СВЯТ

Със сделката за газ с Азербайджан ЕС повтаря грешката, която допусна с Русия

Критичната инфраструктура, необходима за добива и транспортирането на газ от Каспийско море до Европа, е съсобственост на руския гигант „Лукойл“, пише анализатор

Като част от мисията на Европейския съюз (ЕС) да се отърве от руския природен газ в средата на юли председателят на Европейската комисия (ЕК) Урсула фон дер Лайен и президентът на Азербайджан Илхам Алиев подписаха меморандум за удвояване на износа на газ от Азербайджан за блока.
Според документа до 2027 г. каспийската страна ще доставя на Европа най-малко 20 млрд. куб.м природен газ годишно чрез Южния газов коридор (SGC) – 3000-километрова верига от тръбопроводи, които доставят газ до ЕС.
Това споразумение обаче е в противоречие с целите на ЕС в областта на климата и неговите стандарти за правата на човека, пише за Politico Глигор Радечич от CEE Bankwatch Network.
Подкрепата за разширяването на добива на газ само ще обогати автократичния режим в Азербайджан, известен с ширещата се корупция и репресиите срещу цялата опозиция в страната, допълва Радечич.
Това, което не се обсъжда, е, че критичната инфраструктура, необходима за добива и транспортирането на газ от Каспийско море до Европа, е съсобственост на руския гигант „Лукойл“, тясно свързан с режима на руския президент Владимир Путин.

„Лукойл“ е една от най-големите петролни и газови компании в света и твърди, че е един от трите най-големи данъкоплатци в Русия, с над 200 млрд. долара данъци, платени само през 2019 г. Компанията е в санкционния списък на САЩ.
Вагит Алекперов, бивш главен изпълнителен директор на „Лукойл“ и някогашен заместник-министър на петрола и газа на Съветския съюз, дори открито изказваше, че смята целите на компанията за тясно свързани с тези на руското правителство. По-късно обаче той се оттегли, след като Обединеното кралство и Австралия наложиха санкции на група руски олигарси, близки до Путин.
„Лукойл“ оперира в азербайджанския петролен и газов сектор от 1994 г. В началото на 2000 г. дружеството съсредоточи усилията си в Азербайджан върху разработването на находищата „Шах Дениз“, които са сред най-големите в света.

Само няколко дни преди инвазията на Русия в Украйна „Лукойл“ завърши придобиването на дела на малайзийската Petronas в „Шах Дениз“ за 1,45 млрд. долара. Така компанията повиши дела си в проекта от 10 процента на 19,99 процента и стана вторият по големина акционер след British Petroleum (ВР).
Освен „Шах Дениз“, което ще бъде основното поле за износ през следващите десетилетия, „Лукойл“ преследва и други проекти в Азербайджан. През 2021 г. компанията купи 25 процента дял в проекта Shallow Water Absheron (SWAP) от BP.

След 30-годишен спор през януари същата година, когато Азербайджан и Туркменистан се споразумяха за съвместно разработване на находището „Достлук“, разположено на границата на съответните им сектори на Каспийско море, Алекперов обсъждаше инвестиционни възможности за „Лукойл“ в същия проект с туркменистанския президент Гурбангули Бердимухамедов.

„Лукойл“ е акционер и в Южнокавказкия газопровод, най-източната част на SGC. Компанията има и почти 16% дял в Азербайджанската компания за доставка на газ, спедитор и продавач на азербайджанския газ, предназначен за Европа чрез SGC.
Междувременно, насърчаван от Комисията под прикритието на смекчаване на зависимостта на Европа от руския газ, самият SGC се сблъска със сериозна опозиция от гражданското общество за нарушаване на редица политики на ЕС. Както Bankwatch вече предупреди през 2015 г., Москва е замесена в тях от самото начало.
SGC е единственият маршрут, свързващ газовите находища в Каспийско море с ЕС, и Азербайджан започна да изнася газ за Европа по тръбопроводите през 2020 г. Коридорът минава през Грузия, Турция, Гърция, Албания и Италия към други пазари на ЕС и се състои от газопроводите Кавказ, Трансанадолският тръбопровод, Трансадриатическият тръбопровод и други разклонения.
Основното активно газово находище за коридора е “Шах Дениз“ в каспийския басейн.
С приблизителна стойност от 45 млрд. долара SGC беше подкрепен с публични средства чрез Механизма за свързване на Европа на ЕС, Европейската инвестиционна банка и Европейската банка за възстановяване и развитие.
Според Урсула фон дер Лайен Азербайджан е „решаващ и надежден партньор за нашата сигурност на доставките“. Все пак руското участие в ключови части от азербайджанската газова верига по пътя към Европа поставя под съмнение твърденията за енергийна сигурност.
„Лукойл“ не само е основен данъкоплатец в Русия, който може да използва печалбите си от газ от Азербайджан, за да финансира военната машина на Путин, но и позицията му в толкова много азербайджански проекти дава на компанията достъп до информация, която може да се използва в подкрепа на суровинната война на Русия на пазара на изкопаеми горива.

Според Радичич тази сделка не може да помогне на ЕС да се справи с потенциалния недостиг на газ сега. Увеличаването на капацитета за производство и транспортиране на газ е технически невъзможно за по-малко от пет години и ЕС вече трябва да започне да намалява значително търсенето на газ, за да постигне собствените си цели в областта на климата.
Крайно време е Комисията да започне да се учи от миналите си грешки по отношение на енергийната диверсификация и енергийната сигурност въз основа на сделките, сключени с автократични режими. Те служат само за увековечаване на фиксацията на изкопаемите горива в Европа, точно когато това най-отчаяно трябва да приключи, пише Глигор Радечич.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 20

СВЯТ

Унгария забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна

Големият приток на зърно и хранителни продукти от Украйна е понижил цените и е навредил на местните фермери.

Унгарският премиер Петер Мoдяр заяви, че правителството забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна. Той написа това в социалната медийна платформа X, цитиран от “Укринформ”.

“Правителството оттегля намерението на Унгария да напусне Международния наказателен съд и забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна”, написа Мoдяр.

Hungary Today отбеляза, че в рамките на унгарската селскостопанска политика е възникнал дебат относно правната рамка за ограниченията върху вноса на украински селскостопански продукти, предава The Sofia Times.

По-специално, министърът на земеделието и хранителното производство Саболч Бона написа в социалните медии, че предишното правителство е оставило след себе си правна несигурност.

Според него ограниченията за внос, приети при правителството на Фидес, са били обвързани със специалните разпоредби на националното извънредно положение. Когато това извънредно положение приключи, ограниченията не бяха автоматично закрепени в закона, което министърът критикува като недостатък на планирането.

Бона заяви, че неговото министерство ще подготви ново законодателство, за да възстанови правната сигурност по отношение на защитата на унгарския пазар и местните производители.

Мерките ще се прилагат за месни продукти – включително говеждо, свинско, агнешко, козе месо и птиче месо – както и замразени зеленчуци и зърнени продукти.

На 14 май Унгария обяви отмяната на извънредното положение, въведено по време на мандата на бившия премиер Виктор Орбан.

Унгария въведе забрана за внос на украински селскостопански продукти за първи път през април 2023 г.

След началото на войната Украйна, Европейският съюз (ЕС) създаде мерки по границите с Украйна в отговор на блокадата на Русия на украинските черноморски пристанища, за да може украинско зърно да бъде изнасяно за световните пазари преди войната.

Няколко държави, включително Унгария, поискаха от Европейската комисия да въведе мерки за ограничаване на вноса на селскостопански продукти от Украйна, твърдейки, че големият приток на зърно и хранителни продукти от Украйна е понижил цените и е навредил на местните фермери.

