ФОКУС

Фашизмът се завърна и България отново е част от него

Предпоставките, известни от XX век за започване на световна война, са налице и в началото на XXI

Откакто Доналд Тръмп е на власт и откакто Виктор Орбан орязва права, необезпокояван в Унгария, все повече и повече анализатори започнаха да призовават събитията да се наричат с истинските им имена. Според тях е грешно и много опасно човек или политическа сила с безспорно фашистки убеждения да бъде наричан крайнодесен или популист, защото това легитимира и дори оправдава деянието. Събитията напоследък налагат наистина да започнем да наричаме нещата с истинските им имена. За да направим това, без да бъдем обвинени в пресилване, преувеличаване или друго, най-добре е да направим проверка с четиринайсетте характеристики на Умберто Еко за фашизма, които са може би най-доброто обобщение на стотиците книги, изписани по темата.

Първата характеристика е култ към традицията

Ако направим проверка с България, ще видим, че в последните години е отбелязан сериозен “напредък” в тази посока – масовата мания по носии, хорА, шевици и народни обичаи е ярък пример за култ към традицията в допълнение към охулването на всичко „чуждо“. А традицията, както гласи втората характеристика на Еко, е по своята същност отхвърляне на модернизма, който той вижда като произтичащ от Просвещението, Епохата на разума. Тази характеристика е оспорвана от британския социолог Джерард Деланти, според когото фашизмът е една от четирите форми на модерност, тъй като носи със себе си дълбока обществена промяна.

Различията в схващанията в конкретния случай нямат значение, тъй като целта е да проверим дали е налице завръщане на фашизма. Ако се съди по останалите характеристики на големия италиански писател, лингвист и философ, фашизмът не само се е завърнал в нашия свят, но и доста бързо се разпространява. Сред тези характеристики е още, че за фашизма несъгласието е предателство (тоест нетолериране на различно мнение); говоренето за нашественици (мигрантите); вкопчването в конспиративни теории, тоест говоренето за международен заговор, целящ създаването на усещане за нападение и обсада; мачизмът и омразата към жените, нетолерантност към сексуално различните; простият и дори просташкият говор са все точки от списъка на Еко, които можем да отбележим като изпълнени в България, Унгария, Полша, но вече и в САЩ.

Според споменатия по-горе британски социолог фашизмът е авторитарен популизъм, който често съдържа елементи на демокрация и републиканизъм. Той припомня, че всички фашисти имат вътрешни врагове на нацията, които най-често са левицата и либералите. В България понятието левица не се различава особено много от това, което невярващите на очите си наричат крайнодесни или популисти, затова най-големият враг остават либералите, наричани либерасти, което обединява две омрази в една – омраза към либералите и към хомосексуалните хора. А онези, които си позволяват да проявяват проевропейство, са етикетирани с не по-малко омраза като евролиберасти.

България съвсем не е единствената, която отговаря на почти всички критерии на Еко за фашизма, но това по никакъв начин не прави България част от просто някакво си там модно течение. Прави я съучастник в това, което тепърва ще става по света. И то вече започна. В САЩ опозицията е атакувана чрез, за щастие, заловени писма-бомби; евреи станаха жертва на разстрел в синагога в Питсбърг; президентът Тръмп и любимата му пропагандна телевизия “Фокс” създават паника от предстоящо нашествие на автобуси с търсещи убежище бежанци, медиите са обявени за обществен враг номер едно, насилието е вече оправдано; в България е ежедневие убийството на жени и пребиването на чужденци в допълнение към нескончаемата пропаганда в определени медии срещу инакомислещите; Орбан затвори Централноевропейския университет; в Бразилия на власт дойде президент с фашистки възгледи. Фашизмът е идеология, която приема насилието като средство за постигане на цели. Или както Хана Аренд пише, банализирането на злото е основна характеристика на тоталитарните режими.

Мнозина харесват твърдението, че историята се повтаря като фарс и често го използват. Тук обаче не става дума за повторение на историческо събитие, а за цикъла на злото и доброто, или както пише Джон Стайнбек, проблемът не е, че злото винаги побеждава, тъй като това не е вярно.

Проблемът е, че злото не умира. Фашизмът е зло

Без значение дали ще го разглеждаме като вид модерност или не (в крайна сметка модерността не е синоним на нещо положително). Още по-големият проблем е, че са налице всички симптоми, че фашизмът се е завърнал на белия кон на демокрацията, но ние нехаем. Смятаме, че това е реакция срещу естаблишмънта. И наистина е, но е грешната реакция, която е резултат от банализирането на злото (по Аренд). Фашизмът също се е появил като реакция на последиците от натрупването на множество проблеми.

Въпреки многото прилики с началото на ХХ век има и някои съществени разлики. Една от тях е, че комунизмът няма да е силата, с която либералите ще сключат фаустовска сделка за борба с фашизма. В ХХI век тоталитарните идеологии вече имат едно лице, което ще направи живота на идните поколения по-лесен, тъй като едва ли ще изпадат в нелепи дебати кой кого е победил и кой е лошият – дебат, който все още трови европейските общества. Лошата новина обаче е, че идеите на фашизма се разпространяват доста по-лесно и бързо благодарение на социалните мрежи и усъвършенстваните средства за пропаганда. Единствените опоненти (засега) на новия тоталитарен бум продължават да са либералите. Неслучайно кандидатът на либералното течение на ЕНП за водещ кандидат на партията за председател на ЕК Александър Стуб започна кампанията си с думите, че от трите основни идеологии на ХХ век – фашизмът, комунизмът и либералната демокрация – само последната е останала жива. Проблемът е, че той смята фашизма за мъртъв, а това очевидно не е така, тъй като във все повече страни по света все по-голям брой характеристики на Еко са изпълнени.

Европа отново попада в плен на фашизма, независимо че ЕС беше създаден именно с цел да предотврати повторение на престъпленията му и затова определя събитията от 1989 година като продължение на точно тази следвоенна визия. Битката в ЕНП е битка срещу неофашизма в Европа, който понякога наричаме антилиберализъм. В този дух беше и приетата от Европейския парламент резолюция срещу нарастващото насилие на неофашизма в Европа. Фактът, че резолюцията мина на косъм по време на гласуването в Страсбург на 25 октомври, основно с гласовете на евродепутатите от групата на либерално-прогресивните групи, е само по себе си показателен. Документът осъжда терористичните нападения, убийствата, психологичното насилие и шествията на неонацистки организации в страните членки. Възмущава се от нормализацията на фашизма, расизма, ксенофобията и други форми на нетолерантност, както и от зачестилите нападения над представители на малцинствата – евреи, мюсюлмани, чернокожи, роми, ЛГБТИ, хора с увреждания (в България клеветническата кампания срещу майките на деца с увреждания). Резолюцията се възмущава и срещу още нещо много важно – превръщането на обществените медии в някои страни членки в пропаганда на една партия. Резолюцията призовава за решителни действия.

Проблемът е обаче, че тя беше масово бойкотирана

За нея гласуваха само 484 евродепутати от общо 751. От тях 355 гласуваха „за“, 90 „против“ и 39 души се въздържаха. Разбивката по партии показва откъде точно преминават линиите на разлома. Единствено при Зелените и крайнолевите нямаше нито един въздържал се или гласувал против. При социалистите и демократите също нямаше гласували против, но имаше двама въздържали се. Линията на разлома минава през най-голямата партия ЕНП и познатите като евроскептични групи. При ЕНП от 130 участвали в гласуването (от 219 депутати) 82-ма са гласували „за“, 31 „против“ и 17 са се въздържали. Гласувалите против покриват широк географски спектър – от Германия, през Унгария до Холандия, Малта, Люксембург, Италия. От седмината български евродепутати, присъствали в залата (от общо 17), петима са гласували „за“, 1 „против“ и 1 се е въздържал. Разбивката на VoteWatch за гласуването на резолюцията показва съвсем ясно проблема, пред който е изправена Европа, и обяснява също защо изборите през май 2019 година ще бъдат толкова важни. Не обяснява обаче защо трябва да чакаме до изборите, за да вземем мерки против неофашизма, който обхваща Европа всеки изминал ден, вместо да припомним думите на един от бащите на ЕС – Шарл де Гол, че патриотизъм е, когато любовта към собствения народ е на първо място, а национализъм е, когато омразата към различните е на първо място. Световните войни през ХХ век започват след натрупване на силно социално напрежение и заради липсата на баланс на силите, слаби демокрации и бездействие на големите сили. Днес отново имаме силно социално напрежение, балансът на силите е нарушен, а тогавашните противодействащи сили днес са обхванати от същите проблеми – САЩ, Великобритания. Италия отново е под властта на лидер с фашистки убеждения, а в Германия иде краят на управлението на Ангела Меркел, смятана доскоро за лидер на либералния свят.

автор Аделина Марини

Post Views: 19

Related Topics:българия фокус

Up Next

Идва огромна мигрантска криза – катастрофални последици за България

Don't Miss

ЕТО ДОКЪДЕ ДОКАРА ДЪРЖАВАТА НА ХУНТАТА УЧИТЕЛКАТА БАБА ЗЮМБЮЛА!

ФОКУС

Да се замразят депутатските заплати, а не да се режат парите на лекари и полицаи

Мика Зайкова: Да се замразят депутатските заплати, а не да се режат парите на лекари и полицаи

Икономистът заяви, че бюджетът не е в толкова тежко състояние и разкритикува разходите за Народното събрание.

Положението с бюджета не е толкова страшно, колкото твърдят от “Прогресивна България“. Това каза в интервю за предаването “Нюзрум“ икономистът Мика Зайкова.

“Първо, във фискалния резерв има над 4 милиарда. Освен това има още 2 милиарда, които са в Сребърния фонд и които също са резерв. Тоест фискалният резерв е пълен. Не можем да упрекнем служебното правителство, но и то взе 1 милиард. Лошото е да не стане една верига от вземане на заеми, които обаче отиват за текущи разходи, а не за капиталови“, обясни тя.

По думите ѝ най-големият проблем на България е, че не обновява основните си средства, технологиите и техниката, тоест не прави достатъчно капиталови инвестиции.

“Миналата и по-миналата година капиталовите разходи бяха изпълнени на 30-35%. Тоест ние сме похарчили повечето пари от капиталовите разходи за текущи“, заяви Зайкова.

Тя подчерта, че не е съгласна непрекъснато да се гледа към заплатите на хората в обществения сектор.

“В така наречения обществен сектор са учителите, лекарите от държавните и общинските болници, там са полицаите. Но ако погледнете, фактически не са повишени заплатите на медицинските сестри, които са изключително важни и много дефицитни, както и на лекарите в общинските и държавните болници“, каза икономистът.

Според нея проблемът идва от това, че държавните и общинските болници са превърнати в търговски дружества:

“Това е безобразие. Не може една болница да бъде търговско дружество, ако е държавна или общинска. Частните нека си бъдат и нека печелят. Ако има кой да им плаща – да им плаща. Но държавните и общинските болници да бъдат търговски дружества – това е голям проблем. Имаме проблем не само в съдебната система, но и в здравеопазването, да не говорим за образованието.“

На въпрос какво би направила, ако сега беше финансов министър на мястото на Гълъб Донев, Мика Зайкова отговори: “Гълъб Донев е един много разумен и начетен човек, но той не е финансист. Той има повече социален уклон и би бил прекрасен социален министър. Във финансовото министерство се изисква екип от хора-финансисти, които при всички положения ще спрат тези заеми.“

По думите ѝ първата мярка трябва да бъде замразяване на депутатските възнаграждения.

“Минималната работна заплата се определя веднъж в годината. Увеличаването на пенсиите става веднъж в годината – в средата на годината. Откъде-накъде депутатите всяко тримесечие ще си увеличават заплатите? Според мен първо трябва да се замразят техните заплати“, заяви тя.

Икономистът призова да бъдат прегледани и всички допълнителни плащания към народните представители.

“След като нямат нужда и са много знаещи, защо им се дават пари за сътрудници? Това са много пари. От 4400 евро базисна заплата в момента те всеки месец получават по 15-16 хиляди. За участие в комисии, за зам.-председателски постове, за временни комисии, за сътрудници, за квартира. От къде-накъде? Хората, които идват тук да работят, си плащат наем. И депутатът трябва да си го плаща от заплатата“, коментира Зайкова, като се обяви и срещу допълнителните средства за автомобили, квартири и охрана.

“Първо бих замразила заплатите им и то на базово ниво – да получават и те по 4000. Кой в България получава 4400 месечно само за това, че ходи два дни в парламента – сряда и четвъртък, в краен случай и петък? А те всяко тримесечие си актуализират заплатите на базата на средната работна заплата в обществения сектор, която е по-висока, и то от последния месец на тримесечието. Сакън да не загубят някоя стотинка“, заяви икономистът.

“Ако съм на мястото на председателя на Народното събрание и на премиера Румен Радев, първото нещо, което ще направя, е не да бръкна в джоба на полицаите и лекарите, а да бръкна в джоба на депутатите“, каза в заключение Мика Зайкова.

Post Views: 18

ФОКУС

БОРИСОВ И ПЕЕВСКИ ИМАХА ОТ НСО ЗА ДА МОГАТ ДА КРАДАТ БИЗНЕСИ!

КОГАТО СПОМЕНАВАМЕ КРАДЕЦА БОРИСОВ, ТРЯБВА СПОМЕНЕМ И КОЛКО БИЗНЕСИ ОТКРАДНА ПО ТАЗИ СХЕМА! И ДВАМАТА – И БОРИСОВ И ПЕЕВСКИ ЗАТОВА ИСКАХА ОХРАНА ОТ НСО.

ЗНАЯТ МРЪСНИЦИТЕ ЧЕ КОГАТО ОТНЕМЕШ ВСИЧКО НА НЯКОЙ, ТОЙ ЛЕСНО СЕ ПРЕВРЪЩА В КАМИКАДЗЕ!

💰177 000 000 лева данъци
Или преведено на човешки език: „Дай бизнеса. А когато откажеш — къде са ти парите?”

🔹 Денят, който не забравям
Понеделник, 6 юли 2009 г. 9:30 сутринта.
Точно предният ден — 5 юли — ГЕРБ спечели пълно мнозинство на парламентарните избори в България.
Закуската на масата. Детето тръгнало за училище. Жена ми тъкмо беше сложила кафето.
Звънец на вратата. Апартаментът ми в Лозенец.
— „Полиция.”
Отварям. Трима души — полиция, АФР и данъчни.
— „Какво искате?”
— „Пълна ревизия на всичките Ви компании. Още два екипа чакат пред двата Ви офиса в квартал Оборище.”
И така започна. На първия ден след изборите. Като по часовник.
🔹 Запорът — без акт, без нищо
Докато ме проверяваха през следващите дни — блокираха всички банкови сметки на всичките ми дружества.
Като „предварително обезпечение.”
📌 Без ревизионен акт.
📌 Без установено нарушение.
📌 Без съдебно решение.
📌 Без нищо.
Само едно подозрение. И край на бизнеса ми за 3 години.
🔹 Първата „оферта”
Скоро дойде първата оферта. 150 000 евро. От един от големите шефове на НАП.
Помислих и казах:
„ОК. Ще дам парите. При едно условие. Кажете ми какво точно ще ми „оправите” по компаниите. Защото аз нямам нередности. Нямам проблеми с ДДС. При металите имам постоянни проверки — там денонощно стои контрол.”
Той ме погледна и каза честно:
„Не. Даваш парите, за да можеш изобщо да работиш.”
Категорично отказах.
Минал бях целия мутренски преход на 90-те. Не бях дал на никой да ме рекетира. Затова и ходех с много охрана. И сега — на 2009 г., в „новата демокрация”, в член на ЕС от 2 години — щях да плащам „данък спокойствие” на държавни служители?
Не.
🔹 Истинското искане — на маса
И тогава картите се отвориха.
Същите проверяващи ми казаха директно — както съм писал и в предходни постове:
„Ако прехвърлиш дялове от компанията на посочени от нас хора — всичко се оправя моментално.”
Отказах. Няколко пъти.
Тогава работех с изключително силни и големи компании от дълги години. Бяхме приятели. Мислех си, че имам сили да се оправя.
Лъгал съм се.
🔹 Три години без акт. Без обяснение.
Запорите продължиха 3 години — до 2012 г.
Многократно исках срещи с данъчните и с ДАНС. Исках да разбера защо съм запориран. Какво ми е нарушението. Какво искат от мен.
Нищо. Тишина. 3 години тишина.
Това в правова държава се нарича „незаконно ограничаване на дейност.” В България се нарича „стандартна процедура.”
🔹 2012 г. — Внезапно идват „актовете”
През 2012 г. — изведнъж — се появиха множество ревизионни актове. За всичко. На всички компании.
Ревизията обхвана периода 2005–2012 г. — седем години. Тоест: цялата активна история на компаниите.
Не се притесних. Казах си:
„ОК. Ще спечеля в съда. Всичко ми е чисто. Документи — пълни. Сделки — реални. Контрагенти — реални. Платени данъци — всички.”
Започнаха процеси по обжалване на ревизионните актове.
И тогава те видяха, че се измъквам.
Видяха, че всичко е наред с фирмите ми. Знаеха, че ще спечеля.
🔹 11 декември 2012 г. — Часове преди първото съдебно заседание
Сутринта на 11 декември 2012 г. — точно часове преди първото данъчно дело в Софийски административен съд…
Пет цивилни коли ми препречиха пътя на път за работа. Арестуваха ме.
В същия час — 20 полицаи влязоха в офиса на компанията. Иззеха и унищожиха цялата документация. Сървъри. Дискове. Папки. Всичко.
3 месеца в ареста.
Какво успя да направи адвокатът ми? Едно-единствено нещо: подаде уведомление до всички съдебни състави, че при липса на документи не могат да се водят делата.
И така — между 2014 и 2015 г. — всички актове влязоха в сила. Не защото бяха правилни. А защото нямаше с какво да ги обжалваме. Документите ги нямаше. Защото те самите ги бяха унищожили.
177 000 000 лева.
Сто седемдесет и седем милиона лева.
Това бяха общите задължения на 6 ЕООД-та, които бях влял в „КОРИНА БГ” ЕАД, Кърджали.
Сред тях:
▪️ Финансово-счетоводната компания „Добрин Добрев” ЕООД
▪️ „Демо Яв” ЕООД — притежаваща безсрочен лиценз за търговия с отпадъци от черни и цветни метали
Всички тези компании бяха регистрирани в периода 2002–2004 г. Работеха законно. Декларираха всичко. Плащаха данъци.
Всичко без изключение, което беше правено от моите компании през цялото им съществуване — беше обложено по 2-3 пъти. Без право на обжалване.
От сериозна компания с многомилионен оборот — станахме „данъчни длъжници”.
А аз — се превърнах във вечен обвиняем.
Забележете — по съвсем друго дело. Защото това е важно. Едни и същи факти — на две съвсем различни релси. Данъчна и наказателна. И двете — за натиск.
🔹 А сега — истинският въпрос
Според данъчните органи моята компания разполагаше със собствен капитал от 320 милиона лева.
И знаете ли каква беше целта на цялата акция?
❗️ Не данъци.
❗️ Не справедливост.
❗️ Не „възстановяване на щети”.
Целта беше една — да се намери:
💰 „Къде са парите?”
🔹 Доказателството
През следващите години — всички мои познати, бизнес партньори и клиенти, които бяха викани на разпити в ГДБОП, в полицията или в прокуратурата…
…след приключване на „официалната” част на разпита — бяха извеждани на „кафе”.
И там, неофициално, им се задаваше точно един въпрос:
„Къде са парите на този?”
Не за нарушения. Не за престъпления. Не за доказателства.
Само за парите.
И това продължи години. Хора, които не бях виждал от десетилетия, ми се обаждаха да ме предупредят:
„Викаха ме. Питаха само за парите ти.”
🔹 Та къде са парите, дами и господа?
Това е въпросът, който всички задават.
И отговорът — ще го разберете, ако ме следвате тук и в другите ми социални медии.
Но преди да го дам — искам да помислите за нещо много по-важно:
❓ Какъв вид държава „търси парите” на свой гражданин с арести, унищожаване на документи и натиск върху приятелите му?
❓ Какъв вид държава първо унищожава бизнеса, а после се чуди защо човекът не плаща данъци?
❓ Какъв вид държава 3 години държи всичко запорирано без акт — и след това издава актове за периода, в който е спирала бизнеса ?
Отговорете си сами. Тихо. На глас не е безопасно. Още не.
📌 Следва продължение.
В следващите постове ще ви разкажа:
▪️ Как точно изчезнаха парите и активите.
▪️ Кои хора бяха посочени, за да им се прехвърли бизнесът.
▪️ Какво се случи с тези „посочени хора” в годините след това.
▪️ И защо това, което се случи на мен, се случва на стотици други и до днес — точно по същата схема.
177 милиона лева „данъци.”
320 милиона лева „собствен капитал.”
0 доказателства.
Това е България.
📌 Споделете, ако смятате, че повече хора трябва да знаят как работи системата. Профилът ми е с рестрикции. Истината — не може да бъде запорирана.
Dobrin Dobrev

