ПАРИ
Съединените щати откраднаха енергийния пазар с груба сила
Американски агресивен маркетинг
Взривяването на два руски магистрални газопровода се превърна в знаково събитие, което в близко бъдеще значително ще преформатира не само икономическата, но и политическата карта на света. Съвсем очевидно е, че борбата за европейските енергийни пазари с терористични методи от страна на задокеанските господри навлезе във финалната фаза и въпросът кой ще “реже купони” на европейските потребители на синьо гориво ще бъде решен през следващите месеци, ако не и седмици.
Саботажът, довел до спирането на два газопровода наведнъж – “Северен поток 1” и “Северен поток 2”, се превърна в своеобразен “студен душ” за европейската икономика, който може и да ободри, но в много случаи води до тежки и продължителни заболявания .
Ако говорим за загуби, тогава на пръв поглед е съвсем очевидно, че основната финансова тежест ще падне върху Газпром и други бенефициенти на тези проекти. В глобален мащаб можем да говорим за загуби на онези инвестиции, които бяха насочени към изграждането на два газопровода – 7,4 млрд. евро в “Северен поток 1” и 9,5 млрд. евро в “Северен поток 2”. Този сценарий трябва да се счита за реалистичен, тъй като информация за това дали ще бъде възможно да се възстановят повредените участъци или не, просто не е налична в момента.
Ако песимистичният сценарий се превърне в реалност и магистралните газопроводи останат купчина метален скрап, положен на дъното на Балтийско море, тогава през 2023 г. Газпром може да загуби още 8 милиарда евро, освен ако, разбира се, не пренасочи част от освободените обеми към азиатските пазари.
Съответно можем да предположим, че приходите в бюджета от продажбата на суровини в ЕС също ще намалеят. През следващата година валутните печалби на Газпром се очаква да спаднат с 19%, докато нетната печалба за цялата година ще възлезе на едва 3,5 трилиона рубли. Например чистата печалба на Газпром само през първата половина на 2022 г. възлиза на 2,5 трилиона рубли, което е рекордна цифра.
На пръв поглед изглежда, че този саботаж ще удари преди всичко руската икономика. Но това е само на пръв поглед. Ако разгледаме ситуацията от малко по-различен ъгъл, става съвсем очевидно, че Европа ще понесе максималните загуби от отдалечените експлозии на тръбопроводите.
В началото на 2022 г. делът на руския газ беше около 40% от общото количество енергийни доставки, доставяни за Европа. В резултат на санкционни манипулации и саботаж, които извадиха от строя едновременно две линии на газопровода “Северен поток 1”, делът на руското гориво падна до 9%.
Подобни „корекции“ не можеха да не доведат до бързо увеличение на цените на газа за крайните потребители. Средната цена на газа в доставките на Газпром за страните извън ОНД се е увеличила с повече от 3,5 пъти през първите шест месеца.
Днес обективната реалност е, такава, че дори като се вземе предвид фактът, че руският газ продължава да тече към Европа през Турски поток, който сега е под засилена охрана, през следващата зима в Европа няма да има достатъчно газ, дори и при отчитане на факта за 85- 90% запълняемост на хранилищата. Ситуацията неизбежно ще доведе до факта, че Европейският съюз ще трябва да купува скъпо гориво в Съединените щати.
Разбира се, американците, които толкова дълго и безуспешно се борят за европейския енергиен пазар, ще се възползват от „неочаквания“ си късмет и ще изпратят значително количество в Европа, като по този начин ще намалят обема на доставките на газ за Азия, което, на свой ред ще се използва от Русия, която незабавно ще замести възникналия недостиг на азиатските пазари с освободените обеми.
Готова ли е Европа да плаща много повече за синьото гориво, отколкото е свикнал бюджетът на страните от ЕС? Несъмнено европейците все още имат достатъчен резерв за сигурност за известно време. Но финансовите възможности на богата Европа все пак не са неограничени.
Сега, например, Европа е платила 10 пъти повече за успешното зареждане на подземни хранилища с газ, отколкото миналата година. Тази разлика се дължи основно на преминаването от тръбопровод към втечнен газ, който трябва да се купува на спот пазара, където цените са много по-високи.
В бъдеще тежестта само ще нараства, тъй като американците, превърнали се по същество в естествен монополист, няма и да помислят да ограничат апетитите си, получавайки максималната печалба, изтеглена от портфейлите на крайните европейски потребители.
Разбира се, все още има доставки на тръбопроводен газ от Норвегия, Азербайджан и Алжир, руският газ все още влиза през Турски поток и газопроводите Союз, Прогрес, Уренгой-Помари-Ужгород, минаващи през територията на Украйна, но цялата тази история е временна , тъй като американците предприеха твърд курс на монополизиране на европейския енергиен пазар и следователно подкопаването на Северен поток 1 и Северен поток 2 далеч не е единствената мярка, насочена към изчистване на територията от конкуренти.
Така дори простото потапяне в икономиката ясно демонстрира всички характеристики на процеса, стартиран от САЩ на територията на Украйна. Всъщност днес украинците умират за факта, че обемът на американския газ, продаван на Европа, се е увеличил, а обемът на доставките на гориво от Русия е намалял.
И всички тези истории за демокрация не са нищо повече от красива легенда за прикриване на банални процеси, от които не печелят нито украинците, нито европейците. Чудя се кога ще стигне и до едните, и до другите, че за пореден път са заблудени и просто използвани за създаване на ситуация, която провокира глобално преразпределение на сферите на икономическо влияние?
ПАРИ
Защо има спад при дизела, а бензина запазва почти същата цена?
През лятото търсенето е по-високо, хората пътуват повече – логично е цените да се покачват, казва експерт.
Продължава спадът на цените на петрола на международните борси, като цената на барел вече е под $ 75, как това се отрази у нас и защо шофьорите констатират, че спад има при дизела, но бензинът запазва почти същата цена?
„Потреблението на дизелово гориво по принцип е почти два пъти по-високо от това на бензина. В периода на военните действия търсенето на дизелово гориво беше значително по-високо, отколкото на бензина, и именно затова цената на дизела нарасна много по-силно“.

Това коментира Димитър Хаджидимитров, зам.-председател на Асоциацията на българските търговци, производители, вносители и превозвачи на горива.
„При наличието на преговорна рамка и известно успокояване на ситуацията, виждаме как цената на дизеловото гориво започва да спада по-бързо от тази на бензина. Не защото търсенето намалява, а защото дизелът поскъпна значително повече в началото на кризата“, посочи той.
„Като цяло, ако настоящата ситуация се запази – от тази сутрин. Мисля, че още през следващата седмица ще има спад от 3–5 цента.

Това означава цени под 1,45 евро за литър – за дизела и за бензина, на повечето места в България“, смята Хаджидимитров.
„Като цяло всичко зависи от търсенето и предлагането. Нормално е през лятото търсенето да бъде по-високо, защото хората пътуват повече, бизнесът е по-активен и има по-голяма нужда от горива. При по-високо търсене е логично цените да се покачват“, посочи експертът.

ПАРИ
Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг пътЕврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път
Стоян Панчев: Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път.
Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път, коментира във Фейсбук икономистът от ЕКИП Стоян Панчев.
Става дума за данните на БНБ, които отчитат, че през периода януари-април 2026 г. има 2,02 млрд. евро ПЧИ спрямо 276 млн. през същия период миналата година.

1. Започваме с най-големия компонент от тези велики резултати (57% от тях) – т.нар. реинвестирани печалби на стойност 1,14 млрд. – което на практика са парите на банките, хранителнителни вериги, телекомите и други такива бизнеси, които заради отличните си маржове и доходност (и висока инфлация) правят феноменални печалби, които оставят да бъдат развъртяни в страната за поредна година.
Когато можеш да продаваш същото масло, мляко и сирене по-скъпо в България, разбира се, че ще оставиш капитала си при високата доходност. А банките конкретно – за да продължат (чисто регулаторно) да кредитират все повече, им е нужен повече капитал.
2. Вторият компонент са т.нар. “дългови инструменти” с 31% от общите ПЧИ – миналата година те са били силно отрицателни (-400 млн. евро) сравнено със 600 млн. евро през 2026 г. Тези дългови инструменти са вътрешнофирмени задължения – не означава, че чужденци купуват български дългови инструменти или строят фабрики. Всъщност са прехвърляния на пари вътре във фирмите с чуждестранни майки.
Например – Лукойл е твърде голям да се финансира (за оборотни средства) от българската банкова система, затова майката взима кредит в чужбина и го прехвърля на дъщерното дружество. Нищо общо с “инвестиции”.
3. Третият компонент с най-малка тежест (12%) е нов собствен капитал на стойност 243 млн. евро. Най-близо до класическото разбиране за “инвестиции” – някой идва и налива пари (евентуално) в нов бизнес.
Като го сравняваме с 2025 г. изглежда доста повече -67 млн. vs 243 млн., но ако се върнем “малко” назад до 2024 г. (в същия период от време) имаме 213 млн. или до 2023 г., когато имаме 297 млн. евро. Само през месец юли 2022 г.,например, имаме 800 млн. евро инвестиции.
Т.е. тези резултати може да изглеждат добре спрямо една конкретна година – миналата – но всъщност са нищо особено и са били надминавани (дори в пъти) в последните 3-4 години.
Да не говорим, че инвестициите в дялов капитал включват и имотите – та съвсем смешно става.
Прост тест – кой завод се построи от януари?
Малоумници, хващащи се отчаяно за сламки – излизат с безумни заглавия. Мисирска история.
Та – НЕ Е ОТ ЕВРОТО, от неграмотност е.
П.П.П. Нали помните как борсата ни беше пораснала най-много в света? ????
ПАРИ
Не вярваме на Тръмп, ще изчакаме да видим какво ще стане
Според FT, корабособствениците няма да възобновят транзита през Ормузкия проток, докато не бъдат уверени в надеждността на сделката между САЩ и Иран.
Това може да отнеме няколко седмици, каза Джотаро Тамура, главен изпълнителен директор на Mitsui OSK Lines, най-големият оператор на танкери в света.
Той припомни, че вече е имало няколко фалшиви опита за повторно отваряне на водния път.

„Като се има предвид опитът от последните няколко месеца, мисля, че е разумно да се предположи, че може да отнеме поне няколко седмици, ако не и месец“, добави Тамура.
Около 500 кораба са блокирани в Персийския залив повече от 100 дни поради войната и чакат скоро да напуснат през Ормузкия проток.

Ройтерс съобщи по-рано, че пълното възстановяване на корабоплаването в пролива ще отнеме 40-50 дни.

Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ








