Connect with us

АНАЛИЗИ

Ченгетата лъжат за убийствата в Нови Искър

Разстреляното семейство – пачка за близо 5 милиона от стотици милиони крадено ДДС. И част от мрежа за трансфер на милиард долара от Близкия и Среден Изток

Григор Лилов написа във “Фейсбук” изключителен анализ на случилото се в Нови Искър. Публикуваме го без редакция и без да взимаме отношение. Заслужава си тексът да се прочете и да се коментира.

Мафиотско-политическият римейк на „Ромео и Жулиета”

Мъртвото семейство – пачка за близо 5 милиона от стотици милиони крадено ДДС. И част от мрежа за трансфер на милиард долара от Близкия и Среден Изток.

Конспирация има. Най-страшното е, че е със съдействието и участието на политическия елит и властите.

Нека да видим какво скриха зад римейка „Ромео и Жулиета”, но не по Шекспир. Неговото начало беше поставено от вътрешния министър Валентин Радев на 2 януари вечерта. Той – най-висшия представител на нацията и властта по сигурността на страната на 2 януари вечерта обяви, че са намерени петима мъртъвци в някаква къща в гр. Нови Искър. Ала както можело да има, така можело и да няма престъпление. Когато е правил това изявление, няма как да не му е било му е докладвано, че се търкалят пет трупа – всичките с огнестрелни рани.

Същата вечер в Нови Искър изненадващо и необичайно цъфна главният прокурор на републиката Сотир Цацаров. Той хем полуопроверга, хем допълни министъра, смразявайки населението с вестта не само за мъртви, но и за застреляни с по един изстрел хора. Практически светкавичното оповестяване на случая публично и по този начин – с две лица от самите върхове на държавата още тогава подсказа, че убийството е плод на засегнати огромни интереси.

Логично беше и ходът на евенуталното му разкриване също да се превърне в плод на такива интереси. Това и стана. За финал интересите продиктуваха на разследването и прокуратурата да напишат и узаконят нескопосан римейк за шавлива Жулиета от гр. Нови Искър и патологичен Ромео, живял в с. Луково.

В моя разказ за „не-римейка” обръщам внимание на онези „детайли”, които в шумотевицата от хиляди медийни публикации, стотици изказвания на „експерти” и десетки изявления на официални лица останаха или неизвестни въобще, или набързо бяха смачкани в хора на информационната какафония и абсурдите й. (подозирам, че тя беше създадена умишлено, вкл. и от самите „органи” на сигурността).

Освен това не допускам да е меродавна каквато и да е информация за случилото се, публикувана от медиите, които развихриха до край фантазията си (и манипулацията на аудиторията). Не се доверявам и на официалната информация. Но приемам, че дори и в лъжите има части от истината.Защото не е възможно да се манипулират изцяло и докрай десетки, дори стотици хора – полицаи, следователи, прокурори, поемни лица, свидетели, съседи, журналисти и редактори, патоанатоми, специалисти от мобилния оператор, компютърни и ДНК-експерти, оператори на мрежата от улични камери и др., документи, рапорти, протоколи, отчети и прочие документация.

Още едно задължително уточнение – участвалите по един или друг начин в трагедията лица или засегнатите от нея като цяло са изплашени. Когато въпросите към тях станат достатъчно конкретни, повечето започват да се държат гузно, да бягат настрани от тях, да стават нервни, а някои от тях неволно, като при тик, да се озъртат настрани. Разбира се, че имах хипотеза, когато задавах такива конкретни въпроси. Ще отбележа и следното: за да зададеш правилните въпроси за случилото се, трябва предварително да знаеш поне част от верните отговори. Освен това се съмнявам, че има сила, която да отвори публично устата на хората. Освен една – онази, която накара някои от тях да говорят пред медиите с точно определени внушения за публиката. В този разказ ще вървя от малките разкрития към големите.

Въпросите, на които трябва да се отговори в едно разследване – криминално или журналистическо, са КАКВО, КОГА, КЪДЕ, КАК, КОЙ, ЗАЩО? КАКВО И КОГА?

Официалната версия лъсва като съшита с бели конци още на първите два въпроса – „какво” и „кога” и пропуква отговорите й и на останалите въпроси. На този феномен „кога” и „какво”никой досега не обърна внимание. В последвалия потоп от информация и лъжи той беше удавен и заглушен, според мен нарочно. Пропукването при него се получи, защото още нямаше избистрена в детайлите концепция как да бъде представено на обществеността случилото се в Нови Искър. Нямаше и как да бъде изличено вече съобщеното от пресцентъра на МВР и медиите.

Според него на 2 януари братът на Неделчо Юнаков се обръща към полицията. Защо се обръща? Защото от 29 декември никой от членовете на семейство Юнакови не отговаря на телефонните позвънявания. Това гласи първото официално съобщение на МВР за случилото се. То беше отразено от всички медии у нас. Понеже сте го забравили, заляти от масата информация впоследствие, го напомням отново. Нямаше как да се изличи съобщеното при масовостта на разпространението му по всички телевизии, сайтове и вестници. Иначе властите незабавно щяха да го направят часове след този пропуск. Но закъсняха. Затова разчитаха, че планираният да се изсипе информационен потоп ще го удави и неглижира в съзнанието на хората. Познаха!

Обърнете внимание на датата – от 29 декември Юнакови не отговарят!

Възможностите са няколко. Първата – датата е истина! В първото си съобщение МВР не е излъгало. И посоченият като брат не лъже. СЛЕДОВАТЕЛНО СЕМЕЙСТВОТО ЛИПСВА, ТАКА ДА СЕ КАЖЕ, ОТ 29 ДЕКЕМВРИ! В такъв случай МВР, следствието, прокуратурата лъжат, че случаят Юнакови се заплита на 31 декември – първо в ранната привечер с Кети Кюхова, после с останалите в минутите преди полунощ. Логика в тази лъжа няма. Освен ако тя не цели да прикрие нещо.

Какво?

Например това, че Юнакови са убити още в онзи ден – на 29 декември. Или ако не на тази дата – на следващите, но не в указаното официално време – на 31-и късно вечерта. Или дори в новата година. Цели да прикрие, че се е случило нещо друго през тези дни, а не едно просто убийство. Но защо ще го крият? Изглежда безсмислено! Заради вторият вариант на хипотезата – били са отвлечени в собствената им къща. Или са отвлечени от друго място и един-два дни например разпитвани. Възможно е да са ги върнали обратно в дома им – в голямата пукотевица около посрещането на Новата година, за да ги застигат куршумите.

__________________________________
Тогава случилото се, започващо от датата 29 декември, когато са спрели да отговорят, трябва да се укрие, понеже неизбежно възниква следващия логичен въпрос: без искане за откуп отвличането няма никакъв смисъл. Защо тогава е извършено? И защо сам човек? Не му по силите да отвлече 6 лица. Необходима е група, и то голяма. Необходима е организирана престъпност, необходима е мафия! И мотив за действията й. Това отвличане има смисъл обаче, ако е било заради търсене, изцеждане на информация от Юнакови – за „да пропеят”. Въпросът „да пропеят за какво” е онова, което тревожи властите и затова те се опитват да скрият действително станалото с цената на всичко.

__________________________________

В тази връзка ще отбележа, че в първите съобщения за драмата се посочи, че по телата на жертвите има следи от насилие. „Насилие” означава изтезания. Да пренебрегнем съобщенията на медиите – те са манипулирани от една страна, от друга – самите медии манипулират населението.

Обаче актовете от аутопсията не са манипулирани. Ще отбележа още един „детайл”, скрит от обществото – „следи от насилие” са и куршумите, уцелили ставите на жертвите. Специалистите знаят, че такъв подход” е сред най-ефективните способи за „разприказване”. Сега да разгледаме възраженията срещу тази теза.

Например възможността, че роднината лъже. Но липсва мотив защо да го прави. И ако лъже, защо ще сочи дата 29 декември, а не например 28-и, 30-и, 31-и или дори 1-и януари?! Съществува и още една загадка в случилото се. Ако брат ви, сестра ви, родителите ви не отговарят на позвъняванията, какво ще направите? Звъните многократно и на следващия ден – на 30 декември. На третия пореден ден – 31 декември, когато пак не ви отговорят, тревогата ви сграбчва и отивате на крака при тях, в къщата. В най-най-краен случай отивате чак на четвъртия ден – на 1-ви януари. Влизате и откривате труповете. Или не може да влезете – заключено е, цари мъртва тишина, кучето не лае или го виждате мъртво и тичате в МВР. Напомням, че „този брат” живее в София, на крачка от Нови Искър.

Да, ама описаното не става на 30 декември, не става и на 31 декември, не се случва и на 1 януари. А чак на 2-ри януари следобед, в 16:20 часа – в края на четвъртото денонощие от изчезването, ако се доверим на заведения тогава официално в МВР сигнал на роднината. Тогава възможно ли е да лъже посочения като роднина на Юнаков? И защо го прави? И ако той не лъже, респективно защо лъжат МВР, следствието и прокуратурата, изведнъж забравяйки, че е получен такъв сигнал, в който е посочена дата на изчезване на семейството „29 декември”?

——- Живи ли? ——

Между впрочем, по външни, но формални белези семейството в онези дни – поне от 29 до 30 декември си е живо и здраво. На 29 декември Кети Кюхова споделя две публикации в профила си във Фейсбук – в 14:37 и 14:47 ч. Получава много харесвания и отзиви. На 30 декември споделя още една публикация за вкусна домашна торта – в 23:38 ч. Под нея обаче е мълчание – всички отзиви, харесвания и поствания под нея са от 2 януари нататък!

Сайтът poleznite.com, от който е взет този споделен пост, при проверката, която направих, се оказа с изтекла регистрация на 29 септември и неактивен. Да, неактивен, ама у нас, в България си е повече от активен чрез superhosting.bg. Опровержение на хипотезата за отвличането е и профилът на Боби Иванов в социалната мрежа – „Боби Нанси”, създаден на 30 декември. Има-няма преди две седмици. В него има само два поста – снимки с Нанси, едната от които е поместена в 16:06 ч. на 30 декември, а втората – в 19:12 ч. Затова от първи поглед датата 29 декември за изчезването на Юнакови е парадоксална – стана ясно защо.
Но на втори план, при разчепкване на детайлите започва да изглежда доста логична!

Една бележка – първоначално постът на Кети Кюхова за вкусната торта беше с дата 31 декември! Но после „някой” е преценил, че 22 минути преди полунощ и при версия за убийството й в по-ранен час съшитата с бели конци картина ще лъсне недвусмислено. Конструкцията й ще се срути. Трудно е за вярване, че буквално минути преди Новата година Кети ще пуска в социалната мрежа рецепти за торти.

Такъв пост трудно ще се препише и на Росен Ангелов – няма мотив да го прави, щом оставя труповете в къщата в тази нощ, от която се води и постът. Няма и как да влезе от нейно име във „Фейсбук”, за да вземе паролата от жертвата си, след като според разследващите жената вече би трябвало да е мъртва.

Затова датата му беше променена – от 31 на 30 декември. За съжаление няма начин как да установя кой е имал достъп в ранната нощ/сутрин на 1 срещу 2 януари до профила на вече мъртвата жена. Но така фактът за „спокойното битие” на семейството в онези дни до новогодишната вечер се превърна в доказателство – ала за манипулация заради изчезването им.

А ето ви и втори детайл. Профилът „Боби Нанси” за нула време – до предстоящата непосредствено смърт на автора му се е сдобил светкавично с 54 приятели. Т.е. те са били поканени за приятели или пък сами са кандидатствали и приети за приятели от него. Да, ама обаче пък всички прочитания, емитикони и коментари в този профил са от 2 януари нататък – след смъртта на Боби Иванов (както се случва и с последния пост на Кети). Т.е. никой от приетите за приятели не е чукнал дори едно „харесва” под поместените две снимки, не е казал думичка за тях. Нелогично.

Та затова този профил и последният, редактиран по дата пост на Кети Кюхова ми изглеждат изкуствени, нарочно създадени, за да се илюстрират като живи от една страна жената, от друга – спокойствието на семейството на 30 декември. Ще отбележа, че иначе Боби си има нормален профил – „Боби Схемата”, в който и чрез логото, и с картинки на много сърца отдавна е илюстрирал чувствата си към Нанси –„Обичам те, Нанси!”. И в който приятелите му са близо 5 000 бр. И в който последният запис, с който честити Коледа на всички, е от сутринта на 25 декември.

И после – нищо! Не честити Новата година! Мълчание! Мълчания след датата 29 декември има и в профилите и на другите разстреляни лица.

******* Между лъжа и действителност *******

Затова вероятно братът не лъже за датата на безпокойството си. Ако лъжеше, ще се наложи да приемем, че е нямало позвънявания към Юнакови. Би трябвало братята да са скарани на живот и смърт – така, че едното семейство категорично да отказва да контактува с другото – от години. Да, ама тогава нямаше да се породи тревога в този посочен от МВР брат и той да подаде съответният сигнал в полицията. А именно това се твърди официално!

Някой ще възкликне – голи конспирации! Ще опонира – та нали Георги Юнаков е повикан от дежурството си в психиатричната клиника „Св. Иван Рилски” на 31 декември вечерта. Независимо от споделеното от негови колеги, които представиха ситуацията така, че сякаш са подслушвали телефонните му разговори, не им вярвам!

Името на Георги въобще не фигурира като санитар или какъвто и да е в екипа на тази лудница! Според проверката, която направих в НОИ, не е бил на трудов договор там! Затова на казаното от този друг санитар нямам капка доверие – при доход, равен на минималната работна заплата си прекалено зависим от обстоятелствата и от външен натиск.

Освен това Георги надали е можел да напусне свободно работното си място. На Коледа, Нова година и др. празници по графика на болницата през нощта дежурят само по един доктор, една сестра и един санитар. Преди да си тръгне, би трябвало задължително да уговори някой да го смени!

Ето и второто възражение срещу хипотезата за отвличане на семейството: та нали Боби Иванов на 31 декември е отказал празнуването с приятели и е отишъл при гаджето си. За мен с това привикване на Боби Схемата някой е искал да затвори всички потенциални уста, ако евентуално са научили нещо не за разправяне. Какво „нещо” – засега неизвестно!

Възможно е да е станало така – под натиск от приятелката му Нанси Иванова, заплашена със смърт от мафиотите. Задавам си обаче и друг въпрос: как никой се замисли защо именно в деня – късния следобед срещу Нова година изведнъж родителите й отказали да я пуснат на купона. Излиза, че варианти за празнуване до този момент въобще не са били обсъждани от Юнакови! Звучи ми невероятно.

*** При толкова противоречия е валидно правилото за „бръснача на Окам” –от множество теории и догадки за обяснение, които изглеждат или ги правят да са правдоподобни, за предпочитане е най-простата, която обяснява случилото се. ***

А коя е тя! – МВР да ни е подвело и излъгало!

Сигналът за къщата на Юрукови да не е подаден от никакъв брат! Може например да е дошъл от вече притеснените съседи на 2 януари следобед, които и тогава не са могли да честитят на комшиите си Нова година и/или са видели мъртвото куче в двора. Но пак възниква отново въпросът защо лъжат МВР и следствието чрез „брата” кой в действителност е подал сигнала, кога и какво искат да скрият с това?

Обаче и устата на съседите се затварят като с катинар за случилото се в дните между 29 декември и 2 януари. Може би бъркам, но в очите на някои от замесените в случая се чете неподправен страх, когато въпросите станат целенасочени и съвсем конкретни.

Твърдят, че нищо не са знаели, нищо не са чули, нищо не са видели. Търсили Юнакови на 1 януари да им честитят (по телефоните), ама никой не отговорил. Не заподозрели нищо – не проверили къщата и не сигнализирали МВР. Иначе охотно споделят колко добри съседи са били. Но дотам.

Ако им се доверим, не са били и те!

ОТВЛИЧАНЕТО

Съществуват и други загадки.
Ето ви например една от тях.
Екип на Второ районно управление на МВР в София пристига в зловещата къща по сигнала за хора, неотговарящи на телефоните си, за да провери ситуацията..

А защо се вдига екип чак от София? За такова дребно нещо? Та нали в Нови Искър си има участък на МВР, на ул. „Искърско дефиле” № 261. Към него съществува и оперативна дежурна част. Защо нейните полицаи не са отишли до къщата. Тя е само на километър от тях, по почти права до съответната пресечка улица. Но се пращат такива от София – с по-висок ранг и отговорности?!

Единственото свястно обяснение, че когато властта иска да крие нещо, тя се доверява на проверени служители и затова не нарежда проверката на някакви си провинциалисти, на които не им е виждала дори и очите! Най-сетне се оказа, че местните полицаи са сред последните, научили за случилото се. В хода на разследването въобще не ги забелязали – никой не ги е разпитвал за криминалния контингент в района, за данни за Юнакови и съседите им и т.н.

И още една загадка… Всички къщи наоколо са с кучета. Не са някакви домашни помияри, а готови да сръфат без колебание всеки непознат. Като например озъбения грамаден Оскар на съседката Цветана Димитрова. Би трябвало яростно да облаят Росен Ангелов, ако е влизал в къщата на Юнакови. И когато е излизал. Все пак за тях той е напълно непознат. Както и всеки друг непознат, минаващ по малката кална улица.

Но никой нищо не е чул. За недочутите изстрели има обяснение – пукотевицата по повод Новата година или заглушител на оръжието. А за яростния кучешки лай и навика на всички да скачат и поглеждат, пък и да излизат навън, щом го чуят (районът бъка от крадци!) какво обяснение ще се даде?!

И поредната загадка! Труповете са вътре в къщата, няма как да се помиришат. Но в двора на Юнакови също има труп – на немската овчарка Неро(н). (бел. – и този труп е местен) Приятели и съседи си противоречаха за името й и затова го изписвам така. Би трябвало съседските кучета да се скъсат от лай от полунощ на 31 декември срещу първи януари, да лаят целия 1 януари и да вият чак до идването на полицията на 2 януари следобед. Няма как да не са надушили трупа на своя събрат!

Да, ама не! Не са лаели! Поне така твърдят съседите. Тогава остава единствената възможност! Тя е Юнакови да са изведени навън на 29 декември и върнати в къщата, „когато му е дошло времето” според крилатия царски израз, за да открият телата им съответно в нея.

Допустимо е това да е станало на 31 декември – датата, обявена за смъртта им. Минути преди полунощ, когато пукотевицата от фойерверки гърми и хората не се безпокоят и тревожат, че нещо става навън, за да надничат специално по чуждите дворове и на улиците навън. Обаче ще отбележа, че на Нова година и в двете съседни къщи са празнували хора. И в полунощ са пускани фойерверки от дворовете, вкл. и на улицата „Лозянски дол”, където е домът на Юнакови.

Представете си ситуацията – убиецът Росен Ангелов трябва да се е преобразил в призрак, за да не го забележи никой. В подобна обстановка евентуална операция за вкарване на убитите отвлечени в къщата е била трудна и много рискова за осъществяване. Затова отхвърлих варианта.

За мен най-вероятно е да са ги върнали непосредствено преди откриването на труповете на 2 януари, в нощта срещу датата или по-късно, когато много от съседите вече са се били изнесли от вилите си в жилищата си в София и наоколо е било пустош. (улицата е във вилния район „Изгрев” на града). Т.е. нямало е кой да види някакви коли и мотаещи се хора покрай дома на Юнакови. Ще отбележа, че подходът и входът към къщата е улеснен и от двете срещуположни страни на двора – както от „Лозянски дол” № 5, така и от „Вяра” № 17. Парцелът се простира между двете улици и на него има не една, а три постройки. Телевизиите обаче спестиха това обстоятелство, като показаха само едната къща, но не и останалото в имота.

За подобен вариант – 2 януари, подсказва и сигналът от притеснените роднини (според МВР интерпретацията), дошъл с толкова много дни закъснение. Такова връщане на труповете в къщата обяснява логично още един „феномен” на разследването – защо убиецът е „мил кръвта” от подовете, за да „заличи следите”? Господи, какви и чии следи заличаваш с това миене, когато си оставил като следи маса трупове?!

Но ако набързо вкарваш вече предварително умъртвени хора, трупове в къщата, няма как да разплискаш банки чужда кръв по пода, за да имитираш убийствата именно в дома, на това място. Няма рана без кръв. Експертизата лесно ще докаже, че по засъхналите петна кръвта е чужда, което безспорно ще прати по дяволите цялата официална версия. Но пък е просто за изпълнение и най-важното – бързо, да имитираш като замяна на липсващите локви кръв алогичното „почистване на следи” от убиеца. За целта стигат една кофа вода и един натопен в нея окървавен парцал, омазан предварително в раните на някой от убитите.

За мен най-вероятното е да са отвлечени извън къщата им – например от паркинга на някой МОЛ и върнати обратно в подходящия момент, за да бъдат открити труповете.