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 22

ФОКУС

Радев малко сляпо и прекомерно си вярва, че има голям политически опит

Бойко Станкушев: Радев малко сляпо и прекомерно си вярва, че има голям политически опит.

“Дотук аз не видях нито една изненада. Всички тези имена бяха дискутирани не само последните през два месеца, а в последните девет години, откакто чакаме президентът Радев да стане премиер”. Това коментира в “Тази сутрин” по bTV бившият министър на енергетиката Мирослав Севлиевски за новия редовен кабинет и назначенията на новата власт.

“Аз очаквах Кутев да бъде председател на парламентарната група, но виждаме, че и настоящият председател на парламентарната група се справя много добре. Артикулира добре, има ясна позиция”, допълни той.

“Няма и изненада, няма и разочарование. Аз не виждам разочарование, но и не бива да чакаме в първите дни тези хора да направят нещо толкова голямо, някаква заря да стане. Последният път, като бях при вас, завършихме разговора с това, че при Триумфа, когато победителите са влизали в Рим, имало един роб, който шушнел на ухото на победителя: „Помни, че си смъртен“. И като продължим тази приказка – шествието върви. И сега отзад има първите пленени – пленените пълководци, тези, които са победени. След тях върви плячката и най-накрая вървят пленниците. Очаквам тази седмица ние да видим какво ще стане с победените генерали или с политическите опоненти”, коментира Севлиевски.

“Една от основните причини да имаме този изборен резултат е, защото основният мотив на хората да излязат да гласуват за Радев беше, защото те очакват от него възмездие и справедливост. И големият въпрос наистина е дали ще има възмездие и справедливост през следващите дни. Една от другите големи причини да имаме този изборен резултат е, защото хората се уплашиха, че посредствеността започна да става масова по времето на управлението на Бойко Борисов”, посочи още той.

„Няма изненади особени. Ясно беше, че гръбнакът на новия кабинет ще бъде от лицата, фигурите, които са участвали в предишните служебни кабинети на Румен Радев. Не виждам някакви особени изненади в това отношение. А дали ще има чистка, дали ще има метла? Да, разбира се. И това смятам, че е в правилата на играта.
За да овладееш политическата власт, трябва, разбира се, да прецениш кои да махнеш, кои свои хора да оставиш. Това е нормалното“, коментира социологът Кольо Колев.

„Мисля, че Румен Радев направи много добър ход, като остави главния секретар на МВР на своя пост, с което даде знак на цялата администрация, че всъщност чистката няма да бъде просто така – „наши срещу ваши“, а ще се гледа кой какво прави. Това е хубав знак, защото по този начин ти можеш да опитваш и с част от предишната администрация, за да я превърнеш в свои работници. Това е нещо, което според мен не е зле“, посочи още той.

„Няма какво да проверяваме. Ние просто ще чакаме да видим първите послания на този, както и на всички други министри, и съответно първите действия, което е много по-важно“, заяви Бойко Станкушев, директор на “Антикорупционен фонд“, за назначението на Николай Найденов като министър на правосъдието.

„Трябва да се има предвид, че Румен Радев, според мен, малко сляпо и прекомерно си вярва, че има голям политически опит. Това да си девет години президент е едно, а да поемеш цялата тази сложна машина, наречена изпълнителна власт, където много зависи от теб, обаче зависи и от хората, с които си обграден“, посочи той.

Post Views: 23