Post Views: 24

СВЯТ

Париж обяви израелския министър на вътрешната сигурност за персона нон грата

Франция реши да забрани на министъра на вътрешната сигурност на Израел Итамар Бен-Гвир достъп до нейната територия, предадоха Ройтерс и Франс прес, като се позовават на днешно изявление на френския министър по въпросите на Европа и външните работи Жан-Ноел Баро.

Баро отбеляза, че решението отразява гнева от отношението на Бен-Гвир към активисти от международната хуманитарна флотилия за ивицата Газа “Глобъл Сумуд”. “Смятано от днес, Итамар Бен-Гвир няма право да стъпва на френска територия”, написа Баро в социалната платформа Екс.

“Заедно с моя италиански колега (Антонио Таяни – бел. ред.) призоваваме ЕС да наложи също така санкции срещу Итамар Бен-Гвир”, добавя френският първи дипломат.

Бен-Гвир стана обект на вълна от критики от международната общност, след като публикува клип, в който се подиграва на задържани активисти от хуманитарната флотилия за Газа.

Във видеото се вижда как в негово присъствие израелски полицаи карат активисти да застанат в редици и да коленичат на земята с вързани зад гърба ръце. На свой ред министърът им казва “Добре дошли в Израел, ние сме господарите”.

Post Views: 27

СВЯТ

Ердоган иска да прави петролопровод през България за Европа

Турция и НАТО правят тръбопровод за военни цели през България.

Проектът е за 1,2 млрд. долара и ще бъде предложен на срещата на върха в Анкара.

Турция е предложила изграждането на тръбопровод за гориво за военни цели през България, който да подсигурява енергийните доставки за източноевропейския фланг на НАТО, съобщи Bloomberg. Очакваната цена на проекта е 1,2 млрд. долара.

Предложеният тръбопровод ще минава от Турция до Румъния през България. Анкара планира да представи предложението преди срещата на върха на НАТО, на която ще бъде домакин през юли.

Турският маршрут е с около 1/5 по-евтин от алтернативните предложения, включително маршрути през Гърция или западните съседи на Румъния. Тези алтернативи биха разчитали на морски транспорт, което ги прави по-уязвими от смущения.

Военният министър Атанас Запрянов пришпори темата за бързо прокарване на военни коридори през България. Той направи това по време на своето изказване на форума „Сигурността в Черно море и Балканския регион” в Букурещ, Румъния.

Войната в Украйна и конфликтите в Близкия Изток, включително прекъсванията на енергийните доставки заради затварянето на Ормузкия проток, накараха НАТО да преразгледа инфраструктурата си за доставки на гориво. Държавите членки търсят надеждна и рентабилна верига за доставки за източните членове на алианса.

Турция търси съюзническа подкрепа за предложението, което може да бъде решено преди или по време на срещата на върха в Анкара, коментира Bloomberg. Планираният тръбопровод ще бъде ограничен за военна, но не и за гражданска употреба.

Европейският съюз и НАТО се споразумяха и за инфраструктурен проект на стойност 100 млрд. евро, който ще положи основите на „военна Шенгенска зона” за ускоряване на движението на войски и оборудване в цяла Европа, заяви комисарят по транспорта и туризма Апостолос Дзидзикостас на конференция в Атина.

Проектът включва разработването на 500 „горещи точки“, където през следващите три до четири години ще бъде създадена или укрепена инфраструктура за улесняване на военната мобилност.

“Това бързо ще ускори времето, необходимо за прехвърляне на войски и материали от една част на блока в друга, както за учения, така и в случай на извънредни ситуации, каза Дзидзикостас на „Срещата на върха за енергиен преход: Източно Средиземноморие и Югоизточна Европа. Ще бъде създаден и споделен резерв или „пул“ от военно оборудване, по модел на механизма за гражданска защита на ЕС.

Регламентът ще бъде готов до 2027 г., а инфраструктурата – до началото на 2030 г.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