ПАРИ

Финансовата министърка иска от партиите пари, свършиха парите в държавата заради войната не неофашистите

Западните служби както много пъти до сега създават нова финансова криза за да ни увеличат и без това непосилните данъци и такси. Принуждават лакейското правителсъво и “народни избранници да скубят народа за войните си!!!

Доказано некадърната финансова министърка Людмила Петкова поиска партиите да се ангажират с овладяването на липсата на пари

Финансовият министър Людмила Петкова заяви, че каквото и да се случи, в края на октомври, ще се предложи бюджет без пари в рамките на три процента от очаквания брутен вътрешен продукт. Това обаче ще стане след предприемане на мерки, които тя скри, както и да ги остойности.

Министърът обаче излъга, че без предприемане на мерките разходите в бюджета догодина ще се увеличат с 18.2 милиарда лева, а приходите с 6.7 милиарда. В отговор на въпрос, тя потвърди, че при равни други условия, това би добавило 11.5 милиарда лева към финансовата дупка, каквато се очаква за тази година (6.2 милиарда), ако не се предприемат конкретни мерки за овладяването му в следващите 12 месеца.

Заради очертаваща се чудовищна липса на пари Министерството на финансите обмисля вдигане на данъци и осигуровки, т.е. да започне да скубе гражданите с още по жестоко.

Пресконференцията на финансовия министър беше просташки дипломатичен опит да се призоват политическите партии към конструктивен дебат по бюджета (т.е. да намерят пари), преди да е станало късно.

Когато през миналия март Росица Велкова обяви в прав текст, че с фискалната си политика „Продължаваме промяната“ тласкат България към хронични бюджетни дефицити и дългова спирала и отдалечаване от еврозоната, демагогията наложи отговорното ѝ поведение да бъде наказано от общественото мнение. Политици като Кирил Петков и анализатори я обвиниха, че саботира на влизането на България в еврозоната, макар че след като си върнаха властта не направиха нищо за да я опровергаят.

Очевидният опит за дипломатичност от страна на сегашния служебен министър на финансите Людмила Петкова породи неколкократни призиви да не се бие сигнал за тревога в публичните финанси. Въпреки това обаче тя успя да предаде посланието, че „в стаята има слон“. Публично бе потвърдено, че неданъчните приходи ще са по-ниски заради източването на Българския енергиен холдинг от Асен Василев с цел да ограничи миналогодишния бюджетен дефицит, изтегляйки свръхдивиденти.

Призна се, че увеличението на разходите изпреварва това на приходите, както и, че социалните разходи и разходите за заплати са стигнали рекордни равнища. В дипломатичността си Людмила Петкова направи комплимент към предишните министри на финансите, които са полагали усилия за приемане на България в еврозоната. Не става ясно обаче какви точно усилия в тази насока положи Асен Василев, който прокара пет проинфлационни бюджета.

Всички, които са против еврозоната, включително и аз, можем само да му благодарим, но реалността е, че така се причиняват изключително сериозни вреди на публичните финанси, защото прахосническите политики ще доведат до покачване на лихвите, при които държавата финансира дефицитите си. Рано или късно разходите за обслужване на дълговете ще добият съществена тежест в бюджета и ще затруднят финансирането на други важни функции от публичния сектор.

Нюанс на последния прахоснически бюджет, този, който действа в момента, е, че беше приет и с гласовете на ГЕРБ, ППДБ и ДПС.

Трудността на ситуацията е, че при разпуснат парламент и предстоящи избори служебният министър на финансите, който няколко пъти заяви, че няма мандат да залага политики с влияние в средносрочен план (до 2028 година), ще преговаря с партии, които са в предизборна кампания.

Всички известни мерки, през които може да се мине, за да се свие дефицитът – увеличаване на ДДС, на осигурителната тежест, осигурителния доход, замразяване на пенсиите, жертване на общински проекти в публичната инвестиционна програма, са непопулярни и ще струват загуба на популярност на всеки, който ги подкрепи. В същото време безболезнени мерки досега не са представяни.

Автор: Стефан Антонов

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes

Post Views: 52

Related Topics:featured trending българия кражба криза пари финанси

Up Next

Задава се мащабен икономически колапс за Израел

Don't Miss

Финансови кретени оставиха България без пари

ПАРИ

Защо има спад при дизела, а бензина запазва почти същата цена?

През лятото търсенето е по-високо, хората пътуват повече – логично е цените да се покачват, казва експерт.

Продължава спадът на цените на петрола на международните борси, като цената на барел вече е под $ 75, как това се отрази у нас и защо шофьорите констатират, че спад има при дизела, но бензинът запазва почти същата цена?

„Потреблението на дизелово гориво по принцип е почти два пъти по-високо от това на бензина. В периода на военните действия търсенето на дизелово гориво беше значително по-високо, отколкото на бензина, и именно затова цената на дизела нарасна много по-силно“.

Това коментира Димитър Хаджидимитров, зам.-председател на Асоциацията на българските търговци, производители, вносители и превозвачи на горива.

„При наличието на преговорна рамка и известно успокояване на ситуацията, виждаме как цената на дизеловото гориво започва да спада по-бързо от тази на бензина. Не защото търсенето намалява, а защото дизелът поскъпна значително повече в началото на кризата“, посочи той.

„Като цяло, ако настоящата ситуация се запази – от тази сутрин. Мисля, че още през следващата седмица ще има спад от 3–5 цента.

Това означава цени под 1,45 евро за литър – за дизела и за бензина, на повечето места в България“, смята Хаджидимитров.

„Като цяло всичко зависи от търсенето и предлагането. Нормално е през лятото търсенето да бъде по-високо, защото хората пътуват повече, бизнесът е по-активен и има по-голяма нужда от горива. При по-високо търсене е логично цените да се покачват“, посочи експертът.

Post Views: 10

ПАРИ

Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг пътЕврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път

Стоян Панчев: Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път.

Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път, коментира във Фейсбук икономистът от ЕКИП Стоян Панчев.

Става дума за данните на БНБ, които отчитат, че през периода януари-април 2026 г. има 2,02 млрд. евро ПЧИ спрямо 276 млн. през същия период миналата година.

1. Започваме с най-големия компонент от тези велики резултати (57% от тях) – т.нар. реинвестирани печалби на стойност 1,14 млрд. – което на практика са парите на банките, хранителнителни вериги, телекомите и други такива бизнеси, които заради отличните си маржове и доходност (и висока инфлация) правят феноменални печалби, които оставят да бъдат развъртяни в страната за поредна година.
Когато можеш да продаваш същото масло, мляко и сирене по-скъпо в България, разбира се, че ще оставиш капитала си при високата доходност. А банките конкретно – за да продължат (чисто регулаторно) да кредитират все повече, им е нужен повече капитал.

2. Вторият компонент са т.нар. “дългови инструменти” с 31% от общите ПЧИ – миналата година те са били силно отрицателни (-400 млн. евро) сравнено със 600 млн. евро през 2026 г. Тези дългови инструменти са вътрешнофирмени задължения – не означава, че чужденци купуват български дългови инструменти или строят фабрики. Всъщност са прехвърляния на пари вътре във фирмите с чуждестранни майки.

Например – Лукойл е твърде голям да се финансира (за оборотни средства) от българската банкова система, затова майката взима кредит в чужбина и го прехвърля на дъщерното дружество. Нищо общо с “инвестиции”.

3. Третият компонент с най-малка тежест (12%) е нов собствен капитал на стойност 243 млн. евро. Най-близо до класическото разбиране за “инвестиции” – някой идва и налива пари (евентуално) в нов бизнес.
Като го сравняваме с 2025 г. изглежда доста повече -67 млн. vs 243 млн., но ако се върнем “малко” назад до 2024 г. (в същия период от време) имаме 213 млн. или до 2023 г., когато имаме 297 млн. евро. Само през месец юли 2022 г.,например, имаме 800 млн. евро инвестиции.

Т.е. тези резултати може да изглеждат добре спрямо една конкретна година – миналата – но всъщност са нищо особено и са били надминавани (дори в пъти) в последните 3-4 години.
Да не говорим, че инвестициите в дялов капитал включват и имотите – та съвсем смешно става.

Прост тест – кой завод се построи от януари?

Малоумници, хващащи се отчаяно за сламки – излизат с безумни заглавия. Мисирска история.
Та – НЕ Е ОТ ЕВРОТО, от неграмотност е.

П.П.П. Нали помните как борсата ни беше пораснала най-много в света? ????

Post Views: 7

ПАРИ

Не вярваме на Тръмп, ще изчакаме да видим какво ще стане

Според FT, корабособствениците няма да възобновят транзита през Ормузкия проток, докато не бъдат уверени в надеждността на сделката между САЩ и Иран.

Това може да отнеме няколко седмици, каза Джотаро Тамура, главен изпълнителен директор на Mitsui OSK Lines, най-големият оператор на танкери в света.

Той припомни, че вече е имало няколко фалшиви опита за повторно отваряне на водния път.

„Като се има предвид опитът от последните няколко месеца, мисля, че е разумно да се предположи, че може да отнеме поне няколко седмици, ако не и месец“, добави Тамура.

Около 500 кораба са блокирани в Персийския залив повече от 100 дни поради войната и чакат скоро да напуснат през Ормузкия проток.