органи моята компания разполагаше със собствен капитал от 320 милиона лева.
И знаете ли каква беше целта на цялата акция?
❗️ Не данъци.
❗️ Не справедливост.
❗️ Не „възстановяване на щети”.
Целта беше една — да се намери:
💰 „Къде са парите?”
🔹 Доказателството
През следващите години — всички мои познати, бизнес партньори и клиенти, които бяха викани на разпити в ГДБОП, в полицията или в прокуратурата…
…след приключване на „официалната” част на разпита — бяха извеждани на „кафе”.
И там, неофициално, им се задаваше точно един въпрос:
„Къде са парите на този?”
Не за нарушения. Не за престъпления. Не за доказателства.
Само за парите.
И това продължи години. Хора, които не бях виждал от десетилетия, ми се обаждаха да ме предупредят:
„Викаха ме. Питаха само за парите ти.”
🔹 Та къде са парите, дами и господа?
Това е въпросът, който всички задават.
И отговорът — ще го разберете, ако ме следвате тук и в другите ми социални медии.
Но преди да го дам — искам да помислите за нещо много по-важно:
❓ Какъв вид държава „търси парите” на свой гражданин с арести, унищожаване на документи и натиск върху приятелите му?
❓ Какъв вид държава първо унищожава бизнеса, а после се чуди защо човекът не плаща данъци?
❓ Какъв вид държава 3 години държи всичко запорирано без акт — и след това издава актове за периода, в който е спирала бизнеса ?
Отговорете си сами. Тихо. На глас не е безопасно. Още не.
📌 Следва продължение.
В следващите постове ще ви разкажа:
▪️ Как точно изчезнаха парите и активите.
▪️ Кои хора бяха посочени, за да им се прехвърли бизнесът.
▪️ Какво се случи с тези „посочени хора” в годините след това.
▪️ И защо това, което се случи на мен, се случва на стотици други и до днес — точно по същата схема.
177 милиона лева „данъци.”
320 милиона лева „собствен капитал.”
0 доказателства.
Това е България.
📌 Споделете, ако смятате, че повече хора трябва да знаят как работи системата. Профилът ми е с рестрикции. Истината — не може да бъде запорирана.
Dobrin Dobrev

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 37

ФОКУС

Радев малко сляпо и прекомерно си вярва, че има голям политически опит

Бойко Станкушев: Радев малко сляпо и прекомерно си вярва, че има голям политически опит.

“Дотук аз не видях нито една изненада. Всички тези имена бяха дискутирани не само последните през два месеца, а в последните девет години, откакто чакаме президентът Радев да стане премиер”. Това коментира в “Тази сутрин” по bTV бившият министър на енергетиката Мирослав Севлиевски за новия редовен кабинет и назначенията на новата власт.

“Аз очаквах Кутев да бъде председател на парламентарната група, но виждаме, че и настоящият председател на парламентарната група се справя много добре. Артикулира добре, има ясна позиция”, допълни той.

“Няма и изненада, няма и разочарование. Аз не виждам разочарование, но и не бива да чакаме в първите дни тези хора да направят нещо толкова голямо, някаква заря да стане. Последният път, като бях при вас, завършихме разговора с това, че при Триумфа, когато победителите са влизали в Рим, имало един роб, който шушнел на ухото на победителя: „Помни, че си смъртен“. И като продължим тази приказка – шествието върви. И сега отзад има първите пленени – пленените пълководци, тези, които са победени. След тях върви плячката и най-накрая вървят пленниците. Очаквам тази седмица ние да видим какво ще стане с победените генерали или с политическите опоненти”, коментира Севлиевски.

“Една от основните причини да имаме този изборен резултат е, защото основният мотив на хората да излязат да гласуват за Радев беше, защото те очакват от него възмездие и справедливост. И големият въпрос наистина е дали ще има възмездие и справедливост през следващите дни. Една от другите големи причини да имаме този изборен резултат е, защото хората се уплашиха, че посредствеността започна да става масова по времето на управлението на Бойко Борисов”, посочи още той.

„Няма изненади особени. Ясно беше, че гръбнакът на новия кабинет ще бъде от лицата, фигурите, които са участвали в предишните служебни кабинети на Румен Радев. Не виждам някакви особени изненади в това отношение. А дали ще има чистка, дали ще има метла? Да, разбира се. И това смятам, че е в правилата на играта.
За да овладееш политическата власт, трябва, разбира се, да прецениш кои да махнеш, кои свои хора да оставиш. Това е нормалното“, коментира социологът Кольо Колев.

„Мисля, че Румен Радев направи много добър ход, като остави главния секретар на МВР на своя пост, с което даде знак на цялата администрация, че всъщност чистката няма да бъде просто така – „наши срещу ваши“, а ще се гледа кой какво прави. Това е хубав знак, защото по този начин ти можеш да опитваш и с част от предишната администрация, за да я превърнеш в свои работници. Това е нещо, което според мен не е зле“, посочи още той.

„Няма какво да проверяваме. Ние просто ще чакаме да видим първите послания на този, както и на всички други министри, и съответно първите действия, което е много по-важно“, заяви Бойко Станкушев, директор на “Антикорупционен фонд“, за назначението на Николай Найденов като министър на правосъдието.

„Трябва да се има предвид, че Румен Радев, според мен, малко сляпо и прекомерно си вярва, че има голям политически опит. Това да си девет години президент е едно, а да поемеш цялата тази сложна машина, наречена изпълнителна власт, където много зависи от теб, обаче зависи и от хората, с които си обграден“, посочи той.

Post Views: 42