СВЯТ
Тръмп реши да развали Евросъюза
Преди срещата на високо равнище на страните от НАТО остават броени дни и вече се разбира, че Доналд Тръмп ще говори категорично с европейските си съюзници. Появяват се изтичания на информация за изобщо немислим вариант – извеждане на американските войски от Германия. Макар и засега това е основно елемент от шантажа срещу Берлин, може да се прогнозира какви ще са последствията от такова историческо събитие.
За това, че САЩ изчисляват разходите от извеждането на войските си от Германия, миналата седмица написа „Вашингтон Пост“. Ставаше дума за стойността на изтеглянето на 35-хилядния контингент и прехвърлянето му в Полша – но при всеки случай самата мисъл за това по-рано изглеждаше напълно невъзможна.
Но за годината и половина президентство на Тръмп европейските съюзници на Америка по НАТО вече свикнаха, че за президента на САЩ няма никакви забранени теми и методи. Тръмп иска да отслаби Европа, в която той вежда не сателит или младши партньор, а опасен конкурент и е готов да постигне това по най-различни начини. Един от най-симпатичните му е изискването от европейците да увеличат разходите си за отбрана до отдавна обещаните от тях 2% от БВП.
Европейските членове на НАТО на думи се съгласяват, че трябва да плащат. Но всъщност най-мощните страни от Европа нямат намерение просто така да се разделят с десетки милиарди евро. На първо място Германия не иска да прави това: за нея обещанието да вдигне разходите до 1,5% от БВП си е вече таван.
Но защо са му на Тръмп европейските пари за отбрана? За поръчки към американския военнопромишлен комплекс? Няма да спечели много – и Европа си има такъв.
За намаляване на американските разходи за защита на Европа и издържането на собствените войски и бази в нея? И това, разбира се – Тръмп изобщо смята, че всички така наречени съюзници трябва да плащат за честта да имат разположени в себе си американски бази. Нали самата Америка няма никакви особени изгоди от военното присъствие по целия свят – за разлика от тези страни, които тя охранява с войските си. Част от икономисаното за създаването на собствените армии би било добре да се изпрати за плащане на сметките за престоя на американските съединения.
Но най-важното за Тръмп не е дори и това. Той иска на Европа да ѝ се даде да разбере, че тя е зависима от САЩ и ако не иска изцяло да плати за своята безопасност, то това може да се компенсира с отстъпки в други сфери.
Например с митата и тарифите за американски стоки – тоест да отвори 600-милионния европейски пазар за американските производители. Тръмп наистина се възмущава, че германците продават в САЩ много от своите автомобили, но американците доставят в Германия много малко от своите. Докато САЩ са гарант за сигурността на Германия и я защитават!
Това е несправедливо и носи загуби на американската икономика и Тръмп е настроен да сложи край на това положение на нещата. В това число и заплашвайки да изведе американските войски от Германия. За възможното обсъждане на този вариант на срещата на НАТО в Брюксел на 11 и 12 юли съобщи и дипломатически източник на РИА „Новости“ в белгийската столица.
От гледна точка на представата на обикновения руски, а и атлантически анализатор, такава позиция е абсурдна. Защо САЩ сами да се лишават от един от основните елементи на своето световно лидерство: военния контрол над Европа? Може би, тогава и доларът ще се лиши от статута на резервна валута, ще се закрие Холивуд, а и американските бази по целия свят? Но работата е там, че Тръмп не смята, че САЩ контролират Европа. Той изхожда от това, че Евросъюзът, както и самите САЩ са част от условния Запад, тоест от атлантическия наднационален проект, в който те самите нямат пълен суверенитет. И Тръмп иска да върне на САЩ националния суверенитет – разрушавайки за това единния Запад.
Не до основи, разбира се. Просто да се подреди така, че в центъра на новия Запад да стоят САЩ като държава, а не като място за живот на голямото семейство на наднационалния олигархически елит. И тогава контролът на САЩ над Европа няма да бъде военно-идеологически-кадрови – а икономически. Тоест Америка ще стане старши и най-силен брат в Стария свят, връщайки си при това суверенитета.