******* Факти за такава хипотеза? *******

Освен логиката, която подрежда в ясна картина необясними иначе факти, съществуват и преки доказателства. Какви?

Първото е счупеното стъкло до шофьорското място на джипа „БМВ”. То може да подсказва за съпротива при отвличането на семейството, при опита за влизане в нея и за борба вътре в колата. Възможно е дори да е шофирала Кети, да се е случил фал и затова сега да се твърди, че е умряла по-рано.

Вторият, далеч по-важен, съществен и практически необорим факт е трупът на Кети в кладенеца. Отбелязвам, че той е на около 2.5 км по права линия от дома й – по пресечен терен и на около 3.2 км по черните пътища. Смехотворна е версията как е излязла да разхожда кучето и някъде по пътя на разходката я причакал убиецът Росен Ангелов. Твърди се, че е ползвал джипа БМВ на семейството, за да откара тялото й до кладенаца.

Какво излиза според ювелирните обяснения на властите?

Убива я някъде наблизо до къщата, после влиза в двора. А какво стана с кучето Неро(н) – то защо не лае, нали в онзи момент по официалната версия е било живо? Никой не му обръща внимание, разбива стъклото на заключената кола – алармата свири и пак никой не му обръща внимание, неутрализира алармата, изкарва автомобилът навън, товари трупа и го откарва. И зарязва колата, без да й тегли клечка кибрит, за да заличи следите, макар че иначе с такава цел е измил подовете в къщата.

Без версията за транспорт пък излиза, че трупът е носен на гръб километри! И впоследствие, в същата нощ убиецът трябва да е изминал много километри пеша, за да отиде съвсем рано сутринта при работодателя си!

*************************************

Още по-нелепо беше обяснението как кучето се е върнало само след убийството на Кети – живо в къщата. Който твърди, че немска овчарка няма да защити стопанина си, дори с цената на живота си, нищо не знае за тази порода! Който твърди, че едно куче, загубило стопанката си, ще се върне в дома, без да лае и скимти, без да дърпа за дрехите Юнакови навън, за да ги заведе на лобното място на Кети, отново нищо не знае за кучетата.

Тезата, че убиецът Росен Ангелов не е застрелял кучето край Кети, а го оставил да се върне в къщата, за да го убие там, са унизителни за интелигентността на българина, колкото и да е прост и наивен някой човек. Унизителна за интелигентността е и тезата на следователи и прокурори, че трупът е открит в кладенеца от полицията, понеже следовите кучета надушили дирята от къщата до него.

Това е уникално нагла лъжа! Няма как да надушат по следата й мъртвата жена, ако тялото е превозвано с кола! Няма и какво да надушат, дори следата на колата, понеже са изминали 48 часа от потенциалното време на престъплението. Но как да дадеш свястно обяснение за пропуските и недогледаното в мафиотския сценарий?

Затова първоначалната версия на следствието и прокуратурата се смени в хода на моето разследване (бел. не е възможно да се ровиш в такова убийство, без съответните органи да не те поставят под наблюдение като опасен журналист). На големия брифинг за „истината” разследващите се опитаха да коригират огромното си скодумие за нощни разходки с кучета. Коригираха се, че първо била застреляна Кети, и то в къщата, после останалите. Дори ги изброиха по реда на сбогуването им с белия свят!

И сътвориха нов гаф!

Не съществува механизъм за аутопсия, която да покаже и докаже след два изтекли вече дни разлики от по-няколко минути, камо ли секунди в поредица от убийства (иначе още неубитите щяха да успеят да сигнализират за ставащото по джиесемите си).

Няма начин как да се докаже обстановката, последователността на убийствата, реакциите и т.н. по проектили и др. белези, понеже се твърди от същото МВР, следствие и прокуратура (а има и неоспорими факти за това, които събрах), че телата са били разместени и носени по различните стаи!

Всъщност именно затова труповете са внесени и поставени в различни стаи! Ако труповете бяха в едно помещение, по разположението им и някои несъответствия – изстрели, проектили, начин на падане на тялото, охлузвания при паденото, места на разплискване на кръвта щеше да лъсне фалша „разстрел в къщата”.

Най-сетне е странно как така минути преди настъпването на Новата година родата се е разпръснала в различни стаи вместо да бъдат заедно и да си пожелаят „Да ни е честита!”. Още по-странно изглежда, ако нещо ги е тревожило, както се твърди от медиите. Вместо да го обсъждат съвместно всеки да си е вдигнал края, както се казва „кой-накъде е” и си е отишъл по стаите.

Аз не съм такъв идиот, за да им повярвам! А вие?

По този повод ще спомена една малък детайл от разследването ми от десетките, които не включвам в този разказ. Празната, гола маса в дома на семейството в новогодишната нощ потресе всички. Една следствена тайна от огледа на къщата на Юнакови: не само масата е празна. Нямало е и нищо готвено или приготвено за новогодишната нощ.

Как е възможно?

Ами възможно е, ако въобще не е имало повод за празнична трапеза. Ако са били отвлечени още на 29 декември, за което намеква първото съобщение на МВР, то естествено и логично е масата да е била празна и да не е готвено нищо. Труповете в помещението са поставени там допълнително. Това е далеч по-просто и ясно обяснение от сложното, усукано, че са били притеснени от „нещо си”, че заради „нещото” забравили да празнуват…

Защото готвеното и приготвянето на трапезата започват от сутринта, а „нещото” се появило според официалните лица на разследването и прокуратурата, както и медиите чак вечерта!

******* Кладенеца *******

Много, може би най-съществено обстоятелство за мен е, че тялото на Кети е намерено в кладенеца облечено като излизане навън! Нима Росен Ангелов го е преоблякъл вътре в къщата, преди да я понесе навън?! Тези ни взеха съвсем за малоумни! Затова проблемът, който замаскирват с нелепи внушения МВР, следствието, прокуратурата, си остава.Този проблем е защо трупът на Кети е в кладенец, а не в дома й? И защо трупът на кучето е в двора на дома й, а не на лобното й място или някъде по пътя към него?

Хипотезата за отвличане от някой МОЛ напълно и задоволително го обяснява.

Трупът на кучето е в двора, понеже нито е разхождано, нито се е връщало само в къщата след убийството на Кети. То е застреляно – вероятно с оръжие със заглушител, когато са внасяни труповете в дома, за да не пречи и да не лае като разпрано. Апропо, аутопсия на Неро(н) няма! Не е извършвана, макар че тя също е задължителна! Какъв необясним пропуск!!! Аутопсията е необходима, за да се види с какъв куршум и съответно оръжие е убито животното. Обзалагам се на 200%, познавайки родните „спецове-ювелири” на разследванията, че ако тя се направи, оръжието, с което е убито кучето, няма да се окаже онази „Берета”, „намерена” в ръката на престъпника Росен Ангелов.

На другият въпрос от проблема – защо тялото на Кети не е захвърлено където и да е, а именно в кладенец, също има обяснение. Престоят на студ и във вода и последствията от това – например така нар. получаваща се мацерация заради водата маскират белезите от някои извършени насилия върху него, още докато е било живо. Да кажем такива като изгаряния. И ако някакви потенциални родини искат да го видят, да разпознаят трупа (задължително изискване според правилници и разпоредби) да няма как да забележат това.

Но най-същественото, натежало на везните за такова странно решение е, че то създава огромни трудности при определянето на часа на смъртта. Накратко – Кети е убита или умряла значително по-рано от другите. Например още при отвличането или при изтезанията сърцето не й е издържало. Ще отбележа, че то много подходящо за случая е разкъсано от изстрел. Трябвало е да се скрие времето на смъртта.

За да се маскира, Кети – мъртво-полужива (вторият е по-добрият вариант) е хвърлена във водата в кладенеца и на студено. Задействали са се фактори, които забавят появата на посмъртните признаци и максимално затруднят патоанатомите, които да определят точното време на смъртта.

Иначе не дай си боже да излезе, че това е станало например на 30 декември или дори на 29-ти! Та заради тези „съображения” е наложеното отклонение от сценария и последвалата измислица на властите за някакви вечерни разходки, при която кучето се върнало само. И втората им измислица, която замени тази с провалилата се разходка – как добре облечената за минусови температури жена си е стояла и шетала така в затоплената къща, докато я срещнат изстрелите.

*********

Дори от този бегъл анализ се вижда, че разследването на МВР, следствието и прокуратурата не може, не желае и крие отговорите на най-елементарните въпроси – КОГА, КЪДЕ И КАК! А без тях всякакви техни внушения за КОЙ И ЗАЩО остават импровизации, лишени от логика и смисъл.

*********

БРАТЪТ?

Най-същественият за мен проблем, изникващ от това разследване, е кой сигнализира МВР? Ако са били уведомени от някакъв брат, защо роднината е реагирал толкова неадекватно и късно?! И защо органите, дето трябва ни защищават, лъжат, че драмата е започнала в часовете непосредствено преди Нова година, а не три дни по-рано, както сочи той? А ако не са уведомени от този „брат”? Защо „брат” го поставям в кавички ли?

Майка му Петранка е единственото дете на Борис и Ценка Щереви. И той – не „брата”, а Неделчо Юнаков е единствено дете от брака й! Неделчо няма брат! Дядо му Борис е бил партизанин, спомнят си най-възрастните хора в Сапарева баня. Родата е била уважавана навремето в града. Бабата и дядото са били учители. Щерева е била и виден изобретател – химик. За тези хора с памет за миналото няма никакъв брат! Брат съществува единствено в съобщеното от МВР. И само на още място в информационния потоп се споменава от „първоизточник” за брата.

То е в интервю на 3 януари, но всъщност преразказ от БНТ на казаното от Любомир Дуков (за героичната му биография и подвизи виж по-нататък), който е бил изключително близък на убития Неделчо Юнаков. Споделил с репортерите за това, че приятелят му имал брат и сестра, ама ей на – не пожелал да застане с лице пред камерата, за да го каже. Правилно е постъпил – така не се носи никаква отговорност. И не може да му се лепне обвинение за възпрепятстване на разкриването на тежко престъпление и въвеждане в заблуждение. И аз не мога да го виня в това. Спомените на възрастните обаче са изменчива работа и затова потърсих и др. доказателства.

*** В гражданския регистър не открих данни Неделчо Юнаков да е имал брат!

*** Освен това не открих данни за др. наследници – например негов брат или сестра в имотния регистър за къщата на ул. „Фенерка” № 3 в гр. Сапарева баня, която е продадена на Любомир Дуков.

*** Забележете, че труповете на Юнакови – Неделчо и Кети Кюхова и досега (поне доскоро) стояха в моргата. Личи си, че може би роднината на Неделчо, за който говореха органите и медиите – братът, не жеале да ги погребе. Явно отношенията са не хладни, а направо арктически. Ако въобще съществува такъв човек. А ако не съществува, като сочат данните, от които извадих копия? Кой тогава е сигнализирал полицията?

*** Един от съседите твърди, че убийството и труповете са открити от приятел на Боби, който тръгнал да го потърси, когато не се свързал с него. Според други съседи по тази и съседните улици – от непознат човек, представил се като приятел на семейството. Според служители на МВР и следствието, пожелали гарантирана анонимност пред мен – също от някакъв приятел на семейството. Само пропуск ли е, че този приятел, приятели и т.н. са останали нефиксирани в протокола за оглед? Случайност ли е, че поемното лице, присъствало на първоначалния оглед, е бивш полицай? Той ли е открилият труповете, чиято личност се опитват да пазят в тайна? И какъв се пада този човек на загиналите, че е проявил интерес към тях още на 2 януари, веднага след Нова година, към къщата им, за какво въобще ги е търсил?…

– Кой всъщност открива труповете в къщата?
– Свидетел, чието име на този етап засега няма да назова от съображения за неговата сигурност.

Най-сетне и „братът”, и „роднините” в това убийство бяха „убити” от главния разследващ, ама това не се разбра от публиката. Въпросът, който прочетохте, е към шефа на Националното следствие Борислав Сарафов. Датата на въпроса е 7 януари. По онова време убиецът Росен Ангелов е мъртъв от няколко дни, вкл. е мъртъв и официално (съобщено е публично от МВР, следствие и прокуратура) Какво и кой тогава заплашва евентуалният свидетел – откривател на труповете? Нали уж нямаше намеса на мафията в тази драма? Ако не са уведомени от „брата”, както притиснат от забърканата каша се опитва да се измъкне с някакъв си фантом Борислав Сарафов, как от МВР са узнали, че нещо се е случило с Юнакови в тяхната къща? И съответно са отишли на „проверка” там? Изпращайки не местния екип, а такъв от по-далечната София?
____________________________________
Това е възможно, само ако най-отговорни фактори в службите и полицията са знаели далеч по-рано, още преди убийството, че драмата предстои да стане – в този град, с това семейство, да се режисира на този адрес и посочи като време навръх Нова година. Т.е. тези „фактори” във властта са писали сценария й и са го поръчали за изпълнение на мафиите!
____________________________________

Отговорът на това мое обвинение очаквам от официалните власти. Надали ще го дадат. Всякакви опити за обяснения като лепкава кал още повече ще ги всмучат в тинята на нелепите внушения – поправки на вече казаното и обявеното и още повече ще ги повлече към дъното на тази мафиотска история.

ЗАЩО?

Най-важният въпрос, квинтесенцията на едно разследване е „защо”, понеже по пътя му се стига и до „кой”. „Защо” очертава кръгът от потенциално заинтересованите лица от това престъпление. А за да се очертае този кръг, трябва да се проучи живота на жертвите.

*******УБИЕЦА *******

МВР, следствието и прокуратурата го посочиха като Росен Ангелов. Росен Желев Ангелов е 56-годишен, роден на 24 април 1961 г. До 2012 г., макар и вече издирван, се е водил като бизнесмен чрез едноличен търговец „Росико – Росен Ангелов”. Няма да се спирам на жалката му биография, белязана с престъпления. Ще се спра на три факта – един от житие-битието му от последните дни, един от операциите на МВР покрай убийството и един от същата тази биография.

Според официалната версия някакъв си Драгомир дал информация за връзка между Кети и убиеца й, дал и информация за къщата, в която живеел престъпника. На тази личност всички – власти и медии спестиха фамилията. Запитайте се защо? – Защото по едно първо име е невъзможно да го провериш що за човек е той, зависим ли е от нещо или не, бъркал ли се е с престъпността или да и т.н.

Росен Ангелов избил свидетелите на връзката му с Кети, за да не насочи разследването към себе си, ама е разказал с подробности на Драгомир за нея. И въпреки това не го убил при срещата им на 1 януари! Смях в залата! Всъщност трябва да проклинаме, защото нас – обществото, никой от властта не ни брои дори за нищо. Освен това Драгомир не е съдействал на полицията. Не информирал никого за Росен, макар че научил за престъплението му. Станало обратното – полицията го намерила. Практически светкавично, мълниеносно! За по-малко от 12 часа. Така излиза.

Как така, дето се вика, само за часове полицията разбра къде и при кого работи практически преминалият в нелегалност Росен Иванов? Та нали според официалната версия той е нямал никакъв договор, никакви данни за осигуровки, адреси, работата е била „на черно” и т.н., и т.н., и т.н.!

* Защо полицията е издирила именно Драгомир, и то толкова бързо?
* Какво е знаела за отношенията между лицето Драгомир и лицето Росен Ангелов?
* Какво е знаела за самия Драгомир?
* Защо се крие фамилията на този човек?

Задавам въпросите, понеже престъплението беше разкрито на 2 януари в късния следобед. На следващия ден – 3 януари, рано сутринта са първите информации в медиите за тази връзка, спомената от Драгомир. Например сайтът ПИК я е оповестил в 9:08 часа. Ако информаторът не е бил Драгомир, то тогава кой? Съседите – те са изумени от любовта със затворник и притеснени какви хора са живеели на улицата им! Роднините на Неделчо – абсурд, та нали щеше да стане скандал и може би да се стигне до раздяла? Най-близките роднини на Кети – възможно е. Но как се споделя за шавване встрани и за обекта му престъпник? Нормален човек никога и за нищо на света няма да го направи!

На 4 януари сутринта започва мащабната акция на органите в Луково. Вечерта къщата е разкрита (как и чия е по-нататък). И представете си – Драгомир бил този, който посочил дома в Луково, в която живеел престъпника. Значи е посещавал къщата! Кога? Колко пъти? Защо? (в разследването установих, че това е негова и медийна измислица).

