• Palantir: Това е краят на либералната демокрация и началото на техно-фашизъм.
• ИТ гигант публикува политическия манифест на новата технорепублика.

Главният изпълнителен директор на Palantir Александър Карп публикува манифест от 22 точки. В него той призовава за задължителна казарма за всеки в САЩ и настоява за ориентиране на ИТ компаниите към сферата на “националната сигурност” и интересите на държавата. Според критиците документът призовава за скъсване с демократичните традиции в Щатите.

Главният изпълнителен директор на Palantir Александър Карп публикува манифест от 22 точки. В него той призовава за задължителна казарма за всеки в САЩ и настоява за ориентиране на ИТ компаниите към сферата на “националната сигурност” и интересите на държавата. Според критиците документът призовава за скъсване с демократичните традиции в Щатите.

Документът поставя под въпрос и следвоенните ограничения, наложени на държави като Германия и Япония. Според авторите тези рамки трябва да бъдат преразгледани. Към днешна дата Германия и Япония вече имат едни от най-силните армии в света. Ограниченията, наложени им след края на Втората световна война, започват постепенно да отпадат още от 50-те години на миналия век.

Друг спорен момент е позицията срещу обществената критика към известни личности. Тя се тълкува като опит за защита на елитите. Появяват се и опасения за връзка между идеите в документа и дейността на компанията в областта на технологиите за масово наблюдение.

Резюмето включва и по-широки обществени позиции. Сред тях са критики срещу плурализма и недоволство от “вторачването в личния живот на политиците”.

От Palantir настояват и “Силициевата долина да изплати моралния си дълг към американската държава”.

Реакциите на манифеста не закъсняха. Критиците предупреждават за риск за демократичните принципи и определят документа като пример за засилване на авторитарни тенденции. Според анализатори той насърчава надпревара във въоръжаването и създава условия за постоянен конфликт, от който технологичните компании могат да печелят.

Основателят на сайта за разследваща журналистика Bellingcat Елиът Хигинс заявява, че възгледите на Карп са пряко свързани с бизнес модела на компанията.

“Това не е абстрактна философия. Това е публичната идеология на компания, чиито приходи зависят от подобни политики”, коментира Хигинс.

Освен това Хигинс определя публикацията като атака срещу ключовите стълбове на демокрацията, които трябва да бъдат възстановени, а не унищожавани.

Прозрачността и отчетността са в основата на успеха на западната цивилизация, а не пречка пред съществуването ѝ.

“Важно е също така да е ясно кой излага тези аргументи”, пише Хигинс. “Palantir продава оперативен софтуер на агенции за отбрана, разузнаване, имиграция и полиция. Тези 22 точки не са философия, витаеща в пространството. Те са публичната идеология на компания, чиито приходи зависят от политиките, които тя подкрепя.”

Palantir работи активно с правителствени институции и военни структури, включително по системи с изкуствен интелект. Философът и специалист по изкуствен интелект и роботика Марк Кьокелберг заявява, че

това е манифест за “технофашизъм”.

Силният акцент върху милитаризацията на обществото и предпазването на политическия елит от критики карат някои да предположат, че манифестът призовава за скъсване с демокрацията.

Ето какво гласят 22-точки на манифеста на Palantir и Александър Карп:

1. Силициевата долина има морален дълг към страната, която направи възможен нейния възход. Инженерният елит на Силициевата долина има ясно задължение да участва в защитата на нацията.

2. Трябва да се противопоставим на тиранията на приложенията. Дали iPhone е най-великото ни творческо, ако не и върховно постижение като цивилизация? Този обект промени живота ни, но може би вече ограничава и стеснява представата ни за възможното.

3. Безплатният имейл не е достатъчен. Упадъкът на една култура или цивилизация – и на нейния управляващ елит – ще бъде простен само ако тази култура е способна да осигури икономически растеж и сигурност за обществото.

4. Ограниченията на “меката сила”, на възвишената реторика сама по себе си, станаха очевидни. Способността на свободните и демократични общества да надделяват изисква нещо повече от морална привлекателност. Изисква “твърда сила”, а твърдата сила в този век ще бъде изградена със софтуер.

5. Въпросът не е дали ще бъдат създадени оръжия с изкуствен интелект; въпросът е кой ще ги създаде и с каква цел. Нашите противници няма да спрат, за да водят театрални дебати за предимствата на технологиите с критично значение за армията и националната сигурност. Те ще продължат.

6. Националната служба в армията трябва да бъде универсално задължение. Като общество трябва сериозно да обмислим отдалечаване от изцяло доброволната армия и да водим следващата война само ако всички споделят риска и цената.

7. Ако морски пехотинец на САЩ поиска по-добра пушка, трябва да я създадем; същото важи и за софтуера. Като държава трябва да сме способни да продължим дебата за уместността на военни действия в чужбина, като същевременно оставаме непоколебими в ангажимента си към онези, които сме изпратили в опасност.

8. Държавните служители не трябва да бъдат наши “свещеници”. Всяка компания, която възнаграждава служителите си по начина, по който федералното правителство възнаграждава държавните служители, би се затруднила да оцелее.

9. Трябва да проявяваме много повече снизходителност към онези, които са избрали публичния живот. Премахването на всяко пространство за прошка – изоставянето на всякаква толерантност към сложността и противоречията на човешката психика – може да ни остави с лидери, за които по-късно ще съжаляваме.

10. Психологизирането на съвременната политика ни подвежда. Онези, които търсят в политиката източник за душевно удовлетворение и идентичност и разчитат прекалено много на вътрешния си свят, изразен чрез хора, които никога няма да срещнат, ще останат разочаровани.

11. Обществото ни е станало твърде склонно да бърза и дори да се радва на гибелта на своите врагове. Побеждаването на противник е момент за пауза, а не за ликуване.

12. Атомната епоха приключва. Един вид възпиране – атомното – отминава, и започва нова ера на възпиране, изградена върху изкуствения интелект.

13. Нито една друга държава в историята не е напреднала толкова в прогресивните ценности. Съединените щати далеч не са съвършени. Но лесно се забравя колко повече възможности съществуват там за хора извън наследствените елити в сравнение с всяка друга държава.

14. Американската мощ направи възможен изключително дълъг период на мир. Твърде много хора са забравили или приемат за даденост, че почти век светът е живял без военен конфликт между велики сили. Поне три поколения – милиарди хора, техните деца и вече внуци – никога не са познавали световна война.

15. Следвоенното “обезсилване” на Германия и Япония трябва да бъде преосмислено. Обезоръжаването на Германия беше свръхреакция, за която Европа сега плаща висока цена. Подобен ангажимент към японския пацифизъм, ако се запази, също може да застраши баланса на силите в Азия.

16. Трябва да аплодираме онези, които се опитват да създават там, където пазарът не е успял. Културата почти се присмива на интереса на Мъск към “големите наративи”, сякаш милиардерите трябва просто да се ограничат до собственото си обогатяване… Всяко любопитство към стойността на създаденото от него бива пренебрегвано или скрито зад тънко прикрито презрение.

17. Силициевата долина трябва да играе роля в справянето с насилствената престъпност. Много политици в САЩ на практика са се отказали от сериозни усилия за решаване на проблема или от поемане на риск пред своите избиратели и дарители, въпреки че става дума за отчаян опит за спасяване на човешки животи.

18. Безмилостното разкриване на личния живот на публичните фигури отблъсква твърде много талантливи хора от държавната служба. Публичната сцена – и повърхностните, дребнави атаки срещу онези, които се осмеляват да правят нещо различно от лично обогатяване – е станала толкова непростителна, че републиката остава с множество неефективни и празни фигури.

19. Насърчаваната от нас предпазливост в публичния живот е разяждаща. Онези, които не казват нищо грешно, често не казват нищо съществено.

20. Широкоразпространената нетолерантност към религиозните вярвания в определени среди трябва да бъде преодоляна. Нетолерантността на елита към религията е един от най-ясните признаци, че неговият политически проект е по-малко отворен, отколкото сам твърди.

21. Някои култури са създали жизненоважни постижения; други остават дисфункционални и регресивни. Днес всички култури се считат за равни. Критиката и оценките са забранени. Но тази нова догма пренебрегва факта, че определени култури и субкултури са създали чудеса, докато други са останали посредствени или дори вредни.

22. Трябва да се противопоставим на повърхностното изкушение на празния и кух плурализъм. Ние в Америка и по-широко на Запад през последния половин век избягваме да дефинираме националните култури в името на приобщаването. Но приобщаване към какво?

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