СВЯТ
Тръмп ще анексира Гренландия
Републиканецът Ранди Файн внесе в Конгреса законопроекта „За анексията и предоставянето на статут на щат на Гренландия”
Републиканецът Ранди Файн, член на Камарата на представителите на САЩ от Флорида, внесе за разглеждане законопроект „За анексията и предоставянето на статут на щат на Гренландия“. Както се посочва на сайта на долната камара на Конгреса, документът има за цел „осигуряване на стратегическите интереси на националната сигурност на САЩ в Арктика и противодействие на нарастващите заплахи от страна на Китай и Русия“.
„Гренландия не е отдалечен форпост, който можем да игнорираме – тя е жизненоважен ресурс за националната сигурност… Който контролира Гренландия, контролира ключовите арктически морски пътища и архитектурата за сигурност, която защитава Съединените щати. Америка не може да остави бъдещето в ръцете на режими, които презират нашите ценности и се стремят да подкопаят нашата сигурност„, заявява конгресменът Файн.

„Президентът Доналд Дж. Тръмп и държавният секретар Марко Рубио ясно заявиха, че Арктика бързо се превръща в основна арена на глобалното съперничество за власт. В момента нашите врагове са поставени под натиск, след като току-що елиминирахме един от техните ключови съюзници – Николас Мадуро във Венецуела. Китай и Русия продължават агресивно да разширяват присъствието си в региона, докато години на слаби политики при управлението на Джо Байдън позволиха стратегическите позиции на Америка да се разклатят. Възстановяването на американската сила изисква решителни действия„, мотивира се Файн.
Законопроектът „За анексията и предоставянето на статут на щат на Гренландия“ упълномощава президента да предприеме всички необходими стъпки за анексиране или придобиване на Гренландия като територия на Съединените щати, включително чрез опити за започване на преговори с Кралство Дания. Законодателството също така изисква изготвянето и представянето пред Конгреса на пълен доклад, който да очертае промените във федералното законодателство, необходими за евентуалното приемане на Гренландия като официален щат на САЩ.
„Твърде дълго американското лидерство стоеше безучастно, докато нашите противници подкопаваха геополитическото ни надмощие“, казва конгресменът Файн и допълва: „Моят законопроект ще защити родината ни, ще гарантира икономическото ни бъдеще и ще осигури, че именно Америка — а не Китай или Русия — ще определя правилата в Арктика.

Така изглеждат американското лидерство и сила.“
Тръмп говори за необходимостта САЩ да поемат контрол над Гренландия още преди встъпването си в длъжност като президент. Преди няколко дни, по време на среща с ръководители на петролни компании, той отново повтори, че Съединените щати трябва да получат контрол над Гренландия. По думите му, в противен случай островът ще бъде завзет от Русия или Китай. След това лидерите на петте политически партии, представени в парламента на Гренландия, излязоха със съвместно изявление, в което подчертаха, че съдбата на територията трябва да бъде определяна от нейните жители:
„Ние не искаме да бъдем американци, не искаме да бъдем датчани, искаме да бъдем гренландци„.
Датската служба за военно разузнаване за първи път включи САЩ в списъка на държавите, представляващи потенциална заплаха за националната сигурност.

Анексирането на Гренландия – край на НАТО
Анексирането на Гренландия от Тръмп „би означавало краят на НАТО“, смята американският сенатор Крис Мърфи, цитиран от британския в. „Гардиън“.
Заявеното намерение на президента на САЩ Доналд Тръмп да превземе Гренландия със сила представлява екзистенциална криза за НАТО, предупреди високопоставеният американски сенатор от Демократическата партия Мърфи и добави, че всяка американска военна интервенция със сигурност ще сложи край на десетилетния съюз на западните държави.
„Това би бил краят на НАТО, нали? НАТО би трябвало да има задължението да защити Гренландия“, заяви сенаторът от щата Кънектикът и член на комисията по външна политика на Сената пред телевизия Ен Би Си. Мърфи добави, че това би означавало „ясно […], че ще бъдем във война с Европа, с Англия, с Франция“, посочва „Гардиън“.
Американският държавен глава е наредил да бъде изготвен план за нахлуване в Гренландия, съобщи британския вестник „Мейл он Сънди“, добавяйки, че американски военни се противопоставят на този план, аргументирайки се с неговата незаконност.
Твърдението на Мърфи, че насилственото придобиване на Гренландия от САЩ би означавало краят на НАТО, се споделя от политически лидери в Европа, по-специално от министър-председателката на Дания Мете Фредериксен.

Гренландия е бивша колония на Дания и остава автономна част от датското кралство, като външната ѝ политика и политиката ѝ в сферата на сигурността са под контрола на Копенхаген, отбелязва „Гардиън“.
Фредериксен обвини САЩ, че „обръщат гръб на НАТО“, и заяви, че планираната утре среща във Вашингтон между външните министри на Дания и Гренландия – Ларс Льоке Расмусен и Вивиан Моцфелт, от една страна, и държавния секретар на САЩ Марко Рубио, от друга, ще бъде от ключово значение.
„Намираме се на кръстопът и това е съдбовен момент“, заяви Фредериксен на политически митинг.
Двупартийна група от американски сенатори, включително републиканката от Аляска Лайза Мърковски, планира да посети Копенхаген, за да се срещне с политици от комисията за Гренландия на датския парламент, посочва „Гардиън“.
Песимистичните коментари на Мърфи и Фредериксен бяха повторени вчера и от еврокомисаря по отбраната Андрюс Кубилюс, който отбеляза, че договорът на ЕС „задължава“ държавите членки да се притекат на помощ на Дания, ако тя стане обект на военно нападение от страна на САЩ.
Мърфи, от своя страна, обвини Тръмп, че се опитва да отвлече вниманието на американския народ с Гренландия от други неща, включително залавянето на венецуелския президент Николас Мадуро, обещанието, че американски компании ще контролират петрола на Венецуела, и строителството на бална зала в Белия дом.

„Нека поговорим и за това, което е заложено на карта“, каза Мърфи и добави: „Президентът прекарва всеки ден в мисли за нахлуване в Гренландия, управление на венецуелската икономика, изграждане на бална зала“.
„Той изобщо не мисли за американския народ. Този месец здравните осигуровки на 22 милиона американци се увеличават, а в някои случаи дори се удвояват. Децата не могат да ядат три пъти на ден, защото администрацията на Тръмп е намалила помощта за храна“, отбеляза сенаторът.
„И така, всеки ден президентът мисли за Гренландия, балната си зала, Венецуела. Той не отделя време да мисли за реалните кризи, които засягат американските семейства. Това е основната реалност в Белия дом, който е излязъл извън контрол“, обобщи политикът.

Едно от най-сериозните изпитания в историята на НАТО
Въпросът за Гренландия изправя НАТО пред едно от най-сериозните изпитания в неговата история, пише в заглавие френският в. „Монд“.
На фона на амбициите на Тръмп, европейските страни членки на НАТО се опитват да уталожат кризата, като подчертават желанието си да засилят сигурността в Арктика, посочва френското издание.
Тръмп не крие желанието си да придобие богатата на полезни изкопаеми арктическа островна територия, било то чрез покупка или споразумение с Дания и Гренландия, или чрез употреба на сила. Официално американският президент преследва тази цел, за да гарантира сигурността на САЩ предвид амбициите на Русия и Китай в Арктика, отбелязва „Монд“.
„Ако ние не я вземем, Русия или Китай ще го направят“, увери Тръмп, пренебрегвайки датския си съюзник, член на НАТО.
„Ако това засегне НАТО, така да бъде. Знаете ли обаче, те се нуждаят от нас повече, отколкото ние от тях, казвам ви го направо“, заяви Тръмп, цитиран от френския вестник.
Засега съюзниците все още се надяват да разрешат въпроса с дипломатически средства. На 7 януари Германия, Испания, Франция, Великобритания, Италия и Полша изразиха политическата си подкрепа за Дания и Гренландия. Марк Рюте, генералният секретар на НАТО, остана по-сдържан след изявленията на Тръмп. В

Копенхаген някои се питат защо той мълчи, акцентира „Монд“.
За да избегне конфронтация с Тръмп, Рюте се концентрира върху една-единствена тема: сигурността в Арктика. В петък той разговаря с държавния секретар на САЩ Марко Рубио, за да обсъдят въпроса. Рюте, подобно на европейските членове на НАТО, призовава за по-решителни действия в защита на тази зона от руските и китайските амбиции и се опитва да отговори на опасенията на американския президент.
„Нашата сигурност и отбрана са отговорност на НАТО. Това е основна и неизменна позиция“, заяви вчера на свой ред премиерът на Гренландия Йенс-Фредерик Нилсен.
С топенето на ледовете се отварят нови морски пътища, свързващи Тихия и Атлантическия океан, не само за китайския, но и за руския флот, и по-специално за подводниците му, които редовно преминават край бреговете на Гренландия. Наблюдението на зоната е още по-стратегическо за САЩ, тъй като седем страни от НАТО граничат с Полярния кръг, отбелязва френското издание.
Докато по време на Студената война САЩ са имали няколко хиляди военнослужещи в Гренландия, сега те поддържат там само една база със 150 до 200 военнослужещи – „Путифик“, съгласно споразумение с Дания, посочва „Монд“.

Съюзниците водят „конструктивни“ разговори относно Гренландия, заяви в неделя върховният главнокомандващ силите на НАТО в Европа Алексъс Гринкевич, без да дава повече подробности, отбелязва „Монд“.
СЪВЕТО ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
СВЯТ
Унгария забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна
Големият приток на зърно и хранителни продукти от Украйна е понижил цените и е навредил на местните фермери.
Унгарският премиер Петер Мoдяр заяви, че правителството забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна. Той написа това в социалната медийна платформа X, цитиран от “Укринформ”.
“Правителството оттегля намерението на Унгария да напусне Международния наказателен съд и забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна”, написа Мoдяр.

Hungary Today отбеляза, че в рамките на унгарската селскостопанска политика е възникнал дебат относно правната рамка за ограниченията върху вноса на украински селскостопански продукти, предава The Sofia Times.
По-специално, министърът на земеделието и хранителното производство Саболч Бона написа в социалните медии, че предишното правителство е оставило след себе си правна несигурност.
Според него ограниченията за внос, приети при правителството на Фидес, са били обвързани със специалните разпоредби на националното извънредно положение. Когато това извънредно положение приключи, ограниченията не бяха автоматично закрепени в закона, което министърът критикува като недостатък на планирането.

Бона заяви, че неговото министерство ще подготви ново законодателство, за да възстанови правната сигурност по отношение на защитата на унгарския пазар и местните производители.
Мерките ще се прилагат за месни продукти – включително говеждо, свинско, агнешко, козе месо и птиче месо – както и замразени зеленчуци и зърнени продукти.
На 14 май Унгария обяви отмяната на извънредното положение, въведено по време на мандата на бившия премиер Виктор Орбан.
Унгария въведе забрана за внос на украински селскостопански продукти за първи път през април 2023 г.

След началото на войната Украйна, Европейският съюз (ЕС) създаде мерки по границите с Украйна в отговор на блокадата на Русия на украинските черноморски пристанища, за да може украинско зърно да бъде изнасяно за световните пазари преди войната.
Няколко държави, включително Унгария, поискаха от Европейската комисия да въведе мерки за ограничаване на вноса на селскостопански продукти от Украйна, твърдейки, че големият приток на зърно и хранителни продукти от Украйна е понижил цените и е навредил на местните фермери.
СВЯТ
Париж обяви израелския министър на вътрешната сигурност за персона нон грата
Франция реши да забрани на министъра на вътрешната сигурност на Израел Итамар Бен-Гвир достъп до нейната територия, предадоха Ройтерс и Франс прес, като се позовават на днешно изявление на френския министър по въпросите на Европа и външните работи Жан-Ноел Баро.
Баро отбеляза, че решението отразява гнева от отношението на Бен-Гвир към активисти от международната хуманитарна флотилия за ивицата Газа “Глобъл Сумуд”. “Смятано от днес, Итамар Бен-Гвир няма право да стъпва на френска територия”, написа Баро в социалната платформа Екс.

“Заедно с моя италиански колега (Антонио Таяни – бел. ред.) призоваваме ЕС да наложи също така санкции срещу Итамар Бен-Гвир”, добавя френският първи дипломат.

Бен-Гвир стана обект на вълна от критики от международната общност, след като публикува клип, в който се подиграва на задържани активисти от хуманитарната флотилия за Газа.

Във видеото се вижда как в негово присъствие израелски полицаи карат активисти да застанат в редици и да коленичат на земята с вързани зад гърба ръце. На свой ред министърът им казва “Добре дошли в Израел, ние сме господарите”.
СВЯТ
Ердоган иска да прави петролопровод през България за Европа
Турция и НАТО правят тръбопровод за военни цели през България.
Проектът е за 1,2 млрд. долара и ще бъде предложен на срещата на върха в Анкара.
Турция е предложила изграждането на тръбопровод за гориво за военни цели през България, който да подсигурява енергийните доставки за източноевропейския фланг на НАТО, съобщи Bloomberg. Очакваната цена на проекта е 1,2 млрд. долара.
Предложеният тръбопровод ще минава от Турция до Румъния през България. Анкара планира да представи предложението преди срещата на върха на НАТО, на която ще бъде домакин през юли.

Турският маршрут е с около 1/5 по-евтин от алтернативните предложения, включително маршрути през Гърция или западните съседи на Румъния. Тези алтернативи биха разчитали на морски транспорт, което ги прави по-уязвими от смущения.
Военният министър Атанас Запрянов пришпори темата за бързо прокарване на военни коридори през България. Той направи това по време на своето изказване на форума „Сигурността в Черно море и Балканския регион” в Букурещ, Румъния.
Войната в Украйна и конфликтите в Близкия Изток, включително прекъсванията на енергийните доставки заради затварянето на Ормузкия проток, накараха НАТО да преразгледа инфраструктурата си за доставки на гориво. Държавите членки търсят надеждна и рентабилна верига за доставки за източните членове на алианса.
Турция търси съюзническа подкрепа за предложението, което може да бъде решено преди или по време на срещата на върха в Анкара, коментира Bloomberg. Планираният тръбопровод ще бъде ограничен за военна, но не и за гражданска употреба.
Европейският съюз и НАТО се споразумяха и за инфраструктурен проект на стойност 100 млрд. евро, който ще положи основите на „военна Шенгенска зона” за ускоряване на движението на войски и оборудване в цяла Европа, заяви комисарят по транспорта и туризма Апостолос Дзидзикостас на конференция в Атина.

Проектът включва разработването на 500 „горещи точки“, където през следващите три до четири години ще бъде създадена или укрепена инфраструктура за улесняване на военната мобилност.
“Това бързо ще ускори времето, необходимо за прехвърляне на войски и материали от една част на блока в друга, както за учения, така и в случай на извънредни ситуации, каза Дзидзикостас на „Срещата на върха за енергиен преход: Източно Средиземноморие и Югоизточна Европа. Ще бъде създаден и споделен резерв или „пул“ от военно оборудване, по модел на механизма за гражданска защита на ЕС.
Регламентът ще бъде готов до 2027 г., а инфраструктурата – до началото на 2030 г.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ








