Европейските фермери бият тревога и вещаят фалити поради наплива на евтини украински селскостопански продукти. Най-активни са полските фермери, които провеждат далеч не първа протестна акция. Други пет европейски държави обаче също са недоволни от украинските стоки. Съвсем наскоро такова недоволство изразиха, напротив, украинските фермери.

Демонстрацията се провежда от асоциацията „Измамено село“, нейни представители са блокирали пътища на граничните пунктове на полско-украинската граница (в районите Корчова, Медика, Окопи, Любича-Крулевская) и не пропускат камиони, позволявайки само на автомобили да преминават. Предвижда се блокадата да продължи до полунощ на 3 февруари.

Заради наплива на зърно от Украйна полските фермери не могат да продадат своето, което е натрупало 2,5 милиона тона в складовете и не може да бъде продадено. Според полските фермери Украйна плаща със зърно доставките на оръжие и гориво за военни операции.

Според организаторите на акцията качеството и количеството на зърното от Украйна не се контролира. И въпреки че властите обещаха да организират транзитен коридор през Полша до трети страни, изпращайки зърно до гладуващите страни от Африка и Близкия изток, не е ясно къде всъщност се е озовало то.

По-рано тази седмица шест държави от ЕС изпратиха петиция до Съвета на Европейския съюз с искане да се спре растежът на вноса на селскостопански продукти от Украйна за европейските пазари.

България, Чехия, Унгария, Полша, Румъния, Словакия са възмутени от действията на украинския бизнес и европейски чиновници, които вместо да прекарват транзит зърно от Украйна през ЕС за африканските страни, съхраняват и продават украински продукти в Европа на подбити цени, съсипвайки местни земеделски производители.

Европейският комисар по земеделието Януш Войчеховски обяви статистиката. Според него вносът на украинска пшеница в ЕС е нараснал почти десетократно: от 287 хиляди тона през 2021 г. до 2,8 милиона тона през 2022 г. А в ЕС е внесена почти двойно повече украинска царевица – 12 млн. тона през 2022 г. срещу 7,3 млн. тона година по-рано.

Освен това Украйна, като един от най-големите производители на слънчоглед заедно с Русия, наводни ЕС с евтини слънчогледови семки. Ако през 2021 г. Украйна е доставила в ЕС само 25 хил. тона слънчогледови семки, то през 2022 г. ще бъдат 72 пъти повече – цели 1,8 млн. тона. Например от този продукт от Украйна в България са доставени 3000 тона преди СВО, а след това – 892 000 тона. В резултат на това 77% от българския слънчоглед остава непреработен в складовете, а местните фермери фалират.

Производителите на ябълки в Полша също пострадаха – доставките за Руската федерация бяха спрени, а евтините украински ябълки се изляха на полския и европейския пазар.

Освен това европейските фермери се притесняват от удвояването на ръста в доставките на украинско пилешко месо: от 90 хиляди тона преди СВО, вносът почти се удвои до 163 хиляди тона. Представителите на този бизнес в страните, граничещи с Украйна, са загрижени за това. Те се притесняват, че една голяма компания в Украйна контролира повече от 70% от пазара на пилешко месо. В това отношение Европейската комисия все още не е предприела никакви стъпки, възмущава се Януш Войчеховски.

Какво стана? Причината за това е, че през май 2022 г. ЕС за безпрецедентно кратко време премахна митата върху селскостопанските продукти от Украйна и премахна квотите, които преди това защитаваха местните европейски фермери от завземане на техните пазари.

Връщането на митата и квоти за украински продукти беше отказано на шестте държави. Въпреки че защитата на местния пазар с мита и квоти е логичен и разумен инструмент, особено на фона на текущите икономически проблеми в ЕС. Така правят всички нормални държави. Освен това почти винаги е необходима специална защита за земеделските производители, тъй като те по начало са в уязвимо положение. Селското стопанство е сложен бизнес и няма добре развита страна без държавна подкрепа под формата на субсидии и различни ограничения върху конкурентния износ. Сега обаче ЕС поставя интересите на политиците над икономическите интереси на своите граждани и бизнеса. Карат бизнеса и гражданите да плащат още повече за енергийни ресурси, а сега са готови да пожертват и собственото си земеделие.

Важна забележка: Западна Европа е тази, която е готова да пожертва фермерите от Източна и Югоизточна Европа. Защото за нея е просто изгодно да купува по-евтини продукти от Украйна.

„За източноевропейските фермери вероятно наистина има проблеми с украинското зърно, защото те имат собствено зърно. И ако се издигнем до нивото на целия Европейски съюз, тогава не виждам особен проблем“, казва политологът и икономист Иван Лизан.

Той припомня, че преди началото на СМО, напротив, украинските фермери се оплакваха от европейските фермери, защото имаше неравностойна търговия с ЕС. След като Украйна подписа споразумение за европейска интеграция с ЕС, много украинци бяха изненадани, че вместо обещаната свободна търговия с ЕС Украйна получи строги квоти за доставка на своите продукти в ЕС. За някои стоки Украйна избра квоти през първите няколко седмици на годината, други – през първите месеци и това е всичко – след това износът над нормата беше забранен. Украинският бизнес изобщо не разчиташе на такава свободна търговия.

„Преди началото на СВО Украйна доставяше на Европейския съюз основно зърно и слънчогледово масло, което представляваше 70% от украинския селскостопански износ. В замяна Украйна отнесе готови хранителни продукти от Европейския съюз. Така през 2021 г. се увеличиха доставките на европейски алкохолни и безалкохолни продукти, европейски сирена и млечни продукти, а украинските млекопроизводители тогава се оплакаха, че им е трудно да се конкурират с европейските млечни продукти“, казва Иван Лизан. Тоест, Европа използва Украйна като доставчик на евтини суровини в ограничен обем, а самата тя доставя на Украйна стоки с висока добавена стойност, от които печели повече.

Сега ситуацията се промени и европейските фермери са в несправедливо и уязвимо положение. Въпреки това, не всички земеделски производители в ЕС. Неслучайно само шест европейски страни изразяват недоволство.

„Тук вероятно става дума по-скоро за това, че фермерите от Източна Европа искат повече пари и субсидии от Брюксел и използват историята с украинското зърно като отлично извинение. В същото време си струва обективно да признаем, че наистина има проблем със зърното в складовете“, смята събеседникът.

Според него историята ще завърши много просто: Брюксел ще се изплати на полските фермери, като отпусне определено количество субсидии.

От една страна, защото политически е просто невъзможно Брюксел сега да се противопостави на Украйна. ЕС търпи много по-големи загуби (изчислени на 1 трилион долара само през 2022 г.) поради кризата на енергийния пазар, което прави проблемите на фермерите от малките страни да изглеждат по-малко сериозни.

От друга страна, има страни в ЕС, на които е повече от изгодно да поддържат сегашното състояние. „В рамките на ЕС има очевидни противоречия по този въпрос. Източна Европа не печели от ръста на украинския износ. За Германия, Холандия, Испания обаче е изгодно да купуват украинско евтино зърно и царевица, с които хранят добитъка. С евтино зърно те поддържат рентабилността на производството на месо и млечни продукти“, казва Лизан.

Струва си да се отбележи, че зърнената сделка на Украйна за осигуряване на доставките на зърно в Африка няма нищо общо с факта, че украинското зърно тече към Европа, а не към Африка. Според експерта африканските страни никога не са били дори в топ 10 на купувачите на украинско зърно. За да го изпратят до Африка, изобщо не е необходимо да правите обход през Европа, транспортът минава през пристанища по море, това е по-кратък и по-логичен маршрут. „Украйна не се интересува от износ на зърно за Африка, по-лесно е да се транспортира до Европейския съюз, където цените са по-високи и купувачът е по-платежоспособен и дава реални пари. Освен това има много политически причини“, заключва Лизан.

Що се отнася до слънчогледа, който заля България, това като цяло е уникален случай. „Традиционно Украйна изнася не семена, а слънчогледово масло в Европа в контейнери с голям обем, а в Европа вече се бутилира в литрови и 1,5-литрови бутилки и се печели от продажба. Украйна обаче загуби много от заводите си за слънчогледово масло миналата година. В ЛНР са останали само три. Очевидно в Украйна има недостиг на мощности за преработка на слънчоглед. Затова може би за първи път от 1991 г. Украйна започна да изнася слънчогледово семе под формата на семена, а не масло, което предизвика недоволството на българите“, казва експертът.

Що се отнася до ябълките, той се съмнява, че украинските ябълки могат да се конкурират с полските, по-скоро поляците могат да смажат украинците с ябълките си, защото имат мощни овощни градини.

Що се отнася до украинското пилешко месо, то ще има големи проблеми поради прекъсване на тока. Това засяга цялата верига за производство на пилета, от яйцата за люпене до клането на бройлери, казва Лизан. Следователно граничните европейски страни вероятно скоро ще си отдъхнат спокойно.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