ФОКУС
Става страшно! Светът на Оруел е вече тук
Някои събития в нашата страна ни напомнят мрачните предсказания и предупреждения на Оруел за властов режим, при който се извършва посегателство върху свободата на словото
През 1948 г. английският писател Джордж Оруел публикува своя роман “1984 г.”, представляващ опит да се предскаже бъдещето, в което няма свобода на словото и има Министерство на истината и Полиция на мисълта.
Главният герой Уинстън Смит работи в Министерството на истината в Лондон, където обработва новини, така че да са в съответствие с представяните от властта факти.
Тече война между Океания,част от която е Великобритания и Евразия, част от която е Съветския съюз и телевизорите излъчват Двеминутка на омразата, в която се показва омразното лице на евразийският агент Емануел Голдщайн, който ругае Големия брат, настоява за незабавен мир с Евразия, проповядва свобода на словото, свобода на печата, свобода на събранията и свобода на мисълта.
Но за да се контрира празнословието на Голдщайн, гласът му постъпено се заглушава и зад неговото лице на екрана маршируват безкрайни колони на евразийската армия — редица след редица набити мъже с безизразни азиатски лица.
Някои събития в нашата страна ни напомнят мрачните предсказания и предупреждения на Оруел за властов режим, при който се извършва посегателство върху свободата на словото и правото на медиите да поднасят информация, която да не бъде цензурирана органи под контрола на управляващите.
Ето примери:
На 1 март тази година Съветът за електронни медии (СЕМ) взе решение да спре разпространението на руски телевизионни програми на територията на България, защото не представяли безпристрастно новините. Но Бетина Жотева, която внася предложението за решение и членките на СЕМ не са политическа институция, те не разполагат нито с капацитет, нито с пълномощия да оценяват пристрастността или безпристрастността на предавания на чужди, че даже и на наши телевизии.
Ако имаха това право, досега да са забранили предаванията на няколко телевизии, които изразяват пристрастия. А забраната на руските телевизии отне правото на българските зрители да чуят гледната точка и на руската страна. То бе посегателство срещу свободата на медиите и напомня онези времена на комунистическия режим, когато се заглушаваха предаванията на Свободна Европа и на БиБиСи на български език – по същата причина, гражданите да нямат достъп до друга гледна точка
Вчера, на 19 май новият СЕМ взе решение да прави занапред пълен мониторинг на отразяването на военната инвазия на Русия в Украйна във всички телевизии и радиостанции- държавни и частни. Този мониторинг ще включва профила на канените в медиите гости, както и съдържанието на изразяваните от тях становища. Предложението е на партията на премиера “Продължаваме промяната” в лицето на нейният представител в СЕМ Симона Велева. По време на това заседание СЕМ е наложил глоба на на една кабелна телевизия за разпространяване на фалшива информация във връзка с войната в Украйна.
Това решение на СЕМ представлява брутално посегателство срещу свободата на словото. СЕМ си вменява правото да осъществява мониторинг за това как медиите отразяват едно външно политическо събитие, превръщайки се по този начин в политически орган. На какво основание СЕМ ще оценява профила на канените в медиите гости, както и съдържанието на изразяваните от тях становища?
На какво основание субективните мнения на членовете на СЕМ могат да бъдат основа за упражняване на контрол и налагане на глоби на медиите отразяващи руско- украинската война? Не се ли превръща така СЕМ в своеобразна Полиция на мисълта, в цензор, който в решенията си ще се ръководи от правилото, провъзгласено от Соломон Паси, че “Истината не е във всички гледни точки, а в добрите гледни точки”?
Не представлява ли това решение грубо нарушение на самият Правилник на СЕМ, който постановява, че “при осъществяване на своите дейности СЕМ се ръководи от интересите на обществото, като защитава свободата и плурализма на словото и информацията и независимостта на радио- и телевизионните оператори”.
Във връзка с това, че СЕМ е наложил глоба на една кабелна телевизия, която била разпространявала между другото фалшива информация във връзка с войната в Украйна, на какво основание СЕМ си присвоява правото да преценява коя информация е истинска и коя фалшива?
В условията на прерасналия във война руско- украински конфликт, в страната настъпи поляризация на общественото мнение и на конфронтация между две основни групи от политици, политически коментатори и интелектуалци. Едната група, в която се изявяват политици, включително българския премиер Кирил Петков, и доста политолози с русфобски уклон, изразява мнение, че Путин/Русия извършват непровокирана агресия срещу Украйна, в опит за осъществяване на имперски амбиции и възстановяване под някаква форма на бившия Съветски съюз.
Втората група, около която гравитират русофили, посочва, че конфликтът е предизвикан от обкръжаването на Русия със страни- членки на НАТО и от договорката между САЩ/НАТО и проамериканския режим в Киев, Украйна един ден да бъде приета в НАТО, което застрашава националната сигурност на Русия. Между тези две групи се води битка в медийното пространство.
Фактите в това отношение показват, че са налице опити от страна на първата група, да се ограничат медийните изяви на втората група, с аргумента, че с изказваните от нея мнения и твърдения се лансира дезинформация за руско- украинския конфликт, и че тази група се превръща в проводник на путинската пропагандна машина. В тази битка очевидно СЕМ взима страната на първата група, без да се съобразява, че по този начин започва да изпълнява ролята на своеобразно министерство на истината и извършва посегателство срещу свободата на словото.
Свободата на словото е свещено право. В Международния пакт за граждански и политически права приет на 16 декември 1966 г. от Общото събрание на ООН се указва, че (член 19, т.2) :
“Всяко лице има право на свобода на словото; това право включва свободата да търси, да получава и да разпространява сведения и идеи от всякакъв вид”. Аналогичен текст за това право съществува и в българската конституция (чл.39, ал.1),, като съществува и текст за Свобода на медиите (чл.40, ал.1) : “Печатът и другите средства за масова информация са свободни и не подлежат на цензура.
Това право е изключително важно, защото медиите са място за размяна на идеи и средство за формиране на обществено мнение. Допускат се ограничения на свободата на медиите само с оглед защитата на конституционно установения ред;- запазване на обществения ред и превенция на престъпността; защита на здравето и морала и – защита на репутацията и правата на другите граждани”.
Съществува също така и текст за Свобода на информацията (чл.41, ал. 1) : “Всеки има право да търси, получава и разпространява информация.
Това право търпи отношения, също с оглед на- защитата на националната сигурност; – запазване на обществения ред и превенция на престъпността; – защита на здравето и морала; – защита на репутацията и правата на другите граждани; – съображения за запазване на тайна”.
Видно е, че решението на СЕМ от 19 май представлява фрапантно нарушение с българската конституция, която допуска ясно постановени ограничения в упражняването на свободата на словото и на информацията от гражданите и медиите, и не включва по никакъв начин ограничения по отношение на правото на отразяване и разпространяване на информация вътрешно и външно политически събития, определяни от когото и било за „дезинформация“. Недвусмислено е казано, че медиите не могат да бъдат подложени на контрол и цензура, защото това ограничава свободата на словото.
И още нещо, което буди тревога.
На парламентарния контрол в петък от изявление на министърът на електронното управление Божидар Божанов стана ясно, че към Министерството се създава аналитично звено, което да упражнява мониторинг върху съдържанието на медии и социални мрежи и ще следи за случаи на целенасочена дезинформация. Министърът увери, че министерството се водело от един основен принцип и той бил, че “не трябва нито правителството, нито някоя голяма корпорация да решава кое е истина, кое не, нито да има правомощия да блокира нещо, просто защото така е решил”.
И тук възниква въпросът, след като министерството е част от властта, къде е гаранцията, че това негово звено ще определя безпристрастно кое е дезинформация?
След като този министерски орган уж не трябва да решава кое е истина и кое не е, как ще преценява кое е целенасочена дезинформация? Защото една такава оценка би трябвало да основава на някакво собствено определение, кое е истина, а кое не е, нали? Не е ли налице опасността, че това министерство може да се превърне и в Министерство на истината?
Противоречието е повече от очевидно. И ако никой орган не трябва да има правомощия да блокира нещо, само защото така е решил, на какво основание СЕМ блокира излъчванията на две руски телевизии и наложи глоба на една кабелна телевизия, за “дезинформация”
Решението на СЕМ и създаването в Министерството на на електронното управление на специално звено за мониторинг на медиите и социалните мрежи, което да следи за случаи на дезинформация бяха предшествани от атаката срещу свободата на словото от видни политици и личности.
В интервю по БНР на 14 март т.г. евродепутатът от ГЕРБ Андрей Ковачев заяви, че свободата на медиите, свободата на словото не е абсолютна, и че демократичните държави трябва да имат инструменти да се защитят от дезинформацията.
Вярно е, че свободата на словото не е абсолютна, но международно приетите норми за свободата на словото, а и българската конституция конкретно посочват случаите, в които свободната на словото може да бъде ограничена, и никъде не се споменава, че тя може да бъде ограничена заради политическа дезинформация. Това е така, защото такова ограничение може да бъде наложено само със закон и от съответно създаден за тази цел държавен орган.
Но създаването на такъв орган, който да определя кой изложен факт е дезинфорцация, би дало мощен инструмент на държавата да ограничава свободата на словото. Затова и призивът на Ковачев за създаване на такъв инструмент не бе нищо друго освен посегателство върху свободата на словото в трите му форми- свобода на мнение, свобода на медиите и свобода на информацията. Но по всичко изглежда, че СЕМ се превръща именно в подобен орган, какъвто предлага Ковачев, с решението си за мониторинт на медии и да се глоби кабелна телевизия за фалшива информация, или дезинформация.
Атака срещу свободата на словото и на медиите представляваше интервюто от 15 март т.г. пред сайта “Фрогнюз”на телевизионния експерт Светлана Божилова, преподавател по телевизионна журналистика в СУ “Св. Кл. Охридски. В него тя се обяви срещу медийната “отвратителна и уродлива пропаганда на Владимир Путин”, която водела до тежки деформации. В България имало много партийни телевизии, които разделяли обществото. “Не може да каниш за участие в дискусия личност, която е на страната “на палача” казва тя… „Много се спекулира и бърка в момента. Включително от Петър Волгин, за плурализма на гледните точки”.
Божилова, наред с Васко Кръпката и общо 35 български “интелектуалци и общественици”, в началото на март т.г. изпратиха отворено писмо до премиера, парламента, министри, СЕМ и главния прокурор, както и до медиите, в което настояват да се вземат адекватни мерки срещу злоупотребата със свободата на словото и използването му за недемократични цели. В писмото се говори за това, че имало много български медии и български журналисти, които от години участвали в руската хибридна война срещу България и Свободния свят.
В писмото се предлага , що се отнася до частните и партийни медии, които участват в хибридната пропагандна война на Кремъл, да бъдат задължени да предоставят пълна информация за финансирането си, както и да обозначават своите журналистически продукти с надпис “непроверена/едностранчива информация”.
Предлага се също ” Съгласно правомощията си регулаторният медиен орган да бъде натоварен да изготви и периодично да обновява списък на “хибридните медии” по предварително уточнени критерии. СЕМ или друг оторизиран държавен орган трябва да може и да блокира уебстраниците на медии, обявени за “хибридни”.
Става страшно наистина.
В едно от своите послания от 2013 г . към обществото Евгени Дайнов, споменавайки че БНР предоставя платформа на руската пета колона у нас, писа:
“Предупредени сте…. Да няма после „Ама откъде дойде това?” когато, като украинците, някоя четвъртъчна вечер си легнете като членове на ЕС, а в петък сутринта разберете, че „в интерес на националната сигурност” вече сте членове на Русия. Имате уши – слушайте. Имате мозъци – мислете”.
Красиво казано и ние ще си позволим да плагиатстваме част от посланието му:
Хора предупредени сте. Имате уши – слушайте. Имате мозъци – мислете. За да не се събудите някоя сутрин в държава, напомняща онази описана от Джордж Оруел в книгата му “1984” и да разберете, че вие и някои медии, от които черпите според информация сте включени в някакъв списък за санкциониране или “обезвредяване” на лица- “агенти за влияние”, разпространяващи дезинформация и “хибридни” новини.
Антон Гицов
Подходяща музика за любителите на йога.
ФОКУС
Да се замразят депутатските заплати, а не да се режат парите на лекари и полицаи
Мика Зайкова: Да се замразят депутатските заплати, а не да се режат парите на лекари и полицаи
Икономистът заяви, че бюджетът не е в толкова тежко състояние и разкритикува разходите за Народното събрание.
Положението с бюджета не е толкова страшно, колкото твърдят от “Прогресивна България“. Това каза в интервю за предаването “Нюзрум“ икономистът Мика Зайкова.

“Първо, във фискалния резерв има над 4 милиарда. Освен това има още 2 милиарда, които са в Сребърния фонд и които също са резерв. Тоест фискалният резерв е пълен. Не можем да упрекнем служебното правителство, но и то взе 1 милиард. Лошото е да не стане една верига от вземане на заеми, които обаче отиват за текущи разходи, а не за капиталови“, обясни тя.
По думите ѝ най-големият проблем на България е, че не обновява основните си средства, технологиите и техниката, тоест не прави достатъчно капиталови инвестиции.
“Миналата и по-миналата година капиталовите разходи бяха изпълнени на 30-35%. Тоест ние сме похарчили повечето пари от капиталовите разходи за текущи“, заяви Зайкова.
Тя подчерта, че не е съгласна непрекъснато да се гледа към заплатите на хората в обществения сектор.
“В така наречения обществен сектор са учителите, лекарите от държавните и общинските болници, там са полицаите. Но ако погледнете, фактически не са повишени заплатите на медицинските сестри, които са изключително важни и много дефицитни, както и на лекарите в общинските и държавните болници“, каза икономистът.

Според нея проблемът идва от това, че държавните и общинските болници са превърнати в търговски дружества:
“Това е безобразие. Не може една болница да бъде търговско дружество, ако е държавна или общинска. Частните нека си бъдат и нека печелят. Ако има кой да им плаща – да им плаща. Но държавните и общинските болници да бъдат търговски дружества – това е голям проблем. Имаме проблем не само в съдебната система, но и в здравеопазването, да не говорим за образованието.“
На въпрос какво би направила, ако сега беше финансов министър на мястото на Гълъб Донев, Мика Зайкова отговори: “Гълъб Донев е един много разумен и начетен човек, но той не е финансист. Той има повече социален уклон и би бил прекрасен социален министър. Във финансовото министерство се изисква екип от хора-финансисти, които при всички положения ще спрат тези заеми.“
По думите ѝ първата мярка трябва да бъде замразяване на депутатските възнаграждения.
“Минималната работна заплата се определя веднъж в годината. Увеличаването на пенсиите става веднъж в годината – в средата на годината. Откъде-накъде депутатите всяко тримесечие ще си увеличават заплатите? Според мен първо трябва да се замразят техните заплати“, заяви тя.

Икономистът призова да бъдат прегледани и всички допълнителни плащания към народните представители.
“След като нямат нужда и са много знаещи, защо им се дават пари за сътрудници? Това са много пари. От 4400 евро базисна заплата в момента те всеки месец получават по 15-16 хиляди. За участие в комисии, за зам.-председателски постове, за временни комисии, за сътрудници, за квартира. От къде-накъде? Хората, които идват тук да работят, си плащат наем. И депутатът трябва да си го плаща от заплатата“, коментира Зайкова, като се обяви и срещу допълнителните средства за автомобили, квартири и охрана.
“Първо бих замразила заплатите им и то на базово ниво – да получават и те по 4000. Кой в България получава 4400 месечно само за това, че ходи два дни в парламента – сряда и четвъртък, в краен случай и петък? А те всяко тримесечие си актуализират заплатите на базата на средната работна заплата в обществения сектор, която е по-висока, и то от последния месец на тримесечието. Сакън да не загубят някоя стотинка“, заяви икономистът.
“Ако съм на мястото на председателя на Народното събрание и на премиера Румен Радев, първото нещо, което ще направя, е не да бръкна в джоба на полицаите и лекарите, а да бръкна в джоба на депутатите“, каза в заключение Мика Зайкова.
ФОКУС
БОРИСОВ И ПЕЕВСКИ ИМАХА ОТ НСО ЗА ДА МОГАТ ДА КРАДАТ БИЗНЕСИ!
КОГАТО СПОМЕНАВАМЕ КРАДЕЦА БОРИСОВ, ТРЯБВА СПОМЕНЕМ И КОЛКО БИЗНЕСИ ОТКРАДНА ПО ТАЗИ СХЕМА! И ДВАМАТА – И БОРИСОВ И ПЕЕВСКИ ЗАТОВА ИСКАХА ОХРАНА ОТ НСО.
ЗНАЯТ МРЪСНИЦИТЕ ЧЕ КОГАТО ОТНЕМЕШ ВСИЧКО НА НЯКОЙ, ТОЙ ЛЕСНО СЕ ПРЕВРЪЩА В КАМИКАДЗЕ!
💰177 000 000 лева данъци
Или преведено на човешки език: „Дай бизнеса. А когато откажеш — къде са ти парите?”

🔹 Денят, който не забравям
Понеделник, 6 юли 2009 г. 9:30 сутринта.
Точно предният ден — 5 юли — ГЕРБ спечели пълно мнозинство на парламентарните избори в България.
Закуската на масата. Детето тръгнало за училище. Жена ми тъкмо беше сложила кафето.
Звънец на вратата. Апартаментът ми в Лозенец.
— „Полиция.”
Отварям. Трима души — полиция, АФР и данъчни.
— „Какво искате?”
— „Пълна ревизия на всичките Ви компании. Още два екипа чакат пред двата Ви офиса в квартал Оборище.”
И така започна. На първия ден след изборите. Като по часовник.
🔹 Запорът — без акт, без нищо
Докато ме проверяваха през следващите дни — блокираха всички банкови сметки на всичките ми дружества.
Като „предварително обезпечение.”
📌 Без ревизионен акт.
📌 Без установено нарушение.
📌 Без съдебно решение.
📌 Без нищо.
Само едно подозрение. И край на бизнеса ми за 3 години.
🔹 Първата „оферта”
Скоро дойде първата оферта. 150 000 евро. От един от големите шефове на НАП.
Помислих и казах:
„ОК. Ще дам парите. При едно условие. Кажете ми какво точно ще ми „оправите” по компаниите. Защото аз нямам нередности. Нямам проблеми с ДДС. При металите имам постоянни проверки — там денонощно стои контрол.”
Той ме погледна и каза честно:
„Не. Даваш парите, за да можеш изобщо да работиш.”
Категорично отказах.
Минал бях целия мутренски преход на 90-те. Не бях дал на никой да ме рекетира. Затова и ходех с много охрана. И сега — на 2009 г., в „новата демокрация”, в член на ЕС от 2 години — щях да плащам „данък спокойствие” на държавни служители?
Не.
🔹 Истинското искане — на маса
И тогава картите се отвориха.
Същите проверяващи ми казаха директно — както съм писал и в предходни постове:
„Ако прехвърлиш дялове от компанията на посочени от нас хора — всичко се оправя моментално.”
Отказах. Няколко пъти.
Тогава работех с изключително силни и големи компании от дълги години. Бяхме приятели. Мислех си, че имам сили да се оправя.
Лъгал съм се.
🔹 Три години без акт. Без обяснение.
Запорите продължиха 3 години — до 2012 г.
Многократно исках срещи с данъчните и с ДАНС. Исках да разбера защо съм запориран. Какво ми е нарушението. Какво искат от мен.
Нищо. Тишина. 3 години тишина.
Това в правова държава се нарича „незаконно ограничаване на дейност.” В България се нарича „стандартна процедура.”
🔹 2012 г. — Внезапно идват „актовете”
През 2012 г. — изведнъж — се появиха множество ревизионни актове. За всичко. На всички компании.
Ревизията обхвана периода 2005–2012 г. — седем години. Тоест: цялата активна история на компаниите.
Не се притесних. Казах си:
„ОК. Ще спечеля в съда. Всичко ми е чисто. Документи — пълни. Сделки — реални. Контрагенти — реални. Платени данъци — всички.”
Започнаха процеси по обжалване на ревизионните актове.
И тогава те видяха, че се измъквам.
Видяха, че всичко е наред с фирмите ми. Знаеха, че ще спечеля.
🔹 11 декември 2012 г. — Часове преди първото съдебно заседание
Сутринта на 11 декември 2012 г. — точно часове преди първото данъчно дело в Софийски административен съд…
Пет цивилни коли ми препречиха пътя на път за работа. Арестуваха ме.
В същия час — 20 полицаи влязоха в офиса на компанията. Иззеха и унищожиха цялата документация. Сървъри. Дискове. Папки. Всичко.
3 месеца в ареста.
Какво успя да направи адвокатът ми? Едно-единствено нещо: подаде уведомление до всички съдебни състави, че при липса на документи не могат да се водят делата.
И така — между 2014 и 2015 г. — всички актове влязоха в сила. Не защото бяха правилни. А защото нямаше с какво да ги обжалваме. Документите ги нямаше. Защото те самите ги бяха унищожили.
177 000 000 лева.
Сто седемдесет и седем милиона лева.
Това бяха общите задължения на 6 ЕООД-та, които бях влял в „КОРИНА БГ” ЕАД, Кърджали.
Сред тях:
▪️ Финансово-счетоводната компания „Добрин Добрев” ЕООД
▪️ „Демо Яв” ЕООД — притежаваща безсрочен лиценз за търговия с отпадъци от черни и цветни метали
Всички тези компании бяха регистрирани в периода 2002–2004 г. Работеха законно. Декларираха всичко. Плащаха данъци.
Всичко без изключение, което беше правено от моите компании през цялото им съществуване — беше обложено по 2-3 пъти. Без право на обжалване.
От сериозна компания с многомилионен оборот — станахме „данъчни длъжници”.
А аз — се превърнах във вечен обвиняем.
Забележете — по съвсем друго дело. Защото това е важно. Едни и същи факти — на две съвсем различни релси. Данъчна и наказателна. И двете — за натиск.
🔹 А сега — истинският въпрос
Според данъчните органи моята компания разполагаше със собствен капитал от 320 милиона лева.
И знаете ли каква беше целта на цялата акция?
❗️ Не данъци.
❗️ Не справедливост.
❗️ Не „възстановяване на щети”.
Целта беше една — да се намери:
💰 „Къде са парите?”
🔹 Доказателството
През следващите години — всички мои познати, бизнес партньори и клиенти, които бяха викани на разпити в ГДБОП, в полицията или в прокуратурата…
…след приключване на „официалната” част на разпита — бяха извеждани на „кафе”.
И там, неофициално, им се задаваше точно един въпрос:
„Къде са парите на този?”
Не за нарушения. Не за престъпления. Не за доказателства.
Само за парите.
И това продължи години. Хора, които не бях виждал от десетилетия, ми се обаждаха да ме предупредят:
„Викаха ме. Питаха само за парите ти.”
🔹 Та къде са парите, дами и господа?
Това е въпросът, който всички задават.
И отговорът — ще го разберете, ако ме следвате тук и в другите ми социални медии.
Но преди да го дам — искам да помислите за нещо много по-важно:
❓ Какъв вид държава „търси парите” на свой гражданин с арести, унищожаване на документи и натиск върху приятелите му?
❓ Какъв вид държава първо унищожава бизнеса, а после се чуди защо човекът не плаща данъци?
❓ Какъв вид държава 3 години държи всичко запорирано без акт — и след това издава актове за периода, в който е спирала бизнеса ?
Отговорете си сами. Тихо. На глас не е безопасно. Още не.
📌 Следва продължение.
В следващите постове ще ви разкажа:
▪️ Как точно изчезнаха парите и активите.
▪️ Кои хора бяха посочени, за да им се прехвърли бизнесът.
▪️ Какво се случи с тези „посочени хора” в годините след това.
▪️ И защо това, което се случи на мен, се случва на стотици други и до днес — точно по същата схема.
177 милиона лева „данъци.”
320 милиона лева „собствен капитал.”
0 доказателства.
Това е България.
📌 Споделете, ако смятате, че повече хора трябва да знаят как работи системата. Профилът ми е с рестрикции. Истината — не може да бъде запорирана.
Dobrin Dobrev
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
ФОКУС
Радев малко сляпо и прекомерно си вярва, че има голям политически опит
Бойко Станкушев: Радев малко сляпо и прекомерно си вярва, че има голям политически опит.
“Дотук аз не видях нито една изненада. Всички тези имена бяха дискутирани не само последните през два месеца, а в последните девет години, откакто чакаме президентът Радев да стане премиер”. Това коментира в “Тази сутрин” по bTV бившият министър на енергетиката Мирослав Севлиевски за новия редовен кабинет и назначенията на новата власт.
“Аз очаквах Кутев да бъде председател на парламентарната група, но виждаме, че и настоящият председател на парламентарната група се справя много добре. Артикулира добре, има ясна позиция”, допълни той.

“Няма и изненада, няма и разочарование. Аз не виждам разочарование, но и не бива да чакаме в първите дни тези хора да направят нещо толкова голямо, някаква заря да стане. Последният път, като бях при вас, завършихме разговора с това, че при Триумфа, когато победителите са влизали в Рим, имало един роб, който шушнел на ухото на победителя: „Помни, че си смъртен“. И като продължим тази приказка – шествието върви. И сега отзад има първите пленени – пленените пълководци, тези, които са победени. След тях върви плячката и най-накрая вървят пленниците. Очаквам тази седмица ние да видим какво ще стане с победените генерали или с политическите опоненти”, коментира Севлиевски.
“Една от основните причини да имаме този изборен резултат е, защото основният мотив на хората да излязат да гласуват за Радев беше, защото те очакват от него възмездие и справедливост. И големият въпрос наистина е дали ще има възмездие и справедливост през следващите дни. Една от другите големи причини да имаме този изборен резултат е, защото хората се уплашиха, че посредствеността започна да става масова по времето на управлението на Бойко Борисов”, посочи още той.
„Няма изненади особени. Ясно беше, че гръбнакът на новия кабинет ще бъде от лицата, фигурите, които са участвали в предишните служебни кабинети на Румен Радев. Не виждам някакви особени изненади в това отношение. А дали ще има чистка, дали ще има метла? Да, разбира се. И това смятам, че е в правилата на играта.
За да овладееш политическата власт, трябва, разбира се, да прецениш кои да махнеш, кои свои хора да оставиш. Това е нормалното“, коментира социологът Кольо Колев.
„Мисля, че Румен Радев направи много добър ход, като остави главния секретар на МВР на своя пост, с което даде знак на цялата администрация, че всъщност чистката няма да бъде просто така – „наши срещу ваши“, а ще се гледа кой какво прави. Това е хубав знак, защото по този начин ти можеш да опитваш и с част от предишната администрация, за да я превърнеш в свои работници. Това е нещо, което според мен не е зле“, посочи още той.

„Няма какво да проверяваме. Ние просто ще чакаме да видим първите послания на този, както и на всички други министри, и съответно първите действия, което е много по-важно“, заяви Бойко Станкушев, директор на “Антикорупционен фонд“, за назначението на Николай Найденов като министър на правосъдието.
„Трябва да се има предвид, че Румен Радев, според мен, малко сляпо и прекомерно си вярва, че има голям политически опит. Това да си девет години президент е едно, а да поемеш цялата тази сложна машина, наречена изпълнителна власт, където много зависи от теб, обаче зависи и от хората, с които си обграден“, посочи той.








