КУЛТУРА

“Ту куче, ту писател, ту пита кашкавал! Що е то?”

“ПОЗНАВАХ ХАЙТОВ И РАДИЧКОВ. ТЕ ОБСЛУЖВАХА ВЛАСТТА! ПРАВЕХА С.ИРКИ НА ТОДОР ЖИВКОВ! Това са думи на писателя Калин Терзийски пред токшоуто на Нова ТВ “Комбина” казани в явно нетрезво състояние. За тези думи той бе осъден от наследниците на Хайтов, на първа инстанция, да плати общо 35 000 обезщетения и разходи по делото!
Едвали някой не знае кои са Хайтов и Радичков, но кой е всъщност Терзийски, та прави такива нецензурни квалификации за именитетиси колеги?
“Ту куче, ту писател, ту пита кашкавал! Що е то?” Отговора на тази необичайна гатанка виждаме в статус на Калин Терзийски от ранните зори на днешния вторник. В него той обяснява в продължаващата си линия от последните седмици, че е отритнат и неразбран от издатели, читатели и (подразбира се) невежите българи като цяло. Какво всъщност се отключи у Кайо напоследък, та начена цикъла „Истории за Калин Терзийски“, даде тъжно интервю (в същината, не на повърхността – и за интервюирания, и за интервюиращия) пред Драгомир Симеонов, пи вино в национален ефир, нападна издателите си, „изобличи“ едно списание, заяви, че живее с Елен, Елен Колева (а дъщеря му добави: „Ще повърна“), и още няколко, по-дребни неща? Тази история тръгна с новини от фентъзи жанра в жълтата преса, че Терзийски надигал бутилка от 8 сутринта (казахме си: това са клюки, той не пие от години); после поява в телевизионно студио и демонстративно напускане (но пък Терзийски винаги е защитавал богохулните за българщината тези за мита „Левски“ и т.н. – и пиян, и трезвен)… Последваха остри негови статуси във Фейсбук срещу некоректни списания, които не му плащат, режат му изявите и т.н. (но пък той кога си е държал езика зад зъбите, когато съзре несправедливост – стига тук да има такава).
После дойде интервюто “Кайо по пътя за рая”. Пред „Егоист“ от първо лице Калин Терзийски обяви: „След шест години пак започнах да пия“. И обясни как алкохолът е неговата слабост, как пие от страх, как не може вече да пише, как иска да отиде в Рая. Интервюто завършва с думи на Симеонов, че „котвата Калин Терзийски вече е скъсана“ и пожелание за попътен вятър – „стари алкохолни моряко“. Събитията след това ескалираха, а котвата май наистина се скъса – но не тази на име Кайо, а на морала в медиите. Калин Терзийски никога не е бил така търсен заради книгите си, колкото заради пиянството си – канеха го национални телевизии в най-гледаното си време. Сутрешни блокове го показаха как рисува на градус сутрин в център за грижа за деца със специални нужни, канеха специалисти в студиата, за да му поставят диагноза. Отидоха в дома на Елен Колева, приютила го при себе си. Ежедневници отделяха цели страници за състоянието му. Поантата „пия от страх“ се промени: „Пия, защото искам да пия, а вие не можете да ми кажете какво да правя“.
Всеки първокурсник по психология ще нарече тенденциозните и все по-радикални действия на Калин Терзийски класически зов за помощ. Той си и признава понякога във Фейсбук, че е така. Не иска да го ядат, иска да му помагат, казва: „Аз на толкова хора съм помогнал без да искам нещо в замяна, а те къде са сега“, призовава верните си читатели към терор срещу издателите му, които (явно/според него) не го обгрижват така, както заслужава. Терзийски твърди, че алкохолът е негов избор. Помощ (за него) не иска, но за останалите неща – може, дори е наложително. Стига да продължава да прави това, което най-добре умее – да пише, – какво значение има публичният му образ?
Сега, след като журналистите вече не злоупотребяват с Кайо, а той е освободен да прави точно каквото пожелае и да лети по пътя на саморазрушението с предпочитана скорост – остават само неговите читатели. От тях и от близките му зависи бъдещето на този изключително “талантлив” писател, застинал на ръба между литературата и обществените провокации (тип колаборациите им с Карбовски), чиято мода отмина преди има-няма 20 години.
Е, СКЪПИ ПРИЯТЕЛИ РОДОЛЮБЦИ? ИМА ЛИ МЯСТО ТАКЪВ “ТАЛАНТ” МЕЖДУ ПЛЕАДАТА БЪЛГАРСКИ ТВОРЦИ? С КАКВО ПРАВО ТОЙ ЩЕ КРИТИКУВА ХАЙТОВ И РАДИЧКОВ И КАК ТРЯБВА ДА СЕ ПОСТЪПВА С ТАКИВА? ОЧАКВАМ МНЕНИЯТА ВИ?

Post Views: 27

КУЛТУРА

Сенките на Държавна сигурност II: Невидимият играч на прехода

Когато България навлезе в 90-те години, обществото беше изпълнено с надежда. След падането на режима мнозина очакваха демокрацията да донесе свобода, справедливост и нови възможности. Но зад фасадата на промяната остана един стар призрак – Държавна сигурност. Макар формално закрита през 1990 г., тя продължи да диктува правилата чрез своите хора, връзки и методи.

Унищожаването на десетки хиляди досиета в началото на прехода беше като изтриване на паметта на обществото. Никой вече не можеше да проследи кой е бил агент, кой е доносничил, кой е дърпал конците. Така старите кадри спокойно се прехвърлиха в новите служби, в политиката, в бизнеса. Демокрацията се оказа фасада – избори имаше, партии имаше, но зад кулисите старите мрежи продължаваха да управляват.

Политическата сцена през 90-те беше белязана от хора, които имаха минало в ДС. Те не само заемаха ключови постове в новите институции, но и създаваха нови партии, които уж носеха демократични ценности. В действителност обаче тези партии често бяха контролирани от старите мрежи. Липсата на лустрация – системна проверка и отстраняване на кадри – позволи на бивши агенти да останат в управлението. Това забави демократичния процес и подкопа доверието в институциите.

В икономиката картината беше още по-брутална. Контрабандата, „скритият транзит“ и нелегалните схеми по време на ембаргото срещу Югославия превърнаха бившите структури на ДС в нови икономически елити. Приватизацията – уж шанс за модернизация – се оказа златна мина за хората с достъп до информация и връзки. Така се родиха олигарси, които концентрираха богатство и власт, докато обикновеният човек броеше стотинките за хляб.

През 90-те години България беше разтърсена от скандали, които показваха колко дълбоко ДС е вплетена в новата икономика. От контрабандата на горива и цигари до съмнителни приватизационни сделки – навсякъде се виждаше почеркът на старите служби. Те имаха информация, връзки и умения да действат в сивата зона между законното и незаконното. И го използваха безмилостно.

Последиците бяха тежки. Корупцията се превърна в норма. Новите икономически елити, родени от структурите на ДС, започнаха да диктуват политиката. Парите и властта се концентрираха в ръцете на малцина, докато обществото тънеше в криза. Демократизацията беше забавена, институциите – отслабени, а доверието в държавата – разрушено.

ДС остана невидим играч, който пренасочва ресурси, оформя нови елити и подкопава доверието в държавата. Преходът, който трябваше да донесе свобода и справедливост, се оказа белязан от сенките на миналото.

И до днес влиянието на ДС се усеща. Много от олигархичните кръгове, които се родиха през 90-те, продължават да имат власт и влияние. Те са продукт на един преход, който никога не беше напълно честен. Преход, в който старите структури намериха нови начини да оцелеят и да процъфтяват.

Историята на ДС през 90-те е история на пропуснати възможности. България можеше да тръгне по пътя на истинска демокрация и справедливост. Вместо това старите мрежи успяха да се адаптират и да запазят властта си. И това остави дълбок отпечатък върху съвременната история на страната.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 15

КУЛТУРА

Сянката на Държавна сигурност над българския преход

Когато се говори за провала на българския преход през 90-те години, най-често се посочват икономическата криза, политическата нестабилност, хиперинфлацията и разграбването на държавната собственост. По-рядко се задава въпросът кой разполагаше с необходимите ресурси, информация, международни контакти и организационен капацитет, за да се възползва от хаоса. За много изследователи, журналисти и участници в събитията отговорът води към бившите структури на Държавна сигурност.

