ПОЛИТИКА
Хиперактивният политик е нещо като нищо 24/7
Чрез Ахмед Доган и Делян Пеевски един нов етикет се появи в обращение
Отскоро един стар продукт си има етикет. Чрез конкретен пример цяла партида получи щемпел. “Делян Пеевски е феномен в българската политика през последните 5-6 месеца, защото с неговата комбинативност, медиаторски умения и хиперактивност върна центъра на властта в парламента”, рече Ахмед Доган. И друг път сме имали хиперактивни политици, но през казаното от Доган за Пеевски за първи път официално хиперактивността бе изговорена (написана) като черта на политик – влезе в асортимента на сергията.
Тази езикова случка не е без значение. В живота езикът проправя пътеки, а за по-наблюдателните е и маяк, който ги осветява. В случая за широката публика от значение са не събитията в ДПС, а да се замисли какво точно носят или правят хиперактивните политици. Ето, Доган иска да каже, че Пеевски е направил добра за ДПС промяна (преместил центъра на властта). На всички нас, които не сме свързани с ДПС, ни остава да поразсъждаваме върху по-голяма задача – да видим въобще що значи хиперактивен политик и кому той носи добро.

По принцип в политиката за хиперактивен се счита човек, който не само изразходва енергия без умора по разнообразни теми, но и
държи публиката ежечасно да научава всичко
онова, което ще й се хареса. Парата е в свирката. Пеевски спасява шаха, диабетно болните, бори се с 400 руски бота, с наплива от бежанци, днес спаси Ямбол, базата на НАТО и местната болница… – докато ремонтираше сглобката, която се разпадна, реформира службите и е атлантик – типичен пример за хипераактивност. Но не е само той. В периода 2019 – 2020 г. Христо Иванов ставаше и лягаше със стриймове срещу ДПС и от всеобхватната му борба за правосъдна реформа. По-рано Николай Бареков при учредяването на “България без цензура” (2013 г. – 2014 г.) не остави баба без кебапче, дядо без кюфте. Яне Янев (земеделски трибун от първото десетилетие на XXI век) твореше 24/7 политика по въздух и земя с делтапланери и димки в тоалетни. Наравно с всички тях един човек не излизаше от телевизора – Бойко Методиев Борисов, като по-младите дори
не могат да проумеят мащабите
на технологичната свързаност – имаше такова нещо като телевизор, което, като го включиш, няма как “генералът на народа” да не се лее от филм, мач или кулинарно предаване. Мая Манолова също е от хиперактивните – с особеността, че го прави по избори – до степен, че видиш ли Мая разшетана из медиите, значи със сигурност скоро ще се гласува. Отделно от всичко това в местната политика има правило, че всеки уважаващ себе си борец за народно доверие следва да си заплюе бордюр, асфалтова дупка или колче за паркиране –
денонощно да ги оплаква с видеа
за окаяното състояние или да ги освобождава от лапите на бюрокрацията. Вземе ли властта, или поне партията му, на мига мъката свършва – колчето благоденства.

Както се вижда, всички посочени примери (частично при Бойко Борисов) касаят политици от епохата им на опозиционерстване. Обратно, управляващият политик е хипер обран, скрит. Днес например Христо Иванов е най-неактивният човек на света – дори да се появи пред камери, говори най-безинтересните баналности. Първи извод: хиперактивният политик е опозиционер. Но той не само иска да се докопа до властта; не само притежава свободно време, посветено на целта; не само прави всичко в нейно име. Той, за разлика от неопозиционните политици, има и привилегията да върши каквото и колкото поиска; най-често да приказва –
без да носи и минимална отговорност.
А управляващите, все пак, носят. Костадин Костадинов, например, който също е близо до хиперактивен образ, никога няма да тръгне да вади България от ЕС, ако вземе властта. Той не разполага с мащаба да стори това. Може единствено да говори. Обратно – той доволно ще акумулира благините на ЕС, като най-първо смята още това лято да кандидатира хора за омразния му Европарламент.
Както става ясно още, хиперактивният политик оре изцяло в нивата на популизма. Той най-често гради нов имидж, а хиперактивността е инструмент. Но тук има второ интересно следствие – хиперактивният политик дава на публиката пошла храна, която тя подсъзнателно търси. Бареков например на съмване и мръкване обясняваше как ще връща казармата и НРБ – съответната аудитория му ръкопляскаше, без да признае пред себе си дори, че обещанията са невъзможни. Хиперактивният политик е
невъзможен без глупостта на публиката –
тя му гледа простотиите, той й е като дрога.
На трето място хиперактивният политик може да обещае или се врече във всичко, включително напълно противоположното. Хиперактивнтостта не познава граници, тя е всеядна. Обратно – ако си отдаден на една или малко каузи, истински, се самоограничаваш – в границите на отдадеността.

Накратко, хиперактивният политик не е нещо хубаво. По-точно: хубавото е единствено за него, за партията му. Проблемът не е самата активност. Проблемът е, че политическата хипеарктивност не може без показност, показността е нейното туптящо сърце. От там всичко изисква неимоверно много популизъм – и се получава нещо като нищо.
Във всички тези констатации едва ли има новина. Но темата е актуална, защото съвременните комуникационни технологии повече от всякога насърчават показността – може да се очакват нови и нови хиперактивни политици. Най-големият капан пред избирателите се очертава и като предизвикателство пред самите тях – да помнят. В ерата на социалните мрежи и сменящите се непрекъснато мигновени възприятия паметта кой какъв е, откъде, какво представлява… – е поставена на изпитание. Интернет средата е рай за хиперактивните политици, които с количество се мъчат да променят своето качество.
Колкото до Пеевски, нещата с него са наистина интересни. Хиперактивността, за която говори Доган, едва ли е решаваща на тихия фронт, отдавна овладян от ДПС. Но хиперактивността и изгражданият нов образ са важни общо за атмосферата, в която живее държавата ни. Пеевски се мъчи
от господар на задкулисието да стане говорител на предкулисието
Как въобще човек като него, след като всички го знаят какъв е, може да успее?! – въпросът е интересен, но без отговор – въпреки това, вижда се, Пеевски успява. Хиперактивността, омесена в съвременната публичност, има свойството да прави от невероятните неща факт.

На политиците от по-стари времена не им беше нужна чак толкова много лична енергия, за да правят това или онова. Но при съвременната публичност, която е 24/7, енергията е нужна. Хиперактивността става ценност за политиците. Затова публиката, всички ние, следва много да внимаваме с всички настоящи и задаващи се хиперактивни политици – 24/7
- Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
ПОЛИТИКА
Районният кмет като връзка между гражданите и институциите
Кандидатурата на инж.-ик. Георги Неделчев за район „Средец“, София, поставя въпроса как местната власт може да чува хората, особено там, където правомощията ѝ са ограничени.
На 14 юни 2026 г. в район „Средец“, София, ще се проведат частични избори за районен кмет. Сред регистрираните кандидати е инж.-ик. Георги Неделчев, издигнат от ПП „Български съюз за директна демокрация“. Регистрацията му е обявена с решение на Общинската избирателна комисия в Столична община от 19 май 2026 г.
Район „Средец“ е особен градски организъм. Той е едновременно административно, културно, историческо и жилищно пространство. В него се срещат институции, училища, паркове, културни средища, малък бизнес, заведения, туристи, дневно население и хора, за които това е дом. Точно това прави управлението на района чувствително: проблемите не са абстрактни, а ежедневни.
Чистота, шум, паркиране, осветление, графити, занемарени фасади и трудна комуникация с администрацията са теми, които често се появяват в разговорите между жители на централните градски зони. Те изглеждат малки поотделно, но заедно определят качеството на живот. За един човек проблемът може да е тъмна улица. За друг, невъзможност да паркира близо до дома си. За трети, шум под прозорците до късно вечер. За четвърти, усещането, че сигналите към институциите потъват някъде между няколко администрации.
Тук се появява големият въпрос: какво реално може да направи един районен кмет?
Районният кмет не е самостоятелен кмет на отделна община. Част от решенията зависят от Столична община, Столичния общински съвет, Центъра за градска мобилност, Столичния инспекторат, полицията, общински дружества, външни изпълнители и други институции. Това обаче не означава, че районният кмет трябва да бъде пасивен посредник или администратор на формални отговори.
Напротив, именно при ограничени правомощия ролята на районния кмет може да стане още по-важна. Той може да бъде човекът, който чува гражданите, подрежда проблемите им, прави ги видими, насочва ги към компетентните органи и следи дали има отговор. В този смисъл районният кмет може да бъде не просто местен администратор, а организатор на гражданска енергия.
Това е и една от основните теми в публичните позиции на инж.-ик. Георги Неделчев: директната демокрация като модел и прякото гражданско участие като практичен инструмент. Разликата е важна. Демокрацията като модел е директна, близка до швейцарската логика на участие и контрол. Участието на гражданите е пряко: чрез инициативи, обсъждания, подписки, срещи, сигнали, предложения и публично проследяване на резултатите.
При такъв подход районната администрация не чака проблемите да се натрупат. Тя ги регистрира, картографира, насочва и връща информация към хората. Един сигнал не трябва да бъде просто входящ номер. Той трябва да има път: получен, разгледан, насочен, проследен, отчетен.
Тази логика е особено приложима в район като „Средец“, София. Ако уличното осветление се поддържа по договори на Столична община, районната администрация може да поддържа карта на тъмните и рискови места и да настоява за реакция. Ако паркирането зависи от по-широки градски политики, районният кмет може да формулира конкретни предложения от името на живущите. Ако шумът изисква участие на инспекторат и полиция, районният кмет може да събира сигналите, да търси координация и да настоява за контрол. Ако графитите засягат както общински, така и частни сгради, районът може да бъде посредник между собственици, домоуправители, институции и граждански инициативи.
Това не е обещание за чудо. Това е обещание за различен начин на работа.
В центъра на София хората не очакват само големи думи. Те очакват някой да чува, да отговаря и да не оставя ежедневните проблеми да се превръщат в постоянен фон. Район „Средец“ не е само витрина на столицата. Той е дом, в който хората живеят, работят, почиват, отглеждат деца, грижат се за възрастни родители и искат нормална градска среда.
Кандидатурата на инж.-ик. Георги Неделчев поставя именно този въпрос: може ли районният кмет да бъде мост между гражданите и институциите, вместо стена между тях?
Отговорът ще зависи не само от изборния резултат, а и от това дали в местната власт ще се наложи нов стандарт: повече чуваемост, повече отчетност и повече пряко участие на гражданите в управлението на собствения им район.
Кратко представяне към статията
инж.-ик. Георги Неделчев е кандидат за кмет на район „Средец“, София, издигнат от ПП „Български съюз за директна демокрация“. Професионалният му профил съчетава инженерно-икономическо образование с допулнителна специалност Право на интелектуалната собственост, опит в интегрираните комуникации, технологиите, предприемачеството и управлението на проекти. Основен акцент в публичните му позиции е идеята за истинска демокрация и пряко гражданско участие на районно ниво.
ПОЛИТИКА
Колонизаторите от Брюксел ще ни изтръскат с нов милиард за невъобръжаеми клаузи
България ще внесе 1 млрд. евро в Механизма за стабилност на еврозоната, който ще финансира държави пред фалит.
Народното събрание гласува на първо и второ четене ратификация на Договора за създаване на Европейския механизъм за стабилност, който цели да осигури финансиране на държавите членки на еврозоната, които са изправени пред фалит. Европейският механизъм за стабилност (ЕСМ) предоставя помощ на държави членки, които изпитват затруднения или са застрашени от затруднения с финансирането и фалит.
Към момента пет държави от еврозоната се считат за финансово уязвими или изложени на по-висок риск заради дълга си.

Основните държави, които икономистите и институциите следят отблизо, са:
Италия
Италия има едно от най-високите нива на публичен дълг в еврозоната (около 135–140% от БВП).
Бавният икономически растеж прави изплащането по-трудно с течение на времето.
МВФ и анализатори многократно посочват Италия като една от най-уязвимите големи икономики в Европа.
Франция
Франция има нарастващи дефицити и нарастващ дълг.
Политическата нестабилност и слабата бюджетна дисциплина увеличиха опасенията на инвеститорите.
Белгия
Дългът на Белгия нараства постоянно, а МВФ предупреди за влошаваща се динамика на дълга и необходимостта от по-силна фискална консолидация.
Финландия
Финландия не е близо до криза, но рейтинговите агенции наскоро предупредиха за бързо нарастващ дълг поради застаряващото население, разходите за отбрана и слабия растеж.
Гърция
Гърция беше центърът на дълговата криза в еврозоната.
Дългът й все още е много висок, но положението се е подобрило значително от 2010-те години насам.
Европейският механизъм за стабилност (ЕСМ) е създаден на 2 февруари 2012 г. Седалището му е в Люксембург, а акционери са държавите от еврозоната. Чрез емитирането на дългови инструменти ЕСМ финансира заеми и други форми на помощ в подкрепа на държавите членки.
След обнародването на решението на българския парламент за ратификация в Държавен вестник България ще трябва да внесе и свой капиталов дял в ЕСМ. В началото се очаква държавата да се възползва от възможността за „временен корекционен период“ от 12 години, което значи, че за 5 години вноски България ще даде на ЕСМ около 600 млн. евро. След изтичането на корекционния период, ще трябва да изплатим и остатъка, докато общият внесен капитал в ЕСМ достигне 992 млн. евро.

Всички парламентарни групи, освен „Възраждане“, подкрепиха предложението.
Константин Проданов от „Прогресивна България“, посочи, че присъединяването ни към еврозоната вече е факт, цената за това е платена и тя е висока.
„Тук дебатираме присъединяване към Европейския механизъм за стабилизация, който е своеобразна застраховка за страната ни в случай на големи финансови проблеми“, каза депутатът.
„Всяка страна може да изпадне във временна неплатежоспособност, независимо от нивото на дълга си, Механизмът не плаща на фалирали държави, а точно обратно – целта е да не се допусне държави с проблеми, които са членки на еврозоната, да фалират, като им се отпускат целеви помощи за да се стабилизират“, заяви Проданов.
Според народния представител „това, което плащаме, не е просто цена на застраховката, получаваме участие в уставния капитал на Механизма за стабилност в размер на 8,5-8,6 млрд. евро“.
Председателят на „Възраждане“ Костадин Костадинов коментира, че е ликвидирана българската финансова независимост.
„Очаквам да ни обяснят, че вече няма българска държава, валутата не е наша“, посочи той. „Ние сме в „клуба на богатите“ като сервитьори и ще плащаме чужди дългове“, каза Костадинов.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
ПОЛИТИКА
Ислямистки сектанти превземат властта във Великобритания
Местните избори във Великобритания предизвикаха остър дебат за религията, идентичността и бъдещето на политиката.
Лейбъристката партия претърпя тежко поражение на местните избори във Великобритания. Резултатите предизвикаха силни реакции в политическите среди и медиите.
Според анализи, цитирани от британски издания, независими кандидати с мюсюлманска подкрепа са постигнали значителни успехи. Темата бързо се превърна в централен политически спор.

Ислямистки движения разтърсиха Великобритания, след като кандидати, подкрепени от организации като MuslimVote, спечелиха места в местни съвети. Част от кампаниите са били фокусирани върху въпроси, свързани с мюсюлманските общности.
Най-силен ефект се наблюдава в Бирмингам, Лондон и Голям Манчестър. В тези райони независими кандидати и представители на Зелената партия отчетоха сериозни победи.
В Бирмингам Независимият алианс и Зелените постигнаха силни резултати. Победите бяха посрещнати с шумни празненства по улиците и парковете.
В Лондон вниманието беше насочено към Тауър Хамлетс и Нюхам. Там местни формации, свързани с етнически и религиозни общности, увеличиха влиянието си.
Ислямистки движения разтърсиха Великобритания и заради езика на предизборните кампании. Част от кандидатите са използвали листовки и речи на езици, различни от английския.
Критиците виждат в това опасност от разделение на обществото. Според тях британската политика може да се фрагментира по религиозни, етнически и културни линии.
Поддръжниците на тези кандидати обаче твърдят, че става дума за демократично представителство. Те настояват, че местните общности имат право на политически глас.
Поражението на лейбъристите поставя под натиск премиера Киър Стармър. Партията губи подкрепа в райони, които дълго време смяташе за сигурни.
Ислямистки движения разтърсиха Великобритания в момент на по-широка политическа нестабилност. Възходът на нови формации показва промяна в настроенията на избирателите.
Предстои британските партии да търсят отговор на този нов политически пейзаж. Въпросът е дали страната ще запази общия си граждански модел.








