ПАРИ
Тиха истерия в Министерството на финансите.
Тиха паника в Министерството на финансите. Предварителни оценки вещаят свръхдефицит за 2024 г.
Единствено сайт отбеляза че на 15 януари служебното правителство на Димитър Главчев прие постановление, с което отменя едно от последните си постановления за миналата година. То е от 30 декември и предвижда на Министерство на финансите да се предоставят 150 милиона лева, които преди това са му отпуснати под предлог, че ще финансират изпълнението на стратегически за Европейския съюз проекти. Само че отмяната, която е гласувана на 15 януари 2025 година влиза в сила от 31 декември 2024 година, т.е. със задна дата. Всички експерти, до които „Гласове“ се допита, са категорични, че отмяна, приета по този начин е незаконна.
Последствието от това решение е, че едни 150 милиона лева няма да се броят за разходи, направени през 2024 година и няма да се калкулират при изчисляване на бюджетния дефицит. Това обаче може да се окаже малка част от проблема, защото предварителни сметки в Министерство на финансите показват, че е много възможно и 2024 година да е приключила със свръхдефицит, тоест над три процента при съотнасяне към брутния вътрешен продукт. Още по-голямо е притеснението, че свръхдефицитът се оформя при изчисляването му по европейската методика, която се взима предвид при оценката за покритие на критериите от Маастрихт, а не по националната.

Ако тези първоначални притеснения се потвърдят, то още с нотификацията за приключването на Бюджет 2024, която трябва да изпратим на Евростат и ЕК до април, ще стане ясно, че нарушаваме и критерия за максимално допустим бюджетен дефицит, изискван за допускане в еврозоната. Тогава неизпълнението на инфлационния критерий с 0.12 процентни пункта ще се окаже както съществен, така и маловажен проблем, защото вече ще имаме второ неизпълнено условие, а то за разлика от инфлацията се мери само веднъж годишно – към 31 декември и това ще означава, че дори през 2027 година най-вероятно ще сме в процедура по свръхдефицит и най-ранната дата за въвеждане на еврото може да се изтегли на 1 януари 2029 година.
Видимото за външни хора е следното. Към края на септември – тоест, към третото тримесечие бюджетният дефицит на касова основа (по националната методика) е 2.8 милиарда лева или малко над 1% от брутния вътрешен продукт. В същото време дефицитът на начислена основа към края на първото тримесечие е 5.4 милиарда лева, или около 2.7% от брутния вътрешен продукт. До края на годината – в периода от 1 октомври до 31 декември дефицитът на касова основа се увеличава с 3.3 милиарда лева, или цели 1.6% от БВП и така се стига до предварителната оценка, че е 6.1 милиарда лева или 3% спрямо БВП.
Как става обаче с отчитането му на начислена основа? Как три милиарда и триста милиона лева допълнителни разходи, отчетени по националната методика ще се свият до само 700 милиона, така че и на начислена основа дефицитът да бъде не повече от три процента спрямо БВП? Или напротив, ще се види, че при всички счетоводни способи и масажирания на данните, дефицитът по европейската методика не може да се представи по-малко от поне три и половина процента спрямо БВП.
Поглед към миналата година по това време показва, че Министерство на финансите изтегли 1.2 милиарда лева от набирателна сметка на Министерство на регионалното развитие и благоустройството. Така в бюджета за тази година се отчете плюс, но само по националната методика. По европейската това си беше разход и годината тръгна с -1.2 милиарда на начислена основа. Това е времето, в което протичаше надхитрянето как да продължи „сглобката“ – само с ротация на Мария Габриел и Николай Денков или с назначаване на Денков във Външно, за да може да пътува по чужбина, с подписване на реформаторска декларация или просто да се разпадне.

В тези последни три месеца на кабинета „Денков“ Асен Василев предприе масово харчене, което източи фискалния резерв дори под нивото на сумата от всички онези сметки и фондове, които не трябва се пипат. Принуди и Народното събрание да гласува специално решение, с което му забрани да харчи за друго, освен за заплати.
В Министерство на финансите с притеснение наблюдават и заявките за плащания на разходи, чийто падеж е настъпил още миналата година. Всичко това са средства, които са фактурирани и дължими към 31.12.2024 и очевидно неплащането им в година е просрочие, което се удължава с всеки изминал ден, в който не се обслужва.
Просрочията добавят допълнителни стойности към оценката за дефицит на начислена основа. За разлика от българската отчетност, тя не взима предвид само направените плащания и получените пари, но също и поетите ангажименти за разходи на база на издадени фактури, които не са платени в срок.
Чисто политически, а и морално, ще е най-добре, ако България ще отчита свръхдефицит, това да се случи още за 2024 година. Асен Василев предложи този бюджет и в него няма увеличения на полицейски заплати и заплащане на военните, за които той твърди, че са проблемни, но всички увеличения на твърдите разходи преди това са били ок. Да, може да претендира, че не той е изпълнявал бюджета, но ще се види резултатът от посоката, в която той поведе публичните финанси, просто защото това беше неговият бюджет без извращения като декапитализация на Българския енергиен холдинг. Тоест без извънредни мерки. Просто неговият бюджет.
През април 2010 г. на Симеон Дянков му се наложи да ни обяснява, че договори, които са били крити в чекмеджета чак до 2010 г. са раздули бюджетния дефицит. Тогава ставаше дума за провала на заявката да ни пуснат само в чакалнята. Сега имаме тройно по-голяма икономика, почти тройно по-голям бюджет и тепърва ще се вижда каква щета е нанесъл Василев.

Конвергентни доклади
В случай, че и за 2024 г. сметките излязат в рамките на допустимото за управляващите ще остане да подготвят проектобюджет за 2025 г. до средата на февруари. След това на 17 и 18 февруари, когато се срещат с финансовите министри на еврогрупата ще трябва да подготвят убедителна история защо и как смятат да овладеят бюджетния дефицит до само три процента спрямо БВП и през 2025 и 2026 години. И след това ще трябва да пратим официални сметки за изпълнението на миналогодишния бюджет и да изчакаме Евростат да го потвърди или коригира и най-рано в края на април може да се очаква ЕК и ЕЦБ да ни проверят за готовност да приемем еврото и да изготвят т.нар конвергентни доклади. Това изглежда е сигурно, след като в петък Бойко Борисов поиска изготвянето на такива доклади независимо какво е състоянието на публичните финанси и без оглед на това какво показват сондажите на настроенията в ЕЦБ и Брюксел.
Разбира се, ако притесненията на Министерство на финансите се окажат основателни, всичко ще бъде излишно.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
ПАРИ
Радев ще взима нови милиарди кредити .
Правителството на Румен Радев готви нов дълг от 3.8 млрд. евро.
Средствата са предвидени за покриване на бюджетния дефицит, разходи по ПВУ и осигуряване на плащанията по НПВУ през 2026 г.
Правителството на премиера Румен Радев планира да изтегли нов държавен дълг в размер на 3.8 милиарда евро.

Предложените промени ще дадат възможност на Министерския съвет да поема държавен дълг до посочения размер. Средствата са предназначени за покриване на бюджетния дефицит, както и за рефинансиране на разходи по Плана за възстановяване и устойчивост на България (ПВУ).
Част от необходимото финансиране може да бъде осигурено и чрез международните финансови пазари посредством специална средносрочна програма за емитиране на държавен дълг.

Основната цел е да бъдат осигурени достатъчно средства в държавния бюджет за очакваните по-големи плащания през 2026 г. по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ).
Според заложените намерения това ще позволи по-редовно финансиране и ще ускори изпълнението на инвестициите по плана, като същевременно ще намали риска от недостиг на средства и ликвидни затруднения.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
ПАРИ
Ключови промени със заплатите влизат в сила скоро
Всеки служител ще има право да получи информация от работодателя си за средното ниво на заплатите в предприятието на същото длъжностно ниво.
Това предвиждат скоростно задвижени промени в Закона за защита от дискриминация, които трябва да влязат в сила съвсем скоро – на 7 юни 2026 г. Бързането е заради изтичащи срокове да въведем в законодателството си европейска директива, без което ни заплашват наказателни процедури.
Промените бяха пуснати за обществено обсъждане тази седмица.

Директивата, заради която се правят промените, е за равно заплащане на жените и мъжете чрез въвеждане на прозрачност на правилата за равно заплащане. В България тази разлика възлиза на около 12% по данни за 2024 г., което надхвърля средното равнище за Европейския съюз (11,1%), пише в мотивите към законопроекта. Макар да се наблюдава известно намаление в дългосрочен план, темпът на сближаване е бавен и неравномерен.

Предложените текстове дават нови права на служителите, но въвеждат и доста нови изисквания към работодателите. По писмено искане на служителя работодателят ще е длъжен да му предостави писмена информация за неговото възнаграждение и средните нива на заплащане в предприятието, с разбивка по пол, за служителите, които полагат еднакъв или равностоен труд, до два месеца от получаване на искането, казват промените.
Когато тази информация може да доведе до разкриването на индивидуалния размер на заплатата на друг служител, работодателят ще има право да ограничи достъпа до информацията, като я предостави на синдикалната организация или на Комисията за защита от дискриминация. Те съответно ще могат да консултират служителя за възможностите му да предяви иск за изравняване на заплащането, без да се разкрива размерът на възнаграждението на отделни хора.

Работодателят ще трябва да изготвя със служителите съвместна оценка на заплащането за установяване, коригиране и предотвратяване на разлики в заплащането между жените и мъжете, когато се установи разлика от най-малко 5%. По-големите фирми със 100 и повече служители вече ще трябва периодично да докладват разликата в заплащането по седем показателя, заедно с механизъм за корекция на необосновани разлики над 5%. За предприятия с 250 и повече служители това ще се прави всяка година, а за предприятия със 100 до 249 служители – на три години. Последните две изисквания ще влизат в сила поетапно – първото от 2027 г., а второто – от 2031 г.
Съществуващата разлика в заплащането се дължи на комбинация от структурни и нормативни фактори, сред които основно значение имат липса на прозрачност по отношение на заплащането, липса на задължителни механизми за наблюдение и отчетност на равнище работодател, както и ограничения в действащите механизми за правна защита, посочват авторите на промените.
ПАРИ
КЗК удря „Кауфланд“ и „Т-Маркет“ заради нелоялни практики
КЗК удря „Кауфланд“ и „Т-Маркет“ заради нелоялни практики
Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) образува производство срещу две търговски вериги за нелоялни практики спрямо доставчици и производители – „Кауфланд България ЕООД енд КО“ (ТВ Кауфланд) и „Максима България“ ЕООД (ТВ Т-Маркет), съобщиха от пресцентъра на регулатора.
Двете производства се образуват в рамките на секторния анализ на пазара на храни от първа необходимост и на базата на данни от проучване на КЗК на ценовата политика, отстъпките, надценките и търговските условия между търговци и доставчици/производители.

Решенията за двете производства са взети след последните промени в Закона за защита на конкуренцията от 7 ноември 2025 г., с които се увеличи и максималната санкция – до 10% от оборота за предходната финансова година. По настояване на КЗК търговските вериги получиха тримесечен срок да приведат търговските си отношения с производители и доставчици според новите правила. Този срок изтече на 9 февруари 2026 г.
В рамките на задълбоченото проучване на ценовата политика на големите търговци антимонополният орган изиска от производители и доставчици на основни храни (мляко и млечни продукти, месо и месни продукти, олио, яйца) информация относно механизма и критериите, по които се сключват договори за доставка и спогодби за рамкови условия с търговските вериги. Изискана е и информация относно начина на определяне на доставните цени (цени на едро) с търговските вериги.
Изследвани са общи търговски условия, договори, споразумения и други документи, действащи и след 9 февруари 2026 г., които уреждат търговските отношения на веригите с доставчиците на селскостопански и хранителни продукти.
В хода на проучване на базата на цялата информация и доказателства КЗК констатира, че има данни за продължаващо прилагане на възможни нелоялни търговски практики при ценовата политика на търговците към доставчиците/производителите.

Нелоялни търговски практики са например: изискването за плащания от страна на доставчиците към купувача, които не са пряко свързани с продажбата на селскостопански и хранителни продукти; изискване за годишно предоговаряне и намаление на цени, без отчитане на обективни фактори като инфлация, увеличение на цените на суровини и материали, електроенергия и др. Сред забраните по ЗЗК са и сключване на договори за доставка на стоки и искания за намаление на цени със задна дата; предупреждаване от купувача за предприемане на ответни търговски действия срещу доставчика или предприемането на такива действия, ако доставчикът упражнява своите договорни или законни права и други.
На базата на данните и доказателствата от секторния анализ по отношение на дейността на „Кауфланд“ и Т-Маркет се установи, че при воденето на преговори и при предоговаряне на търговски условия поведението на двете вериги е възможно да попада в обхвата на Глава седма „б“ от Закона за защита на конкуренцията – „Нелоялни търговски практики по веригата за доставки на селскостопански и хранителни продукти“.