Формално ДС беше разформирована през 1990 г. На практика обаче голяма част от нейните кадри, агентурни мрежи и неформални връзки оцеляха и се адаптираха към новите условия. Вместо да бъдат подложени на мащабна лустрация, както в някои други държави от Източна Европа, бивши служители и сътрудници на службите запазиха позиции в държавната администрация, икономиката и зараждащия се частен сектор. Според редица анализи именно тези мрежи са играли съществена роля в преразпределението на икономическата власт през първото десетилетие на прехода.

Особено показателен е процесът на приватизация. Докато голяма част от обществото наблюдаваше как държавните предприятия губят стойност или фалират, определени кръгове разполагаха с информация, контакти и достъп до финансови ресурси, които им позволиха да придобият значителни активи при изключително изгодни условия. В общественото съзнание именно тогава се формира убеждението, че преходът не създава свободен пазар, а нова олигархия, изградена върху старите мрежи на властта.

В политиката влиянието се проявяваше по различен начин. След 1989 г. партиите формално се конкурираха помежду си, но зад кулисите често се говореше за общи зависимости, икономически групировки и неформални центрове на влияние. Според критиците на прехода част от тези структури произлизат именно от средите на бившата ДС и използват натрупания през десетилетията ресурс, за да влияят върху ключови политически решения независимо от това коя партия е на власт.

Не по-малко важна е ролята на службите във външнотърговските операции на комунистическия режим. Още преди 1989 г. определени структури на ДС участват в дейности извън традиционното разузнаване, включително международни икономически операции и контрабандни канали. След рухването на режима част от тези контакти и механизми не изчезват, а се превръщат в основа за нови икономически мрежи в условията на слаб контрол и институционален вакуум.

Това не означава, че всяко икономическо или политическо развитие през 90-те години може да бъде обяснено единствено чрез Държавна сигурност. Преходът беше резултат от множество фактори – международна среда, грешки на правителствата, липса на опит с пазарната икономика и дълбоки структурни проблеми. Но би било трудно да се разбере историята на този период без анализ на ролята на старите служби и техните наследници.

Три десетилетия по-късно въпросът остава актуален. Причината е проста: когато едно общество не успее да прекъсне връзката между старите мрежи на власт и новите демократични институции, миналото продължава да определя настоящето. Именно затова дебатът за Държавна сигурност не е спор за историята, а спор за характера на българската демокрация и за произхода на значителна част от политическия и икономическия елит на прехода.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 16

LIFE

Домашна баница със сирене и кисело мляко

Ако има вкус, който олицетворява традиционната българска сутрин, това без съмнение е ароматът на прясно изпечена баница.

Тази рецепта залага на класическата технология с готови кори, но с няколко малки хитрини за постигане на максимална пухкавост и сочност – точно както я правеха бабите ни.

Необходими продукти:
1 пакет (500 г) фини кори за баница
4-5 големи яйца
350-400 г българско бяло саламурено сирене
1 кофичка (400 г) гъсто кисело мляко (по възможност с по-висока масленост)
1 ч.л. сода бикарбонат
100 г разтопено масло (или смес от масло и олио)
100 мл газирана вода (тайната за допълнителен обем)

Начин на приготвяне:
В дълбока купа разбийте яйцата. В киселото мляко добавете содата и изчакайте 1-2 минути да “шупне” добре, след което го прибавете към яйцата. Натрошете сиренето на едри парчета вътре и разбъркайте леко.

Вземете една кора, поръсете я с малко от разтопеното масло и разпределете няколко лъжици от яйчената смес. Навийте кората на руло по дължина, а след това я свийте на охлюв в центъра на предварително намаслена тава. Повторете процедурата с останалите кори, като ги подреждате около центъра.

Ако ви е останала част от плънката, смесете я с газираната вода и малко масло, след което залейте баницата отгоре. Ако плънката е свършила, просто полейте с газираната вода и останалото масло между гънките. Внимателно разклатете тавата, за да попие течността навсякъде.

Печете в предварително загрята фурна на 180°C за около 35-40 минути, докато баницата хване апетитна, златисто-кафява коричка и се надуе.

След като я извадите от фурната, напръскайте я леко със студена вода и я покрийте веднага с чиста кърпа за 10 минути. Така коричката ще омекне и баницата ще стане невероятно сочна.

Сервирайте с айрян. За любителите на сладко-соления вкус, поднесете гарнирана с лъжичка домашен мед или сладко от горски плодове.

Post Views: 43