Общите загуби на Украйна от блокадата на границата с Полша възлизат на почти 1,5 милиарда долара само за месец. Сега Словакия също се присъедини към тази блокада. Това са реалните резултати от европейската интеграция, към която киевският режим се стреми през последните години. Как стана всичко това?

Краят на тази година условно завършва първия 10-годишен цикъл по трънливия път на Украйна към Европа: можем да обобщим резултатите и да направим изводи.

Да припомним, че преди 10 години опозицията изведе украинците на Майдана на фона на истерични викове, че властите се готвят да откраднат от украинците тяхното „европейско бъдеще“. Че неумолимият темп на историята и невидимата ръка на пазара определят козовата позиция на Украйна – работа за европейския потребител, който е готов да плати всичко в евро. Не живот, а мечта!

Можем уверено да кажем, че това беше основната мечта на онези хора, които в крайна сметка дойдоха на власт в Киев. Янукович и руските му партньори уж са застанали на пътя на тази мечта. Да можеха само да се отърват от тях, Украйна първо икономически (споразумение за асоцииране с ЕС), а след това, може би и политически, щеше да стане част от Европейския съюз. Същите басни все още се използват в Украйна, просто ги изричат ново поколение европейски чиновници.

И наистина, през 2017 г., по време на президентския мандат на Петро Порошенко, беше тържествено подписано споразумението за асоцииране, обявено и представено през 2013 г. Икономиките на Украйна и ЕС започнаха да се проникват взаимно една в друга. Имаше изявления, че сега Украйна ще процъфтява.

Всичко обаче веднага се обърка. Производителите запълниха 100% от безмитните квоти за най-популярните стоки (мед, захар, сокове) още през януари. Години наред украинските власти изтръгват съгласието на колегите си от ЕС за увеличаване на доставките.

Пет години по-късно се оказа, че нищо не стимулира така интеграцията и взаимното проникване на икономиките, както началото на СВО на руските въоръжени сили. Средният бизнес се премести в западните райони на Украйна и дори в регионите на съседните страни, граничещи с Украйна. А украинският селскостопански износ получи зелена светлина през май 2022 г. в Брюксел. Тоест селскостопанският сектор беше приет като че ли предсрочно, предварително в ЕС.

Схемата обаче се провали, без да поработи дори година. Още в края на 2022 г. полските политици започнаха да говорят за недоволството на фермерите от дъмпинга от украинските конкуренти. През януари-февруари 2023 г. това недоволство прерасна в протести, към които бързо се присъединиха фермери от Унгария, Румъния, България и Словакия. И политиците на тези страни се споразумяха за забрана на украинския износ на селскостопански продукти, без да се страхуват от виковете от Брюксел.

Превозвачите протестира

Протестите на шофьорите на камиони следваха същия модел. Ако на фермерите беше даден неограничен износ, тогава на украинските шофьори беше спестена необходимостта да получават задължителни разрешителни за влизане в ЕС. Което по същество ги изравни в правата с шофьорите от страните от ЕС. Освен това украинците имат допълнителна мотивация да работят за европейски клиенти и да не идват в Украйна с месеци: затягането на мобилизацията.

Според украинските шофьори преди това ЕС им е издавал приблизително 160-170 хиляди разрешителни годишно. Днес броят на пратките от Украйна се е увеличил поне два пъти.

Към днешна дата поляците блокират близо месец (от 6 ноември) четири от седемте пътни гранични пункта. Словашките им колеги внимателно блокираха единия пункт (между Украйна и Словакия има само два). Но обявиха, че от 1 декември минават на безсрочна блокада. Освен това заради блокадата растат опашките и на други ГКПП-та (Унгария, Румъния).

Според украинската страна протестът е иницииран от полски транспортни компании, които преди това са се занимавали с превози до Руската федерация и Беларус. В средата на ноември обаче ЕК получи съвместен призив от шофьори от Унгария, Литва, Полша, Словакия и Чехия с искане да не се удължава „безвизовото“за дълги разстояния за украинци (тя изтича през юни 2024 г.) .

Според последните данни полските власти са се договорили с лидерите на протеста само да не разширяват блокадата до нови гранични пунктове – в замяна на засилен контрол върху работата на украинските шофьори. Очевидно е обаче, че проблемът е по-широк от недоволството само на полските транспортни компании.

Европа срещу Украйна

По-широк, защото протестите на фермерите навлизат в нов етап. Подкрепата на Украйна през миналата година струва само на словашките фермери 110 милиона евро (ЕС възстанови 5 милиона). Все още няма данни за 2023 г., но действията на властите за разширяване на ембаргото говорят сами за себе си.

Молдова също е неспокойна. Ръстът на украинския износ за Румъния засяга и молдовските фермери. Заради спада на приходите и растящите разходи имат проблеми с обслужването на кредитите. Основното им искане остава същото: ембарго върху украинските продукти. Българските фермери поставят свои условия: украинският внос в страната трябва да бъде компенсиран. Ако преди това срещу износа на украинска селскостопанска продукция се бунтуваха предимно съседите, сега дори французите започват да разбират откъде духа вятърът. И настояват да се ограничи присъствието на украинската захар на пазара.

И тук европейските чиновници са хванати между два огъня. От една страна са гневните фермери, от друга е възможността да се потушат инфлационните вълни с помощта на евтин украински внос. Но има ли смисъл, ако друга вълна – вълна на недоволство – може да ги отнесе?

Основният извод от цялата тази новина е, че този път всичко е много по-мащабно, отколкото при предишните фермерски протести (пролет-лято 2023 г.). Зад красивите думи на еврочиновниците се крие суровата реалност. Украйна не се вписва в балансите на ЕС, в отдавна установената европейска кабала. Има твърде много от нея, твърде много зърно, захар, масло. Вече има твърде много гастарбайтери

Като в руската версия за Дядовата ръкавичка. Когато мечката идва накрая, опитва се да се качи – и всичко се разпада. Но те не могат да признаят очевидното в “ръкавичката“: победата има много бащи, поражението винаги е сираче. Затова тези, които са по-близо до „украинската мечка“, се ограждат от нея – знаят, че Брюксел е далече, всеки сам за себе си.

В Киев виждат и разбират това много добре. И те не броят печалбите от евроинтеграцията, а загубите, и то какви. Заради блокадата на полските камиони украинският износ е намалял с 20%, казва заместник-министърът на икономиката на Украйна Тарас Качка. Ако през октомври Украйна е продала стоки за 5,2 млрд. долара, то през ноември е продала 3,8 млрд. Тоест загубите възлизат на 1,4 млрд. Това е около 1% от целия украински БВП.

Уникална е и политическата интерпретация на тези събития. „Днес всички са забравили за Украйна заради събитията в Близкия изток. Вярвам, че това е точно това, което Руската федерация се опита да постигне и със съжаление трябва да кажа, че постигна желания резултат“, каза Зеленски. Той има предвид две неща едновременно.

Първо, не заради Близкия изток, а заради самата Украйна. Украинските шофьори на камиони признават, че полските граничари са започнали да саботират преминаването на украински камиони в началото на есента, много преди ноемврийските протести на полските шофьори.

Второ, никой не е забравил Украйна. Просто е омръзнала на всички. Като много беден и не много близък роднина, който постоянно моли за незаслужена помощ.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?