СВЯТ
Столтенберг го е страх Русия да не “избие зъбите” на НАТО
Заявката на Зеленски за ускорено влизане на Украйна в НАТО показва нервността в Киев. Там разбират, че влизането на изгубените територии в Русия не може да бъде отменено дори от успехи на бойното поле, за това ще трябва да прибягнат до масово етническо прочистване. Местните жители вече са се заклели във вярност на Русия и свикват с новата реалност. До какво ще доведат усилията на Зеленски, който се опитва да напомни за себе си и урежда поредния пазарлък с НАТО?
За Вашингтон решението на украинския президент Володимир Зеленски да кандидатства за ускорено влизане на Киев в НАТО беше изненада. Според източници на американското издание „Политико“ администрацията на Джо Байдън поддържа противоречиво отношение към членството на Украйна в алианса.
Зеленски обяви кандидатурата в петък, цитирайки опита на Финландия и Швеция, които след като Русия започна специална операция, решиха да спрат да остават неутрални и да станат членове на Алианса. Хелзинки и Стокхолм подадоха молбите си през май, а още през юли приключиха преговорите за присъединяване в централата на НАТО в Брюксел. Директното влизане в съюза на тези страни може да се случи през 2025 г.
В петък в Кремъл се състоя едно от най-значимите събития в новата история – руският президент Владимир Путин, ръководителите на ДНР и ЛНР Денис Пушилин и Леонид Пасечник, както и ръководителите на администрациите на Запорожка и Херсонска области Евгений Балицки и Владимир Салдо подписа споразумение за присъединяване на регионите към Русия.
Церемонията се състоя в Георгиевската зала на Кремъл, където през 2014 г. Владимир Путин подписа документите за обединението на Крим с Русия. В речта си президентът обяви началото на срива на хегемонията на Запада, който в постсъветската епоха „търсеше и продължава да търси нов шанс да ни удари, да отслаби и унищожи Русия“. Всъщност президентът провъзгласи Русия за лидер на антиглобалисткото движение, втората суперсила с алтернативна универсална идеология. Много наблюдатели сравниха тази реч с речта на руския лидер в Мюнхен през 2007 г. и я нарекоха “георгиевска реч”.
Западът отговори на церемонията в Кремъл с нови икономически мерки. Великобритания и САЩ обявиха санкции срещу ръководителя на централната банка Елвира Набиулина. Вашингтон също така наложи санкции на членове на семейството на министъра на отбраната Сергей Шойгу, заместник-председателя на Съвета за сигурност Дмитрий Медведев, премиера Михаил Мишустин и губернатора на Санкт Петербург Александър Беглов, актьора Дмитрий Певцов. Канада добави още 43 руснаци в своя черен списък.
Западната преса е съгласна, че разширяването на територията на Русия е извършено в нарушение на международните норми. Авторите на множество материали не споменават, че по време на речта си Путин подчерта, че включването на четири региона в Руската федерация е тяхното право на равенство и самоопределение, закрепено в Устава на ООН.
Според американския вестник „Уолстрийт Джърнъл“ събитието в Кремъл е предизвикало ескалацията на конфликта между Русия и Украйна. Репортажът на „Фокс Нюз“ казва, че западните служители отхвърлят резултатите от референдумите в освободените територии и казаха, че те са били фалшифицирани за постигане на политическите цели на Кремъл, имитирайки подобни ходове, предприети в Крим през 2014 г. Американският телевизионен канал Си-Ен-Ен цитира анализатори, според които Путин уж се надява, че “анексиите” ще помогнат за промяна на общественото мнение в Русия в полза на специална военна операция в Украйна. В материала не се посочват данни от руски социолози, че мнозинството руснаци подкрепят СВО. Цялата британска преса заема изключително проукраинска позиция. Вестник “Мирър” пише, че украинските територии са завзети от войските на “тиранина” Путин.
Доцентът в катедрата по политически науки и социология на РЕУ „Плеханов“, членът на експертния съвет на “Офицерите на Русия” Александър Перенджиев нарече „очаквана“ реакция на Запада на Путин “Георгиевска реч”.
„Днес Западът няма нови лостове за натиск върху Русия, те дори взривиха газопроводите „Северен поток“ и какво от това? Остава само да се възмущават и да продължат да налагат персонални санкции срещу руските ръководители на различни нива, до областни и общински“, смята Перенджиев.
Експертът е убеден, че призивът на Зеленски няма да ускори влизането на Украйна в НАТО. Алиансът поддържа контакти с Киев, за да окаже натиск върху Москва, убеден е Перенджиев. „Украйна вече не е държава, която може да бъде приета в някаква общност. Украйна вече е квазидържава с външен контрол. Защо му е на НАТО държава, в която изобщо няма икономика и която трябва да бъде възстановена“, пита събеседникът.
Андрей Кортунов, генерален директор на Руския съвет по международни въпроси, добавя, че Зеленски иска да напомни за себе си, организира нов пазарлък и се опитва да засили натиска върху западните партньори. Това не се разчита на поканата на Киев в НАТО, а на предоставянето на по-сериозни гаранции за сигурност, изпълнението на плана на групата Ермак-Расмусен. Украйна все още не е успяла да се обяви за „голяма, знакова победа на бойното поле“, тъй като „атаката срещу Красни Лиман все още не е довела до резултатите, на които въоръжените сили на Украйна разчитаха“.
„Професионалистите в Киев разбират, че Украйна няма да бъде приета в НАТО в близко бъдеще. Съединените щати са доволни от сегашната ситуация – те оказват все по-значима военна помощ не само в доставките на оръжия, но и в разузнавателната информация, преквалификацията на въоръжените сили и планирането на военни операции. Но в същото време Съединените щати минимизират рисковете за себе си, като постоянно потвърждават, че не участват пряко във военните действия“, каза Кортунов.
Според политолога ситуацията може да се промени само ако Русия използва тактическо ядрено оръжие на територията на Украйна. „Но такова развитие на събитията е много малко вероятна перспектива. Частичната мобилизация може да се разглежда като алтернатива на вертикалната ескалация“, убеден е събеседникът.
Перенджиев добавя, че Западът организира хибридна конфронтация с Русия чрез изпомпване на оръжие в Украйна, изпращане на наемници, инструктори там и други форми на непряко участие в конфликта. „НАТО не е готов да се изправи лице в лице с Русия. Генералният секретар на Алианса Йенс Столтенберг не иска Русия да даде на НАТО по зъбите“, смята експертът.
Кортунов е убеден, че събитията от петък са имали по-голям ефект в Киев, отколкото на Запад. Независимо от изхода на военните действия, няма положителни сценарии за развитие на събитията за Украйна. Дори да си представим успешно контранастъпление на въоръжените сили на Украйна, украинските власти ще трябва да извършат масово етническо прочистване или амнистия, тъй като жителите на освободените територии вече са се заклели във вярност на Русия. „В Киев вчерашното събитие в Кремъл предизвика нервност. В Украйна разбират, че някои процеси могат да станат необратими. Държавата се разпада. Сега е невъзможно отново да превземат Херсон или Донбас, да възстановят всичко както си беше. Това е нереалистично, като се има предвид, че населението вече свиква да живее в други условия“, обобщи Кортунов.
СВЯТ
Унгария забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна
Големият приток на зърно и хранителни продукти от Украйна е понижил цените и е навредил на местните фермери.
Унгарският премиер Петер Мoдяр заяви, че правителството забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна. Той написа това в социалната медийна платформа X, цитиран от “Укринформ”.
“Правителството оттегля намерението на Унгария да напусне Международния наказателен съд и забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна”, написа Мoдяр.

Hungary Today отбеляза, че в рамките на унгарската селскостопанска политика е възникнал дебат относно правната рамка за ограниченията върху вноса на украински селскостопански продукти, предава The Sofia Times.
По-специално, министърът на земеделието и хранителното производство Саболч Бона написа в социалните медии, че предишното правителство е оставило след себе си правна несигурност.
Според него ограниченията за внос, приети при правителството на Фидес, са били обвързани със специалните разпоредби на националното извънредно положение. Когато това извънредно положение приключи, ограниченията не бяха автоматично закрепени в закона, което министърът критикува като недостатък на планирането.

Бона заяви, че неговото министерство ще подготви ново законодателство, за да възстанови правната сигурност по отношение на защитата на унгарския пазар и местните производители.
Мерките ще се прилагат за месни продукти – включително говеждо, свинско, агнешко, козе месо и птиче месо – както и замразени зеленчуци и зърнени продукти.
На 14 май Унгария обяви отмяната на извънредното положение, въведено по време на мандата на бившия премиер Виктор Орбан.
Унгария въведе забрана за внос на украински селскостопански продукти за първи път през април 2023 г.

След началото на войната Украйна, Европейският съюз (ЕС) създаде мерки по границите с Украйна в отговор на блокадата на Русия на украинските черноморски пристанища, за да може украинско зърно да бъде изнасяно за световните пазари преди войната.
Няколко държави, включително Унгария, поискаха от Европейската комисия да въведе мерки за ограничаване на вноса на селскостопански продукти от Украйна, твърдейки, че големият приток на зърно и хранителни продукти от Украйна е понижил цените и е навредил на местните фермери.
СВЯТ
Париж обяви израелския министър на вътрешната сигурност за персона нон грата
Франция реши да забрани на министъра на вътрешната сигурност на Израел Итамар Бен-Гвир достъп до нейната територия, предадоха Ройтерс и Франс прес, като се позовават на днешно изявление на френския министър по въпросите на Европа и външните работи Жан-Ноел Баро.
Баро отбеляза, че решението отразява гнева от отношението на Бен-Гвир към активисти от международната хуманитарна флотилия за ивицата Газа “Глобъл Сумуд”. “Смятано от днес, Итамар Бен-Гвир няма право да стъпва на френска територия”, написа Баро в социалната платформа Екс.

“Заедно с моя италиански колега (Антонио Таяни – бел. ред.) призоваваме ЕС да наложи също така санкции срещу Итамар Бен-Гвир”, добавя френският първи дипломат.

Бен-Гвир стана обект на вълна от критики от международната общност, след като публикува клип, в който се подиграва на задържани активисти от хуманитарната флотилия за Газа.

Във видеото се вижда как в негово присъствие израелски полицаи карат активисти да застанат в редици и да коленичат на земята с вързани зад гърба ръце. На свой ред министърът им казва “Добре дошли в Израел, ние сме господарите”.
СВЯТ
Ердоган иска да прави петролопровод през България за Европа
Турция и НАТО правят тръбопровод за военни цели през България.
Проектът е за 1,2 млрд. долара и ще бъде предложен на срещата на върха в Анкара.
Турция е предложила изграждането на тръбопровод за гориво за военни цели през България, който да подсигурява енергийните доставки за източноевропейския фланг на НАТО, съобщи Bloomberg. Очакваната цена на проекта е 1,2 млрд. долара.
Предложеният тръбопровод ще минава от Турция до Румъния през България. Анкара планира да представи предложението преди срещата на върха на НАТО, на която ще бъде домакин през юли.

Турският маршрут е с около 1/5 по-евтин от алтернативните предложения, включително маршрути през Гърция или западните съседи на Румъния. Тези алтернативи биха разчитали на морски транспорт, което ги прави по-уязвими от смущения.
Военният министър Атанас Запрянов пришпори темата за бързо прокарване на военни коридори през България. Той направи това по време на своето изказване на форума „Сигурността в Черно море и Балканския регион” в Букурещ, Румъния.
Войната в Украйна и конфликтите в Близкия Изток, включително прекъсванията на енергийните доставки заради затварянето на Ормузкия проток, накараха НАТО да преразгледа инфраструктурата си за доставки на гориво. Държавите членки търсят надеждна и рентабилна верига за доставки за източните членове на алианса.
Турция търси съюзническа подкрепа за предложението, което може да бъде решено преди или по време на срещата на върха в Анкара, коментира Bloomberg. Планираният тръбопровод ще бъде ограничен за военна, но не и за гражданска употреба.
Европейският съюз и НАТО се споразумяха и за инфраструктурен проект на стойност 100 млрд. евро, който ще положи основите на „военна Шенгенска зона” за ускоряване на движението на войски и оборудване в цяла Европа, заяви комисарят по транспорта и туризма Апостолос Дзидзикостас на конференция в Атина.

Проектът включва разработването на 500 „горещи точки“, където през следващите три до четири години ще бъде създадена или укрепена инфраструктура за улесняване на военната мобилност.
“Това бързо ще ускори времето, необходимо за прехвърляне на войски и материали от една част на блока в друга, както за учения, така и в случай на извънредни ситуации, каза Дзидзикостас на „Срещата на върха за енергиен преход: Източно Средиземноморие и Югоизточна Европа. Ще бъде създаден и споделен резерв или „пул“ от военно оборудване, по модел на механизма за гражданска защита на ЕС.
Регламентът ще бъде готов до 2027 г., а инфраструктурата – до началото на 2030 г.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ








