ФОКУС

Тръмп няма стратегия накъде ще води Америка, но не е войнолюбец и ще търси мирно решение за Украйна

Джефри Сакс пред Фьодор Лукянов: Тръмп няма стратегия накъде ще води Америка, но не е войнолюбец и ще търси мирно решение за Украйна

Интервю на Фьодор Лукянов с Джефри Сакс, професор от Колумбийския университет, специално за предаването „Международен преглед“ на ТВ канала „Русия 24“.

Доналд Тръмп: Война или мир?

През 1992 г. американският външнополитически курс направи погрешна маневра заради идеята на неоконсерваторите за САЩ като хегемон. Сегашните политики все още се придържат към този остарял курс, независимо от това, че той става все по-опасен и разрушителен. Какво влияние ще окаже президентството на Тръмп върху политиката спрямо Украйна, Европа, Близкия Изток и ще успеят ли републиканците да приключат конфликтите, които наследиха – професор Джефри Сакс разказва пред Фьодор Лукянов в интервю за предаването „Международен преглед“.

Фьодор Лукянов: Защо Демократическата партия така очевидно загуби на тези избори?

Джефри Сакс: Демократите не успяха да нарисуват убедителна картина на бъдещето за американските избиратели, толкова необходима в условията на вътрешна и външна нестабилност. Своята роля за поражението на демократите изигра и Джо Байдън, който по силата на възрастта си, не следваше да се кандидатира за втори път. С предлагането на своята кандидатура за поста на президент и започването на кампания в своя подкрепа, той просто отне на демократите време, през което те можеха от началото на президентската надпревара да заложат на по-млад политик. Когато Байдън най-накрая отиде встрани, честта да представя демократите беше оказана на Камала Харис, вицепрезидент, която въпреки това нямаше опит от участие в публични избори. Камала не успя да удържи победа.

Според мен, ако съдим за политиката на администрацията на Байдън в нейната цялост, можем да направим извод за нея като непоследователна и не твърде ефективна. Сега от Доналд Тръмп бликат идеи, но според мен много от тях също няма да проработят. Обикновено предизборната кампания се изгражда не върху това, което говори опонентът, а по-скоро върху оценката за успеха на действащия президент. Днес се създава усещането, че САЩ са изгубили пътя и делата в страната не вървят добре. На тези избори Камала Харис – тъй като тя беше вицепрезидент – беше разглеждана като защитник на статуквото. Гласуването, което наблюдавахме в продължение на няколко дни, доказа, че американците по-скоро ще предпочетат съперника на Камала, тоест – промяна на политическия курс, вместо неговото продължаване.

– И двамата кандидати за президентския пост не бяха блестящи, меко казано, но въпреки това всеки от тях до последно защитаваше своята гледна точка за това как трябва да се развиват САЩ. Тази кампания показа ясната разлика във вижданията за американското бъдеще. Днес победата спечелиха Тръмп и републиканците. Какви промени могат да очакват САЩ? Ще се промени ли изобщо нещо във вътрешно- или външнополитическия живот на страната?

– Не бих казал, че републиканците и демократите имат ясно разграничени представи за бъдещето на САЩ. В този смисъл изборите от 2024 г. не са вододел за посоката, в която ще върви страната по-нататък, защото на практика никой не вижда такава посока.

Доналд Тръмп, според мен, няма ясно очертана политическа стратегия. САЩ имат особен поглед върху структурата на международните отношения – американският политически елит е убеден, че САЩ запазват глобалната си политическа и военна доминация. По този начин, не е учудващо, че външната политика на Америка, включително по отношение на Русия, Китай и страните от Близкия изток, се гради на увереността на Вашингтон в собствената му изключителност, което, разбира се, е фундаментално невярно.

– САЩ е безспорно могъща държава, но вече не е хегемон.

– Нежеланието или неумението реалността да бъде видяна такава, каквато е, пречи на САЩ да постигне външнополитическите си цели. Външната политика на Байдън беше формирана с оглед потребностите и възможностите на хегемона САЩ, на „еднополярния момент“, който вече е в миналото. Старецът Байдън продължаваше да вярва в лозунгите от 1990-те години за САЩ като единствена свръхдържава и, разбира се, неговият курс спрямо Русия, Китай и Близкия Изток се оказа провал.

Събитията около Украйна се развиват съвсем не така, както очакваха американците. Войната в Близкия изток не е в полза на Израел и САЩ. В отношенията с Китай има напрежение, чиито последствия са доста неприятни за Байдън и неговата администрация. Американската външна политика се сблъсква със суровата действителност, но САЩ засега нямат алтернативни външнополитически стратегии. Републиканците смятат, че войната в Украйна е лоша идея, поради което САЩ трябва колкото може по-скоро да търсят път за отстъпление там. Мисля, че Тръмп наистина ще започне да мисли за начини за завършване на руско-украинския конфликт.

Не вярвам, че републиканците ще искат да продължат да спонсорират войната в Украйна и това е добре на първо място за Украйна, защото Украйна понася по-тежки загуби. Приключването на този конфликт би позволило, разбира се, да си отдъхнат и на Русия, и на САЩ.

Що се отнася до Близкия изток, Тръмп няма ясна представа каква ще бъде външната му политика в тази посока. Тръмп винаги е бил горещ привърженик на Израел, но пълна подкрепа за Израел сега не е най-печелившата стратегия. В този момент няма ясно разбиране за бъдещите действия в крайно опасния и дестабилизиран днес Близкоизточен регион. Палестинско-израелският конфликт е по условие взривоопасен и има потенциал да провокира нестабилност и в други региони.

Ситуацията с Китай е още по-сложна и объркана, тъй като американският естаблишмънт споделя общо усещане за Китай като за враг. И Тръмп, и Харис се придържаха към антикитайската реторика в кампаниите си. Тръмп заявява, че не иска изостряне на търговската война с Китай, но въпреки това настоява за въвеждане на нови мита. Много поддръжници на Тръмп разчитат на конфронтация с Китай, което, според мен, е самоубийствено и съвършено неразумно. Растящата сила на Китай, Русия и други регионални държави оказва влияние на ролята и мястото на САЩ в международните работи. Външната политика на САЩ много трудно откликва на структурните изменения и продължава да е актуална спрямо 1990-те години, но не и спрямо днешния ден. През 1992 г. външнополитическият курс на САЩ направи погрешна маневра заради идеите на неоконсерваторите за САЩ като хегемон. Днешните американски политици все още се придържат към този остарял курс, независимо от това, че той става все по-опасен и разрушителен.

– В Европа с униние и страх очакват първите решения на новия американски президент. Възможно е, макар и малко параноично, европейците да вярват, че Тръмп може съществено да отслаби трансатлантическите връзки. Аз не мисля, че това е възможно, но все пак, според Вас, какво очаква Европа?

– Европа вече много години пребивава в униние и страх. Очевидно е, че за 27-те страни с различни история, светоусещане и ниво на развитие е много трудно да стигнат до едно и също мнение. За да избегне нуждата да съгласува външнополитическия курс на европейските малки и големи държави, Европа тихомълком предаде отговорността за развиване на собствения си външнополитически курс в ръцете на САЩ. Европа се отказа от идеята за европейска външна политика и призна външната политика на САЩ, която е по същество външна политика на НАТО.

НАТО не е САЩ плюс Европа, не е алианс, а е САЩ сами по себе си, с техния ядрен чадър и техните военни ресурси.
За съжаление, Европа престана да мисли. На този етап не съществува европейска външна политика. В Брюксел се решават въпросите на НАТО, а не на ЕС, тъй като той се превърна в своеобразен „придатък“ на Северноатлантическия алианс. Сега на американската политическа сцена се появява Тръмп, който, от една страна не е поклонник на НАТО, а от друга страна не проявява особени симпатии към Европа. Какво прави Европа?

Вместо да изпадат в паника, европейските страни трябва да разработят последователна външна политика. Европа не може изцяло да разчита на САЩ. Нужно е разработване на европейски външнополитически курс и Европа беше на верен път, когато създаде и разви Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, при управлението в Русия на Горбачов, Елцин и първите години на Путин. САЩ си сътрудничеха с Европа по създаването на механизъм за колективна сигурност, но Европа се отказа от това сътрудничество в полза на НАТО, отмествайки ОССЕ на втори план. Това решение се превърна в голямата грешка на Европа.

Според мен в Европа има структурни проблеми, свързани с укрепването на позициите на източноевропейските държави. Мнението на страните от Прибалтика и Полша – ярки русофоби – днес притежава непропорционално голяма тежест в Брюксел. Полша, Литва, Латвия и Естония фактически контролират позицията на Европейската комисия в областта на външната и отбранителната политики, което значи в някаква степен и на НАТО, която се кани да се противопостави на Русия. Тръмп не се интересува особено от всичко това, затова на Европа ще ѝ се наложи да преосмисли войнствения си подход и това трябва да бъде направено от Германия, Франция и Италия – страните с най-голямо население и най-голяма тежест, които биха могли да определят европейския външнополитически курс. Да, с победата на Тръмп Европа се събужда в объркано, нещастно, разстроено състояние. Тя трябва да се успокои и последователно да обмисли собствените си интереси, както и да осъзнае, че сляпото движение във фарватера на НАТО никога не е имало смисъл за Европа.

– Тръмп вярва в сделките, постоянно слага акцент върху това. Според мен Тръмп има крайно опростена представа за Путин и за това как трябва да се отнася с него. Ще има ли някакъв напредък по руското направление?

– Надявам се на това и мисля, че е възможно подобряване на отношенията. Може би греша, може би съм твърде наивен, но аз наистина мисля, че Тръмп не обича войната. Има доказателства за моята гледна точка. Първо, самият Тръмп нееднократно е споменавал това. Второ, той е единственият съвременен президент, който не е започвал войни и се е опитвал всячески да ги избягва. Иска ми се да се надявам, че Тръмп е против военните сблъсъци, защото, ако това наистина е така, то е много важно по отношение на съвременните конфликти.

Понякога Тръмп е привърженик на едностранните действия, в някои неща е нестабилен, в някои неща е непредсказуем, но не мисля, че той е милитарист. Това обстоятелство може да стане основание за прекратяване на конфликта в Украйна. Всеки ден в течение на последните няколко години съм подчертавал нуждата от позвъняване до руския лидер и уверяването му, че НАТО няма да се разраства с Украйна и Грузия. Предполагам, че ако подобен разговор между Москва и Вашингтон се състои, бойните действия в буквален смисъл биха се прекратили в същия момент. След приключване на бойните сблъсъци могат да се обсъдят границите, политиката, мерките за сигурност за Украйна и другите въпроси.

Руско-украинският конфликт е война против разширяването на НАТО и предполагам, че Тръмп е в състояние да осъзнае това, както и неговият вицепрезидент Джей ДиВанс.

Американската политическа класа не разбира истинската причина за конфликта, но Тръмп може да стигне до същността – и тогава войната ще свърши.

– Моят заключителен въпрос е посветен на състоянието на американската икономика. Изглежда сякаш американската икономика не е толкова зле, но много американци все пак са недоволни от състоянието на нещата. Какви промени си струва да очакваме в тази област?

– Позволете да Ви уверя, американската икономика не е в най-доброто си състояние, както вероятно не е и в най-лошото, ако гледаме простите и всеизвестни икономически показатели, като например БВП. Но ако се вгледаме, в САЩ все още са нерешени много социални и икономически проблеми, два от които са взаимносвързани.

Първо, в САЩ се запазва големият бюджетен дефицит. Независимо от ниската безработица, станалият вече хроничен бюджетен дефицит запазва ниво от 6 процента от БВП. Подобна ситуация е сигнал за това, че ние нямаме разбиране как да управляваме държавния бюджет. В добавка към това, завръщайки се в Белия дом Тръмп ще поиска намаляване на данъците. Големият държавен дълг, който днес съставлява над 100 процента от нашия национален доход, колосалният бюджетен дефицит и липсата на политически консенсус – това е сериозно и то представлява днешната ни ситуация, при това не като част от краткосрочен политически или икономически цикъл, а в дългосрочна перспектива.

Вторият проблем е запазващото се неравенство в САЩ. Разликата в доходите между работническата класа и работниците на интелектуалния труд е много голяма. Работническата класа подкрепя Тръмп, защото Тръмп обещава да подобри положението на работниците и да увеличи доходите им. Не мисля, че Тръмп има конкретен план за действие, но обещанията към работническата класа работят като политически аргумент. Социалното неравенство в САЩ расте и ще продължава да расте и занапред, не на последно място заради революцията в областта на Изкуствения интелект и роботизацията. При наличието на сериозни социални и финансови проблеми ние нямаме никакъв политически консенсус относно начините за справяне с тях. Аналогично и Тръмп няма никаква представа за дълбочината на проблемите на САЩ.

Post Views: 13

Related Topics:featured trending политика свят фокус

Up Next

“Кой, по дяволите, е този?” – фанатизираните фашисти в САЩ са в шок от номинацията на Пийт Хегсет за военен министър

Don't Miss

Време е да се измъкваме от… Америка

ФОКУС

Да се замразят депутатските заплати, а не да се режат парите на лекари и полицаи

Мика Зайкова: Да се замразят депутатските заплати, а не да се режат парите на лекари и полицаи

Икономистът заяви, че бюджетът не е в толкова тежко състояние и разкритикува разходите за Народното събрание.

Положението с бюджета не е толкова страшно, колкото твърдят от “Прогресивна България“. Това каза в интервю за предаването “Нюзрум“ икономистът Мика Зайкова.

“Първо, във фискалния резерв има над 4 милиарда. Освен това има още 2 милиарда, които са в Сребърния фонд и които също са резерв. Тоест фискалният резерв е пълен. Не можем да упрекнем служебното правителство, но и то взе 1 милиард. Лошото е да не стане една верига от вземане на заеми, които обаче отиват за текущи разходи, а не за капиталови“, обясни тя.

По думите ѝ най-големият проблем на България е, че не обновява основните си средства, технологиите и техниката, тоест не прави достатъчно капиталови инвестиции.

“Миналата и по-миналата година капиталовите разходи бяха изпълнени на 30-35%. Тоест ние сме похарчили повечето пари от капиталовите разходи за текущи“, заяви Зайкова.

Тя подчерта, че не е съгласна непрекъснато да се гледа към заплатите на хората в обществения сектор.

“В така наречения обществен сектор са учителите, лекарите от държавните и общинските болници, там са полицаите. Но ако погледнете, фактически не са повишени заплатите на медицинските сестри, които са изключително важни и много дефицитни, както и на лекарите в общинските и държавните болници“, каза икономистът.

Според нея проблемът идва от това, че държавните и общинските болници са превърнати в търговски дружества:

“Това е безобразие. Не може една болница да бъде търговско дружество, ако е държавна или общинска. Частните нека си бъдат и нека печелят. Ако има кой да им плаща – да им плаща. Но държавните и общинските болници да бъдат търговски дружества – това е голям проблем. Имаме проблем не само в съдебната система, но и в здравеопазването, да не говорим за образованието.“

На въпрос какво би направила, ако сега беше финансов министър на мястото на Гълъб Донев, Мика Зайкова отговори: “Гълъб Донев е един много разумен и начетен човек, но той не е финансист. Той има повече социален уклон и би бил прекрасен социален министър. Във финансовото министерство се изисква екип от хора-финансисти, които при всички положения ще спрат тези заеми.“

По думите ѝ първата мярка трябва да бъде замразяване на депутатските възнаграждения.

“Минималната работна заплата се определя веднъж в годината. Увеличаването на пенсиите става веднъж в годината – в средата на годината. Откъде-накъде депутатите всяко тримесечие ще си увеличават заплатите? Според мен първо трябва да се замразят техните заплати“, заяви тя.

Икономистът призова да бъдат прегледани и всички допълнителни плащания към народните представители.

“След като нямат нужда и са много знаещи, защо им се дават пари за сътрудници? Това са много пари. От 4400 евро базисна заплата в момента те всеки месец получават по 15-16 хиляди. За участие в комисии, за зам.-председателски постове, за временни комисии, за сътрудници, за квартира. От къде-накъде? Хората, които идват тук да работят, си плащат наем. И депутатът трябва да си го плаща от заплатата“, коментира Зайкова, като се обяви и срещу допълнителните средства за автомобили, квартири и охрана.

“Първо бих замразила заплатите им и то на базово ниво – да получават и те по 4000. Кой в България получава 4400 месечно само за това, че ходи два дни в парламента – сряда и четвъртък, в краен случай и петък? А те всяко тримесечие си актуализират заплатите на базата на средната работна заплата в обществения сектор, която е по-висока, и то от последния месец на тримесечието. Сакън да не загубят някоя стотинка“, заяви икономистът.

“Ако съм на мястото на председателя на Народното събрание и на премиера Румен Радев, първото нещо, което ще направя, е не да бръкна в джоба на полицаите и лекарите, а да бръкна в джоба на депутатите“, каза в заключение Мика Зайкова.

Post Views: 18

ФОКУС

БОРИСОВ И ПЕЕВСКИ ИМАХА ОТ НСО ЗА ДА МОГАТ ДА КРАДАТ БИЗНЕСИ!

КОГАТО СПОМЕНАВАМЕ КРАДЕЦА БОРИСОВ, ТРЯБВА СПОМЕНЕМ И КОЛКО БИЗНЕСИ ОТКРАДНА ПО ТАЗИ СХЕМА! И ДВАМАТА – И БОРИСОВ И ПЕЕВСКИ ЗАТОВА ИСКАХА ОХРАНА ОТ НСО.

ЗНАЯТ МРЪСНИЦИТЕ ЧЕ КОГАТО ОТНЕМЕШ ВСИЧКО НА НЯКОЙ, ТОЙ ЛЕСНО СЕ ПРЕВРЪЩА В КАМИКАДЗЕ!

💰177 000 000 лева данъци
Или преведено на човешки език: „Дай бизнеса. А когато откажеш — къде са ти парите?”

🔹 Денят, който не забравям
Понеделник, 6 юли 2009 г. 9:30 сутринта.
Точно предният ден — 5 юли — ГЕРБ спечели пълно мнозинство на парламентарните избори в България.
Закуската на масата. Детето тръгнало за училище. Жена ми тъкмо беше сложила кафето.
Звънец на вратата. Апартаментът ми в Лозенец.
— „Полиция.”
Отварям. Трима души — полиция, АФР и данъчни.
— „Какво искате?”
— „Пълна ревизия на всичките Ви компании. Още два екипа чакат пред двата Ви офиса в квартал Оборище.”
И така започна. На първия ден след изборите. Като по часовник.
🔹 Запорът — без акт, без нищо
Докато ме проверяваха през следващите дни — блокираха всички банкови сметки на всичките ми дружества.
Като „предварително обезпечение.”
📌 Без ревизионен акт.
📌 Без установено нарушение.
📌 Без съдебно решение.
📌 Без нищо.
Само едно подозрение. И край на бизнеса ми за 3 години.
🔹 Първата „оферта”
Скоро дойде първата оферта. 150 000 евро. От един от големите шефове на НАП.
Помислих и казах:
„ОК. Ще дам парите. При едно условие. Кажете ми какво точно ще ми „оправите” по компаниите. Защото аз нямам нередности. Нямам проблеми с ДДС. При металите имам постоянни проверки — там денонощно стои контрол.”
Той ме погледна и каза честно:
„Не. Даваш парите, за да можеш изобщо да работиш.”
Категорично отказах.
Минал бях целия мутренски преход на 90-те. Не бях дал на никой да ме рекетира. Затова и ходех с много охрана. И сега — на 2009 г., в „новата демокрация”, в член на ЕС от 2 години — щях да плащам „данък спокойствие” на държавни служители?
Не.
🔹 Истинското искане — на маса
И тогава картите се отвориха.
Същите проверяващи ми казаха директно — както съм писал и в предходни постове:
„Ако прехвърлиш дялове от компанията на посочени от нас хора — всичко се оправя моментално.”
Отказах. Няколко пъти.
Тогава работех с изключително силни и големи компании от дълги години. Бяхме приятели. Мислех си, че имам сили да се оправя.
Лъгал съм се.
🔹 Три години без акт. Без обяснение.
Запорите продължиха 3 години — до 2012 г.
Многократно исках срещи с данъчните и с ДАНС. Исках да разбера защо съм запориран. Какво ми е нарушението. Какво искат от мен.
Нищо. Тишина. 3 години тишина.
Това в правова държава се нарича „незаконно ограничаване на дейност.” В България се нарича „стандартна процедура.”
🔹 2012 г. — Внезапно идват „актовете”
През 2012 г. — изведнъж — се появиха множество ревизионни актове. За всичко. На всички компании.
Ревизията обхвана периода 2005–2012 г. — седем години. Тоест: цялата активна история на компаниите.
Не се притесних. Казах си:
„ОК. Ще спечеля в съда. Всичко ми е чисто. Документи — пълни. Сделки — реални. Контрагенти — реални. Платени данъци — всички.”
Започнаха процеси по обжалване на ревизионните актове.
И тогава те видяха, че се измъквам.
Видяха, че всичко е наред с фирмите ми. Знаеха, че ще спечеля.
🔹 11 декември 2012 г. — Часове преди първото съдебно заседание
Сутринта на 11 декември 2012 г. — точно часове преди първото данъчно дело в Софийски административен съд…
Пет цивилни коли ми препречиха пътя на път за работа. Арестуваха ме.
В същия час — 20 полицаи влязоха в офиса на компанията. Иззеха и унищожиха цялата документация. Сървъри. Дискове. Папки. Всичко.
3 месеца в ареста.
Какво успя да направи адвокатът ми? Едно-единствено нещо: подаде уведомление до всички съдебни състави, че при липса на документи не могат да се водят делата.
И така — между 2014 и 2015 г. — всички актове влязоха в сила. Не защото бяха правилни. А защото нямаше с какво да ги обжалваме. Документите ги нямаше. Защото те самите ги бяха унищожили.
177 000 000 лева.
Сто седемдесет и седем милиона лева.
Това бяха общите задължения на 6 ЕООД-та, които бях влял в „КОРИНА БГ” ЕАД, Кърджали.
Сред тях:
▪️ Финансово-счетоводната компания „Добрин Добрев” ЕООД
▪️ „Демо Яв” ЕООД — притежаваща безсрочен лиценз за търговия с отпадъци от черни и цветни метали
Всички тези компании бяха регистрирани в периода 2002–2004 г. Работеха законно. Декларираха всичко. Плащаха данъци.
Всичко без изключение, което беше правено от моите компании през цялото им съществуване — беше обложено по 2-3 пъти. Без право на обжалване.
От сериозна компания с многомилионен оборот — станахме „данъчни длъжници”.
А аз — се превърнах във вечен обвиняем.
Забележете — по съвсем друго дело. Защото това е важно. Едни и същи факти — на две съвсем различни релси. Данъчна и наказателна. И двете — за натиск.
🔹 А сега — истинският въпрос
Според данъчните органи моята компания разполагаше със собствен капитал от 320 милиона лева.
И знаете ли каква беше целта на цялата акция?
❗️ Не данъци.
❗️ Не справедливост.
❗️ Не „възстановяване на щети”.
Целта беше една — да се намери:
💰 „Къде са парите?”
🔹 Доказателството
През следващите години — всички мои познати, бизнес партньори и клиенти, които бяха викани на разпити в ГДБОП, в полицията или в прокуратурата…
…след приключване на „официалната” част на разпита — бяха извеждани на „кафе”.
И там, неофициално, им се задаваше точно един въпрос:
„Къде са парите на този?”
Не за нарушения. Не за престъпления. Не за доказателства.
Само за парите.
И това продължи години. Хора, които не бях виждал от десетилетия, ми се обаждаха да ме предупредят:
„Викаха ме. Питаха само за парите ти.”
🔹 Та къде са парите, дами и господа?
Това е въпросът, който всички задават.
И отговорът — ще го разберете, ако ме следвате тук и в другите ми социални медии.
Но преди да го дам — искам да помислите за нещо много по-важно:
❓ Какъв вид държава „търси парите” на свой гражданин с арести, унищожаване на документи и натиск върху приятелите му?
❓ Какъв вид държава първо унищожава бизнеса, а после се чуди защо човекът не плаща данъци?
❓ Какъв вид държава 3 години държи всичко запорирано без акт — и след това издава актове за периода, в който е спирала бизнеса ?
Отговорете си сами. Тихо. На глас не е безопасно. Още не.
📌 Следва продължение.
В следващите постове ще ви разкажа:
▪️ Как точно изчезнаха парите и активите.
▪️ Кои хора бяха посочени, за да им се прехвърли бизнесът.
▪️ Какво се случи с тези „посочени хора” в годините след това.
▪️ И защо това, което се случи на мен, се случва на стотици други и до днес — точно по същата схема.
177 милиона лева „данъци.”
320 милиона лева „собствен капитал.”
0 доказателства.
Това е България.
📌 Споделете, ако смятате, че повече хора трябва да знаят как работи системата. Профилът ми е с рестрикции. Истината — не може да бъде запорирана.
Dobrin Dobrev

