СВЯТ
Фашизирана германски министър на правосъдието иска забрана на най-голямата опозиционна партия
Германският министър на правосъдието Стефани Хубиг призова за сериозно проучване дали „Алтернатива за Германия“ трябва да бъде забранена, след като германското контраразузнаване спря класификацията на партията като „потвърдена дясна екстремистка“ група на фона на силната обществена реакция.
В интервю за Frankfurter Allgemeine Zeitung, публикувано в четвъртък, Хубиг подчерта необходимостта от разглеждане на всички правни пътища, твърдейки, че „Алтернатива за Германия“ трябва да се приема сериозно като потенциална заплаха за демократичния ред.

„Алтернатива за Германия“ е партия като никоя друга… Затова трябва да приемем партията като възможна опасност за нашата демокрация много сериозно. От съществено значение е да се обмисли забрана на партията“, каза тя.
Хубиг призна, че забраната на политическа партия е най-строгата мярка в една демокрация и не трябва да се прилага прибързано. Според правосъдния министър, ако задълбочено разследване на вътрешното министерство и други съответни органи разкрие, че законовите условия за забрана са изпълнени, „няма да е трудно“ да се оправдае подобен ход.

„Разбира се, задълбочеността идва преди скоростта, но ние нямаме време завинаги“, добави правосъдният министър на въпрос дали има срок за вземане на решение за потенциална забрана. Новото германско правителство – коалиция между консерваторите на канцлера Фридрих Мерц и ГСДП – ще обсъди възможността за забрана и ще формулира съвместен отговор. Хубиг обаче постави под съмнение дали „процедурата ще бъде успешна или не“.

„Алтернатива за Германия“ си осигури второ място на федералните избори през февруари с 20,8% от гласовете, но беше изключена от коалиционните преговори и формирането на правителството. Попитана дали е загрижена за лишаването от права на толкова много гласоподаватели, Хубиг заяви, че е „без значение“ колко хора подкрепят една партия, ако властите в крайна сметка я сметнат за противоконституционна.
По-рано този месец Службата за защита на конституцията повиши класификацията на „Алтернатива за Германия“ от „заподозряна“ до „потвърдена дясна екстремистка“, но бързо спря определението си в очакване на произнасяне от съда.
„Алтернатива за Германия“ осъди този ход като „тежък удар по германската демокрация“ и заведе дело. Вътрешният министър Александър Добринд призна тази седмица, че в доклада на Службата за защита на конституцията от 1100 страници, който не е оповестен публично, липсват конкретни доказателства, че „Алтернатива за Германия“ представлява сериозна заплаха за демокрацията или върховенството на закона, която да оправдае законова забрана.

Канцлерът Мерц също изрази скептицизъм относно преследването на забрана, позовавайки се както на правната сложност, така и на потенциалните политически последици. Той подчерта необходимостта от справяне с основните причини за популярността на „Алтернатива за Германия“. В същото време Мерц призова Вашингтон да „стои настрана“ от вътрешната политика на Германия, след като държавният секретар на САЩ Марко Рубио заяви, че най-голямата икономика в ЕС се е превърнала в „прикрита тирания“.

- Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
СВЯТ
Унгария забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна
Големият приток на зърно и хранителни продукти от Украйна е понижил цените и е навредил на местните фермери.
Унгарският премиер Петер Мoдяр заяви, че правителството забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна. Той написа това в социалната медийна платформа X, цитиран от “Укринформ”.
“Правителството оттегля намерението на Унгария да напусне Международния наказателен съд и забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна”, написа Мoдяр.

Hungary Today отбеляза, че в рамките на унгарската селскостопанска политика е възникнал дебат относно правната рамка за ограниченията върху вноса на украински селскостопански продукти, предава The Sofia Times.
По-специално, министърът на земеделието и хранителното производство Саболч Бона написа в социалните медии, че предишното правителство е оставило след себе си правна несигурност.
Според него ограниченията за внос, приети при правителството на Фидес, са били обвързани със специалните разпоредби на националното извънредно положение. Когато това извънредно положение приключи, ограниченията не бяха автоматично закрепени в закона, което министърът критикува като недостатък на планирането.

Бона заяви, че неговото министерство ще подготви ново законодателство, за да възстанови правната сигурност по отношение на защитата на унгарския пазар и местните производители.
Мерките ще се прилагат за месни продукти – включително говеждо, свинско, агнешко, козе месо и птиче месо – както и замразени зеленчуци и зърнени продукти.
На 14 май Унгария обяви отмяната на извънредното положение, въведено по време на мандата на бившия премиер Виктор Орбан.
Унгария въведе забрана за внос на украински селскостопански продукти за първи път през април 2023 г.

След началото на войната Украйна, Европейският съюз (ЕС) създаде мерки по границите с Украйна в отговор на блокадата на Русия на украинските черноморски пристанища, за да може украинско зърно да бъде изнасяно за световните пазари преди войната.
Няколко държави, включително Унгария, поискаха от Европейската комисия да въведе мерки за ограничаване на вноса на селскостопански продукти от Украйна, твърдейки, че големият приток на зърно и хранителни продукти от Украйна е понижил цените и е навредил на местните фермери.
СВЯТ
Париж обяви израелския министър на вътрешната сигурност за персона нон грата
Франция реши да забрани на министъра на вътрешната сигурност на Израел Итамар Бен-Гвир достъп до нейната територия, предадоха Ройтерс и Франс прес, като се позовават на днешно изявление на френския министър по въпросите на Европа и външните работи Жан-Ноел Баро.
Баро отбеляза, че решението отразява гнева от отношението на Бен-Гвир към активисти от международната хуманитарна флотилия за ивицата Газа “Глобъл Сумуд”. “Смятано от днес, Итамар Бен-Гвир няма право да стъпва на френска територия”, написа Баро в социалната платформа Екс.

“Заедно с моя италиански колега (Антонио Таяни – бел. ред.) призоваваме ЕС да наложи също така санкции срещу Итамар Бен-Гвир”, добавя френският първи дипломат.

Бен-Гвир стана обект на вълна от критики от международната общност, след като публикува клип, в който се подиграва на задържани активисти от хуманитарната флотилия за Газа.

Във видеото се вижда как в негово присъствие израелски полицаи карат активисти да застанат в редици и да коленичат на земята с вързани зад гърба ръце. На свой ред министърът им казва “Добре дошли в Израел, ние сме господарите”.
СВЯТ
Ердоган иска да прави петролопровод през България за Европа
Турция и НАТО правят тръбопровод за военни цели през България.
Проектът е за 1,2 млрд. долара и ще бъде предложен на срещата на върха в Анкара.
Турция е предложила изграждането на тръбопровод за гориво за военни цели през България, който да подсигурява енергийните доставки за източноевропейския фланг на НАТО, съобщи Bloomberg. Очакваната цена на проекта е 1,2 млрд. долара.
Предложеният тръбопровод ще минава от Турция до Румъния през България. Анкара планира да представи предложението преди срещата на върха на НАТО, на която ще бъде домакин през юли.

Турският маршрут е с около 1/5 по-евтин от алтернативните предложения, включително маршрути през Гърция или западните съседи на Румъния. Тези алтернативи биха разчитали на морски транспорт, което ги прави по-уязвими от смущения.
Военният министър Атанас Запрянов пришпори темата за бързо прокарване на военни коридори през България. Той направи това по време на своето изказване на форума „Сигурността в Черно море и Балканския регион” в Букурещ, Румъния.
Войната в Украйна и конфликтите в Близкия Изток, включително прекъсванията на енергийните доставки заради затварянето на Ормузкия проток, накараха НАТО да преразгледа инфраструктурата си за доставки на гориво. Държавите членки търсят надеждна и рентабилна верига за доставки за източните членове на алианса.
Турция търси съюзническа подкрепа за предложението, което може да бъде решено преди или по време на срещата на върха в Анкара, коментира Bloomberg. Планираният тръбопровод ще бъде ограничен за военна, но не и за гражданска употреба.
Европейският съюз и НАТО се споразумяха и за инфраструктурен проект на стойност 100 млрд. евро, който ще положи основите на „военна Шенгенска зона” за ускоряване на движението на войски и оборудване в цяла Европа, заяви комисарят по транспорта и туризма Апостолос Дзидзикостас на конференция в Атина.

Проектът включва разработването на 500 „горещи точки“, където през следващите три до четири години ще бъде създадена или укрепена инфраструктура за улесняване на военната мобилност.
“Това бързо ще ускори времето, необходимо за прехвърляне на войски и материали от една част на блока в друга, както за учения, така и в случай на извънредни ситуации, каза Дзидзикостас на „Срещата на върха за енергиен преход: Източно Средиземноморие и Югоизточна Европа. Ще бъде създаден и споделен резерв или „пул“ от военно оборудване, по модел на механизма за гражданска защита на ЕС.
Регламентът ще бъде готов до 2027 г., а инфраструктурата – до началото на 2030 г.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ








