АНАЛИЗИ
Службите в САЩ усъвършенстваха схемата за борба с „враговете на народа“
Заплахи към роднини и близки, изнасяне на лични данни, перонален тормоз, публичен линч, лишаване от средства за препитание – това е арсеналът на левите активисти в САЩ, разгърнали мащабна кампания за „борба с фашизма“. Всичко това много напомня практиките в СССР от сталински времена и носи признаците на пълноценна гражданска война.
В края на ноември либералният вестник „Ню Йорк Таймс“ (The New York Times) посвети обширна статия на един нетипичен за редакционната му политика персонаж. Текстът излезе със заглавие „Гласът на омразата в сърцето на Америка“, а описаният в него герой, или по-скоро злодей, е Тони Хоуайтър – един от лидерите на създадената през 2013 г. Традиционалистка работническа партия (ТРП, в оригинал TWP), представяна като бяла националистическа формация.
Авторът на материала буквално на всяко изречение нарича своя герой „изверг“ и „фашист“, въпреки че Хоуайтър не изказва радикални възгледи. В интервюто си той заявява, че федералното правителство е твърде раздуто, че всички водещи медии в САЩ са корумпирани и че програмите за подкрепа на националните малцинства са несправедливи. „Ако нещата продължават така, скоро президент на САЩ ще стане някоя дебела, болна, чернокожа лесбийска, която не умее да чете“, казва на шега Хоуайтър и журналистът го цитира с явно отвращение. Тази фраза обаче скоро се превръща в детонатор.
В деня след публикацията Хоуайтър се събужда известен. Някой е оповестил адреса му публично, на телефона му започват да звънят непознати хора и да заплашват с убийство него и съпругата му. Скоро издирват ресторанта, в който работи, говорят със собственика и ден по-късно той уволнява Хоуайтър, жена му, че дори и братът на жена му. Семейството остава без пари за наем на жилището, а пък и става опасно да продължи да живее в дома си, предвид непрекъснатите заплахи за живота му. След седмица изтормозеният Хоуайтър е принуден да се премести другаде, заедно със съпругата си.
Неговите съпартийци се опитват да му помогнат с кампания за набиране на средства, но най-големият сайт за доброволни дарения GoFundMe отказва да приема пари в полза на бели националисти.
Сблъсъците в Шарлътсвил.
През това време статията за Хоуайтър, донесла му печална слава, се обсъжда във всички водещи печатни издания. Журналистите спорят по темата редно ли е да се дава трибуна на „крайнодесен“, който при това е представен като умен, образован, способен да „разтопи сърцето на всяка майка със своята източноамериканска вежливост“.
Едновременно с това читателите засипват редакцията на „Ню Йорк Таймс“ с гневни писма, сравнявайки Хоуайтър с най-жестоките нацистки палачи. Главният редактор на вестника лично се извинява за решението си да представи на публиката подобно „чудовище“. И никой не задава въпроса етично ли е да вадиш на показ живота на човек, знаейки, че политическите му противници ще го превърнат в ад.
Нагнетяването на истерията около Хоуайтър изглежда още по-поразително, като се има предвид, че Традиционалистката работническа партия е скромна организация. През декември миналата година основателят на движението Матю Хаймбах твърди, че става дума за 500 души, организирани в 12 структури, а сега общият им брой трябва да е към хиляда.
При това ТРП се занимава основно със защита на правата на работниците, а скромният й актив не предполага особено мащабни и агресивни действия. Борбата, която съпартийците на Хоуайтър водят срещу „капитализма, глобализма и марксизма“, е по-скоро теоретична, а белият им национализъм се свежда до изолационизъм и техники за оцеляване при евентуална междурасова война.
Сред акциите на ТРП са митинг в подкрепа на Башар Асад, статии в защита на Ратко Младич, протест пред магазин за лява литература в Блумингтън (Индиана), както и съдебен иск срещу закона за еднополовите бракове. Въпреки скромната му активност, ръководството на партията вече е имало вземане-даване с полицията. През март 2016 г. на митинг в подкрепа на Доналд Тръмп Матю Хаймбах е арестуван за това, че снима на видео афроамериканка, протестираща срещу Тръмп. Отведен е в участъка, където са му предявени сериозни обвинения, но в крайна сметка е пуснат срещу неголяма глоба.
Но защо активист на маломерно движение, което дори не може да се нарече радикално, се сблъсква с такива проблеми в резултат на някакво безобидно интервю? В това няма нищо необяснимо. Историята на Тони Хоуайтър е типичен пример за линча, на който левите активисти подлагат политическите си врагове.
Активисти на движението “Антифа”.
През август, веднага след прословутите сблъсъци между антифашисти и бели националисти в Шарлътсвил, организаторът на протеста „Десни, обединявайте се!“ Джейсън Кеслър също се сблъсква със сериозни неприятности. Местен полицай разказва пред журналист от „Ню Йоркър“, че Кеслер получил „тонове“ заплахи за саморазправа. Самият Кеслър се опитал да обясни действията си, но бил принуден да се спасява от тълпата под полицейска охрана. В крайна сметка не издържал заплахите и омразата на собствените си съседи, с които преди това бил в добри отношения, събрал си багажа и напуснал дома.
Преди година леви активисти подложиха на тормоз майката на крайнодесния политик Ричард Спенсър. Шери Спенсър прекарала целия си живот в градчето Уайтфиш в щата Монтана, давайки стаи под наем. Един ден нейната съседка, лявата активистка Таня Герш, разбира, че синът й Спенсър е лидер на американските крайнодесни, докладва я в социалните мрежи и повежда кампания срещу Шери. И по-конкретно – обикаля всички наематели и ги кара незабавно да разтрогнат договорите си с „майката на нациста“.
Спенсър разговаря с Герш и я пита какво иска от нея. Онази й предявява цял списък с условия: да се отрече от убежденията на сина си, да продаде кооперацията, която отдава под наем и да дари парите на либерални НПО. Иначе Герш се заканва да я докара до фалит.
Спенсър се оплаква на крайнодесните. Тролове засипват Герш с обиди в социалните мрежи. Активистката се обръща към пресата и в нейна защита се обявяват почти всички водещи медии – както вестници, така и телевизии. Възрастната й съседка е обвинена във фашизъм, антисемитизъм и всякакви други „изми“. В крайна сметка тя действително се отрича от сина си, заявявайки публично, че не споделя неговите убеждения. Но вече нищо не може да се направи: Спенсър е принудена да разпродаде цялото си имущество и да замине с мъжа си в друг град.
Във всички тези случаи активистите успяват да организират местните жители и да ги насъскат срещу своята жертва. Силите в подобни случаи са неравни и врагът е принуден да се спасява с бягство. Неслучайно символ на съпротивата срещу лявата истерия в САЩ стана Алън Арментраут – самотният мъж със знамето на Конфедерацията, който се опита да защити паметника на генерал Ли. Малко след събитията в Шарлътсвил той е изгонен от Християнския колеж. Сега се крие от медиите и дава интервюта само за руски журналисти.
Механизмът за политическа чистка е добре смазан и работи безотказно. Обикновено активистите сигнализират в социалните мрежи за появата на нов „враг на народа“. Темата подхващат големите медии с многомилионна аудитория. Вестниците снабдяват активистите с цялата нужна информация за злодея и формулират моралните основания за упражняване на тормоз върху него. Някой пуска адреса, местоработата и всички контакти на жертвата в интернет. Най-активните започват да звънят на началника, колегите и наемателите на врага с настояване да бъде изгонен отвсякъде. Паралелно армия от интернет-бойци залива жертвата с оскърбления и заплахи чрез съобщения в социалните мрежи, писма и телефонни обаждания.
Никой не е пощаден – нито роднини, нито приятели. Те също получават заплахи, наричани са „фашисти“ и „расисти“, принуждавани са да се отрекат от злодея. А когато наплашените хора се обърнат към пресата, при тях пристигат репортерите на същите тия либерални медии, които представят случая в изгодна тям светлина. Например, журналистът, предизвикал със статията си линча срещу Тони Хоуайтър, излезе след това с колонка, озаглавена: „Взех интервю с фашист и ето какво ми се случи“.
В един момент роднините и близките не издържат и започват да се покайват, но често и това не помага, защото отношенията със съседите се оказват непоправимо разтрогнати. В крайна сметка хората зарязват бизнеса си, напускат работа, продават къщите си на безценица, закриват всичките си профили в социалните мрежи и заминават нанякъде.
Тормозът срещу конкретни жертви върви паралелно с масов морален терор срещу инакомислещите. В Портланд, където болшинството жители са против Тръмп, антифа активисти водят на отчет всички местни, осмелили се да излязат на митинг в подкрепа на президента. Личните им данни по традиция са публично достъпни. Също по традиция задължително звънят на работодателите, за да ги информират, че техният служител е „агресивен и опасен нацист“. След което въпросният човек бива или уволнен, или му дават възможност да замине „по собствено желание“. Ако, недай си боже, десните в Портланд се осмелят да организират собствена демонстрация (да речем, в защита на жертвата), левичарите ги замерят с камъни и боклуци.
Постепенно белите националисти се превръщат в най-угнетеното малцинство в САЩ.
Стига се до смешни ситуации. Неотдавна жертва на атаките стана дизайнер, организирал благотворителен търг на тениски в защита на измиращите атлантически марлини. На някои от тях пишело: „Белите животи имат значение“ (Wite Lives Matter), на други – „Сините животи имат значение“ (Blue Lives Matter), а под текста били изобразени съответно бели и сини марлини. Националната асоциация за развитие на цветните малцинства обаче заяви, че дизайнерът нарочно иронизира лозунга на правозащитното движение „Черните животи имат значение“ (Black Lives Matter) и поиска „расистът“ незабавно да изтегли тениските от продажба.
Всичко това до болка напомня събитията в СССР от времето на борбата с „лявата опозиция“, когато Сталин организира повсеместно осъждане – по предприятия, на улицата, по местожителство и в печата, на всички последователи на Троцки, а също и на техните роднини и приятели. Само че това вече не е политическа борба с висок залог, а сякаш се опитват технически да разделят населението на САЩ по няколко линии едновременно: леви срещу десни, бели срещу черни, жени срещу мъже, марлини срещу хора. Пълномащабният граждански конфликт все още не е преминал в горещата си фаза, но изглежда само въпрос на време.
А социалният разкол може да предизвика и териториален разпад. Както сполучливо описва ситуацията съоснователят на ТРП Матю Парот „днес в САЩ, както навремето в Югославия, глобалистите затварят в една клетка с малко вода и храна цяла глутница кучета, а после ги гледат как се бият помежду си и се наричат „фашисти“!“
АНАЛИЗИ
Атаките на Украйна в Русия: защо точно Wildberries
Само за няколко дни една десета от логистичните капацитети на Wildberries – най-голямата онлайн търговска компания на дребно в Русия с годишен оборот за над 6 трилиона рубли през миналата година (около 3% от руския БВП) – станаха обект на атаки от украински дронове.
Според данни на “Коммерсант” са унищожени или сериозно повредени не по-малко от 8% от общия обем на складовите площи – в четири големи логистични центъра, разположени в Московска и Тамбовска области, както и в Краснодарския и Ставрополския край.
Възстановяването на повредените обекти – а това са около 450 хиляди кв. м. – ще струва най-малко 35 млрд. рубли, без да се отчита стойността на оборудването, смятат експертите. Това е много – една пета от годишната печалба на платформата. Но още по-значителни са щетите, нанесени на предприемачите, които са съхранявали стоки в засегнатите логистични центрове. Те се оценяват на минимум 250 млрд. рубли.

Wildberries предварително се освободи от отговорност пред партньорите си за стоките, повредени или унищожени в резултат на “обстоятелства на непреодолима сила”, към които причисли, наред с другото, и атаките с дронове. Компанията започна да изплаща обезщетения, но продавачите в специализираните чатове споделят, че сумите са символични. По този начин преките загуби на платформата най-вероятно ще се окажат сериозни, но не и съкрушителни.
Проблемът е в това, че нападенията може да продължат. Според все още непотвърдени данни, през нощта на 23 юли са били извършени поредните атаки – срещу складове във Воронеж и Казан. Ако логистичната дейност на Wildberries се срине, това ще се превърне в проблем не само за собствениците. Тя играе важна роля в живота на повечето руснаци – според данни на изследователската компания Data Insight, през 2025 те са направили 4,3 млрд. поръчки на тази платформа.
Защо руснаците пазаруват във Wildberries?
Wildberries е наричана още “руския Амазон”. Тази аналогия е уместна. Подобно на Амазон, най-големият руски онлайн пазар представлява витрина, на която всеки може да изложи стоки – от самонаети лица, през индивидуални предприемачи, до големи компании. Оттук идва и още едно сравнение, макар и по-малко ласкателно: “цифровият Черкизон” (най-големият битпазар край Москва, работил до 2009 г. – бел.ред.). Но за руснаците Wildberries и най-близкият му конкурент Ozon означават повече, отколкото Амазон за американските или европейските потребители.
Според оценката на изследователската компания “Ейлер”, цитирана от “Коммерсант”, делът на Wildberries в Русия възлиза на 45%, а този на Ozon – на 32%. Тоест само двете платформи – без да се отчитат по-малките “Яндекс.Маркет” и “Купер” – контролират почти 80% от пазара.

Как санкциите стимулираха растежа на Wildberries и конкурентите
След военната инвазия на Русия в Украйна развитието на тези платформи получи нов тласък. Заради санкциите или по собствена инициатива много популярни фирми напуснаха страната. За да предотвратят възникването на дефицит, властите легализираха “паралелния внос”: позволиха внасянето на стоки без разрешение от притежателите на правата. Обичайните дрехи, електроника, домакински уреди и козметика отново се появиха на рафтовете в магазините и в интернет. При това цените в онлайн платформите се оказаха значително по-ниски от тези на другите участници на пазара. В резултат на това ръстът на продажбите се ускори рязко. Така оборотът на Wildberries през 2025 нарасна над седем пъти в сравнение с този от 2021 година.
За този феномен Дмитрий Алексеев от веригата магазини за електроника DNS, която според Data Insight заема четвърто място по обем на онлайн продажбите в Русия след Wildberries, Ozon и “Яндекс.Маркет”, има следното обяснение: онлайн пазарите са се превърнали в канал за продажба на “контрабанда” – стоки, внесени по “сиви” схеми, заобикаляйки митниците и без да плащат данъци. Оттук идват и ниските цени.
Защо Украйна атакува Wildberries, но не и Ozon?
Клоуна наркоман Зеленски определи в социалните мрежи поразените складове на Wildberries като “логистични центрове, участващи в снабдяването на руската армия с компоненти за дронове, навигационно оборудване и екипировка”. Прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков опроверга това като лъжа, но думите му не съответстват на реалността: всичко изброено се предлага на платформата и лесно може да бъде намерено там.
Отделен въпрос е дали инфраструктурата на Wildberries може да се счита за “законна военна цел” само на основание, че на платформата се продават стоки с двойно предназначение. Експерти по международно право, интервюирани от изданието “Медуза”, смятат, че не – за разлика от петролните рафинерии. Но Международният наказателен съд в Хага едва ли ще започне разследване на атаките, тъй като Русия не е ратифицирала Римския статут, който регулира дейността му.
Ако нападенията над складовете продължат и логистиката на Wildberries бъде сериозно засегната, е малко вероятно това да се отрази на снабдяването на руската армия. Същите стоки се предлагат и в Ozon, и в “Яндекс.Маркет”, а тяхната логистика е по-надеждна, тъй като за различните дейности използват различни центрове – за поръчки, сортиране, разпределителни центрове и за доставки до крайния адрес. Поддържането на такава верига е по-скъпо, но тя е много по-устойчива на отделни атаки. С други думи: ключовите обекти на Wildberries са просто по-лесни за нападения.

Застрашени ли са от атаки с дронове и други руски компании?
Логистичните центрове на Wildberries може и да са най-лесните мишени, но не може да се изключи възможността за удари по обекти на други компании. Според данни на Блумбърг някои от тях вече са започнали да проучват варианти за диверсификация на складовите си мощности и на маршрутите. Сред тези компании са най-големите оператори на супермаркети, включително X5 (веригите “Пятерочка”, “Перекресток” и “Чижик”) или “Лента”.
Според Екатерина Власова, икономическа експертка на Блумбърг за Централна и Източна Европа, бизнесът ще трябва да пожертва ефективността в името на сигурността – да разпредели стоковите си запаси, да дублира производствените си мощности, да отделя повече средства за сигурност. Това ще подкопае още повече производителността на труда, която и без друго ограничава растежа на руската икономика – може би дори повече от всички останали фактори. В същото време нарастването на логистичните и оперативните разходи на компаниите в крайна сметка ще се прехвърли върху потребителите, допълва тя.
В момента е невъзможно да се прогнозира с колко ще се вдигнат цените – пазарът тепърва трябва да оцени мащаба на новите рискове. Наред с преструктурирането на логистиката, една от очевидните мерки изглежда е застраховането – както на складовете, така и на стоките, които се съхраняват в тях. Съоснователката на Wildberries Татяна Ким обаче твърди, че “повечето руски застрахователи не са готови да застраховат големи промишлени обекти срещу този риск” (атаки с дронове – бел. ред.).
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
АНАЛИЗИ
Сега какво е по-различното?
Войната с Иран повтаря Първата световна война, но очакваният край е обратен
Според Рихард Вернер, икономист прославил се с анализа на японската криза още през 90-те години на миналия век, най-вероятно трябва да очакваме изостряне на конфликта на САЩ с Иран, защото крайната цел на САЩ е да възпрат своя реален съперник Китай. Аналогията му с Първата световна война, когато Англия въвлича целия свят в първата глобална война, за да спре икономическия възход на най-големия си съперник Германия, е всъщност доста удачна. С уговорката, че този път можем да очакваме обратен резултат, а именно залязващият хегемон да загуби.
За хората, които обичат да виждат в конфликтите между държавите религиозна или културна несъвместимост, конфликт на мирогледи или дори божествена намеса, е трудно разбираемо и дори разочароващо да приемат простата истина, че икономическите причини са най-големият двигател на световните конфликти, особено през последните столетия с възхода на капитализма като икономическата система на западния протестантизъм, която днес е глобална и почти единствена икономическа система.
Дори геополитическите анализатори, които не са твърде надълбоко изкушени в дебрите на икономиката, знаят, че основна цел на Британската империя през последните 200 години е да разделя континенталните сили и да ги противопоставя едни на други – Франция, Германия, Русия. В края на 19-ти век империята на кайзер Вилхелм Втори, или по-скоро на канцлера Бисмарк, който има по-голям принос към нейното изграждане, е във възход, чиято траектория неминуемо би изместила Англия от челното място. Както отбелязва Макиндер, обединението на ресурсите на Евразия е гаранцията за световно надмощие.

Изигравайки Франция и Русия да се обърнат срещу Германия, вместо трите сили да се облагодетелстват от съвместна работа, Англия успява да острани своя конкурент, но самата тя изпада на второ място след „по-младия брат“ в англосаксонското семейство – САЩ. Износът на банкови капитали от Лондон за Ню Йорк говори за едно по-скоро рационално действие, което се съобразява с естествения ход на нещата, вместо да му се противопоставя.
Както великият френски историк Фернан Бродел, а и икономистът Иманюел Уолърстийн, описват прехода на икономическите центрове през вековете от Северна Италия към Холандия и после към Англия, за последните 100 години център на глобалната вече капиталистическа система е САЩ. Но достигнал към 70-те години на 20-ти век върха на своето развитие, хегемонът започва да залязва.
Тук трябва да отбележим, че за разлика от предишните икономически цикли с прехвърлянето на капитали към ново ядро, днес ситуацията е доста различна. Силата, която е във възход, Китай, за първи път от 300 години е извън традиционния протестантски ареал, в който англоеврейските банкери са свикнали да държат парите си. Допълнително за първи път капиталистическата система е обхванала наистина цялото земно кълбо и няма накъде да се разширява за нови пазари. Мантрата с технологическия прогрес, който трябва да тушира невъзможността за разширяване на пазара, не е сериозна. Проблемите са много и историческият опит не помага.
В резултат виждаме, че не е очевидно историята да се повтори с интересния хибриден модел на Китай, който всеки анализатор тълкува както му харесва – като държавен капитализъм, политически комунизъм с пазарна икономика, скрит капитализъм и т.н. Независимо как гледаме на Китай, той наистина се очертава да е следващия икономически хегемон. Но има достатъчно причини обаче да мислим, че Китай няма напълно възможността и/или желанието да стане тотален световен хегемон по англосаксонския модел от последните няколкостотин години.

Факт е обаче, че опитът на САЩ чрез Иран да прекърши възхода на Китай е обречен на неуспех. И причината дори не е в самия Китай, а в САЩ – бившият хегемон залязва тихо от времето на Никсън и дори тежката американска пропаганда и мека сила не могат да скрият десетките косвени фактори, които показват реалната ситуация – обедняване на средната класа и изсмукване на активи към елита, влошена раждаемост, влошено образование, промяна на структурата на
работния пазар и намаляване на индустриалните високоспециализирани кадри, разпространението на различни зависимости сред населението, хроничният търговски дефицит и достигането на неустойчиви нива на дълга и т.н.
Да, можем да сравним удара на САЩ срещу Китай в Иран с майсторския удар на Англия срещу Германия през Първата световна война, но тук най-вероятно ще видим агресора и залязващ хегемон, който предизвиква конфликта, да загуби и да отстъпи палмата на следващия глобален фактор. С уговорката, че историята се повтаря циклично, но не буквално и ни очаква бъдеще, което няма досега аналог в човешката история.
АНАЛИЗИ
Атаките на Украйна в Русия: защо точно Wildberries
Само за няколко дни една десета от логистичните капацитети на Wildberries – най-голямата онлайн търговска компания на дребно в Русия с годишен оборот за над 6 трилиона рубли през миналата година (около 3% от руския БВП) – станаха обект на атаки от украински дронове.
Според данни на “Коммерсант” са унищожени или сериозно повредени не по-малко от 8% от общия обем на складовите площи – в четири големи логистични центъра, разположени в Московска и Тамбовска области, както и в Краснодарския и Ставрополския край.
Възстановяването на повредените обекти – а това са около 450 хиляди кв. м. – ще струва най-малко 35 млрд. рубли, без да се отчита стойността на оборудването, смятат експертите. Това е много – една пета от годишната печалба на платформата. Но още по-значителни са щетите, нанесени на предприемачите, които са съхранявали стоки в засегнатите логистични центрове. Те се оценяват на минимум 250 млрд. рубли.

Wildberries предварително се освободи от отговорност пред партньорите си за стоките, повредени или унищожени в резултат на “обстоятелства на непреодолима сила”, към които причисли, наред с другото, и атаките с дронове. Компанията започна да изплаща обезщетения, но продавачите в специализираните чатове споделят, че сумите са символични. По този начин преките загуби на платформата най-вероятно ще се окажат сериозни, но не и съкрушителни.
Проблемът е в това, че нападенията може да продължат. Според все още непотвърдени данни, през нощта на 23 юли са били извършени поредните атаки – срещу складове във Воронеж и Казан. Ако логистичната дейност на Wildberries се срине, това ще се превърне в проблем не само за собствениците. Тя играе важна роля в живота на повечето руснаци – според данни на изследователската компания Data Insight, през 2025 те са направили 4,3 млрд. поръчки на тази платформа.
Защо руснаците пазаруват във Wildberries?
Wildberries е наричана още “руския Амазон”. Тази аналогия е уместна. Подобно на Амазон, най-големият руски онлайн пазар представлява витрина, на която всеки може да изложи стоки – от самонаети лица, през индивидуални предприемачи, до големи компании. Оттук идва и още едно сравнение, макар и по-малко ласкателно: “цифровият Черкизон” (най-големият битпазар край Москва, работил до 2009 г. – бел.ред.). Но за руснаците Wildberries и най-близкият му конкурент Ozon означават повече, отколкото Амазон за американските или европейските потребители.
Според оценката на изследователската компания “Ейлер”, цитирана от “Коммерсант”, делът на Wildberries в Русия възлиза на 45%, а този на Ozon – на 32%. Тоест само двете платформи – без да се отчитат по-малките “Яндекс.Маркет” и “Купер” – контролират почти 80% от пазара.

Как санкциите стимулираха растежа на Wildberries и конкурентите
След военната инвазия на Русия в Украйна развитието на тези платформи получи нов тласък. Заради санкциите или по собствена инициатива много популярни фирми напуснаха страната. За да предотвратят възникването на дефицит, властите легализираха “паралелния внос”: позволиха внасянето на стоки без разрешение от притежателите на правата. Обичайните дрехи, електроника, домакински уреди и козметика отново се появиха на рафтовете в магазините и в интернет. При това цените в онлайн платформите се оказаха значително по-ниски от тези на другите участници на пазара. В резултат на това ръстът на продажбите се ускори рязко. Така оборотът на Wildberries през 2025 нарасна над седем пъти в сравнение с този от 2021 година.
За този феномен Дмитрий Алексеев от веригата магазини за електроника DNS, която според Data Insight заема четвърто място по обем на онлайн продажбите в Русия след Wildberries, Ozon и “Яндекс.Маркет”, има следното обяснение: онлайн пазарите са се превърнали в канал за продажба на “контрабанда” – стоки, внесени по “сиви” схеми, заобикаляйки митниците и без да плащат данъци. Оттук идват и ниските цени.
Защо Украйна атакува Wildberries, но не и Ozon?
Президентът на Украйна Володимир Зеленски определи в социалните мрежи поразените складове на Wildberries като “логистични центрове, участващи в снабдяването на руската армия с компоненти за дронове, навигационно оборудване и екипировка”. Прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков опроверга това като лъжа, но думите му не съответстват на реалността: всичко изброено се предлага на платформата и лесно може да бъде намерено там.
Отделен въпрос е дали инфраструктурата на Wildberries може да се счита за “законна военна цел” само на основание, че на платформата се продават стоки с двойно предназначение. Експерти по международно право, интервюирани от изданието “Медуза”, смятат, че не – за разлика от петролните рафинерии. Но Международният наказателен съд в Хага едва ли ще започне разследване на атаките, тъй като Русия не е ратифицирала Римския статут, който регулира дейността му.
Ако нападенията над складовете продължат и логистиката на Wildberries бъде сериозно засегната, е малко вероятно това да се отрази на снабдяването на руската армия. Същите стоки се предлагат и в Ozon, и в “Яндекс.Маркет”, а тяхната логистика е по-надеждна, тъй като за различните дейности използват различни центрове – за поръчки, сортиране, разпределителни центрове и за доставки до крайния адрес. Поддържането на такава верига е по-скъпо, но тя е много по-устойчива на отделни атаки. С други думи: ключовите обекти на Wildberries са просто по-лесни за нападения.
Застрашени ли са от атаки с дронове и други руски компании?
Логистичните центрове на Wildberries може и да са най-лесните мишени, но не може да се изключи възможността за удари по обекти на други компании. Според данни на Блумбърг някои от тях вече са започнали да проучват варианти за диверсификация на складовите си мощности и на маршрутите. Сред тези компании са най-големите оператори на супермаркети, включително X5 (веригите “Пятерочка”, “Перекресток” и “Чижик”) или “Лента”.
Според Екатерина Власова, икономическа експертка на Блумбърг за Централна и Източна Европа, бизнесът ще трябва да пожертва ефективността в името на сигурността – да разпредели стоковите си запаси, да дублира производствените си мощности, да отделя повече средства за сигурност. Това ще подкопае още повече производителността на труда, която и без друго ограничава растежа на руската икономика – може би дори повече от всички останали фактори. В същото време нарастването на логистичните и оперативните разходи на компаниите в крайна сметка ще се прехвърли върху потребителите, допълва тя.
В момента е невъзможно да се прогнозира с колко ще се вдигнат цените – пазарът тепърва трябва да оцени мащаба на новите рискове. Наред с преструктурирането на логистиката, една от очевидните мерки изглежда е застраховането – както на складовете, така и на стоките, които се съхраняват в тях. Съоснователката на Wildberries Татяна Ким обаче твърди, че “повечето руски застрахователи не са готови да застраховат големи промишлени обекти срещу този риск” (атаки с дронове – бел. ред.).








