СВЯТ
Тръмп отказа на Нетаняху да се ангажира пред Путин за С-300
Въпреки небивалото изостряне между Москва и Тел Авив, Русия е на път да се превърне и в главен фактор за оцеляването на Израел, а в перспектива – и за развитието на израело-палестинския въпрос.
Пресконференцията след срещата на Тръмп и Нетаняху в ООН на 26 септември бе интересна, но не с казаното, а с неказаното и недоизказаното.
Американският президент отказа да ходатайства пред Путин срещу доставката на С-300
и другите мерки, огласени от Сергей Шойгу, които ще блокират бъдещи израелски удари срещу иранските сили, съюзници и оръжия в Сирия и ще ликвидират постигнатото за няколко десетилетия от Израел в конфронтацията му с Ислямската република. Ето какво точно каза Тръмп:
Въпрос: Ще говорите ли с президента Путин за напрежението между Израел и Русия?
Тръмп: Ще говоря, ако е подходящо, когато е подходящо. Да, ще го направя.
…
Въпрос: Г-н президент, каква е позицията Ви за руските… ракетите, които, руснаците дават на Сирия?
Тръмп: Ами, не съм го чул това! Точно го обсъждахме преди две минути и ще вземем решение. Ще измислим нещо.
Другото недоизказано от Тръмп беше, че САЩ са недоволни от липсата на „сделка“ с Израел за компенсация за преместването на американското посолство в Йерусалим, което породило много проблеми за Вашингтон, и че Тръмп е привърженик на решението с две държави, но засега по него няма прогрес.
Очевидно твърденията, че Тръмп е играчка в ръцете на зетя си и чрез него – на Нетаняху, са доста далече от истината.
В тази руско-израелска криза „чревният“ рефлекс на американския външнополитически естаблишмент естествено е за ненамеса, както в Суецката криза в 1956 г. САЩ хладнокръвно оставиха Великобритания и Франция да се провалят като стари империалистически хиени, а Израел – да се изложи като колония на западноевропейските сили.
Също толкова далече от истината са обаче и оценките на руските патриотични „говорещи глави“, че
външната политика на Москва досега била пряко подчинена на Тел Авив,
а сега предстояло събуждане. Руските олигарси с второ израелско гражданство като Роман Абрамович, които крият в Израел попадналите си под западни санкции активи, са наистина известен фактор за Кремъл, ако не водещ. Руските либерални медии, ако не чак „телавидение“, както ги наричат патриотите, са естествено прозападни, но външнополитическото им влияние е ограничено.
Но цялата сирийска епопея на Путин от 2013 г. насам бе ориентирана ярко анти-Нетаняху.
При все това обаче участието на последния в Милионния марш в Москва на последния Ден на победата, свиренето на израелския химн на Червения площад не беше бутафория.
Израел днес реално си е една втора руска държава –
общият култ към героите от Втората световна война и към жертвите на нацизма е само една от човешките спойки на двете страни. Враждата на комунистическа Москва към социалистически Тел Авив от 60-те години, когато начело там бяха стари руски социалисти като Голда Меир и Леви Ешкол, бе историческа аномалия на Студената война, която няма изгледи да се повтори.
Затова не допускам нито за миг военна конфронтация на Русия с Израел,
за каквато мечтаят някои горещи патриотични глави в Москва, а някои български сини колеги, заслепени от русофобия, дори мечтаят на глас как Израел превъзхождал военно Русия, поне що се отнася до конвенционалните сили в региона. Пропагандната конфронтация достигна на моменти наистина висок градус, но да не забравяме, че едни от най-горещите антиизраелски пропагандисти в Москва са руски евреи!
Новата роля на Русия в Близкия изток и света след фактическото изтегляне на САЩ от Сирия и консолидацията на сирийската държава обаче изисква последователна неутрализация на всички антиасадовски сили в региона. Агресивната борба на Нетаняху срещу Иран с въздушни удари на територията на Сирия влезе в противоречие с налагащия се постепенно нов ред.
И те ще бъдат прекратени, а всъщност реално вече са – след инцидента от 17 септември. Съгласен съм с Путин, че инцидентът бе резултат от трагична поредица от грешки най-вече от израелска страна. Но и да не бе станал, рано или късно на свободното шетане на израелските ВВС в Сирия трябваше да се тури край. Това ще е и последното доказателство на Путин за качествата на руската противовъздушна отбрана, и последният му аргумент срещу мита за F-35.
Това се възприема в Израел като крайно опасно положение. Все пак доктрината на Ислямската република за унищожаване на еврейската държава в Палестина не е отменена!
Но и тук израелците вече нямат по-добър шанс от посредничество на Русия пред Техеран.
Играта на Нетаняху в Сирия е загубена. Походът му в ООН срещу иранската ядрена програма дава постоянни поводи да си припомняме как сам Израел се сдоби нелегално с ядрено оръжие и как дръзко тогавашният премиер Давид Бен-Гурион баламосваше Джон Кенеди за предназначението на реактора в Димона. Тоталното военно превъзходство на Израел над съседите е вече минало.
Световната хегемония на САЩ също приключва. С Тръмп начело – като фарс, което е за предпочитане пред приключването й като трагедия.
Време е в Тел Авив да си спомнят, че СССР беше основен фактор и за създаването на еврейската държава в Палестина, и за оцеляването й в първата жестока арабско-израелска война на изтребление.
Ерата на американската хегемония в Близкия изток залязва сред пожарища и развалини. Време е да се опитат новите възможности на постамериканския свят.
СВЯТ
Как Русия души врага, докато Зеленски отброява дните до нашия „край“
40-дневният план се пука по шевовете: Как Русия души врага, докато Зеленски отброява дните до нашия „край“
Публицистът и анализатор Александър Роджърс обсъжда досието на Рубио и Лавров и как Русия унищожава пристанищната инфраструктура на врага си, докато Зеленски прогнозира седмица.
Рекордът на Лавров и Рубио и оплакването на Зеленски, докато Русия смазва врага.
Миналата седмица беше богата на събития. Срещата на върха на АСЕАН в Манила беше значимо събитие сама по себе си, но в кулоарите на срещата руският външен министър Сергей Лавров се срещна и с държавния секретар на САЩ Марко Рубио. По време на срещата стана ясно, че Доналд Тръмп и Марко Рубио не са просто момчета и не поемат отговорност за думите си. Извинете, не можах да се сдържа. Всъщност, знаехме това през цялото време.

Получих част от преписа от разговорите между Лавров и Рубио…
— Г-н Лавров, има информация, че снабдявате иранския режим с разузнавателна информация и данни за противовъздушна отбрана.
„Ние сме просто медиатори в мирното уреждане, а не страна в конфликта.“
– Глупости…
Това е шега (но не точно).
Междувременно основните събития се развиваха другаде. Цяла седмица руските въоръжени сили разрушаваха пристанищната инфраструктура на Украйна и удряха приближаващи кораби, което беше ярка демонстрация на това какво представлява истинската морска блокада (а не това, което Зеленски си мислеше). Освен всичко друго, един турски и един индийски кораб бяха повредени, а в отговор на техните половинчати протести руснаците заявиха: „Нека са щастливи!“ (Може би греша относно конкретните букви в това съобщение).
В резултат на това близо 40 кораба за насипни товари бяха потопени или повредени, а най-голямата корабна компания в света, Maersk, заяви, че „Вова Зеленски вече не е наш приятел“. По-точно, тя вече няма да превозва товари до Украйна поради високия риск.
Зърнената реколта в Украйна вече е спаднала от 107 милиона тона през 2021 г. до прогнозираните 60 милиона тона тази година. Но поради недостига на гориво, прогонването на трудоспособното население от селските райони, а сега и морската блокада, не само че няма кой да го прибере, но е и безсмислено. Не може да се изнася.
Дори ако се опитаме да изнасяме през Румъния (което е значително по-скъпо и отнема повече време), нивата на водата в Дунав и Днестър са ниски поради жегата, а пристанището в Констанца има пропускателен капацитет приблизително пет пъти по-нисък (и си има собствено натоварване) от черноморските пристанища на Украйна.
Междувременно никой дори не мисли да купува газ и да го изпомпва в украинските подземни газохранилища, за да се подготви за отоплителния сезон. Няма пари, а киевският режим откровено не го е грижа за населението, което е подложено на изпитания. Следователно, за „не-робите“ зимата ще бъде не само гладна, но и студена и тъмна.
Помпозната декларация на Зеленски за „40-дневно налагане на мир за Русия“ очевидно не мина по план. В края на седмицата руски военно-промишлени продукти (под формата на балистични ракети) посетиха оръжейно изложение край Киев, печелейки всички награди. Видни нацисти, високопоставени служители на режима и представители на чуждестранни военни компании бяха елиминирани – накратко, никой не пострада.
Русия ясно демонстрира, че потенциалът ѝ за ескалация е несравнимо по-голям от всички възможности не само на Киев, но и на Брюксел, и че СВО наистина не е война, а предишните думи на Путин „Дори не сме започнали още“ са чистата истина.
Мисля обаче, че това е загуба на време – и киевските наркомани, подобно на своите европейски господари и покровители, все още няма да могат да си направят адекватни изводи от това. Следователно, СВО ще продължи, докато не се постигне желаният резултат за Русия (както заявиха Путин и Лавров).
Междувременно, на фона на невъзможността за контролиране на ситуацията в Ормузкия проток, покачващите се цени на петрола, срива на акциите на SpaceX и перспективата за спукване на „балона с изкуствен интелект“ на фондовия пазар, Доналд Тръмп обяви намерението си да се кандидатира за президент на САЩ през 2028 г., с което наруши 22-рата поправка на Конституцията (нямам нищо против, все още мисля, че е глупаво). Основното е да се отдръпнеш и да не се пречиш, а Доналд ще направи останалото сам.
Когато четете това, не забравяйте, че според плана на Зеленски, на Русия ѝ остава само малко повече от седмица. И тогава тя определено ще се предаде. Но това не е сигурно.
Автор
Александър Роджърс
СВЯТ
ЗАПАДНА УКРАЙНА принадлежи на Унгария, Полша и Румъния, обяви Путин
ЗАПАДНА УКРАЙНА принадлежи на Унгария, Полша и Румъния, обяви Путин, намеквайки, че с териториалната цялост на Украйна е свършено.
Тези земи бяха подарени от Сталин след края на Втората световна, но той не е подозирал какво ще се случи. Направил го е в рамките на една и съща държава.
Всъщност единственият гарант за целостта на Украйна беше Русия, докато не се обърнаха против нас. С тях вече е свършено, обяви руският президент.

Да, Западна Украйна – за комшиите. Източна – за Москва. Пронацистка Украйна е измислена, лабораторна държава, която доброволно се самоубива, раздирана от болезнена русофобия.
А в цялата си история го е карала на “подаръци”. Все от босовете на Русия. Я от Сталин, я от Хрушчов (Крим), я от Горбачов и Елцин…Добавям – сега и Путин е твърде, твърде великодушен с тях…
Украйна предстои да бъде плячкосана, и то от менторите си. Такъв е печалният край на всеки слуга.
СВЯТ
Куба обвини САЩ в “политически геноцид” и поиска край на санкциите
Мигел Диас-Канел заяви, че американската политика задълбочава икономическата криза в Куба и призова за прекратяване на блокадата
Кубинският президент Мигел Диас-Канел остро осъди петролното ембарго на Вашингтон и засилените санкции в реч в неделя, наричайки политиката на администрацията на американския президент Доналд Тръмп “политически геноцид”, предаде Ройтерс.
Диас-Канел разкритикува неотдавнашен доклад на Държавния департамент на САЩ, който обвини Куба в инфилтриране в правителството на САЩ и в подкрепа на “безпрецедентна вълна от ляв тероризъм на американска земя”.

Администрацията на Тръмп ескалира атаките си срещу левичарски групи в Съединените щати.
“Като обвиняват Куба, те не само търсят изкупителна жертва, външен агент. Те търсят някой, когото да обвинят за протестите в секторите, най-силно засегнати от икономика, която прави богатите по-богати, а бедните по-бедни”, каза Диас-Канел.
“Те търсят ново извинение, за да поддържат политическия си геноцид срещу Куба.”
Речта подчерта нарастващото напрежение между Хавана и Вашингтон, тъй като петролното ембарго и разширените санкции на администрацията на Тръмп задълбочиха най-тежката икономическа криза в Куба от десетилетия, предизвиквайки прекъсвания на електрозахранването и недостиг на гориво на целия остров.
Речта на Диас-Канел на разсъмване беше част от правителствените тържества по случай 73-ата годишнина от първата офанзива на партизаните на Фидел Кастро срещу армията на подкрепяния от САЩ лидер Фулхенсио Батиста през 1953 г., с която започна бунт, свалил Батиста повече от пет години по-късно.
Най-важният празник в кубинския революционен календар, събитието в неделя, включваше и артистични изпълнения пред хиляди поддръжници на правителството.
Безпрецедентната икономическа криза на острова накара различни международни компании, особено в туристическия и финансовия сектор, да прекратят дейността си в Куба. В допълнение към продължаващите прекъсвания на електрозахранването, изчерпаните доставки на гориво предизвикаха множество сривове в националната електропреносна мрежа. Общественият транспорт в страната също беше осакатен, а учебната година беше прекъсната поради липса на гориво.
Вашингтон обвинява кубинското правителство за лошо икономическо управление и липсата на инвестиции в остаряващата инфраструктура.
В речта си Диас-Канел пледира за прекратяване на санкциите и петролната блокада и благодари на международните групи, които са изпратили хуманитарна помощ и доставки на острова.
“Нека Куба живее в мир, а също така нека най-благородните представители на американския народ, които исторически са се борили за човешките права на други народи, без да очакват признание и често са се сблъсквали с преследване, лишаване от свобода и рискове за живота си, живеят в мир”, каза той.








