АНАЛИЗИ
Третата световна война е в разгара си
Миналата година обтегнатите отношения между президентa на САЩ Доналд Тръмп и Китай станаха повод за много коментатори да предрекат възможна трета световна война. Само преди броени дни пък руските посланици бяха отпратени от най-големите европейски страни и това даде повод за нови спекулации в посока на възраждане на нова студена война. Всъщност, колкото и шокиращо да ви звучи третата световна война вече е факт. Тя започна някъде след падането на желязната завеса и края на студената война. Това, което виждаме в момента не е нищо друго освен фази и етапи, през които войната преминава.
Тази война обаче не се води със средствата и оръжията, с които традиционно сме свикнали да асоциираме една война. Те вече просто не са ефективни и не носят стойност. Нека започнем анализа именно от тук – защо те не са ефективни. Обявяването на една война или въвличането в нея е политическо решение. Ако преди един век едно политическо решение е можело да накара всички жители на една страна да го следват сляпо, то днес това е невъзможно да се случи. Така въпреки, че политиците взимат решения, народът има куража да не се съобрази с тях.
Решението за война е най-непопулярното възможно такова и то най-вероятно би коствало поста на всеки политик дръзнал да го предприеме.
Войната е скъпо удоволствие, която за да бъде водена тя трябва да получи щедро финансиране. А това означава вдигане на данъците, което е още една непопулярна мярка.
За да водиш война трябва да подчиниш цялата си икономика на нея. С други думи, тя спира да произвежда стойност и започва да се милитаризира като произвежда униформи, боеприпаси, военна техника и т.н. От това страната не печели нищо, защото всичко, което се произведе се изпраща на бойното поле.
Войната унищожава основната инфраструктура на страната – пътища, мостове, сгради. В крайна сметка дори и да победиш и да превземеш дадена страна, ще получиш една разрушена страна с източена от войната икономика, която трябва тепърва да възстановяваш наред с твоята.
За какво всъщност се водят войните?
Най-ценните неща, в която и да било страна, са две. На първо място нейната икономика, която произвежда стойност и природните й ресурси. Както вече посочихме при водене на война икономиката се милитаризира и спира да произвежда стойност, а природните ресурси се изразходват за създаване на огнева мощ.
Рационално погледнато с воденето на война трудно може да се спечели нещо повече, за когото и да било. Ето защо третата световна война не се води на бойното поле, а на това на икономиката. Глобализацията бе дълго време представяна като нещо, което ще ускори развитието на всяка страна. Всъщност тя бе умело опитомена от големите и силни страни и превърната в мощно оръжие, с което те да сложат ръка над посочените ценни ресурси по-горе (природни богатства и икономика). Съвсем легално днес природните ресурси се превземат от по-малките страни като България. Скъпите технически средства, с които да бъдат добивани и обработвани природните ресурси правят почти непосилна тази задача ако не разполагаш със солидни възможности. Ето защо тук се появява терминът – концесия. Тя представлява право на експлоатация върху обект от обществен интерес, предоставен на частен търговец срещу задължението да го изгради и/или управлява, а концесионерът на свой ред заплаща определена такса за ползването му. Тази такса обикновено е в процентно изражение от приходите или от реализираните продажби.
Така например залежите на златна руда в Крумовград и Челопеч са предоставени на концесия на канадска компания. Те изграждат мината и изкопават ценната руда като заплащат на страната такса в размер на 1,5% от добива. Според доклад на Сметната палата е добито злато и мед за 1,5 млр.д долара, а са внесли в хазната скромните 0,023 млрд. долара. Цялата останала печалба напуска пределите на страната ни и се отправя към икономиката на Канада. Подобно е положението и с германската компания, която добива мед и сярна киселина в завода си в Пирдоп. Печалбите на компанията отново се отправят в подкрепа на немската икономика.
