ПОЛИТИКА

Успехът на десните партии стряскат съня на либералите

Страховете от десните партии в Съединените щати и Запада като цяло нараства стремглаво. Описват ги като крайно десни, популисти, екстремисти. Но сегашното дясно няма нищо общо с онова дясно от преди 30-40 или 50 години. Сегашното дясно би се позиционирали в центъра според стандартите отпреди 2-3 десетилетия. Washington Post прави анализ на възхода на десните партии по света.

Всеки път, когато някой десен политик спечели избори някъде по света, наблюдателите в Съединените щати сякаш правят сравнения с Доналд Тръмп. Това не е продуктивно – Тръмп е уникална заплаха за разума и реда. Но то също така говори за дълбоки страхове и по-дълбоко объркване: ако демокрацията е добра, защо тя все по-често води до избирането на екстремистки партии? И може ли една партия все още да се смята за „крайна“, когато възгледите ѝ се приемат от толкова широка част от избирателите?

В Нидерландия Партията на свободата спечели победа на изборите миналия месец с 23,6% от гласовете. Това се случва след поредица от успехи на крайната десница в цяла Западна Европа. Да се говори за възход на крайната десница вече е неправилно понятие. Тя се издига от дълго време. На изборите в Италия миналата година Джорджия Мелони стана първият крайно десен министър-председател на страната в следвоенната епоха. В Швеция Шведските демократи се превърнаха в най-големия блок в управляващата там коалиция. И на двамата (в Италия и в Швеция – бел. прев.) им се наложи да проявяват умереност и да правят компромиси, за да управляват.

Фактът, че Партията на свободата е в по-далечния край на крайната десница, предполага, че подобен резултат е по-малко вероятен в Нидерландия. През по-голямата част от историята си тази партия е била предимно партия с един-единствен проблем, чието послание е било противопоставянето на исляма и имиграцията, а лидерът ѝ Герт Вилдерс е заявил, че „ислямът е най-големият проблем в Нидерландия“.

Самите гласоподаватели имаха разнопосочни мотиви, като много от тях гласуваха за Партията на свободата в знак на протест срещу високите цени и жилищната криза, както и от изтощение от 13-годишното управление на Марк Рюте като министър-председател. Нещо подобно изглежда се е случило и на изборите в Италия миналата година, когато избирателите се насочиха рязко надясно след солидния, макар и не особено вълнуващ мандат на министър-председателя икономист Марио Драги. Войната между Израел и Газа – и големите пропалестински протести в Амстердам и други европейски градове – също може да са изиграли роля, подчертавайки страховете на избирателите относно мюсюлманската имиграция и разпространението на имиграцията от Близкия изток. Преди нападението срещу Израел на 7 октомври Партията на свободата заемаше далечното четвърто място в проучванията.

Както често се случва, икономическото недоволство се пресича по сложен начин с тревогата от имиграцията, пораждайки вълна от „социален шовинизъм“. Както обяснява един от избирателите на Партията на свободата: „Ние сме богата страна, но как така в Холандия трябва да плащаме толкова много и въпреки това казват на мигрантите: „Елате, вземете си каквото искате, ние ще ви дадем всичко“? Каквито и да са причините, възходът на партията на Вилдерс е по-силен, като се има предвид самочувствието на холандците като прогресивна ложа и „водеща нация“ (gidsland).

Ако това може да се случи в Нидерландия, то може да се случи навсякъде. И вероятно ще се случи. Време е да спрем да се шокираме. На всеки няколко години, последно по време на пандемията от ковида, някои коментатори настояваха, че моментът на крайната десница е отминал. По време на криза, гласи аргументът, избирателите се връщат към скуката на надеждността и компетентността. Но победите на крайната десница – и надеждното ѝ изкачване към върха на социологическите проучвания във Франция, Австрия, Финландия и Германия – предполагат, че етикетът „крайнодясна“ вече не е точен. Все по-често срещани и дори популярни, тези партии сега се намират по-близо до центъра. Или, казано по друг начин, „центърът“ – по важни теми като имиграцията – се е отклонил надясно.

