БЛОГ

Триединство на движещите сили

Тайната на съзидателния живот е в правилната дозировка между трите основни движещи енергии, които непрестанно се проявят в живота ни под различна форма и с различна сила. Важно е да опознаем тези енергиии, да ги балансираме, да осъзнаем въздействието им върху другите хора и върху света около нас, и да ги използваме умно, когато ни потрябват. Кои са тези архетипни енергии?

Според един от авторитетите в коучинга – доктор Стивън Гилиган (при когото лично съм се обучавала), основните архетипни енергии са нежност, ярост и игривост.

Нежността (tenderness) – онази съзидателна нежност, която носим в нас независимо от пола и възрастта.

Тогава, когато подхождаме със спокойствие, внимание и деликатност към друг човек или живо същество. Когато не се стремим да наказваме, обиждаме или воюваме, а обратното – искаме да поощрим, да помогнем, да допринесем, да зарадваме, да съзидаем.

Нежността е необходима не само в чистата и форма, но и в правилната доза. Защото прекалено много нежност води до слабост, смирение и покорство, а липсата на нежност води до грубост, агресия и жестокост.

Втората архетипна енергия е тази на яростта (fierceness).

Има я у всеки от нас и играе важна роля в живота ни. Тази енергия ни помага да се запазим като личности, да се защитаваме, да поставяме граници, да отстояваме позицията си, да се борим и да побеждаваме. И отново дозата е важна. Защото прекалено много ярост води до жестокост и насилие, а липсата и – до слабост, безхарактерност и раболепие.

Аз лично мисля, че трябва да си пестим тази енергия за моментите, в които наистина ще ни потрябва да сме силни, а не да я “изплюваме” върху другите за щяло и нещяло.

Третата основна архетипна енергия е тази на игривостта и забавлението (playfulness).

Защо е основна? Защото това е енергията на креативността, на творчеството, на детското любопитство. И пак – много е важна дозировката. Прекалено много игривост води до несериозно и лековато отношение към света, а липсата на игривост – до скованост в мисленето, склонност към критикарстване, гневливост и мрачност. Аз лично редовно използвам силата на тази архетипна енергия по време на генеративните коучинг сесии с клиентите ми. Забавлениято им помага да намират нови, нестандартни решения на съществуващите проблеми или предизвикателства, да се преборят със страховете си, да се справят със последствията от трудностите в живота и да постигат осъзнат просперитет.

Искам да подчертая, че това в никакъв случай не означава, че не разсъждаваме рационално или че изкривяваме фактите. Напротив. Просто не пропускаме да се усмихваме и да се посмеем, включително и над себе си.

И така вървим напред.

Мануела Драганова – https://manueladraganova.com/

Автор на романа „Ana’s Way“, който излиза в САЩ през 2018 година под редакцията на Даниел Бъргес, работил със Стивън Кинг и помогнал на мнозина писатели да стигнат до челни позиции в класацията на New York Times. Книгата попада на страниците на Publisher’s Weekly и привлича вниманието на The US Review of Books и Pacific Book Review, които удостояват „Ana’s Way“ със звезда за „книга с особени заслуги“.

Книгата вече излезе и на български език под името „Ана”, с логото на издателство „Сиела”, и бързо набира почитатели. Специално за българската публика Мануела дописва и разширява сюжета на „Ana’s Way“. В епизод 9 на „Книжният подкаст“ тя самата разказа повече за книгата.

Executive Coaching and Corporate Training

Generative Coach/Професионален член на Международната асоциация за генеративна промяна

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 123

Related Topics:featured trending блог

Up Next

Чакаше се само за лади и Москвичи

Don't Miss

НАТРАПЕНА ТЕМА, КОГА ЖИВЯХМЕ ПО-ДОБРЕ: ПРЕДИ “ДЕМОКРАЦИЯТА”, ИЛИ СЛЕД НЕЯ?

БЛОГ

Тогава, какъв съм аз?

Роден съм бял, което ме прави расист.

Аз съм хетеро и живея с жена, което ме прави хомофоб.

Притежавам къщата си, с всякакви екстри, която ме прави богат собственик.

Обичам гъши дроб, агнешко, свинско, телешко и пилешко, и всеки зеленчук, расъл на кокал, което ме прави привърженик на насилието над животни.

Аз съм християнин и не съм Атеист..

Аз съм на 50, което ме прави вече стар гадняр.

Мисля, без да вярвам на всичко, което ми казват медиите, което ме прави реакционер.

Грижа ме е за българската ми идентичност и култура, което ме прави ксенофоб.

Бих искал да живея безопасно и да видя престъпниците в затвора, което ме прави гестапист.

Карам хибрид на бензин, което ме прави замърсител, щото не е чиста електричка все пак …

Мисля, че всеки трябва да бъде възнаграден въз основа на заслугите си, което ме прави антинационалист и либерален.
Образовах се и съм благодарен на родителите си.

Вярвам, че защитата на държава е дело на всички граждани, което ме прави милитарист.

Правя каквото си искам ,без да преча на другите, което ме прави антисоциален и малоумен.

Пия значи съм Алкохолик.

Пуша цигари, което ме прави наркоман.

Аз съм твърдо за Русия, което ме прави копейка, комунист и всичките там зли неща и страдания на Земята…

Затова благодаря на всички приятели, познати роднини които все още се осмеляват да се мотаят с мен, въпреки многото ми недостатъци…

А наздраве!
😁😁😁😁😁

Post Views: 6

БЛОГ

Дебилно поколение

Стоим с майка ми пред английското посолство в София. Аз съм на 17.

И единственото в главата ми е: не ми се ходи никъде.

Приятели, купони, целият ми свят, всичко е тук.

Майка ми знае, че пуша, но никога не съм палил пред нея. И докато гледам посолството, ми идва най-зрялата мисъл, на която е способен 17-годишен: „Мамка му. Дадат ли ми визата, заминавам. Значи трябва да пропуша пред майка ми.“

Това ми беше големият философски проблем. Келеш, който си няма идея какво го чака.
Е дадоха ми визата, явно щом пиша тези неща сега 🙂

Лондон ме посрещна с урок по реалност. По онова време беше трудно с квартирите. Озовах се в къща с три спални, в която живеехме осем души. В моята стая бяхме четирима. Къщата в която бяхем я бяха взели майка ми и нейният приятел. Чрез техния първи шеф, като гарант. Там живяхме 2 години и половина.

Знам, че много хора са го минали това. Но малцина го признават на глас, срам ги е. Мен вече не ме е.

Първият ми ден в къщата трябваше да си сглобявам рафтове за стаята. Един от хората, с които живеех, ми даде дрил и винтове: „Лесно е, ще се справиш.“ ми каза.

Натискам аз. Винтът не влиза. Натискам по-силно, пак нищо. Ама упорит келеш, бутам с все сила. Добре че дървото беше меко, та поне се захвана нещо.

Вечерта човекът се прибира, аз му се оплаквам, защо ме излъга, че било лесно. Той поглежда дрила и ми се смее: 😂😂😂„Ти си я сложил на развиване, не на навиване.“

Цял ден бях натискал с все сила… в грешната посока.

В България бях виждал само отвертка и чук.😳

Поуката от онзи ден я нося и до днес: упоритостта без правилната посока е просто хабене на сила. Можеш да буташ с цялото си сърце и пак да не помръднеш ако въртиш на грешната страна.
Не бях смотан в онзи ден, просто никой не ми беше показал, че има друг начин. Затова и до днес, преди да натисна по-силно, първо спирам да проверя дали изобщо въртя накъдето трябва.

Това беше Ден 1. Утре, как от тук тръгна всичко. 👇

💬 Спомняш ли си първия път, в който трябваше да се правиш, че знаеш нещо, а нямаше идея? Разкажи, преодолей срама.

Post Views: 5

БЛОГ

Няколко неудобни факта за майчинството и работещите жени

Няколко неудобни факта за майчинството и работещите жени, защото въпреки, че изчезваме като народ, в момента се говори в напълно грешна посока.

– Да тръгват децата на ясла преди 3-годишна възраст е абсолютно вредно за тях и всеки, запознат с темата, може да ви го каже. Ако трябва да се прави нещо по майчиството, то трябва да се увеличи до 3-годишна възраст на детето.

– Майчинството е най-малкият ни проблем финансово. Почти никой, освен измамниците, не си избива осигурителните вноски, защото финансовата пирамида, наречена осигурителна система е изначално сбъркана. Ние трябва да вървим в посока осигурителната системата да функционира повече на инвестициионен принцип и вносителите да си получават парите с лихвите. Най-доброто нещо е да се започне с осигуряването за майчинство, което освен да е за 3, вместо за 2 години, да се покрива напълно, а не с минимални обезщетения след първата година. Това дори за бюджета няма да е кой знае колко тежко, защото се харчи за какви ли не други глупости.

– Трябва да се стимулират жените да раждат преди да влязат на пазара на труда, защото моделът “едно дете след 35-тата година” е катастрофален и освен че изчезваме като народ е медицински вреден за жената, детето, а и за обществото, поради множеството медицински усложнения (които съответно здравната система харчи пари да лекува). Фертилността започва да спада около 27-мата година на жената, а усложненията около бременността и раждането са много повече, ако няма навременно първо раждане.

– Нека сме реалисти – “кариерите” на повечето хора не са кариери, а поредица от работни места. Аргументът, че “кариерата” на редовата HR-ка или касиерка в Lidl много страда от взети 5-10 години майчинство е абсурден и не отговаря на реалността. Той е просто пропаганда, която се продава на младите момичета и губи най-ценните години от младостта им в посрествени работни места. Да вземаме решения за демографската политика на база десетина процента от населението жени, които имат супер успешни корпоративни кариери, е чиста проба малоумие. И още нещо – много жени преосмислят кариерите си след раждане, защото виждат света по различен начин. Още една причина да раждат рано и едва като им пораснат децата, да прекарат 40 години на пазара на труда.

– И голямата бомба – има горе-долу нулева качествена добавена стойност за обществото от това, че жените работят. Едно, че увеличаването двойно на работната сила на пазара на труда намалява заплатите на индивида. Второ, има нещо, наречено two-income trap – по-евтиния труд води до абсурда двама работещи родители едва да свързват двата края. Има книга по въпроса, писана от жена (Елизабет Уорън). За всичко, което жената не въриш като си остава вкъщи, някой трябва да плаща – ясли, кола и бензин да ходиш до работа, всякакви услуги и пособия, готова храна и т.н. Трето – атомизацията прави хората по-лесно манипулируеми, а държавата прибира данъци от двама, вместо един.

Ако целта ни е да решим демографския проблем, то трябва да се дават сериозни привилегии на младите семейства и конкретно на жените да раждат по-млади, да раждат по повече деца и едва след това (или паралелно с майчинството) да завършват образованието си и да започват сериозната си кариера, след като децата им са пораснали.

Ако искаме да растат здрави деца, трябва да удължим майчинството.

Ако искаме здрави семейства, трябва да гарантираме и правата на бащата, а не да го третираме като банкомат.

Ако искаме по-независима и силна средна класа, със стимул да работи, трябва плащащите осигуровките да си връщат парите и те да са управлявани добре.

Това другаде няма да го чуете.

ПП: Имам три деца.

Post Views: 22