Икономиката, на която и да е страна се превзема лесно чрез доминиращо присъствие на различни международни конгломерати. Те пристигат в страната изкупуват или основават свои бизнес групи и благодарение на огромните си размери и финансови възможности лесно и бързо изтласкват местните играчи. Емблематичен пример за България бе навлизането на чуждите търговски вериги. Те имат доминиращо влияние в сектора в страната, като малките местни магазини бяха принудени да затворят. Като вече обособили се като не заобиколим посредник между българския производител и клиентите, те започнаха да диктуват правилата.
Ето как нагледно без да се налага да се водят военни действия най-ценното, с което разполага страната преминава в чужди ръце и започва да носи добавена стойност на други икономики. Бавните стъпки към подобрение на условията на живот, в сравнение с огромните крачки, които правят големите икономики, пък стимулира допълнително изтичането на „мозъци“ от страната. В търсене на по-добър живот и условия на труд много млади българи напускат родината и се насочват към по-развити страни. Техният труд отново носи стойност на друг, а не на България.
Все пак тук е мястото да отбележим, че колкото и да ни се иска светът не се върти около нас. Засегнатите от тази световна икономическа война не са само малките страни като България. Германия например, която е и най-голямата европейска икономика, изпитва сериозни удари от страна на Китай. Преди месец стана ясно, че китайската компания “Гийли” е придобила 10% от собствеността на иконата на немската икономика “Даймлер”. Опасенията се, че сделката на Ли Шуфу за “Даймлер” е само част от “Направено в Китай 2025” – 10-годишния план на президента Си Дзинпин да трансформира страната от производител на евтини стоки във високотехнологичен гигант, доминиращ в 10 модерни индустрии, сред които и електрическите превозни средства. Това е стратегия, която Германия разглежда като пряка заплаха за своята лидерска позиция в автомобилостроенето.
Случаят с “Гийли” е само пореден пример за китайска инвестиция, пораждаща брожение в Германия. Особено противоречива бе покупката на KUKA, най-големият германски производител на индустриални роботи, от китайския производител на уреди Midea за 4,5 млрд. евро през 2016 г.
После, през февруари миналата година, китайският конгломерат HNA Group грабна 3-процентен дял от “Дойче банк”, който не закъсня да увеличи до 9,9 процента, ставайки най-големият акционер в банката.
След сделката с KUKA, Берлин внезапно оттегли разрешението си за поглъщане на германския производител на чип оборудване Aixtron от китайската Fujian Grand Chip Investment. Компанията по-късно оттегли офертата си, след като администрацията на тогавашния американски президент Барак Обама спря сделката от съображения за национална сигурност поради американските дъщерни дружества на Aixtron.
По-късно миналата година Берлин затегна законодателството си за чуждестранни инвеститори, като разшири правомощията на министрите да блокират придобивания от 25% и нагоре в компании, работещи в “критичната инфраструктура”.
Анализ на агенция Bloomberg показва, че Китай е купил или е инвестирал в активи за поне 318 млрд. долара през последните 10 години. През този период континентът е привлякъл с около 45% повече активност от китайска страна, отколкото САЩ, изчислено в долари. Обемът и произходът на някои от тези инвестиции, от такива в значима инфраструктура в Източна и Южна Европа до високи технологии на Запад, привлякоха вниманието на ниво ЕС. Редица лидери, сред които Ангела Меркел и Еманюел Макрон, настояват за обща стратегия за контролиране на настъплението на Китай към Европа, докато в някои южни страни се противопоставят на това.
Обръщайки поглед отново към България виждаме пълен контраст в действията. Преди около година земеделското министерство подготви закон, който премахва правилото, че земеделската земя в България могат да купуват само физически лица или фирми, които имат 5 годишна уседналост в страната. Съобщение на ЕК също потвърди, че подобни изисквания за уседналост се смятат за несъвместими. Или казано с други думи всеки опит на страната ни да въведе протекционистки мерки за съхранение на икономиката си, са посрещани с остри критики. Подобна ситуация имаше и в Полша. Там преди 2 години новото правителство на националистите започна да въвежда различни рестрикции като например данък не върху печалбите, а върху активите на банките. В страната банковият сектор също като в България е доминиран от присъствието на изцяло чужди финансови групи. Допълнителни данъци бяха наложени и върху супермаркетите, където отново доминиращо присъствие имат международните гиганти. Според тогавашния финансовия министър на страната това е нормална мярка, защото след като тези чуждестранни компании печелят от тяхната икономика, то е логично и да оставят по-голяма част от печалбата си в нея под формата на данъци. Разбира се тези мерки бяха отново критикувани от Европейската комисия, но Полша остана твърда в позицията си.
Както сами виждаме войната е в своя разгар, а големите икономики се възползват от мащабите и възможности си, за да стават все по-големи за сметка на малките и лесно манипулируеми като България. Все пак нека отбележим, че в страната имаме редица примери и на местни компании, които успяват да водят тази нелека битка. Много от тях обаче в крайна сметка имат сходна съдба и неминуемо идва момент, в който са продадени на чужди гиганти. Нека обаче не заклеймяваме присъствието на чуждестранни фирми в страната.
Все пак те носят със себе си ценно ноу-хау и помагат за по-бързото функциониране на малките икономики като нашата. Всичко обаче би трябвало да има своите регулации, за да може местният бизнес да не бъде задушаван от неравностойната пазарна битка. Само за пример може дадем изискване за определен процент от печалбата да бъде реинвестирано в дейността на компанията в България или изискване при придобиване на компании над определени размери да не се променя собствеността и основната й дейност в рамките на следващите примерно 10 години. При добро желание баланс в интересите винаги може да бъде постигнат.
АНАЛИЗИ
Атаките на Украйна в Русия: защо точно Wildberries
Само за няколко дни една десета от логистичните капацитети на Wildberries – най-голямата онлайн търговска компания на дребно в Русия с годишен оборот за над 6 трилиона рубли през миналата година (около 3% от руския БВП) – станаха обект на атаки от украински дронове.
Според данни на “Коммерсант” са унищожени или сериозно повредени не по-малко от 8% от общия обем на складовите площи – в четири големи логистични центъра, разположени в Московска и Тамбовска области, както и в Краснодарския и Ставрополския край.
Възстановяването на повредените обекти – а това са около 450 хиляди кв. м. – ще струва най-малко 35 млрд. рубли, без да се отчита стойността на оборудването, смятат експертите. Това е много – една пета от годишната печалба на платформата. Но още по-значителни са щетите, нанесени на предприемачите, които са съхранявали стоки в засегнатите логистични центрове. Те се оценяват на минимум 250 млрд. рубли.

Wildberries предварително се освободи от отговорност пред партньорите си за стоките, повредени или унищожени в резултат на “обстоятелства на непреодолима сила”, към които причисли, наред с другото, и атаките с дронове. Компанията започна да изплаща обезщетения, но продавачите в специализираните чатове споделят, че сумите са символични. По този начин преките загуби на платформата най-вероятно ще се окажат сериозни, но не и съкрушителни.
Проблемът е в това, че нападенията може да продължат. Според все още непотвърдени данни, през нощта на 23 юли са били извършени поредните атаки – срещу складове във Воронеж и Казан. Ако логистичната дейност на Wildberries се срине, това ще се превърне в проблем не само за собствениците. Тя играе важна роля в живота на повечето руснаци – според данни на изследователската компания Data Insight, през 2025 те са направили 4,3 млрд. поръчки на тази платформа.
Защо руснаците пазаруват във Wildberries?
Wildberries е наричана още “руския Амазон”. Тази аналогия е уместна. Подобно на Амазон, най-големият руски онлайн пазар представлява витрина, на която всеки може да изложи стоки – от самонаети лица, през индивидуални предприемачи, до големи компании. Оттук идва и още едно сравнение, макар и по-малко ласкателно: “цифровият Черкизон” (най-големият битпазар край Москва, работил до 2009 г. – бел.ред.). Но за руснаците Wildberries и най-близкият му конкурент Ozon означават повече, отколкото Амазон за американските или европейските потребители.
Според оценката на изследователската компания “Ейлер”, цитирана от “Коммерсант”, делът на Wildberries в Русия възлиза на 45%, а този на Ozon – на 32%. Тоест само двете платформи – без да се отчитат по-малките “Яндекс.Маркет” и “Купер” – контролират почти 80% от пазара.

Как санкциите стимулираха растежа на Wildberries и конкурентите
След военната инвазия на Русия в Украйна развитието на тези платформи получи нов тласък. Заради санкциите или по собствена инициатива много популярни фирми напуснаха страната. За да предотвратят възникването на дефицит, властите легализираха “паралелния внос”: позволиха внасянето на стоки без разрешение от притежателите на правата. Обичайните дрехи, електроника, домакински уреди и козметика отново се появиха на рафтовете в магазините и в интернет. При това цените в онлайн платформите се оказаха значително по-ниски от тези на другите участници на пазара. В резултат на това ръстът на продажбите се ускори рязко. Така оборотът на Wildberries през 2025 нарасна над седем пъти в сравнение с този от 2021 година.
За този феномен Дмитрий Алексеев от веригата магазини за електроника DNS, която според Data Insight заема четвърто място по обем на онлайн продажбите в Русия след Wildberries, Ozon и “Яндекс.Маркет”, има следното обяснение: онлайн пазарите са се превърнали в канал за продажба на “контрабанда” – стоки, внесени по “сиви” схеми, заобикаляйки митниците и без да плащат данъци. Оттук идват и ниските цени.
Защо Украйна атакува Wildberries, но не и Ozon?
Клоуна наркоман Зеленски определи в социалните мрежи поразените складове на Wildberries като “логистични центрове, участващи в снабдяването на руската армия с компоненти за дронове, навигационно оборудване и екипировка”. Прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков опроверга това като лъжа, но думите му не съответстват на реалността: всичко изброено се предлага на платформата и лесно може да бъде намерено там.
Отделен въпрос е дали инфраструктурата на Wildberries може да се счита за “законна военна цел” само на основание, че на платформата се продават стоки с двойно предназначение. Експерти по международно право, интервюирани от изданието “Медуза”, смятат, че не – за разлика от петролните рафинерии. Но Международният наказателен съд в Хага едва ли ще започне разследване на атаките, тъй като Русия не е ратифицирала Римския статут, който регулира дейността му.
Ако нападенията над складовете продължат и логистиката на Wildberries бъде сериозно засегната, е малко вероятно това да се отрази на снабдяването на руската армия. Същите стоки се предлагат и в Ozon, и в “Яндекс.Маркет”, а тяхната логистика е по-надеждна, тъй като за различните дейности използват различни центрове – за поръчки, сортиране, разпределителни центрове и за доставки до крайния адрес. Поддържането на такава верига е по-скъпо, но тя е много по-устойчива на отделни атаки. С други думи: ключовите обекти на Wildberries са просто по-лесни за нападения.

Застрашени ли са от атаки с дронове и други руски компании?
Логистичните центрове на Wildberries може и да са най-лесните мишени, но не може да се изключи възможността за удари по обекти на други компании. Според данни на Блумбърг някои от тях вече са започнали да проучват варианти за диверсификация на складовите си мощности и на маршрутите. Сред тези компании са най-големите оператори на супермаркети, включително X5 (веригите “Пятерочка”, “Перекресток” и “Чижик”) или “Лента”.
Според Екатерина Власова, икономическа експертка на Блумбърг за Централна и Източна Европа, бизнесът ще трябва да пожертва ефективността в името на сигурността – да разпредели стоковите си запаси, да дублира производствените си мощности, да отделя повече средства за сигурност. Това ще подкопае още повече производителността на труда, която и без друго ограничава растежа на руската икономика – може би дори повече от всички останали фактори. В същото време нарастването на логистичните и оперативните разходи на компаниите в крайна сметка ще се прехвърли върху потребителите, допълва тя.