Не е достатъчно да осъждаме Партията на свободата или нейните съмишленици като отвъд границите на нормалното. Те вече не са такива. Твърде дълго време елитите реагираха на възхода на крайната десница със смесица от презрение и безразличие. Малко вероятно е да се върнем към обичайната практика – дясноцентристки и лявоцентристки партии да си поделят или да се редуват във властта. Обещанията за ограничаване на имиграцията не са достатъчни, особено когато крайно десните партии обещават да се борят по-агресивно. Най-добрият шанс на партиите от истаблишмънта е да обединят гражданите около позитивни виждания за новата реалност на етническо и религиозно многообразие.

Съживяването на отмиращите центристки партии е дългосрочно предизвикателство. В краткосрочен план най-добрият отговор би бил да се даде шанс на Партията на свободата да влезе в коалиция с други партии и за първи път да опита властта. Ако избирателите искат това, те заслужават да го получат. Те могат да преценят резултатите по съответния начин.

Във фрагментираните парламентарни системи в Европа съставянето на управляваща коалиция е в най-добрия случай предизвикателство. Необходим е компромис. Чистотата е невъзможна. Веднъж сформирани, коалициите са крехки. Избирателите трябва да внимават какво си пожелават, но това трябва да направят и крайно десните партии, които се оказаха по-близо до властта от всякога. Скоро може да им се наложи да избират между това да останат верни на своя екстремизъм или да управляват в реалния свят.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Post Views: 19

Related Topics:featured trending криза политика свят

Up Next

Брюксел: Измама, лъжа, корупция, вместо демокрация

Don't Miss

Руския народ масово поиска Путин за президент на Русия

ПОЛИТИКА

Районният кмет като връзка между гражданите и институциите

Кандидатурата на инж.-ик. Георги Неделчев за район „Средец“, София, поставя въпроса как местната власт може да чува хората, особено там, където правомощията ѝ са ограничени.

На 14 юни 2026 г. в район „Средец“, София, ще се проведат частични избори за районен кмет. Сред регистрираните кандидати е инж.-ик. Георги Неделчев, издигнат от ПП „Български съюз за директна демокрация“. Регистрацията му е обявена с решение на Общинската избирателна комисия в Столична община от 19 май 2026 г.

Район „Средец“ е особен градски организъм. Той е едновременно административно, културно, историческо и жилищно пространство. В него се срещат институции, училища, паркове, културни средища, малък бизнес, заведения, туристи, дневно население и хора, за които това е дом. Точно това прави управлението на района чувствително: проблемите не са абстрактни, а ежедневни.

Чистота, шум, паркиране, осветление, графити, занемарени фасади и трудна комуникация с администрацията са теми, които често се появяват в разговорите между жители на централните градски зони. Те изглеждат малки поотделно, но заедно определят качеството на живот. За един човек проблемът може да е тъмна улица. За друг, невъзможност да паркира близо до дома си. За трети, шум под прозорците до късно вечер. За четвърти, усещането, че сигналите към институциите потъват някъде между няколко администрации.

Тук се появява големият въпрос: какво реално може да направи един районен кмет?

Районният кмет не е самостоятелен кмет на отделна община. Част от решенията зависят от Столична община, Столичния общински съвет, Центъра за градска мобилност, Столичния инспекторат, полицията, общински дружества, външни изпълнители и други институции. Това обаче не означава, че районният кмет трябва да бъде пасивен посредник или администратор на формални отговори.

Напротив, именно при ограничени правомощия ролята на районния кмет може да стане още по-важна. Той може да бъде човекът, който чува гражданите, подрежда проблемите им, прави ги видими, насочва ги към компетентните органи и следи дали има отговор. В този смисъл районният кмет може да бъде не просто местен администратор, а организатор на гражданска енергия.

Това е и една от основните теми в публичните позиции на инж.-ик. Георги Неделчев: директната демокрация като модел и прякото гражданско участие като практичен инструмент. Разликата е важна. Демокрацията като модел е директна, близка до швейцарската логика на участие и контрол. Участието на гражданите е пряко: чрез инициативи, обсъждания, подписки, срещи, сигнали, предложения и публично проследяване на резултатите.

При такъв подход районната администрация не чака проблемите да се натрупат. Тя ги регистрира, картографира, насочва и връща информация към хората. Един сигнал не трябва да бъде просто входящ номер. Той трябва да има път: получен, разгледан, насочен, проследен, отчетен.

Тази логика е особено приложима в район като „Средец“, София. Ако уличното осветление се поддържа по договори на Столична община, районната администрация може да поддържа карта на тъмните и рискови места и да настоява за реакция. Ако паркирането зависи от по-широки градски политики, районният кмет може да формулира конкретни предложения от името на живущите. Ако шумът изисква участие на инспекторат и полиция, районният кмет може да събира сигналите, да търси координация и да настоява за контрол. Ако графитите засягат както общински, така и частни сгради, районът може да бъде посредник между собственици, домоуправители, институции и граждански инициативи.

Това не е обещание за чудо. Това е обещание за различен начин на работа.

В центъра на София хората не очакват само големи думи. Те очакват някой да чува, да отговаря и да не оставя ежедневните проблеми да се превръщат в постоянен фон. Район „Средец“ не е само витрина на столицата. Той е дом, в който хората живеят, работят, почиват, отглеждат деца, грижат се за възрастни родители и искат нормална градска среда.

Кандидатурата на инж.-ик. Георги Неделчев поставя именно този въпрос: може ли районният кмет да бъде мост между гражданите и институциите, вместо стена между тях?

Отговорът ще зависи не само от изборния резултат, а и от това дали в местната власт ще се наложи нов стандарт: повече чуваемост, повече отчетност и повече пряко участие на гражданите в управлението на собствения им район.

Кратко представяне към статията

инж.-ик. Георги Неделчев е кандидат за кмет на район „Средец“, София, издигнат от ПП „Български съюз за директна демокрация“. Професионалният му профил съчетава инженерно-икономическо образование с допулнителна специалност Право на интелектуалната собственост, опит в интегрираните комуникации, технологиите, предприемачеството и управлението на проекти. Основен акцент в публичните му позиции е идеята за истинска демокрация и пряко гражданско участие на районно ниво.

Post Views: 25

ПОЛИТИКА

Колонизаторите от Брюксел ще ни изтръскат с нов милиард за невъобръжаеми клаузи

България ще внесе 1 млрд. евро в Механизма за стабилност на еврозоната, който ще финансира държави пред фалит.

Народното събрание гласува на първо и второ четене ратификация на Договора за създаване на Европейския механизъм за стабилност, който цели да осигури финансиране на държавите членки на еврозоната, които са изправени пред фалит. Европейският механизъм за стабилност (ЕСМ) предоставя помощ на държави членки, които изпитват затруднения или са застрашени от затруднения с финансирането и фалит.

Към момента пет държави от еврозоната се считат за финансово уязвими или изложени на по-висок риск заради дълга си.

Основните държави, които икономистите и институциите следят отблизо, са:

Италия

Италия има едно от най-високите нива на публичен дълг в еврозоната (около 135–140% от БВП).
Бавният икономически растеж прави изплащането по-трудно с течение на времето.
МВФ и анализатори многократно посочват Италия като една от най-уязвимите големи икономики в Европа.

Франция

Франция има нарастващи дефицити и нарастващ дълг.
Политическата нестабилност и слабата бюджетна дисциплина увеличиха опасенията на инвеститорите.

Белгия

Дългът на Белгия нараства постоянно, а МВФ предупреди за влошаваща се динамика на дълга и необходимостта от по-силна фискална консолидация.

Финландия

Финландия не е близо до криза, но рейтинговите агенции наскоро предупредиха за бързо нарастващ дълг поради застаряващото население, разходите за отбрана и слабия растеж.

Гърция

Гърция беше центърът на дълговата криза в еврозоната.
Дългът й все още е много висок, но положението се е подобрило значително от 2010-те години насам.