* * *

Според моето скромно мнение в случая си имаме работа с онова, което се нарича „подставено лице”. Неговото участие в случая и публичното му лансиране трябва да прикрие големите по принцип познания на МВР за Росен Ангелов, налични официални данни за него и адреси. И най-вече суматохота в рамките на денонощие с каква версия да се представи убийството и най-важното – кой да бъде посочен за убиец!

~~~~~~~~ Политиката между престъпника и един скандал ~~~~~~~~

Вторият факт, който ви обещах
____________________________
Оказа се, че шесторният убиец Росен Ангелов е вуйчото на един от участниците в скандала “Суджукгейт”. Тихомир Атанасов е негов племенник.
_____________________________

Забравихте ли вече тази скандална история от изминалата есен? Ще я припомня. Герберовият, вече подал си оставката депутат Живко Мартинов заедно с представители на полицията, бившият директор на Областната дирекция на МВР в Добрич Веселин Колев) и на местната власт в Добруджанско беше изнудвал маса бизнесмени, от които нашумяха 4 тона суджук, поискани като за премиера Бойко Борисов.

Според сайта на Народното събрание за два мандата Живко Мартинов е уникален случай – нито веднъж не се е изказал от парламентарната трибуна! Участвал е в пет групи за приятелство с други държави и в две комисии: за храните и за водите. Но и там е бил мълчаливец. Уникален е и с друго – биографията му е толкова постна, че практически преди политическата му кариера за него абсолютно нищо не се знае публично.

Суджукът, който нашумя чрез медиите, е само претекстът, глазурата, консумацията за публиката, която да скрие истинската битка за милиардни суми – от възстановяване на неправомерно ДДС за зърното до огромни вложения в „зелената енергия”, от битката за владеенето на газовия хъб до хотелския бизнес по морето и прането на пари.

В тази история според мен няма нито един чист, макар че някои се правят на жертви. Показателното е друго. Вуйчото Росен Ангелов – посочен като шесторния убиец в Нови Искър е имал стабилни свои връзки в политическите върхове на страната и бизнеса в златна Добруджа. И не само в бизнеса с пшеницата и слънчогледа.

Депутатът Мартинов, с когото и с чиито хора е работил по едно време племенникът му Атанасов, е крупна фигура в зелената енергия, има дял в едри енергийни фирми, свързани с най-големите национални обекти и проекти на ветропаркове – например “Уинд енерджи” и “Уинд Енерджи 3000”. В тях други съдружници са също хора от властта – например двете дъщери Любов и Елена на бившия шеф на Комисията за защита на потребителите Дамян Лазаров. 56 техни търговски дружества имаха навремето отношение към енергетиката. Собственият холдинг на Мартинов – „Жизел” е побрал в себе си си цял конгломерат от фирми. Този депутат се оказа протежиран от втория човек в ГЕРБ – Цветан Цветанов.

___________
И не се чудете, че при такива политически връзки толкова години криминалният престъпник Росен Ангелов въобще не е бил издирван. Защото дори „безстопанствената” вила, в която е живял в Луково, си е негова!!! Официално, по документи. Затова и прокараният Интернет, и тока, и абонамента за GSM, и др. човешки екстри, които е ползвал, са най-нормално осигурени. С лична карта и валиден адрес. Затова, заради този валиден адрес е осъден по изпълнителното дело за неплащане на на вноските. Без посочен адрес никой съд няма да започне производството по него.
___________

Кариерата на този депутат стартира покрай финансовите пирамиди и достига до опекун на златото на Добруджа – зърното. Не е само това! Преди няколко години сигнали до прокуратурата, подавани от залязлата вече политическа звезда Яне Янев го забъркаха в мощни данъчни афери. И нищо!

Още през 2011 г. бившият полицай Кирил Костов наряза демонстративно партийната си книжка от ГЕРБ и обяви, че в местната структура се е оформило “корупционно каре”, като сред посочените имена беше и това на Мартинов, тогава шеф на партийната организация на ГЕРБ и общински съветник. През същата година беше внесен сигнал в прокуратурата. А още по-рано,през далечната вече 2007 г. ексдепутатът Мартинов попада в полезрението на данъчните и е е изпратен сигнал до прокуратурата. И през 2001 г. имаше скандал, в който отново се споменаваха тези имена. И нищо!

Другото обвинение към депутата Мартинов, повдигнато му от прокуратурата, е свързано с опита му да манипулира доказателства по делото за смъртта на двама души при катастрофата, направена на Черноморието от бившия зам.-министър на финансите Красимир Катев – и тогава, и сега дясна ръка на братята Велчеви. Напомням, че Милен Велчев беше политическо гуру на царедворците в Лондон и финансов министър на цар Симеон, а брат му е зет на бившия кандидат-член на Политбюро при социализма и ръководител на разни комитети Стоян Марков, отговарящ и за научно-техническото разузнаване зад граница.

„Снежана водеше фирмите на много хора и на ЕКО Груп. В последствие научих, че тази фирма е на Петър Малджиев (участник в „Суджукгейт, заплашвал други с убийства)…“ Снежана е съпругата на бившия областен директор на МВР Веселин Колев, сдушил се с герберовия депутат. Думите са на Камен Щерев – строителен предприемач.

От делото във Варненския административен съд, което цитирах, се разбира, че „Бау консултинг мениджмънт” на убития в Нови Искър глава на семейство Юнакови – Неделчо, във веригата от данъчни измами си е мешала доставките, капите и изпълнението също с едно ЕКО – „Булгар еко продукт.” То обаче е закопчано не в новоискърската мрежа за прецакване на държавата, а в добруджанската. Забележете, че в този скандал, свързан с новоискърската драма, също става дума за убийства!
Три от обвиненията към Мартинов са свързани с изнудване и закана за убийство на бизнесмена Антон Проданов. Самият Проданов също не е чист – също е забъркан в ДДС афери, имал е стабилни връзки с борческите образования в миналото.

Деянията, като се изразяват юристите, за щастие останаха неосъществени. Последваха нови, от нов човек от този кръг. Според документите към двама души, имащи отношение към скандала, както и упражнена „принуда” към трети човек. Заради тези отправени от него заплахи, на 28 декември – сега, този току-що изминал декември, прокуратурата привлече като обвиняем едрият бизнесмен Петър Малджиев. Той си е имал вземане и даване с бившите силови групировки и в онези времена дори е бил един от местните босове на „Аполо и Болкан”.

На следващия ден, на 29 декември, както по по всичко личи, от къщата им в Нови Искър изчезнаха, стопиха се в неизвестността Юнакови, за да ги намерят дни по-късно убити. Именно от вуйчото на замесения в „Суджукгейт” Тихомир Атанасов. Само той, сам!

И последният обещан факт!

На 5 януари беше разбита нарколаборатария в с. Змеево, Балчишко, в което е роден убиецът Росен Ангелов. Полицията претърсвала и там, ако се е укрил и случайно попаднала на друго престъпление. Да, ама не! Защото в същия ден подобни нейни масирани акции са проведени в жк Балик в Балчик, в село Победа и в Каварна. Търсен е не Росен Ангелов, а е разгромявана наркомрежа, джобени са пунктове за наркотици и разпитвани техни дилъри. Това твърдят местните жители. Това твърдят и местните медии. В резюме – търсена е голяма пратка. Вероятно изчезнала. И вероятно свързана с престъпника от нови Искър.

********
ЮНАКОВ: ПАЧКА ЗА БЛИЗО 5 МИЛИОНА ОТ СТО МИЛИОНА.
И ОТ ТРАНСФЕРИ – ЧАСТ ОТ МИЛИАРД

********

Неделчо Юнаков е бил едноличен собственик на „БАУ КОНСУЛТИНГ МЕНИДЖМЪНТ ЕООД (ЕИК 20106585) – с предишно название „ТОП БРОКЕР.”

„Топ брокер” е утвърдена за застраховатален брокер с Решение 197/2010 на Комисията за финансов надзор. Нямам думи за това решение! Капиталът е бил жалките 15 лв. Но както вече съм посочвал в свои разследвани, книги и в постове тук, доскорошният шеф на тази държавна комисия Стоян Маврудиев беше консултанта на прочулия се в световен мащаб наркотрафикант и перач Евелин Банев – Брендо по създаване на офшорните му фирми. И само преди няколко месеца – през септември, беше избран за директор на ключовата държавна Българска банка за развитие (за ваше сведение – тя финансира националната програма за саниране, в която според някои данни мащабно се перат разни тъмни пари от региона на Средния Изток. Та затова и сумите за саниране на блоковете са съвсем раздути и до небесата.)

Дружеството многократно е менило собствениците си. Повечето от тях притежават десетки други дружества, които също многократно са менили собственици и съдружници. Такива са обичайните схеми при източване на ДДС. Така се навързват кухи фирми, които си прехвърлят една на друга фиктивни доставки на стоки и услуги. Обичайни са тези схеми и при пране на всякакви мръсни пари – от контрабанда, от наркотрафик и т.н. С фиктивни сделки се оформя осчетоводяването и изсветляването им.

Сегашният, пореден собственик на фирмата Камен Иванов Благоев е с десетки и десетки дружества, в които има участие. Те се занимават практически с всичко – строителство, недвижими имоти, търговия, посредничество, внос-износ и т.н

Благоев е на 40 години, от Лом. Многократно е издирван от полицията и съда заради измами с ДДС с такива кухи фирми. По някои от делата навремето все пак се появявал, за да се стопи отново в неизвестността. Никой от държавните органи не е пожелал да го задържи. Практически неграмотен е! Но уставът на фирмата, под който стои нещо като негова заврантулка, е правно грамотен.

Българският журналист Григор Лилов написа във “Фейсбук” изключителен анализ на случилото се в Нови Искър. Публикуваме го без редакция и без да взимаме отношение. Заслужава си тексът да се прочете и да се коментира.

Мафиотско-политическият римейк на „Ромео и Жулиета”

Мъртвото семейство – пачка за близо 5 милиона от стотици милиони крадено ДДС. И част от мрежа за трансфер на милиард долара от Близкия и Среден Изток.

Конспирация има. Най-страшното е, че е със съдействието и участието на политическия елит и властите.

Нека да видим какво скриха зад римейка „Ромео и Жулиета”, но не по Шекспир. Неговото начало беше поставено от вътрешния министър Валентин Радев на 2 януари вечерта. Той – най-висшия представител на нацията и властта по сигурността на страната на 2 януари вечерта обяви, че са намерени петима мъртъвци в някаква къща в гр. Нови Искър. Ала както можело да има, така можело и да няма престъпление. Когато е правил това изявление, няма как да не му е било му е докладвано, че се търкалят пет трупа – всичките с огнестрелни рани.

Същата вечер в Нови Искър изненадващо и необичайно цъфна главният прокурор на републиката Сотир Цацаров. Той хем полуопроверга, хем допълни министъра, смразявайки населението с вестта не само за мъртви, но и за застреляни с по един изстрел хора. Практически светкавичното оповестяване на случая публично и по този начин – с две лица от самите върхове на държавата още тогава подсказа, че убийството е плод на засегнати огромни интереси.

Логично беше и ходът на евенуталното му разкриване също да се превърне в плод на такива интереси. Това и стана. За финал интересите продиктуваха на разследването и прокуратурата да напишат и узаконят нескопосан римейк за шавлива Жулиета от гр. Нови Искър и патологичен Ромео, живял в с. Луково.

В моя разказ за „не-римейка” обръщам внимание на онези „детайли”, които в шумотевицата от хиляди медийни публикации, стотици изказвания на „експерти” и десетки изявления на официални лица останаха или неизвестни въобще, или набързо бяха смачкани в хора на информационната какафония и абсурдите й. (подозирам, че тя беше създадена умишлено, вкл. и от самите „органи” на сигурността).

Освен това не допускам да е меродавна каквато и да е информация за случилото се, публикувана от медиите, които развихриха до край фантазията си (и манипулацията на аудиторията). Не се доверявам и на официалната информация. Но приемам, че дори и в лъжите има части от истината.Защото не е възможно да се манипулират изцяло и докрай десетки, дори стотици хора – полицаи, следователи, прокурори, поемни лица, свидетели, съседи, журналисти и редактори, патоанатоми, специалисти от мобилния оператор, компютърни и ДНК-експерти, оператори на мрежата от улични камери и др., документи, рапорти, протоколи, отчети и прочие документация.

Още едно задължително уточнение – участвалите по един или друг начин в трагедията лица или засегнатите от нея като цяло са изплашени. Когато въпросите към тях станат достатъчно конкретни, повечето започват да се държат гузно, да бягат настрани от тях, да стават нервни, а някои от тях неволно, като при тик, да се озъртат настрани. Разбира се, че имах хипотеза, когато задавах такива конкретни въпроси. Ще отбележа и следното: за да зададеш правилните въпроси за случилото се, трябва предварително да знаеш поне част от верните отговори. Освен това се съмнявам, че има сила, която да отвори публично устата на хората. Освен една – онази, която накара някои от тях да говорят пред медиите с точно определени внушения за публиката. В този разказ ще вървя от малките разкрития към големите.

Въпросите, на които трябва да се отговори в едно разследване – криминално или журналистическо, са КАКВО, КОГА, КЪДЕ, КАК, КОЙ, ЗАЩО? КАКВО И КОГА?

Официалната версия лъсва като съшита с бели конци още на първите два въпроса – „какво” и „кога” и пропуква отговорите й и на останалите въпроси. На този феномен „кога” и „какво”никой досега не обърна внимание. В последвалия потоп от информация и лъжи той беше удавен и заглушен, според мен нарочно. Пропукването при него се получи, защото още нямаше избистрена в детайлите концепция как да бъде представено на обществеността случилото се в Нови Искър. Нямаше и как да бъде изличено вече съобщеното от пресцентъра на МВР и медиите.

Според него на 2 януари братът на Неделчо Юнаков се обръща към полицията. Защо се обръща? Защото от 29 декември никой от членовете на семейство Юнакови не отговаря на телефонните позвънявания. Това гласи първото официално съобщение на МВР за случилото се. То беше отразено от всички медии у нас. Понеже сте го забравили, заляти от масата информация впоследствие, го напомням отново. Нямаше как да се изличи съобщеното при масовостта на разпространението му по всички телевизии, сайтове и вестници. Иначе властите незабавно щяха да го направят часове след този пропуск. Но закъсняха. Затова разчитаха, че планираният да се изсипе информационен потоп ще го удави и неглижира в съзнанието на хората. Познаха!

Обърнете внимание на датата – от 29 декември Юнакови не отговарят!

Възможностите са няколко. Първата – датата е истина! В първото си съобщение МВР не е излъгало. И посоченият като брат не лъже. СЛЕДОВАТЕЛНО СЕМЕЙСТВОТО ЛИПСВА, ТАКА ДА СЕ КАЖЕ, ОТ 29 ДЕКЕМВРИ! В такъв случай МВР, следствието, прокуратурата лъжат, че случаят Юнакови се заплита на 31 декември – първо в ранната привечер с Кети Кюхова, после с останалите в минутите преди полунощ. Логика в тази лъжа няма. Освен ако тя не цели да прикрие нещо.

Какво?

Например това, че Юнакови са убити още в онзи ден – на 29 декември. Или ако не на тази дата – на следващите, но не в указаното официално време – на 31-и късно вечерта. Или дори в новата година. Цели да прикрие, че се е случило нещо друго през тези дни, а не едно просто убийство. Но защо ще го крият? Изглежда безсмислено! Заради вторият вариант на хипотезата – били са отвлечени в собствената им къща. Или са отвлечени от друго място и един-два дни например разпитвани. Възможно е да са ги върнали обратно в дома им – в голямата пукотевица около посрещането на Новата година, за да ги застигат куршумите.

__________________________________
Тогава случилото се, започващо от датата 29 декември, когато са спрели да отговорят, трябва да се укрие, понеже неизбежно възниква следващия логичен въпрос: без искане за откуп отвличането няма никакъв смисъл. Защо тогава е извършено? И защо сам човек? Не му по силите да отвлече 6 лица. Необходима е група, и то голяма. Необходима е организирана престъпност, необходима е мафия! И мотив за действията й. Това отвличане има смисъл обаче, ако е било заради търсене, изцеждане на информация от Юнакови – за „да пропеят”. Въпросът „да пропеят за какво” е онова, което тревожи властите и затова те се опитват да скрият действително станалото с цената на всичко.

__________________________________

В тази връзка ще отбележа, че в първите съобщения за драмата се посочи, че по телата на жертвите има следи от насилие. „Насилие” означава изтезания. Да пренебрегнем съобщенията на медиите – те са манипулирани от една страна, от друга – самите медии манипулират населението.

Обаче актовете от аутопсията не са манипулирани. Ще отбележа още един „детайл”, скрит от обществото – „следи от насилие” са и куршумите, уцелили ставите на жертвите. Специалистите знаят, че такъв подход” е сред най-ефективните способи за „разприказване”. Сега да разгледаме възраженията срещу тази теза.

Например възможността, че роднината лъже. Но липсва мотив защо да го прави. И ако лъже, защо ще сочи дата 29 декември, а не например 28-и, 30-и, 31-и или дори 1-и януари?! Съществува и още една загадка в случилото се. Ако брат ви, сестра ви, родителите ви не отговарят на позвъняванията, какво ще направите? Звъните многократно и на следващия ден – на 30 декември. На третия пореден ден – 31 декември, когато пак не ви отговорят, тревогата ви сграбчва и отивате на крака при тях, в къщата. В най-най-краен случай отивате чак на четвъртия ден – на 1-ви януари. Влизате и откривате труповете. Или не може да влезете – заключено е, цари мъртва тишина, кучето не лае или го виждате мъртво и тичате в МВР. Напомням, че „този брат” живее в София, на крачка от Нови Искър.

Да, ама описаното не става на 30 декември, не става и на 31 декември, не се случва и на 1 януари. А чак на 2-ри януари следобед, в 16:20 часа – в края на четвъртото денонощие от изчезването, ако се доверим на заведения тогава официално в МВР сигнал на роднината. Тогава възможно ли е да лъже посочения като роднина на Юнаков? И защо го прави? И ако той не лъже, респективно защо лъжат МВР, следствието и прокуратурата, изведнъж забравяйки, че е получен такъв сигнал, в който е посочена дата на изчезване на семейството „29 декември”?

——- Живи ли? ——

Между впрочем, по външни, но формални белези семейството в онези дни – поне от 29 до 30 декември си е живо и здраво. На 29 декември Кети Кюхова споделя две публикации в профила си във Фейсбук – в 14:37 и 14:47 ч. Получава много харесвания и отзиви. На 30 декември споделя още една публикация за вкусна домашна торта – в 23:38 ч. Под нея обаче е мълчание – всички отзиви, харесвания и поствания под нея са от 2 януари нататък!

Сайтът poleznite.com, от който е взет този споделен пост, при проверката, която направих, се оказа с изтекла регистрация на 29 септември и неактивен. Да, неактивен, ама у нас, в България си е повече от активен чрез superhosting.bg. Опровержение на хипотезата за отвличането е и профилът на Боби Иванов в социалната мрежа – „Боби Нанси”, създаден на 30 декември. Има-няма преди две седмици. В него има само два поста – снимки с Нанси, едната от които е поместена в 16:06 ч. на 30 декември, а втората – в 19:12 ч. Затова от първи поглед датата 29 декември за изчезването на Юнакови е парадоксална – стана ясно защо.
Но на втори план, при разчепкване на детайлите започва да изглежда доста логична!

Една бележка – първоначално постът на Кети Кюхова за вкусната торта беше с дата 31 декември! Но после „някой” е преценил, че 22 минути преди полунощ и при версия за убийството й в по-ранен час съшитата с бели конци картина ще лъсне недвусмислено. Конструкцията й ще се срути. Трудно е за вярване, че буквално минути преди Новата година Кети ще пуска в социалната мрежа рецепти за торти.

Такъв пост трудно ще се препише и на Росен Ангелов – няма мотив да го прави, щом оставя труповете в къщата в тази нощ, от която се води и постът. Няма и как да влезе от нейно име във „Фейсбук”, за да вземе паролата от жертвата си, след като според разследващите жената вече би трябвало да е мъртва.

Затова датата му беше променена – от 31 на 30 декември. За съжаление няма начин как да установя кой е имал достъп в ранната нощ/сутрин на 1 срещу 2 януари до профила на вече мъртвата жена. Но така фактът за „спокойното битие” на семейството в онези дни до новогодишната вечер се превърна в доказателство – ала за манипулация заради изчезването им.

А ето ви и втори детайл. Профилът „Боби Нанси” за нула време – до предстоящата непосредствено смърт на автора му се е сдобил светкавично с 54 приятели. Т.е. те са били поканени за приятели или пък сами са кандидатствали и приети за приятели от него. Да, ама обаче пък всички прочитания, емитикони и коментари в този профил са от 2 януари нататък – след смъртта на Боби Иванов (както се случва и с последния пост на Кети). Т.е. никой от приетите за приятели не е чукнал дори едно „харесва” под поместените две снимки, не е казал думичка за тях. Нелогично.

Та затова този профил и последният, редактиран по дата пост на Кети Кюхова ми изглеждат изкуствени, нарочно създадени, за да се илюстрират като живи от една страна жената, от друга – спокойствието на семейството на 30 декември. Ще отбележа, че иначе Боби си има нормален профил – „Боби Схемата”, в който и чрез логото, и с картинки на много сърца отдавна е илюстрирал чувствата си към Нанси –„Обичам те, Нанси!”. И в който приятелите му са близо 5 000 бр. И в който последният запис, с който честити Коледа на всички, е от сутринта на 25 декември.

И после – нищо! Не честити Новата година! Мълчание! Мълчания след датата 29 декември има и в профилите и на другите разстреляни лица.

******* Между лъжа и действителност *******

Затова вероятно братът не лъже за датата на безпокойството си. Ако лъжеше, ще се наложи да приемем, че е нямало позвънявания към Юнакови. Би трябвало братята да са скарани на живот и смърт – така, че едното семейство категорично да отказва да контактува с другото – от години. Да, ама тогава нямаше да се породи тревога в този посочен от МВР брат и той да подаде съответният сигнал в полицията. А именно това се твърди официално!

Някой ще възкликне – голи конспирации! Ще опонира – та нали Георги Юнаков е повикан от дежурството си в психиатричната клиника „Св. Иван Рилски” на 31 декември вечерта. Независимо от споделеното от негови колеги, които представиха ситуацията така, че сякаш са подслушвали телефонните му разговори, не им вярвам!

Името на Георги въобще не фигурира като санитар или какъвто и да е в екипа на тази лудница! Според проверката, която направих в НОИ, не е бил на трудов договор там! Затова на казаното от този друг санитар нямам капка доверие – при доход, равен на минималната работна заплата си прекалено зависим от обстоятелствата и от външен натиск.

Освен това Георги надали е можел да напусне свободно работното си място. На Коледа, Нова година и др. празници по графика на болницата през нощта дежурят само по един доктор, една сестра и един санитар. Преди да си тръгне, би трябвало задължително да уговори някой да го смени!

Ето и второто възражение срещу хипотезата за отвличане на семейството: та нали Боби Иванов на 31 декември е отказал празнуването с приятели и е отишъл при гаджето си. За мен с това привикване на Боби Схемата някой е искал да затвори всички потенциални уста, ако евентуално са научили нещо не за разправяне. Какво „нещо” – засега неизвестно!

Възможно е да е станало така – под натиск от приятелката му Нанси Иванова, заплашена със смърт от мафиотите. Задавам си обаче и друг въпрос: как никой се замисли защо именно в деня – късния следобед срещу Нова година изведнъж родителите й отказали да я пуснат на купона. Излиза, че варианти за празнуване до този момент въобще не са били обсъждани от Юнакови! Звучи ми невероятно.

*** При толкова противоречия е валидно правилото за „бръснача на Окам” –от множество теории и догадки за обяснение, които изглеждат или ги правят да са правдоподобни, за предпочитане е най-простата, която обяснява случилото се. ***

А коя е тя! – МВР да ни е подвело и излъгало!

Сигналът за къщата на Юрукови да не е подаден от никакъв брат! Може например да е дошъл от вече притеснените съседи на 2 януари следобед, които и тогава не са могли да честитят на комшиите си Нова година и/или са видели мъртвото куче в двора. Но пак възниква отново въпросът защо лъжат МВР и следствието чрез „брата” кой в действителност е подал сигнала, кога и какво искат да скрият с това?

Обаче и устата на съседите се затварят като с катинар за случилото се в дните между 29 декември и 2 януари. Може би бъркам, но в очите на някои от замесените в случая се чете неподправен страх, когато въпросите станат целенасочени и съвсем конкретни.

Твърдят, че нищо не са знаели, нищо не са чули, нищо не са видели. Търсили Юнакови на 1 януари да им честитят (по телефоните), ама никой не отговорил. Не заподозрели нищо – не проверили къщата и не сигнализирали МВР. Иначе охотно споделят колко добри съседи са били. Но дотам.

Ако им се доверим, не са били и те!

ОТВЛИЧАНЕТО

Съществуват и други загадки.
Ето ви например една от тях.
Екип на Второ районно управление на МВР в София пристига в зловещата къща по сигнала за хора, неотговарящи на телефоните си, за да провери ситуацията..

А защо се вдига екип чак от София? За такова дребно нещо? Та нали в Нови Искър си има участък на МВР, на ул. „Искърско дефиле” № 261. Към него съществува и оперативна дежурна част. Защо нейните полицаи не са отишли до къщата. Тя е само на километър от тях, по почти права до съответната пресечка улица. Но се пращат такива от София – с по-висок ранг и отговорности?!

Единственото свястно обяснение, че когато властта иска да крие нещо, тя се доверява на проверени служители и затова не нарежда проверката на някакви си провинциалисти, на които не им е виждала дори и очите! Най-сетне се оказа, че местните полицаи са сред последните, научили за случилото се. В хода на разследването въобще не ги забелязали – никой не ги е разпитвал за криминалния контингент в района, за данни за Юнакови и съседите им и т.н.

И още една загадка… Всички къщи наоколо са с кучета. Не са някакви домашни помияри, а готови да сръфат без колебание всеки непознат. Като например озъбения грамаден Оскар на съседката Цветана Димитрова. Би трябвало яростно да облаят Росен Ангелов, ако е влизал в къщата на Юнакови. И когато е излизал. Все пак за тях той е напълно непознат. Както и всеки друг непознат, минаващ по малката кална улица.

Но никой нищо не е чул. За недочутите изстрели има обяснение – пукотевицата по повод Новата година или заглушител на оръжието. А за яростния кучешки лай и навика на всички да скачат и поглеждат, пък и да излизат навън, щом го чуят (районът бъка от крадци!) какво обяснение ще се даде?!

И поредната загадка! Труповете са вътре в къщата, няма как да се помиришат. Но в двора на Юнакови също има труп – на немската овчарка Неро(н). (бел. – и този труп е местен) Приятели и съседи си противоречаха за името й и затова го изписвам така. Би трябвало съседските кучета да се скъсат от лай от полунощ на 31 декември срещу първи януари, да лаят целия 1 януари и да вият чак до идването на полицията на 2 януари следобед. Няма как да не са надушили трупа на своя събрат!

Да, ама не! Не са лаели! Поне така твърдят съседите. Тогава остава единствената възможност! Тя е Юнакови да са изведени навън на 29 декември и върнати в къщата, „когато му е дошло времето” според крилатия царски израз, за да открият телата им съответно в нея.

Допустимо е това да е станало на 31 декември – датата, обявена за смъртта им. Минути преди полунощ, когато пукотевицата от фойерверки гърми и хората не се безпокоят и тревожат, че нещо става навън, за да надничат специално по чуждите дворове и на улиците навън. Обаче ще отбележа, че на Нова година и в двете съседни къщи са празнували хора. И в полунощ са пускани фойерверки от дворовете, вкл. и на улицата „Лозянски дол”, където е домът на Юнакови.

Представете си ситуацията – убиецът Росен Ангелов трябва да се е преобразил в призрак, за да не го забележи никой. В подобна обстановка евентуална операция за вкарване на убитите отвлечени в къщата е била трудна и много рискова за осъществяване. Затова отхвърлих варианта.

За мен най-вероятно е да са ги върнали непосредствено преди откриването на труповете на 2 януари, в нощта срещу датата или по-късно, когато много от съседите вече са се били изнесли от вилите си в жилищата си в София и наоколо е било пустош. (улицата е във вилния район „Изгрев” на града). Т.е. нямало е кой да види някакви коли и мотаещи се хора покрай дома на Юнакови. Ще отбележа, че подходът и входът към къщата е улеснен и от двете срещуположни страни на двора – както от „Лозянски дол” № 5, така и от „Вяра” № 17. Парцелът се простира между двете улици и на него има не една, а три постройки. Телевизиите обаче спестиха това обстоятелство, като показаха само едната къща, но не и останалото в имота.

За подобен вариант – 2 януари, подсказва и сигналът от притеснените роднини (според МВР интерпретацията), дошъл с толкова много дни закъснение. Такова връщане на труповете в къщата обяснява логично още един „феномен” на разследването – защо убиецът е „мил кръвта” от подовете, за да „заличи следите”? Господи, какви и чии следи заличаваш с това миене, когато си оставил като следи маса трупове?!

Но ако набързо вкарваш вече предварително умъртвени хора, трупове в къщата, няма как да разплискаш банки чужда кръв по пода, за да имитираш убийствата именно в дома, на това място. Няма рана без кръв. Експертизата лесно ще докаже, че по засъхналите петна кръвта е чужда, което безспорно ще прати по дяволите цялата официална версия. Но пък е просто за изпълнение и най-важното – бързо, да имитираш като замяна на липсващите локви кръв алогичното „почистване на следи” от убиеца. За целта стигат една кофа вода и един натопен в нея окървавен парцал, омазан предварително в раните на някой от убитите.

За мен най-вероятното е да са отвлечени извън къщата им – например от паркинга на някой МОЛ и върнати обратно в подходящия момент, за да бъдат открити труповете.

******* Факти за такава хипотеза? *******

Освен логиката, която подрежда в ясна картина необясними иначе факти, съществуват и преки доказателства. Какви?

Първото е счупеното стъкло до шофьорското място на джипа „БМВ”. То може да подсказва за съпротива при отвличането на семейството, при опита за влизане в нея и за борба вътре в колата. Възможно е дори да е шофирала Кети, да се е случил фал и затова сега да се твърди, че е умряла по-рано.

Вторият, далеч по-важен, съществен и практически необорим факт е трупът на Кети в кладенеца. Отбелязвам, че той е на около 2.5 км по права линия от дома й – по пресечен терен и на около 3.2 км по черните пътища. Смехотворна е версията как е излязла да разхожда кучето и някъде по пътя на разходката я причакал убиецът Росен Ангелов. Твърди се, че е ползвал джипа БМВ на семейството, за да откара тялото й до кладенаца.

Какво излиза според ювелирните обяснения на властите?

Убива я някъде наблизо до къщата, после влиза в двора. А какво стана с кучето Неро(н) – то защо не лае, нали в онзи момент по официалната версия е било живо? Никой не му обръща внимание, разбива стъклото на заключената кола – алармата свири и пак никой не му обръща внимание, неутрализира алармата, изкарва автомобилът навън, товари трупа и го откарва. И зарязва колата, без да й тегли клечка кибрит, за да заличи следите, макар че иначе с такава цел е измил подовете в къщата.

Без версията за транспорт пък излиза, че трупът е носен на гръб километри! И впоследствие, в същата нощ убиецът трябва да е изминал много километри пеша, за да отиде съвсем рано сутринта при работодателя си!

*************************************

Още по-нелепо беше обяснението как кучето се е върнало само след убийството на Кети – живо в къщата. Който твърди, че немска овчарка няма да защити стопанина си, дори с цената на живота си, нищо не знае за тази порода! Който твърди, че едно куче, загубило стопанката си, ще се върне в дома, без да лае и скимти, без да дърпа за дрехите Юнакови навън, за да ги заведе на лобното място на Кети, отново нищо не знае за кучетата.

Тезата, че убиецът Росен Ангелов не е застрелял кучето край Кети, а го оставил да се върне в къщата, за да го убие там, са унизителни за интелигентността на българина, колкото и да е прост и наивен някой човек. Унизителна за интелигентността е и тезата на следователи и прокурори, че трупът е открит в кладенеца от полицията, понеже следовите кучета надушили дирята от къщата до него.

Това е уникално нагла лъжа! Няма как да надушат по следата й мъртвата жена, ако тялото е превозвано с кола! Няма и какво да надушат, дори следата на колата, понеже са изминали 48 часа от потенциалното време на престъплението. Но как да дадеш свястно обяснение за пропуските и недогледаното в мафиотския сценарий?

Затова първоначалната версия на следствието и прокуратурата се смени в хода на моето разследване (бел. не е възможно да се ровиш в такова убийство, без съответните органи да не те поставят под наблюдение като опасен журналист). На големия брифинг за „истината” разследващите се опитаха да коригират огромното си скодумие за нощни разходки с кучета. Коригираха се, че първо била застреляна Кети, и то в къщата, после останалите. Дори ги изброиха по реда на сбогуването им с белия свят!

И сътвориха нов гаф!

Не съществува механизъм за аутопсия, която да покаже и докаже след два изтекли вече дни разлики от по-няколко минути, камо ли секунди в поредица от убийства (иначе още неубитите щяха да успеят да сигнализират за ставащото по джиесемите си).

Няма начин как да се докаже обстановката, последователността на убийствата, реакциите и т.н. по проектили и др. белези, понеже се твърди от същото МВР, следствие и прокуратура (а има и неоспорими факти за това, които събрах), че телата са били разместени и носени по различните стаи!

Всъщност именно затова труповете са внесени и поставени в различни стаи! Ако труповете бяха в едно помещение, по разположението им и някои несъответствия – изстрели, проектили, начин на падане на тялото, охлузвания при паденото, места на разплискване на кръвта щеше да лъсне фалша „разстрел в къщата”.

Най-сетне е странно как така минути преди настъпването на Новата година родата се е разпръснала в различни стаи вместо да бъдат заедно и да си пожелаят „Да ни е честита!”. Още по-странно изглежда, ако нещо ги е тревожило, както се твърди от медиите. Вместо да го обсъждат съвместно всеки да си е вдигнал края, както се казва „кой-накъде е” и си е отишъл по стаите.

Аз не съм такъв идиот, за да им повярвам! А вие?

По този повод ще спомена една малък детайл от разследването ми от десетките, които не включвам в този разказ. Празната, гола маса в дома на семейството в новогодишната нощ потресе всички. Една следствена тайна от огледа на къщата на Юнакови: не само масата е празна. Нямало е и нищо готвено или приготвено за новогодишната нощ.

Как е възможно?

Ами възможно е, ако въобще не е имало повод за празнична трапеза. Ако са били отвлечени още на 29 декември, за което намеква първото съобщение на МВР, то естествено и логично е масата да е била празна и да не е готвено нищо. Труповете в помещението са поставени там допълнително. Това е далеч по-просто и ясно обяснение от сложното, усукано, че са били притеснени от „нещо си”, че заради „нещото” забравили да празнуват…

Защото готвеното и приготвянето на трапезата започват от сутринта, а „нещото” се появило според официалните лица на разследването и прокуратурата, както и медиите чак вечерта!

******* Кладенеца *******

Много, може би най-съществено обстоятелство за мен е, че тялото на Кети е намерено в кладенеца облечено като излизане навън! Нима Росен Ангелов го е преоблякъл вътре в къщата, преди да я понесе навън?! Тези ни взеха съвсем за малоумни! Затова проблемът, който замаскирват с нелепи внушения МВР, следствието, прокуратурата, си остава.Този проблем е защо трупът на Кети е в кладенец, а не в дома й? И защо трупът на кучето е в двора на дома й, а не на лобното й място или някъде по пътя към него?

Хипотезата за отвличане от някой МОЛ напълно и задоволително го обяснява.

Трупът на кучето е в двора, понеже нито е разхождано, нито се е връщало само в къщата след убийството на Кети. То е застреляно – вероятно с оръжие със заглушител, когато са внасяни труповете в дома, за да не пречи и да не лае като разпрано. Апропо, аутопсия на Неро(н) няма! Не е извършвана, макар че тя също е задължителна! Какъв необясним пропуск!!! Аутопсията е необходима, за да се види с какъв куршум и съответно оръжие е убито животното. Обзалагам се на 200%, познавайки родните „спецове-ювелири” на разследванията, че ако тя се направи, оръжието, с което е убито кучето, няма да се окаже онази „Берета”, „намерена” в ръката на престъпника Росен Ангелов.

На другият въпрос от проблема – защо тялото на Кети не е захвърлено където и да е, а именно в кладенец, също има обяснение. Престоят на студ и във вода и последствията от това – например така нар. получаваща се мацерация заради водата маскират белезите от някои извършени насилия върху него, още докато е било живо. Да кажем такива като изгаряния. И ако някакви потенциални родини искат да го видят, да разпознаят трупа (задължително изискване според правилници и разпоредби) да няма как да забележат това.

Но най-същественото, натежало на везните за такова странно решение е, че то създава огромни трудности при определянето на часа на смъртта. Накратко – Кети е убита или умряла значително по-рано от другите. Например още при отвличането или при изтезанията сърцето не й е издържало. Ще отбележа, че то много подходящо за случая е разкъсано от изстрел. Трябвало е да се скрие времето на смъртта.

За да се маскира, Кети – мъртво-полужива (вторият е по-добрият вариант) е хвърлена във водата в кладенеца и на студено. Задействали са се фактори, които забавят появата на посмъртните признаци и максимално затруднят патоанатомите, които да определят точното време на смъртта.

Иначе не дай си боже да излезе, че това е станало например на 30 декември или дори на 29-ти! Та заради тези „съображения” е наложеното отклонение от сценария и последвалата измислица на властите за някакви вечерни разходки, при която кучето се върнало само. И втората им измислица, която замени тази с провалилата се разходка – как добре облечената за минусови температури жена си е стояла и шетала така в затоплената къща, докато я срещнат изстрелите.

*********

Дори от този бегъл анализ се вижда, че разследването на МВР, следствието и прокуратурата не може, не желае и крие отговорите на най-елементарните въпроси – КОГА, КЪДЕ И КАК! А без тях всякакви техни внушения за КОЙ И ЗАЩО остават импровизации, лишени от логика и смисъл.

*********

БРАТЪТ?

Най-същественият за мен проблем, изникващ от това разследване, е кой сигнализира МВР? Ако са били уведомени от някакъв брат, защо роднината е реагирал толкова неадекватно и късно?! И защо органите, дето трябва ни защищават, лъжат, че драмата е започнала в часовете непосредствено преди Нова година, а не три дни по-рано, както сочи той? А ако не са уведомени от този „брат”? Защо „брат” го поставям в кавички ли?

Майка му Петранка е единственото дете на Борис и Ценка Щереви. И той – не „брата”, а Неделчо Юнаков е единствено дете от брака й! Неделчо няма брат! Дядо му Борис е бил партизанин, спомнят си най-възрастните хора в Сапарева баня. Родата е била уважавана навремето в града. Бабата и дядото са били учители. Щерева е била и виден изобретател – химик. За тези хора с памет за миналото няма никакъв брат! Брат съществува единствено в съобщеното от МВР. И само на още място в информационния потоп се споменава от „първоизточник” за брата.

То е в интервю на 3 януари, но всъщност преразказ от БНТ на казаното от Любомир Дуков (за героичната му биография и подвизи виж по-нататък), който е бил изключително близък на убития Неделчо Юнаков. Споделил с репортерите за това, че приятелят му имал брат и сестра, ама ей на – не пожелал да застане с лице пред камерата, за да го каже. Правилно е постъпил – така не се носи никаква отговорност. И не може да му се лепне обвинение за възпрепятстване на разкриването на тежко престъпление и въвеждане в заблуждение. И аз не мога да го виня в това. Спомените на възрастните обаче са изменчива работа и затова потърсих и др. доказателства.

*** В гражданския регистър не открих данни Неделчо Юнаков да е имал брат!

*** Освен това не открих данни за др. наследници – например негов брат или сестра в имотния регистър за къщата на ул. „Фенерка” № 3 в гр. Сапарева баня, която е продадена на Любомир Дуков.

*** Забележете, че труповете на Юнакови – Неделчо и Кети Кюхова и досега (поне доскоро) стояха в моргата. Личи си, че може би роднината на Неделчо, за който говореха органите и медиите – братът, не жеале да ги погребе. Явно отношенията са не хладни, а направо арктически. Ако въобще съществува такъв човек. А ако не съществува, като сочат данните, от които извадих копия? Кой тогава е сигнализирал полицията?

*** Един от съседите твърди, че убийството и труповете са открити от приятел на Боби, който тръгнал да го потърси, когато не се свързал с него. Според други съседи по тази и съседните улици – от непознат човек, представил се като приятел на семейството. Според служители на МВР и следствието, пожелали гарантирана анонимност пред мен – също от някакъв приятел на семейството. Само пропуск ли е, че този приятел, приятели и т.н. са останали нефиксирани в протокола за оглед? Случайност ли е, че поемното лице, присъствало на първоначалния оглед, е бивш полицай? Той ли е открилият труповете, чиято личност се опитват да пазят в тайна? И какъв се пада този човек на загиналите, че е проявил интерес към тях още на 2 януари, веднага след Нова година, към къщата им, за какво въобще ги е търсил?…

– Кой всъщност открива труповете в къщата?
– Свидетел, чието име на този етап засега няма да назова от съображения за неговата сигурност.

Най-сетне и „братът”, и „роднините” в това убийство бяха „убити” от главния разследващ, ама това не се разбра от публиката. Въпросът, който прочетохте, е към шефа на Националното следствие Борислав Сарафов. Датата на въпроса е 7 януари. По онова време убиецът Росен Ангелов е мъртъв от няколко дни, вкл. е мъртъв и официално (съобщено е публично от МВР, следствие и прокуратура) Какво и кой тогава заплашва евентуалният свидетел – откривател на труповете? Нали уж нямаше намеса на мафията в тази драма? Ако не са уведомени от „брата”, както притиснат от забърканата каша се опитва да се измъкне с някакъв си фантом Борислав Сарафов, как от МВР са узнали, че нещо се е случило с Юнакови в тяхната къща? И съответно са отишли на „проверка” там? Изпращайки не местния екип, а такъв от по-далечната София?
____________________________________
Това е възможно, само ако най-отговорни фактори в службите и полицията са знаели далеч по-рано, още преди убийството, че драмата предстои да стане – в този град, с това семейство, да се режисира на този адрес и посочи като време навръх Нова година. Т.е. тези „фактори” във властта са писали сценария й и са го поръчали за изпълнение на мафиите!
____________________________________

Отговорът на това мое обвинение очаквам от официалните власти. Надали ще го дадат. Всякакви опити за обяснения като лепкава кал още повече ще ги всмучат в тинята на нелепите внушения – поправки на вече казаното и обявеното и още повече ще ги повлече към дъното на тази мафиотска история.

ЗАЩО?

Най-важният въпрос, квинтесенцията на едно разследване е „защо”, понеже по пътя му се стига и до „кой”. „Защо” очертава кръгът от потенциално заинтересованите лица от това престъпление. А за да се очертае този кръг, трябва да се проучи живота на жертвите.

*******УБИЕЦА *******

МВР, следствието и прокуратурата го посочиха като Росен Ангелов. Росен Желев Ангелов е 56-годишен, роден на 24 април 1961 г. До 2012 г., макар и вече издирван, се е водил като бизнесмен чрез едноличен търговец „Росико – Росен Ангелов”. Няма да се спирам на жалката му биография, белязана с престъпления. Ще се спра на три факта – един от житие-битието му от последните дни, един от операциите на МВР покрай убийството и един от същата тази биография.

Според официалната версия някакъв си Драгомир дал информация за връзка между Кети и убиеца й, дал и информация за къщата, в която живеел престъпника. На тази личност всички – власти и медии спестиха фамилията. Запитайте се защо? – Защото по едно първо име е невъзможно да го провериш що за човек е той, зависим ли е от нещо или не, бъркал ли се е с престъпността или да и т.н.

Росен Ангелов избил свидетелите на връзката му с Кети, за да не насочи разследването към себе си, ама е разказал с подробности на Драгомир за нея. И въпреки това не го убил при срещата им на 1 януари! Смях в залата! Всъщност трябва да проклинаме, защото нас – обществото, никой от властта не ни брои дори за нищо. Освен това Драгомир не е съдействал на полицията. Не информирал никого за Росен, макар че научил за престъплението му. Станало обратното – полицията го намерила. Практически светкавично, мълниеносно! За по-малко от 12 часа. Така излиза.

Как така, дето се вика, само за часове полицията разбра къде и при кого работи практически преминалият в нелегалност Росен Иванов? Та нали според официалната версия той е нямал никакъв договор, никакви данни за осигуровки, адреси, работата е била „на черно” и т.н., и т.н., и т.н.!

* Защо полицията е издирила именно Драгомир, и то толкова бързо?
* Какво е знаела за отношенията между лицето Драгомир и лицето Росен Ангелов?
* Какво е знаела за самия Драгомир?
* Защо се крие фамилията на този човек?

Задавам въпросите, понеже престъплението беше разкрито на 2 януари в късния следобед. На следващия ден – 3 януари, рано сутринта са първите информации в медиите за тази връзка, спомената от Драгомир. Например сайтът ПИК я е оповестил в 9:08 часа. Ако информаторът не е бил Драгомир, то тогава кой? Съседите – те са изумени от любовта със затворник и притеснени какви хора са живеели на улицата им! Роднините на Неделчо – абсурд, та нали щеше да стане скандал и може би да се стигне до раздяла? Най-близките роднини на Кети – възможно е. Но как се споделя за шавване встрани и за обекта му престъпник? Нормален човек никога и за нищо на света няма да го направи!

На 4 януари сутринта започва мащабната акция на органите в Луково. Вечерта къщата е разкрита (как и чия е по-нататък). И представете си – Драгомир бил този, който посочил дома в Луково, в която живеел престъпника. Значи е посещавал къщата! Кога? Колко пъти? Защо? (в разследването установих, че това е негова и медийна измислица).

* * *

Според моето скромно мнение в случая си имаме работа с онова, което се нарича „подставено лице”. Неговото участие в случая и публичното му лансиране трябва да прикрие големите по принцип познания на МВР за Росен Ангелов, налични официални данни за него и адреси. И най-вече суматохота в рамките на денонощие с каква версия да се представи убийството и най-важното – кой да бъде посочен за убиец!

~~~~~~~~ Политиката между престъпника и един скандал ~~~~~~~~

Вторият факт, който ви обещах
____________________________
Оказа се, че шесторният убиец Росен Ангелов е вуйчото на един от участниците в скандала “Суджукгейт”. Тихомир Атанасов е негов племенник.
_____________________________

Забравихте ли вече тази скандална история от изминалата есен? Ще я припомня. Герберовият, вече подал си оставката депутат Живко Мартинов заедно с представители на полицията, бившият директор на Областната дирекция на МВР в Добрич Веселин Колев) и на местната власт в Добруджанско беше изнудвал маса бизнесмени, от които нашумяха 4 тона суджук, поискани като за премиера Бойко Борисов.

Според сайта на Народното събрание за два мандата Живко Мартинов е уникален случай – нито веднъж не се е изказал от парламентарната трибуна! Участвал е в пет групи за приятелство с други държави и в две комисии: за храните и за водите. Но и там е бил мълчаливец. Уникален е и с друго – биографията му е толкова постна, че практически преди политическата му кариера за него абсолютно нищо не се знае публично.

Суджукът, който нашумя чрез медиите, е само претекстът, глазурата, консумацията за публиката, която да скрие истинската битка за милиардни суми – от възстановяване на неправомерно ДДС за зърното до огромни вложения в „зелената енергия”, от битката за владеенето на газовия хъб до хотелския бизнес по морето и прането на пари.

В тази история според мен няма нито един чист, макар че някои се правят на жертви. Показателното е друго. Вуйчото Росен Ангелов – посочен като шесторния убиец в Нови Искър е имал стабилни свои връзки в политическите върхове на страната и бизнеса в златна Добруджа. И не само в бизнеса с пшеницата и слънчогледа.

Депутатът Мартинов, с когото и с чиито хора е работил по едно време племенникът му Атанасов, е крупна фигура в зелената енергия, има дял в едри енергийни фирми, свързани с най-големите национални обекти и проекти на ветропаркове – например “Уинд енерджи” и “Уинд Енерджи 3000”. В тях други съдружници са също хора от властта – например двете дъщери Любов и Елена на бившия шеф на Комисията за защита на потребителите Дамян Лазаров. 56 техни търговски дружества имаха навремето отношение към енергетиката. Собственият холдинг на Мартинов – „Жизел” е побрал в себе си си цял конгломерат от фирми. Този депутат се оказа протежиран от втория човек в ГЕРБ – Цветан Цветанов.

___________
И не се чудете, че при такива политически връзки толкова години криминалният престъпник Росен Ангелов въобще не е бил издирван. Защото дори „безстопанствената” вила, в която е живял в Луково, си е негова!!! Официално, по документи. Затова и прокараният Интернет, и тока, и абонамента за GSM, и др. човешки екстри, които е ползвал, са най-нормално осигурени. С лична карта и валиден адрес. Затова, заради този валиден адрес е осъден по изпълнителното дело за неплащане на на вноските. Без посочен адрес никой съд няма да започне производството по него.
___________

Кариерата на този депутат стартира покрай финансовите пирамиди и достига до опекун на златото на Добруджа – зърното. Не е само това! Преди няколко години сигнали до прокуратурата, подавани от залязлата вече политическа звезда Яне Янев го забъркаха в мощни данъчни афери. И нищо!

Още през 2011 г. бившият полицай Кирил Костов наряза демонстративно партийната си книжка от ГЕРБ и обяви, че в местната структура се е оформило “корупционно каре”, като сред посочените имена беше и това на Мартинов, тогава шеф на партийната организация на ГЕРБ и общински съветник. През същата година беше внесен сигнал в прокуратурата. А още по-рано,през далечната вече 2007 г. ексдепутатът Мартинов попада в полезрението на данъчните и е е изпратен сигнал до прокуратурата. И през 2001 г. имаше скандал, в който отново се споменаваха тези имена. И нищо!

Другото обвинение към депутата Мартинов, повдигнато му от прокуратурата, е свързано с опита му да манипулира доказателства по делото за смъртта на двама души при катастрофата, направена на Черноморието от бившия зам.-министър на финансите Красимир Катев – и тогава, и сега дясна ръка на братята Велчеви. Напомням, че Милен Велчев беше политическо гуру на царедворците в Лондон и финансов министър на цар Симеон, а брат му е зет на бившия кандидат-член на Политбюро при социализма и ръководител на разни комитети Стоян Марков, отговарящ и за научно-техническото разузнаване зад граница.

„Снежана водеше фирмите на много хора и на ЕКО Груп. В последствие научих, че тази фирма е на Петър Малджиев (участник в „Суджукгейт, заплашвал други с убийства)…“ Снежана е съпругата на бившия областен директор на МВР Веселин Колев, сдушил се с герберовия депутат. Думите са на Камен Щерев – строителен предприемач.

От делото във Варненския административен съд, което цитирах, се разбира, че „Бау консултинг мениджмънт” на убития в Нови Искър глава на семейство Юнакови – Неделчо, във веригата от данъчни измами си е мешала доставките, капите и изпълнението също с едно ЕКО – „Булгар еко продукт.” То обаче е закопчано не в новоискърската мрежа за прецакване на държавата, а в добруджанската. Забележете, че в този скандал, свързан с новоискърската драма, също става дума за убийства!
Три от обвиненията към Мартинов са свързани с изнудване и закана за убийство на бизнесмена Антон Проданов. Самият Проданов също не е чист – също е забъркан в ДДС афери, имал е стабилни връзки с борческите образования в миналото.

Деянията, като се изразяват юристите, за щастие останаха неосъществени. Последваха нови, от нов човек от този кръг. Според документите към двама души, имащи отношение към скандала, както и упражнена „принуда” към трети човек. Заради тези отправени от него заплахи, на 28 декември – сега, този току-що изминал декември, прокуратурата привлече като обвиняем едрият бизнесмен Петър Малджиев. Той си е имал вземане и даване с бившите силови групировки и в онези времена дори е бил един от местните босове на „Аполо и Болкан”.

На следващия ден, на 29 декември, както по по всичко личи, от къщата им в Нови Искър изчезнаха, стопиха се в неизвестността Юнакови, за да ги намерят дни по-късно убити. Именно от вуйчото на замесения в „Суджукгейт” Тихомир Атанасов. Само той, сам!

И последният обещан факт!

На 5 януари беше разбита нарколаборатария в с. Змеево, Балчишко, в което е роден убиецът Росен Ангелов. Полицията претърсвала и там, ако се е укрил и случайно попаднала на друго престъпление. Да, ама не! Защото в същия ден подобни нейни масирани акции са проведени в жк Балик в Балчик, в село Победа и в Каварна. Търсен е не Росен Ангелов, а е разгромявана наркомрежа, джобени са пунктове за наркотици и разпитвани техни дилъри. Това твърдят местните жители. Това твърдят и местните медии. В резюме – търсена е голяма пратка. Вероятно изчезнала. И вероятно свързана с престъпника от нови Искър.

********
ЮНАКОВ: ПАЧКА ЗА БЛИЗО 5 МИЛИОНА ОТ СТО МИЛИОНА.
И ОТ ТРАНСФЕРИ – ЧАСТ ОТ МИЛИАРД

********

Неделчо Юнаков е бил едноличен собственик на „БАУ КОНСУЛТИНГ МЕНИДЖМЪНТ ЕООД (ЕИК 20106585) – с предишно название „ТОП БРОКЕР.”

„Топ брокер” е утвърдена за застраховатален брокер с Решение 197/2010 на Комисията за финансов надзор. Нямам думи за това решение! Капиталът е бил жалките 15 лв. Но както вече съм посочвал в свои разследвани, книги и в постове тук, доскорошният шеф на тази държавна комисия Стоян Маврудиев беше консултанта на прочулия се в световен мащаб наркотрафикант и перач Евелин Банев – Брендо по създаване на офшорните му фирми. И само преди няколко месеца – през септември, беше избран за директор на ключовата държавна Българска банка за развитие (за ваше сведение – тя финансира националната програма за саниране, в която според някои данни мащабно се перат разни тъмни пари от региона на Средния Изток. Та затова и сумите за саниране на блоковете са съвсем раздути и до небесата.)

Дружеството многократно е менило собствениците си. Повечето от тях притежават десетки други дружества, които също многократно са менили собственици и съдружници. Такива са обичайните схеми при източване на ДДС. Така се навързват кухи фирми, които си прехвърлят една на друга фиктивни доставки на стоки и услуги. Обичайни са тези схеми и при пране на всякакви мръсни пари – от контрабанда, от наркотрафик и т.н. С фиктивни сделки се оформя осчетоводяването и изсветляването им.

Сегашният, пореден собственик на фирмата Камен Иванов Благоев е с десетки и десетки дружества, в които има участие. Те се занимават практически с всичко – строителство, недвижими имоти, търговия, посредничество, внос-износ и т.н

Благоев е на 40 години, от Лом. Многократно е издирван от полицията и съда заради измами с ДДС с такива кухи фирми. По някои от делата навремето все пак се появявал, за да се стопи отново в неизвестността. Никой от държавните органи не е пожелал да го задържи. Практически неграмотен е! Но уставът на фирмата, под който стои нещо като негова заврантулка, е правно грамотен.

От няколко години насам никога не е откриван на посочения официален негов адрес – Лом, ул. „Камчия” 15. Това е коптор, разположен до самия край на града – между него и гробищния парк. Къщурката е едноетажна малка схлупена постройка, може би 5 на 6 метра, като част от прозорците й са зазидани. Направи ми впечатление обаче, че телената мрежа на оградата на дворчето не е паднала, нито ръждясала, както и че мазилката не е изронена и покривът е цял – до последната му керемида.
Имал е приятелка във врачанското село Селановци, но и там го няма. На името на баща му Иван Благоев също има регистрирани фирми, осъществили данъчни измами. Според родителя той не е виждал и чувал сина си от години насам. Не вярвам, макар че бащата го проклина заради него и фирмите, които му е създал, непрекъснато си има вземане-даване с полицията и съдилищата.

——— „Разцъфтяването” —————————

Неделчо Юнаков става собственик на “Бау Консултинг Мениджмънт” като част от тази верига от кухи дружества на 6 април 2012 г. До неговото време фирмата едва-едвам диша и претака. Едни жалки-жалки приходи от 4 000 лв. и разходи за 15 000 лв. бележат дейността й. Но обикновеният човек от народа, както ни го представят в общ хор властта и медиите, чрез фирмата набързо придобива активи – на първо време за 4 милиона и 350 хиляди лв.

Подобна е ситуацията и с другите фирми от веригата, в които непрекъснато се менят като собственици и съдружници едни и същи хора. С пребиваването си в „Бау консултинг” Неделчо Юнаков е поставен в средата на огромната верига – преди него по другите възли от нея са претакани по 5-6 милиона, след него по следващите възли – още повече. Гаврата е пълна. Първоначалният адрес, посочен от фирмата, е „Гурко” 6. Това е Централната поща в София. Знаменателна е избраната символика като „пощенска кутия”.

Няма да ви занимавам със схемата на този обир на държавата. Ще са ми необходими поне 100 страници, цял роман. В крайна сметка прецених, че става дума, при това само за къс период и време и при обзор само на част от веригата, за около 100-150 милиона лв. неправомерно ДДС. Понеже част от фиктивните доставки са се осчетоводявали по частни и фирмени сметки през банките като реално извършени преводи, то едновременно са се въртяли две операции.

От една страна е първата – отклоняване и крадене на ДДС чрез възстановяване на данъчния кредит, а от втората – пране на мръсни пари. Точните суми могат да се изяснят само чрез експертизи. Аз можах да установя дамо приблизително мащабите на трансфери, свързани с района на Средния Изток. По моите данни и оценката им колосването и избелването е за милиард! Не лева, а долари! Ако се върнем на случая Неделчо, ще видим, че отчетът на фирмата му е заверен и подписан от „Ренд-Ико” – 82- годишната Донка Момчилова! На всеки е ясно защо. Ако обаче сега, вече две седмици след случилото се отворите Търговския регистър, ще намерите един постен лист от този отчет със съвсем мизерни суми – има-няма и 10 000 лв.

Въобще някаква много могъща и властна ръка, докато трае разследването, бърка в профилите на умрелите или им създава такива – новички, пресни-пресни, заличава документи, манипулира ги, сътворява нови, пипа по разни регистри и финансови отчети, изтрива съдебни решения и др. Защото например и това вече не можете да откриете в регистъра на Административен съд – Варна: Дело № 1884 на VІ състав със съдия Ивета Ж. Петкова и Решение по него 2385/12.11.2015 г. Делото вече е във Върховния административен съд, но и там няма да го намерите.

В Решението пише:
„… с издател „Бау консултинг мениджмънт” ЕООД не са кредитирани от органа по приходите като достоверни, а са приети за съставени с цел въвеждане в заблуждение на данъчния орган при определяне на данъчната основа и размера на данъчното задължение, респ. доставките, свързани с тях не са осъществени от посоченото като доставчик по фактурата лице и са симулативни”

„… управителят на дружеството (бел.: Неделчо Юнаков) е знаел и не е възможно да не знае, че участва в привидна доставка, че е замесен в данъчна измама. Органът по приходите е установил и че в хода на ревизията са извършени насрещни проверка и на доставчика на „Бау консултинг мениджмънт“ ЕООД – „Титан билд мениджмънт“ ЕООД, както и на неговите доставчици – „К и БТрейд – 05“ ЕООД и „Меджик Къмпани – 2000“ ЕООД, при които не са установени обективни данни за наличието на каквито и да е извършени доставки на услуги.”

Никой обаче от държавата обаче не си направил труда да заведе нови дела заради наличието на престъпен състав, както се чете в страниците на това решение и да разчепка цялата верига: от огромните суми ДДС-то до колосаните и изпрани каймета от онзи географски регион, за който вече споменах.

Заради участие в тези трансфери може би са отпуснати онези безпроблемни 99 800 лв. ипотечен кредит от „Булбанк” на Неделчо Юнаков и Кети Кюхова. Иначе е невъзможно според мен за хора без официални и декларирани доходи. Така са си узаконили част от парите – и парцела, и постройките в него, и двата джипа, и голямото леко БМВ, и терена край морето на Южното Черноморие…И „Волвото”. Ново. Става дума за влекачите за ТИР с тази марка – серия FH. Един струва не по-малко от половин милион евро.

———-ДРЕБОЛИИ: ОТ „ГЛУХ, СЛЯП И ТЪП” ДО „ЗНАМ КАК СЕ КРИЕ ТРУП”————

„Тактичността е умението навреме да се престориш на глух, сляп и … тъп”. Това е пост, споделен от Кети Кюхова в профила на дъщерята. Под него Нанси е изразила пълното си одобрение. Глухота ли, тактичност ли, слепота – не на близките му, а на разследването е да не забележат една от снимките на Георги Юнаков. На нея той гордо позира пред семейния гараж с автомат „Калашник”. Младежка му работа!

Както и огромната татуировка на дясното рамо. И харесването и преклонението пред мъжествения в подобни очи бос на ВИС Георги Илиев. И пиетета му към силния човек – руския президент Владимир Путин, вървящ наред с омразата към цигани и „вся другая сволочь”. И обичта му към змиите, които оглеждал в сковани саморъчно терариуми. И помпането на мускулите в клуба „Електрон” и в отбора по гребане.

Неотдавна, преди убийството му Георги си е извадил разрешително за носене на оръжие. Имал е възможност да го направи и по-рано, при навършване на пълнолетие, но не го е сторил.

– Георги беше временно при нас, казваше „колкото да ми текат застраховки”…
Това е признанието на др. Цветеслава Гълъбова, директор на психиатричната болница „Св. Иван Рилски”. А всички се питаха какво е търсил там здрав и прав младеж като санитар с минимална работна заплата. Ами било е заради „застраховките”.

Забележете терминологията – не осигуровките, а „застраховките”. За жив човек има няколко – за безработица, за болест. И при смърт!
_________________
От какво се е притеснил, защо е почнал да се страхува? От онова време на разрешителното за оръжието е и това негово откровение: „Аз съм от хората, които ще ти помогнат да скриеш труп, но предадеш ли ме ….помни, че знам как се крие труп…”
_________________

И ако това може да се приеме за изхвърляне на младежа, за някаква простотия – дреболия или за „конспиративна теория”, автоматът въобще не е такъв. Автомати не се продават и гражданската им употреба е забранена. Не само у нас, но дори и в САЩ освен със специално разрешение за колекционерите.

Разбира се, възможно е пушкалото да не е истинско, а обезопасено копие. Такива копия на истински оръжия се продават и у нас в някои магазини. Но не и копия на това с неговите отлики и с удължената цев! Интересно е, че специалистите се затрудниха в идентификацията на типа и модела само по снимка. Слава богу, резолюцията на фотографията, които им показах, беше висока и позволяваше да се видят в подробности детайлите. Бяха категорични, че не е ловната карабина Arsenal SLR-100 или предишния модел 95, на които удивително прилича.

Оръжието на Георги Юнаков е различно. С удължена цев. Калибърът му не е стандартния като за Калашниците от 7.62 ммм, а по-малкия – 5.56 мм. По-дългата цев и по-малкия калибър осигуряват по-голяма далекобойност на стрелбата и точност на попаденията, което го прави снайперски тип. С оптически мерник е. Калибърът освен в милиметри може да се определи и като 22-и – онзи прочутия се сега като оръжието на килърите – вършещи работата си с чрез него не само в Нови Искър, но и по целия свят. Георги е бил влюбен в оръжията, но тази любов не обяснява снимката.

И на този фон не е странно, че фотографията, която беше постната и в профила му, изчезна светкавично от него, когато започнаха да се задават разни въпроси за оръжието. Трябва ли да приема, че е изтрита от отвъдна сила, понеже младежът е мъртъв?! От същата сила, която промени и датата под поста за домашната торта на Кети. Спецификацията на автомата въобще не се среща под път и над път. Достъп до такова оръжие има само на две места. Първото е в органите на държавата – специалните части на армията и тези на сигурността.

Второто място ли? Мафията!

Тази снимка чудесно кореспондира с бродещия слух (който не можах нито да потвърдя, нито да отрека), че майка му Кети Кюхова е имала вземане-даване с националната сигурност и дори изучавала тази специалност.

Няколко думи и за нея. Преди да се вземе с Неделчо Юнаков, се е занимала с какво ли не. В биографията й е отбелязано магазинче на пазара в столичния комплекс „Люлин”. Обича животните – освен немската овчарка е отглеждала две котки, папагал и рибки. Стоп! А къде са котките от къщата? Защо ги няма? Трупът на кучето е оставен, но котките липсват! Аз имам обяснението! А вие? В биографията на Кети е отбелязано е и дългогодишно гастарбайстерство в Италия. Нямаше как за толкова късо време да разуча дали не е била в южната й част. Но камионът на Неделчо е бил, макар и един път. Но може би аз само толкова съм успял да разбера.

Напомням, че наред и по времето на това шумно убийство у нас в Италия арестуваха 169 членове и босове на „Ндражегага”. За връзки с мафията през есента беше уволнен целият градски съвет на Реджо ди Калабрия, центъра на провинцията и т.н. Маса организации, градове и компании у нас имат разни връзки с онзи край, онзи град и изненадващо много, почти неизброими взаимни мероприятия – например разни Центрове за човешко развитие, градове като Троян, та чак до Православната ни църква и какво ли не още. Българските финанси и бизнесът ни в случая не ги броя –там е необходим цял ферман, но надали и той ще стигне за контактите им.

Мисля си разни нещица, но няма да ги спомена. Без съвсем убедителни доказателства наистина ще нагазя в „теорията на конспирациите”. А сега дойде време да разчепкаме самата, действителната и смъртно опасна конспирация.

********** Тефтерът ****************

Първият необичаен факт в нея е тефтерът на Кети. Той беше намерен от репортер. Вариантите за неговото откриване са два: или й е бил подхвърлен нарочно, за да го разгласи публично или полиция и следователи са пълни некадърници и правят само формални огледи на местопрестъпленията. Забележителното в тефтерчето са записките за изборните процедури.

Но какво общо може да има една обиковена жена с това, с методиката на броеното на гласовете, на преференциите, както съобщиха колегите ми. Съжалявам вече, че ги наричам така – истинската журналистика би трябвало да се срамува от тях. Защото се оказа, че крушката си има опашка.