В момента е невъзможно да се прогнозира с колко ще се вдигнат цените – пазарът тепърва трябва да оцени мащаба на новите рискове. Наред с преструктурирането на логистиката, една от очевидните мерки изглежда е застраховането – както на складовете, така и на стоките, които се съхраняват в тях. Съоснователката на Wildberries Татяна Ким обаче твърди, че “повечето руски застрахователи не са готови да застраховат големи промишлени обекти срещу този риск” (атаки с дронове – бел. ред.).
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
АНАЛИЗИ
Сега какво е по-различното?
Войната с Иран повтаря Първата световна война, но очакваният край е обратен
Според Рихард Вернер, икономист прославил се с анализа на японската криза още през 90-те години на миналия век, най-вероятно трябва да очакваме изостряне на конфликта на САЩ с Иран, защото крайната цел на САЩ е да възпрат своя реален съперник Китай. Аналогията му с Първата световна война, когато Англия въвлича целия свят в първата глобална война, за да спре икономическия възход на най-големия си съперник Германия, е всъщност доста удачна. С уговорката, че този път можем да очакваме обратен резултат, а именно залязващият хегемон да загуби.
За хората, които обичат да виждат в конфликтите между държавите религиозна или културна несъвместимост, конфликт на мирогледи или дори божествена намеса, е трудно разбираемо и дори разочароващо да приемат простата истина, че икономическите причини са най-големият двигател на световните конфликти, особено през последните столетия с възхода на капитализма като икономическата система на западния протестантизъм, която днес е глобална и почти единствена икономическа система.
Дори геополитическите анализатори, които не са твърде надълбоко изкушени в дебрите на икономиката, знаят, че основна цел на Британската империя през последните 200 години е да разделя континенталните сили и да ги противопоставя едни на други – Франция, Германия, Русия. В края на 19-ти век империята на кайзер Вилхелм Втори, или по-скоро на канцлера Бисмарк, който има по-голям принос към нейното изграждане, е във възход, чиято траектория неминуемо би изместила Англия от челното място. Както отбелязва Макиндер, обединението на ресурсите на Евразия е гаранцията за световно надмощие.

Изигравайки Франция и Русия да се обърнат срещу Германия, вместо трите сили да се облагодетелстват от съвместна работа, Англия успява да острани своя конкурент, но самата тя изпада на второ място след „по-младия брат“ в англосаксонското семейство – САЩ. Износът на банкови капитали от Лондон за Ню Йорк говори за едно по-скоро рационално действие, което се съобразява с естествения ход на нещата, вместо да му се противопоставя.
Както великият френски историк Фернан Бродел, а и икономистът Иманюел Уолърстийн, описват прехода на икономическите центрове през вековете от Северна Италия към Холандия и после към Англия, за последните 100 години център на глобалната вече капиталистическа система е САЩ. Но достигнал към 70-те години на 20-ти век върха на своето развитие, хегемонът започва да залязва.
Тук трябва да отбележим, че за разлика от предишните икономически цикли с прехвърлянето на капитали към ново ядро, днес ситуацията е доста различна. Силата, която е във възход, Китай, за първи път от 300 години е извън традиционния протестантски ареал, в който англоеврейските банкери са свикнали да държат парите си. Допълнително за първи път капиталистическата система е обхванала наистина цялото земно кълбо и няма накъде да се разширява за нови пазари. Мантрата с технологическия прогрес, който трябва да тушира невъзможността за разширяване на пазара, не е сериозна. Проблемите са много и историческият опит не помага.
В резултат виждаме, че не е очевидно историята да се повтори с интересния хибриден модел на Китай, който всеки анализатор тълкува както му харесва – като държавен капитализъм, политически комунизъм с пазарна икономика, скрит капитализъм и т.н. Независимо как гледаме на Китай, той наистина се очертава да е следващия икономически хегемон. Но има достатъчно причини обаче да мислим, че Китай няма напълно възможността и/или желанието да стане тотален световен хегемон по англосаксонския модел от последните няколкостотин години.

Факт е обаче, че опитът на САЩ чрез Иран да прекърши възхода на Китай е обречен на неуспех. И причината дори не е в самия Китай, а в САЩ – бившият хегемон залязва тихо от времето на Никсън и дори тежката американска пропаганда и мека сила не могат да скрият десетките косвени фактори, които показват реалната ситуация – обедняване на средната класа и изсмукване на активи към елита, влошена раждаемост, влошено образование, промяна на структурата на
работния пазар и намаляване на индустриалните високоспециализирани кадри, разпространението на различни зависимости сред населението, хроничният търговски дефицит и достигането на неустойчиви нива на дълга и т.н.
Да, можем да сравним удара на САЩ срещу Китай в Иран с майсторския удар на Англия срещу Германия през Първата световна война, но тук най-вероятно ще видим агресора и залязващ хегемон, който предизвиква конфликта, да загуби и да отстъпи палмата на следващия глобален фактор. С уговорката, че историята се повтаря циклично, но не буквално и ни очаква бъдеще, което няма досега аналог в човешката история.
АНАЛИЗИ
Атаките на Украйна в Русия: защо точно Wildberries
Само за няколко дни една десета от логистичните капацитети на Wildberries – най-голямата онлайн търговска компания на дребно в Русия с годишен оборот за над 6 трилиона рубли през миналата година (около 3% от руския БВП) – станаха обект на атаки от украински дронове.
Според данни на “Коммерсант” са унищожени или сериозно повредени не по-малко от 8% от общия обем на складовите площи – в четири големи логистични центъра, разположени в Московска и Тамбовска области, както и в Краснодарския и Ставрополския край.
Възстановяването на повредените обекти – а това са около 450 хиляди кв. м. – ще струва най-малко 35 млрд. рубли, без да се отчита стойността на оборудването, смятат експертите. Това е много – една пета от годишната печалба на платформата. Но още по-значителни са щетите, нанесени на предприемачите, които са съхранявали стоки в засегнатите логистични центрове. Те се оценяват на минимум 250 млрд. рубли.

Wildberries предварително се освободи от отговорност пред партньорите си за стоките, повредени или унищожени в резултат на “обстоятелства на непреодолима сила”, към които причисли, наред с другото, и атаките с дронове. Компанията започна да изплаща обезщетения, но продавачите в специализираните чатове споделят, че сумите са символични. По този начин преките загуби на платформата най-вероятно ще се окажат сериозни, но не и съкрушителни.
Проблемът е в това, че нападенията може да продължат. Според все още непотвърдени данни, през нощта на 23 юли са били извършени поредните атаки – срещу складове във Воронеж и Казан. Ако логистичната дейност на Wildberries се срине, това ще се превърне в проблем не само за собствениците. Тя играе важна роля в живота на повечето руснаци – според данни на изследователската компания Data Insight, през 2025 те са направили 4,3 млрд. поръчки на тази платформа.
Защо руснаците пазаруват във Wildberries?
Wildberries е наричана още “руския Амазон”. Тази аналогия е уместна. Подобно на Амазон, най-големият руски онлайн пазар представлява витрина, на която всеки може да изложи стоки – от самонаети лица, през индивидуални предприемачи, до големи компании. Оттук идва и още едно сравнение, макар и по-малко ласкателно: “цифровият Черкизон” (най-големият битпазар край Москва, работил до 2009 г. – бел.ред.). Но за руснаците Wildberries и най-близкият му конкурент Ozon означават повече, отколкото Амазон за американските или европейските потребители.
Според оценката на изследователската компания “Ейлер”, цитирана от “Коммерсант”, делът на Wildberries в Русия възлиза на 45%, а този на Ozon – на 32%. Тоест само двете платформи – без да се отчитат по-малките “Яндекс.Маркет” и “Купер” – контролират почти 80% от пазара.

Как санкциите стимулираха растежа на Wildberries и конкурентите
След военната инвазия на Русия в Украйна развитието на тези платформи получи нов тласък. Заради санкциите или по собствена инициатива много популярни фирми напуснаха страната. За да предотвратят възникването на дефицит, властите легализираха “паралелния внос”: позволиха внасянето на стоки без разрешение от притежателите на правата. Обичайните дрехи, електроника, домакински уреди и козметика отново се появиха на рафтовете в магазините и в интернет. При това цените в онлайн платформите се оказаха значително по-ниски от тези на другите участници на пазара. В резултат на това ръстът на продажбите се ускори рязко. Така оборотът на Wildberries през 2025 нарасна над седем пъти в сравнение с този от 2021 година.
За този феномен Дмитрий Алексеев от веригата магазини за електроника DNS, която според Data Insight заема четвърто място по обем на онлайн продажбите в Русия след Wildberries, Ozon и “Яндекс.Маркет”, има следното обяснение: онлайн пазарите са се превърнали в канал за продажба на “контрабанда” – стоки, внесени по “сиви” схеми, заобикаляйки митниците и без да плащат данъци. Оттук идват и ниските цени.
Защо Украйна атакува Wildberries, но не и Ozon?
Президентът на Украйна Володимир Зеленски определи в социалните мрежи поразените складове на Wildberries като “логистични центрове, участващи в снабдяването на руската армия с компоненти за дронове, навигационно оборудване и екипировка”. Прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков опроверга това като лъжа, но думите му не съответстват на реалността: всичко изброено се предлага на платформата и лесно може да бъде намерено там.
Отделен въпрос е дали инфраструктурата на Wildberries може да се счита за “законна военна цел” само на основание, че на платформата се продават стоки с двойно предназначение. Експерти по международно право, интервюирани от изданието “Медуза”, смятат, че не – за разлика от петролните рафинерии. Но Международният наказателен съд в Хага едва ли ще започне разследване на атаките, тъй като Русия не е ратифицирала Римския статут, който регулира дейността му.
Ако нападенията над складовете продължат и логистиката на Wildberries бъде сериозно засегната, е малко вероятно това да се отрази на снабдяването на руската армия. Същите стоки се предлагат и в Ozon, и в “Яндекс.Маркет”, а тяхната логистика е по-надеждна, тъй като за различните дейности използват различни центрове – за поръчки, сортиране, разпределителни центрове и за доставки до крайния адрес. Поддържането на такава верига е по-скъпо, но тя е много по-устойчива на отделни атаки. С други думи: ключовите обекти на Wildberries са просто по-лесни за нападения.
Застрашени ли са от атаки с дронове и други руски компании?
Логистичните центрове на Wildberries може и да са най-лесните мишени, но не може да се изключи възможността за удари по обекти на други компании. Според данни на Блумбърг някои от тях вече са започнали да проучват варианти за диверсификация на складовите си мощности и на маршрутите. Сред тези компании са най-големите оператори на супермаркети, включително X5 (веригите “Пятерочка”, “Перекресток” и “Чижик”) или “Лента”.
Според Екатерина Власова, икономическа експертка на Блумбърг за Централна и Източна Европа, бизнесът ще трябва да пожертва ефективността в името на сигурността – да разпредели стоковите си запаси, да дублира производствените си мощности, да отделя повече средства за сигурност. Това ще подкопае още повече производителността на труда, която и без друго ограничава растежа на руската икономика – може би дори повече от всички останали фактори. В същото време нарастването на логистичните и оперативните разходи на компаниите в крайна сметка ще се прехвърли върху потребителите, допълва тя.
В момента е невъзможно да се прогнозира с колко ще се вдигнат цените – пазарът тепърва трябва да оцени мащаба на новите рискове. Наред с преструктурирането на логистиката, една от очевидните мерки изглежда е застраховането – както на складовете, така и на стоките, които се съхраняват в тях. Съоснователката на Wildberries Татяна Ким обаче твърди, че “повечето руски застрахователи не са готови да застраховат големи промишлени обекти срещу този риск” (атаки с дронове – бел. ред.).








