СВЯТ
Ценови шок в Гърция: “В супермаркета се чувствам бедняк”
Всичко е скочило главоломно – млякото, хляба, яйцата и най-вече зехтина. Дори семейства с добри доходи страдат от ценовия шок и се питат къде е “гръцката история на успеха”, за която говори премиерът Мицотакис
Анна Петрополу е отчаяна от нивото на цените в Гърция: “С парите, които харча за храната на семейството за три дни, миналата година можехме да се храним цяла седмица”, споделя тя. Всяко посещение в супермаркета води до нова и неприятна изненада за гъркинята. По стандартите на страната 49-годишната майка на три деца и нейният съпруг печелят сравнително добре. Семейството има и собствен апартамент. Но тъй като храната и горивата са поскъпнали твърде много, те са принудени да пестят от всичко. Имат усещането, че кризата от 2010 година се е завърнала в Гърция.
Опаковката кафе от 500 грама струва с поне две евро повече, отколкото само преди година. Прясното и киселото мляко са с 50% по-скъпи от преди. Повечето видове хляб са скочили с 30%, а яйцата – с 28%. Дори и популярното гръцко сирене Фета струва над 12 евро за килограм – с 3 до 4 евро повече, отколкото преди половин година. “В супермаркета се чувствам като бедняк”, казва Петрополу. Тя одобрява работата на премиера Кириакос Мицотакис, но когато чуе по телевизията лозунгите му за гръцките успехи, Анна се ядосва: “Явно живея в някоя друга държава”, казва тя.
“Несъмнена история на успеха”?
Мицотакис, от своя страна, е убеден в икономическия успех на страната си: “Гърция в момента е една от най-бързо растящите икономики в Европа, с нарастваща заетост, по-ниско неравенство и подобрени обществени финанси”, каза той на шефката на Европейската централна банка Кристин Лагард в Атина миналата седмица. “Оставането ни в еврозоната не бе лесно, но развитието в Гърция несъмнено е една история на успеха”, заяви Мицотакис.

Само че Анна Петрополу не може да усети тази история на успеха. Дълго време е чакала да получи увеличение на заплатата си, но допълнителните пари сега са изядени от гигантската инфлация.
Според гръцката статистическа служба ЕЛСТАТ през септември 2023 г. инфлацията при хранителните стоки е била от 9,4%. А според Евростат гръцката инфлация се е повишила с 3,9% през октомври 2023 г. – повече отколкото в цялата еврозона.
Омагьосаният кръг с цените
За учителката Катерина Кефала пазаруването се е превърнало в нещо много неприятно: “Купувах зеленчуци и плодове от седмичния пазар, защото всичко там е по-евтино и качеството е адекватно. Но сега дори на седмичния пазар има луксозни цени”, оплаква се тя. А гръцката дума за седмичен пазар – “Laiki” – означава буквално “за хората”.
Статистиката доказва, че Катерина е права. През септември 2023 г. инфлацията при зеленчуците е била от 17,7%, а при плодовете – 13,9 на сто. Учителката получава близо 1100 евро на месец, но не може да разчита на по-висок доход. Парите не ѝ стигат за нищо.
Всичко в Гърция е поскъпнало драстично
Оплакват се и самите търговци на пазара. Лятото бе твърде горещо, а през септември половината страна беше потопена от тежки наводнения. Това се отрази зле на реколтата. Много видове зеленчуци и плодове са станали дефицитни, а цените са скочили. Към всичко това се добавят високите цени на горивата – бензинът е скочил до 2 евро. Сега клиентите не могат да си позволят по-високите цени и купуват все по-малко. Търговците, от своя страна, не могат да си позволят повече да повишават цените и гледат как печалбите им се смаляват. Истински омагьосан кръг.
Нарастващи приходи на супермаркетите
От друга страна приходите на големите супермаркети растат, въпреки че клиентите се ориентират към по-евтини марки. Те обаче няма как да не купуват стоки от първа необходимост. Учителката Катерина Кефала непрекъснато следи за специални оферти. Често обаче дори и тези продукти са твърде скъпи или с много ниско качество.

“Преди не блестях с организационен талант, но сега съм принудена да планирам всичко внимателно”, споделя жената. Междувременно успява да разпредели покупките си по такъв начин, че да не ѝ се налага да купува в един и същи месец и нови перилни препарати, и зехтин. Подобно нещо тя не може да си позволи.
Зехтинът като луксозна стока
Но най-големият ценови шок е при зехтина. В Гърция той е основен хранителен продукт и почти всичко се приготвя с него. От няколко месеца насам зехтинът се е превърнал в луксозна стока, а цените му скачат всяка седмица. Литър от средностатистическия зехтин, който преди година е бил 4,80 евро, сега се предлага за 10,60 евро. Или дори за 11,60 евро – в зависимост от магазина. При това става дума за зехтин от реколтата от 2022 г., а не от тазгодишната. За нея се предполага, че ще бъде още по-слаба. Затова се очакват и нови увеличения на цените до 15 евро за литър. Средностатистическото четиричленно гръцко домакинство употребява по около 60 литра зехтин на година.
Правителството знае, че гърците са сериозно разтревожени от растящите цени и се опитва да им противодейства – но с твърде скромен успех. За да помогне на потребителите, кабинетът въведе система за информация за цените на общо 51 основни продукта в т.нар. потребителска кошница – ориз, мляко, кисело мляко, спагети, брашно, тоалетна хартия, сапун и други. Гръцкото министерство на икономиката изпраща на супермаркетите списъка с въпросните стоки. След това магазините са длъжни да отбележат най-ниската цена за всеки един от тези продукти и да информират на видно място за нея.
Мярката е задължителна за всички вериги супермаркети с оборот от над 90 млн. евро.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
СВЯТ
Унгария забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна
Големият приток на зърно и хранителни продукти от Украйна е понижил цените и е навредил на местните фермери.
Унгарският премиер Петер Мoдяр заяви, че правителството забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна. Той написа това в социалната медийна платформа X, цитиран от “Укринформ”.
“Правителството оттегля намерението на Унгария да напусне Международния наказателен съд и забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна”, написа Мoдяр.

Hungary Today отбеляза, че в рамките на унгарската селскостопанска политика е възникнал дебат относно правната рамка за ограниченията върху вноса на украински селскостопански продукти, предава The Sofia Times.
По-специално, министърът на земеделието и хранителното производство Саболч Бона написа в социалните медии, че предишното правителство е оставило след себе си правна несигурност.
Според него ограниченията за внос, приети при правителството на Фидес, са били обвързани със специалните разпоредби на националното извънредно положение. Когато това извънредно положение приключи, ограниченията не бяха автоматично закрепени в закона, което министърът критикува като недостатък на планирането.

Бона заяви, че неговото министерство ще подготви ново законодателство, за да възстанови правната сигурност по отношение на защитата на унгарския пазар и местните производители.
Мерките ще се прилагат за месни продукти – включително говеждо, свинско, агнешко, козе месо и птиче месо – както и замразени зеленчуци и зърнени продукти.
На 14 май Унгария обяви отмяната на извънредното положение, въведено по време на мандата на бившия премиер Виктор Орбан.
Унгария въведе забрана за внос на украински селскостопански продукти за първи път през април 2023 г.

След началото на войната Украйна, Европейският съюз (ЕС) създаде мерки по границите с Украйна в отговор на блокадата на Русия на украинските черноморски пристанища, за да може украинско зърно да бъде изнасяно за световните пазари преди войната.
Няколко държави, включително Унгария, поискаха от Европейската комисия да въведе мерки за ограничаване на вноса на селскостопански продукти от Украйна, твърдейки, че големият приток на зърно и хранителни продукти от Украйна е понижил цените и е навредил на местните фермери.
СВЯТ
Париж обяви израелския министър на вътрешната сигурност за персона нон грата
Франция реши да забрани на министъра на вътрешната сигурност на Израел Итамар Бен-Гвир достъп до нейната територия, предадоха Ройтерс и Франс прес, като се позовават на днешно изявление на френския министър по въпросите на Европа и външните работи Жан-Ноел Баро.
Баро отбеляза, че решението отразява гнева от отношението на Бен-Гвир към активисти от международната хуманитарна флотилия за ивицата Газа “Глобъл Сумуд”. “Смятано от днес, Итамар Бен-Гвир няма право да стъпва на френска територия”, написа Баро в социалната платформа Екс.

“Заедно с моя италиански колега (Антонио Таяни – бел. ред.) призоваваме ЕС да наложи също така санкции срещу Итамар Бен-Гвир”, добавя френският първи дипломат.

Бен-Гвир стана обект на вълна от критики от международната общност, след като публикува клип, в който се подиграва на задържани активисти от хуманитарната флотилия за Газа.

Във видеото се вижда как в негово присъствие израелски полицаи карат активисти да застанат в редици и да коленичат на земята с вързани зад гърба ръце. На свой ред министърът им казва “Добре дошли в Израел, ние сме господарите”.
СВЯТ
Ердоган иска да прави петролопровод през България за Европа
Турция и НАТО правят тръбопровод за военни цели през България.
Проектът е за 1,2 млрд. долара и ще бъде предложен на срещата на върха в Анкара.
Турция е предложила изграждането на тръбопровод за гориво за военни цели през България, който да подсигурява енергийните доставки за източноевропейския фланг на НАТО, съобщи Bloomberg. Очакваната цена на проекта е 1,2 млрд. долара.
Предложеният тръбопровод ще минава от Турция до Румъния през България. Анкара планира да представи предложението преди срещата на върха на НАТО, на която ще бъде домакин през юли.

Турският маршрут е с около 1/5 по-евтин от алтернативните предложения, включително маршрути през Гърция или западните съседи на Румъния. Тези алтернативи биха разчитали на морски транспорт, което ги прави по-уязвими от смущения.
Военният министър Атанас Запрянов пришпори темата за бързо прокарване на военни коридори през България. Той направи това по време на своето изказване на форума „Сигурността в Черно море и Балканския регион” в Букурещ, Румъния.
Войната в Украйна и конфликтите в Близкия Изток, включително прекъсванията на енергийните доставки заради затварянето на Ормузкия проток, накараха НАТО да преразгледа инфраструктурата си за доставки на гориво. Държавите членки търсят надеждна и рентабилна верига за доставки за източните членове на алианса.
Турция търси съюзническа подкрепа за предложението, което може да бъде решено преди или по време на срещата на върха в Анкара, коментира Bloomberg. Планираният тръбопровод ще бъде ограничен за военна, но не и за гражданска употреба.
Европейският съюз и НАТО се споразумяха и за инфраструктурен проект на стойност 100 млрд. евро, който ще положи основите на „военна Шенгенска зона” за ускоряване на движението на войски и оборудване в цяла Европа, заяви комисарят по транспорта и туризма Апостолос Дзидзикостас на конференция в Атина.

Проектът включва разработването на 500 „горещи точки“, където през следващите три до четири години ще бъде създадена или укрепена инфраструктура за улесняване на военната мобилност.
“Това бързо ще ускори времето, необходимо за прехвърляне на войски и материали от една част на блока в друга, както за учения, така и в случай на извънредни ситуации, каза Дзидзикостас на „Срещата на върха за енергиен преход: Източно Средиземноморие и Югоизточна Европа. Ще бъде създаден и споделен резерв или „пул“ от военно оборудване, по модел на механизма за гражданска защита на ЕС.
Регламентът ще бъде готов до 2027 г., а инфраструктурата – до началото на 2030 г.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ