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 22

ФОКУС

Радев малко сляпо и прекомерно си вярва, че има голям политически опит

Бойко Станкушев: Радев малко сляпо и прекомерно си вярва, че има голям политически опит.

“Дотук аз не видях нито една изненада. Всички тези имена бяха дискутирани не само последните през два месеца, а в последните девет години, откакто чакаме президентът Радев да стане премиер”. Това коментира в “Тази сутрин” по bTV бившият министър на енергетиката Мирослав Севлиевски за новия редовен кабинет и назначенията на новата власт.

“Аз очаквах Кутев да бъде председател на парламентарната група, но виждаме, че и настоящият председател на парламентарната група се справя много добре. Артикулира добре, има ясна позиция”, допълни той.

“Няма и изненада, няма и разочарование. Аз не виждам разочарование, но и не бива да чакаме в първите дни тези хора да направят нещо толкова голямо, някаква заря да стане. Последният път, като бях при вас, завършихме разговора с това, че при Триумфа, когато победителите са влизали в Рим, имало един роб, който шушнел на ухото на победителя: „Помни, че си смъртен“. И като продължим тази приказка – шествието върви. И сега отзад има първите пленени – пленените пълководци, тези, които са победени. След тях върви плячката и най-накрая вървят пленниците. Очаквам тази седмица ние да видим какво ще стане с победените генерали или с политическите опоненти”, коментира Севлиевски.

“Една от основните причини да имаме този изборен резултат е, защото основният мотив на хората да излязат да гласуват за Радев беше, защото те очакват от него възмездие и справедливост. И големият въпрос наистина е дали ще има възмездие и справедливост през следващите дни. Една от другите големи причини да имаме този изборен резултат е, защото хората се уплашиха, че посредствеността започна да става масова по времето на управлението на Бойко Борисов”, посочи още той.

„Няма изненади особени. Ясно беше, че гръбнакът на новия кабинет ще бъде от лицата, фигурите, които са участвали в предишните служебни кабинети на Румен Радев. Не виждам някакви особени изненади в това отношение. А дали ще има чистка, дали ще има метла? Да, разбира се. И това смятам, че е в правилата на играта.
За да овладееш политическата власт, трябва, разбира се, да прецениш кои да махнеш, кои свои хора да оставиш. Това е нормалното“, коментира социологът Кольо Колев.

„Мисля, че Румен Радев направи много добър ход, като остави главния секретар на МВР на своя пост, с което даде знак на цялата администрация, че всъщност чистката няма да бъде просто така – „наши срещу ваши“, а ще се гледа кой какво прави. Това е хубав знак, защото по този начин ти можеш да опитваш и с част от предишната администрация, за да я превърнеш в свои работници. Това е нещо, което според мен не е зле“, посочи още той.

„Няма какво да проверяваме. Ние просто ще чакаме да видим първите послания на този, както и на всички други министри, и съответно първите действия, което е много по-важно“, заяви Бойко Станкушев, директор на “Антикорупционен фонд“, за назначението на Николай Найденов като министър на правосъдието.

„Трябва да се има предвид, че Румен Радев, според мен, малко сляпо и прекомерно си вярва, че има голям политически опит. Това да си девет години президент е едно, а да поемеш цялата тази сложна машина, наречена изпълнителна власт, където много зависи от теб, обаче зависи и от хората, с които си обграден“, посочи той.

Post Views: 23