Европейският механизъм за стабилност (ЕСМ) е създаден на 2 февруари 2012 г. Седалището му е в Люксембург, а акционери са държавите от еврозоната. Чрез емитирането на дългови инструменти ЕСМ финансира заеми и други форми на помощ в подкрепа на държавите членки.

След обнародването на решението на българския парламент за ратификация в Държавен вестник България ще трябва да внесе и свой капиталов дял в ЕСМ. В началото се очаква държавата да се възползва от възможността за „временен корекционен период“ от 12 години, което значи, че за 5 години вноски България ще даде на ЕСМ около 600 млн. евро. След изтичането на корекционния период, ще трябва да изплатим и остатъка, докато общият внесен капитал в ЕСМ достигне 992 млн. евро.

Всички парламентарни групи, освен „Възраждане“, подкрепиха предложението.

Константин Проданов от „Прогресивна България“, посочи, че присъединяването ни към еврозоната вече е факт, цената за това е платена и тя е висока.

„Тук дебатираме присъединяване към Европейския механизъм за стабилизация, който е своеобразна застраховка за страната ни в случай на големи финансови проблеми“, каза депутатът.

„Всяка страна може да изпадне във временна неплатежоспособност, независимо от нивото на дълга си, Механизмът не плаща на фалирали държави, а точно обратно – целта е да не се допусне държави с проблеми, които са членки на еврозоната, да фалират, като им се отпускат целеви помощи за да се стабилизират“, заяви Проданов.

Според народния представител „това, което плащаме, не е просто цена на застраховката, получаваме участие в уставния капитал на Механизма за стабилност в размер на 8,5-8,6 млрд. евро“.

Председателят на „Възраждане“ Костадин Костадинов коментира, че е ликвидирана българската финансова независимост.

„Очаквам да ни обяснят, че вече няма българска държава, валутата не е наша“, посочи той. „Ние сме в „клуба на богатите“ като сервитьори и ще плащаме чужди дългове“, каза Костадинов.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 25

ПОЛИТИКА

Ислямистки сектанти превземат властта във Великобритания

Местните избори във Великобритания предизвикаха остър дебат за религията, идентичността и бъдещето на политиката.

Лейбъристката партия претърпя тежко поражение на местните избори във Великобритания. Резултатите предизвикаха силни реакции в политическите среди и медиите.

Според анализи, цитирани от британски издания, независими кандидати с мюсюлманска подкрепа са постигнали значителни успехи. Темата бързо се превърна в централен политически спор.

Ислямистки движения разтърсиха Великобритания, след като кандидати, подкрепени от организации като MuslimVote, спечелиха места в местни съвети. Част от кампаниите са били фокусирани върху въпроси, свързани с мюсюлманските общности.

Най-силен ефект се наблюдава в Бирмингам, Лондон и Голям Манчестър. В тези райони независими кандидати и представители на Зелената партия отчетоха сериозни победи.

В Бирмингам Независимият алианс и Зелените постигнаха силни резултати. Победите бяха посрещнати с шумни празненства по улиците и парковете.

В Лондон вниманието беше насочено към Тауър Хамлетс и Нюхам. Там местни формации, свързани с етнически и религиозни общности, увеличиха влиянието си.

Ислямистки движения разтърсиха Великобритания и заради езика на предизборните кампании. Част от кандидатите са използвали листовки и речи на езици, различни от английския.

Критиците виждат в това опасност от разделение на обществото. Според тях британската политика може да се фрагментира по религиозни, етнически и културни линии.

Поддръжниците на тези кандидати обаче твърдят, че става дума за демократично представителство. Те настояват, че местните общности имат право на политически глас.

Поражението на лейбъристите поставя под натиск премиера Киър Стармър. Партията губи подкрепа в райони, които дълго време смяташе за сигурни.

Ислямистки движения разтърсиха Великобритания в момент на по-широка политическа нестабилност. Възходът на нови формации показва промяна в настроенията на избирателите.

Предстои британските партии да търсят отговор на този нов политически пейзаж. Въпросът е дали страната ще запази общия си граждански модел.

Post Views: 28