Кети е била регистрирана от общ. Избирателна комисия като секретар – назначена на 08.10.2016 (изборите за президент и референдума на 06.11.2016 г.) и освободена след първия тур – на 12.11.2016 г. В тефтерчето са посочени и др. такива дати, вкл. и за последните парламентарни избори. Но от текста се вижда, че е била предвидена като избирателен чиновник, така да са каже, „ако липсва някой”. Преди това е била и резервен застъпник по изборите на една родна партия. Ще познаете ли коя? – Горещо!

Проблемът с тефтерчето не е този за изборните процедури, а друг и много, много по-сериозен. Какво въобще то търси до кладенеца? Когато човек излиза на разходка с кучето си, не взима разни тефтери със себе си. Когато човек шета у дома си, също не държи тефтери по джобовете си.

За да се появи на горската поляна, обяснението може да е само едно – къщата е била претърсена щателно! Щателно, защото по листовете има и по-интимни изписани неща и надали Кети го е държала в някой шкаф или лавица на видно място. Още по-същественото обстоятелство е, че освен че домът е претърсен щателно, съвсем щателно и грижливо са заличени всякакви следи от това претърсване! Няма разхвърляни дрехи, зеещи врати на гардероби и шкафчета, разкъртени долапи и т.н.

Грубо казано, пука му на един убиец какво оставя след себе си в дома, след като вече е оставил труповете като следи. Но й пука на една мафия, което иска да прикрие съществуването си чрез образа на един психопат. И която е дирила информация или пари, някаква ценна пратка, защото претърсване се прави именно заради това.

Най-сетне възниква въпросът защо въобще тефтерът е взет и захвърлен край кладенеца, за да се отзове в някакви ръце. Те са били преднамерено избрани като репортерски, понеже замислилите сценария са искали да се даде гласност на факта за съществуването на това четиво. Не успях да стигна до самото него, да го разгледам в оригинал страничка по страничка, лист по лист.

Спомнете си за един такъв тефтер – на Филип Златанов, бившият председател на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, който първо се размаха публично, а после беше „случайно откраднат от колата” на вещото лице и не можа да послужи като доказателство пред съда!

Този също няма да стигне до съда. Дори копията на съществените записи в него никога няма да се появяват нито по телевизиите, нито във вестниците и сайтовете. Предполагам, че полицейските ксерокопия и документацията, фиксирала по законния ред записаните в него имена и телефонни номера, също ще се изгуби, ще изчезне!

Защото тефтерчето е било подхвърлено, за да види бял свят чрез репортерските ръце като шантаж към тези фигуриращи в него хора. Или за да ги държи изкъсо! Тези страници не видяха публичност за разлика от тефтера на Златанов. Според мен причината е една – в онзи навремето имаше записани само инициали на имена. И друга – някои от сегашните номера са достъпни единствено за тесен кръг отбрани люде. И опират до най-високите висини на висината „власт”.

Не се сърдете, но засега ще спестя документацията и данните за толкова любопитните ви имена. Натискът върху мен и семейството ми от известно време насам стана такъв, че ми трябва и тази информация, за да го парирам и удържа.

******** Бизнесът ********

Чрез това тефтерче и бизнеса на Кети вече сме в сърцето на конспирацията. То е свързано, външно формално, с фирмата ДЕВИ КЕ ООД (ЕИК: 201195893). Кети е била съдружничка с още две жени.
Предметът на дейност:

„ТЪРГОВСКА ДЕЙНОСТ В СТРАНАТА И ЧУЖБИНА, ВНОС И ИЗНОС НА СТОКИ, ТУРИСТИЧЕСКИ УСЛУГИ, ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО И ПОСРЕДНИЧЕСТВО, КАКТО И ВСЯКАКЪВ ВИД ДРУГА ДЕЙНОСТ В СТРАНАТА И В ЧУЖБИНА С ФИЗИЧЕСКИ И ЮРИДИЧЕСКИ ЛИЦА, НЕЗАБРАНЕНИ ОТ ЗАКОНА.”

Търговията обаче не е въртяна кой знае колко усилено. Поне по документи и отчети. Общият капитал на дружеството – 6 лв. Символична сума. С такава фирма дори не можеш да си покажеш носа в чужбина, камо ли пък да упражняваш внос и износ, представителство и посредничество и „всякаква дейност”, както е записано. Но винаги има едно „ако”. То е, „ако” не си част от далеч по-голяма и мащабна схема с интернационални измерения.

Последният финансов отчет е от 2013 г. Това накара колегите ми да твърдят, че фирмата няма дейност. Но може например и да има, като изцяло е преминала в сивия сектор. Такова преминаване към неизсветлената част от икономиката обаче изисква много стабилни връзки сред данъчните. И не само при тях.

Има наложени два запора на дяловете на съдружничката Десислава Красимирова Дилова-Спасова. Инициатори са Юробанк и ОББ. Нейният дял е … 2 лева! Подобен запор върху дял на съдружничка в една обща фирма, официално без дейност и за такава жалка сума е безумно решение на финансовите институции. Плащаш маса пари – такси за съда, на адвокати, на Агенцията за вписванията – плащаш за този, дето духа.

Да, но… Това „но” прекрасно гарантира фирмата от каквито и да е претенции към собственост и нейни финансови ресурси заради някакви др. дългове или неизплатени задължения. Такъв запор осигурява косвен прикрит контрол върху нея от наложите го. Трикът е малко познат и използван у нас. Изисква съдействието на банките. И не само на тях. По-интересната от партньорките по бизнес на Кети за мен обаче се оказа Виолета Димитрова Петрова.

Тя си е имала своя, отделна фирма, която трудно може да се открие в публичния Търговски регистър. Не излиза веднага (както при всякакви такива мътни истории), освен ако не знаеш конкретно какво специално да потърсиш в него. Назовава се ЕТ “ВИЛИ-ВИОЛЕТА ПЕТРОВА” (ЕИК 831850264).

Предметът на дейност е: „ПОКУПКА НА СТОКИ ИЛИ ДРУГИ ВЕЩИ С ЦЕЛ ПРЕПРОДАЖБА В ПЪРВОНАЧАЛЕН, ПРЕРАБОТЕН ИЛИ ОБРАБОТЕН ВИД, ПРОИЗВОДСТВО НА СТОКИ С ЦЕЛ ПРОДАЖБА, ПРЕВОЗНА, ХОТЕЛИЕРСКА, ТУРИСТИЧЕСКА И РЕКЛАМНА ДЕЙНОСТ, ПОЧИСТВАНЕ НА ОФИСИ И ЖИЛИЩНИ ПОМЕЩЕНИЯ, НА ОКОЛОБЛОКОВИ ПРОСТРАНСТВА И ЗЕЛЕНИ ПЛОЩИ, ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ДРУГИ УСЛУГИ, ВСЯКАКВА ДРУГА ТЪРГОВСКА ДЕЙНОСТ, НЕЗАБРАНЕНА ОТ ЗАКОНА.”

Я виж ти какво изскочи – „почистване на офиси и жилищни помещения”!
Адресът на фирмата е в София, на ул. „Луи Айлер” бл. 256 а. Води се блок, ама не е! Това е много, много лъскав и същевременно дискретен (личи си дори по названието на официалния адрес) нов Бизнесцентър и негова жилищна част на крачка от Околовръстния път на столицата, зад хотел и спа „Земята и хората”. Фирмата е посочила апартамент като седалище.

Последният й отчет е от 2009 г. Но пък тя продължава да рекламира дейността си, да си предлага услугите, да работят телефоните й и контакта в Интернет. Пак ще повторя – ако си изцяло в сивата икономика, но имаш дейност и нищо не ти се случва, зад теб стоят и те опекунстват големи, ама наистина много важни клечки от държавните институции.

Именно чрез съдружието с тази жена и чрез тази фирма Кети Кюхова е обслужвала най-богаташките и най-властовите домове в столицата. Ако не знаете: в тези къщи всички – от прислугата до външните лица, които например чистят и градинарите, които поддържат двора, всички без изключение преминават през проверки. Първо през частни фирми по сигурност, после през собствената такава, накрая – през държавните спецструктури. И винаги тези хора са обект на интерес – от конкуренцията, от съперничащи олигарси на обслужвания мултибогаташ, от враждебните на него и неговия клан други кланове на мафията, от родни и чужди разведки
________________________________
Така че Кети Кюхова въобще не е била случаен, някакъв си обикновен човек. Макар и като прислуга, тя е била допусната във висшия кръг. Този на най-мощните компании, бизнесмени, в офисите и фирмите на прикритие на една от специалните ни секретни служби, в едно посолство и дори в именията на двама политици, единият от които е член на правителството.
________________________________
Надявам се да ме разберете защо пестя конкретиката. Вече споменах за това. Правилото в разследващата журналистика е такова – оповестява се около една трета от наученото, останалото се пази за „зор-заман”. И се пази така, че ако не дай си боже, се случи, да може да се проговори, да се разгласи по света и да се докаже дори и след смъртта на научилия го.

Питам се дали прокурорите Цацаров и Сарафов се усетиха, че без да искат, посочиха един от ключовете, един от мотивите за това масово убийство?

В тези къщи и офиси може случайно да видиш това, което въобще не е за виждане, да подочуеш онова, което не е нито за чуване, камо ли за приказване, дори и пред най-близките! И да го „снесеш” – неволно или срещу пари там, където не трябва!

Тези хора винаги са на отчет – с видяното и чутото при господарите на страната. И под контрол на Центъра, който управлява страната. Експертите знаят, че най-жестоко в такива мафиотизирани и спецсреди се наказва изтичането на информация. Прави се и невъзможното течът да се запуши. С цената на всичко! Цената в този случай е 6 трупа. И още 2 на случайни свидетели на разправата, имали нещастието да се отзоват на неподходящи за тях места в неподходящо време.

******* „ДРУГИЯТ БИЗНЕС *******

Най-мътната фигура от семейството е Неделчо Юнаков. Навремето Неделчо се е занимавал с търговия на коли, държал е и автокъща. Пътувал е многократно навън, за да набавя стоката. Купувал е и от Италия, където, както споменах, е гастарбайствала Кети.

Тясната връзка и съжителството между тях двамата не е от 2 години, както лъжат медиите, а от много – над 4. Не съм им светил, но нищо чудно да се запознали на Апенините и там да са се харесали. Много внимателно проверих регистъра на превозвачите на стоки. В него има над 15 000 названия на дружества. Интересувах се както от евентуално регистрирани фирми на семейството им (няма такива), така и от такива на техни познати, съдружници и хора от Нови Искър и Дупнишко. И съответно от дейността, която развиват и какво превозват – чрез декларациите в митниците. Регистърът даде достатъчно ценна информация.

Разбира се, няма декларация, в която един превоз на нелегални стоки да се оформи като такъв. Но има декларации, в които превозите са нетипични – изнася се стока, която не се търси, за където е предназначена или не е с потенциала да се пребори там с конкуренцията. И се внася стока, за която по-изгодно е да се внесе от др. места и най-неизгодно или я няма въобще –на това място. Допълнителен щрих в картината внесе статистистическия анализ на времена и някои географски ноанси в тези превози.

Едно малко отклонение от повествованието. Баба Ценка е била учителка по химия. А коя е тя? Вече споменах по-нагоре за родата на Неделчо Юнаков. Дядото е починал. Ценка не е професор, но има професорски знания в химията. Те са в областта на дестилационните процеси. Когато при социализма се заражда ТНТМ (абревиатура: техническо и научно творчество на младежта) тя е отличена със златен медал и лично оценена от акад. Неделчо Неделчев. Семейството е изтеглено в Дупница, където е фармацевтичния завод. И при социализма, и в прехода той се прочу световно – но не с лекарствата си, а с амфетамините, които е произвеждал. И както съобщих в разследването си тогава в Труд („10 милирада са мръсните пари у нас. Всяка власт козирува пред тях!) дори се стигна до официален протест на специализирания комитет на ООН и последвалата почти светкавично смърт (самоубиха го) на директора на завода.

Сред приятелите и познатите на Юнакови (вкл. и във Фейсбук) има лица от Косово, от Турция и естествено – от Италия. Част от курсовете, които проучвах, според товарителниците са с адреси в областта Калабрия и Косово. Апропо, днес, 17 януари, когато се знаеше, че ще публикувам този пост, премиерът Бойко Борисов проведе важен разговор с Хашим Тачи, политическия лидер и президент на Косово.

(СЛЕДВА ВТОРА ЧАСТ)

~~~~~~~~ ПЪЗЕЛЪТ ~~~~~~~-

Пъзелът се сглобява от късчета, но още в късчетата прозира голямата картина. Ето едно от тях. Най-близкият приятел на главата на семейството Неделчо – Любомир Дуков също се е прочул. Напомням, че Дуков е взел бащината къща на Неделчо, че двамата са се срещали редовно, че при гостуванията си в града Неделчо е отсядал при него, понякога и със сина си Георги.

Любомир е син на Александър Дуков, собственик на фирми, на фабрика за арматура и строител на магистрала „Струма”. Навремето той беше стигнал до фалит, после излезе от него при управлението на държавата от ГЕРБ. Как? С големи обществени поръчки. И още как? Например с Определение от 21.06.2016 Кюстендилският съд по в.гр.д. № 256, прекратява производството по него заради допуснати „процедурни нередности” на съдия-изпълнителя.

Синът му се прочу за мен не сега, с появата на името му по националните телевизии, в които ожалваше Юнакови, а далеч, далеч по-рано. Имаше с какво. Например с участието му във въоръжена престрелка. На 19 юли 2015 г., около 6 часа сутринта е прострелян в бедрото. При излизане от тялото единият куршум (специален – дебалансиран) му чупи ребро. Оживява. Един от участниците в мелето е с тежко разпран стомах. Тези двамата са били с опасност за живота. Има и немалко др. ранени, макар и не така тежко. Сред участниците в екшъна, развил се във вилата на Сашо Иванов, кмет на Сапарева баня, е и богаташкият син Мурад Капаноглу.

————– Една задължителна скоба! ———–

На 10 май 2006 „бизнесменът” Ивайло Марков, по прякор “Сиджима”, 42-годишен, беше убит малко след 22 часа в центъра на София, на ул. “Захарий Круша” до Военно-медицинската академия. Съпругата му Катрин и синът му Джорджо се качвали към апартамента им, а той отишъл да прибере колата – скъп джих „Фолсфаген-Туарег” в гаража и да купи нещо за хапване от близкия ресторант. Като влиза в помещението, му звънна мобилният телефон. В това време от тъмното се приближава наемен убиец и открива огън по Сиджима. Изстрелва пет куршума от деветмилиметров пистолет. Те попадат в главата и гърдите и Марков пада мъртъв.

Марков е виден член на СИК. На сватбата му с Катрин през 1994 г. присъства цялото ръководство на групировката, начело с Маргините, Маджо и Милчо Бонев-Бай Миле. Събитието е охранявано от фирма „Ипон” и шефа й Бойко Борисов. На по-следващия ден – на 12 май, персоналът на бившата почивна станция на българските профсъюзи в Долна баня, преустроена като хотел “Галатея”, открива собственика му Явуз Капаноглу мъртъв. Той е жестоко изтезаван с часове, овързан с тиксо и накрая убит – заклан садистично с ножица през шията.

По-късно разследващите двете престъпления правят връзка между тях (бел. – защото я направих аз в моето разследване). Оказа се, че в момента на смъртта си Марков е разговарял по телефона с Искра Генкова-Капаноглу, негова първа братовчедка и съпруга на убития Явуз.Иво и съпругата на Явуз Капаноглу – Искра, са и братовчеди на взривения в асансьор през 1996 г. бос на СИК във Варна Йордан Марков.

Както установих тогава, двете жертви – Марков и Капанооглу са имали общ бизнес с хотели по морето и друг общ, но неофициален – наркотици от Латинска Америка за Европа.

Имали са още нещо общо. Бащата на Марков е дългогодишен офицер от Военното контраразузнаване-ВКР (военното контраразузнаване). Турчинът Явуз Капаноглу пристига у нас през 1974 г. и оттогава е със статут на постоянно пребиваващ. Турчинът също е бил агент на ВКР. И отново откривам скоба в скобата. Години по-късно беше отвлечено детето Джорджо Марков – син на убития сикаджия. Някаква си жалка според мен банда „Наглите” – най-обикновени и посредствени момчета за поръчка с нахлузен почти героичен ореол от медии и полицаи решила да изцеди малко пари (150 000 евро) от вдовицата, беше заключението на разследването, прокуратурата и съда. Моето – съвсем различно от тях остана глас в пустиня.

Ден преди двете убийства на Марков и Капаноглу в България край остров Мартиника в Карибско море бяха задържани трима българи и един турчин с кокаин. Дрогата беше превозвана на 16-метрова яхта “Океански бриз”, плавала под холандски флаг. Убитият Марков е бил заклет яхтсмен.

_____________________________________

Мурад, който е празнувал при престрелката с тежкоранения тогава Любомир Дуков, който е толкова близък на убития сега Неделчо Юнаков и семейството му, е синът на убития навремето турчин Явуз Капаноглу, свързан със СИК и жена му Искра.
_____________________________________

И затварянето на тази скоба! Заедно с бившия министър на здравеопазването Славчо Богоев семейството на Капанооглу е управлявало специализираната болница за рехабилитация в Банкя. Тези връзки между политика и мафия ги има и днес. Дори са по-силни отколкото преди.

… На 4 януари властите в Белгия официално съобщиха, че на пристанището в Антверпен са били задържани 7 тона кокаин в контейнер с банани, пристигнал с кораб от Колумбия. Пратката е била поставена под наблюдение – очаквал се ТИР-а, който да я вземе и така да се проследи веригата.

Но от седмицата преди Нова година и до 4-ти януари никой не се появил. Явно мафията е била предупредена. Затова операцията беше публично оповестена. Във връзка с нея има отправени, засега неофициални запитвания и към България.

***

На верижката на драмата с убийството в Нови Искър се оказаха закачени др. скандали, пряко и косвено се оказаха приковани десетки властници, едри бизнесмени. Забъркани са представители на силови трибуквени, а днес бизнесгрупировки – една от морето, две в София, по-малки борчески образования, бивши и настоящи министри, политически лидери и дори и премиерът ни. Тази верижка за милиарди от много години закопчава парите със стрелби, убийства, поръчани прокурорски проверки и съдебни дела, спрени такива проверки и дела, натиск и корупция, криминални престъпления, пране на пари, убийства.

Тя определя и раздава „сраведливостта” и „несправедивостта”. Тя създава богатствата, тя ги и отнема. Тя както пази живота на подчинените й, така и поръчва смъртта им. Тази верижка крепи беззаконието! Тя е веригата, която е оковала българската действителност!

ТЕОРИЯТА НА КОНСПИРАЦИЯТА

“Любителите на конспиративните теории, между впрочем моята жена е от тях, вече след това могат да си импровизират и да правят всичко. Между впрочем има и филм такъв; с Мел Гибсън и Джулия Робъртс, наскоро го гледах по телевизията” – заяви на специално свиканата онзи ден пресконференция за пълната „истина” по случая Борислав Сарафов, ръководител на националното следствие.

Присъстващите шефове на полицията и наблюдаващата делото прокурорка Наталия Николова одобрително кимнаха с глави на думите му и се усмихнаха самодоволно. Когато няколко дни по-късно мощният гръб на Цацаров също застана зад тези хора с подкрепата му на направеното разследване, главният прокурор предпочете като много интелигентен човек да си спести такива иронии. Фимът се казва „Теория на конспирацията”. И наистина е с Мел Гибсън и Джубия Робъртс.

Политически трилър е – като този в Нови Искър. Сарказмът на доскорошния зам.главен прокурор и хихиканията на началниците от МВР бяха смехотворни – в техния пример с този филм незнанието им изигра лоша шега. Защото абсурдната на първи поглед конспирация във филма се оказа истинска, забъркана от службите както и тази в Нови Искър и също толкова кървава и зловеща.

Онова, което направиха началниците от МВР, Борислав Сарафов, Сотир Цацаров е скандално. За мен то попада в разпоредбите на Наказателния кодекс, глава 8, раздел 2 – “престъпления по служба” и 3 – “престъпления против правосъдието”. Но точно те са Темида! Точно преди 24 години, на 14-ти януари клановете на мафията окървавиха страната с престрелката между подчинените на единия клан барети и подчинения на другия специализиран МВР отряд „БМБ” в квартал „Белите брези в София”. Тогава в моето журналистическото разследване измислих думичката „самоубиха го”, така широко спряган днес покрай историята с масовото убийство в Нови Искър и Росен Ангелов. (тогава бяха самоубити първият следовател по делото, следващият следовател, наблюдаващият прокурор…)

В същия месец стартира и аферата „Акрам”, за която също направих разследване. И в него посочих самоубилите ги банкери, раздавали невъзвръщаеми кредити за финансиране на тогавашната БСП. (апропо, сегашното убийство на „бизнесмена” Петър Христов чрез съдружниците му изкопава участие и в тази първа публична проява на мафиотизирането на родната политика.). За тези години нищо не е е променило – дори късата памет на обществото.

Например точно преди 6 години, на 12-ти януари беше открит трупа на похитената Мирослава от Перник, имала нещастието да дочуе нещо, което не е за чуване и разправяне. Ако не помните: убиецът й Стойчо Стоев – Чочо, беше самоубит с белезници на ръцете, на оглед в собственото му жилище, с изваден неизвестно как и къде от него пистолет и в присъствието на полицията и спецагентите. И там направих разследване, в което посочих връзката на убиеца като информатор и агент на родните спецслужби, връзките на Чочо и на хората около него с колумбийските наркокартели, операцията на Интерпол, в която бяха спипани заради тези връзки, връзката към Мишо Бирата, който го самоумряха заради забравени отчисления от печалбите във фабриката му за бира – амфетамини. И още един човек беше самоубит: няколко месеца по-късно, през юни, когато случаят се забрави, набързо самоубиха Владимир Илиев, бивш полицай от СДВР и първи братовчед на Чочо. Самоумря и синът на „дамата”, била с Мишо Бирата в онази фатална нощ и тя онемя като сфинкс, понеже имаше все още жива дъщеря…

Драмата Нови Искър е поредната в тази хронология. И ще продължи да взима жертви. След труповете на 3 неволни свидетели (за тяхно нещастие са били на неподходящи места в неподходящо време), само днес, 17 януари самоубиха 2 прави и яки мъже, и убиха други двама, единият от които е сред регионалните босове на престъпността. Тази драма няма и да е последната.

Тайният съюз между политиката и нечистите пари отгледа мафиите, които консумират България и я сроди с тях. Кръговете й мелят страната и нацията като брашно за трапезата им. Въпросът кой да краде и да препира се превърна в основния възел на политиката у нас, в основния икономически проблем на трагичния ни преход. Интересите на тези перални се оказаха истинската и голяма власт у нас. И виждам, може би за първи път през тези десетилетия у нас, е вече се надига желание, събира се пара за промяна.

Бел. За тези няколко десетки години се отвратих от калта, в която бъркам с тези разследвания. Покрай тях бих могъл да публикувам и още едно – за дългогодишния натиск, на който властта (сегашната, предишната, по-предишната и т.н.) подлага мен самия и семейството ми. В последните 12 месеца и особено последните от тях той достигна невиждана преди первезност, мащабност и заплахи. Този засилващ се натиск обаче показва нарастваща слабост, а не силата!

АНАЛИЗИ

Светът още не е готов за нова Ялта

Проф. Андрей Фурсов: Светът още не е готов за нова Ялта.

Историкът Андрей Фурсов поставя под съмнение една от най-популярните геополитически тези през последните години – че светът вече е навлязъл в нова епоха и предстои “Ялта-2”. Според него международната система все още не е достигнала онова равновесие, което позволява големите сили да договорят ново разпределение на влиянието. Разговорът постепенно преминава през войната в Украйна, конфликта с Иран, отношенията между Русия, Китай и САЩ и устойчивостта на западния модел на власт.

Ялта не се повтори, защото светът още няма равностойни сили

В последните две години понятието „Ялта-2“ започна да се използва почти като готово обяснение за всяка среща между лидерите на големите държави. Достатъчно беше да се появи информация за възможен разговор между Доналд Тръмп, Владимир Путин и Си Дзинпин, за да се заговори за ново подреждане на света. В политическите коментари постепенно се наложи впечатлението, че настоящата международна система вече е изчерпана и остава единствено нейното формално заменяне с нова конструкция. Именно срещу тази привидна очевидност възразява Андрей Фурсов още в първите минути на интервюто. Според него аналогията с Ялтенската конференция от 1945 г. изглежда привлекателна, но пропуска най-важното условие, направило възможно историческото споразумение между Рузвелт, Сталин и Чърчил.

През февруари 1945 г. трите държави не просто представляват най-големите военни сили на планетата. Те вече са победители във война, чийто изход практически е предрешен. Всяка от тях контролира огромни армии, индустриални мощности и политически пространства, без които следвоенното устройство е немислимо. Между тях съществуват сериозни противоречия, но всички имат общ противник и общ интерес да предотвратят незабавно възникване на нов глобален конфликт. Именно това позволява компромиси, които днес често изглеждат невъзможни.

Фурсов поставя въпроса по различен начин. Според него сегашният свят не разполага с три съизмерими центъра на сила. Русия безспорно възстанови значителна част от военния си потенциал след кризата през деветдесетте години. Китай се превърна във втората икономика в света и постепенно навлиза във високите технологии, корабостроенето, автомобилната индустрия и производството на полупроводници. Това обаче не означава автоматично, че двете държави вече могат да заменят инфраструктурата на американската глобална мощ. Именно тук, според него, се крие причината очакваната „нова Ялта“ да не се състоя.

Тази оценка заслужава внимание не защото непременно е окончателно вярна, а защото връща разговора към измерими показатели вместо към политически лозунги. Международното влияние не се определя единствено от размера на армията или броя на ядрените бойни глави. То се определя и от способността една държава да поддържа съюзнически системи, глобални финансови механизми, логистични вериги, технологични стандарти и международни институции, които останалите са принудени да използват ежедневно.

Достатъчно е да се проследи как функционира световната икономика. По-голямата част от международните разплащания продължават да преминават през долара. Значителна част от световното корабоплаване се застрахова чрез западни финансови механизми. Най-големите инвестиционни фондове остават американски. Водещите рейтингови агенции, голяма част от цифровата инфраструктура, облачните услуги и глобалните платежни системи също се намират под западен контрол. Това не означава, че този модел не може да бъде променен. Означава единствено, че подобна промяна изисква време, ресурси и изграждане на алтернативна инфраструктура, а не само политически декларации.

В този контекст Фурсов използва примера с конфликта около Иран. Според неговата оценка Вашингтон не е постигнал всички цели, които вероятно си е поставял. Той дори допуска, че операцията може да се окаже политически неуспешна за администрацията на Доналд Тръмп. Наред с това обаче отбелязва нещо, което според него има по-голямо значение. Въпреки острото напрежение нито Русия, нито Китай предприемат пряка военна намеса в защита на Техеран.

Според Фурсов именно това показва, че американската система за възпиране продължава да действа, макар и вече с по-малка ефективност.

Тук започва една от най-интересните линии в разговора. През последните години почти всяко международно събитие беше обявявано за окончателно доказателство, че американската хегемония е приключила. Изтеглянето от Афганистан, санкционната война с Русия, разширяването на БРИКС, кризите в Червено море, войната в Украйна и напрежението около Иран последователно бяха представяни като решаващи повратни точки. Ако обаче се разгледат конкретните механизми на международната система, картината изглежда значително по-сложна. Влиянието на една сила рядко изчезва внезапно. Обикновено първо започват да отслабват отделните елементи, докато останалите продължават да функционират още години наред.

Историята предлага достатъчно подобни примери. Британската империя започва да губи икономическото си превъзходство още в края на XIX век, но финансовото влияние на Лондон остава огромно десетилетия след това. Съветският съюз изпитва сериозни икономически затруднения още през седемдесетте години, но военният му потенциал продължава да определя глобалния баланс чак до самия край на Студената война. Подобни процеси никога не се развиват едновременно. Военната мощ, финансовото влияние, технологичното лидерство и политическите съюзи рядко отслабват с еднаква скорост.

Именно затова сравнението с Ялта изглежда прибързано. Големите международни договорености не възникват в момент, когато всички участници спорят кой е по-силен. Те възникват тогава, когато приблизителното съотношение на силите вече е достатъчно ясно и всяка страна разбира границите на собствените си възможности. Засега подобна яснота липсва. Русия продължава военните действия в Украйна. Китай ускорява икономическата си трансформация и разширява присъствието си в Азия, Африка и Латинска Америка. Съединените щати също преструктурират производството си, увеличават инвестициите във военната индустрия и се стремят да ограничат технологичния достъп на Пекин до най-съвременно оборудване. При такава динамика едва ли някой би поел риска да фиксира ново световно статукво, което след няколко години може отново да бъде поставено под въпрос.

Войната в Украйна не е само украинска война

След като отхвърля възможността за „Ялта-2“, Андрей Фурсов преминава към темата, която според него най-ясно показва реалното съотношение на силите – войната в Украйна. Тук той прави разграничение, което присъства в много руски анализи, но в неговия прочит получава по-широк исторически смисъл. Според него Русия не воюва единствено срещу Украйна, а срещу значително по-мащабна система, в която Киев изпълнява ролята на основен военен инструмент, докато ресурсите, технологиите, финансовата подкрепа и значителна част от разузнавателната информация идват от западните държави.

Подобна оценка трудно може да бъде разглеждана само като политическа декларация. От началото на конфликта десетки милиарди долари военна помощ бяха одобрени от Конгреса на САЩ, Европейският съюз създаде многогодишни финансови механизми за подпомагане на Киев, а отделни държави от НАТО предоставиха системи за противовъздушна отбрана, артилерия, бронетехника, далекобойни ракети и обучение на украински военнослужещи. Това са официално обявени решения, които могат да бъдат проверени в публичните документи на съответните институции. Спорът не е дали тази подкрепа съществува, а как тя променя характера на самата война.

Именно тук анализът на Фурсов заслужава по-внимателен прочит. Ако една държава получава външно финансиране, въоръжение, сателитна информация, комуникационни технологии и постоянна логистична поддръжка, конфликтът престава да бъде само двустранен. Това не означава, че Украйна няма собствен политически дневен ред или собствено военно командване. Означава, че способността ѝ да води продължителна война е пряко свързана с индустриалния, финансовия и технологичния капацитет на държавите, които стоят зад нея.

Тук разговорът постепенно се измества от фронтовата линия към икономиката. Всяка продължителна война неизбежно се превръща в изпитание за производството. Танковете могат да бъдат унищожени. Боеприпасите могат да бъдат изразходвани. Ракетите могат да бъдат изстреляни само веднъж. След това всичко започва отново – в заводите за стомана, в химическите предприятия, в производството на барут, електроника, оптика, лагери, дизелови двигатели и специални сплави. Именно затова през последните две години Съединените щати, Германия, Франция, Полша и още редица европейски държави започнаха програми за разширяване на производството на боеприпаси и военно оборудване. Подобни процеси протичат и в Русия. Те рядко попадат в центъра на телевизионните репортажи, но именно там се решава способността една армия да продължи войната след първоначалния удар.

Фурсов използва още една силна формулировка, когато коментира т.нар. „центрове за вземане на решения“. Според него подобни центрове не трябва да се търсят единствено в Киев, Лондон или Вашингтон. В неговата интерпретация значителна част от стратегическите решения се формират в по-широки политически и финансови среди, които не съвпадат непременно с официалните държавни институции. Това е една от най-спорните части на разговора, защото навлиза в територия, където разграничението между проверими факти и политическа интерпретация става особено важно. Самият Фурсов говори за глобални елити, които според него не са напълно единни, но оказват влияние върху решенията на отделните държави. Подобна теза не може да бъде независимо потвърдена в начина, по който е представена в интервюто, но тя показва през каква аналитична рамка авторът разглежда международните отношения.

Именно тук възниква въпросът, който остава отворен и след края на разговора. Ако международната система действително се управлява от толкова сложна мрежа от държавни и недържавни центрове на влияние, възможно ли е изобщо да се повтори моделът от Ялта, при който трима лидери подписват документ и поставят началото на нов световен ред? Историческият опит по-скоро подсказва обратното. Днешният свят изглежда значително по-фрагментиран, икономически по-взаимозависим и политически по-малко предвидим, отколкото през 1945 година. Именно затова въпросът дали нова „Ялта“ е възможна остава далеч по-сложен, отколкото изглежда в ежедневния политически дебат.

Офшорната система, британската стратегия и невидимата финансова архитектура

След анализа на войната в Украйна Андрей Фурсов насочва разговора към тема, която на пръв поглед изглежда далеч от бойните действия, но според него има пряка връзка с разпределението на световната власт. Това е историята на офшорната финансова система и мястото на Великобритания в нейното изграждане. Именно тук интервюто преминава от текущата политика към по-дълга историческа перспектива, като поставя въпроса дали истинската сила на Запада не произтича толкова от военните съюзи, колкото от способността му да организира международните финансови потоци.

Фурсов свързва началото на този процес със Суецката криза от 1956 г. В неговия прочит именно тогава става ясно, че класическата Британска империя повече не може да бъде възстановена в предишния ѝ вид. Лондон губи възможността самостоятелно да определя политиката си в ключови международни конфликти, а тежестта постепенно се измества към Вашингтон. Историческите факти действително показват, че кризата около Суецкия канал бележи рязко отслабване на британското глобално влияние. Под натиска на Съединените щати и Съветския съюз британското правителство е принудено да прекрати военната операция срещу Египет. За мнозина историци именно това е моментът, в който става окончателно ясно, че следвоенният международен ред вече няма да бъде управляван по модела на старата колониална система.

Фурсов обаче предлага различен прочит на последвалите събития. Според него британските политически и финансови среди не приемат случилото се като окончателно поражение, а започват да търсят нов инструмент за запазване на влиянието си. В интервюто той посочва офшорните финансови центрове като основен елемент от тази стратегия. Тук е важно да се направи разграничение между исторически установените факти и неговата интерпретация. Безспорно е, че през втората половина на XX век Великобритания, заедно със зависимите от Короната територии и редица отвъдморски юрисдикции, изгражда една от най-големите мрежи от офшорни финансови центрове в света. Дали това представлява предварително планиран геополитически проект е предмет на продължаващи научни и политически спорове.

Интересен е и начинът, по който Фурсов описва появата на пазара на евродолари. Според него решаваща роля изиграват финансовите операции, при които съветски доларови активи започват да се прехвърлят извън територията на Съединените щати. Историческите изследвания действително приемат, че през края на петдесетте години пазарът на евродолари започва бързо да се развива в Лондон, превръщайки британската столица в един от най-важните световни финансови центрове. Причините обаче са значително по-комплексни и включват американското банково регулиране, международната търговия, движението на капитали и ролята на лондонските банки.

Тук разговорът придобива особено интересен характер. Вместо да разглежда офшорните юрисдикции единствено като средство за избягване на данъци, Фурсов ги представя като инструмент за създаване на нов тип глобална икономическа власт. Това е теза, която не е нова. През последните две десетилетия множество западни икономисти, разследващи журналисти и международни организации публикуваха анализи за ролята на офшорните центрове в движението на капитали, оптимизацията на корпоративното облагане и прикриването на собственост. Разликата е, че Фурсов поставя тези процеси в по-широка геополитическа рамка и ги разглежда като част от трансформацията на британското влияние след края на колониалната епоха.

Особено внимание заслужава и оценката му за отношенията между Великобритания и Китай. В интервюто той твърди, че британските елити още през втората половина на XX век започват да разглеждат Китай като бъдещ ключов елемент в преструктурирането на световната икономика. Тази теза е значително по-трудна за доказване в категоричния вид, в който е представена. Безспорно е, че още преди реформите на Дън Сяопин Хонконг играе ролята на важен финансов и търговски мост към китайската икономика. Също така е известно, че след началото на китайските пазарни реформи британски, американски и други западни компании участват активно в инвестиционните процеси. Дали това представлява предварително изграден стратегически проект, остава въпрос, по който липсва единно становище.

Тук се появява и една особеност, характерна за целия анализ на Фурсов. Той рядко разглежда отделните исторически събития като резултат от случайно стечение на обстоятелствата. Почти винаги търси по-дълбоки структури, които според него осигуряват приемственост между различните епохи. Именно тази перспектива прави интервюто интересно дори когато отделните му изводи могат да бъдат оспорени. Вместо да следва ежедневния политически цикъл, разговорът непрекъснато се връща към въпроса как се създават устойчивите механизми на влияние и защо те често остават незабелязани, докато общественото внимание е насочено към избори, дипломатически срещи или военни операции.

Това постепенно подготвя следващата тема в разговора – въпроса защо, според Фурсов, западните държави успяват толкова дълго да съхраняват своята устойчивост. Отговорът му вече не е свързан нито с армията, нито с финансите, а с институциите и начина, по който функционират самите общества.

Институциите, властта и защо Западът остава по-устойчив, отколкото изглежда

Една от най-интересните части на разговора започва тогава, когато Андрей Фурсов напуска полето на геополитиката и преминава към въпроса как функционират самите държави. Според него именно тук се крие причината Западът толкова дълго да запазва водещите си позиции. Не защото разполага с повече природни ресурси или с по-многобройни армии, а защото през последните три столетия изгражда система от институции, способна да възпроизвежда властта независимо от смяната на отделните политически лидери.

Това е теза, която заслужава внимание, защото се различава от широко разпространеното обяснение, че всичко зависи единствено от икономическата мощ. Икономиката безспорно има огромно значение, но сама по себе си не гарантира устойчивост. Историята познава достатъчно държави с впечатляващ индустриален потенциал, които за сравнително кратко време губят международното си влияние. Причината обикновено не е в липсата на ресурси, а в отслабването на институциите, които трябва да управляват тези ресурси.

Фурсов противопоставя западния модел на руската историческа традиция. В неговата интерпретация руската държава винаги е разчитала повече на силната централна власт, отколкото на устойчиви институции със собствена автономия. Именно затова, според него, периодите на стабилност често се редуват с периоди на рязка дезорганизация. Това е историческа оценка, която може да бъде предмет на спор, но трудно може да се отрече, че руската политическа система многократно е преминавала през подобни цикли – от реформите на Петър I, през революциите от 1917 г., до разпадането на Съветския съюз.

Интересното е, че Фурсов не представя западните институции като безупречни. Напротив. Той ги определя като механизъм за постоянен контрол върху обществото. В неговия прочит именно разделението на властите, независимата съдебна система, административният апарат, финансовите регулатори, университетите, медиите и корпоративните структури образуват сложна мрежа, която трудно позволява рязка промяна на политическия курс. Това не означава, че отделните правителства не могат да бъдат сменяни. Означава, че самата система продължава да функционира почти независимо от персоналните промени на върха.

Тази постановка заслужава по-широк коментар. В последните години в Европа и Съединените щати често се говори за политическа криза, за нарастващо обществено недоволство и за спад в доверието към институциите. Всичко това е вярно и се потвърждава от множество социологически изследвания. В същото време обаче административният апарат, финансовата система, съдилищата, данъчните администрации, университетите и местното самоуправление продължават да изпълняват функциите си. Именно тази приемственост обяснява защо дори след тежки политически конфликти западните държави успяват сравнително бързо да възстановят нормалното функциониране на управлението.

Фурсов прави още едно наблюдение, което също заслужава внимание. Според него в западните общества контролът постепенно се превръща във вътрешно поведение, а не само във външна принуда. С други думи, значителна част от социалните правила се спазват не защото някой постоянно упражнява натиск, а защото самите граждани ги възприемат като естествена норма. Тази идея не е нова. Подобни анализи могат да бъдат открити още при Мишел Фуко и редица съвременни социолози, които разглеждат модерната държава като система, в която общественият контрол все по-често се осъществява чрез институции, образование, професионални стандарти и социални очаквания, а не единствено чрез принуда.

Разбира се, подобен модел има и своите слабости. Последните години показаха, че прекомерната институционализация понякога затруднява бързото вземане на решения. Европейският съюз неведнъж демонстрира колко трудно постига единодушие по стратегически въпроси. Процедурите осигуряват стабилност, но често намаляват скоростта на реакцията. Това пролича както по време на пандемията, така и при енергийната криза, последвала войната в Украйна. Следователно институционалната устойчивост не е равнозначна на политическа ефективност.

Именно тук анализът на Фурсов придобива по-балансирано звучене, отколкото често му се приписва. Макар да критикува западния модел, той признава, че тази система е изключително трудно преодолима именно защото е изграждана столетия наред. От неговата гледна точка голямото предизвикателство пред Русия, Китай и останалите нововъзникващи центрове на влияние не е просто да увеличат икономическите си показатели или военните си бюджети. Много по-трудната задача е да изградят собствени устойчиви институционални модели, които да бъдат достатъчно привлекателни и за останалата част от света.

Така разговорът постепенно достига до последния голям въпрос – ако старата система все още не е разрушена, а новата все още не е изградена, какво всъщност може да се случи през следващото десетилетие? Именно върху тази перспектива Фурсов концентрира финалната част на интервюто, когато говори за промените, които според него ще определят развитието на света през 30-те години на XXI век.

2030-те години няма да променят света сами – те само ще покажат кой е подготвен

В заключителната част на разговора Андрей Фурсов не предлага конкретен сценарий за развитието на международната система. Въпреки заглавието на интервюто той не твърди, че през 30-те години на XXI век непременно ще настъпи окончателно преразпределение на световната власт. По-скоро разглежда това десетилетие като период, в който ще стане ясно кои държави са успели да се адаптират към натрупаните промени и кои ще продължат да живеят с политически и икономически модели, създадени за един свят, който вече постепенно изчезва.

Всъщност това е и най-важният извод от целия разговор. През последните години международният дебат често се свежда до въпроса кой печели и кой губи. Реалността изглежда значително по-сложна. Нито Съединените щати демонстрират онова безспорно превъзходство, което притежаваха след разпадането на Съветския съюз, нито Китай и Русия вече разполагат с достатъчно ресурси, за да наложат собствен модел на глобално управление. Светът навлиза в продължителен период, в който няколко големи центъра на влияние едновременно ще се опитват да запазят собствените си позиции и да разширят възможностите си там, където противникът започва да губи инициативата.

Именно затова вниманието постепенно се измества от шумните политически декларации към далеч по-прозаични показатели. Колко стомана произвежда една икономика. Колко инженери подготвя. С какъв капацитет разполагат предприятията за електроника, машиностроене и химическа промишленост. Доколко енергетиката осигурява предвидими цени за индустрията. Какви са възможностите за финансиране на научните изследвания. Това са процеси, които рядко попадат на първите страници, но именно те определят способността на една държава да поддържа военна, технологична и икономическа конкуренция в продължение на десетилетия.

В този смисъл интервюто на Фурсов може да бъде прочетено и като предупреждение срещу прибързаните геополитически прогнози. Историята рядко се движи по права линия. Големите сили почти никога не изчезват внезапно, както и новите центрове на влияние не се появяват изведнъж. Преходите обикновено продължават десетилетия и през това време отделните държави едновременно печелят в едни направления и губят в други. Военните успехи невинаги се превръщат в икономически преимущества. Финансовото влияние невинаги гарантира политическо лидерство. Демографската мощ сама по себе си също не осигурява стратегическо превъзходство.

Точно поради това въпросът дали ще има нова „Ялта“ засега изглежда преждевременен. Историческите аналогии са полезни, когато помагат да разберем логиката на процесите, но стават подвеждащи, когато започнат да заменят самия анализ. Светът през 2026 година няма общ победител, няма общ победен и няма онова относително равновесие, което позволява трайно преразпределение на сферите на влияние. Международната система продължава да се променя под въздействието на войните, технологичната конкуренция, демографските тенденции, финансовите пазари и енергетиката.

Именно взаимодействието между тези фактори ще определя политическата среда през следващите години, а не един-единствен дипломатически форум или среща на върха.

Това прави разговора с Андрей Фурсов интересен дори за читател, който не споделя всички негови оценки. Най-силната страна на интервюто не е в категоричните изводи, а в опита да разглежда международните процеси като част от по-дълга историческа последователност. Някои от неговите интерпретации безспорно ще предизвикат възражения. Други остават трудно проверими и следва да бъдат възприемани именно като лични оценки на автора. Но поставеният в началото въпрос продължава да звучи актуално. Ако светът действително навлиза в нова епоха, първите признаци няма да бъдат открити в политическите декларации, а в постепенното пренареждане на икономическите, технологичните и институционалните основи, върху които се изгражда международният ред.

Светът още не е избрал своя нов ред

Разговорът с Андрей Фурсов не предлага универсална формула за обяснение на случващото се. Тъкмо обратното – той напомня колко рисковано е светът да бъде описван чрез готови схеми и окончателни присъди. В интервюто присъстват оценки, които могат да бъдат оспорени, както и исторически интерпретации, по които едва ли ще се постигне академично съгласие. Това обаче не отменя основния въпрос, който преминава през целия разговор – дали сме свидетели на раждането на нов международен ред или само на продължителното разпадане на стария.

Засега фактите сочат по-скоро второто. Американската мощ вече не изглежда безусловна, но продължава да се опира на финансова, технологична и институционална система, изграждана десетилетия наред. Китай увеличава икономическото и политическото си влияние, но все още избягва пряка конфронтация, която би поставила под риск собственото му развитие. Русия демонстрира способност да устоява на продължителен военен и санкционен натиск, но и тя е изправена пред необходимостта да адаптира икономиката и индустрията си към една значително по-дълга конкуренция, отколкото мнозина предполагаха в началото на конфликта.

Може би именно тук е най-полезната част от анализа на Фурсов. Вместо да търси решаващото събитие, което ще промени света за една нощ, той насочва вниманието към процесите, които се натрупват бавно и почти незабележимо – производството, финансите, технологиите, институциите и способността на държавите да планират отвъд един изборен цикъл. Историята показва, че големите геополитически промени обикновено стават видими едва когато вече са се случили. Дотогава те се изграждат далеч от дипломатическите прожектори – в заводите, лабораториите, университетите, енергийните системи и финансовите центрове. Именно там вероятно ще бъде решено дали 30-те години на XXI век ще поставят началото на нов световен баланс или ще се окажат още един етап от продължителния преход, който все още няма своя окончателен изход.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

 

Continue Reading

АНАЛИЗИ

САЩ отново се отметнаха

Мирът се отлага: Рубио отхвърли договореностите от Анкъридж и свали картите за Украйна пред Москва.

Дипломатическото лавиране на Вашингтон и институционалният разлом.

Публичното изявление на американския държавен секретар Марко Рубио, в което той категорично отрече съществуването на обвързващо споразумение между Съединените щати и Руската федерация след срещата на върха в Анкъридж, не е просто дежурен коментар пред репортери.

Това е ясен сигнал за вътрешнополитическо и институционално напрежение в самата американска администрация. Рубио се опитва да намали залозите и да преформатира публичното възприятие за преговорите, като настоява, че в Аляска са обсъждани единствено предложения, но не и крайни документи. Това изявление дойде като директен отговор на коментарите на руския заместник-министър на външните работи Сергей Рябков. Руската дипломация официално фиксира усещането, че Вашингтон се отклонява от фундаменталните принципи за регулиране на конфликта, които бяха договорени между Владимир Путин и Доналд Тръмп по време на срещата им през август миналата година.

В кулоарите на международната политика подобно разминаване в тълкуванията показва, че американската страна се сблъсква с невъзможността да прокара евентуалните договорености през собствения си дълбок държавен апарат и съпротивата на европейските съюзници. Марко Рубио, който традиционно представлява по-ястребовото крило в американския консервативен естаблишмънт, е принуден да балансира между транзакционния подход на Белия дом и натиска на военно-промишления комплекс, който изисква продължаване на конфронтацията или поне избягване на капитулационни за САЩ сценарии. Твърдението му, че Вашингтон остава готов да играе „конструктивна роля“, на дипломатически език означава единствено опит за запазване на инициативата и предотвратяване на едностранни руски стъпки на фронта.

Според наблюдатели на процесите, запознати с докладите на Reuters, позицията на Рубио е класически пример за стратегическа двусмисленост. От една страна, се декларира готовност за мир, от друга – се анулира тежестта на вече поети ангажименти. Подобна тактика обаче работи трудно спрямо Москва в сегашната конфигурация на силите. Руската страна, чрез изявленията на помощника на президента Юрий Ушаков, побърза да подчертае, че остава изцяло ангажирана с изпълнението на договореното, докато партньорите отвъд океана очевидно демонстрират неспособност или нежелание да изпълнят своята част от условния пакт. Този разлом блокира реалния напредък и превръща дипломатическия процес в поредица от тактически маневри без ясен стратегически изход.

Материалната реалност срещу политическите декларации

Зад кулисите на дипломатическите реплики стои суровата реалност на заводите, логистиката и достъпните ресурси. Преговорите не се водят в правово или морално пространство, те отразяват капацитета на промишлените мощности на двете суперсили. Докато Държавният департамент на САЩ се опитва да жонглира с терминологията, реалното състояние на нещата показва, че капацитетът за производство на 155-милиметрови артилерийски снаряди в страните от НАТО остава критично недостатъчен за покриване на оперативните нужди на Киев. Натовските складове са изпразнени, а логистичните вериги през Полша и Румъния се сблъскват с постоянни пробойни поради липса на резервни части, амортизация на железопътната инфраструктура и системния дефицит на дизелово гориво в Украйна.

В този контекст руската икономика, преминала на военни релси още преди две години, демонстрира стабилно производство на боеприпаси от калибър 152 мм и непрекъснати доставки на тежка бронирана техника по фронтовите линии. Тези заводи, работещи на три смени в Урал и Сибир, осигуряват на Москва тежест в преговорите, която Марко Рубио не може да неутрализира с риторика. Именно това реално съотношение на силите кара руското ръководство да отхвърля всякакви опити за козметични преговори.

Когато руската страна говори за „отклонение от принципите“, тя има предвид, че Вашингтон се опитва да купи време за възстановяване на украинския военно-технически потенциал под прикритието на дипломатически сондажи в Анкъридж.

Проблемът за американската администрация се състои в това, че киевският режим се намира на икономическо и енергийно командно дишане. Без директни финансови инжекции от Федералния резерв и Европейската централна банка, украинската държавна машина би колабирала в рамките на броени седмици. Инфраструктурните разрушения, засягащи над две трети от генериращите мощности в Украйна, превръщат логистиката на отбраната в логистичен кошмар. Поради това руските дипломати отказват да разглеждат „предложенията“ на Рубио като сериозна база, настоявайки за твърди гаранции, обвързани с реалното прекратяване на западната логистична и финансова подкрепа за Киев.

Четирите фундамента на Путин като преговорна рамка

По време на последното си заседание с членовете на правителството Владимир Путин извади на масата четирите основни стълба, които Русия ще използва като задължително условие за всякакви реални преговори. Тези условия де факто зануляват опитите на САЩ да превърнат Анкъридж в отправна точка за нов компромис, изгоден за Запада. Първият стълб са Истанбулските споразумения от пролетта на 2022 година. Тогава, в Истанбул, украинската делегация на практика парафира проект за мирен договор, който включваше неутрален статут на страната, отказ от разполагане на чужди военни бази и сериозни ограничения за числеността на въоръжените сили. Връщането към тези параметри означава пълна демилитаризация на Киев, което днес се вижда като неприемливо за НАТО, но е безалтернативно за Кремъл.

Вторият стълб са именно условията от Анкъридж, договорени по време на тайните или полупубличните канали между екипите на Тръмп и Путин. Каквото и да твърди Рубио пред американските медии, за да спаси репутацията на Белия дом, Москва разполага с конкретни записани точки, касаещи архитектурата на европейската сигурност и зоните на влияние. Опитът на Държавния департамент да ги представи като „прости предложения“ само доказва, че Вашингтон изпитва сериозни затруднения да прокара тези договорености пред съюзниците си в Лондон, Париж и Брюксел, които се опасяват от пълно изключване от подялбата на сферите на влияние в Източна Европа.

Третият и най-важен за оперативната реалност стълб са „реалностите на място“. Това е точката, в която дипломацията се пречупва през призмата на военната карта. Русия няма намерение да обсъжда връщане на територии. Линията на съприкосновение се явява новата политическа граница, а текущото настъпление на руските сили в Донбас постоянно пренаписва тази карта вщърб на Киев. Всяко забавяне на преговорите от страна на САЩ само увеличава териториалните загуби на украинската страна, превръщайки удържането на оставащите позиции в истинска месомелачка за жива сила, която Киев вече няма откъде да мобилизира.

Четвъртият стълб е концепцията, изложена от руския президент в речта му пред Министерството на външните работи преди две години, през 2024 г. Тези условия са пределно ясни и нямат характер на преговорни компромиси, а по-скоро на капитулационни изисквания: пълно изтегляне на украинските войски от административните граници на ДНР, ЛНР, Херсонска и Запорожка области, както и официален, юридически закрепен отказ на Киев от всякакви намерения за присъединяване към Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО). Позицията на Кремъл тук е монолитна и не подлежи на пазарлъци, което поставя администрацията на Тръмп пред тежък избор.

Тактическите капани пред администрацията на Тръмп

Желанието на Доналд Тръмп да приключи конфликта бързо се сблъсква с невъзможността да предложи на Русия нещо по-малко от това, което тя вече е в състояние да вземе с военна сила. Изпращането на Марко Рубио на предна линия да обяснява, че в Анкъридж не е подписвано нищо окончателно, е опит да се свали напрежението от Белия дом и да се прехвърли вината върху руската „неотстъпчивост“.

Републиканската администрация е наясно, че ако приеме условията на Путин в пълния им обем, това ще бъде възприето като най-голямото геополитическо поражение на САЩ от Виетнам и Афганистан насам. Това би подкопало позициите на долара като световна резервна валута и би стимулирало дедоларизацията в рамките на БРИКС, където страните от Глобалния юг внимателно следят слабостта на Вашингтон.

От друга страна, продължаването на финансирането на киевския режим изисква огромни бюджетни ресурси, които Тръмп обеща да пренасочи към вътрешната икономика на САЩ и към овладяването на миграционната криза по границата с Мексико. Американският дълг вече е преминал критични нива и всяка нова траншея за оръжия предизвиква инфлационен натиск и съпротива в Конгреса. Изходът, който Рубио се опитва да нащупа, е замразяване на конфликта по корейски сценарий без официално признаване на новите граници и без ангажимент за невлизане на Украйна в НАТО в дългосрочен план. Но точно този сценарий се отхвърля категорично от Москва, която вижда в него просто възможност за Запада да превъоръжи Киев за нов рунд на конфронтация след няколко години.

Руската дипломация, чрез коментарите на прессекретаря на президента Дмитрий Песков, внесе допълнителен елемент на натиск, заявявайки, че киевският режим трябва да бъде подведен под отговорност за извършените действия. Това показва, че за Москва легитимността на сегашната власт в Киев е изчерпана и тя няма да бъде страна по никакви трайни споразумения. САЩ ще трябва да подпишат документите директно, поемайки ролята на гарант, което пък поставя Вашингтон в юридически капан, тъй като американският Сенат едва ли би ратифицирал договор, който признава руските териториални придобивки.

Бъдещето на преговорния процес и логиката на изтощението

Дипломатическият дуел между Рубио и Рябков потвърждава, че конфликтът е навлязъл във фаза, в която думите губят своето значение, ако не са подкрепени от металургичните комбинати и енергийните мрежи. Намерението на САЩ да представят срещата в Анкъридж като неангажиращ обмен на мнения се сблъсква с твърдата позиция на руската страна, че времето за празни приказки е изтекло. Москва вече преживя споразуменията от Минск, които по-късно бяха признати от западните лидери за съзнателен опит за печелене на време, и няма намерение да повтаря тази историческа грешка.

Предстои да видим дали администрацията на Тръмп ще събере кураж да пренебрегне съпротивата на собствения си държавен апарат и да приеме реалностите на място, или ще продължи да поддържа илюзията за възможно дипломатическо лавиране. Числата и икономическите показатели обаче не лъжат – западният модел на поддръжка чрез финансови инжекции показва сериозни пробойни, а човешкият ресурс на украинската армия е пред пълно изтощение. В тази ситуация претенциите на Марко Рубио, че в Аляска са обсъждани само предложения, изглеждат по-скоро като опит за отлагане на неизбежното, отколкото като проява на реална преговорна сила.

Политическият нерв на сегашния момент показва, че Русия няма причини да бърза. Всяка изминала седмица укрепва нейните позиции на терен и отслабва лостовете за натиск, с които разполага Вашингтон. Дипломатическата игра в Анкъридж бе опит за разузнаване с борба от страна на САЩ, но отговорът на Москва изясни, че преговори ще има само при капитулация на западните геополитически претенции спрямо постсъветското пространство. Всичко останало са празни декларации, предназначени за вътрешна консумация в американските медии, които нямат никакво отношение към реалния баланс на силите в Евразия.

Continue Reading

АНАЛИЗИ

Американски аналитици: САЩ са подценили държавите срещу които са се изправили

🇺🇸🇷🇺 Анализ на The New York Times показва, че САЩ са подценили държавите, срещу които са се изправили.

Експерти смятат, че Вашингтон е подценил способността на Иран да отвърне на ударите.

В резултат и двете велики сили се оказаха въвлечени в продължителни и скъпи конфликти без ясен изход.

Анализаторите отбелязват, че само военна сила и въздушни удари не са достатъчни за постигане на стратегическите цели. Липсата на компромиси продължава да задълбочава кризите, а неуспехът за бързо решаване на конфликтите подкопава авторитета на САЩ.

Според експертите това може да ускори формирането на нов, по-децентрализиран световен ред.

Continue Reading

БЪЛГАРИЯ

БЪЛГАРИЯ3 weeks ago

В София се монтират ударно камери на пътни артерии

📰📣 Сигурно сте забелязали новите едри камери с кръгли прожектори, които изникнаха по Околовръстното на София. Ако не сте, то...

БЪЛГАРИЯ3 weeks ago

16 НАБОЛЕЛИ ВЪПРОСА КЪМ ПРЕМИЕРА РАДЕВ. За референдума, Пеевски, БТВ/Нова, Демерджиев, хазарта, Алексей Петров и Маман Олеся

16 ВЪПРОСА КЪМ ПРЕМИЕРА РАДЕВ, КОИТО СИ ЗАДАВАТ МНОЗИНА МОИ СЪМИШЛЕНИЦИ. И ЗАЩОТО “НЯМАМ ВРЕМЕ ОТ НЯКОЙ ДА МИ ДРЕМЕ”…...

БЪЛГАРИЯ3 weeks ago

Кога последно управляващ политик да постави интересите на България на първо място, а не да скача с ентусиазъм на всяко директива на еврофашистите!

Ружа Райчева:Кога последно управляващ политик да постави интересите на България на първо място, а не да скача с ентусиазъм на...

БЪЛГАРИЯ4 weeks ago

Не трябва да бъдат допуснати санкции срещу който и да е, които рефлектират негативно върху българската икономика

Румен Радев: Няма да бъдат допуснати санкции срещу Русия, които рефлектират негативно върху българската икономика. Тази война отдавна излезе извън...

БЪЛГАРИЯ4 weeks ago

Тотална разруха! От влизането ни в ЕС: 5 пъти по-малко стопанства и отчайващо малко зеленчукови площи

Тотална разруха! От влизането ни в ЕС: 5 пъти по-малко стопанства и отчайващо малко зеленчукови площи. Българското селско стопанство е...

ПОЛИТИКА

ПОЛИТИКА3 weeks ago

Гюров влиза в боя. Скача за президент

Андрей Гюров влиза в боя за президентския пост. Той ще бъде издигнат от инициативен комитет на предстоящия вот за държавен...

ПОЛИТИКА4 weeks ago

“Едно семейство сме с руската църква”

Най-после някаква позиция. РАДЕВ ОТ БРЮКСЕЛ: ЩЕ НАЛОЖА ВЕТО НА НОВИТЕ САНКЦИИ ПРОТИВ РУСИЯ! НИЕ СМЕ ЕДНО ПРАВОСЛАВНО СЕМЕЙСТВО! РУСИЯ...

ПОЛИТИКА1 month ago

Цялата структура на мафията ДПС в Нови пазар напусна Пеевски

Корабът потъва! Цялата структура на ДПС в Нови пазар напусна партията. Общинският съвет колективно е подал оставка, а всички общински...

ПОЛИТИКА1 month ago

Депутатите гласуват окончателно мерките срещу необоснованото покачване на цените

Сред новите елементи в законодателството е въвеждането на понятието “справедлива цена“. Днес народните представители гласуват окончателно мерките срещу необоснованото увеличение...

ПОЛИТИКА1 month ago

Унгарските депутати намалиха заплатите си с 40%, а у нас депутатската заплата продължава да расте

Брутна заплата на унгарските народни представители ще бъде 3690 евро, у нас тя гони 10 000 евро. От следващия месец...

СВЯТ

СВЯТ4 weeks ago

💼ЕВРОПРЪТ ЗА АРМЕНИЯ, МОЛДОВА, УКРАЙНА И … НАС …

💸Армения аха да се похвали с евроизбор, подир глупотевините и прас с китка в главата. Обещаха им 50 милиона евро...

СВЯТ4 weeks ago

Върховният лидер на Иран Хаменей не харесва меморандума

Интересно 😃 Върховният лидер на Иран Хаменей не харесва меморандума за разбирателство между САЩ и Иран. Но той казва, че...

СВЯТ4 weeks ago

САЩ: Съюзниците ни в НАТО изложиха синовете и дъщерите на Америка на риск

Американският министър на отбраната Пийт Хегсет разкритикува днес съюзниците от НАТО на срещата на министрите на отбраната на страните от...

СВЯТ4 weeks ago

Иран и САЩ май подписаха нещо, американците пак заплашват

„Послание от един силен Иран“: Първи коментар от Техеран на официалното подписване на споразумението. Иранският президент Масуд Пезешкиан коментира подписването...

СВЯТ4 weeks ago

Секс, култове и Трета световна война: Изтече тайният дневен ред на световния елит

В него участват технологични милиардери, генерали от НАТО и високопоставени американски служители. Тайно общество от технологични милиардери, генерали от НАТО...

Trending