Но и за Америка в мечтите на Тръмп не се нуждае от силна и единна Европа – защото ЕС е почти два пъти по-голям от САЩ по население, има сериозна икономика и амбиции. Америка на Тръмп се нуждае от слаба и разделена Европа. Именно затова, още като кандидат-президент, Тръмп подкрепи Брекзит. Именно затова, вече като президент, предложи на Макрон да изкара Франция от ЕС. Именно затова и той постоянно атакува Германия и Ангела Меркел. САЩ натискат Германия едновременно по всички направления. Едва успяха немците нещо да направят на руския фронт и сега им се налага да страдат на иранския. А нататък? Санкции за работа с Китай?
Тръмп изпитва търпението на Германия и тук започва най-интересното. Всъщност той я провокира не само да изостри отношенията си със САЩ, но и да си върне пълния суверенитет. Загубен от Германия през 19945 г. заедно със загубата във войната и окупацията. След краха на СССР и обединяването на Германия САЩ не излизат от нея и макар прякото им влияние върху Берлин да е отслабнало, германците все пак не са оставени сами със себе си. Евроинтеграцията, с която те са така увлечени, се провежда под надзора на атлантическия елит. Но колкото по-силен става ЕС, толкова повече расте и мощта на Германия и толкова става по-трудно на англосаксонците да влияят на управлението на Единна Европа. Така че Тръмп просто реши да бутне Евросъюза отрано, а да не чака той напълно да излезе от англосаксонски контрол и да се превърна в Четвърти райх.
Ще приемат ли това предизвикателство в Германия? Изобщо там има ли сили, способни към самостоятелно управление, както на собствената си страна, така и на Европа, или появата им ще е възможна единствено в бъдеще? Ако тя приеме предизвикателството и условно казано се съгласи, а и дори изиска извеждането на американските войски от своя територия, то ще ѝ се наложи да стане пълноценна световна държава. При това едновременно и Германия и ядро на Европа. Всичките следвоенни години англосаксонците възпитаваха на германския елит по противоположен начин – чрез комплекс на вина, внушавайки им „геополитическа непълноценност“ и стратегическа несамостоятелност. Но приемайки функцията на мотор на евроинтеграцията, дори тези модифицирани германци усетиха „вкуса на историята“.
Дори и Ангела Меркел преди месец в интервю пред Frankfurter Allgemeine заговори за създаването на европейска армия, включваща в себе си експедиционен корпус, тоест сили, действащи извън пределите на Европа, а това значи, че „процесът е започнал“. Самата идея за европейска армия е абсолютно антиатлантическа, с каквито и да е уговорки да я обосновават в Берлин и Париж. Тоест подобна армия неизбежно, въпреки волята на своите създатели, ще се превърне в континентална армия, което в корена си противоречи на самата концепция на атлантизма и целите на глобалистите. Нали тогава Германия отново ще стане не обект, а субект на световната политика с всички произтичащи от тук възможности. Основната от които е възможността за самостоятелен избор на цел на движението, формиране на съюзи и блокове. Например този – Берлин-Москва-Пекин.
Но дори и да помисли за този кошмарен за атлантистите вариант ще бъде способно вече друго поколение германски политици.
СВЯТ
Как Русия души врага, докато Зеленски отброява дните до нашия „край“
40-дневният план се пука по шевовете: Как Русия души врага, докато Зеленски отброява дните до нашия „край“
Публицистът и анализатор Александър Роджърс обсъжда досието на Рубио и Лавров и как Русия унищожава пристанищната инфраструктура на врага си, докато Зеленски прогнозира седмица.
Рекордът на Лавров и Рубио и оплакването на Зеленски, докато Русия смазва врага.
Миналата седмица беше богата на събития. Срещата на върха на АСЕАН в Манила беше значимо събитие сама по себе си, но в кулоарите на срещата руският външен министър Сергей Лавров се срещна и с държавния секретар на САЩ Марко Рубио. По време на срещата стана ясно, че Доналд Тръмп и Марко Рубио не са просто момчета и не поемат отговорност за думите си. Извинете, не можах да се сдържа. Всъщност, знаехме това през цялото време.

Получих част от преписа от разговорите между Лавров и Рубио…
— Г-н Лавров, има информация, че снабдявате иранския режим с разузнавателна информация и данни за противовъздушна отбрана.
„Ние сме просто медиатори в мирното уреждане, а не страна в конфликта.“
– Глупости…
Това е шега (но не точно).
Междувременно основните събития се развиваха другаде. Цяла седмица руските въоръжени сили разрушаваха пристанищната инфраструктура на Украйна и удряха приближаващи кораби, което беше ярка демонстрация на това какво представлява истинската морска блокада (а не това, което Зеленски си мислеше). Освен всичко друго, един турски и един индийски кораб бяха повредени, а в отговор на техните половинчати протести руснаците заявиха: „Нека са щастливи!“ (Може би греша относно конкретните букви в това съобщение).
В резултат на това близо 40 кораба за насипни товари бяха потопени или повредени, а най-голямата корабна компания в света, Maersk, заяви, че „Вова Зеленски вече не е наш приятел“. По-точно, тя вече няма да превозва товари до Украйна поради високия риск.
Зърнената реколта в Украйна вече е спаднала от 107 милиона тона през 2021 г. до прогнозираните 60 милиона тона тази година. Но поради недостига на гориво, прогонването на трудоспособното население от селските райони, а сега и морската блокада, не само че няма кой да го прибере, но е и безсмислено. Не може да се изнася.
Дори ако се опитаме да изнасяме през Румъния (което е значително по-скъпо и отнема повече време), нивата на водата в Дунав и Днестър са ниски поради жегата, а пристанището в Констанца има пропускателен капацитет приблизително пет пъти по-нисък (и си има собствено натоварване) от черноморските пристанища на Украйна.
Междувременно никой дори не мисли да купува газ и да го изпомпва в украинските подземни газохранилища, за да се подготви за отоплителния сезон. Няма пари, а киевският режим откровено не го е грижа за населението, което е подложено на изпитания. Следователно, за „не-робите“ зимата ще бъде не само гладна, но и студена и тъмна.
Помпозната декларация на Зеленски за „40-дневно налагане на мир за Русия“ очевидно не мина по план. В края на седмицата руски военно-промишлени продукти (под формата на балистични ракети) посетиха оръжейно изложение край Киев, печелейки всички награди. Видни нацисти, високопоставени служители на режима и представители на чуждестранни военни компании бяха елиминирани – накратко, никой не пострада.
Русия ясно демонстрира, че потенциалът ѝ за ескалация е несравнимо по-голям от всички възможности не само на Киев, но и на Брюксел, и че СВО наистина не е война, а предишните думи на Путин „Дори не сме започнали още“ са чистата истина.
Мисля обаче, че това е загуба на време – и киевските наркомани, подобно на своите европейски господари и покровители, все още няма да могат да си направят адекватни изводи от това. Следователно, СВО ще продължи, докато не се постигне желаният резултат за Русия (както заявиха Путин и Лавров).
Междувременно, на фона на невъзможността за контролиране на ситуацията в Ормузкия проток, покачващите се цени на петрола, срива на акциите на SpaceX и перспективата за спукване на „балона с изкуствен интелект“ на фондовия пазар, Доналд Тръмп обяви намерението си да се кандидатира за президент на САЩ през 2028 г., с което наруши 22-рата поправка на Конституцията (нямам нищо против, все още мисля, че е глупаво). Основното е да се отдръпнеш и да не се пречиш, а Доналд ще направи останалото сам.
Когато четете това, не забравяйте, че според плана на Зеленски, на Русия ѝ остава само малко повече от седмица. И тогава тя определено ще се предаде. Но това не е сигурно.
Автор
Александър Роджърс
СВЯТ
ЗАПАДНА УКРАЙНА принадлежи на Унгария, Полша и Румъния, обяви Путин
ЗАПАДНА УКРАЙНА принадлежи на Унгария, Полша и Румъния, обяви Путин, намеквайки, че с териториалната цялост на Украйна е свършено.
Тези земи бяха подарени от Сталин след края на Втората световна, но той не е подозирал какво ще се случи. Направил го е в рамките на една и съща държава.
Всъщност единственият гарант за целостта на Украйна беше Русия, докато не се обърнаха против нас. С тях вече е свършено, обяви руският президент.

Да, Западна Украйна – за комшиите. Източна – за Москва. Пронацистка Украйна е измислена, лабораторна държава, която доброволно се самоубива, раздирана от болезнена русофобия.
А в цялата си история го е карала на “подаръци”. Все от босовете на Русия. Я от Сталин, я от Хрушчов (Крим), я от Горбачов и Елцин…Добавям – сега и Путин е твърде, твърде великодушен с тях…
Украйна предстои да бъде плячкосана, и то от менторите си. Такъв е печалният край на всеки слуга.
СВЯТ
Куба обвини САЩ в “политически геноцид” и поиска край на санкциите
Мигел Диас-Канел заяви, че американската политика задълбочава икономическата криза в Куба и призова за прекратяване на блокадата
Кубинският президент Мигел Диас-Канел остро осъди петролното ембарго на Вашингтон и засилените санкции в реч в неделя, наричайки политиката на администрацията на американския президент Доналд Тръмп “политически геноцид”, предаде Ройтерс.
Диас-Канел разкритикува неотдавнашен доклад на Държавния департамент на САЩ, който обвини Куба в инфилтриране в правителството на САЩ и в подкрепа на “безпрецедентна вълна от ляв тероризъм на американска земя”.

Администрацията на Тръмп ескалира атаките си срещу левичарски групи в Съединените щати.
“Като обвиняват Куба, те не само търсят изкупителна жертва, външен агент. Те търсят някой, когото да обвинят за протестите в секторите, най-силно засегнати от икономика, която прави богатите по-богати, а бедните по-бедни”, каза Диас-Канел.
“Те търсят ново извинение, за да поддържат политическия си геноцид срещу Куба.”
Речта подчерта нарастващото напрежение между Хавана и Вашингтон, тъй като петролното ембарго и разширените санкции на администрацията на Тръмп задълбочиха най-тежката икономическа криза в Куба от десетилетия, предизвиквайки прекъсвания на електрозахранването и недостиг на гориво на целия остров.
Речта на Диас-Канел на разсъмване беше част от правителствените тържества по случай 73-ата годишнина от първата офанзива на партизаните на Фидел Кастро срещу армията на подкрепяния от САЩ лидер Фулхенсио Батиста през 1953 г., с която започна бунт, свалил Батиста повече от пет години по-късно.
Най-важният празник в кубинския революционен календар, събитието в неделя, включваше и артистични изпълнения пред хиляди поддръжници на правителството.
Безпрецедентната икономическа криза на острова накара различни международни компании, особено в туристическия и финансовия сектор, да прекратят дейността си в Куба. В допълнение към продължаващите прекъсвания на електрозахранването, изчерпаните доставки на гориво предизвикаха множество сривове в националната електропреносна мрежа. Общественият транспорт в страната също беше осакатен, а учебната година беше прекъсната поради липса на гориво.
Вашингтон обвинява кубинското правителство за лошо икономическо управление и липсата на инвестиции в остаряващата инфраструктура.
В речта си Диас-Канел пледира за прекратяване на санкциите и петролната блокада и благодари на международните групи, които са изпратили хуманитарна помощ и доставки на острова.
“Нека Куба живее в мир, а също така нека най-благородните представители на американския народ, които исторически са се борили за човешките права на други народи, без да очакват признание и често са се сблъсквали с преследване, лишаване от свобода и рискове за живота си, живеят в мир”, каза той.








